Отваряне в Google MapsСъдържание
50 отношения: Конституция, Пръстен, Пиетро дела Вале, Ашурбанипал, Арфа, Архитектура, Аанепада, Авраам, Акадска империя, Акаламдуг, Алалах, Насирия, Свято място, Син (митология), Списък на царете на Шумер и Акад, Трета династия на Ур, Табла (игра), Тел ал-Мукаяр, Урук, Хронология на промените в околната среда, Харан, Хелен Кайзер, Шумер, Мари (Сирия), Монотеизъм, Месанепада, Мескаламдуг, Мескиангнуна, Месопотамия, История на изкуството, Законник на Ур-Наму, Всемирен потоп, Вавилон, Вавилония, Гърленски храм-кладенец, Гутеи, Град, Ериду, Египетски божества по животни, Елам, Енхедуана, Епос за Гилгамеш, Лут, Лагаш, Линия „Зигфрид“, Лот (Библия), Леонард Уули, 29 век пр.н.е., 3 хилядолетие пр.н.е., 4 хилядолетие пр.н.е..
Конституция
Конституцията (или основен закон) е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат.
Виж Ур и Конституция
Пръстен
Пръстен Пръстен е вид бижу, което се носи на пръста на ръката или крака.
Виж Ур и Пръстен
Пиетро дела Вале
Пиетро дела Вале (Pietro della Valle) е италиански пътешественик-изследовател.
Ашурбанипал
Ашурбанипал (Aššur-bāni-apli, „Ашур е създател на наследника“) е владетел на Древна Асирия от династията на Саргонидите в периода на Новоасирийско царство.
Виж Ур и Ашурбанипал
Арфа
Арфата е музикален инструмент от групата на струнните инструменти.
Виж Ур и Арфа
Архитектура
С изграждането на купола на „Санта Мария дел Фиоре“ Филипо Брунелески преобразява не само катедралата и силуета на Флоренция, но и обществената роля и статус на архитекта.
Виж Ур и Архитектура
Аанепада
Аанепада – цар (лугал) на Ур, в периода 2524 – 2484 г.
Виж Ур и Аанепада
Авраам
Авраам (אַבְרָהָם; на арабски: إبراهيمИбрахим) е легендарният общ родоначалник на трите авраамически религии.
Виж Ур и Авраам
Акадска империя
Акадската империя (Акадски / Аккад, A.GA.DÈ.KI „Страната Акад“; Иврит אַכַּד Аккад) е държава (царство), просъществувала приблизително между 2350 пр.н.е. и 2150 пр.н.е. Неин център е град Акад в Южна Месопотамия.
Акаламдуг
Акаламдуг e владетел на Ур през XXVI век пр.н.е.). Името му не се споменава в „Царския списък“. Експедиция на Леонард Уули намерила печатът на Акаламдуг с титула „цар на Ур“.
Виж Ур и Акаламдуг
Алалах
Алалахе аморейски град-държава във вътрешността на Древна Сирия, своеобразен наследник на първата западносемитска цивилизация на Ебла.
Виж Ур и Алалах
Насирия
Ан Насирия, познат също и като Насирия (الناصرية) е град, административен център на област Ди Кар, Ирак.
Виж Ур и Насирия
Свято място
Светите места за различните религии са местата, свързани с възникването им или с култа към основателите на религията.
Виж Ур и Свято място
Син (митология)
Отпечатък от цилиндричния печат на ''Хашхамер'', ''патеси'' (първожрец) на ''Син'' от Ишкун-Си, около 2100 пр.н.е. Седналата фигура най-вероятно е Ур-Наму, полагащ управлението в ръцете на Хашхамер, предвождан от ламма.
Списък на царете на Шумер и Акад
Списък на царете на Шумер.
Виж Ур и Списък на царете на Шумер и Акад
Трета династия на Ур
Tретата династия на Ур е шумерска династия, управлявала в Ур между 2119 и 2004 година пр.н.е.
Табла (игра)
Таблата е настолна игра на дъска със зарове, която е сред най-древните игри в света.
Тел ал-Мукаяр
#виж Ур.
Урук
Градовете в Месопотамия през II хил. пр. Хр. Керамична плочка от Урук, III хил. пр. Хр. Урук (на шумерски Unug, библ. Erech)Trevor Bryce: The Routledge Handbook of the Peoples and Places of Ancient Western Asia: From the Early Bronze Age to the Fall of the Persian Empire, Taylor & Francis Group (2009), pp.
Виж Ур и Урук
Хронология на промените в околната среда
Хронология на влиянието на промените в околната среда върху човешката история, както и на влиянието на човека върху околната среда.
Виж Ур и Хронология на промените в околната среда
Харан
Харан или Кара (Harrânu – „развилка“; Carrhae) е древен град в северното Междуречие, първо споменат в хетските документи от Багазкя, а след това в Стария завет и асирийски царски надписи.
Виж Ур и Харан
Хелен Кайзер
Хелен Кайзер (Helen Keiser) е швейцарска художничка, фотограф и писателка на произведения в жанра пътепис.
Шумер
Шумер е исторически регион в южна Месопотамия (южната част на днешен Ирак), Weltgeschichte: Schicksale der Menschheit von der Frühgeschichte bis ins Atomzeitalter, Dr.
Виж Ур и Шумер
Мари (Сирия)
Мари на картата на Двуречието Ма́ри е град-държава от III—II хил.
Монотеизъм
Монотеизъм (μόνος – „един“ и θεός – „бог“) или единобожие, e вярата в съществуването на едно божество, за разлика от политеизма (вярата в повече от едно божество) и от атеизма (вярата, че не съществуват божества).
Виж Ур и Монотеизъм
Месанепада
Месанепада (шум. „Мъж (или герой) избран от небето“) – цар (лугал) на Ур, в периода 2563 – 2524 г.
Виж Ур и Месанепада
Мескаламдуг
Мескаламдуг (шумер. „Герой на добрата страна“) е един от първите царе (лугали) на шумерския град Ур, владетел от XXVI век пр.н.е. В „Шумерския царски списък“ не се споменава, вероятно защото е владеел само Ур, а не цял Шумер.
Виж Ур и Мескаламдуг
Мескиангнуна
Мескиагнуна (шумер. „Любим герой на Нанна“) — цар (лугал) на Ур, управлявал през 2484 — 2423 г.
Месопотамия
Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.
Виж Ур и Месопотамия
История на изкуството
История на изкуството e история на всеки вид художествена активност или артефакт, произведени от хората във визуална форма с естетическа, както и комуникативна функция, като изразява идеи, емоции и определен светоглед.
Виж Ур и История на изкуството
Законник на Ур-Наму
Законникът на Ур-Наму е един от най-старите писани законници и датира около 2000 г.
Всемирен потоп
Микеланджело, „Потопът“, детайл Всемирният потоп е легендарно събитие, разказът за което съпътства развитието на човешките общества в продължение на хилядолетия.
Вавилон
Музей Пергамон, Берлин) Вавилон (на вавилонски: babili; בבל) е един от най-известните древни градове, столица на Старовавилонското и през VII и VI век пр.н.е.
Виж Ур и Вавилон
Вавилония
Вавилония е древна акадо-говореща културна област в южната част на централна Месопотамия (днешен Ирак и Сирия).
Виж Ур и Вавилония
Гърленски храм-кладенец
Гърленският храм-кладенец е археологически обект, датиран към късната бронзова епоха, намиращ се северно от село Гърло, област Перник (България).
Виж Ур и Гърленски храм-кладенец
Гутеи
Гу̀теиКолектив.
Виж Ур и Гутеи
Град
Париж Градът е голямо населено място, обикновено много по-голямо от селотоGoodall, B. (1987) The Penguin Dictionary of Human Geography.
Виж Ур и Град
Ериду
Ериду (от шумерски „могъщо място“ или „мястото на принца“) е древен шумерски град, на чиято територия днес се намира Тел Абу Шахрейн, в провинция Ди Кар, Ирак.
Виж Ур и Ериду
Египетски божества по животни
Тази страница съдържа списък на египетските божества, подредени по символно животно.
Виж Ур и Египетски божества по животни
Елам
Елам е древна цивилизация, развила се в днешен Югозападен Иран.
Виж Ур и Елам
Енхедуана
Енхедуана (En-hedu-ana) (2285 г. пр.н.е. – 2250 г. пр.н.е.), също и като Енхедуанна, означаващо „повелителка, принадлежаща на Ану“ или „висша жрица, принадлежаща на Ану“ (Ану – небето, небесата, рая) е била акадска жрица на Луната или Нанна в Ур.
Виж Ур и Енхедуана
Епос за Гилгамеш
Фрагмент от акадска плочка с описание на Потопа в Епоса за Гилгамеш Епосът за Гилгамеш е епична поема от Месопотамия и една от най-древните литературни творби, запазени до наши дни.
Лут
Лут или Лют (на арабски: لوط) е ислямски пророк, споменат в Корана.
Виж Ур и Лут
Лагаш
Древня Месопотамия Лагаш е шумерски град, който е основан преди 3000 г.
Виж Ур и Лагаш
Линия „Зигфрид“
Карта на Линията „Зигфрид“ Линията „Зигфрид“ (Siegfriedstellung), позната и като Вествал (Westwall), е отбранителна линия на Нацистка Германия.
Лот (Библия)
Лот (иврит: לוֹט – Lōṭ, „воал“ или „покривало“; гръцки: Λώτ – Lṓt; арабски: لُوط – Lūṭ) е библейски персонаж син на Аран (брат на Авраам) и внук на Тара.
Леонард Уули
Сър Чарлз Леонард Уули (Charles Leonard Woolley) (17 април 1880 г., Лондон, – 20 февруари 1960 г., Лондон) е водещ английски археолог от първата половина на XX век; провеждал разкопки на паметници на материалната култура на Шумер, Древен Египет, Сирия, Нубия, древна Анатолия.
29 век пр.н.е.
Клинопис.
3 хилядолетие пр.н.е.
Третото хилядолетие обхваща периода от началото на 3000 пр.н.е. до края на 2001 пр.н.е.
Виж Ур и 3 хилядолетие пр.н.е.
4 хилядолетие пр.н.е.
Четвъртото хилядолетие обхваща периода от началото на 4000 пр.н.е.
Виж Ур и 4 хилядолетие пр.н.е.