Съдържание
6 отношения: Простонароден латински език, Произход и развитие на романските езици, Сричка, Силабическо стихосложение, Хорей, Източни български говори.
Простонароден латински език
Надпис на простонароден латински върху стена в Помпей Простонароден латински (sermo vulgaris) е общо наименование на различни говорими варианти на латинския език, които произлизат от класическия латински, но се различават от него.
Виж Ударение и Простонароден латински език
Произход и развитие на романските езици
Романските езици, подгрупа на италийските езици, произлизат от местните диалекти на латинския език, говорени в различните провинции на Римската империя.
Виж Ударение и Произход и развитие на романските езици
Сричка
Сричка (от лат.: syllaba, гр.: συλλαβή) e част от думата, съчетание от последователни звуци в речта.
Силабическо стихосложение
Силабическото стихосложение (от гр. συλλαβή – сричка) е система на стихосложение, основана на принципа всички стихове на творбата да имат еднакъв брой срички.
Виж Ударение и Силабическо стихосложение
Хорей
Хорей (el χορεῖος от choréia – танц, хоро) в античното метрическо стихосложение е двусрична стихотворна стъпка, състояща се от една дълга сричка и една къса сричка (- \cup), т.е.
Виж Ударение и Хорей
Източни български говори
Източни български говори се наричат диалектите на българския език на изток от ятовата граница.