Съдържание
67 отношения: I велико народно събрание, II велико народно събрание, III обикновено народно събрание, V велико народно събрание, VI велико народно събрание, XXIII обикновено народно събрание, XXV обикновено народно събрание, Къща музей „Петко и Пенчо Славейкови“, Къща музей на Любен и Петко Каравелови, Канцелария на Руския императорски комисар в България, Константин Стоилов, Конституция на Народна република България (1947), Правителство на Казимир Ернрот, Правителство на Климент 1, Правителство на Петко Каравелов 2, Правителство на Александър Цанков 2, Правителство на Александър Малинов 2, Правителство на Иван Багрянов, Правителство на България (1881 – 1882), Правителство на Георги Кьосеиванов 1, Правителство на Драган Цанков 2, Правителство на Драган Цанков 3, Правителство на Леонид Соболев, Прокуратура на България, Парламентарни избори в България (1882), Парламентарни избори в България (1946), Парламентарни избори в България (юни 1911), Павел Поппетров - Патю Чорбаджи, Околия, Атанас Москов, Александър I Български, Александър Сталийски (министър на правосъдието), Александър Йонин, Алексей Кумани, Националлиберална партия, Никифор Константинов, Независимост (1881 – 1882), Регионален исторически музей (Велико Търново), Режим на пълномощията, Съединение (вестник), Стефан Стамболов, Свирка (вестник), Търновска конституция (вестник), Трудово право, Трифон Трифонов (офицер), Ус (пояснение), Христо Петров, Царство България, Министерство на отбраната на България, Министерство на правосъдието на България, ... Разширете индекс (17 Повече ▼) »
I велико народно събрание
Заседание на Народното събрание в Търново, гравюра, 1879 г. Сградата във Велико Търново, в която заседават Учредителното, I, III, IV и V велико народно събрание Първото велико народно събрание (съкратено І ВНС) е Велико народно събрание на Княжество България, което заседава в бившия турски конак в Търново от 17 април до 26 юни 1879 г.
Виж Търновската конституция и I велико народно събрание
II велико народно събрание
Второто велико народно събрание на Княжество България заседава в град Свищов на 1 юли 1881 година.
Виж Търновската конституция и II велико народно събрание
III обикновено народно събрание
Третото обикновено народно събрание (III ОНС) е народно събрание на Княжество България.
Виж Търновската конституция и III обикновено народно събрание
V велико народно събрание
Депутати от Петото ВНС, Търново, 1911 г. Фото Иван Карастоянов Парад за откриването на V ВНС в Търново, Източник: ДА „Архиви“ Петото велико народно събрание (V ВНС) е велико народно събрание, заседавало в Търново от 9 юни до 9 юли 1911, брой народни представители – 414.
Виж Търновската конституция и V велико народно събрание
VI велико народно събрание
Шестото велико народно събрание (VI ВНС) е българско велико народно събрание, което заседава от 7 ноември 1946 г.
Виж Търновската конституция и VI велико народно събрание
XXIII обикновено народно събрание
Заседание на XXIII ОНС. Цар Борис III, председателят на Народното събрание Александър Малинов и министри от правителството на Никола Мушанов, 1932 г. Източник: ДА „Архиви“ Двадесет и третото обикновено народно събрание (XXIII ОНС) е народно събрание на Царство България, заседавало от 20 август 1931 до 19 май 1934, брой депутати – 283.
Виж Търновската конституция и XXIII обикновено народно събрание
XXV обикновено народно събрание
Двадесет и петото обикновено народно събрание (XXV ОНС) е народно събрание на Царство България, заседавало от 24 февруари 1940 до 23 август 1944, брой депутати – 160.
Виж Търновската конституция и XXV обикновено народно събрание
Къща музей „Петко и Пенчо Славейкови“
Къщата музей „Петко и Пенчо Славейкови“ се намира на ул.
Виж Търновската конституция и Къща музей „Петко и Пенчо Славейкови“
Къща музей на Любен и Петко Каравелови
Комплексът къщи на Любен и Петко Каравелови е строен от местни майстори в продължение на 25 г.
Виж Търновската конституция и Къща музей на Любен и Петко Каравелови
Канцелария на Руския императорски комисар в България
Канцеларията на Руския императорски комисар в България действа от началото на Руско-турската война до май 1879 г.
Виж Търновската конституция и Канцелария на Руския императорски комисар в България
Константин Стоилов
Константин Стоилов Константинов е български държавник.
Виж Търновската конституция и Константин Стоилов
Конституция на Народна република България (1947)
Конституцията на Народна република България от 1947 г., известна още като Димитровска конституция, е приета на 4 декември 1947 г.
Виж Търновската конституция и Конституция на Народна република България (1947)
Правителство на Казимир Ернрот
Правителството на Казимир Ернрот е петото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 287 от 27 април 1881 г.
Виж Търновската конституция и Правителство на Казимир Ернрот
Правителство на Климент 1
Правителството на епископ Климент Браницки е второ по ред правителство на Княжество България, назначено с Указ № 334 от 24 ноември 1879 г.
Виж Търновската конституция и Правителство на Климент 1
Правителство на Петко Каравелов 2
Второто правителство на Петко Каравелов е десето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 10 от 30 юни 1884 г.
Виж Търновската конституция и Правителство на Петко Каравелов 2
Правителство на Александър Цанков 2
Второто правителство на Александър Цанков е четиридесет и трето правителство на Царство България, назначено с Указ № 9 от 22 септември 1923 г.
Виж Търновската конституция и Правителство на Александър Цанков 2
Правителство на Александър Малинов 2
Второто правителство на Александър Малинов е тридесет и първо правителство на Царство България, назначено с Указ № 7 от 5 септември 1910 г.
Виж Търновската конституция и Правителство на Александър Малинов 2
Правителство на Иван Багрянов
Правителството на Иван Багрянов е шестдесет и първото правителство на Царство България, назначено с Указ № 6 от 1 юни 1944 г.
Виж Търновската конституция и Правителство на Иван Багрянов
Правителство на България (1881 – 1882)
Шестото правителство на България е правителство на Княжество България, назначено с Указ № 565 от 1 юли 1881 г.
Виж Търновската конституция и Правителство на България (1881 – 1882)
Правителство на Георги Кьосеиванов 1
Първото правителство на Георги Кьосеиванов е петдесет и четвърто правителство на Царство България, назначено с Указ № 473 от 23 ноември 1935 г.
Виж Търновската конституция и Правителство на Георги Кьосеиванов 1
Правителство на Драган Цанков 2
Второто правителство на Драган Цанков е осмо правителство на Княжество България, назначено с Указ № 719 от 7 септември 1883 г.
Виж Търновската конституция и Правителство на Драган Цанков 2
Правителство на Драган Цанков 3
Третото правителство на Драган Цанков е девето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 1 от 1 януари 1884 г.
Виж Търновската конституция и Правителство на Драган Цанков 3
Правителство на Леонид Соболев
Правителството на Леонид Соболев е седмото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 466 от 23 юни 1882 г.
Виж Търновската конституция и Правителство на Леонид Соболев
Прокуратура на България
Прокуратурата на България е структура на държавното обвинение в системата на съдебната власт на България.
Виж Търновската конституция и Прокуратура на България
Парламентарни избори в България (1882)
Парламентарните избори в Княжество България се провеждат през есента на 1882 г.
Виж Търновската конституция и Парламентарни избори в България (1882)
Парламентарни избори в България (1946)
Парламентарните избори се провеждат на 27 октомври 1946 г.
Виж Търновската конституция и Парламентарни избори в България (1946)
Парламентарни избори в България (юни 1911)
Парламентарните избори се провеждат на 5 юни 1911 г.
Виж Търновската конституция и Парламентарни избори в България (юни 1911)
Павел Поппетров - Патю Чорбаджи
Павел Попов (Поппетров) Пелович, известен като Патю Чорбаджи (1823, Видраре – 1893, Видраре), е български предприемач (ханджия, търговец, лихвар и пр.), спомоществовател и деец на българското националноосвободително движение, народен представител (в Учредителното събрание, I велико народно събрание, I обикновено народно събрание и II обикновено народно събрание), радетел за новия град Орхание (днес Ботевград).
Виж Търновската конституция и Павел Поппетров - Патю Чорбаджи
Околия
Околията е бивша административна единица в България установена в Търновската конституция (чл. 3) приета на 16 април 1879 г.
Виж Търновската конституция и Околия
Атанас Москов
Атанас Симеонов Москов е български политик (социалдемократ, член на Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал) и юрист (доктор по международно право, преподавател в СУ), публицист и кооперативен деец.
Виж Търновската конституция и Атанас Москов
Александър I Български
Алекса̀ндър I Български (Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg), известен и като Алекса̀ндър Ба̀тенберг, е княз на Княжество България в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година.
Виж Търновската конституция и Александър I Български
Александър Сталийски (министър на правосъдието)
Александър Цанов Сталийски е български крайнодесен политик от първата половина на ХХ век.
Виж Търновската конституция и Александър Сталийски (министър на правосъдието)
Александър Йонин
Александър Семьонович Йонин (Александр Семёнович Ионин) е дипломат на Руската империя, представлявал я в Черна гора (1878-1883), България (1883-1884), Бразилия (1884-1892), Швейцария (1897 – 1900) и други държавиЕнциклопедия „България“.
Виж Търновската конституция и Александър Йонин
Алексей Кумани
Алексей Михайлович Кумани е руски дипломат с ранг на статски съветник, дипломатически агент и генерален консул на Русия в Княжество България през 1880 – 1881 година.
Виж Търновската конституция и Алексей Кумани
Националлиберална партия
Националлибералната партия (НЛП) е българска политическа партия, съществувала от 1920 до 1939 г.
Виж Търновската конституция и Националлиберална партия
Никифор Константинов
Никифор Константинов (Попконстантинов) – Мудрон е български политик, възрожденец, учител, общественик, книжовник, участник в местния революционен комитет, основан от Васил Левски.
Виж Търновската конституция и Никифор Константинов
Независимост (1881 – 1882)
„Независимост“ е печатен орган на емигриралите водачи на Либералната партия от Княжество България, който излиза в Пловдив от 1881 до 1882 година.
Виж Търновската конституция и Независимост (1881 – 1882)
Регионален исторически музей (Велико Търново)
Регионалният исторически музей (РИМ) е музей във Велико Търново.
Виж Търновската конституция и Регионален исторически музей (Велико Търново)
Режим на пълномощията
Александър I Режимът на пълномощията в Княжество България е форма на управление, при която княз Александър Батенберг суспендира Търновската конституция, ограничава избирателното право и ролята на парламента и управлява чрез укази и назначени от него правителства и Държавен съвет.
Виж Търновската конституция и Режим на пълномощията
Съединение (вестник)
„Съединение“ е вестник, излизал ежеседмично в Пловдив през 1882 – 1886 година.
Виж Търновската конституция и Съединение (вестник)
Стефан Стамболов
Стѐфан Нико̀лов Стамболо̀в е бележит български държавник и революционер, както и журналист и поет.
Виж Търновската конституция и Стефан Стамболов
Свирка (вестник)
„Свирка“, с подзаглавие Лист за подсвиркване и подгавряне е сатирично-хумористичен вестник, издаван в София от Димитър Петков в периода 15 октомври 1883 г.
Виж Търновската конституция и Свирка (вестник)
Търновска конституция (вестник)
„Търновска конституция“ е български обществено-политически вестник от края на XIX век.
Виж Търновската конституция и Търновска конституция (вестник)
Трудово право
Трудово право e отрасъл на правото, който изследва, изучава, правно осигурява труда и трудовите правоотношения.
Виж Търновската конституция и Трудово право
Трифон Трифонов (офицер)
Трифон Йорданов Трифонов е български офицер (генерал-майор), началник Щаба на войската на българската армия в периода 11 май 1944 – 6 септември 1944 г.
Виж Търновската конституция и Трифон Трифонов (офицер)
Ус (пояснение)
Ус или УС може да се отнася за дума (включително фамилно име) или съкращение.
Виж Търновската конституция и Ус (пояснение)
Христо Петров
Христо Петров Дойчинов е български политик, осъден на смърт и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.
Виж Търновската конституция и Христо Петров
Царство България
Царство България е официалното наименование на българската държава от 5 октомври 1908 до 15 септември 1946 г.
Виж Търновската конституция и Царство България
Министерство на отбраната на България
Министерството на отбраната е държавна институция в България с ранг на министерство, която осъществява правителствената политика във военната област и политическото ръководство на Българската армия.
Виж Търновската конституция и Министерство на отбраната на България
Министерство на правосъдието на България
Министерството на правосъдието (МП) е българска държавна институция с ранг на министерство, която осъществява връзката между изпълнителната и съдебната власт.
Виж Търновската конституция и Министерство на правосъдието на България
История на Юридическия факултет на Софийския университет
Часовникът на камбанарията на Болонския университет. Под него е анатомичният театър и параклиса. Историята на Юридическия факултет на Софийския университет „Св.
Виж Търновската конституция и История на Юридическия факултет на Софийския университет
Иван Бешков
Иван Бешков Дунов е български кооперативен деятел и политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС).
Виж Търновската конституция и Иван Бешков
Иван Влахов
Иван Диков Влахов е деец на българското националноосвободително движение, народен представител в Учредителното събрание, в I ВНС, IV ОНС, III ВНС, IV ВНС, търговец.
Виж Търновската конституция и Иван Влахов
Източна Румелия
Източна Румелия е автономна провинция на Османската империя, създадена в Южна България съгласно Берлинския договор от 1878 година и просъществувала до Съединението с Княжество България през 1885 г.
Виж Търновската конституция и Източна Румелия
За гражданска заслуга
Орденът „За гражданска заслуга“, заедно с ордените „За военна заслуга“ и „Мадарски конник“ е третият по старшинство в наградната система на Република България.
Виж Търновската конституция и За гражданска заслуга
Българска социалдемократическа партия
Българската социалдемократическа партия (БСДП) е българска политическа партия.
Виж Търновската конституция и Българска социалдемократическа партия
Българска работническа социалдемократическа партия (обединена)
Българската работническа социалдемократическа партия (обединена) е лява политическа партия, отделила се от БРСДП след разцеплението между крайното марксистко и реформисткото крило през 1903 г.
Виж Търновската конституция и Българска работническа социалдемократическа партия (обединена)
Български земеделски народен съюз
Българският земеделски народен съюз (БЗНС) е земеделско политическо движение в България.
Виж Търновската конституция и Български земеделски народен съюз
Български национален фронт
Българският национален фронт, съкратено БНФ, е политическа организация на български емигранти, създадена в средата на XX век.
Виж Търновската конституция и Български национален фронт
Васил Митаков
Васил Николов Митаков е български юрист и политик, министър на правосъдието в четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов и в първото правителство на Богдан Филов (1939-1942).
Виж Търновската конституция и Васил Митаков
Велико народно събрание
Великото народно събрание (ВНС) е специализирана законодателна институция в България.
Виж Търновската конституция и Велико народно събрание
Герб на България
Гербът на България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле, обърнат на дясна хералдическа страна, поставен върху щит.
Виж Търновската конституция и Герб на България
Димитър Шишманов
Димитър Иванов Шишманов е български политик, писател и дипломат.
Виж Търновската конституция и Димитър Шишманов
Димитър Буров
Димитър Атанасов Буров е крупен български предприемач, банкер, застраховател и народен представител; баща на банкера Иван Буров и на политика и дипломат Атанас Буров.
Виж Търновската конституция и Димитър Буров
Димитър Василев (политик)
Димитър Василев Иванов е български инженер и политик, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1939-1944 година.
Виж Търновската конституция и Димитър Василев (политик)
1 юли
1 юли е 182-рият ден в годината според григорианския календар (183-ти през високосна година).
Виж Търновската конституция и 1 юли
6 септември
6 септември е 249-ият ден в годината според григорианския календар (250-и през високосна година).
Виж Търновската конституция и 6 септември