По-бързо от браузъра!
24 отношения: Помаци, Помаци в България, Атанас Попов (педагог), Антропологични и генетични проучвания на българите, Антропологични и генетични проучвания на прабългарите, Неврокопска околия, Ракищен, Сюлейман Палов, Сатовча (община), Слащен, Списък на селата в България/Скравена - Яхиново, Списък на помашки селища, Тисово, Чеч, Шурдилово, Манастир (Драмско), Места, Благоевград (област), Вълкосел, Гьокче чакмак, Годешево, Дъбраш, Джамии в България, Доспат (река).
Помаци
Помаци от село Ваклиново на байрям в началото на XX век ПомациЦанева, Еля." Българска етнография".
New!!: Туховища и Помаци · Виж повече »
Помаци в България
Помаците, известни в България и като българи мохамедани, са население, чийто майчин език е българският и чиято религия ислямът.
New!!: Туховища и Помаци в България · Виж повече »
Атанас Попов (педагог)
Атанас Кръстев Попов е български педагог, професор в Югозападния университет „Неофит Рилски“.
New!!: Туховища и Атанас Попов (педагог) · Виж повече »
Антропологични и генетични проучвания на българите
Монголоидни признаци Всеки знак обозначава, че съответният расов тип обхваща повече от 50% от населението в географския район, в който е поставен. Знакът за монголоидни признаци обозначава наличие на несъществен примес сред преобладаващите в района расови типове. Монголоидни признаци има най-вече сред турците в Добруджа и Източните Родопи, но също така са представени и в Шоплука, където това са следи от заселвания на печенеги, както и около старите столици Плиска, Преслав и Търново, където това са останки от прабългарската и куманската аристокрация. Сред българите християни са разпространени следните расови типове: алпийски (49%); динарски (22%); средиземноморски (20%), нордически (6%); източно-балтийски (3%). Сред българите мюсюлмани: средиземноморски (25%); динарски (25%); алпийски (23%); нордически (17%); източно-балтийски (10%). Сред българските турци: алпийски (75%); източно-балтийски (12,5%); средиземноморски (12,5%). Карта на европейската генетична структура, базирана на автозомен, единичен нуклеотиден полиморфизъм, вследствие извършен анализ на основните компоненти.The European genetic structure (based on 273,464 SNPs). Three levels of structure as revealed by PC analysis are shown: A) inter-continental; B) intra-continental; and C) inside a single country (Estonia), where median values of the PC1&2 are shown. D) European map illustrating the origin of sample and population size. CEU – Utah residents with ancestry from Northern and Western Europe, CHB – Han Chinese from Beijing, JPT – Japanese from Tokyo, and YRI – Yoruba from Ibadan, Nigeria. Българите са маркирани в диаграмата с ромбове в цвят бордо. Комбинирана схема с три различни варианта, показваща генетичната близост на балтославянските народи и положението им сред останалите европейци. Първата схема е конструирана въз основа на автозомни ДНК тестове, втората — въз основа на Y-ДНК, а третата — на резултати от изследване на мтДНК. Четвъртата схема съдържа пояснителна легенда с описание на изследваните популации. Българите са разположени и на трите схеми близо до своите географски съседи: македонци, сърби, румънци, гърци и т.н. Схематичен анализ на генетичните примеси на популации, базиран на автозомен, единичен нуклеотиден полиморфизъм, вследствие извършен анализ на основните компоненти. В различни цветове са отбелязани 7 предполагаеми регионални компонента на генетичен произход, както следва: 1. Субекваториална Африка – кафяв; 2. Източна и Северна Европа – син, 3. Източна Азия – жълт; 4. Среден Изток и Южна Азия – зелен; 5. Близък изток и Северна Африка – оранжев; 6. Западна и Южна Европа – светло син; 7. Кавказ и Анатолия – тъмно розов. Българите са включени с румънците в подгрупата на Източните Балкани. При тяхдоминират европейските, следвани от кавказко-анатолийските влияния. Символично е влиянието на генетичните компоненти привнесени от регионите на Източна и Южна Азия, както и на тези от Близкия изток и Северна Африка. Опростен модел за демографската история на европейците. (A) Мезолитни ловци събирачи присъстват в континенталната част на Европа. (B) Първоначална разпространение на земеделието от Близкия изток, започващо 7000 г. пр.н.е. в Югоизточна Европа. (C) Разширяване на селското стопанство към Северна Европа от европейските неолитни земеделци и установяване на основния и до днес североизточен градиент на генетичното разнообразие. (D) Продължаващо разширяване и размесване на населението, както и допълнителна индоевропейска миграция продължават да оформят генетично разнообразие в Европа. Схема изградена на анализ на древна ДНК съпоставена с ДНК от модерните европейски популации. Обозначени са трите основни групи европейски предци. Първата е разположена в основата на триъгълника – вляво и обозначава мезолитна европейска група на ловци-събирачи. Втората група е разположена в горната част на триъгълника и обозначава мезолитни сибирски ловци, проникнали в Европа след Ледниковия период. Третата група разположена в основата на триъгълника – вдясно, изобразява неолитните земеделци проникнали в Европа от Близкия изток през Балканите. Българите са разположени близо до последната група, което означава, че тя е привнесла най-голямата част от гените ни. Схема изградена на основата на генетичното сходството между отделни популации, базирана на автозомен, единичен нуклеотиден полиморфизъм, вследствие извършен анализ на основните компоненти. Българите са разположени между румънците и македонците и са най-отдалечени от руснаците и иранците. Карта на Европа с отразен приноса на основни групи европейски предци. Българите са с 52% генетично наследство от близкоизточни неолитни земеделци, 33% от европейските палеолитни ловци събирачи, 13% от палеолитните ловци от Северна Евразия и 1,5% от централноазиатски номади. Карта на Западна Евразия показваща значимите генетичните потоци в региона през Средновековието чрез стрелки, свързващи съответната донорска група с популациите получатели на генетичния ѝ принос. Цветовете на стрелките представят настоящата национална идентичност на донорите, а дебелината на стрелките представя делът на генетичното им влияние. Показани са и периодите на генетично влияние, свързани с посочените донорски групи. През Средновековието Балканите са получили най-голям генетичен принос от днешна Италия, Прибалтика, Украйна и Кавказ. През посочения период износ на балкански гени е осъществен към Южна Италия, Северното Причерноморие, Кавказ, Анатолия и Северното Прикаспие. Карта на Западна Евразия показваща генетичното влияние в региона на преселници от периода на Средновековието с произход извън Западна Евразия. За всеки географски регион откъдето са взети проби, се оценява делът на произхода, идващи от страни извън Западна Евразия. Местата откъдето са взети проби също са показани. За България е видно минимално проникване на носители на монголоидни гени. Разпространение на кроманьонците до 30 000 г. пр.н.е. преди началото на Ледниковия период. Плодородния полумесец от който в резултат на неолитната революция започва миграцията на близкоиточните земеделци вкл. към Балканите (10000 – 6000 г. пр.н.е). Миграция на индоевропейските народи (4000 – 1000 г. пр.н.е) започнала от тяхната прародина в Понтийско-Каспийската степ. Европа към 300 г. пр.н.е. Славянските поселения са отбелязани в светлосиньо, а прародината им в тъмносиньо. Миграции в Европа през периода 2 – 5 век. Антропологичните и генетични изследвания на българите са насочени към установяване на биологичния произход на съвременната българска нация.
New!!: Туховища и Антропологични и генетични проучвания на българите · Виж повече »
Антропологични и генетични проучвания на прабългарите
Наги сент Миклош, Трансилвания от 9 век с изразени туранидни черти. Опитите да бъде приписана документална стойност на образите на прабългари от по-късни византийски миниатюри са некоректни, защото те са създадени след изчезването на прабългарския антропологичен тип.Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон, проф. Иван Добрев, 2005 г. Издателство: Рива, стр. 261 – 270. Антропологичните и генетични проучвания на прабългарите целят да бъде изяснен произхода на прабългарите.
New!!: Туховища и Антропологични и генетични проучвания на прабългарите · Виж повече »
Неврокопска околия
Неврокопската околия е административно-териториална единица в България, съществувала от 1913 до 1959 година.
New!!: Туховища и Неврокопска околия · Виж повече »
Ракищен
Ракѝщен или Ракищан или Ракищани или Ракища (Κατάχλωρο, Катахлоро, катаревуса Κατάχλωρον, Катахлоро, до 1927 година Ρακίστα, Ракиста) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.
New!!: Туховища и Ракищен · Виж повече »
Сюлейман Палов
Сюлейман Адемов Палов-Парчо е български революционер, горянин, борец срещу комунистическата власт в България след Деветосептемврийския преврат.
New!!: Туховища и Сюлейман Палов · Виж повече »
Сатовча (община)
Географска карта на община Сатовча Община Сатовча се намира в Югозападна България, съставна община на област Благоевград.
New!!: Туховища и Сатовча (община) · Виж повече »
Слащен
Сла̀щен е село в Югозападна България.
New!!: Туховища и Слащен · Виж повече »
Списък на селата в България/Скравена - Яхиново
Това е списък на селата в България, подредени по азбучен ред.
New!!: Туховища и Списък на селата в България/Скравена - Яхиново · Виж повече »
Списък на помашки селища
с ЗАРАЕВО дбласт Търговище Списък на помашки селища – бивши и настоящи.
New!!: Туховища и Списък на помашки селища · Виж повече »
Тисово
Тѝсово (Μαυροχώρι, Маврохори, катаревуса: Μαυροχώριον, Маврохорион, до 1927 година Τίσοβα, Тисова) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.
New!!: Туховища и Тисово · Виж повече »
Чеч
Топографска карта на Чеч. Чеч или Чечко (името често се използва членувано Чеча, понякога Чеджлък, Чечлък) е бивше село и историко-географска област, разделена между Република България и Гърция.
New!!: Туховища и Чеч · Виж повече »
Шурдилово
Шурдилово (Σουρδίλοβο) е обезлюдено село в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп.
New!!: Туховища и Шурдилово · Виж повече »
Манастир (Драмско)
Манастир, известно и с турската си форма Манастирджик (Εκκλησάκι, Еклисаки, катаревуса Εκκλησάκιον, Еклисакион, до 1927 година Μοναστηρτζίκ, Монастирдзик), е бивше село в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп.
New!!: Туховища и Манастир (Драмско) · Виж повече »
Места
Места (Νέστος, Нестос) е река в Южна България, област Благоевград и Северна Гърция, област Източна Македония и Тракия.
New!!: Туховища и Места · Виж повече »
Благоевград (област)
ВръхВихрен, първенец на втората по височина българска планина Пирин Топографска карта на област Благоевград Област Благоевград (също и Благоевградска област) е една от 28-те области в България.
New!!: Туховища и Благоевград (област) · Виж повече »
Вълкосел
Вълкосѐл е село в Югозападна България.
New!!: Туховища и Вълкосел · Виж повече »
Гьокче чакмак
Гьокчечакмак (Gökçeçakmak) е село в околия Чаршамба, вилает Самсун, Турция.
New!!: Туховища и Гьокче чакмак · Виж повече »
Годешево
Годѐшево е село в Югозападна България.
New!!: Туховища и Годешево · Виж повече »
Дъбраш
Дъбра̀ш (Дъбра̀шки рид или Доспа̀тска планина) е най-западният дял на Родопите, разположен в югозападната част на Западните Родопи.
New!!: Туховища и Дъбраш · Виж повече »
Джамии в България
Най-старата джамия на територията на България е построена през 1363 – 1364 година в Пловдив.
New!!: Туховища и Джамии в България · Виж повече »
Доспат (река)
Водосборен басейн на река Доспат Доспат (Доспатска река, Доспат дере, Рата и Сура) (Δεσπάτης, Деспатис) е река в България, области Пазарджик, Смолян и Благоевград и Гърция, област Източна Македония и Тракия, ляв приток на река Места.
New!!: Туховища и Доспат (река) · Виж повече »
