Съдържание
36 отношения: Караханиди, Кандзю, Омаядски халифат, Омар Хаям, Арабски халифат, Абасидски халифат, Абдуллах ибн Амир, Никейска империя, Рудаки, Разпространение на будизма по пътя на коприната, Садналег, Саманиди, Тюркски народи, Тимур, Тимуриди, Тогрул I, Узбеки в Турция, Улуг Бег, Фируз I, Хан Уди, Хионити, Чагатай хан, Чагатайско ханство, Чингис хан, Юеджи, Маверанахр, Мамиконян, Монголска империя, История на Казахстан, История на Узбекистан, Илханат, Бухарско ханство, Барласи, Вокил, Велики Селджук, Делхийски султанат.
Караханиди
Караханидите са тюркска династия, управлявала в Централна Азия между 840 и 1212.
Кандзю
Карта на пътуването на Джан Циен, на която е отбелязана и Кандзю Кандзю (康居; Kāngjū) е историческа държава в Централна Азия, известна от китайски източници за времето между 2 век пр.н.е.
Омаядски халифат
Омаядският халифат е феодална държава, халифат, съществувал от 661 до 750 година.
Виж Трансоксиана и Омаядски халифат
Омар Хаям
Гияс ад Дин Абу л ФатхОмар ибн Ибрахим Хаям Нишапури (на фарси: حکیمابوالفتح عمر بن ابراهیمخیامنیشابور) е ирански (персийски) енциклопедист, математик, поет, философ, лекар и астроном.
Арабски халифат
Арабският халифа̀т е общото название на теократична арабско-мюсюлманска държава, възникнала в резултат от арабските завоевания през VII – IX век и оглавявана от халифи – „наместници“ на Мохамед, представляващи всички мюсюлмани и притежаващи пълната религиозна и политическа власт.
Виж Трансоксиана и Арабски халифат
Абасидски халифат
Абасидският халифат (الخلافة العباسية الإسلامية), наричан и Багдадски халифат, е историческа държава в Близкия изток, съществувала от средата на VIII до средата на XIII век.
Виж Трансоксиана и Абасидски халифат
Абдуллах ибн Амир
Абдуллахибн Амир (عبدالله بن عامر) е арабски военачалник.
Виж Трансоксиана и Абдуллах ибн Амир
Никейска империя
Балканите и Анатолия ок.1214 г. Никейската империя (Βασίλειον τῆς Νίκαιας; İznik İmparatorluğu) е историческа държава (1204 – 1261) в Северозападна Мала Азия със столица град Никея.
Виж Трансоксиана и Никейска империя
Рудаки
Абу АбдаллахДжафар ибн Мухамад-Рудаки (ابوعبدالله جعفر بن محمد رودکی), роден между 858 до 860 г.
Разпространение на будизма по пътя на коприната
Турфан като етническо малцинство по време на династията Тан (7 – 8 век) и уйгурсккото кралство Кочо (9-и – 13 век).Hansen, Valerie (2012), ''The Silk Road: A New History'', Oxford University Press, p.
Виж Трансоксиана и Разпространение на будизма по пътя на коприната
Садналег
Тибетският крал Садналег, наричан също Триде Сонгцен е най-младият син на крал Трисонг Децен и е управлявал около 800 до 815 година, според някои изчисления началото на царуването му трябва да е било 797 или 804 г.
Саманиди
Саманиди (سامانیان) са ислямска иранска династия от периода (819 – 999 г.), известна с културни и просветителски начинания.
Тюркски народи
Тюркските народи са северно и централноевразийски народи, които говорят езици, принадлежащи към тюркското езиково семейство, и които имат (в различни степени) определени общи културни и исторически черти.
Виж Трансоксиана и Тюркски народи
Тимур
Тимур (от чагатайски: Temür през персийско-арабската форма تیمور – Teymūr, означаващо желязо; 8 април 1336 – между 17 и 19 февруари 1405), известен още като Тамерлан или Тимур Ланг (Тимур Куция, тъй като има дефект на лявото стъпало), е владетел в Източна, Южна и Централна Азия през XIV в., основател на династията на Тимуридите, на Тимуридската империя, както и прапрадядо на Бабур, основателя на Моголската империя, просъществувала до 1857 година в Индия.
Тимуриди
Тимуридската империя (تیموریان, Timuriyān), самоназоваваща се Гуркани (گورکانیان, Gurkāniyān) или накратко тимуриди, е персизирана тюрко-монголска империя на територията на днешните Иран, Афганистан, Ирак, Кавказ и значителни части от Централна Азия, Мала Азия, Индия и Пакистан, която към началото на 15 век достига до размери от 4,5 милиона кв.
Тогрул I
Тогрул бег е третият владетел от династия Селджукиди.
Узбеки в Турция
Узбеките (Türkiye'deki Özbekler, Türkiye'deki Özbek Türkler; Туркиядаги Ўзбеклар, Turkiyadagi O'zbeklar) са етническа група в Турция.
Виж Трансоксиана и Узбеки в Турция
Улуг Бег
Улуг Бег е тимуридски владетел, астроном и математик.
Фируз I
Фируз I, или Пероз I (Pirouz) е владетел от Сасанидската династия на Персия.
Хан Уди
Хан Уди (漢武帝; Hàn Wǔdì) е император на Китай от династията Хан, управлявал от 141 до 87 пр.н.е. Управлението му продължава 54 години и остава най-дългото в китайската история до това на император Канси 18 века по-късно.
Хионити
Азия през 400 г. Хионитите (Chionites, Chionitae, Xionites, на средноперсийски: Xiyon, Avestan: Xiiaona; на китайски език 狁 yǔn o xūn, 獯) са номадска народна група от късната античност, обитавала западната част на Централна Азия през 1 – 5 век в Афганистан, в Трансоксиана под контрола на Кушанската империя и Бактрия (вероятно и на Хунну).
Чагатай хан
Чагатай хан е монголски владетел, втори син на Чингис хан.
Виж Трансоксиана и Чагатай хан
Чагатайско ханство
Чагатайското ханство е монголска държава в Средна Азия.
Виж Трансоксиана и Чагатайско ханство
Чингис хан
Чингис хан (Чингис хаан; първо се казва: Темуджин или Темууджин, на монголски: Тэмүжин, Тэмүүжин: Ковача; Dschingis Khan; * вероятно 1155, 1162 или 1167; † вероятно на 18 август 1227) е хан на Монголите, монголски държавник, основал Монголската империя, най-голямата държава в човешката история.
Юеджи
Миграция на '''юечжите''' през Централна Азия в периода от 176 г. пр. Хр. до 30 г. сл. Хр. Юеджи или юечжи (月氏; yuèzhì, юеджъ) е китайското име на древен централноазиатски номадски народ.
Маверанахр
#виж Трансоксиана.
Мамиконян
Мамиконяните или Мамиконианите (Mamikonian, Mamikoneans; Մամիկոնյան) e арменска благородническа фамилия, която доминира политически в Армения между 4 и 8 век.
Монголска империя
Монголската империя (Монголын Эзэнт Гүрэн), съществувала от 1206 до 1368 г., е втората (след Британската империя) най-голяма държава в историята на света.
Виж Трансоксиана и Монголска империя
История на Казахстан
Историята на Казахстан включва събития, случили се в Арало-Каспийския регион и на територията на съвременен Казахстан от момента на заселването им.
Виж Трансоксиана и История на Казахстан
История на Узбекистан
Местоположение на Узбекистан днес Историята на Централна Азия, Великата степ и Узбекистан съдържа серия от събития, свързани с миграция на народи, разцвет и упадък на империи.
Виж Трансоксиана и История на Узбекистан
Илханат
Илханат (سلسله ایلخانی; Ил Хан улс) е монголско ханство, създадено на териториите на Персия през 13 век като част от Монголската империя.
Бухарско ханство
Бухарско ханство, впоследствие Бухарско емирство, (خانات بخارا; Buxoro Xonligi) е историческа държава в Централна Азия с главен град Бухара.
Виж Трансоксиана и Бухарско ханство
Барласи
Барласите (Barlos) са средновековен народ в Централна Азия, едни от предшествениците на съвременните узбеки.
Вокил
Вокѝл (или Укил) е българска (прабългарска) владетелска династия, вписана в Именника на българските ханове, от която произхождат няколко владетели, управлявали България през VIII век.
Велики Селджук
Селджукската империя или Велики Селджук е тюрко-персийска сунитска мюсюлманска империя по време на Развитото средновековие, произхождаща от клон на племето Огуз.
Виж Трансоксиана и Велики Селджук
Делхийски султанат
Делхийският султанат (سلطنت دهلی; दिल्ली सल्तनत; দিল্লীর সুলতান) е ислямска империя със седалище в Делхи, която обхваща по-голямата част от Индийския субконтинент в периода 1206 – 1526 г.
Виж Трансоксиана и Делхийски султанат