Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Тихо Брахе

Index Тихо Брахе

Тихо Брахе (Tycho Brahe) е известен датски астроном и алхимик.

Съдържание

  1. 37 отношения: Комета, Пражани, Остатък от свръхнова, Оле Рьомер, Астрология, Астрономия, Атанасий Кирхер, Александра Коельо Андорил, Научна революция, Ръкопис на Войнич, Рудолф II, Ренесанс, Супернова на Кеплер, Свръхнова, Свальов, Симон Мариус, Списък на необичайни смъртни случаи, Секунда, Тихо, Улуг Бег, Маса, Мира (звезда), Жан Пикар, Звезда, Златен век на исляма, Близка страна на Луната, Вилхелм IV (Хесен-Касел), Голяма комета (1577), Гема Фризий, Датчани, Джамал Махджуб, Едмънд Халей, Йохан Кеплер, Йохан Байер, 11 ноември, 14 декември, 24 октомври.

Комета

Кометата Хейл-Боп с видима бяла опашка от прахи синя от газ, снимка от март 1997 г. Кометата Кохоутек, снимка от 1974 г. Комета (komḗtēs – с коса, космат) е малък астрономически обект в Слънчевата система, подобен на астероид, но съставен предимно от лед (въглероден диоксид, метан и вода), прах, скални частици и примеси от различни минерали.

Виж Тихо Брахе и Комета

Пражани

Пражаните (Pražané) са жителите на чешката столица Прага.

Виж Тихо Брахе и Пражани

Остатък от свръхнова

Остатъкът от свръхновата SN 1054 (Ракообразна мъглявина). Остатък от свръхнова е структура, която остава след взривяването на звезда в свръхнова.

Виж Тихо Брахе и Остатък от свръхнова

Оле Рьомер

Оле Кристенсен Рьомер (Ole Christensen Rømer) е датски астроном.

Виж Тихо Брахе и Оле Рьомер

Астрология

Астрологията (αστρολογία: ἄστρον, astron („звезда“ или „светило“) и λογία, logia („слово (за)“)) е псевдонаучно схващане, че разположението на небесните тела (най-вече планетите от Слънчевата система) е свързано със случващото се в човешкия свят, индивидуално и колективно.

Виж Тихо Брахе и Астрология

Астрономия

Дедал на повърхността на Луната, заснет от екипажа на Аполо през 1969 г. Намира се близо до центъра на обратната страна на Луната и има диаметър 93 km. Астрономията (ἀστρονομία) е природна наука, изучаваща движението, строежа и развитието на небесните тела.

Виж Тихо Брахе и Астрономия

Атанасий Кирхер

Атанасий Кирхер (Athanasius Kircher) е германски йезуитски учен и енциклопедист, който публикува около 40 важни труда, от които най-известни са онези в областта на сравнителното религиознание, геологията и медицината.

Виж Тихо Брахе и Атанасий Кирхер

Александра Коельо Андорил

Александра Коельо Андорил (Alexandra Coelho Ahndoril) е шведска писателка, авторка на бестселъри в жанровете трилър и биография.

Виж Тихо Брахе и Александра Коельо Андорил

Научна революция

Научна революция е понятие, използвано в историята на науката, за да се опишат съществени промени в научната мисъл, възникнали вследствие на важни открития, поставяйки под въпрос съществуващите дотогава виждания за света и човека.

Виж Тихо Брахе и Научна революция

Ръкопис на Войнич

Ръкописът на Войнич (Voynich Manuscript) е тайнствена неразчетена книга, написана през XV в.

Виж Тихо Брахе и Ръкопис на Войнич

Рудолф II

Рудолф II (Rudolf II; * 18 юли 1552, Виена; † 20 януари 1612, Прага, Бохемия) е император на Свещената Римска империя от 1576 до неговото абдикиране през 1611 г., крал на Бохемия (6 септември 1575 – 23 май 1611), крал на Унгария (25 септември 1572 – 25 юни 1608).

Виж Тихо Брахе и Рудолф II

Ренесанс

банкиране и счетоводство. Ренесансът (Renaissance, Rinascimento „възраждане“), е период в европейската история, отбелязващ прехода от Средновековието към Новото време и обхващащ XV и XVI век, характеризиращ се с опит за възраждане и надминаване на идеи и постижения на класическата античност.

Виж Тихо Брахе и Ренесанс

Супернова на Кеплер

SN 1604, известна още като Звездата на Кеплер, Новата на Кеплер (или Свръхновата на Кеплер) е Свръхнова тип Ia, възникнала в Млечния път, в съзвездието Змиеносец.

Виж Тихо Брахе и Супернова на Кеплер

Свръхнова

Остатък от свръхновата на Кеплер. Свръхнова, заснета от космическия телескоп Хъбъл В астрономията свръхнова (също супернова) се отнася до няколко вида звездни експлозии, пораждащи изключително ярки обекти, които постепенно избледняват в течение на няколко месеца или седмици.

Виж Тихо Брахе и Свръхнова

Свальов

Свальов (Svalöv) е град в южна Швеция, лен Сконе.

Виж Тихо Брахе и Свальов

Симон Мариус

Симон Мариус (Simon Marius) е германски астроном, математик, лекар и издател на календари, изследвал Юпитер и неговите спътници.

Виж Тихо Брахе и Симон Мариус

Списък на необичайни смъртни случаи

Тази статия предлага списък с необичайни смъртни случаи – при уникални или изключително редки обстоятелства – записвани през историята на човечеството.

Виж Тихо Брахе и Списък на необичайни смъртни случаи

Секунда

Секунда (означава се със символа s) е единица за време, една от седемте основни единици в SI (Международната система единици).

Виж Тихо Брахе и Секунда

Тихо

Тихо е добре видим ударен кратер на Луната, разположен в южните възвишения и наречен на датския астроном Тихо Брахе (1546 – 1601).

Виж Тихо Брахе и Тихо

Улуг Бег

Улуг Бег е тимуридски владетел, астроном и математик.

Виж Тихо Брахе и Улуг Бег

Маса

Масата е скаларна физична величина, една от основните във физиката.

Виж Тихо Брахе и Маса

Мира (звезда)

Хъбъл. (Снимка: НАСА) Мира или Омикрон Кит (ο Ceti / ο Cet) е дълго-периодична пулсираща променлива звезда от съзвездието Кит.

Виж Тихо Брахе и Мира (звезда)

Жан Пикар

Жан Пикар (Jean-Felix Picard) е френски астроном, издал първият астрономически годишник (1679) и измерил дъгата на меридиана между Париж и Амиен, установявайки по този начин големината на Земята.

Виж Тихо Брахе и Жан Пикар

Звезда

Хъбъл Звезда е небесно тяло, представляващо голямо кълбо газ (плазма в хидростатично равновесие), произвеждащо енергия чрез термоядрен синтез, основно превръщане на водород в хелий.

Виж Тихо Брахе и Звезда

Златен век на исляма

Златният век на исляма, понякога наричан Ислямски ренесанс и Мюсюлмански ренесанс е исторически период от около средата на VIII до средата на XIII век, в чието начало Арабският халифат е най-голямата държава на своето време.

Виж Тихо Брахе и Златен век на исляма

Близка страна на Луната

Луната, наблюдавана от Земята Анимация, направена в рамките на един месец, показваща лунната либрация Близката страна на Луната е частта от лунната повърхност, видима от Земята.

Виж Тихо Брахе и Близка страна на Луната

Вилхелм IV (Хесен-Касел)

Вилхелм IV фон Хесен-Касел Мъдрия (Wilhelm IV von Hessen-Kassel, der Weise, * 24 юни 1532 в Касел, † 25 август 1592 в Касел) от Дом Хесен е от 1567 до 1592 г.

Виж Тихо Брахе и Вилхелм IV (Хесен-Касел)

Голяма комета (1577)

Старинна гравюра, изобразяваща кометата, преминаваща над Прага на 12 ноември 1577. Голямата комета от 1577 година (астрономическо означение C/1577 V1) е космически обект, преминал много близо до Земята през 1577 година след Христа.

Виж Тихо Брахе и Голяма комета (1577)

Гема Фризий

Гема Фризий Рение (Jemme Reinerszoon; 8 декември 1508 г., Докьом Фризия – 25 май 1555 г., Льовен.) е холандски математик, лекар, картограф, философ, гравьор, майстор на астрономически инструменти и педагог Той създава един от най старите глобуси през 1536 г., усъвършенства редица инструменти на своето време, използвани в приложната математика, геодезията и навигацията.

Виж Тихо Брахе и Гема Фризий

Датчани

Датчаните са етническа група от северната група на германските народи, които са част от европеидната раса.

Виж Тихо Брахе и Датчани

Джамал Махджуб

Джамал Махджуб (Jamal Mahjoub) е британски писател, с английско-судански произход, на бестселъри в жанра съвременен роман и трилър.

Виж Тихо Брахе и Джамал Махджуб

Едмънд Халей

Едмънд Халей (Edmond Halley) е английски астроном, физик и математик.

Виж Тихо Брахе и Едмънд Халей

Йохан Кеплер

Йохан Кеплер (Johannes Kepler) е германски математик, астроном и астролог.

Виж Тихо Брахе и Йохан Кеплер

Йохан Байер

Съзвездието Орион в Уранометрията на Байер. Йохан Байер (Johann Bayer) (1572 – 7 март 1625) е германски адвокат и уранограф (небесен картограф).

Виж Тихо Брахе и Йохан Байер

11 ноември

11 ноември е 315-ият ден в годината според григорианския календар (316-и през високосна).

Виж Тихо Брахе и 11 ноември

14 декември

14 декември е 348-ият ден в годината според григорианския календар (349-и през високосна година).

Виж Тихо Брахе и 14 декември

24 октомври

24 октомври е 297-ият ден в годината според григорианския календар (298-и през високосна година).

Виж Тихо Брахе и 24 октомври