Съдържание
31 отношения: Кристиан Хюйгенс, Противоположно събитие, Пиер-Симон Лаплас, Плътност на вероятността, Абрахам дьо Моавър, Адитивен бял гаусов шум, Разпределение, Статистика, Сигма-алгебра, Симеон Дени Поасон, Синхроничност, Случайна величина, Случайност, Трансформация на Лаплас, Триъгълник на Паскал, Теория на алгоритмичната информация, Теорема на Бейс, Формални науки, Математическо очакване, Математика, История на математиката, Икономика (наука), Информатика, Биномен коефициент, Блез Паскал, Вариационно смятане, Вероятностно пространство, Гама-функция, Генетичен дрейф, Едуард Оукли Торп, Едгар Кран.
Кристиан Хюйгенс
Кристиан Хюйгенс (Christiaan Huygens) е нидерландски механик, физик, астроном и математик, създател на вълновата теория на светлината.
Виж Теория на вероятностите и Кристиан Хюйгенс
Противоположно събитие
В теорията на вероятностите, противоположното събитие, още допълнение (на английски: complementary event), на събитие А е събитието „не-А“, за чийто математически запис има следните разновидности: A′, Ac, \negA или.
Виж Теория на вероятностите и Противоположно събитие
Пиер-Симон Лаплас
Пиер-Симон Лаплас (Pierre-Simon Laplace) е френски математик, астроном и физик, с основни приноси в областта на диференциалните уравнения (уравнение на Лаплас), на теорията на вероятностите (трансформация на Лаплас) и небесната механика (устойчивост на Слънчевата система).
Виж Теория на вероятностите и Пиер-Симон Лаплас
Плътност на вероятността
''N''(0, ''σ''2). В теорията на вероятностите, плътността на вероятността (или вероятностна плътност) на дадена непрекъсната произволна променлива е функция, чиято стойност в коя да е извадка (или точка) от пространството на елементарните събития (множеството от възможни стойности, които може да заеме произволната променлива) може да се интерпретира като относителна вероятност, че стойността на променливата ще се равнява на въпросната извадка.
Виж Теория на вероятностите и Плътност на вероятността
Абрахам дьо Моавър
Абрахам дьо Моавър (Abraham de Moivre) е френски математик, известен с едноименната си формула, която свързва комплексните числа с тригонометрията, и с работата си по нормалното разпределение и теорията на вероятностите.
Виж Теория на вероятностите и Абрахам дьо Моавър
Адитивен бял гаусов шум
Адитивният бял гаусов шум (съкратено АБГШ, Additive white Gaussian noise, AWGN) е модел на шум в теорията на информацията, с който се наподобява ефекта от множество случайни процеси, които се срещат в природата.
Виж Теория на вероятностите и Адитивен бял гаусов шум
Разпределение
Разпределение може да се отнася за.
Виж Теория на вероятностите и Разпределение
Статистика
централната гранична теорема Диаграмите на разсейване се използват в описателната статистика, за да визуализират наблюдаваните отношения между различни променливи Статистиката е наука, която се занимава със събирането, организирането, анализа, интерпретацията и представянето на данни.
Виж Теория на вероятностите и Статистика
Сигма-алгебра
В математиката и по-специално в теорията на мярката, \sigma-алгебра (или сигма-алгебра) върху едно множество X представлява непразна система \Sigma от подмножества на X, която е затворена откъм образуване на комплементи и изброими обединения на своите елементи.
Виж Теория на вероятностите и Сигма-алгебра
Симеон Дени Поасон
Симеон Дени Поасон (Siméon Denis Poisson) е френски учен, математик, геометър и физик, един от основоположниците на математическата физика.
Виж Теория на вероятностите и Симеон Дени Поасон
Синхроничност
Карл Густав Юнг Синхроничност е понятие, въведено от Карл Густав Юнг.
Виж Теория на вероятностите и Синхроничност
Случайна величина
В математиката и по-специално в теорията на вероятностите и статистиката, случайната величина се използва за моделирането и изучаването на конкретни аспекти, принадлежащи на даден случаен експеримент.
Виж Теория на вероятностите и Случайна величина
Случайност
Псевдослучайно генерирано битмапно изображение. Случайността е липсата на модел или предвидимост на събитията.
Виж Теория на вероятностите и Случайност
Трансформация на Лаплас
Трансформацията на Лаплас е широкоизползван математически метод за анализ на линейни системи, чиито характеристики не се променят с времето (Linear Time-Invariant Systems, LTI).
Виж Теория на вероятностите и Трансформация на Лаплас
Триъгълник на Паскал
Триъгълникът на Паскал е аритметичен триъгълник, съдържащ биномните коефициенти.
Виж Теория на вероятностите и Триъгълник на Паскал
Теория на алгоритмичната информация
Теория на алгоритмичната информация е раздел от теорията на информацията и информатиката, който се занимава с взаимоотношенията между изчисленията и информацията.
Виж Теория на вероятностите и Теория на алгоритмичната информация
Теорема на Бейс
Теорема на Бейс по името на Томас Бейс (Thomas Bayes) се използва в теорията на вероятностите за изчисляване на вероятността за настъпване на дадено събитие, след като вече е известна част от информацията за него.
Виж Теория на вероятностите и Теорема на Бейс
Формални науки
Формалните науки е клон на науката, изучаващ дисциплини от формалните езици, свързани с формалните системи, като логика, математика, статистика, теоретична информатика, изкуствен интелект, теория на информацията, теория на игрите, системна теория, теория на решенията и теоретична лингвистика.
Виж Теория на вероятностите и Формални науки
Математическо очакване
В математиката, и по-точно в теорията на вероятностите и статистиката, математическото очакване представлява характеристична стойност на вероятностното разпределение на една случайна величина.
Виж Теория на вероятностите и Математическо очакване
Математика
Формули Математика (μάθημα, матема – знание, изучаване, учене) е изучаването на области като количествата (т.е. теория на числата) Определение за „математика“ от Оксфордския речник на английския език,, математически – абсктрактни структури (включително пространствените структури), типовете физично пространство, извършването на изчисления и математически анализ.
Виж Теория на вероятностите и Математика
История на математиката
Според Андрей Колмогоров историята на математиката може да се раздели на следните периоди.
Виж Теория на вероятностите и История на математиката
Икономика (наука)
Икономистите изучават решенията в търговията, продукцията и консумацията, като тези, които възникват в традиционния сергиен пазар. (Продавачка на зеленчуци на пазара в Балард, Сиатъл, Вашингтон.) Икономиката е социална наука, която изучава производството, разпределението, търговията и потреблението на стоки и услуги.
Виж Теория на вероятностите и Икономика (наука)
Информатика
Информатиката се занимава с теоретичните основи на информацията, изчисленията и с практическите техники за тяхното приложение.
Виж Теория на вероятностите и Информатика
Биномен коефициент
Биномен коефициент на естествените числа k и n е броят на всички възможни k-елементни подмножества на дадено n-елементно множество.
Виж Теория на вероятностите и Биномен коефициент
Блез Паскал
Блез Паскал (Blaise Pascal; Blasius Pascalis) е френски математик, физик, религиозен философ, теолог и писател.
Виж Теория на вероятностите и Блез Паскал
Вариационно смятане
Вариационно смятане (вариационни изчисления) или вариационен анализ, като дял от математическия анализ, изучава малките вариации във функциите и функционалите, и методите за намиране на техни екстремуми – maxima и minima (локални и глобални) като се изобразяват математически набор от техните функции към реални числа, като център на тези изчисления е уравнението на Ойлер – Лагранж за I.
Виж Теория на вероятностите и Вариационно смятане
Вероятностно пространство
В теорията на вероятностите, вероятностното пространство (англ. probability spacе) е понятие, с което се описва случайно (стохастично) явление, наричано още „опит“ (англ.
Виж Теория на вероятностите и Вероятностно пространство
Гама-функция
Гама-функция по дължина на част от реалната ос. В математиката, гама-функция е разширение на факториелната функция до множеството на комплексните числа.
Виж Теория на вероятностите и Гама-функция
Генетичен дрейф
Генетичният дрейф представлява промяна в честотата на гените (алелите), която е случайна и няма приспособителен характер.
Виж Теория на вероятностите и Генетичен дрейф
Едуард Оукли Торп
Едуард Оукли Торп (роден на 14 август 1932) е американски професор по математика, автор, хедж фонд мениджър и играч на блекджек.
Виж Теория на вероятностите и Едуард Оукли Торп
Едгар Кран
Едгар Кран (Edgar Krahn) е естонски математик.
Виж Теория на вероятностите и Едгар Кран