Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Сюлейман I

Index Сюлейман I

Сюлейман I (Birinci Süleyman, Kanuni Sultan Süleyman; Süleymân-ı evvel), известен също като Сюлейман Великолепни и Сюлейман Законодателя (Кануни), е 10-ият и най-дълго управлявалият султан на Османската империя – от 30 септември 1520 до 6 септември 1566 година.

Съдържание

  1. 101 отношения: Кара Ахмед паша джамия, Карл V, Кавалски акведукт, Калифер войвода, Климент VII, Кочи бей Гюмюрджински, Пътепис (Евлия Челеби), Превземане на Белград (1521), Пияле паша, Пири Реис, Пиетро Аретино, Последният султан: Абдулхамид, Петру III Церцел, Персийски килим, Османска империя, Османска миниатюра, Османски войни в Европа, Османско право, Обсада на Родос (1522), Обсада на Малта (1565), Обсада на Виена, Абу Гош, Агехъ, Айше Хафса Султан, Али паша Чандарлъ, Никола Шубич Зрински, Никола Джуришич, Нов дворец, Раду VI Бадика, Раду VII Паисий, Разпространение на исляма, Родос, Сюлейман I (Османска империя), Сюлейман I (пояснение), Сюлейман Законодател, Сюлейман Велики, Сюлейман Великолепни, Суверенен Малтийски орден, Султан Мурад джамия, Сардинско кралство (1324 – 1720), Света София (Константинопол), Свети Георги (Баняне), Синан, Синан паша (адмирал), Соколец, Списък на османските султани, Селим I, Селим II, Тюрбе, Турция, ... Разширете индекс (51 Повече ▼) »

Кара Ахмед паша джамия

Кара Ахмед паша джамия или Гази Ахмед паша джамия (Kara Ahmet Paşa Camii) е османска джамия от XVI век близо до градските стени в Истанбул, Турция.

Виж Сюлейман I и Кара Ахмед паша джамия

Карл V

Карл V (* 24 февруари 1500; † 21 септември 1558) е император на Свещената Римска империя от 1519 до неговата абдикация през 1556.

Виж Сюлейман I и Карл V

Кавалски акведукт

Кавалският акведукт (Καμάρες, в превод Арките) е недействащ средновековен османски водопровод, една от основните забележителности на източномакедонския град Кавала, Гърция.

Виж Сюлейман I и Кавалски акведукт

Калифер войвода

Калифер войвода е хайдушки войвода, за когото легендите твърдят, че е дал името си и заедно с неговите четници са основали град Калофер.

Виж Сюлейман I и Калифер войвода

Климент VII

Климент VII (Clemens PP.), роден като Джулио Дзанòби ди Джулиàно де Мèдичи (* 26 май 1478, Флоренция, Флорентинска република; † 25 септември 1534, Рим, Папска държава), член на влиятелното флорентинско семейство Медичи, е кардинал от 1513 до 1523 г.

Виж Сюлейман I и Климент VII

Кочи бей Гюмюрджински

Мустафа Кочи бей Гюмюрджински е османски държавник от XVII век.

Виж Сюлейман I и Кочи бей Гюмюрджински

Пътепис (Евлия Челеби)

Евлия Челеби – автор на „Пътепис“, който представлява и неговата автобиография „Пътепис“ (سياحت نامه; Seyahatnâme, на персийски език означава „Книга на пътуванията“) е творба, съставена през XVII в.

Виж Сюлейман I и Пътепис (Евлия Челеби)

Превземане на Белград (1521)

Превземането, предшествано от обсада, на Белград от османците става на 28 август 1521 година.

Виж Сюлейман I и Превземане на Белград (1521)

Пияле паша

Пияле паша (Piyale Mehmed Paşa) (1515 – 1578) е османски адмирал от хърватски произход.

Виж Сюлейман I и Пияле паша

Пири Реис

Пѝри Реѝс (Piri Reis; ок. 1480 – 1555) е османски мореплавател и картограф.

Виж Сюлейман I и Пири Реис

Пиетро Аретино

Пиетро Аретино (Pietro Aretino) (20 април 1492, Арецо – 21 октомври 1556, Венеция) е италиански писател и публицист, сатирик, есеист и драматург, един от водещите италиански автори на своето време.

Виж Сюлейман I и Пиетро Аретино

Последният султан: Абдулхамид

„Последният султан: Абдулхамид“ (Payitaht: Abdülhamid) е турски исторически драматичен сериал с участието на Бюлент Инал и Йозлем Джонкер, изобразяващ исторически събития по време на управлението на 34-ия османски султан Абдул Хамид II.

Виж Сюлейман I и Последният султан: Абдулхамид

Петру III Церцел

Петру III, по прякор Церцел (Обицата) (Petru Cercel; 1545 – 1590), е владетел на Влашко от 1583 до 1585 г.

Виж Сюлейман I и Петру III Церцел

Персийски килим

Персийският килим (قالی ايرانى, فرش ايرانى – фарш-е ирани или гали-йе ирани) е вид ръчно изработено текстилно изделие, символ на персийската култура, със запазени до днес древна технология на тъкане и изкусен дизайн.

Виж Сюлейман I и Персийски килим

Османска империя

Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.

Виж Сюлейман I и Османска империя

Османска миниатюра

Художници на работа (1595 – 1603) Османската миниатюра (Osmanlı minyatür sanatı), понякога наричана турска миниатюра, е миниатюра от периода на Османската империя.

Виж Сюлейман I и Османска миниатюра

Османски войни в Европа

Османските войни в Европа, известни също като Османските войни или Турските войни, са поредица от военни конфликти между Османската империя и няколко европейски държави, започнали в Късното Средновековие и продължили до 20 век.

Виж Сюлейман I и Османски войни в Европа

Османско право

Великият везир дава аудиенция „под купола“ в Топкапъ сарай Османското право се основава на османската правна система, която се състои от множество разнородни по естеството си компоненти.

Виж Сюлейман I и Османско право

Обсада на Родос (1522)

Обсадата на Родос през 1522 г.

Виж Сюлейман I и Обсада на Родос (1522)

Обсада на Малта (1565)

Обсадата на Малта (известна също като Великата обсада на Малта) е сражение от 1565 г., когато Османската империя напада острова, тогава държан от рицарите хоспиталиери (наричан Малтийски орден, с официално име: Суверенен военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан, от Йерусалим, от Родос и Малта).

Виж Сюлейман I и Обсада на Малта (1565)

Обсада на Виена

Обсадата на Виена през септември-октомври 1529 г.

Виж Сюлейман I и Обсада на Виена

Абу Гош

Абу-Гош е малко село до Йерусалим.

Виж Сюлейман I и Абу Гош

Агехъ

Агехъ̀ (Āgehī) е османски поет и историк от XVI век.

Виж Сюлейман I и Агехъ

Айше Хафса Султан

Айше Хафса Султан или Валиде Хафса Султан (1479 – 1534) е първата жена в Османската империя, носила титлата Валиде султан.

Виж Сюлейман I и Айше Хафса Султан

Али паша Чандарлъ

Чандарлъ Али паша е османски военачалник и велик везир (1387 – 1406) на султаните Мурад I и Баязид I, а по време на османското междуцарствие и на Сюлейман Челеби.

Виж Сюлейман I и Али паша Чандарлъ

Никола Шубич Зрински

Никола Шубич Зрински или Миклош Зрински (Nikola Šubić Zrinski или Nikola IV.; Zrínyi Miklós; 1508 – 7 септември 1566) е хърватски благородник, представител на старинния аристократичен род Зрински и бан на Хърватия (1543 – 1556).

Виж Сюлейман I и Никола Шубич Зрински

Никола Джуришич

Барон Никола Джуришич (1490 – 1545) е хърватски благородник, войник и дипломат.

Виж Сюлейман I и Никола Джуришич

Нов дворец

Новият дворец (Saray-ı Cedid-i Amire) или още и Одринските сараи (Edirne Sarayı) е османски дворец и резиденция в Одрин от периода на формиране на еничарския корпус до превземането на Константинопол (1453).

Виж Сюлейман I и Нов дворец

Раду VI Бадика

Раду VI Бадика (Radu Bădica) е княз на Влашко (1523 – 1524).

Виж Сюлейман I и Раду VI Бадика

Раду VII Паисий

Раду VII Паисий (Radu Paisie) е княз на Влашко за кратко през 1534 г.

Виж Сюлейман I и Раду VII Паисий

Разпространение на исляма

По времето на Омаядски халифат, 661 – 750 г. Разпространението на исляма започва след смъртта на Мохамед, когато арабите разпространяват исляма чрез завоевания в Северна Африка, Сомалия, Западна Африка и Близкия Изток и тези региони са включени в поредица от халифати, макар че може да се разглеждат и общо като Арабски халифат, за да се направи разлика с халифата по време на Османската империя.

Виж Сюлейман I и Разпространение на исляма

Родос

Родос (Ρόδος; Rodi) е най-големият от Додеканезките острови и най-източният от големите острови на Гърция в Егейско море.

Виж Сюлейман I и Родос

Сюлейман I (Османска империя)

#пренасочване Сюлейман I.

Виж Сюлейман I и Сюлейман I (Османска империя)

Сюлейман I (пояснение)

Сюлейман I може да се отнася за.

Виж Сюлейман I и Сюлейман I (пояснение)

Сюлейман Законодател

#пренасочване Сюлейман I.

Виж Сюлейман I и Сюлейман Законодател

Сюлейман Велики

#пренасочване Сюлейман I.

Виж Сюлейман I и Сюлейман Велики

Сюлейман Великолепни

#пренасочване Сюлейман I.

Виж Сюлейман I и Сюлейман Великолепни

Суверенен Малтийски орден

Суверенен военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан, от Йерусалим, Родос и Малта (познат още и като Малтийски орден) – рицарски религиозен орден на римокатолическата църква.

Виж Сюлейман I и Суверенен Малтийски орден

Султан Мурад джамия

Султан Мурад джамия (Султан-муратова џамија) е най-старата запазена джамия в Скопие, столицата на Северна Македония.

Виж Сюлейман I и Султан Мурад джамия

Сардинско кралство (1324 – 1720)

Сардинското кралство официално се ражда в Рим като Кралство Сардиния и Корсика. На 4 април 1297 г.

Виж Сюлейман I и Сардинско кралство (1324 – 1720)

Света София (Константинопол)

„Света София“ (Ἁγία Σοφία; Sancta Sophia; Aya Sofya) или „Църква на светата Премъдрост Божия“ и официално - Голямата Джамия „Света София“(на турски: Ayasofya-i Kebir Cami-i Şerifi) е монументална обществена сграда в Истанбул, Турция.

Виж Сюлейман I и Света София (Константинопол)

Свети Георги (Баняне)

„Свети Великомъченик Георги“ или „Свети Георгий“ („Свети Георгиј“, „Свети Ѓорѓи“) е средновековна православна църква в скопското село Баняне, Северна Македония.

Виж Сюлейман I и Свети Георги (Баняне)

Синан

Коджа мимар (архитект) Синан ага (قوجه معمار سنان آغا) е османски архитект и инженер, смятан за най-значимия строител в историята на османската архитектура.

Виж Сюлейман I и Синан

Синан паша (адмирал)

Синан паша (Sinanüddin Yusuf Pasha или Sinan Pasha) († 21 декември 1553) е османски адмирал на служба при султан Сюлейман I. Брат на везира Рюстем паша.

Виж Сюлейман I и Синан паша (адмирал)

Соколец

Соко̀лец е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.

Виж Сюлейман I и Соколец

Списък на османските султани

Османски флаг В долупосоченото родословие са изложени всички владетели на Османската империя, в периода от 1299 до 1922 г.

Виж Сюлейман I и Списък на османските султани

Селим I

Селим I Явуз (Yavuz Sultan Selim) е 9-ият султан на Османската империя в периода 24 април 1512 – 22 септември 1520 година.

Виж Сюлейман I и Селим I

Селим II

Селим II (II.Selim), наричан по прякор Пияницата, е 11-ият султан на Османската империя, управлява в периода 7 септември 1566 – 15 декември 1574 година.

Виж Сюлейман I и Селим II

Тюрбе

Дамад Али паша тюрбе в Белград Гюл Баба тюрбе в Будапеща Тюрбето (türbe, „гробница“) е малък мавзолей, характерен главно за османската архитектура.

Виж Сюлейман I и Тюрбе

Турция

Ту̀рция (Türkiye) или Репу̀блика Ту̀рция (Türkiye Cumhuriyeti) е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров.

Виж Сюлейман I и Турция

Тургут Реис

Тургут Реис (Turgut Reis) (1485 – 23 юни 1565) е османски корсар на служба при султан Сюлейман I. Адмирал на османския флот, назначаван за бей на остров Джерба и на Алжир, санджакбей на Триполи, бейлербей на Средиземно море.

Виж Сюлейман I и Тургут Реис

Три хиляди години копнеж

„Три хиляди години копнеж“ (Three Thousand Years of Longing) е американско-австралийско фентъзи от 2022 г.

Виж Сюлейман I и Три хиляди години копнеж

Техеран

Техеран (تهران.) е столица на Ислямска република Иран и център на Техеранската провинция.

Виж Сюлейман I и Техеран

Теодора Басараб

Теодора Бесараб е българска царица, първа съпруга на цар Иван Александър и дъщеря на влашкия войвода Иванко I Басараб.

Виж Сюлейман I и Теодора Басараб

Унгарска аристокрация

Унгарската аристокрация се състои от привилегирована група от хора, повечето от които притежават поземлени имоти в Кралство Унгария.

Виж Сюлейман I и Унгарска аристокрация

Филиберт фон Баден-Баден

Филиберт фон Баден-Баден (Philibert von Baden-Baden; * 22 януари 1536, Баден-Баден; † 3 октомври 1569, Монконтур, Франция) е маркграф на маркграфство Баден-Баден (1554 – 1569).

Виж Сюлейман I и Филиберт фон Баден-Баден

Филипо Строци (1541 – 1582)

Филипо ди Пиетро Строци (* април 1541, Венеция, Венецианска република; † 27 юли 1582, Азорски острови) е италиански благородник, генерал и кондотиер.

Виж Сюлейман I и Филипо Строци (1541 – 1582)

Фердинанд I (Свещена Римска империя)

Фердинанд I (Ferdinand I; * 10 март 1503, † 25 юли 1564) е монархот династията на Хабсбургите.

Виж Сюлейман I и Фердинанд I (Свещена Римска империя)

Хасеки

Хюррем Султан (Роксолана), Хасеки и впоследствие съпруга на Сюлейман Великолепни, ХVІ в. Хасеки (Майка на принц) е титла, давана на наложница на Османския султан, родила принц.

Виж Сюлейман I и Хасеки

Харем

''Харемът'' от Густав Буланже Джулио Розати, ''Инспекция на новите пристигания'', 1858-1917 г., черкесски красавици Харем (турски: harem от арабското حرم„забранено място, неприкосновен, свят“) е закрита част от дворец или дом, в която живеят жените на мюсюлманите и е забранена за мъжете.

Виж Сюлейман I и Харем

Хайредин Барбароса

Хайредин Барбароса (خير الدين بربروس; Barbaros Hayreddin Paşa), известен още като Хайредин и Хайр-ад-Дин, с рождено име Хъзър и Хъзър-реис (ок. 1478 – 4 юли 1546), е османски велможа и адмирал на флота при управлението на Сюлейман I и султан на Алжир.

Виж Сюлейман I и Хайредин Барбароса

Хоспиталиери

Хоспиталиери (Ordre des Hospitaliers; Ordni ta’ San Ġwann), известни и като Йоанити, са членове на католически рицарски орден, наричан Малтийски орден, с официално име Суверенен военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан, от Йерусалим, Родос и Малта (Sovrano militare ordine ospedaliero di San Giovanni, di Gerusalemme, di Rodi e di Malta).

Виж Сюлейман I и Хоспиталиери

Цигани

Ромският флаг, предложен в 1971 г. на Ромския световен конгрес. Знамето също съдържа 16 спици червена чакра, на санскрит означава колело, в центъра, представляваща традицията на странстване на хората от ромски произход.

Виж Сюлейман I и Цигани

Чемеровци

Чемеровци е селище от градски тип, намиращо се в Каменец-Подолски район на Хмелницка област на Украйна, до 2020 г. – раойнен център на бившия Чемеровецки район.

Виж Сюлейман I и Чемеровци

Шехзаде Мустафа

Шехзаде Мустафа (1515, Маниса – 6 октомври 1553, Ерегли) е първороден син на султан Сюлейман Великолепни от хасеки Махидевран Султан.

Виж Сюлейман I и Шехзаде Мустафа

Явуз Султан Селим (мост)

Мостът „Явуз Султан Селим“ (Yavuz Sultan Selim Köprüsü) е мост за железопътен и моторен транзит над пролива Босфор, на север от два съществуващи висящи моста в Истанбул, Турция.

Виж Сюлейман I и Явуз Султан Селим (мост)

Мурад III

Мурад III, наричан често Размирния (Üçüncü Murat) е 12-ият султан на Османската империя, син на султан Селим II, управлява от 15 декември 1574 до смъртта си на 16 януари 1595 година.

Виж Сюлейман I и Мурад III

Музей на восъчните фигури Ялмъз Буюкерчен

Музеят на восъчните фигури „Ялмаз Буюкерчен“ (Yılmaz Büyükerşen Balmumu Heykeller Müzesi) в Ескишехир е популярна експозиция на восъчни фигури на известни личности предимно от историята на Турция – исторически личности, държавници, политически и военни дейци, личности от света на изкуството, спортисти, журналисти и телевизионни личности, и др.

Виж Сюлейман I и Музей на восъчните фигури Ялмъз Буюкерчен

Мария фон Хабсбург

Мария фон Хабсбург, известна още като Мария Унгарска, Мария Кастилска, Мария Австрийска и Мария Бургундска, е кастилска инфанта, австрийска ерцхерцогиня, кралица на Унгария и Бохемия като съпруга на крал Лайош II, а по-късно и губернатор на Нидерландия от името на брат си император Карл V.

Виж Сюлейман I и Мария фон Хабсбург

Максимилиан II (Свещена Римска империя)

Максимилиан II (* 31 юли 1527, Виена, † 12 октомври 1576, Регенсбург) е крал на Бохемия, крал на Унгария, Хърватия и император на Свещената Римска империя (1564 – 1576) от династията на Хабсбургите.

Виж Сюлейман I и Максимилиан II (Свещена Римска империя)

Михримах Султан

МихримахСултан (21 март 1522 – 25 януари 1578) е дъщеря на Султан Сюлейман I Великолепни и неговата съпруга Хюррем Султан.

Виж Сюлейман I и Михримах Султан

Михалоглу

Михалоглу е късно-средновековна и османска династия от периода 14 – 16 век, която е интегрирана в османското управление на Румелия.

Виж Сюлейман I и Михалоглу

Мохач

Мохач (Mohács) е град в Южна Унгария, област Бараня.

Виж Сюлейман I и Мохач

История на християнството

ΙΧΘΥϹ ΖΩΝΤΩΝ („риба на живите“), предшественик на символа Ихтис Историята на християнството се отнася до християнската религия, християнските страни и църквата с нейните различни деноминации, от I век до наши дни.

Виж Сюлейман I и История на християнството

Ибрахим паша (пояснение)

Ибрахим паша може да се отнася за.

Виж Сюлейман I и Ибрахим паша (пояснение)

Ибрахим паша Паргалъ

Ибрахим паша Паргалъ (Pargalı İbrahim Paşa, произн. Паргалъ; 1494 – 1536), известен и като Ибрахим паша Френк (Европеецът), Ибрахим паша Макбул (Любимецът) и по-късно злъчно като Мактул Ибрахим паша (Екзекутираният) след екзекуцията му в двореца Топкапъ сарай, е първият Велик везир (1520 – 1566) на Османската империя при управлението на Сюлейман I Великолепни.

Виж Сюлейман I и Ибрахим паша Паргалъ

Ибрахим паша Дамат

Ибрахим паша Дамат (ок.1560 – 10 юли 1601) е велик везир на Османската империя на три пъти (от 4 април до 27 октомври 1596, от 5 декември 1596 до 3 ноември 1597 и от 6 януари 1599 до 10 юли 1601 г.).

Виж Сюлейман I и Ибрахим паша Дамат

Жан Шено

''Пътешествията на Мосю д'Aрамон в Леванта'' от Жан Шено. Жан Шено (Jean Chesneau) е френски писател от XVI век и секретар на френския посланик в Османската империя Габриел дьо Люц Д'Арамон.

Виж Сюлейман I и Жан Шено

Жан дьо ла Валет

Жан дьо ла Валет (Jean de la Valette) е велик магистър от малтийския период на ордена на рицарите хоспиталиери на св.

Виж Сюлейман I и Жан дьо ла Валет

Забележителности в Бургас

От средата на XIX век Бургас се отличава с икономически и духовен просперитет и е сред най-бързо развиващите се градове в България.

Виж Сюлейман I и Забележителности в Бургас

Бургас

Бурга̀с е най-големият град в Югоизточна България и вторият по големина на българското Черноморие, а със своето землище от 253,644 km², той е вторият град по площ в България (след София).

Виж Сюлейман I и Бургас

Бунтове на българи срещу османския кръвен данък

„Българи“, гравюра от Феликс Каниц Бунтовете на българите срещу кръвния данък по време на османското владичество са противопоставяне със сила от българското население срещу отнемането и потурчването на децата им от османската власт с наложения от нея кръвен данък върху завладените християнски народи (на осм.

Виж Сюлейман I и Бунтове на българи срещу османския кръвен данък

Бали ефенди

Бали ефенди Софялъ (صوفيآلى بآلافانضى; Sofyalı Bâlî Efendi, в превод Бали ефенди Софиянец) е османски шейх, светец от сектата на байрамитите.

Виж Сюлейман I и Бали ефенди

Битка при Сигетвар

Битката при Сигетвар е през 1566 г.

Виж Сюлейман I и Битка при Сигетвар

Битка при Мохач

Битката при Мохач може да се отнася за.

Виж Сюлейман I и Битка при Мохач

Битка при Мохач (1526)

Битката при Мохач (Mohácsi csata; Mohaç Muharebesi) е последната битка от Османско-унгарските войни.

Виж Сюлейман I и Битка при Мохач (1526)

Берберски войни

Берберските войни са два военни конфликта в началото на XIX век между САЩ и държавните формирования от Северна Африка по т.нар.

Виж Сюлейман I и Берберски войни

Вардар капия

Вардар капия, известна още като Топ хане (Φρούριο Βαρδαρίου, Τοπ-Χανέ, Крепостта Вардар, Артилерийската кула), е строена от Османците крепостна стена, част от Солунската крепост.

Виж Сюлейман I и Вардар капия

Валиде султан

Бюст на Айше Хафса Султан, съпруга на Селим I и майка на Сюлейман Великолепни, Маниса, Турция. Валиде султан е титла, носена от майката на управляващия султан на Османската империя.

Виж Сюлейман I и Валиде султан

Влад VI Драгомир

Влад VI Драгомир (Vlad al VI-lea Dragomir) е княз на Влашко от октомври до ноември 1521 г.

Виж Сюлейман I и Влад VI Драгомир

Георг фон Хегненберг

Георг фон Хегненберг (Georg von Hegnenberg; * ок. 1509, † 1589 или 1596, Инголщат) е немски рицар.

Виж Сюлейман I и Георг фон Хегненберг

Диарбекир

Диа̀рбекир (Diyarbakır, произношение на турски Диярбакър, кюрдски: Amed или Diyarbekir, Ամիդ, Амид) е град в Югоизточна Турция, край река Тигър и единадесети по големина в страната.

Виж Сюлейман I и Диарбекир

Демир Баба

Гробницата на Демир Баба Хасан Демир Баба Пехливан (от турски: Железният баща), който според ръкописната апокрифна книга „Вилаетнаме" е живял вероятно в средата на XVI в.

Виж Сюлейман I и Демир Баба

Еразмус фон Тойфел

Еразмус фон Тойфел (Erasmus von Teufel; † 1554 в Константинопол) е офицер на служба на Хабсбургите, командир 1552 г.

Виж Сюлейман I и Еразмус фон Тойфел

Еритрея

Еритрея е държава в Източна Африка, основана през 1993 г.

Виж Сюлейман I и Еритрея

Еничарски корпус

Еничарският корпус е основен род войска в Османската империя, създадена на базата на отряди от еничари (يڭيچرى, yeni çeri, означаващо „нов войник“).

Виж Сюлейман I и Еничарски корпус

Лъв X

Лъв X (Leo PP.), роден като Джовàни ди Лорèнцо де Мèдичи (Giovanni di Lorenzo de' Medici; * 9 март 1513, Флоренция; † 1 декември 1521, Рим), е глава на Католическата църква и владетел на Папската държава от 9 март 1513 г.

Виж Сюлейман I и Лъв X

Луиза Савойска

Луиза Савойска (* 11 септември 1476 Замък на Пон д'Ен в днешен Ен, † 25 септември 1531 Гре сюр Лоен в днешен Сен е Марн) е принцеса на Савоя, съпруга на граф Шарл Орлеански-Ангулем, майка на френския крал Франсоа I и на писателката Маргарита Наварска.

Виж Сюлейман I и Луиза Савойска

Лоренцино де Медичи

Лорèнцо (Лоренцѝно) ди Пиерфранчèско де Мèдичи, наречен също Лоренцàчо (Lorenzo di Pierfrancesco de’ Medici, Lorenzino, Lorenzaccio de' Medici; * 22 март 1514, Флоренция, Флорентинска република; † 26 февруари 1548, Венеция, Венецианска република) е политик, писател и драматург, представител на кадетската линия на Медичите – Пополано (или Требио), убиец на братовчед си – великия херцог на Флоренция Алесандро де Медичи.

Виж Сюлейман I и Лоренцино де Медичи

14 октомври

14 октомври е 287-ият ден в годината според григорианския календар (288-и през високосна година).

Виж Сюлейман I и 14 октомври

30 септември

30 септември е 273-тият ден в годината според григорианския календар (274-ти през високосна).

Виж Сюлейман I и 30 септември

, Тургут Реис, Три хиляди години копнеж, Техеран, Теодора Басараб, Унгарска аристокрация, Филиберт фон Баден-Баден, Филипо Строци (1541 – 1582), Фердинанд I (Свещена Римска империя), Хасеки, Харем, Хайредин Барбароса, Хоспиталиери, Цигани, Чемеровци, Шехзаде Мустафа, Явуз Султан Селим (мост), Мурад III, Музей на восъчните фигури Ялмъз Буюкерчен, Мария фон Хабсбург, Максимилиан II (Свещена Римска империя), Михримах Султан, Михалоглу, Мохач, История на християнството, Ибрахим паша (пояснение), Ибрахим паша Паргалъ, Ибрахим паша Дамат, Жан Шено, Жан дьо ла Валет, Забележителности в Бургас, Бургас, Бунтове на българи срещу османския кръвен данък, Бали ефенди, Битка при Сигетвар, Битка при Мохач, Битка при Мохач (1526), Берберски войни, Вардар капия, Валиде султан, Влад VI Драгомир, Георг фон Хегненберг, Диарбекир, Демир Баба, Еразмус фон Тойфел, Еритрея, Еничарски корпус, Лъв X, Луиза Савойска, Лоренцино де Медичи, 14 октомври, 30 септември.