Logo
Юнионпедия
Съобщение
Предлага се в Google Play
New! Свали Юнионпедия на вашия Android ™!
Безплатно
По-бързо от браузъра!
 

Сърдаря

Index Сърдаря

Сърдаря (سيردريا; Сырдария; Сирдарё; Sirdaryo) е най-дългата и втора по водоносност река в Средна Азия, протичаща по територията на Узбекистан, Таджикистан и Казахстан.

112 отношения: Pseudoscaphirhynchus fedtschenkoi, Къзълкум, Къзълорда, Къзълординска област, Курамински хребет, Каратау (хребет, Тяншан), Карадаря, Каракалпакци, Казахстан, Казахско ханство, Камъшлъбаш, Канал, Кангли, Кир II, Кокаралска стена, Келес (река), Пскемски хребет, Пьотър Семьонов-Тяншански, Приаралски Каракум, Печенеги, Ошка област, Отрар, Огузи, Ахангаран (река), Аралско море, Арис (река), Айдаркул, Алайски хребет, Александър III Македонски, Александър Каулбарс, Алексей Бутаков, Амударя, Андроновска култура, Андижанска област, Нарин (река), Наринска котловина, Наринска област, Наманганска област, Напояване, Николай Северцов, Реки в Казахстан, Сърдаринска област, Сьогют, Саръсу, Сармати, Сирдаря, Согдиана, Согдийска област, Сонгкул, Списък на реки по дължина, ..., Тяншан, Туран, Туранска низина, Туркестан (град), Туркестанска област, Туркестански хребет, Традиционна регионално-административна структура на Казахското ханство, Транскаспийска железница, Трансоксиана, Ташкентска област, Таласки Алатау, Тан, Тимур, Усрушана, Угамски хребет, Узбекски език, Ферганска котловина, Ферганска област, Фергански хребет, Худжанд, Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1800-1860), Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1860-1880), Хиванско ханство, Хорасански път, Централна Азия, Чу (река), Чуйска област, Чаткал, Чаткалска долина, Чаткалски хребет, Чагатайско ханство, Чирчик (река), Юрта, Яксарт, Масагети, Марко Поло, Мидийци, Исъккулска област, История на Казахстан, История на Узбекистан, Ишим, Иван Мушкетов, Българи в Узбекистан, Бронислав Громбчевски, Баткенска област, Байконур (град), Битка при Яксарт, Безотточна област, Вардар, Вокил, Гладна степ, Герб на Узбекистан, География на Казахстан, География на Киргизстан, География на Таджикистан, География на Узбекистан, Джалалабадска област, Джан Циен, Еригий, Евразийска степ, 530 г. пр.н.е., 70-и източен меридиан. Разширете индекс (62 Повече ▼) »

Pseudoscaphirhynchus fedtschenkoi

Pseudoscaphirhynchus fedtschenkoi е вид лъчеперка от семейство Есетрови (Acipenseridae).

New!!: Сърдаря и Pseudoscaphirhynchus fedtschenkoi · Виж повече »

Къзълкум

Изглед от Къзълкум. Къзълку́м (Qizilqum; Қызылқұм; букв. „червен пясък“) Кызылкум) е голяма пясъчна пустиня в централната част на Средна Азия, простираща се на територията на Узбекистан, Казахстан и Туркменистан, с площ около 300 хил.km² (11-ата по големина пустиня в света).

New!!: Сърдаря и Къзълкум · Виж повече »

Къзълорда

Къзълорда (Қызылорда), в миналото наричан още Къзъл-Орда, Перовск, Ак-Мечет, е град в Казахстан, административен център на Къзълординска област‎.

New!!: Сърдаря и Къзълорда · Виж повече »

Къзълординска област

Къзълординска област (Қызылорда облысы; Кызылординская область) е една от 14-те области на Казахстан.

New!!: Сърдаря и Къзълординска област · Виж повече »

Курамински хребет

Кураминският хребет (Qurama tizmasi, Қурама тизмаси; Кураминский хребет) е планински хребет в крайната югозападна част на Тяншан,разположен на територията на Таджикистан (Согдийска област) и Узбекистан (Ташкентска и Наманганска област).

New!!: Сърдаря и Курамински хребет · Виж повече »

Каратау (хребет, Тяншан)

Каратау (Каратау; Каратау) е нископланински хребет в крайната северозападна част на Тяншан, разположен на територията на Казахстан (Жамбилска и Туркестанска област).

New!!: Сърдаря и Каратау (хребет, Тяншан) · Виж повече »

Карадаря

Нарин (сателитна снимка) Карадаря (Кара-Дарыя; Qoradaryo, Қорадарё; Карадарья) е река в Киргизстан (Ошка и Джалалабадска област) и Узбекистан (Андижанска и Наманганска област), лява съставяща на река Сърдаря.

New!!: Сърдаря и Карадаря · Виж повече »

Каракалпакци

Каракалпакците (на каракалпакски: Qaraqalpaqlar или карақалпақлар, от каракалпак – „черен калпак“) са тюркски народ, населяващ основно автономна република Каракалпакстан в състава на Узбекистан, в делтата на река Амударя.

New!!: Сърдаря и Каракалпакци · Виж повече »

Казахстан

Казахстан, (Қазақстан), официално Република Казахстан, (Қазақстан Республикасы) е република в централната част на Евразия.

New!!: Сърдаря и Казахстан · Виж повече »

Казахско ханство

Казахското ханство (Қазақ хандығы) се образува след разпада на Златната орда и просъществува като самостоятелна монархия на територията на съвременен Казахстан и части от Киргизстан и Русия през периода 1465 – 1822 (1847).

New!!: Сърдаря и Казахско ханство · Виж повече »

Камъшлъбаш

Камъшлъбас (Камъслъбас, Камъстъбас) (Қамыстыбас; Камыслыбас, Камыстыбас) е солено-сладко езеро в южната част на Казахстан (северозападната част на Къзълординска област), разположено северно от делтата на река Сърдаря, на 55 m, като се съеденява с глания ръкав на делтата ѝ чрез проток.

New!!: Сърдаря и Камъшлъбаш · Виж повече »

Канал

Каналите са изкуствени водни пътища, обикновено свързващи съществуващи езера, реки или морета.

New!!: Сърдаря и Канал · Виж повече »

Кангли

Канглите (също канкали, канкли, канли, канглъ) са тюркска етническа група, живяла през X-XIII век в Средна Азия.

New!!: Сърдаря и Кангли · Виж повече »

Кир II

Кир II Велики (کوروش کبیر) е шаханшахна Персийската империя от Ахеменидската династия.

New!!: Сърдаря и Кир II · Виж повече »

Кокаралска стена

Малък Арал (долу) преди и (горе) след създаването на Кокаралската стена Кокаралска стена се нарича изкуствена стена, разделяща пролива между 2-те части на пресъхващото Аралско море – Голям Арал (Южно Аралско море) и Малък Арал (Северно Аралско море).

New!!: Сърдаря и Кокаралска стена · Виж повече »

Келес (река)

Келес (Келес; Keles/Келес; Келес) е река в Южен Казахстан (Туркестанска област) и частично (около 15 km) по границата с Узбекистан, десен приток на Сърдаря.

New!!: Сърдаря и Келес (река) · Виж повече »

Пскемски хребет

Пскемският хребет (Piskom tizmasi, Писком тизмаси; Пскемский хребет) е планински хребет в западна част на Тяншан,разположен на територията на Киргизстан (Джалалабадска област) и Узбекистан (Ташкентска област).

New!!: Сърдаря и Пскемски хребет · Виж повече »

Пьотър Семьонов-Тяншански

Пьотър Петрович Семьонов-Тяншански (Пётр Петрович Семёнов Тян-Шанский) е руски географ, ботаник, ентомолог, пътешественик-изследовател, държавен деятел.

New!!: Сърдаря и Пьотър Семьонов-Тяншански · Виж повече »

Приаралски Каракум

Приаралски Каракум (Арал қарақұмы; Приара́льские Караку́мы, букв.) е пясъчна пустиня в Приаралието (Къзълординска област), Казахстан, Средна Азия.

New!!: Сърдаря и Приаралски Каракум · Виж повече »

Печенеги

Територия, контролирана от печенегите около 1030 година Печенегите или печенезите (pacanāk; πατζιναικος; besenyő; pacinacae, bisseni) са съюз на тюркоезични номадски или полуномадски племена от Централна Азия, които се установяват в Северното Причерноморие в края на IX век, а през XI-XII век част от тяхсе преселват на Балканите.

New!!: Сърдаря и Печенеги · Виж повече »

Ошка област

Ошка област (Ош областы) е една от 7-те области на Киргизстан.

New!!: Сърдаря и Ошка област · Виж повече »

Отрар

Отрар (Отырар), наричан също Фараб, е исторически град в Централна Азия.

New!!: Сърдаря и Отрар · Виж повече »

Огузи

държавата на Oguz Yabgu в Казахстан, 750 – 1055 Огузите (на английски: oghuz, на турски: oğuz) или тюрк огуз са номадско племе в южноплеменна общност в Западнотюркския хаганат.

New!!: Сърдаря и Огузи · Виж повече »

Ахангаран (река)

Ахангаран (Ангрен) (Ohangaron/Оҳангарон; Ахангаран, Ангрен) е река в Узбекистан, Наманганска и Ташкентска област, десен приток на Сърдаря.

New!!: Сърдаря и Ахангаран (река) · Виж повече »

Аралско море

Анимирана карта, показваща спадането на нивото на Аралско море от 1960 до 2014 г. Аралско море (Арал теңізі; Orol dengizi, каракалпакски: Aral ten'izi, Дарёчаи Хоразм) е било голямо безотточно езеро, в Централна Азия, към 2018 г.

New!!: Сърдаря и Аралско море · Виж повече »

Арис (река)

Арис (Арыс өзені; Арыс) е река протичаща по територията на Южен Казахстан (Южноказахстанска област), десен приток на Сърдаря.

New!!: Сърдаря и Арис (река) · Виж повече »

Айдаркул

Айдарку́л (Aydar ko‘li) е изкуствено езеро на територията на Узбекистан.

New!!: Сърдаря и Айдаркул · Виж повече »

Алайски хребет

Алайският хребет (Алай, Кырка тоо; Алайский хребет) е мощен планински хребет в източната част на планинската система Хисаро-Алай, разположен на територията на Киргизстан, Таджикистан и Китай.

New!!: Сърдаря и Алайски хребет · Виж повече »

Александър III Македонски

Александър Велики Александър III Македонски или Александър Велики (Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών или Μέγας Ἀλέξανδρος; Мегас Александрос) е цар (василевс) на античното царство Македония и хегемон на Коринтския съюз от 336 г.

New!!: Сърдаря и Александър III Македонски · Виж повече »

Александър Каулбарс

Александър Василевич Каулбарс (Александр Васильевич Каульбарс) е руски барон, офицер, генерал от кавалерията.

New!!: Сърдаря и Александър Каулбарс · Виж повече »

Алексей Бутаков

Алексей Иванович Бутаков е руски военноморски деятел, контраадмирал (15 октомври 1867), един от първите изследователи на Аралско море.

New!!: Сърдаря и Алексей Бутаков · Виж повече »

Амударя

Схематична карта на водосборния басейн на река Амударя Амударя, космическа снимка на делтата, ноември 1994 г. Амударя (آمو سيند; Амударё; Amyderýa; Amudaryo; آمودریا – дар на фарси означава река, море или океан. Предполага се, че Аму произлиза от името на града Амул, който сега се нарича Туркменабат. В античността Амударя е известна като Окс (ус), на гръцки „Oxos“, на латински „Oxus“. През 921 г. ибн Фадлан пресича реката по време на описаното от него пътешествие до Волжка България, като я записва в спомените си под името Джайхун. Втората по дължина и най-пълноводна река в Средна Азия, вливаща се в Аралско море.

New!!: Сърдаря и Амударя · Виж повече »

Андроновска култура

Бактрийско-маргианския археологически комплекс) са в зелено Андроновската култура е общото наименование на група археологически култури от бронзовата епоха, обхващащи части от Южен Сибир и Централна Азия в периода 22-11 век пр.н.е. Наречена е на село Андроново в долината на река Енисей, Южен Сибир, където през 1914 година са открити няколко гроба със скелети в свито положение и богато украсена керамика.

New!!: Сърдаря и Андроновска култура · Виж повече »

Андижанска област

Андижанска област (Андижон вилояти) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан.

New!!: Сърдаря и Андижанска област · Виж повече »

Нарин (река)

Сливането на Карадаря с Нарин (сателитна снимка) Нарин (Нарын; Norin; Нарын) е река в Киргизстан (Исъккулска, Наринска и Джалалабадска област) и Узбекистан (Наманганска област), дясна съставяща на река Сърдаря.

New!!: Сърдаря и Нарин (река) · Виж повече »

Наринска котловина

Наринската котловина (Нарын өрөөнү; Нарынская котловина) е междупланинска котловина в централната част на Киргизстан (Наринска и Джалалабадска област), разположена във Вътрешен Тяншан, по средното течение на река Нарин (дясна съставяща на Сърдаря).

New!!: Сърдаря и Наринска котловина · Виж повече »

Наринска област

Природата в Наринска област Наринска област (Нарын областы) е една от 7-те области на Киргизстан.

New!!: Сърдаря и Наринска област · Виж повече »

Наманганска област

Наманганска област (Namangan viloyati) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан.

New!!: Сърдаря и Наманганска област · Виж повече »

Напояване

Система за напояване чрез дъждуване в Ню Джърси, САЩ Напояването е изкуствено увеличаване на влажността на почвата, най-често с цел да се подпомогне растежът на земеделски култури, особено в райони с неблагоприятен климат.

New!!: Сърдаря и Напояване · Виж повече »

Николай Северцов

Николай Алексеевич Северцов (Никола́й Алексе́евич Се́верцов) е руски зоолог и пътешественик-изследовател.

New!!: Сърдаря и Николай Северцов · Виж повече »

Реки в Казахстан

Водно-стопански басейни в Казахстан На територията на Казахстан протичат над 85 000 големи и малки реки.

New!!: Сърдаря и Реки в Казахстан · Виж повече »

Сърдаринска област

Сърдаринска област (Sirdaryo viloyati) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан.

New!!: Сърдаря и Сърдаринска област · Виж повече »

Сьогют

Сьогют (Söğüt, произнася се Сьо(г)ют – със слабо „г“) е град в Турция, вилает Биледжик, в региона на Мраморно море.

New!!: Сърдаря и Сьогют · Виж повече »

Саръсу

Саръсу (Сарысу; Сарысу) е река, протичаща по територията на Карагандинска, Туркестанска и Къзълординска област на Казахстан, губеща се западната част на пустинята Бетпак Дала.

New!!: Сърдаря и Саръсу · Виж повече »

Сармати

Сарматия като част от Скития през 100 г. пр.н.е. Сарматите (Sarmatæ) са голяма група древни източноирански конни номадски народи, произхождащи от централните части на Евразийската степ и мигрирали към Понтийско-Каспийската степ в периода от III в. пр.н.е. до IV век.

New!!: Сърдаря и Сармати · Виж повече »

Сирдаря

#виж Сърдаря.

New!!: Сърдаря и Сирдаря · Виж повече »

Согдиана

Согдиана е провинция на Ахеменидското царство, осемнадесетата в списъка от Бехистунския надпис на Дарий Велики.

New!!: Сърдаря и Согдиана · Виж повече »

Согдийска област

Согдийска област (Вилояти Суғд) е една от 5-те административно-териториални единици на Таджикистан.

New!!: Сърдаря и Согдийска област · Виж повече »

Сонгкул

Сонгкул (Сонкьол, Сонгкьол) (Соңкөл; Сонкёль) е сладководно езеро в Централен Тяншан, в Киргизстан (Наринска област).

New!!: Сърдаря и Сонгкул · Виж повече »

Списък на реки по дължина

* Категория:Списъци на места.

New!!: Сърдаря и Списък на реки по дължина · Виж повече »

Тяншан

Западен Тяншан Тяншан (на китайски – Небесни планини) (Ала-Тоо, Теңир-Тоо; Тиён Шон;, на уйгурски تەڭرىتاغ, Тәңри тағ; Алатау, Тәңіртау; Tyan Shan; Тэнгэр уул; Тянь-Шань) е мощна планинска система в Средна и Централна Азия, разположена между 40° и 45° с.ш., 67° и 95° и.д., на протежение от 2450 km, от които1250 km на територията на Китай (източната част на планината), а останалите 1200 km (западната част на планината) – на територията на Киргизстан, Казахстан, Узбекистан и Таджикистан.

New!!: Сърдаря и Тяншан · Виж повече »

Туран

Туран е общо название в пехлевийската литература на земите, обитавани от скотовъдски племена и народи (туранци), разположени на север и североизток от Иран и в Азербайджан.

New!!: Сърдаря и Туран · Виж повече »

Туранска низина

Туранската низина (Арало-Каспийска низина, Туранска равнина) (Тұран ойпаты; Turon tekisligi; Туранская низменность) е обширна равнина в западната част на Средна Азия, простираща се в южните и югозападни части на Казахстан, в над 80% от територията на Узбекистан и в над 90% от територията на Туркменистан, като голяма част от нея е заета от пустините Каракум, Къзълкум и Мойънкум Площ около 3 млн.km².

New!!: Сърдаря и Туранска низина · Виж повече »

Туркестан (град)

Туркестан (Түркістан) е град в Южен Казахстан, разположен недалеч от река Сърдаря.

New!!: Сърдаря и Туркестан (град) · Виж повече »

Туркестанска област

Туркестанска област (Түркістан облысы; Туркестанская область, до 2018 г. Южноказахстанска област) е една от 14-те области на Казахстан.

New!!: Сърдаря и Туркестанска област · Виж повече »

Туркестански хребет

Туркестанският хребет (Turkiston tizmasi; Түркстан кырка тоосу; Туркестанский хребет) е мощен планински хребет в западната част на планинската система Хисаро-Алай, разположен на територията на Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан.

New!!: Сърдаря и Туркестански хребет · Виж повече »

Традиционна регионално-административна структура на Казахското ханство

Основата на регионално-административната структура на Казахското ханство са лицата.

New!!: Сърдаря и Традиционна регионално-административна структура на Казахското ханство · Виж повече »

Транскаспийска железница

Карта на железницата. Транскаспийската железница (Закаспийская железная дорога) е железопътна линия, която следва Пътя на коприната през западната част на Централна Азия.

New!!: Сърдаря и Транскаспийска железница · Виж повече »

Трансоксиана

Историческа Трансоксиана (на североизток), заедно с Хорасан (юг) и Хорезъм (северозапад) Трансоксиана (също Маверана́хр (ما وراء النهر), Фарару́д (فرارود‎) или Парару́д (پرارود)) е историко-географска област в Централна Азия, съответстваща приблизително на съвременен Узбекистан, Таджикистан, южен Киргизстан и югозападен Казахстан.

New!!: Сърдаря и Трансоксиана · Виж повече »

Ташкентска област

Ташкентска област (Toshkent viloyati) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан.

New!!: Сърдаря и Ташкентска област · Виж повече »

Таласки Алатау

Таласки Алатау или Таласки Алатоо (Талас Ала-Тоосу; Талас Алатауы; Таласский Алатау, Таласский Алатоо) е планински хребет в северозападната част на Тяншан, разположен на територията на Киргизстан (Таласка, Джалалабадска и Чуйска област), Узбекистан (Ташкентска област) и Казахстан (Южноказахстанска и Жамбълска област).

New!!: Сърдаря и Таласки Алатау · Виж повече »

Тан

Тан (на китайски 唐朝) е династия императори, управлявала Китай между 618 и 907.

New!!: Сърдаря и Тан · Виж повече »

Тимур

Тимур (от чагатайски: Temür през персийско-арабската форма تیمور – Teymūr, означаващо желязо; 8 април 1336 – между 17 и 19 февруари 1405), известен още като Тамерлан или Тимур Ланг (Тимур Куция, тъй като има дефект на лявото стъпало), е владетел в Източна, Южна и Централна Азия през XIV в., основател на династията на Тимуридите, на Тимуридската империя, както и прапрадядо на Бабур, основателя на Моголската империя, просъществувала до 1857 година в Индия.

New!!: Сърдаря и Тимур · Виж повече »

Усрушана

Усрушана (اسروشنه) е историческа област в Централна Азия, на територията на днешните Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан.

New!!: Сърдаря и Усрушана · Виж повече »

Угамски хребет

Угамският хребет (Өгем, Өгем жотасы;Ugom tizmasi, Угом тизмаси; Угамский хребет) е планински хребет в крайната западна част на Тяншан,разположен на територията на Казахстан (Туркестанска област) и Узбекистан (Ташкентска област).

New!!: Сърдаря и Угамски хребет · Виж повече »

Узбекски език

Узбекският език (самоназвание: Oʻzbek tili, Ўзбек тили) принадлежи към тюркското езиково семейство.

New!!: Сърдаря и Узбекски език · Виж повече »

Ферганска котловина

Физикогеографска карта на Ферганската котловина Ферганската котловина (Ферганска долина) (Фарғона водийси; Farg‘ona vodiysi; Водии Фарғона; Фергана өрөөнү; Ферганская котловина) е обширна междупланинска котловина в централната част на Средна Азия, простираща се основно на територията на Узбекистан и частично в Киргизстан и Таджикистан.

New!!: Сърдаря и Ферганска котловина · Виж повече »

Ферганска област

Ферганска област (Farg'ona viloyati) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан.

New!!: Сърдаря и Ферганска област · Виж повече »

Фергански хребет

Ферганският хребет (Баргана тоо кыркасы; Ферганский хребет) е планински хребет в Югозападен Тяншан, разположен на територията на Киргизстан (Джалалабадска, Ошка и Наринска област).

New!!: Сърдаря и Фергански хребет · Виж повече »

Худжанд

Худжанд (Хуҷанд; Худжанд, наричан между 1939 и 1991 Ленинабад, на името на съветския политик Ленин) е град в Северен Таджикистан, център на Согдийска област.

New!!: Сърдаря и Худжанд · Виж повече »

Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1800-1860)

Няма описание.

New!!: Сърдаря и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1800-1860) · Виж повече »

Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1860-1880)

Няма описание.

New!!: Сърдаря и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1860-1880) · Виж повече »

Хиванско ханство

Хиванското ханство (خانات خیوه; Xiva xonligi, Хива хонлиги, خیوه خانلیگ) е историческа узбекска държава, съществувала в историческата област Хорезмия от 1511 до 1920 година, с изключение на период на персийска окупация от Надир Шах между 1740 – 1746.

New!!: Сърдаря и Хиванско ханство · Виж повече »

Хорасански път

Хорасанския път през Средновековието е стратегически търговски път, по който се движат кервани между Багдад, столицата на Абасидите и североизточната провинция Хорасан, а от там – към страните от Средна Азия и Китай.

New!!: Сърдаря и Хорасански път · Виж повече »

Централна Азия

Централна Азия или Средна Азия е регион в Азия, разпростиращ се от Каспийско море на запад до централен Китай на изток, север в южна Русия и на юг в северен Пакистан.

New!!: Сърдаря и Централна Азия · Виж повече »

Чу (река)

Карта на водосборния басейн на река Сърдаря Река Чу в Боамското ждрело Железопътният мост над река Чу при едноименния град в Казахстан Чу (Шу) (Чүй; Шу; Чу) е голяма река в Средна Азия в Наринска, Исъккулска и Чуйска област на Киргизстан и Жамбълска и Туркестанска област на Казахстан, вливаща се по враме на пълноводие в езерото Акжайкън, разположено в падината Ашчъкол.

New!!: Сърдаря и Чу (река) · Виж повече »

Чуйска област

Чуйска област (Чуй областы) е една от 7-те области на Киргизстан.

New!!: Сърдаря и Чуйска област · Виж повече »

Чаткал

Чатка̀л (Чаткал; Chatqol, Чатқол) е река в Джалалабадска област на Киргизстан и Ташкентска област на Узбекистан.

New!!: Сърдаря и Чаткал · Виж повече »

Чаткалска долина

Чаткалската долина (Чаткал өрөөнү; Чаткальская долина) е дълга и тясна долина в Западен Тяншан, в Джалалабадска област на Киргизстан.

New!!: Сърдаря и Чаткалска долина · Виж повече »

Чаткалски хребет

Чаткалският хребет (Chatqol tizmasi, Шаткол тизмаси; Чаткальский хребет) е планински хребет в западна част на Тяншан,разположен на територията на Киргизстан (Джалалабадска област) и Узбекистан (Ташкентска и Наманганска област).

New!!: Сърдаря и Чаткалски хребет · Виж повече »

Чагатайско ханство

Чагатайското ханство е монголска държава в Средна Азия.

New!!: Сърдаря и Чагатайско ханство · Виж повече »

Чирчик (река)

Чирчик (Chirchiq, Чирчиқ) е река в Ташкентска област на Узбекистан, десен и най-пълноводен приток на Сърдаря.

New!!: Сърдаря и Чирчик (река) · Виж повече »

Юрта

казахска юрта през 1860 г. в околността на Сърдаря. Дървена конструкция на юрта. Завършена юрта. Юртата е преносимо жилище, вид палатка от филц, използвана от азиатските номадски народи.

New!!: Сърдаря и Юрта · Виж повече »

Яксарт

#виж Сърдаря.

New!!: Сърдаря и Яксарт · Виж повече »

Масагети

Карта на с отбелязано местонахождението на масагетите в Централна Азия през 4 век.Масагетите са древен ираноезичен номадски народ, обитавал през Античността териториите на север от Персия.

New!!: Сърдаря и Масагети · Виж повече »

Марко Поло

Ма̀рко По̀ло (Marco Polo) е венециански търговец, пътешественик и изследовател.

New!!: Сърдаря и Марко Поло · Виж повече »

Мидийци

Държавата на мидийците около 600 г. пр.н.е. Мидийците (или още мадаи) са етнос от индо-ирански произход, населявали западните и северозападните части на днешен Иран.

New!!: Сърдаря и Мидийци · Виж повече »

Исъккулска област

Езерото Алакул в хребета Терскей Алатау Исъккулска област (Ысык-Көл областы) е една от 7-те области на Киргизстан.

New!!: Сърдаря и Исъккулска област · Виж повече »

История на Казахстан

Историята на Казахстан включва събития, случили се в Арало-Каспийския регион и на територията на съвременен Казахстан от момента на заселването им.

New!!: Сърдаря и История на Казахстан · Виж повече »

История на Узбекистан

Местоположение на Узбекистан днес Историята на Централна Азия, Великата степ и Узбекистан съдържа серия от събития, свързани с миграция на народи, разцвет и упадък на империи.

New!!: Сърдаря и История на Узбекистан · Виж повече »

Ишим

Карта на водосборния басейн на река Иртиш Иши́м (Есіл) е голяма река в Азия, протичаща на територията на Казахстан (1650 km, Карагандинска, Акмолинска и Северноказахстанска област) и Русия (800 km, Тюменска и Омска област) с дължина 2450 km, ляв приток на Иртиш.

New!!: Сърдаря и Ишим · Виж повече »

Иван Мушкетов

Иван Василиевич Мушкетов (Иван Васильевич Мушкетов) е виден руски изследовател, геолог, географ и пътешественик, професор в Петербургския технически университет, член Руското географско дружество.

New!!: Сърдаря и Иван Мушкетов · Виж повече »

Българи в Узбекистан

Българите в Узбекистан са 2116 души (1989).

New!!: Сърдаря и Българи в Узбекистан · Виж повече »

Бронислав Громбчевски

Бронѝслав Громбчѐвски (Bronisław Grąbczewski; Бронислав Людвигович Громбчевский) е виден полско-руски топограф, етнограф, географ, генерал лейтенант от Руската войска, изследовател на Централна Азия, ръководител научни експедиции в Хиндукуш, Кашгария, Тибет, Афганистан и Памир.

New!!: Сърдаря и Бронислав Громбчевски · Виж повече »

Баткенска област

Път и поле в Баткен Баткенска област (Баткен областы) е една от 7-те области на Киргизстан.

New!!: Сърдаря и Баткенска област · Виж повече »

Байконур (град)

Байконур (Байқоңыр) е град в Казахстан, административен център и жилищна база на космодрума Байконур.

New!!: Сърдаря и Байконур (град) · Виж повече »

Битка при Яксарт

Битката при Яксарт е сражение, провело се в октомври 329 година пр. Хр.

New!!: Сърдаря и Битка при Яксарт · Виж повече »

Безотточна област

Безотточната област на Каспийско море Безотточната област е вътрешноконтинентална територия от земната повърхност, която или не се отводнява, или ако се отводнява, водата не достига до световния океан.

New!!: Сърдаря и Безотточна област · Виж повече »

Вардар

Ва̀рдар (Вардар; Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис), в древността известна като Аксий, е най-дългата и значима река в историко-географската област Македония, протичаща през територията на Северна Македония и Гърция.

New!!: Сърдаря и Вардар · Виж повече »

Вокил

Вокѝл (или Укил) е българска (прабългарска) владетелска династия, вписана в Именника на българските ханове, от която произхождат няколко владетели, управлявали България през VIII век.

New!!: Сърдаря и Вокил · Виж повече »

Гладна степ

Гладната степ (Мирзачул, Южна Бетпак Дала) (Мырзашөл; Mirzacho‘l, Мирзачўл; Мирзачуль, Бетпақ-Дала) е обширна равнина, бивша пустинна и полупустинна област в Източен Узбекистан, Южен Казахстан и крайната северозападна част на Таджикистан.

New!!: Сърдаря и Гладна степ · Виж повече »

Герб на Узбекистан

Сегашният герб на Узбекистан (от хералдическа гледна точка – емблема) е одобрен на 2 юли 1992 г.

New!!: Сърдаря и Герб на Узбекистан · Виж повече »

География на Казахстан

Казахстан, официално Република Казахстан (Қазақстан Республикасы) е суверенна държава в централната част на Евразия. Площ 2 724 902 km² (4-то място по големина в Азия и 9-о място в света). Население на 1 януари 2019 г. 18 411 699 души. Столица град Астана (стари имена Акмолинск, Целиноград, Акмола, Нур Султан).

New!!: Сърдаря и География на Казахстан · Виж повече »

География на Киргизстан

Карта на Киргизстан Киргизстан е държава в Централна Азия или в североизточната част на Средна Азия.

New!!: Сърдаря и География на Киргизстан · Виж повече »

География на Таджикистан

Таджикистан е държава в Централна Азия или в югоизточната част на Средна Азия.

New!!: Сърдаря и География на Таджикистан · Виж повече »

География на Узбекистан

Спътникова фотоснимка на Узбекистан Узбекистан (O‘zbekiston) е независима държава разположена в югозападната част на Централна Азия.

New!!: Сърдаря и География на Узбекистан · Виж повече »

Джалалабадска област

Таш Комур, Джалалабадска област, изглед от Крокодиловата планина Джалалабадска област (Жалал-Абад областы) е една от 7-те области на Киргизстан.

New!!: Сърдаря и Джалалабадска област · Виж повече »

Джан Циен

Страните описани от Джан Циен по време на неговото пътеществие. Посетените от него страни са оцветени в синьо Джан Циен или Чжан Цзян (на традиционен китайски 張騫, на пинин Zhāng Qiān) (неизв. – 112 г. пр. Хр.) китайски пътешественик и дипломат.

New!!: Сърдаря и Джан Циен · Виж повече »

Еригий

Еригий (Ἐρίγυιος), син на Ларихос и брат на Лаомедон, е пълководец на Александър Велики.

New!!: Сърдаря и Еригий · Виж повече »

Евразийска степ

Степ в Източен Казахстан Понтийско-каспийската степ  Степният пояс на Евразия Евразийска степ (Евразийская степь; Eurasian Steppe), наричана също Степ на степите (Steppe or The Steppes) и Велика степ (Великая степь) e обобщено название на степния регион в централната част на Евразия.

New!!: Сърдаря и Евразийска степ · Виж повече »

530 г. пр.н.е.

Няма описание.

New!!: Сърдаря и 530 г. пр.н.е. · Виж повече »

70-и източен меридиан

70-ият източен меридиан или 70° източна дължина e меридиан, който се разпростира от Северния полюс на север, през Северния ледовит океан, Азия, Индийския океан и Антарктида, до Южния полюс на юг.

New!!: Сърдаря и 70-и източен меридиан · Виж повече »

ИзходящIncoming
Хей! Ние сме на Facebook сега! »