Съдържание
20 отношения: Квантова механика, Квантово самоубийство, Квантово заплитане, Константа на Планк, Принцип на Хайзенберг, Принцип на неопределеността, Парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен, Пиер-Симон Лаплас, Атом, Неравенство на Хайзенберг, Неопределеност, Съдбата на Вселената, Свободна воля, Спин, Тунелен диод, Ферми-течност, Материална точка, Измерване, Време, Вернер Хайзенберг.
Квантова механика
Квантовата механика е фундаментална физична теория, раздел от теоретичната физика, описващ поведението на елементарните частици и физичните явления, съпоставими по големина с константата на Планк.
Виж Съотношение на неопределеност на Хайзенберг и Квантова механика
Квантово самоубийство
Квантовото самоубийство в квантовата механика е мисловен експеримент, първоначално публикуван самостоятелно от Ханс Моравек през 1987 и Бруно Маршал през 1988, и независимо развит от Макс Тегмарк през 1998 г.
Виж Съотношение на неопределеност на Хайзенберг и Квантово самоубийство
Квантово заплитане
Квантовото заплитане, също преплитане и вплитане е физично явление, при което двойка или група частици се образува, взаимодейства или споделя пространствена близост по такъв начин, че квантовото състояние на всяка частица от двойката или групата не може да бъде описано независимо от състоянието на другите, дори когато са разделени от голямо разстояние (все едно разделените частици са свързани помежду си).
Виж Съотношение на неопределеност на Хайзенберг и Квантово заплитане
Константа на Планк
Константа на Планк е фундаментална физична константа и основна константа в квантовата механика, свързваща енергията на електромагнитна вълна с нейната честота.
Виж Съотношение на неопределеност на Хайзенберг и Константа на Планк
Принцип на Хайзенберг
#виж Съотношение на неопределеност на Хайзенберг.
Виж Съотношение на неопределеност на Хайзенберг и Принцип на Хайзенберг
Принцип на неопределеността
#виж Съотношение на неопределеност на Хайзенберг.
Виж Съотношение на неопределеност на Хайзенберг и Принцип на неопределеността
Парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен
Парадоксът на Айнщайн-Подолски-Розен е мисловен експеримент в квантовата механика, чиято първоначална цел е да покаже, че квантово-механичното описание на света е непълно и че след време квантовата механика би трябвало да отстъпи място на по-пълна (детерминистична) теория.
Виж Съотношение на неопределеност на Хайзенберг и Парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен
Пиер-Симон Лаплас
Пиер-Симон Лаплас (Pierre-Simon Laplace) е френски математик, астроном и физик, с основни приноси в областта на диференциалните уравнения (уравнение на Лаплас), на теорията на вероятностите (трансформация на Лаплас) и небесната механика (устойчивост на Слънчевата система).
Виж Съотношение на неопределеност на Хайзенберг и Пиер-Симон Лаплас
Атом
хелиев атом, показваща ядрото (розово) и разпределението на електронния облак (черно). Ядрото (уголемено горе вдясно) на хелий-4 в действителност е сферично симетрично и силно наподобява електронния облак, макар че при по-сложни ядра това може да не е така.
Виж Съотношение на неопределеност на Хайзенберг и Атом
Неравенство на Хайзенберг
#виж Съотношение на неопределеност на Хайзенберг.
Виж Съотношение на неопределеност на Хайзенберг и Неравенство на Хайзенберг
Неопределеност
Неопределеност е термин, който може да се отнася до.
Виж Съотношение на неопределеност на Хайзенберг и Неопределеност
Съдбата на Вселената
Крайната съдба на Вселената е тема във физическата космология, чиито теоретични ограничения позволяват да бъдат описани и оценени възможните сценарии за еволюцията и крайната съдба на Вселената.
Виж Съотношение на неопределеност на Хайзенберг и Съдбата на Вселената
Свободна воля
Снимка на момче, скачащо във водата. Широко приет е възгледът, че хората вземат решения като това да скочат във водата въз основа на своята свободна воля Свободната воля е възможността за безпрепятствен избор между различни възможни начини на действие.
Виж Съотношение на неопределеност на Хайзенберг и Свободна воля
Спин
Риман Спин (spin – въртя се) е собственият момент на импулса на елементарни частици с квантова природа.
Виж Съотношение на неопределеност на Хайзенберг и Спин
Тунелен диод
Тунелен диод е диод, при който се използва тунелния ефект, който се обяснява от квантовата механика.
Виж Съотношение на неопределеност на Хайзенберг и Тунелен диод
Ферми-течност
Теорията на Ферми-течността (известна още като теория на Ландау-Ферми) е теоретичен модел на взаимодействащи фермиони, който описва нормалното състояние на повечето метали при достатъчно ниски температури.
Виж Съотношение на неопределеност на Хайзенберг и Ферми-течност
Материална точка
Материална точка се нарича идеализиран модел на тяло с определена маса, чиито размери, форма и вътрешна структура са пренебрежими при разглеждането на даден проблем.
Виж Съотношение на неопределеност на Хайзенберг и Материална точка
Измерване
Различни инструменти за измерване – термометър, мултиметър, теглилка от 1 килограм, ролетка Измерването е процесът за определяне на отношението на една (измервана) физична величина (например дължина или маса) към друга еднородна величина, приета за единица (например, метър или килограм), и въведена в техническо средство (средство за измерване).
Виж Съотношение на неопределеност на Хайзенберг и Измерване
Време
Време е основно понятие във физиката и четвърто измерение в пространствено-времевия континуум.
Виж Съотношение на неопределеност на Хайзенберг и Време
Вернер Хайзенберг
Вернер Карл Хайзенберг (Werner Karl Heisenberg) е германски физик, един от основоположниците на квантовата механика, носител на Нобелова награда за физика за 1932 година.
Виж Съотношение на неопределеност на Хайзенберг и Вернер Хайзенберг