Съдържание
33 отношения: Кръсте Мисирков, Коста Групчев, Осман Пазвантоглу, Обычаи и песни турецких сербов, Атанасие Юнгич, Наум Евров, Сярско княжество, Солунска българска мъжка гимназия, Себри, Теодосий Скопски, Ученическо дружество „Вардар“, Фирмилиан Скопски, Христо Огнянов, Христо Огнянов (учител), Христо Шалдев, Цариградска сръбска гимназия, Шабац, Македонски буквар, Македонизъм, Иван Ястребов, Илия Гарашанин, Българо-сръбско споразумение (1897), Бобощица, Велика Сърбия, Гаврил Константинович, Душанови грамоти за даренията на протосеваст Хрельо от 1332 и 1336, Дружество на сърбомакедонците, Димитър Чуповски, Либерализъм в Сърбия, Лондонски мирен договор (1913), Йован Йованович Пижон, 1 ноември, 18 февруари.
Кръсте Мисирков
Императорския Санктпетербургски университет. Мисирков в Одеса, преди 1905 г. „Посвещението на Гаврил Занетов“, 1907 година Кръсте (Кръстю, Кръсто или Кръстьо) Петков Мисирков (Крсте Петков Мисирков; Cresto Misircov) е български филолог и публицист.
Виж Стоян Новакович и Кръсте Мисирков
Коста Групчев
Константин (Коста, Коче) Ангелов Групчев (Коста Групчевић; Коста Групче) е македонски деец и сърбоманин, смятан за един от ранните македонисти от края на XIX и началото на XX век.
Виж Стоян Новакович и Коста Групчев
Осман Пазвантоглу
Осман Пазвантоглу е османски дерибей, който управлява самостоятелно областта около Видин от 1795 до смъртта си през 1807 година.
Виж Стоян Новакович и Осман Пазвантоглу
Обычаи и песни турецких сербов
„Обычаи и песни турецкихсербов в Призрене, Ипеке, Мораве и Дабре“ (в превод на български „Обичаи и песни на турските сърби в Призрен, Ипек, Морава и Дебър“) е книга на Иван Ястребов, отпечатана на руски език в 1886 година в Санкт Петербург.
Виж Стоян Новакович и Обычаи и песни турецких сербов
Атанасие Юнгич
Атанасие Таса Юнгич (Atanasije Tasa Jungić) e сръбски учител, деец на сръбската пропаганда в Македония, организатор на Битолската сръбска община в 1890 година – първата сръбска община в Македония.
Виж Стоян Новакович и Атанасие Юнгич
Наум Евров
Наум Евров или Йеврович, Еврович (Наум Јевровић; Наум Евро) е македонски сърбоманин, деец на Сръбската пропаганда в Македония от края на XIX век.
Виж Стоян Новакович и Наум Евров
Сярско княжество
Сярското княжество е обособено феодално владение с център град Сяр, създадено от царица Елена Българска сестра на българския цар Иван Александър и вдовица на сръбския цар Стефан Душан, то съществува през втората половина на XIV век.
Виж Стоян Новакович и Сярско княжество
Солунска българска мъжка гимназия
Солунската българска мъжка гимназия „Св.
Виж Стоян Новакович и Солунска българска мъжка гимназия
Себри
Себрите, според Душановия законник, са късносредновековна социална прослойка на Сръбското царство, чиито членове са в подчинено положение спрямо останалите класи в средновековна Сърбия.
Теодосий Скопски
Теодосий Скопски е изтъкнат български възрожденски деец, духовник, учен богослов и преводач, член на Българската академия на науките.
Виж Стоян Новакович и Теодосий Скопски
Ученическо дружество „Вардар“
Ученическото дружество (дружина) „Вардар“ е основано през 1893 година в Белград от приетите в Сърбия ученици от Македония.
Виж Стоян Новакович и Ученическо дружество „Вардар“
Фирмилиан Скопски
Фирмилиан (Фирмилян, Фирмилиян) Скопски (Фирмилијан) е висш сръбски духовник, деец на сръбската пропаганда в Македония, патриашески митрополит в Скопие от 1902 до 1903 година.
Виж Стоян Новакович и Фирмилиан Скопски
Христо Огнянов
Христо Дамянов Огнянов е български поет и публицист.
Виж Стоян Новакович и Христо Огнянов
Христо Огнянов (учител)
Христо Огнянов Лоноски (Rista Ognjanović) е сръбски учен от Македония.
Виж Стоян Новакович и Христо Огнянов (учител)
Христо Шалдев
Христо Тръпков Шалдев с псевдоним Лефтер е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Стоян Новакович и Христо Шалдев
Цариградска сръбска гимназия
Цариградската сръбска гимназия (Carigradska srpska gimnazija) е сръбско учебно заведение, съществувало в столицата на Османската империя Цариград от 1893 до 1902 година.
Виж Стоян Новакович и Цариградска сръбска гимназия
Шабац
Православната църква на апостолите Петър и Павел Ша̀бац (на сръбски: Šabac) е град в Западна Сърбия.
Македонски буквар
„Македонски буквар“ е учебно пособие, издействано от Стоян Новакович, който е сръбски посланик в Цариград от Високата порта за сръбските училища във Вардарска Македония.
Виж Стоян Новакович и Македонски буквар
Македонизъм
„За македонцките работи“ на Кръсте Мисирков, издадена през 1903 г. в София Македонизмът е политическа доктрина и национална идеология, която обосновава съществуването в миналото и днес на македонска идентичност и самостоятелна македонска нация, език и култура, различни от българската, гръцката и сръбската.
Виж Стоян Новакович и Македонизъм
Иван Ястребов
Иван Степанович Ястребов (Иван Степанович Ястребов) е руски историк, етнограф и дипломат, генерален консул в Призрен и Солун, известен с антибългарската си дейност.
Виж Стоян Новакович и Иван Ястребов
Илия Гарашанин
Илия Гарашанин е сръбски министър-председател, вътрешен и външен министър, политик и държавник от 19 век.
Виж Стоян Новакович и Илия Гарашанин
Българо-сръбско споразумение (1897)
Българо-сръбското споразумение от 19 февруари 1897 година е договореност между България и Сърбия да се въздържат от действия в Европейска Турция без предварителни консултации и да работят заедно за националните си интереси чрез развитие на църковното и училищното дело в османските владения.
Виж Стоян Новакович и Българо-сръбско споразумение (1897)
Бобощица
Бобощѝца или Бобошѝца, в местния диалект понякога и Бобошчѝца, често неправилно Бобошница (Boboshtica; Boboştiţa; Μπομποστίτσα, Бобостица) е село в Албания в област Корча.
Виж Стоян Новакович и Бобощица
Велика Сърбия
Велика Сърбия - 1862 г. Великосръбската доктрина е идеологически план за създаване на южнославянска държава под сръбско господство.
Виж Стоян Новакович и Велика Сърбия
Гаврил Константинович
Гаврил Константинович е руски лекар, деец на Октомврийската революция.
Виж Стоян Новакович и Гаврил Константинович
Душанови грамоти за даренията на протосеваст Хрельо от 1332 и 1336
Душановите грамоти за даренията на протосеваст Хрельо от 1332 г.
Виж Стоян Новакович и Душанови грамоти за даренията на протосеваст Хрельо от 1332 и 1336
Дружество на сърбомакедонците
Дружеството на сърбомакедонците (Друштво Србо-Македонаца) е македонистка сърбоманска организация действала в края на XIX век.
Виж Стоян Новакович и Дружество на сърбомакедонците
Димитър Чуповски
Димитър Чуповски (Димитрија Чуповски) е публицист от Македония и ранен македонист.
Виж Стоян Новакович и Димитър Чуповски
Либерализъм в Сърбия
Либерализмът в Сърбия е политическо движение, следващо идеологията на либерализма, появило се в Сърбия в началото на XIX век и съществуващо до наши дни.
Виж Стоян Новакович и Либерализъм в Сърбия
Лондонски мирен договор (1913)
Лондонският мирен договор от 17 май (30 май по нов стил) 1913 година е договор между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, с който се слага край на Балканската война (1912 – 1913).
Виж Стоян Новакович и Лондонски мирен договор (1913)
Йован Йованович Пижон
Йован М.
Виж Стоян Новакович и Йован Йованович Пижон
1 ноември
1 ноември е 305-ият ден в годината според григорианския календар (306-и през високосна).
Виж Стоян Новакович и 1 ноември
18 февруари
18 февруари е 49-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Стоян Новакович и 18 февруари