Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Стефан Младенов

Index Стефан Младенов

Стефан Младенов Младенов е български езиковед и диалектолог, специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика и учен със световна известност и авторитет, академик.

Съдържание

  1. 116 отношения: Кърджали, Кърджалийски манастир, Кукаляне, Крушево (община Драгаш), Краковища, Карлов университет, Костур (град), Косовско-моравски говор, Кошарище, Коловоз (община Кукъс), Прабългаристика, Пражани, Произход на прабългарите, Преходни говори, Предрумънски топоними в Северна Добруджа, Пакища, Плава, Плайник, Поморавие, Петър Завоев, Отец Паисий (списание), Отечественофронтовски правопис, Очикле, Орчуша, Оргоста, Орешек (община Кукъс), Определителен член в българския език, Асеманиево евангелие, Албум-алманах „Македония“, Александър Белич, Антропологични и генетични проучвания на прабългарите, Научна експедиция в Македония и Поморавието, Никола Жалов, Николас ван Вейк, Носители на орден „Свети Александър“ четвърта степен, Нобелова награда за литература, Радеша, Рапча, Родна реч (1927 – 1943), Рестелица, Речник на българския език (БАН), Ренце, Стрелец (литературен кръг), Старобългарски език, Стоян Омарчевски, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, Синодален превод, Славяните в Гърция, София, Софиянци, ... Разширете индекс (66 Повече ▼) »

Кърджали

Кърджали (Kırcaali; Κάρντζαλι) е град в Южна България.

Виж Стефан Младенов и Кърджали

Кърджалийски манастир

Кърджалийският манастир „Свети Йоан Предтеча“ е ранносредновековен български ансамбъл с крепостна стена и кули, с раннохристиянски корени и антично минало.

Виж Стефан Младенов и Кърджалийски манастир

Кукаляне

Кука̀ляне (Kukajan; Kukuljane) е село, разположено в областта Гора, в община Драгаш (Шар), Косово.

Виж Стефан Младенов и Кукаляне

Крушево (община Драгаш)

Крушево (Kruševo; Krusheva) е село, разположено в областта Гора, в община Драгаш (Шар), Косово.

Виж Стефан Младенов и Крушево (община Драгаш)

Краковища

Крако̀вища (също Кракоща, Кракоша, Кракоища) е село в община Драгаш в Южно Косово.

Виж Стефан Младенов и Краковища

Карлов университет

Паметник на основателя Карл IV, император на Свещената римска империя Карловият университет в Прага (Univerzita Karlova v Praze, Karlova univerzita v Praze; Universitas Carolina Pragensis), наричан също Пражки университет, е главният университет в Чехия, най-старият в Централна Европа и сред най-старите университети в света.

Виж Стефан Младенов и Карлов университет

Костур (град)

Ко̀стур (Καστοριά, Кастория) е град в северозападната част на Егейска Македония, Гърция.

Виж Стефан Младенов и Костур (град)

Косовско-моравски говор

Говори на територията на бивша Югославия (без Словения и Македония) 7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия Косовско-моравският говор или косовско-ресавският говор, среща се и като косово-моравски говор или косово-ресавски говор, също и като левачки говор, е крайно западно наречие на българския език.

Виж Стефан Младенов и Косовско-моравски говор

Кошарище

Кошарище (Kosharisht, нашински Kosharishte) е горанско село в Албания, част от община Кукъс.

Виж Стефан Младенов и Кошарище

Коловоз (община Кукъс)

Коловоз (Kollovoz) е село в Албания, част от община Кукъс.

Виж Стефан Младенов и Коловоз (община Кукъс)

Прабългаристика

Прабългаристиката е дял от ориенталистиката, който изучава историята на прабългарите и техния език.

Виж Стефан Младенов и Прабългаристика

Пражани

Пражаните (Pražané) са жителите на чешката столица Прага.

Виж Стефан Младенов и Пражани

Произход на прабългарите

Понятието „прабългари“ е въведено през 19 век от историческата наука за обозначаване на група номадски племена с неясен етнически произход, мигрирали по време на Великото преселение на народите от Централна Азия през Великата степ.

Виж Стефан Младенов и Произход на прабългарите

Преходни говори

Преходните у-говори или само преходни говори, класифицирани понякога не съвсем точно като торлашки диалекти или торлашки диалект (Torlački dijalekt) е общо наименование, използвано от езиковедите и диалектолозите за обозначение на диалекти в Източна Сърбия, някои части на Косово, североизточната част на Северна Македония (Крива паланка, Кратово, Куманово), Северозападна и Западна България (Белоградчик, Годеч, Драгоман, Трън, Брезник), както и на говора на малките общности на карашовените в Румъния и гораните в Косово и Албания (вижте нашински).

Виж Стефан Младенов и Преходни говори

Предрумънски топоними в Северна Добруджа

Това е списък на топонимите (ороними, хидроними, регионими и ойконими) в Северна Добруджа, използвани от българското население в тази област и на техните съвременни официални румънски съответствия заедно с имената и на българските институти и личности в този край.

Виж Стефан Младенов и Предрумънски топоними в Северна Добруджа

Пакища

Па̀кища или Па̀киша (Pakishti, нашински Pakisha) е горанско село в Албания, част от община Кукъс.

Виж Стефан Младенов и Пакища

Плава

Плава (Plava; Plava) е село, разположено в областта Ополе, в община Драгаш, Косово.

Виж Стефан Младенов и Плава

Плайник

Плайник е село в община Драгаш, Призренски окръг, Косово.

Виж Стефан Младенов и Плайник

Поморавие

Водосборни басейни в Сърбия: в центъра са басейните на Велика Морава и на нейните притоци Западна Морава и Южна Морава Поморавието на картата на Сърбия Поморавието (Pomoravlje), също Моравско и по-рядко Моравия, е историко-географска област, заедно с Тимошко, съставляваща Източна Сърбия.

Виж Стефан Младенов и Поморавие

Петър Завоев

Петър Иванов Попов Завоев е български журналист, писател и изследовател.

Виж Стефан Младенов и Петър Завоев

Отец Паисий (списание)

„Отец Паисий“ е българско обществено-културно и политическо списание от периода 1928 – 1943 г.

Виж Стефан Младенов и Отец Паисий (списание)

Отечественофронтовски правопис

Отечественофронтовският правопис, наричан още съвременен правопис, е името, с което се назовава официалната българска правописна система, която се използва днес.

Виж Стефан Младенов и Отечественофронтовски правопис

Очикле

О̀чикле (тъй като в местния диалект л е палатализиран звук, се среща и днес неправилното изписване Очиклье, Orçikël, Очикъл) е горанско село в Албания, част от община Кукъс.

Виж Стефан Младенов и Очикле

Орчуша

О̀рчуша (Orqusha; Orčuša) е село, разположено в областта Гора, в община Драгаш (Шар), Косово.

Виж Стефан Младенов и Орчуша

Оргоста

̀Оргоста (Orgjost) е горанско село в Албания, част от община Кукъс.

Виж Стефан Младенов и Оргоста

Орешек (община Кукъс)

Орешек (Oreshkë, нашински Oreshek) е горанско село в Албания, част от община Кукъс.

Виж Стефан Младенов и Орешек (община Кукъс)

Определителен член в българския език

Определителният член в българския език е морфема, която се добавя в края на думите, след всички други морфеми, включително след окончанието.

Виж Стефан Младенов и Определителен член в българския език

Асеманиево евангелие

Асеманиево изборно евангелие (Codex Assemanianus или Evangeliarium Assemani) е старобългарски ръкопис, написан на глаголица.

Виж Стефан Младенов и Асеманиево евангелие

Албум-алманах „Македония“

Албум-алманах„Македония“ e пространен фотодокументален труд, отстояващ българския етнически характер и идеята за автономия на Македония.

Виж Стефан Младенов и Албум-алманах „Македония“

Александър Белич

Александар Белич (Александар Белић) е сръбски и югославски езиковед, професор, преподавател в Белградския университет.

Виж Стефан Младенов и Александър Белич

Антропологични и генетични проучвания на прабългарите

Наги сент Миклош, Трансилвания от 9 век с изразени туранидни черти. Опитите да бъде приписана документална стойност на образите на прабългари от по-късни византийски миниатюри са некоректни, защото те са създадени след изчезването на прабългарския антропологичен тип.Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон, проф.

Виж Стефан Младенов и Антропологични и генетични проучвания на прабългарите

Научна експедиция в Македония и Поморавието

Научната експедиция в Македония и Поморавието е проект на Главния щаб на Българската армия.

Виж Стефан Младенов и Научна експедиция в Македония и Поморавието

Никола Жалов

Никола Костадинов Жалов с псевдоним Никола Хвойненски е български писател, краевед и редактор.

Виж Стефан Младенов и Никола Жалов

Николас ван Вейк

Николас ван Вейк (Nicolaas van Wijk) е нидерландски езиковед, основоположник на славистиката в Нидерландия.

Виж Стефан Младенов и Николас ван Вейк

Носители на орден „Свети Александър“ четвърта степен

Това е списък на наградените с орден „Свети Александър“ четвърта степен.

Виж Стефан Младенов и Носители на орден „Свети Александър“ четвърта степен

Нобелова награда за литература

Нобеловата награда за литература е шведска награда за литература, която се присъжда ежегодно от 1901 г.

Виж Стефан Младенов и Нобелова награда за литература

Радеша

Ра̀деша (Radesha; Radeša) е село, разположено в областта Гора, в община Драгаш (Шар), Косово.

Виж Стефан Младенов и Радеша

Рапча

Рапча (Rapçë; Rapča) е село, разположено в областта Гора, в община Драгаш (Шар), Косово.

Виж Стефан Младенов и Рапча

Родна реч (1927 – 1943)

„Родна реч“ е списание „за равнители на българското слово“.

Виж Стефан Младенов и Родна реч (1927 – 1943)

Рестелица

Рестѐлица (Restelica; Restelica) е село, разположено в областта Гора, в община Драгаш (Шар), Косово.

Виж Стефан Младенов и Рестелица

Речник на българския език (БАН)

„Речник на българския език“ е многотомен тълковен речник на българския език, издание на Института за български език при БАН (съставян от учени от института), в секцията за българска лексикология и лексикография.

Виж Стефан Младенов и Речник на българския език (БАН)

Ренце

Ренце е село в община Драгаш, Призренски окръг, Косово.

Виж Стефан Младенов и Ренце

Стрелец (литературен кръг)

Литературният кръг „Стрелец“ се сформира в рамките на първия идейно целенасочен културен седмичник – вестник „Изток“.

Виж Стефан Младенов и Стрелец (литературен кръг)

Старобългарски език

Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.

Виж Стефан Младенов и Старобългарски език

Стоян Омарчевски

Стоян Иванов Омарчевски е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски (1920 – 1923).

Виж Стефан Младенов и Стоян Омарчевски

Сборник за народни умотворения, наука и книжнина

„Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ (СбНУНК) е българско периодично научно издание.

Виж Стефан Младенов и Сборник за народни умотворения, наука и книжнина

Синодален превод

Синодалната Библия е първото синодално или синодно издание на новобългарски език на свещеното писание на библейския канон, което излиза в края на 1925 г.

Виж Стефан Младенов и Синодален превод

Славяните в Гърция

„Славяните в Гърция“ (Die Slaven in Griechenland) е специализиран лингвистичен труд на немския езиковед-славист Макс Фасмер.

Виж Стефан Младенов и Славяните в Гърция

София

Со̀фия е столицата и най-големият град на България.

Виж Стефан Младенов и София

Софиянци

Това е списък на известни личности, свързани с град София.

Виж Стефан Младенов и Софиянци

Списък с български езиковеди

Това е списък с имена на по-известни български езиковеди.

Виж Стефан Младенов и Списък с български езиковеди

Тихомир Павлов

Александър Александров Павлов, известен с псевдонимите Тихомир Павлов и Тихомир Тошков е български общественик от началото на XX век, писател, поет, публицист и етнограф.

Виж Стефан Младенов и Тихомир Павлов

Украинско-български преглед

„Украинско-български преглед“ е българско двуседмично списание, излизало в 1919 - 1920 година в София, България.

Виж Стефан Младенов и Украинско-български преглед

Философски преглед

„Философски преглед“ е българско списание, основано през 1929 г.

Виж Стефан Младенов и Философски преглед

Христо Кодов

Христо Николов Кодов е виден български славист, литературен историк и палеограф, роден на 15 (28) август 1901 г.

Виж Стефан Младенов и Христо Кодов

Църнолево

Църнолево или Църналево (Cërnalevë, нашински Cernolevo) е горанско село в Албания, част от община Кукъс.

Виж Стефан Младенов и Църнолево

Цанковски правопис

Цанковски правопис е името, давано на третата официална правописна система на новобългарския език, станала факт с публикуването на „Упътване за правопис на българския книжовен език“ през 1923 г.

Виж Стефан Младенов и Цанковски правопис

Шайновце

Шайновце или Шайновци е село в община Драгаш, Призренски окръг, Косово.

Виж Стефан Младенов и Шайновце

Шищевец

Шѝщевец (Shishtavec, нашински Shishtejec) е най-голямото горанско село в Албания, в албанската част на областта Гора, част от община Кукъс.

Виж Стефан Младенов и Шищевец

Ят

Ѣ, ѣ или Ят, двойно Е или Е-двойно (на старобългарски: ѣть, на руски и ять; jat) е името на тридесет и втората буква от старата кирилица ѣ или на тридесет и третата буква от глаголицата, както и на звука, който те предават.

Виж Стефан Младенов и Ят

Ян Бодуен де Куртене

Ян Нечѝслав Игна̀ци Бодуен де Куртене (Jan Niecisław Ignacy Baudouin de Courtenay) е виден полски и рускиБодуэн де Куртенэ, Иван Александрович // Новая иллюстрированная энциклопедия.

Виж Стефан Младенов и Ян Бодуен де Куртене

Маседония (1932)

„Маседония“ (Macedonia) с подзаглавие „Списание на македонското движение за свобода и независимост“ е българско месечно илюстровано списание, издание на Централния комитет на Македонската политическа организация в Съединените щати и Канада.

Виж Стефан Младенов и Маседония (1932)

Макс Фасмер

Макс Ю́лиус Фри́дрихФа́смер (Max Johann Friedrich Vasmer; Максимилиан Романович Фасмер) е изявен учен на ХХ век – славист и лингвист.

Виж Стефан Младенов и Макс Фасмер

Македонски научен институт

Македонският научен институт е българска научна организация, създадена през 1923 г., която има за цел изучаването на географската област Македония и предимно на българското население в нея.

Виж Стефан Младенов и Македонски научен институт

Македонски преглед

„Македонски преглед“ е българско тримесечно научно списание, издавано от Македонския научен институт от 1924 година.

Виж Стефан Младенов и Македонски преглед

Малоазийски българи

Малоазийските българи, малоазианците или още известни като анатолийски българи са българска етнографска група, която се е сформирала най-вече в резултат от преселението на българи в периода между 16 и 19 в.

Виж Стефан Младенов и Малоазийски българи

Младенов

Младенов е българско и македонско родово име произхождащо от мъжкото име Младен, най-вероятно по името на основателя на рода.

Виж Стефан Младенов и Младенов

Млике

Млике или Млика (Mlika; Mlike) е село, разположено в областта Гора, в община Драгаш (Шар), Косово.

Виж Стефан Младенов и Млике

Изследвания на детското езиково и говорно развитие в България

Изследванията на детското езиково и говорно развитие в България могат да бъдат разглеждани като част от езикознанието, когнитивната психология, възрастовата психология, психолингвистиката.

Виж Стефан Младенов и Изследвания на детското езиково и говорно развитие в България

Именителен падеж

Именителният падеж, или номинативът (casus nominativus), е падеж, който обичайно обозначава подлога на изречението.

Виж Стефан Младенов и Именителен падеж

Зързе (община Драгаш)

Зързе е село в община Драгаш, Призренски окръг, Косово.

Виж Стефан Младенов и Зързе (община Драгаш)

Зюм (община Драгаш)

Зюм е село в община Драгаш, Призренски окръг, Косово.

Виж Стефан Младенов и Зюм (община Драгаш)

Заплуже

Заплуже е село в община Драгаш, Призренски окръг, Косово.

Виж Стефан Младенов и Заплуже

Запод

За̀под (Zapod, нашински Zapod) е горанско село в Албания, част от община Кукъс.

Виж Стефан Младенов и Запод

Згатар

Згатар е село в община Драгаш, Призренски окръг, Косово.

Виж Стефан Младенов и Згатар

Зли поток

Зли поток (Zlipotok; Zli Potok) е село, разположено в областта Гора, в община Драгаш, Косово.

Виж Стефан Младенов и Зли поток

Българска диалектология

Българската диалектология е наука, изучаваща диалектите на българския език, тяхното райониране, езикови особености, взаимно влияние и развитие.

Виж Стефан Младенов и Българска диалектология

Български топоними в Егейска Македония и Западна Тракия

Това е списък на топонимите (ороними, хидроними, регионими и ойконими) в Егейска Македония, Беломорска Тракия и Одринска Тракия, използвани от българското население в тези области и на техните съвременни официални гръцки и турски съответствия, предвид извършената смяна на топоними в Гърция.

Виж Стефан Младенов и Български топоними в Егейска Македония и Западна Тракия

Български граждани, кандидати за Нобелова награда

България е единствената страна на Балканския полуостров без нобелов лауреат, но е имала кандидатури за Нобелова награда за литература.

Виж Стефан Младенов и Български граждани, кандидати за Нобелова награда

Буче (община Драгаш)

Буче или Буча е село в община Драгаш (Шар), Призренски окръг, Косово.

Виж Стефан Младенов и Буче (община Драгаш)

Бузец

Бузец или Бузес е село в община Драгаш, Призренски окръг, Косово.

Виж Стефан Младенов и Бузец

Брут (община Драгаш)

Брут е село в община Драгаш, Призренски окръг, Косово.

Виж Стефан Младенов и Брут (община Драгаш)

Брод (община Драгаш)

Брод (Brodi; Brod) е село намиращо се в община Драгаш (Шар), регион Гора на Република Косово.

Виж Стефан Младенов и Брод (община Драгаш)

Бродосавце

Бродосавце (Bresanë) е село в община Драгаш, Призренски окръг, Косово.

Виж Стефан Младенов и Бродосавце

Брезна

Брезна е село в община Драгаш, Призренски окръг, Косово.

Виж Стефан Младенов и Брезна

Бачка (община Драгаш)

Бачка (Baqka; Bačka) е село, разположено в областта Гора, в община Драгаш (Шар), Косово.

Виж Стефан Младенов и Бачка (община Драгаш)

Бляч

Бляч е село в община Драгаш (Шар), Призренски окръг, Косово.

Виж Стефан Младенов и Бляч

Борие (община Кукъс)

Бо̀рие (среща се и недопусканото днес от правописа изписване Борье, Borje, нашински Borje) е горанско село в Албания, част от община Кукъс.

Виж Стефан Младенов и Борие (община Кукъс)

Белоброд

Белоброд е село в община Драгаш (Шар), Призренски окръг, Косово.

Виж Стефан Младенов и Белоброд

Беньо Цонев

Беньо Стефанов Цонев е български езиковед-славист, един от създателите на българската филология, специалист по история на българския език, диалектолог и палеограф, първият съставител на опис на ръкописите в Народна библиотека „Св.

Виж Стефан Младенов и Беньо Цонев

Възпитаници на Софийския университет

__СЪДЪРЖАНИЕ__ Това е списък на известни (и не толкова известни) личности, завършили Софийския университет.

Виж Стефан Младенов и Възпитаници на Софийския университет

Вранище (община Драгаш)

Вра̀нище или Вранища (Vranishta; Vranište) е село, разположено в областта Гора, в община Драгаш (Шар), Косово.

Виж Стефан Младенов и Вранище (община Драгаш)

Видин

Вѝдин е град в Северозападна България, разположен на десния бряг на река Дунав.

Виж Стефан Младенов и Видин

Видинчани

Това е непълен списък на личности, свързани с Видин.

Виж Стефан Младенов и Видинчани

Велика Морава

Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Карта на етносите по река Велика Морава Велика Морава или само Морава (Velika Morava) е река в Сърбия, десен приток на Дунав.

Виж Стефан Младенов и Велика Морава

Венко Марковски

Вениамин (Венко) Миланов Тошев е български и македонски писател, основоположник на македонската литература, останал известен с псевдонима Венко Марковски, даден му от Теодор Траянов.

Виж Стефан Младенов и Венко Марковски

Граматика

Алегорично представяне на граматиката и нейните дисциплини като армии от Antoine Furetière, в ''Nouvelle Allegorique, ou Histoire Des Derniers Troubles Arrivez Au Royaume D’Eloquence'' (1659) Граматиката е основен дял от езикознанието, изучаващ строежа на езика.

Виж Стефан Младенов и Граматика

Ганчо Ценов

Ганчо Ценов е български историк и учен, работил главно в областта на българската история през късната античност и ранното средновековие, основоположник на автохтонната теория за произхода на българския народ, изложена за първи път в цялостен вид през 1910 г.

Виж Стефан Младенов и Ганчо Ценов

Глобочица (община Драгаш)

Глобочица (Globočica; Globočica) е село, разположено в областта Гора, в община Драгаш (Шар), Косово.

Виж Стефан Младенов и Глобочица (община Драгаш)

Горни Кръстец

Горни Кръ̀стец (Kërstec; Gornji Krstac) е село, разположено в областта Гора, в община Драгаш (Шар), Косово.

Виж Стефан Младенов и Горни Кръстец

Георги Константинов (критик)

Георги Константинов Гогов, подписвал се като Георги Константинов, е български литературен историк и критик, писател, журналист и библиограф.

Виж Стефан Младенов и Георги Константинов (критик)

Диканце

Диканце или Диканци (Dikanca; Dikance) е село, разположено в областта Гора, в община Драгаш (Шар), Косово.

Виж Стефан Младенов и Диканце

Димитър Талев

Димитър Талев Петров Палисламов е изтъкнат български писател и журналист, автор на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.

Виж Стефан Младенов и Димитър Талев

Димитровска награда

Димитровска награда е най-висшето държавно отличие в Народна република България за приноси в областта на науката, изкуствата и културата.

Виж Стефан Младенов и Димитровска награда

Добруджански научен институт

Добруджанският научен институт е създаден през октомври 1932 г.

Виж Стефан Младенов и Добруджански научен институт

Долни Кръстец

Долни Кръстец (Kërstec; Donji Krstac) е село, разположено в областта Гора, в община Драгаш (Шар), Косово.

Виж Стефан Младенов и Долни Кръстец

Елисавета Багряна

Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева, известна сред приятели като Лиза Багряна) е българска поетеса, автор на детски книги и преводач Блага Димитрова, По любов и по дълг в Майстори на превода, Лъчезар Станчев (ред.), София, Народна култура, 1984.

Виж Стефан Младенов и Елисавета Багряна

Емануил Попдимитров

Емануил Попдимитров Попзахариев е български поет, философ, литературен критик, писател и общественик.

Виж Стефан Младенов и Емануил Попдимитров

Любовища (община Драгаш)

Любовища или Любовище (също Любоища, Любоща, Lubovishtë; Ljubovište) е село, разположено в областта Гора, в община Драгаш (Шар), Косово.

Виж Стефан Младенов и Любовища (община Драгаш)

Любомир Андрейчин

Любомир Димитров Андрейчин е български езиковед и публицист, един от най-големите изследователи на българския език.

Виж Стефан Младенов и Любомир Андрейчин

Луда Яна

Луда Яна е река в Южна България протичаща през област Пазарджик (общини Панагюрище и Пазарджик), ляв приток на река Марица.

Виж Стефан Младенов и Луда Яна

Листопад (списание)

„Листопад“ е седмично литературно-художествено списание с редактор Димитър Бабев.

Виж Стефан Младенов и Листопад (списание)

Лещане

Лѐщане (Leshtan; Leštane) е село, разположено в областта Гора, в община Драгаш (Шар), Косово.

Виж Стефан Младенов и Лещане

Йозеф Добровски

Йозеф Добровски е чешки филолог, основоположник на славистиката като наука, един от основоположниците на Чешкото национално възраждане.

Виж Стефан Младенов и Йозеф Добровски

1 май

1 май е 121-вият ден в годината според григорианския календар (122-ри през високосна).

Виж Стефан Младенов и 1 май

27 декември

27 декември е 361-вият ден в годината според григорианския календар (362-ри през високосна).

Виж Стефан Младенов и 27 декември

, Списък с български езиковеди, Тихомир Павлов, Украинско-български преглед, Философски преглед, Христо Кодов, Църнолево, Цанковски правопис, Шайновце, Шищевец, Ят, Ян Бодуен де Куртене, Маседония (1932), Макс Фасмер, Македонски научен институт, Македонски преглед, Малоазийски българи, Младенов, Млике, Изследвания на детското езиково и говорно развитие в България, Именителен падеж, Зързе (община Драгаш), Зюм (община Драгаш), Заплуже, Запод, Згатар, Зли поток, Българска диалектология, Български топоними в Егейска Македония и Западна Тракия, Български граждани, кандидати за Нобелова награда, Буче (община Драгаш), Бузец, Брут (община Драгаш), Брод (община Драгаш), Бродосавце, Брезна, Бачка (община Драгаш), Бляч, Борие (община Кукъс), Белоброд, Беньо Цонев, Възпитаници на Софийския университет, Вранище (община Драгаш), Видин, Видинчани, Велика Морава, Венко Марковски, Граматика, Ганчо Ценов, Глобочица (община Драгаш), Горни Кръстец, Георги Константинов (критик), Диканце, Димитър Талев, Димитровска награда, Добруджански научен институт, Долни Кръстец, Елисавета Багряна, Емануил Попдимитров, Любовища (община Драгаш), Любомир Андрейчин, Луда Яна, Листопад (списание), Лещане, Йозеф Добровски, 1 май, 27 декември.