Съдържание
5 отношения: Нов историцизъм, Рецептивна естетика, Уилям Уимзът, Университет „Дюк“, Джейн Томпкинс.
Нов историцизъм
Новият историцизъм е течение в литературната теория, което се развива през 80-те години на ХХ век, главно чрез работата на литературните историци Стивън Грийнблат, Луис Монтроуз, Катрин Галахър, Стивън Оргъл, Питър Сталибрас, Джонатан Долимор, Джейн Томпкинс, Джийн Хауард, но си спечелва разпространение и влияние през 90-те години, когато към движението започват да бъдат причислявани и Уолтър Бен Майкълс, Дон Уейн, Артър Мароти, Анабел Патерсън, Дебора Шугър и мнозина други.
Виж Стенли Фиш и Нов историцизъм
Рецептивна естетика
Рецептивна естетика или рецептивна критика (Reader-response criticism, букв. критика на читателския отзив, отклик) е поле в литературната теория, което се фокусира върху читателя, тоест анализира се едно литературно произведение, като акцентът е върху предполагания от него читател, неговия личен литературен опит.
Виж Стенли Фиш и Рецептивна естетика
Уилям Уимзът
Уилям Курц Уимзът Младши (William Kurtz Wimsatt, Jr., р. 17 ноември 1907, Вашингтон, САЩ – п. 17 декември 1975, САЩ) е американски литературен теоретик.
Университет „Дюк“
Университетът „Дюк“ (Duke University) е едно от най-престижните американски висши училища.
Виж Стенли Фиш и Университет „Дюк“
Джейн Томпкинс
Джейн Томпкинс (Jane Tompkins) е професор по англицистика в Чикагския университет.