Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Сръбски език

Index Сръбски език

Райони, в които абсолютно или относително е застъпен говорът на сръбски, хърватски, босненски или черногорски език (2006 г.) – данни на ниво община Сръбският език (српски језик) се говори от около 8,5 милиона души главно в Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора и е официален език в Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина.

Съдържание

  1. 177 отношения: Š, Ceca & Friends, DM SAT, Elmaz.com, Love Unlimited, Ӝ, Playok.com, Кръсте Мисирков, Кралство Сърбия, Кралство Черна гора, Камионджии, Кирилица, Княжество Сърбия, Княжество Черна гора, Косово: Можете ли да си представите?, Когато бъда мъртъв и бял, Кодове на езици, Пустите ме да га видим, Примера дивисион (тв излъчване), Преброяване на населението в Турция (1935), Преброяване на населението в Турция (1965), Параскева Драпшин, Плав, Похитителят на мълнии, Позив, Петър Попович (Пеция), Петър Славейков, Петница (Шавник), Петница (община), Образование в Сърбия, Ѝ, Аутограм, Ааргау, Австрия, Австро-Унгария, Айдовшчина (община), Албанско радио и телевизия, Александра, Александра Крунич, Население на Турция, Наздравица, Новинарска агенция Бета, Независими новини, Радио Китай, Радио-телевизия на Сърбия, Рани, Ресул Шабани, Рестелица, Република Сръбска, Сърби, ... Разширете индекс (127 Повече ▼) »

Š

Графемата Š, š (S с карон) е използвана в различни контексти, за да изпълни ролята на буквата ш като например шоу, обикновено обозначаваща беззвучни посталвеоларен фрактив /ʃ/ или подобен ретрофлексен фрактив /ʂ/.

Виж Сръбски език и Š

Ceca & Friends

Хитови е третият компилационен албум на Цеца, издаден през 1999 година от PGP RTB.

Виж Сръбски език и Ceca & Friends

DM SAT

DM SAT („Де Ем Сат“) е сръбска кабелна и сателитна музикална телевизия със седалище в Пожаревац.

Виж Сръбски език и DM SAT

Elmaz.com

Elmaz.com е популярен български сайт, предлагащ запознанства между всички хора в България с безплатна регистрация и други платени услуги.

Виж Сръбски език и Elmaz.com

Love Unlimited

„Love Unlimited“ („Любов без граници“) е поп песен, изпълнявана от Софи Маринова, която участва от името на България на Песенния конкурс на Евровизия през 2012 г. Текстът на песента е на Дони Василева, а музиката и аранжиментът са дело на Ясен Козев, Крум Георгиев и диджей Роско.

Виж Сръбски език и Love Unlimited

Ӝ

Ӝ, ӝ е буква от кирилицата.

Виж Сръбски език и Ӝ

Playok.com

Playok.com (Kurnik.pl) е полска безплатна услуга за онлайн игри, достъпна за 37 езици.

Виж Сръбски език и Playok.com

Кръсте Мисирков

Императорския Санктпетербургски университет. Мисирков в Одеса, преди 1905 г. „Посвещението на Гаврил Занетов“, 1907 година Кръсте (Кръстю, Кръсто или Кръстьо) Петков Мисирков (Крсте Петков Мисирков; Cresto Misircov) е български филолог и публицист.

Виж Сръбски език и Кръсте Мисирков

Кралство Сърбия

Кралство Сърбия (Краљевина Србија / Kraljevina Srbija) е названието на сръбската държава в периода 1882 – 1918.

Виж Сръбски език и Кралство Сърбия

Кралство Черна гора

Кралство Черна гора (Kraljevina Crna Gora) е монархия в Югоизточна Европа (сега Черна гора), по време на Първата световна война.

Виж Сръбски език и Кралство Черна гора

Камионджии

„Камионджии“ е сръбски комедиен сериал, излъчен за първи път през 2020 г.

Виж Сръбски език и Камионджии

Кирилица

Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия.

Виж Сръбски език и Кирилица

Княжество Сърбия

Княжество Сърбия е названието на възстановеното в началото на 19 век автономно сръбско образувание за периода 1830 – 1882.

Виж Сръбски език и Княжество Сърбия

Княжество Черна гора

Княжество Черна гора (Knjaževina Crna Gora) е държава на Балканския полуостров, просъществувала от 13 март 1852 до 28 август 1910 г.

Виж Сръбски език и Княжество Черна гора

Косово: Можете ли да си представите?

Косово: Можете ли да си представите? е канадски документален филм от 2009 година с режисьор Борис Малагурски, за липсата на човешки права на сърбите в Косово.

Виж Сръбски език и Косово: Можете ли да си представите?

Когато бъда мъртъв и бял

„Когато бъда мъртъв и бял“ (Kad budem mrtav i beo) е югославски игрален филм от 1967 година с драматичен сюжет.

Виж Сръбски език и Когато бъда мъртъв и бял

Кодове на езици

Кодовете на езиците са кратки буквени, цифрови или комбинирани кодове за представяне на езици при обработка на данни и комуникация.

Виж Сръбски език и Кодове на езици

Пустите ме да га видим

Пустите ме да га видим е първият компилационен албум на Цеца, издаден през 1990 година от PGP RTB.

Виж Сръбски език и Пустите ме да га видим

Примера дивисион (тв излъчване)

Това е списък на телевизионните оператори, които осигуряват телевизионното излъчване на Примера дивисион (Ла Лига) от испанския футболен шампионат.

Виж Сръбски език и Примера дивисион (тв излъчване)

Преброяване на населението в Турция (1935)

Преброяването на населението в Турция през 1935 година се провежда от Статистическия институт на Турция на 20 октомври.

Виж Сръбски език и Преброяване на населението в Турция (1935)

Преброяване на населението в Турция (1965)

Преброяването на населението в Турция през 1965 година се провежда от Статистическия институт на Турция на 24 октомври.

Виж Сръбски език и Преброяване на населението в Турция (1965)

Параскева Драпшин

Параскева Драпшин (на сръбски: Параскева Драпшин) е игуменка на Язакски манастир от 1990 година.

Виж Сръбски език и Параскева Драпшин

Плав

Изглед от Плав Плав (на сръбски: Плав, на албански: Plavë) е град и административен център на едноименната община в североизточната част на Черна гора.

Виж Сръбски език и Плав

Похитителят на мълнии

Похитителят на мълнии (The Lightning Thief) е фентъзи/приключенски роман базиран на гръцката митология, първият роман за юноши, написан от автора Ричард Ръсел Риърдън.

Виж Сръбски език и Похитителят на мълнии

Позив

Позив е петнадесетият албум на Цеца.

Виж Сръбски език и Позив

Петър Попович (Пеция)

Петър Попович (сръбска кирилица: Петар Поповић; 1826 – 29 август 1875 г.), известен като Пеция е сръбски хайдутин и бунтовнически лидер в две въстания срещу Османската империя в региона на Босненска Крайна – едното през 1858 г., а другото през 1875 г.

Виж Сръбски език и Петър Попович (Пеция)

Петър Славейков

Петър Лозанов Славейков е български географ и университетски преподавател, професор.

Виж Сръбски език и Петър Славейков

Петница (Шавник)

Петница (на сръбски: Петњица) е село в Черна гора, част от община Шавник.

Виж Сръбски език и Петница (Шавник)

Петница (община)

Община Петница (на сръбски и черногорски: Opština Petnjica или Општина Петњица) е нова община в Черна гора.

Виж Сръбски език и Петница (община)

Образование в Сърбия

Образованието в Сърбия е разделено на предучилищно, начално общо, средно и висше.

Виж Сръбски език и Образование в Сърбия

Ѝ

И с ударение (главна: Ѝ, малка ѝ) е знак от кирилицата.

Виж Сръбски език и Ѝ

Аутограм

Аутограм е шестнадесетият албум на Цеца, издаден на 25 юни 2016 г.

Виж Сръбски език и Аутограм

Ааргау

Аа̀ргау (Aargau; Argovie; Argovia; Argovia) е един от 26-те кантона в Конфедерация Швейцария.

Виж Сръбски език и Ааргау

Австрия

А̀встрия, официално Репу̀блика А̀встрия (Republik Österreich или само Österreich) е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа.

Виж Сръбски език и Австрия

Австро-Унгария

Австро-Унгария (Österreich-Ungarn; Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai).

Виж Сръбски език и Австро-Унгария

Айдовшчина (община)

Айдовшчина (Občina Ajdovščina) е община с население от малко под 19 000 души, намираща се в Долината Випава, Югозападна Словения.

Виж Сръбски език и Айдовшчина (община)

Албанско радио и телевизия

Албанското радио и телевизия е държавното обществено радио и телевизия в Албания.

Виж Сръбски език и Албанско радио и телевизия

Александра

Александра (Αλεξάνδρα) е женско лично име.

Виж Сръбски език и Александра

Александра Крунич

Александра Крунич (Александра Крунић; родена на 15 март 1993 г. в Москва) е сръбска професионална тенисистка.

Виж Сръбски език и Александра Крунич

Население на Турция

Населението на Турция през 2020 година е 83 614 362 души.

Виж Сръбски език и Население на Турция

Наздравица

„Хип, хип, ура!“ от датския художник П. С. Кройер, 1888 г. Петима шведски мъже вдигат наздравица, ок. 1900 г. Наздравицата (още тост) е ритуал, при който напитка, най-често алкохолна, се приема като израз на почит или добра воля.

Виж Сръбски език и Наздравица

Новинарска агенция Бета

Новинарска агенция Бета е информационна агенция в Сърбия, със седалище в столицата Белград.

Виж Сръбски език и Новинарска агенция Бета

Независими новини

„Независими новини“ е всекидневник, издаван в Баня Лука, който се разпространява в Босна и Херцеговина и в някои части от региона.

Виж Сръбски език и Независими новини

Радио Китай

Радио Китай е основано на 3 декември 1941 година.

Виж Сръбски език и Радио Китай

Радио-телевизия на Сърбия

„Радио-телевизия на Сърбия“ (съкратено PTC) е държавният радио- и телевизионен оператор на Сърбия.

Виж Сръбски език и Радио-телевизия на Сърбия

Рани

„Рани“ (Ране) е югославско-германски филм от 1998 година, криминална драма с елементи на абсурдна комедия на режисьора Сърджан Драгойевич по негов собствен сценарий.

Виж Сръбски език и Рани

Ресул Шабани

Ресул Шабани (Resul Shabani; Ресул Шабани) е албански поет, прозаист, драматург и преводач от Северна Македония.

Виж Сръбски език и Ресул Шабани

Рестелица

Рестѐлица (Restelica; Restelica) е село, разположено в областта Гора, в община Драгаш (Шар), Косово.

Виж Сръбски език и Рестелица

Република Сръбска

Република Сръбска (Republika Srpska), съкратено Сръбска (Srpska), е една от двете съставни части на Босна и Херцеговина.

Виж Сръбски език и Република Сръбска

Сърби

Сърбите са южнославянски народ, населяващ западната част на Балканския полуостров, предимно Сърбия и Босна и Херцеговина.

Виж Сръбски език и Сърби

Сърби в Турция

Сърбите са етническа група в Турция.

Виж Сръбски език и Сърби в Турция

Сърби в България

Сърбите са малка общност в България, повечето от които са имигранти.

Виж Сръбски език и Сърби в България

Сърбия и Черна гора

Държавен съюз Сърбия и Черна гора е бивша държава в централната част на Балканския полуостров, наследник на Съюзна република Югославия.

Виж Сръбски език и Сърбия и Черна гора

Събрание на Косово

Събранието на Република Косово е представителен орган на гражданите и представлява законодателната власт в Косово, която се избира пряко от народа на всеки четири години.

Виж Сръбски език и Събрание на Косово

Съд на Босна и Херцеговина

Съдът на Босна и Херцеговина осигурява защита по въпросите, попадащи в рамките на юрисдикцията на Босна и Херцеговина, предвижда защита на основните човешки права и свободи, гарантирани от Конституцията на Босна и Херцеговина.

Виж Сръбски език и Съд на Босна и Херцеговина

Старинар

Старинар е най-старото сръбско академично списание за археология.

Виж Сръбски език и Старинар

Сръбски

#виж Сръбски език.

Виж Сръбски език и Сръбски

Света гора

Света гора или Атон е планински полуостров в Северна Гърция, дълъг 57 км и широк 7 – 10 км.

Виж Сръбски език и Света гора

Система за романизация BGN/PCGN

Романизацията BGN/PCGN е група от системи за романизация (транслитерация към латинска азбука) според Американската комисия по географските наименования (United States Board on Geographic Names - BGN) и Постоянния британски комитет по официална употреба географските названия (Permanent Committee on Geographical Names for British Official Use – PCGN).

Виж Сръбски език и Система за романизация BGN/PCGN

Славянски езици

Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство, които са обединени от съвременната лингвистика в една група.

Виж Сръбски език и Славянски езици

Словио

Словио е писмен и говорим конструиран славянски език, създаден от словака Марк Хучко, публикуван през 2001 година в интернет.

Виж Сръбски език и Словио

Социалистическа република Черна гора

Социалистическа република Черна гора (Socijalistička republika Crna Gora, Социјалистичка република Црна Гора), съкратено СР Черна гора, е социалистическа държава, съставна страна на бивша Социалистическа федеративна република Югославия.

Виж Сръбски език и Социалистическа република Черна гора

Списък на суверенните държави и зависимите територии в Евразия

200п Това е списък на суверенните държави и зависимите територии в Евразия, както и на други територии със специален политически статут.

Виж Сръбски език и Списък на суверенните държави и зависимите територии в Евразия

Списък на страните по официален език

Списъкът включва независими държави и зависими територии, подредени по официален език.

Виж Сръбски език и Списък на страните по официален език

Списък на официалните езици по страна

Списъкът включва официалните и национални езици на независимите държави и зависимите територии, подредени по страна.

Виж Сръбски език и Списък на официалните езици по страна

Списък на езици, използващи кирилица

Този списък показва езици, които използват или са използвали азбука въз основа на кирилицата.

Виж Сръбски език и Списък на езици, използващи кирилица

Севернобачки окръг

Севернобанатски окръг (Севернобанатски округ; Észak Bánsági Körzet; Sjevernobanatski okrug; Severobanátsky okres; Districtul Banatul de Nord; Сивернобанатски окрух) е окръг в Автономна област Войводина, в историческата област Банат, Република Сърбия.

Виж Сръбски език и Севернобачки окръг

Севернобанатски окръг

Севернобанатски окръг (Севернобанатски округ; Észak Bánsági Körzet; Sjevernobanatski okrug; Severobanátsky okres; Districtul Banatul de Nord; Сивернобанатски окрух) е окръг в Автономна област Войводина, в историческата област Банат, Република Сърбия.

Виж Сръбски език и Севернобанатски окръг

Турци в Косово

Косовските турци са етническа група в Косово.

Виж Сръбски език и Турци в Косово

Тузи

Тузи (на ''албански'': Tuz или Tuzi, на сръбски: Tuzi или Тузи) е град и център на община в югоизточно част на Черна гора.

Виж Сръбски език и Тузи

Тежестта на оковите

Тежестта на оковите е канадски документален филм от 2010 година с режисьор Борис Малагурски, който разказва за разпадането на Югославия, различна гледна точка за водените войни през 90-те години на 20 век, във филма се разказва как икономически и геополитически се колонизират новосъздадените държави на Балканите.

Виж Сръбски език и Тежестта на оковите

Успение Богородично (Матейче)

„Успение на Пресвета Богородица“ (Успение на Пресвета Богородица, на сръбски: Манастир Пресвете Богородице) е средновековна манастирска църква в югоизточните склонове на Скопска Църна гора, над село Матейче, на 15 km от град Куманово, Северна Македония.

Виж Сръбски език и Успение Богородично (Матейче)

Уђи слободно

Уђи слободно (на сръбска латиница: Uđi slobodno) е петнадесетия албум на Лепа Брена.

Виж Сръбски език и Уђи слободно

Украинци в Босна и Херцеговина

Украинците в Босна и Херцеговина са сред етническите групи в Босна и Херцеговина.

Виж Сръбски език и Украинци в Босна и Херцеговина

Франц

Франц (Franz) е мъжко име, германска форма на Franciscus и родственa форма на собственото име Франсис.

Виж Сръбски език и Франц

Франческо

Франческо е италианско лично мъжко име, от Franciscus.

Виж Сръбски език и Франческо

Федерация Босна и Херцеговина

Федерация Босна и Херцеговина (Federacija Bosne i Hercegovine) е една от двете съставни части на Босна и Херцеговина.

Виж Сръбски език и Федерация Босна и Херцеговина

Хървати

Хърватите (Hrvati) са южнославянски народ, населяващ западната част на Балканския полуостров, предимно Хърватия, където броят им е 89,6%, в Босна и Херцеговина, където са третият по численост народ (след бошняците и сърбите) с 14,3%, и Сърбия (най-вече Войводина), където представляват около 1% от населението.

Виж Сръбски език и Хървати

Хубавите села хубаво горят

„Хубавите села хубаво горят“ (Лепа села лепо горе) е югославски филм от 1996 година, военна комедия на режисьора Сърджан Драгойевич по негов сценарий в съавторство с Биляна Максич.

Виж Сръбски език и Хубавите села хубаво горят

Христо Стоянов (писател)

Христо Недков Стоянов е български поет, писател, публицист, драматург и преводач.

Виж Сръбски език и Христо Стоянов (писател)

Хабсбургска монархия

Хабсбургските владения в Централна Европа от 1282 до 1918 г. Владения на австрийските (в жълто) и испанските (в червено) Хабсбурги, 1700 г. Хабсбургска монархия (Habsburgermonarchie), също Хабсбургска империя (Habsburgerreich, Habsburgisches Reich) или само Хабсбурги (Habsburger), наричана още Дунавска монархия и Австрийска монархия, е неофициално наименование на територията с владенията на династията Хабсбурги и наследилата я династия Хабсбург-Лотаринги до 1918 г.

Виж Сръбски език и Хабсбургска монархия

Хала

Ха̀ла или а̀ла е митологично същество от женски пол във фолклора на българи и сърби, включително и на славяноезичните жители на Северна Македония.

Виж Сръбски език и Хала

Хитови

Хитови е осмият компилационен албум на Цеца, издаден през 2005 година от Megaton.

Виж Сръбски език и Хитови

Хитови (1994)

Хитови е вторият компилационен албум на Цеца, издаден през 1994 година от PGP RTB.

Виж Сръбски език и Хитови (1994)

Хитови 1

Хитови 1 е четвъртият компилационен албум на Цеца, издаден през 2000 година от Hi-Fi Centar.

Виж Сръбски език и Хитови 1

Хитови 1 (компилация, 2007)

Хитови 1 е деветият компилационен албум на Цеца, издаден през 2007 година от PGP-RTS.

Виж Сръбски език и Хитови 1 (компилация, 2007)

Хитови 2

Хитови 2 е петият компилационен албум на Цеца, издаден през 2000 година от Hi-Fi Centar.

Виж Сръбски език и Хитови 2

Хитови 2 (компилация, 2007)

Хитови 2 е десетият компилационен албум на Цеца, издаден през 2007 година от PGP-RTS.

Виж Сръбски език и Хитови 2 (компилация, 2007)

Хитови 3

Хитови 3 е шестият компилационен албум на Цеца, издаден през 2003 година от Hi-Fi Centar.

Виж Сръбски език и Хитови 3

Хитови 3 (компилация, 2007)

Хитови 3 е единадесетия компилационен албум на Цеца, издаден през 2007 година от PGP-RTS.

Виж Сръбски език и Хитови 3 (компилация, 2007)

Химн на Босна и Херцеговина

Интермезо (босненски, хърватски и сръбски: Intermezzo) е името на официалния национален химн на Босна и Херцеговина.

Виж Сръбски език и Химн на Босна и Херцеговина

Хоругва

Великденска процесия с хоругви, на заден план (1880-83 Иля Репин)Хору̀гва, също лития, е църковно знаме,https://rechnik.chitanka.info/w/хоругва използвано в източноправославните и източнокатолическите църкви.

Виж Сръбски език и Хоругва

Хей, славяни

Хей, славяни e славянска патриотична песен, използвана за химн в държави от славянския свят – Словакия, Югославия, Сърбия и Черна гора, както и на панславянството.

Виж Сръбски език и Хей, славяни

Ц-клуб

Ц-клуб е албум на Цеца.

Виж Сръбски език и Ц-клуб

Цариградски гласник

„Цариградски гласник“ (Цариградски гласник) е сръбски седмичен вестник, издаван в Цариград от 1895 до 1909 година.

Виж Сръбски език и Цариградски гласник

Чаталтепе (вилает Чанаккале)

Чаталтепе е село в околия Лампсак, вилает Чанаккале, Турция.

Виж Сръбски език и Чаталтепе (вилает Чанаккале)

Черногорска академия на науките и изкуствата

Черногорската академия на науките и изкуствата (Црногорска академија наука и умјетности), ЦАНУ, е най-важната научна институция на Черна гора.

Виж Сръбски език и Черногорска академия на науките и изкуствата

Шавник (община)

Община Шавник (на сръбски и черногорски: Општина Шавник или Opština Šavnik) е община в Черна гора.

Виж Сръбски език и Шавник (община)

Щокавско наречие

Щокавското наречие (štokavsko narječje) е диалектна група в сърбохърватския език, обхващаща повечето негови диалекти.

Виж Сръбски език и Щокавско наречие

Ъндърграунд (филм)

„Ъндърграунд“ (Подземље) е трагикомичен филм от 1995 година на режисьора Емир Кустурица по негов сценарий в съавторство с Душан Ковачевич.

Виж Сръбски език и Ъндърграунд (филм)

Южнославянски езици

Южнославянските езици представляват обособена група сред славянските езици.

Виж Сръбски език и Южнославянски езици

Мръкша Жаркович

Мръкша Жаркович (на сръбски: Мркша Жарковић) е деспот на Валона и Канина (от 1396 до смъртта си през 1414 г.) и син на зетския властел Жарко и Теодора Драгаш, дъщеря и най-голямото дете на Велбъждския деспот Деян от първата му съпруга Владислава.

Виж Сръбски език и Мръкша Жаркович

МРТ 2

МРТ 2 (Македонска радио-телевизия 2) е втори национален телевизионен канал в Северна Македония, собственост на държавната Македонска радио-телевизия.

Виж Сръбски език и МРТ 2

Матия Настасич

Матия Настасич (на сръбски Матија Настасић), роден на 28 март 1993 г.

Виж Сръбски език и Матия Настасич

Марина Абрамович

Марина Абрамович (на сръбски: Марина Абрамовић) е сръбски пърформанс и концептуален творец с американско гражданство.

Виж Сръбски език и Марина Абрамович

Междулингвистични ономатопеи

Междулингвистичните ономатопеи отчитат много думи, които показват сходно произношение на езиците по света.

Виж Сръбски език и Междулингвистични ономатопеи

Иван

Иван (Божа благодат) е славянска форма на името Йоан.

Виж Сръбски език и Иван

Източнохерцеговински диалект

Източнохерцеговинският диалект (Источнохерцеговачки дијалекат) е щокавски диалект на сърбохърватския, говорен традиционно в големи части от Босна и Херцеговина, Хърватия, Сърбия и Черна гора.

Виж Сръбски език и Източнохерцеговински диалект

Интернет архив

Internet Archive е американска електронна библиотека, основана на 10 май 1996 г.

Виж Сръбски език и Интернет архив

Инфинитив

Терминът инфинитив произлиза от къснолатинското infinitivus, производно от infinitus.

Виж Сръбски език и Инфинитив

Жарко

Жарко Мръкшич (на сръбски: Жарко Мркшић) е сръбски аристократ от времето на Стефан Душан и Урош V и владетел през 50-те години на 14 век на земите по река Бояна в Зета.

Виж Сръбски език и Жарко

Живорад Йованович

Живорад „Жикица“ Йованович (Сръбски език: Живорад „Жикица" Јовановић; 17 март 1914 – 12 март 1942), известен като Španac (Шпанац, което означава „Испанеца“) е югославски партизанин започнал антифашистката борба в Югославия по време на Втората Световна Война.

Виж Сръбски език и Живорад Йованович

Зачарани круг

Зачарани круг (на сръбска латиница: Začarani krug, на български: Омагьосан кръг) е шестнадесетия албум на Лепа Брена.

Виж Сръбски език и Зачарани круг

Завет (филм)

„Завет“ (Zavet) е сръбска комедия от 2007 година на режисьора Емир Кустурица, по негов сценарий.

Виж Сръбски език и Завет (филм)

Звезделин Цонев

Звезделин Цонев е български писател.

Виж Сръбски език и Звезделин Цонев

Зора Дублевич

Зора Дублевич (на сръбски: Зора Дубљевић и на босненски: Zora Dubljević) е фолк певица от Босна и Херцеговина, станала известна в цяла Югославия.

Виж Сръбски език и Зора Дублевич

Зона Замфирова

„Зона Замфирова“ е роман на сръбския писател Стеван Сремац.

Виж Сръбски език и Зона Замфирова

Българи в Република Сръбска

Българите в Република Сръбска (Бугари у Републици Српској) са етническа група в Република Сръбска.

Виж Сръбски език и Българи в Република Сръбска

Баладе

Баладе е седмият компилационен албум на Цеца, издаден през 2003 година от Hi-Fi Centar.

Виж Сръбски език и Баладе

Балкански шпионин

„Балкански шпионин“ (Балкански шпијун) е югославски филм от 1984 година, трагикомедия на режисьорите Душан Ковачевич и Божидар Николич по сценарий на Ковачевич, базиран на едноименната му пиеса.

Виж Сръбски език и Балкански шпионин

Балкански полуостров

Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.

Виж Сръбски език и Балкански полуостров

Банатска република

Банатската република (Banater Republik; Bánáti Köztársaság; Republica bănățeană; Banatska republika) е самообявила се държава, просъществувала в Банат между ноември 1918 година и февруари 1919 година, при разпадането на Австро-Унгария в края на Първата световна война.

Виж Сръбски език и Банатска република

Берлин

Берлѝн (Berlin) е столицата и една от 16-те провинции на Германия.

Виж Сръбски език и Берлин

Възходяща звучност на праславянската сричка

В епохата след изчезване на ларингалите и в праславянски има както отворени (завършващи на гласна), така и затворени срички (завършващи на съгласна).

Виж Сръбски език и Възходяща звучност на праславянската сричка

Вьоса Османи

Вьоса Османи Садриу (Vjosa Osmani-Sadriu) е президент на Косово и 2-рата жена президент на Косово.

Виж Сръбски език и Вьоса Османи

Взаимно разбираеми езици

'''Славянски езици''' Взаимно разбираемите езици в лингвистиката са тези, при които говорещите ги могат да се разбират един друг в писмена или в устна форма, без да са учили преди това другия език.

Виж Сръбски език и Взаимно разбираеми езици

Вземи ме с щурм (филм)

Вземи ме с щурм (Raid dingue) е френска комедия, режисиран и по сценарий на Дани Буун.

Виж Сръбски език и Вземи ме с щурм (филм)

Виталий Москаленко

Виталий Анатолиевич Москаленко е украински дипломат и журналист, извънреден и пълномощен посланик на Украйна.

Виж Сръбски език и Виталий Москаленко

Владан Милоевич

Владан Милоевич (Владан Милојевић) е бивш сръбски футболист и настоящ треньор.

Виж Сръбски език и Владан Милоевич

Вой към звездите

„Вой към звездите“ (Лајање на звезде) е сръбски филм от 1998 година, комедия на режисьора Здравко Шотра по негов сценарий в съавторство с Милован Витезович.

Виж Сръбски език и Вой към звездите

Войводина

Автономната област Войводина или Автономен край Войводина (Аутономна Покрајина Војводина; Vajdaság Autonóm Tartomány; Autonomna pokrajina Vojvodina; Provincia Autonomă Voievodina; Autonomna Pokrajina Vojvodina; Автономна Покраїна Войводина) е административно-териториална единица в Северна Сърбия с административен център Нови Сад.

Виж Сръбски език и Войводина

Вещерът

Вещерът (The Witcher; Wiedźmin) е поредица от фантастични разкази и романи от полския писател Анджей Сапковски за вещера Гералт от Ривия.

Виж Сръбски език и Вещерът

Велбъждско деспотство

Велбъждското деспотство, още и Велбъждско княжество (1371-1395), е самостоятелно феодално владение с център Велбъжд, дн.

Виж Сръбски език и Велбъждско деспотство

Великденски поздрав

Руската империя от началото на 20 век. Великденският поздрав е обичай, разпространен сред православните, древноизточни и други християнски общности, които се поздравяват в първия ден на Великден.

Виж Сръбски език и Великденски поздрав

Венко Марковски

Вениамин (Венко) Миланов Тошев е български и македонски писател, основоположник на македонската литература, останал известен с псевдонима Венко Марковски, даден му от Теодор Траянов.

Виж Сръбски език и Венко Марковски

Глас Сръбски

„Глас Сръбски“ е ежедневник, който се издава от Баня Лука, Република Сръбска.

Виж Сръбски език и Глас Сръбски

Господар

Влахия, Трансилвания и цяла Молдова Господар или също господин е титла на владетели във Втората българска държава, Великото литовско княжество, Владимирско-Суздалското княжество, Молдовското княжество, Влашкото княжество, Княжество Зета, Княжество Черна гора и Велбъждско деспотство.

Виж Сръбски език и Господар

Георги Пулевски

Георги М.

Виж Сръбски език и Георги Пулевски

Деспот Баджович

„Искрена реч на сърбомакедонците“, 1885 Деспот С.

Виж Сръбски език и Деспот Баджович

Детска Евровизия 2006

Детска Евровизия 2006 (Junior Eurovision Song Contest 2006) е четвъртото ежегодно издание на едноименния конкурс за малки изпълнители на възраст от 8 до 15 години.

Виж Сръбски език и Детска Евровизия 2006

Детска Евровизия 2007

Детска Евровизия 2007 (Junior Eurovision Song Contest 2007) е петото ежегодно издание на едноименния конкурс за малки изпълнители на възраст между 10 и 15 години.

Виж Сръбски език и Детска Евровизия 2007

Детска Евровизия 2008

Детска Евровизия 2008 (Junior Eurovision Song Contest 2008) e шестото ежегодно издание на едноименния конкурс за малки изпълнители на възраст от 10 до 15 години.

Виж Сръбски език и Детска Евровизия 2008

Детска Евровизия 2009

Детска Евровизия 2009 (Junior Eurovision Song Contest 2009) е седмото ежегодно издание на едноименния конкурс за малки изпълнители на възраст между 10 и 15 години.

Виж Сръбски език и Детска Евровизия 2009

Детска Евровизия 2015

Детска Евровизия 2015 (Junior Eurovision Song Contest 2015) е 13-ото ежегодно издание на едноименния конкурс за малки изпълнители на възраст между 10 и 15 години.

Виж Сръбски език и Детска Евровизия 2015

Детска Евровизия 2016

Детска Евровизия 2016 (на английски: Junior Eurovision Song Contest 2016; на малтийски: Festival tal-Eurovision taż-Żgħar 2016) е 14-о ежегодно издание на конкурса за малки изпълнители на възраст от 9 до 14 години.

Виж Сръбски език и Детска Евровизия 2016

Детска Евровизия 2017

Детска Евровизия 2017 (на английски: Junior Eurovision Song Contest 2017; на грузински: 2017 წლის საბავშვო ევროვიზიის სიმღერის კონკურსს) е 15-о ежегодно издание на едноименния конкурс за малки изпълнители.

Виж Сръбски език и Детска Евровизия 2017

Детска Евровизия 2018

Детска Евровизия 2018 (Junior Eurovision Song Contest 2018; Конкурс песні Дзіцячае Еўрабачанне 2018) е 16-о ежегодно издание на едноименния конкурс за малки изпълнители.

Виж Сръбски език и Детска Евровизия 2018

Детска Евровизия 2019

Детска Евровизия 2019 (Junior Eurovision Song Contest 2019; Konkurs Piosenki Eurowizji dla Dzieci 2019) е 17-о ежегодно издание на едноименния конкурс за малки изпълнители.

Виж Сръбски език и Детска Евровизия 2019

Детска Евровизия 2020

Детска Евровизия 2020 (Junior Eurovision Song Contest 2020; Konkurs Piosenki Eurowizji dla Dzieci 2020) е 18-ото ежегодно издание на едноименния конкурс за малки изпълнители.

Виж Сръбски език и Детска Евровизия 2020

Детска Евровизия 2022

Детска Евровизия 2022 (Junior Eurovision Song Contest 2022; Concours Eurovision de la chanson Junior 2022) е 20-ото ежегодно издание на едноименния конкурс за малки изпълнители.

Виж Сръбски език и Детска Евровизия 2022

Дервентски лист

„Дервентски лист“ е вестник за региона на Дервента в Република Сръбска, който се издава веднъж седмично.

Виж Сръбски език и Дервентски лист

Етноним

Етноним (от гръцки: ἔθνος, éthnos – нация и ὄνομα, ónoma – име) е названието на нации, народи, народности, племена, племенни съюзи, родове и др., както и етнически групи.

Виж Сръбски език и Етноним

Евровизия 1974

Евровизия 1974 е 19-ото издание на песенния конкурс.

Виж Сръбски език и Евровизия 1974

Евровизия 2002

Евровизия 2002 (Eurovision Song Contest 2002; Concours Eurovision de la chanson 2002; 2002.) е 47-ото ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

Виж Сръбски език и Евровизия 2002

Евровизия 2004

Евровизия 2004 (Eurovision Song Contest 2004; Concours Eurovision de la chanson 2004; 2004 Eurovision Șarki Yarișmasi) е 49-о ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

Виж Сръбски език и Евровизия 2004

Евровизия 2007

Евровизия 2007 (на английски: Eurovision Song Contest 2007; на френски: Concours Eurovision de la chanson 2007; на финландски: Eurovision laulukilpailu 2007) е 52-рото ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

Виж Сръбски език и Евровизия 2007

Евровизия 2008

Евровизия 2008 (Eurovision Song Contest 2008; Concours Eurovision de la chanson 2008; Песма Евровизиjе 2008) е 53-тото ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

Виж Сръбски език и Евровизия 2008

Евровизия 2009

Евровизия 2009 (Eurovision Song Contest 2009; Concours Eurovision de la chanson 2009; Конкурс песни Евровидение 2009) е 54-тото ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

Виж Сръбски език и Евровизия 2009

Евровизия 2013

Евровизия 2013 (Eurovision Song Contest 2013; Concours Eurovision de la chanson 2013; Eurovisionsschlagerfestivalen 2013) е 58-то ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

Виж Сръбски език и Евровизия 2013

Евровизия 2018

MEO Арена, Лисабон Евровизия 2018 (Eurovision Song Contest 2018; Concours Eurovision de la chanson 2018; Festival Eurovisão Da Canção 2018) е 63-то ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

Виж Сръбски език и Евровизия 2018

Евровизия 2019

Конгресен център, Тел Авив Евровизия 2019 (Eurovision Song Contest 2019; Concours Eurovision de la chanson 2019) е 64-то ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

Виж Сръбски език и Евровизия 2019

Евровизия 2020

Евровизия 2020 (Eurovision Song Contest 2020; Concours Eurovision de la chanson 2020; Eurovisie Songfestival 2020) щеше да бъде 65-ото юбилейно ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

Виж Сръбски език и Евровизия 2020

Евровизия 2021

Евровизия 2021 (Eurovision Song Contest 2021; Concours Eurovision de la chanson 2021; Eurovisie Songfestival 2021) е 65-ото юбилейно ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

Виж Сръбски език и Евровизия 2021

Евровизия 2022

Евровизия 2022 (Eurovision Song Contest 2022; Concours Eurovision de la chanson 2022; Concorso Eurovisione della Canzone 2022) е 66-oто ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

Виж Сръбски език и Евровизия 2022

Евровизия 2023

Сцената на Евровизия 2023 Евровизия 2023 (Eurovision Song Contest 2023; Concours Eurovision de la chanson 2023) е 67-то ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

Виж Сръбски език и Евровизия 2023

Европа

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.

Виж Сръбски език и Европа

Европейска харта за регионалните или малцинствените езици

Европейската харта за регионалните или малцинствени езици (European Charter for Regional or Minority Languages; Charte européenne des langues régionales ou minoritaires) е международна конвенция, приета от Съвета на Европа през 1992 г., която защитава малцинствените езици и традиционните регионални езици в Европа.

Виж Сръбски език и Европейска харта за регионалните или малцинствените езици

Евгений Поливанов

Евгений Дмитриевич Поливанов (12 март 1891, Смоленск – 25 януари 1938, Комунарка, Московска област) е руски и съветски езиковед, ориенталист и литературен критик.

Виж Сръбски език и Евгений Поливанов

Езици в Европа

Повечето от днешните езици, които се използват в Европа са от индоевропейското езиково семейство.

Виж Сръбски език и Езици в Европа

Елена Черногорска

Елена Черногорска или Елена Савойска (на италиански: Elena di Savoia), родена Елена Петрович-Негош (на сръбски: Јелена Петровић Његош), принцеса на Черна гора (* 8 януари 1873, Цетине, Княжество Черна гора; † 28 ноември 1952, Монпелие, Франция), е чрез брак кралица на Италия от 29 юли 1900 г.

Виж Сръбски език и Елена Черногорска

Љубав живи

Љубав живи е четиринадесетият албум на Цеца.

Виж Сръбски език и Љубав живи

Любовища (община Драгаш)

Любовища или Любовище (също Любоища, Любоща, Lubovishtë; Ljubovište) е село, разположено в областта Гора, в община Драгаш (Шар), Косово.

Виж Сръбски език и Любовища (община Драгаш)

Лазар Туфегджич

Лазар Туфегджич (на сръбски: Лазар Туфегџић) е сръбски футболист, атакуващ полузащитник на ЦСКА (София).

Виж Сръбски език и Лазар Туфегджич

Лазар Хребелянович

Княз Лазар – паметник на героя в Крушевац Владенията на Лазар в навечерието на Косовската битка Лазар Хребелянович (Лазар Хребељановић) е княз на Моравска Сърбия, управлявал от 1371 до 1389 г.

Виж Сръбски език и Лазар Хребелянович

Литература на Косово

Литературата на Косово е съставена от литературни текстове, написани на албански, сръбски, босненски и турски език.

Виж Сръбски език и Литература на Косово

Йоан Чюли

Йоан или Йон Чюли (Ioan, Ion Ciulli, Ciuli; Oani Ciuli) е виден арумънски просветен и политически деец, географ, директор на Битолския румънски лицей, сред видните дейци на румънската пропаганда сред арумъните и мъгленорумъните.

Виж Сръбски език и Йоан Чюли

Йована Якшич

Йована Якшич (Јована Јакшић; родена на 30 септември 1993 г. в Белград) е сръбска тенисистка.

Виж Сръбски език и Йована Якшич

, Сърби в Турция, Сърби в България, Сърбия и Черна гора, Събрание на Косово, Съд на Босна и Херцеговина, Старинар, Сръбски, Света гора, Система за романизация BGN/PCGN, Славянски езици, Словио, Социалистическа република Черна гора, Списък на суверенните държави и зависимите територии в Евразия, Списък на страните по официален език, Списък на официалните езици по страна, Списък на езици, използващи кирилица, Севернобачки окръг, Севернобанатски окръг, Турци в Косово, Тузи, Тежестта на оковите, Успение Богородично (Матейче), Уђи слободно, Украинци в Босна и Херцеговина, Франц, Франческо, Федерация Босна и Херцеговина, Хървати, Хубавите села хубаво горят, Христо Стоянов (писател), Хабсбургска монархия, Хала, Хитови, Хитови (1994), Хитови 1, Хитови 1 (компилация, 2007), Хитови 2, Хитови 2 (компилация, 2007), Хитови 3, Хитови 3 (компилация, 2007), Химн на Босна и Херцеговина, Хоругва, Хей, славяни, Ц-клуб, Цариградски гласник, Чаталтепе (вилает Чанаккале), Черногорска академия на науките и изкуствата, Шавник (община), Щокавско наречие, Ъндърграунд (филм), Южнославянски езици, Мръкша Жаркович, МРТ 2, Матия Настасич, Марина Абрамович, Междулингвистични ономатопеи, Иван, Източнохерцеговински диалект, Интернет архив, Инфинитив, Жарко, Живорад Йованович, Зачарани круг, Завет (филм), Звезделин Цонев, Зора Дублевич, Зона Замфирова, Българи в Република Сръбска, Баладе, Балкански шпионин, Балкански полуостров, Банатска република, Берлин, Възходяща звучност на праславянската сричка, Вьоса Османи, Взаимно разбираеми езици, Вземи ме с щурм (филм), Виталий Москаленко, Владан Милоевич, Вой към звездите, Войводина, Вещерът, Велбъждско деспотство, Великденски поздрав, Венко Марковски, Глас Сръбски, Господар, Георги Пулевски, Деспот Баджович, Детска Евровизия 2006, Детска Евровизия 2007, Детска Евровизия 2008, Детска Евровизия 2009, Детска Евровизия 2015, Детска Евровизия 2016, Детска Евровизия 2017, Детска Евровизия 2018, Детска Евровизия 2019, Детска Евровизия 2020, Детска Евровизия 2022, Дервентски лист, Етноним, Евровизия 1974, Евровизия 2002, Евровизия 2004, Евровизия 2007, Евровизия 2008, Евровизия 2009, Евровизия 2013, Евровизия 2018, Евровизия 2019, Евровизия 2020, Евровизия 2021, Евровизия 2022, Евровизия 2023, Европа, Европейска харта за регионалните или малцинствените езици, Евгений Поливанов, Езици в Европа, Елена Черногорска, Љубав живи, Любовища (община Драгаш), Лазар Туфегджич, Лазар Хребелянович, Литература на Косово, Йоан Чюли, Йована Якшич.