Отваряне в Google MapsСъдържание
53 отношения: Ксенофон Шахович, Комитет по стандартизация на сръбския език, Предраг Палавестра, Пантелеймон Кулиш, Албанско въстание (1912), Александър Фол, Александър Белич, Разпадане на Югославия, Роман Якобсон, Сърбия, Сърджан Пириватрич, Станое Станоевич, Стоян Новакович, Стефан Веркович, Сръбска кралска академия, Сръбската академия на науките и изкуствата, САНУ, Сани, Свърлижки листове, Светозар Радойчич, Словенска матица, Фран Рамовш, Фанула Папазоглу, Фернан Бродел, Цветан Грозданов, Марина Абрамович, Михайло Пупин, Михайло Маркович, Михайло Лалич, Милева Първанович, Меморандум на САНУ, Историография в Северна Македония, Борислав Пекич, Боривое Милоевич, Божидар Ферянчич, Васо Чубрилович, Витолд Дорошевски, Владимир Стоянчевич, Владимир Мошин, Глигорие Елезович, Георгий Острогорски, Душан Ковачевич, Душан Джамоня, Драгослав Михайлович, Джордже Попович, Любица Сокич, Лазар Личеноски, Йосиф Панчич, Йосиф Михайлович, Йордан Хаджиконстантинов – Джинот, ... Разширете индекс (3 Повече ▼) »
Ксенофон Шахович
Ксенофон Шахович (Ksenofon Šahović) е виден сръбски лекар, патолог, академик на Сръбската академия на науките и изкуствата.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Ксенофон Шахович
Комитет по стандартизация на сръбския език
Комитетът по стандартизация на сръбския език (Одбор за стандардизацију српског језика) е организация в Белград, Сърбия.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Комитет по стандартизация на сръбския език
Предраг Палавестра
Предраг Палавестра (Предраг Палавестра) е сръбски литературен историк и теоретик, редовен член на Сръбската академия на науките и изкуствата и на Академията за наука и изкуство на Босна и Херцеговина.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Предраг Палавестра
Пантелеймон Кулиш
Пантелеймон Кулиш (Пантелеймон Куліш; р. 7 август 1819, село Воронеж, Глуховски уезд, Черниговска губерния, Руска империя – п. 14 февруари 1897, хутор Мотроновка (Мотронивка), Борзнянски уезд, Черниговска губерния, Руска империя) е украински писател, поет, публицист, етнограф, един от водачите на украинското национално движение през XIX век.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Пантелеймон Кулиш
Албанско въстание (1912)
Албанското въстание от 1912 година в Османската империя продължава между януари и август 1912 година.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Албанско въстание (1912)
Александър Фол
Гробът на проф. Александър Фол в Централните софийски гробища. Александър Николов Георгиев, по-известен с псевдонима си Александър Фол, е български историк, филолог и политик от Българската комунистическа партия (БКП).
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Александър Фол
Александър Белич
Александар Белич (Александар Белић) е сръбски и югославски езиковед, професор, преподавател в Белградския университет.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Александър Белич
Разпадане на Югославия
(1992 – 1997), част от Босна и Херцеговина (1997–) Разпадането на Югославия възниква в резултат от поредица политически катаклизми и конфликти в началото на 1990-те години.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Разпадане на Югославия
Роман Якобсон
Роман Осипович Якобсон (р. 23 октомври 1896 – п. 18 юли 1982) е руски, после чехословашки, накрая американски лингвист и литературен теоретик, свързан с формалистката школа.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Роман Якобсон
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Сърбия
Сърджан Пириватрич
Сърджан Пириватрич (Срђан Пириватрић) е сръбски историк-медиевист и дипломат.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Сърджан Пириватрич
Станое Станоевич
Станое Станоевич е първият сръбски енциклопедист.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Станое Станоевич
Стоян Новакович
Сто̀ян Нова̀кович (Stojan Novaković) е сръбски политик (министър-председател, министър на външните работи, на просветата), поет, писател, преводач, учен – филолог и историк, председател на Сръбската академия на науките.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Стоян Новакович
Стефан Веркович
Стефан Илич Веркович (Stjepan Ilija Verković), известен и като Антикаджията, е изтъкнат фолклорист, етнограф, нумизмат и археолог от босненско-хърватски произход, видна фигура в борбите за църковно-национална независимост на българите.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Стефан Веркович
Сръбска кралска академия
#виж Сръбска академия на науките и изкуствата.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Сръбска кралска академия
Сръбската академия на науките и изкуствата
#виж Сръбска академия на науките и изкуствата.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Сръбската академия на науките и изкуствата
САНУ
#виж Сръбска академия на науките и изкуствата.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и САНУ
Сани
Сани може да се отнася до.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Сани
Свърлижки листове
Свърлижките листове (също и Свърлижко евангелие, Свърлижки откъси, Сврљишки одломци) са част от средновековно евангелие на среднобългарски език, писано през 1279 година в град Свърлиг, днешна Сърбия.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Свърлижки листове
Светозар Радойчич
Светозар Радойчич (Светозар Радојчић) е виден сръбски историк на изкуството, основател на Катедрата по история на изкуството в Белградския университет.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Светозар Радойчич
Словенска матица
Стихосбирка на Матия Валявец, издание на Словенската матица, 1900 г. Словенска матица, също и Матица словенска (Slovenska matica, Matica slovenska) е словенска обществена, научна и културна организация, 2-рото по възраст словенско издателство.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Словенска матица
Фран Рамовш
Фран Рамовш (Fran Ramovš), използвал псевдонима Юлий Дуб (Julij Dub), е виден словенски и югославски славист от първата половина на ΧΧ век, специалист по словенските диалекти и ономастиката на словенския език.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Фран Рамовш
Фанула Папазоглу
Фанула Папазоглу (Fanula Papazoglu; Φανούλα Παπάζογλου) е югославска историчка, академик в Сръбската академия на науките и изкуствата, деятелка на Югославската комунистическа партия.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Фанула Папазоглу
Фернан Бродел
Фернан Пол Бродел (Fernand Paul Braudel) е френски историк, лидер на т.нар.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Фернан Бродел
Цветан Грозданов
Цветан Грозданов (Цветан Грозданов) е историк на изкуството, византолог и политик, академик от Република Македония.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Цветан Грозданов
Марина Абрамович
Марина Абрамович (на сръбски: Марина Абрамовић) е сръбски пърформанс и концептуален творец с американско гражданство.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Марина Абрамович
Михайло Пупин
Миха̀йло Ѝдворски Пу̀пин (Михајло Идворски Пупин) е сръбски физик, физикохимик, филантроп.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Михайло Пупин
Михайло Маркович
Михайло Маркович (Михаило Марковић/Mihailo Marković) е югославски и сръбски философ и политик.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Михайло Маркович
Михайло Лалич
Михайло Лалич (Михаило Лалић) е сръбско-черногорски писател, значим романист в сръбската литература.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Михайло Лалич
Милева Първанович
Милева Първанович (Mileva Prvanović) е сръбска математичка, специализирала в областта на диференциалната геометрия.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Милева Първанович
Меморандум на САНУ
Уинстън Чърчил се споразумява с Тито, спасил се по чудо от лапите на Ото Скорцени в последната седма офанзива срещу Титовите партизани. Меморандумът на Сръбската академия на науките и изкуствата, съкратено Меморандум на САНУ (ср.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Меморандум на САНУ
Историография в Северна Македония
Историографията в Северна Македония или разговорно северномакедонска историография, е съвкупността от научните методи, източниците, хипотезите и интерпретациите, използвани от учените в Северна Македония за изучаването на историята на областта Македония.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Историография в Северна Македония
Борислав Пекич
Борислав Пекич (Борислав Пекић) е сръбско-черногорски писател, автор на романи, разкази, есета, драматургични произведения, филмови сценарии.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Борислав Пекич
Боривое Милоевич
Боривое Ж.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Боривое Милоевич
Божидар Ферянчич
Божидар Ферянчич (ср. Божидар Ферјанчић) е сръбски историк и византолог, доктор на науките, професор и академик.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Божидар Ферянчич
Васо Чубрилович
Ва̀со (Васа) Чубрѝлович (Васо (Васа) Чубриловић) е босненски сърбин, югославски политик, сръбски историк и академик.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Васо Чубрилович
Витолд Дорошевски
Вѝтолд Ян Дорошѐвски (Witold Jan Doroszewski) е полски езиковед лексикограф, полонист и славист, теоретик на езика, професор, дългогодишен преподавател във Варшавския университет (1924 – 1969) и ръководител на Катедрата по полски език, член на Полската академия на знанията и Полската академия на науките, член на Варшавското научно дружесво, чуждестранен член на Българската академия на науките, председател на Международния комитет на славистите (1968 – 1975), основател на Варшавската лингвистична школа, известен като главен редактор на единадесеттомния „“ (Słownik języka polskiego, 1958 – 1969).
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Витолд Дорошевски
Владимир Стоянчевич
Владимир Стоянчевич (Vladimir Stojančević) е виден сръбски историк от XX век.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Владимир Стоянчевич
Владимир Мошин
Владимир Алексеевич Мошин (Владимир Алексеевич Мошин) е виден руски и югославски славист, византинист, историк, специалист по славянска археография, основател на югославската палеография, свещеник, една от водещите фигури на руската белогвардейска емиграция в Югославия.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Владимир Мошин
Глигорие Елезович
Глигорие (Глиша) Елезович (Gligorije Elezović) е сръбски просветен деец и историк, участник в Сръбската пропаганда в Македония.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Глигорие Елезович
Георгий Острогорски
Георгий Острогорски (р. 19 януари 1902 - п. 24 октомври 1976) е виден югославски историк от руско потекло, придобил световна слава със своите изследвания, публикации и трудове в областта на византологията.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Георгий Острогорски
Душан Ковачевич
Душан Ковачевич (Dušan Kovačević) е сръбски драматург и режисьор.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Душан Ковачевич
Душан Джамоня
Душан Джамоня (Душан Џамоња) е югославски, хърватски и сръбски скулптор от сръбски произход.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Душан Джамоня
Драгослав Михайлович
Драгослав Михайлович (Драгослав Михаиловић) е сръбски писател от град Чуприя, Източна Сърбия, редовен член на Сръбската академия на науките и изкуствата.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Драгослав Михайлович
Джордже Попович
Джордже Попович (Đorđe Popović), известен като Даничар, e сръбски писател, журналист и дипломат.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Джордже Попович
Любица Сокич
Любица (Цуца) Сокич (Љубица, Цуца Сокић) е видна сръбска художничка от ХХ век, академик на Сръбската академия на науките и изкуствата.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Любица Сокич
Лазар Личеноски
Лазар Личеноски (Лазар Личеноски) е виден художник от Социалистическа република Македония.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Лазар Личеноски
Йосиф Панчич
Йосиф Панчич (Јосиф Панчић е сръбски ботаник и зоолог.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Йосиф Панчич
Йосиф Михайлович
Йосиф Михайлов Юруков или Юруковски е македонски сърбоман, архитект и кмет на Скопие, Югославия, от 1929 до 1936 година и от 1939 до 1941 година.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Йосиф Михайлович
Йордан Хаджиконстантинов – Джинот
Йордан Хаджиконстантинов – Джѝнот е изтъкнат български възрожденски просветен деец и книжовник в Македония.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Йордан Хаджиконстантинов – Джинот
Йован Рашкович
Йован Рашкович (Јован Рашковић) е югославски психиатър, академик и политик от сръбски произход, основател на „Сръбската демократическа партия“ в Хърватия (Српске демократске странке, СДС).
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Йован Рашкович
Йован Трифуноски
Йован Филипов Трифуноски (Jovan Trifunoski) е югославски географ, антрополог и етнограф, по произход македонски сърбоманин.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Йован Трифуноски
Йежи Курилович
Йѐжи Курило̀вич (Jerzy Kuryłowicz) е полски езиковед, професор, специалист в областта на общото индоевропейско и семитско езикознание, преподавател в Лвовския, Вроцлавския и Ягелонския университети, член на Полската академия на знанията, действителен член на Полската академия на науките, член на Френския институт, член на Сръбската академия на науките и изкуствата.
Виж Сръбска академия на науките и изкуствата и Йежи Курилович