Съдържание
22 отношения: Произход на прабългарите, Пеперуда (обичай), Нямецки манастир, Рилски манастир, Стефан Светогорец, Спиридон (йеросхимонах), Спиридон Рилски, Теодосий Търновски, Хронология на българската историография, Цезар Бароний, Македонизъм, История во кратце о болгарском народе словенском, Иеросхимонах Спиридон, Зографска българска история, Зографски манастир, Българска литература, Български етноним, Вълко Добруджански, Винко Прибоевич, Габровски, Лазар Евхаитски, Йеросхимонах Спиридон.
Произход на прабългарите
Понятието „прабългари“ е въведено през 19 век от историческата наука за обозначаване на група номадски племена с неясен етнически произход, мигрирали по време на Великото преселение на народите от Централна Азия през Великата степ.
Виж Спиридон Габровски и Произход на прабългарите
Пеперуда (обичай)
Обичай за дъжд „пеперуда“ в Добруджа, 50-те години на XX век Обичаят „пеперуда“ в Етъра. Пеперу̀да или додо̀ла (още пеперу̀га, прѐперуга, пеперу̀гя, перперу̀на, перуница, дуду̀ла, дудулейка, дудулица, дидиля, вай-ду̀доле, вай-гугу̀, ой-люлѐ, ро̀соманка) е традиционен обичай на Балканския полуостров, типичен за българи, сърби и хървати, но също разпространен и сред румънци, гърци, албанци, балканските цигани и гагаузи.
Виж Спиридон Габровски и Пеперуда (обичай)
Нямецки манастир
Нямецкият манастир или Нямцкият манастир, или манастирът „Нямц“ (Mănăstirea Neamț), е православен манастир в Румъния.
Виж Спиридон Габровски и Нямецки манастир
Рилски манастир
Рилски манастир „Свети Иван Рилски“ е български ставропигиален манастир, сред най-значимите културни паметници в България, символ на страната, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Виж Спиридон Габровски и Рилски манастир
Стефан Светогорец
Стефан Светогорец е български книжовник от XVI век, автор на „Сказание за Света гора Атонска“.
Виж Спиридон Габровски и Стефан Светогорец
Спиридон (йеросхимонах)
#пренасочване Спиридон Габровски.
Виж Спиридон Габровски и Спиридон (йеросхимонах)
Спиридон Рилски
#пренасочване Спиридон Габровски.
Виж Спиридон Габровски и Спиридон Рилски
Теодосий Търновски
Св.
Виж Спиридон Габровски и Теодосий Търновски
Хронология на българската историография
До 1944 г.
Виж Спиридон Габровски и Хронология на българската историография
Цезар Бароний
Цезар Бароний (Caesar Baronius) е италиански кардинал и историк на Римската католическа църква.
Виж Спиридон Габровски и Цезар Бароний
Македонизъм
„За македонцките работи“ на Кръсте Мисирков, издадена през 1903 г. в София Македонизмът е политическа доктрина и национална идеология, която обосновава съществуването в миналото и днес на македонска идентичност и самостоятелна македонска нация, език и култура, различни от българската, гръцката и сръбската.
Виж Спиридон Габровски и Македонизъм
История во кратце о болгарском народе словенском
„История во кратце о болгарском народе славенском“ (на църковнославянски) е историческа книга от Спиридон Габровски, завършена през 1792 г.
Виж Спиридон Габровски и История во кратце о болгарском народе словенском
Иеросхимонах Спиридон
#пренасочване Спиридон Габровски.
Виж Спиридон Габровски и Иеросхимонах Спиридон
Зографска българска история
„История вкратце о Болгарословенском народе“, известна като „Зографска българска история“ или „Анонимна Зографска история“, е едно от първите исторически съчинения в новобългарската литература.
Виж Спиридон Габровски и Зографска българска история
Зографски манастир
„Светѝ Гео̀рги Зогра̀ф“, наричан още Зогра̀фски манастѝр (Μονή Ζωγράφου), е български православен манастир, който се намира в монашеската република Света гора на полуостров Атон, Гърция.
Виж Спиридон Габровски и Зографски манастир
Българска литература
Българска литература наричаме литературата, писана на български език от времето на неговото възникване като книжовен език до наши дни.
Виж Спиридон Габровски и Българска литература
Български етноним
Етнонимът „българи“ е останал от прабългарите и се използва и до днес от българите.
Виж Спиридон Габровски и Български етноним
Вълко Добруджански
Крал Вълко (Вълкан) Добруджански е легендарен, предполагаем последен владетел на Добруджанското княжество от края на XIV и началото на XV в. преди окончателното му превземане от османските турци.
Виж Спиридон Габровски и Вълко Добруджански
Винко Прибоевич
Слово за произхода на увенчаните със слава славяни, Венеция, второто издание на италиански език, 1595 г. Винко Прибоевич (Vinko Pribojević) e хърватски историк, доминиканец, формулирал панславянската идея.
Виж Спиридон Габровски и Винко Прибоевич
Габровски
Габровски може да се отнася за.
Виж Спиридон Габровски и Габровски
Лазар Евхаитски
Лазар Евхаитски е предполагаем местен феодален владетел на територията на Добруджанското княжество от края на XIV и началото на ХV в. След османските нападения, сложили край на управлението на Иванко в княжеството, той е споменат единствено от Спиридон Габровски в края на ХVІІІ в.
Виж Спиридон Габровски и Лазар Евхаитски
Йеросхимонах Спиридон
#виж Спиридон Габровски.
Виж Спиридон Габровски и Йеросхимонах Спиридон