Съдържание
17 отношения: Камертонна диаграма на Хъбъл, Канопус, Плеяди (звезден куп), Ахернар, Антарес, Ани Джъмп Кенън, Син гигант, Сесилия Пейн-Гапошкин, Цветови индекс, Червен гигант, Жълто джудже, Звезден вятър, Зимен триъгълник, Бетелгейзе, Главна последователност, Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел, Летен триъгълник.
Камертонна диаграма на Хъбъл
Диаграма на Хъбъл за класификация на галактиките Типове галактики Камертонната диаграма на Хъбъл е графично представяне на класификацията на типовете галактики, предложено през 1925 г.
Виж Спектрален клас и Камертонна диаграма на Хъбъл
Канопус
Канопус (също α Carinae или α Car) е най-ярката звезда в южното съзвездие Кил и втората по яркост звезда в нощното небе след Сириус.
Плеяди (звезден куп)
мини Плеядите са разсеян звезден куп, видим с просто око в границите на съзвездието Бик.
Виж Спектрален клас и Плеяди (звезден куп)
Ахернар
Ахернар (α Eridani, Алфа от Еридан) е звезда, α на съзвездието Еридан.
Антарес
Антарес (α Scorpii, Алфа от Скорпион) е червен свръхгигант и най-ярката звезда в съзвездието Скорпион и петнадесетата най-ярка звезда на нощното небе (понякога се посочва като петнадесета, ако двете най-ярки компоненти на четворната звезда Капела се броят за една звезда).
Ани Джъмп Кенън
Ани Джъмп Кенън (11 декември 1863 г. – на 13 април 1941 г.) e американска астрономка с основополагаща роля за съвременната звездна класификация, по-специално с определянето на спектралните класове, което е класификация на звездите в спектрални класове спед температурата.
Виж Спектрален клас и Ани Джъмп Кенън
Син гигант
Алгол, Слънцето, червен гигант и някои планети. Син гигант е гореща звезда с клас на светимост III (гигант) или II (ярък гигант).
Виж Спектрален клас и Син гигант
Сесилия Пейн-Гапошкин
Сесилия Хелена Пейн-Гапошкин (10 май 1900 г. – 7 декември 1979 г.) е британска и американска астрономка и астрофизичка, известна с теорията за химическия състав на звездите, според която те се състоят главно от водород и хелий, която тя излага през 1925 г.
Виж Спектрален клас и Сесилия Пейн-Гапошкин
Цветови индекс
В астрономията, цветовият индекс е прост числен израз, който определя цвета на даден тяло, което в случая на звезда дава нейната температура.
Виж Спектрален клас и Цветови индекс
Червен гигант
асимптотичния клон на гигантите. Червените гиганти са звезди от ниските спектрални класове с висока светимост, образуващи се в късен етап от звездната еволюция.
Виж Спектрален клас и Червен гигант
Жълто джудже
Слънцето е типичен пример за звезда от клас G от главна последователност. Жълто джудже е звезда от главна последователност от спектрален клас G. Такава звезда е с маса между 0,84 и 1,15 слънчеви маси и повърхностна температура между 5300 и 6000 К.
Виж Спектрален клас и Жълто джудже
Звезден вятър
Орион. Звезден вятър е поток от газ, изхвърлен от атмосферата на звезда.
Виж Спектрален клас и Звезден вятър
Зимен триъгълник
Зимен триъгълник. Снимка на звездите от Зимния триъгълник. Зимният триъгълник е астеризъм, образуван от три от най-ярките звезди в зимното небе.
Виж Спектрален клас и Зимен триъгълник
Бетелгейзе
Бѐтелгейзе (α Orioni, Алфа от Орион) е червен свръхгигант, намиращ се на около 700 светлинни години от Земята.
Виж Спектрален клас и Бетелгейзе
Главна последователност
Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел Главната последователност в диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел е кривата, около която са разположени повечето звезди.
Виж Спектрален клас и Главна последователност
Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел
22 000 звезди. В звездната астрономия, диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел (съкращавана като Х-Р диаграма) показва математическата връзка между абсолютната величина, светимостта, спектралния клас и повърхностната температура на една звезда.
Виж Спектрален клас и Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел
Летен триъгълник
Летен триъгълник. Снимка на звездите от Летния триъгълник. Летният триъгълник е астеризъм в северната небесна полусфера.