Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

София Палеологина

Index София Палеологина

Зоя Палеологина (Ζωή Παλαιολόγου; Софья Фоминична Палеолог; ок.1455 – 7 април 1503) е велика княгиня на Москва, втора съпруга на Иван III и племенница на последния византийски император Константин XI Палеолог.

Съдържание

  1. 33 отношения: Късно средновековие, Катарина Косача, Катерина Асенина Закария, Калаврита, Константин Деян, Александер Ягелончик, Руска хералдика, Русофилство, Сикст IV, Соломония Сабурова, Списък на руските владетели, Турски страх, Трети Рим, Тома Палеолог, Царица, Мария Мангупска, Маниоти, История на Кюстендил, История на Русия, История на Белград, Ирина Годунова, Иван III, Иван IV, Бенедето Закария, Василий III, Василий Блажени, Велико московско княжество, Венецианско-турска война (1463 – 1479), Глински, Дядо Иван, Деяновци, Елена Ивановна, Йоан Дука Ангел Палеолог Раул Ласкарис Торник Филантропин Асен.

Късно средновековие

Европа през 1430 година Късното средновековие е период от човешката история, който е преход от Развитото средновековие към Ренесанса и Новото време.

Виж София Палеологина и Късно средновековие

Катарина Косача

Катарина Косача (Катарина Косача) е босненска кралица и съпруга на крал Стефан Томаш, предпоследния босненски управник.

Виж София Палеологина и Катарина Косача

Катерина Асенина Закария

Катерина Асенина Закария, наричана също и Катерина Палеологина (на гръцки: Αἰκατερίνα Παλαιολογίνα; † 26 Август 1462) е дъщеря на Чентурионе II Асен Закария – последния владетел на Княжество Морея.

Виж София Палеологина и Катерина Асенина Закария

Калаврита

Калаврита е планинско градче в Ахая.

Виж София Палеологина и Калаврита

Константин Деян

Константин Деян (наричан и Константин Драгаш) е самостоятелен (според сръбската историография сръбски) средновековен владетел на Велбъждкото деспотство от 1378 г.

Виж София Палеологина и Константин Деян

Александер Ягелончик

Александер Ягелончик (Aleksander Jagiellończyk; Аляксандр Ягелончык; Aleksandras Jogailaitis – Александрас Йогайлайтис; * 5 август 1461, Краков, Кралство Полша; † 19 август 1506, Вилно, Велико литовско княжество) е велик княз на Литва в периода (1492 – 1506) и крал на Полша в периода (1501 – 1506) от династията Ягелони.

Виж София Палеологина и Александер Ягелончик

Руска хералдика

Двуглавият орел на горната фасада на Кремъл. руския военноморски флот на 20 век. Руската хералдическа традиция датира от времето на Иван III, който бил в династичен брак със София Палеологина.

Виж София Палеологина и Руска хералдика

Русофилство

Русофилството (от русо, т.е. „руско“ и φιλέω – обичам) е обич към Русия, руския народ, руската култура, история, бит и традиции.

Виж София Палеологина и Русофилство

Сикст IV

Сикст IV (Sixtus PP.) е римски папа от 9 август 1471 г.

Виж София Палеологина и Сикст IV

Соломония Сабурова

Преподобна София Суздалска, известна още като княгиня Соломония Юриевна Сабурова (ок. 1490 – 1542), е руска светица и велика московска княгиня, съпруга на московския княз Василий III.

Виж София Палеологина и Соломония Сабурова

Списък на руските владетели

Тържествен герб на Руската империя Малка форма на герба на Руската империя През различни периоди от историята Русия е управлявана от князе, велики князе, царе, императори.

Виж София Палеологина и Списък на руските владетели

Турски страх

Унгарския национален музей. Турски страх(Mamma li Turchi) или Турска заплаха (Türkengefahr) е съвременен и популярен израз повсеместно навлязъл в историографията за означение на фаталистичните и апокалиптични обществени настроения в Западна Европа, и по специално в Италия и Германия, след превземането на Констинтинопол и особено в периода 16 – 17 век по време на Османска Унгария и двете битки при Мохач – през 1526 и 1687 с двете обсади на Виена – до самия край на т.нар.

Виж София Палеологина и Турски страх

Трети Рим

Храмът Успенски събор (руски ''Успенский собор'', строен от 1326 до 1327 година) е първият каменен храм в Москва. Трети Рим в лицето на Москва е геополитическа, идеологическа, религиозна и политическа концепция от XIV век, която утвърждава глобалното историческо значение на Москва като политически и религиозен център на православното християнство.

Виж София Палеологина и Трети Рим

Тома Палеолог

Тома Палеолог (на византийски гръцки: Θωμάς Παλαιολόγος) /1409 - 12 май 1465/ е деспот на Деспотат Морея от 1428 до османското му завоюване през 1460 година.

Виж София Палеологина и Тома Палеолог

Царица

Елена Българска – царица на сърби и гърци Царица е титла, носена от законната съпруга на владетеля на държава, притежаващ титлата „цар“, а такива държави-царства са Първата българска държава (от Симеон Велики насетне), Втората българска държава, Царство България, Душановото царство, Руското царство и Руската империя.

Виж София Палеологина и Царица

Мария Мангупска

Мария Асенина Палеологина (гръцки: Μαρία Ασανίνα Παλαιολογίνα, починала на 19 декември 1477 г.) по-известна като Мария Мангупска и Мария от Дорос, е втора съпруга на Стефан III, войвода (княз) на княжество Молдова.

Виж София Палеологина и Мария Мангупска

Маниоти

Маниотите или Майниотите са средновековни жители на полуостров Мани.

Виж София Палеологина и Маниоти

История на Кюстендил

Крепостта Хисарлъка Историята на Кюстендил като градско селище има близо двехилядолетна давност и осемхилядна история на поселищния живот в години.

Виж София Палеологина и История на Кюстендил

История на Русия

Историята на Русия води началото си от историята на източните славяни и на угро-финските народи.

Виж София Палеологина и История на Русия

История на Белград

Белград е един от най-старите градски центрове, тясно свързан с бурната балканска и тази на Европа история.

Виж София Палеологина и История на Белград

Ирина Годунова

Ирина Фьодоровна Годунова (* 1557; † 1603) е руска царица, съпруга на цар Фьодор I Иванович и сестра на цар Борис Годунов.

Виж София Палеологина и Ирина Годунова

Иван III

Иван III Василевич Велики (Иван III Васильевич Великий) е велик княз на Московското княжество от 1462 до 1505 г.

Виж София Палеологина и Иван III

Иван IV

Иван IV Василиевич Грозни (Иван IV Васильевич Грозный) е велик княз на Великото московско княжество (1533 – 1547 г.) и първи цар на Русия (1547 – 1584 г.). Той е основател на Руското царство и най-дълго управлявалият владетел на Русия, като по време на управлението му е завладяно Поволжието, започва завладяването на Сибир и са създадени много основни държавни институции, просъществували до 18 век.

Виж София Палеологина и Иван IV

Бенедето Закария

Бенедето Закария (Benedetto I Zaccaria) е адмирал, търговец и дипломат на Република Генуа.

Виж София Палеологина и Бенедето Закария

Василий III

Василий III Иванович (Василий III Иванович) е велик княз на Московското княжество от 1505 до 1533.

Виж София Палеологина и Василий III

Василий Блажени

Василий, наречен след смъртта му Блажени, е най-известният руски юродив.

Виж София Палеологина и Василий Блажени

Велико московско княжество

Великото московско княжество е средновековно руско държавно образувание, просъществувало от 1263 до 1547 година.

Виж София Палеологина и Велико московско княжество

Венецианско-турска война (1463 – 1479)

Османски Кюстендил Венецианско-турската война се води между Република Венеция (с нейните съюзници) и Османската империя от 1463 до 1479 г.

Виж София Палеологина и Венецианско-турска война (1463 – 1479)

Глински

Глински са литовски княжески род, вероятно от кипчакски произход.

Виж София Палеологина и Глински

Дядо Иван

„Дядо Иван“ е митологизираният образ на освободителката Русия, в колективното съзнание на българския народ под османска власт появил се през Възраждането.

Виж София Палеологина и Дядо Иван

Деяновци

Деяновичи или Драгаши е сръбска феодална династия, управлявала Велбъждското деспотство (според сръбската историография и други учени, а според някои български източници - българска.

Виж София Палеологина и Деяновци

Елена Ивановна

Елена Ивановна (Елена Ивановна; Helena Moskiewska; Elena) е велика княгиня на Великото литовско княжество от 1494 г., а от 1501 – и кралица на Полша.

Виж София Палеологина и Елена Ивановна

Йоан Дука Ангел Палеолог Раул Ласкарис Торник Филантропин Асен

Йоан Дука Ангел Палеолог Раул Ласкарис Торник Филантропин Асен (Ἰωάννης Δούκας Ἄγγελος Παλαιολόγος Ῥαοὺλ Λάσκαρις Τορνίτζης Φιλανθρωπηνός Ἀσάνης; около 1444 – 1449?) е вероятният наследник на Морейското деспотство, респективно на византийското/римското наследство в навечерието на превземането на Константинопол (1453).

Виж София Палеологина и Йоан Дука Ангел Палеолог Раул Ласкарис Торник Филантропин Асен

Известен като Зоя Палеологина.