Съдържание
168 отношения: Gliese 581 g, Gliese 876 d, KOI-4878, KOI-4878.01, Mu Arae, Pistol Star, SN 1054, Купести облаци, Каменни метеорити, Каменно-железни метеорити, Канопус, Квазар, Класификация на метеоритите, Космически лъчи, Космическо пространство, Космогония, Космонавтика, Коронално изхвърляне на маса, Колонизация на Титан, Комптън (гама-обсерватория), Комета, Кентавър (планетоид), Пътешественик-изследовател, Пръстени на Сатурн, Природно бедствие, Примитивни ахондрити, Проксима Кентавър b, Парсек, Паласит, Пандорум, Пироксенови паласити, Пионер (програма), Пионер 10, Пиер-Симон Лаплас, Планина, Планета джудже, Планетариум, Планетарна система, Плоскост на Лаплас, Полярен вихър, Ото Шмид, Орбитален резонанс, Обсерватория „Каменско плато“, Обратна страна на Луната, Обитаема зона, Оберон (спътник), Одисей (мисия), Океан, Олимп (Марс), Опозиция (астрономия), ... Разширете индекс (118 Повече ▼) »
Gliese 581 g
Gliese 581 g (Глийзе (Глийза) 581-г) е екзопланета в системата на звездата от тип червено джудже Gliese 581, чието съществуване все още не напълно потвърдено.
Виж Слънчевата система и Gliese 581 g
Gliese 876 d
Художествено изображение на Gliese 876 d. Gliese 876 d е екзопланета в системата на звездата Gliese 876, отдалечена на 15,3 светлинни години (4,72 парсека) от Слънчевата система.
Виж Слънчевата система и Gliese 876 d
KOI-4878
Звезда от типа жълто джудже, каквато е и KOI-4878. KOI-4878 е звезда от типа жълто джудже.
Виж Слънчевата система и KOI-4878
KOI-4878.01
Художествено представяне на KOI-4878.01 KOI-4878.01 е непотвърдена екзопланета с размерите на Земята.
Виж Слънчевата система и KOI-4878.01
Mu Arae
μ Arae (съкратено μ Ara, Мю (от) Жертвеник) е звезда, намираща се на разстояние от около 50 светлинни години от Слънчевата система в съзвездието Жертвеник.
Виж Слънчевата система и Mu Arae
Pistol Star
Хъбъл в инфрачервената част от спектъра. Pistol е син хипергигант и най-ярката известна ни звезда във Вселената.
Виж Слънчевата система и Pistol Star
SN 1054
SN 1054 е свръхнова, която е наблюдавана за пръв път на 4 юли 1054 г.
Виж Слънчевата система и SN 1054
Купести облаци
Купести области, погледнати от отгоре. ''Cumulus mediocris''. ''Cumulus congestus''. Купести облаци над Бретан. Купестите облаци (cumulus) са облаци, които на пръв поглед имат плоска основа и често са описвани като „пухкави“, „памучни“ или „меки“ наглед.
Виж Слънчевата система и Купести облаци
Каменни метеорити
Обикновеният хондрит Krähenberg от група LL5 с характерни регмаглипти, чието падане е наблюдавано в Германия през 1869 Разрязан хондрит. На повърхността се вижда част от кората му.
Виж Слънчевата система и Каменни метеорити
Каменно-железни метеорити
Полиран фрагмент от паласита ''Huckitta'' с различни по размер оливинови класти в никел-желязна матрица Част от паласита ''Glorieta'', свободна от силикати.
Виж Слънчевата система и Каменно-железни метеорити
Канопус
Канопус (също α Carinae или α Car) е най-ярката звезда в южното съзвездие Кил и втората по яркост звезда в нощното небе след Сириус.
Виж Слънчевата система и Канопус
Квазар
newspaper.
Виж Слънчевата система и Квазар
Класификация на метеоритите
Класификацията на метеоритите е основната рамка, по която работят специалистите, изучавайки метеоритите, паднали на Земята.
Виж Слънчевата система и Класификация на метеоритите
Космически лъчи
Космическите лъчи са поток от елементарни частици и ядра на атоми на химически елементи, които навлизат в земната атмосфера от космическото пространство.
Виж Слънчевата система и Космически лъчи
Космическо пространство
Космическо пространство или Космос (на древногръцки κόσμος – „свят“, „Вселена“) в широк смисъл на думата е Вселената, разглеждана като едно цяло.
Виж Слънчевата система и Космическо пространство
Космогония
Космогонията е дял от астрономията за образуването и развитието на Слънчевата система, звездите и техните системи, мъглявините.
Виж Слънчевата система и Космогония
Космонавтика
Космонавтиката (κόσμος – космос, вселена, и ναυτική – мореплаване), също астронавтика, е процесът по изследване на космическото пространство с помощта на автоматични и пилотирани космически апарати.
Виж Слънчевата система и Космонавтика
Коронално изхвърляне на маса
Анимация на коронално изхвърляне на маса от активна област на повърхността на Слънцето. Видео на поток от частици около Земята, създаден от коронално изхвърляне на маса.
Виж Слънчевата система и Коронално изхвърляне на маса
Колонизация на Титан
Титан, в своя естествен оранжев цвят. Титан — най-големият спътник на Сатурн, явява се един от кандидатите за възможна бъдеща колонизация на външните части на Слънчевата система.
Виж Слънчевата система и Колонизация на Титан
Комптън (гама-обсерватория)
Обсерватория за гама лъчи „Комптън“ (Compton Gamma Ray Observatory (CGRO)), е бивш астрономически спътник, една от т.нар.
Виж Слънчевата система и Комптън (гама-обсерватория)
Комета
Кометата Хейл-Боп с видима бяла опашка от прахи синя от газ, снимка от март 1997 г. Кометата Кохоутек, снимка от 1974 г. Комета (komḗtēs – с коса, космат) е малък астрономически обект в Слънчевата система, подобен на астероид, но съставен предимно от лед (въглероден диоксид, метан и вода), прах, скални частици и примеси от различни минерали.
Виж Слънчевата система и Комета
Кентавър (планетоид)
Кентавърът е вид планетоид.
Виж Слънчевата система и Кентавър (планетоид)
Пътешественик-изследовател
Пътешественикът Казимиеж Новак Пътешественик-изследовател (Explorator) е пътешественик, който пътува из нови територии с цел да открие нова информация и нови ресурси.
Виж Слънчевата система и Пътешественик-изследовател
Пръстени на Сатурн
Изображение от ''Вояджър 2'' на Сатурн, хвърлящ сянка върху пръстените си. Пръстените на Сатурн са най-голямата система от планетарни пръстени в Слънчевата система.
Виж Слънчевата система и Пръстени на Сатурн
Природно бедствие
Разрушения след Чирпанското земетресение, 1928 г. Природното бедствие (среща се и като стихийно бедствие) е разрушително по своята същност и мащаби природно явление, в по-голямата си част неподлежащо на контрол от страна на човека, което застрашава и заплашва здравето и живота на хората и води до значителни материални повреди и щети.
Виж Слънчевата система и Природно бедствие
Примитивни ахондрити
Примитивен ахондрит – уреилитът NWA 2625, открит в Северозападна Африка през 2004 г. Примитивните ахондрити (PAC група) са клас каменни метеорити, наричани още PAC група.
Виж Слънчевата система и Примитивни ахондрити
Проксима Кентавър b
Проксима Кентавър b (известна също като Проксима b, Алфа Кентавър Cb, Proxima Centauri b) е екзопланета в орбита около червеното джудже Проксима Кентавър, най-близката звезда до Слънчевата система.
Виж Слънчевата система и Проксима Кентавър b
Парсек
Парсек (означение pc) е извънсистемна единица за разстояние, използвана за измерване на големи разстояния между астрономически обекти извън Слънчевата система.
Виж Слънчевата система и Парсек
Паласит
Фрагмент от паласита Ескел, член на Главната група, с общо тегло на намерените парчета от 755 кг. Част от паласита Имилак, разрушен при падането си в Чили, член на Главната група Фрагмент от паласита Паласовка – заоблени и ъгловати зърна оливин в никел-желязна матрица Видманщетенова струтура в металната част на паласита Бренам от Главната група Фрагмент от Паласовото желязо, член на Главната група Част от метеорита Брагин, член на Главната група паласити, паднал във вид на метеоритен дъжд в Беларус Паласитът Admire под микроскоп Паласитът Фуканг с маса 1003 кг.
Виж Слънчевата система и Паласит
Пандорум
Пандорум (Pandorum) е немско-американски научнофантастичен филм на ужасите от 2009 година, с участието на Денис Куейд и Бен Фостър.
Виж Слънчевата система и Пандорум
Пироксенови паласити
Пироксеновите паласити са метеорити, принадлежащи към клас Паласити, част от каменно-железните метеорити.
Виж Слънчевата система и Пироксенови паласити
Пионер (програма)
Плутон. Програмата Пионер (Pioneer program) е американска космическа програма за изследване на планетите в Слънчевата система от безпилотни космически апарати.
Виж Слънчевата система и Пионер (програма)
Пионер 10
Пионер 10 Пионер 10 (Pioneer 10) е първият космически апарат, който прекосява астероидния пояс и посещава една от външните планети на Слънчевата система – Юпитер.
Виж Слънчевата система и Пионер 10
Пиер-Симон Лаплас
Пиер-Симон Лаплас (Pierre-Simon Laplace) е френски математик, астроном и физик, с основни приноси в областта на диференциалните уравнения (уравнение на Лаплас), на теорията на вероятностите (трансформация на Лаплас) и небесната механика (устойчивост на Слънчевата система).
Виж Слънчевата система и Пиер-Симон Лаплас
Планина
ВръхКук (Аораки) в Нова Зеландия, снимка от въздуха Планината е топографска релефна земна форма, която има по-голяма надморска височина от заобикалящите я обекти.
Виж Слънчевата система и Планина
Планета джудже
Плутон, снимка от 2015 г. Планета джудже е небесно тяло, сходно по параметри с планета, което отговаря на следните условия.
Виж Слънчевата система и Планета джудже
Планетариум
Планетариум е вид научно учреждение, построено основно за научни и забавни представления относно астрономията и нощното небе или за обучение по астрономическа навигация.
Виж Слънчевата система и Планетариум
Планетарна система
Художествено представяне на планетарна система. Планетарна система е сбор от гравитационно свързани незвездообразни обекти в или извън орбита около звезда или звездна система.
Виж Слънчевата система и Планетарна система
Плоскост на Лаплас
Плоскост на Лаплас (Laplace plane) се нарича плоскостта преминаваща през центъра на масите на Слънчевата система, перпиндикулярна на вектора на момента на количеството движение.
Виж Слънчевата система и Плоскост на Лаплас
Полярен вихър
Полярният вихър е област с ниско налягане, намираща се близо до един от земните полюси.
Виж Слънчевата система и Полярен вихър
Ото Шмид
Ото Юлиевич Шмид (Отто Юльевич Шмидт) е руски полярен изследовател, географ, геофизик, математик, астроном, академик от АН на СССР (1935), член на Украинската академия на науките (1934), Герой на СССР (27 юни 1937).
Виж Слънчевата система и Ото Шмид
Орбитален резонанс
Юпитер. Орбитален резонанс в небесната механика настъпва, когато тела в орбита упражняват периодично гравитационно въздействие едно върху друго, обикновено защото техните орбитални периоди имат съотношение, което е малко цяло число.
Виж Слънчевата система и Орбитален резонанс
Обсерватория „Каменско плато“
Обсерваторията „Каменско плато“ се намира в планински район на Казахстан, на 11 км от столицата Алмати.
Виж Слънчевата система и Обсерватория „Каменско плато“
Обратна страна на Луната
Снимка на обратната страна на Луната, направена от Аполо 16. Обратна страна на Луната, наричана понякога неправилно тъмна страна на Луната, е това полукълбо на Луната, което никога не е видимо от Земята.
Виж Слънчевата система и Обратна страна на Луната
Обитаема зона
класа на звездата. Естествената защита срещу космическите условия, като например магнитосфера, вероятно е необходимо условие за поддържането на повърхностна вода на дадена планета в продължение на дълги периоди от време.
Виж Слънчевата система и Обитаема зона
Оберон (спътник)
Оберон е най-външният от големите спътници на Уран.
Виж Слънчевата система и Оберон (спътник)
Одисей (мисия)
„Одисей“ по време на тестове „Одисей“ (Ulysses) е автоматична космическа сонда конструиран е с цел изследване на непознатите региони в космоса около полюсите на Слънцето.
Виж Слънчевата система и Одисей (мисия)
Океан
Южен. Океан (Ωκεανός, бог Океан от древногръцката митология) е голям соленоводен басейн, основен елемент на хидросферата на планетата.
Виж Слънчевата система и Океан
Олимп (Марс)
Олимп Монс (Olympus Mons) е най-високият вулкан и планина, познат в Слънчевата система.
Виж Слънчевата система и Олимп (Марс)
Опозиция (астрономия)
280п За два астрономически обекта се казва, че са в опозиция, когато те се намират в противоположни точки от небесната сфера, наблюдавани от дадено тяло (обикновено Земята).
Виж Слънчевата система и Опозиция (астрономия)
Астрофизичен институт „Фесенков“
Астрофизичният институт „Василий Фесенков“ (АФИФ) е водеща научна организация за фундаментални изследвания в областта на астрономията и астрофизиката в Казахстан.Той е дъщерно дружество на Националния център за космически изследвания и технологии към Аерокосмическия комитет на Република Казахстан.
Виж Слънчевата система и Астрофизичен институт „Фесенков“
Атмосфера на Марс
Атмосферата на Марс е много по-различна от атмосферата на Земята.
Виж Слънчевата система и Атмосфера на Марс
Ахондрит
Фрагмент от ахондрита NWA 8409 Прибиране на открит в Антарктида метеорит от членове на американската експедиция за търсене на метеорити (ANSMET) на САЩ. Метеоритът се вдига със стерилни щипки и се поставя в чисто найлоново пликче космическия апарат Дон през юли 2011.
Виж Слънчевата система и Ахондрит
Ариана 1
Ариана 1 е първата от ракетното семейство Ариана. Ракетата е конструирана с целта да извежда два телекомуникационни спътника едновременно, като по този начин се спестят пари.
Виж Слънчевата система и Ариана 1
Арес I
140px Арес I е пилотираната ракета на НАСА от програмата Констилейшън.
Виж Слънчевата система и Арес I
Аврора (програма)
Аврора е космическа програма на Европейската космическа агенция (ЕКА), основана през 2001 г.
Виж Слънчевата система и Аврора (програма)
Аврора (планета)
Аврора е измислена планета в поредицата от науно-фантастични книги на Айзък Азимов посветени на Роботите и Фондацията.
Виж Слънчевата система и Аврора (планета)
Ангрит
Фрагмент от ангрита ''D'Orbigny'' с тегло 1,276 кг. Намерен през юли 1979 г. в Буенос Айрес, Аржентина. Ангритите са рядка група метеорити от клас Ахондрити, които не могат да бъдат включени към HED групата.
Виж Слънчевата система и Ангрит
НАСА
''„Синьото топче“'' е една от най-известните снимки на Земята. Заснета е от екипажа на Аполо 17 Първото изстрелване на ''Колумбия'' на 12 април 1981 Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство, НАСА (National Aeronautics and Space Administration, NASA) е американска правителствена агенция, отговорна за националната програма за космически изследвания.
Наука и технологии в България
България има дългогодишни традиции в научни дисциплини като математика, физика, информационни технологии, астрономия и медицина, а български учени са направили значителни открития и постижения в тези области.
Виж Слънчевата система и Наука и технологии в България
Николай Коперник
Николай Коперник (Nicolaus Copernicus Torinensis; Mikołaj Kopernik; Nikolaus Kopernikus) е полски математик и астроном от времето на Ренесанса, живял в провинция Кралска Прусия, част от територията на Кралство Полша, и писал главно на латински.
Виж Слънчевата система и Николай Коперник
Николай Черних
Николай Степанович Черних(Николай Степанович Черны̀х) е руски астроном, откривател на малки планети.
Виж Слънчевата система и Николай Черних
Нефт
Машина за сондиране на нефт във водите на Мексиканския залив Нефтена помпа в Тексас, САЩ Страни с доказани залежи на петрол, вкл. шистов и тежък (към 2013 г.) Нефтът (наричан още петрол) представлява смес от газообразни, течни и твърди въглеводороди с различна плътност.
Нептун
Нептун може да се отнася до.
Виж Слънчевата система и Нептун
Разреден диск
Разреденият диск е част от Слънчевата система, включваща планетоиди на орбита отвъд пояса на Кайпер.
Виж Слънчевата система и Разреден диск
Разговорът между Ейрос и Кармион
„Разговорът между Ейрос и Кармион“ (The Conversation of Eiros and Charmion) е научнофантастичен разказ за апокалипсиса от Едгар Алън По, публикуван през декември 1839 г.
Виж Слънчевата система и Разговорът между Ейрос и Кармион
Ракетен двигател
Тест на водород\кислородния ракетен двигател RS-68 в NASA's Stennis Space Center. Поради използваното чисто гориво реактивната струя е почти прозрачна. Ракетният двигател е вид реактивен двигател, източник на енергия, предназначен за извеждане на апаратура в безвъздушното космическо пространство.
Виж Слънчевата система и Ракетен двигател
Съобщение от Аресибо
Това е съобщението с добавен цвят за да се различават по-добре отделните части. Двоичното съобщение всъщност не носи никаква информация за цвят. Съобщението от Аресибо е радиосъобщение, изпратено в Космоса по време на церемонията по случай ремонтирането на радиотелескопа Аресибо на 16 ноември 1974 г.
Виж Слънчевата система и Съобщение от Аресибо
Стартов прозорец
Стартовият прозорец е кратък период от време, през който може да се изстреля космическа ракета към определена цел с най-малък разход на гориво и без допълнително маневриране.
Виж Слънчевата система и Стартов прозорец
Стаматиос Кримигис
Стаматиос (Том) М.
Виж Слънчевата система и Стаматиос Кримигис
Саратовски метеорит
Саратовският метеорит е каменен метеорит от клас хондрити.
Виж Слънчевата система и Саратовски метеорит
Свръхземя
Нептун. Свръхземята е екзопланета с маса, която е по-голяма от тази на Земята, но значително по-малка от тази на ледените гиганти в Слънчевата система (Уран и Нептун), които са съответно с 14,5 и 17 пъти по-голяма маса от земната.
Виж Слънчевата система и Свръхземя
Свръхмасивна черна дупка
accessdate.
Виж Слънчевата система и Свръхмасивна черна дупка
Сихоте-Алински метеорит
Сихоте-Алински метеорит от 1,7 кг Метеорит с включвания от троилит, прекристализирал ръб поради високи температури при полета през атмосферата и нойманови линии 179 гр Парче с регмаглиптов релеф и маса 1,3 кг Парче с маса 440 гр, покрито с ръжда 3,3 кг Сихоте-Алинският метеорит (Сихоте-Алински железен метеоритен дъжд) е голям железен метеорит от групата на хексаедритите и принадлежащ към химическа група IIAB.
Виж Слънчевата система и Сихоте-Алински метеорит
Синхронно въртене
Вляво: Синхронно въртене на Луната – тя се завърта около оста си за същото време, необходимо ѝ да завърши една орбита около Земята. Вдясно: пример за несинхронно въртене, когато спътникът показва постепенно цялата си повърхност Синхронно въртене е термин, с който в астрономията се описва ротацията на тяло (А), намиращо се на орбита около друго тяло (Б), при която орбиталният ѝ период е равен на периода на въртене около оста си, или с други думи – спътникът А е винаги обърнат с една и съща страна към централното тяло Б.
Виж Слънчевата система и Синхронно въртене
Слънчева мъглявина
Слънчевата мъглявина е газова мъглявина или акреционен диск, за който се смята, че е образувал Слънчевата система преди около 4,6 милиарда години.
Виж Слънчевата система и Слънчева мъглявина
Слънчева маса
Бетелгайзе (11,6 ± 5,0 ''M☉'') и синята Pistol Star (27,5 ''M☉''). Концентричните овали показват размера на орбитите на Нептун (синьо), Юпитер (червено) и Земя (сиво).
Виж Слънчевата система и Слънчева маса
Слънчево ядро
Илюстрация на слънчевата структура. Слънчевото ядро се счита, че се разпростира от центъра на Слънцето до 0,2 – 0,25 от слънчевия радиус.
Виж Слънчевата система и Слънчево ядро
Собствено движение
звездата на Барнард от 1985 до 2005 г. Собствено движение на 61 Лебед небесната сфера Собственото движение е астрономическа мярка за наблюдаваните от Слънчевата система промени в привидното местоположение на звезди или други небесни обекти спрямо абстрактния фон от по-далечни звезди.
Виж Слънчевата система и Собствено движение
Спътник
Спътник в космоса в най-общ смисъл се нарича обект, който е в орбита на друг обект.
Виж Слънчевата система и Спътник
Списък на изкуствени обекти в хелиоцентрична орбита
По-долу е представен списък на обекти в хелиоцентрична орбита.
Виж Слънчевата система и Списък на изкуствени обекти в хелиоцентрична орбита
Тарсис (Марс)
Облаци, които се носят над върховете на вулкани в регион Тарсис. Олимп доминира в горния ляв ъгъл. В центърът се намират трите вулкана Тарсис монт Регионът Тарсис на Марс представлява огромно вулканично плато, което е разположено на екватора на планетата на запад от Долината на Маринър.
Виж Слънчевата система и Тарсис (Марс)
Томас Чарлс Бриджес
Томас Чарлс Бриджес (Thomas Charles Bridges) е британски журналист и писател на произведения в жанра приключенски роман, драма, научна фантастика и детска литература, предимно за юношеската аудитория, и документалистика.
Виж Слънчевата система и Томас Чарлс Бриджес
Уан Съчао
Уан Съчао (王思潮) е китайски астроном и уфолог.
Виж Слънчевата система и Уан Съчао
Филе (спускаем апарат)
Кацането на Филе върху кометата 67P/Чурюмов-Герасименко Спускаемият апарат Филе (Philae lander) е роботизирана сонда, разработена от Европейската космическа агенция специално за кацане върху комети.
Виж Слънчевата система и Филе (спускаем апарат)
Фобос-грунт
Фобос-грунт е руска сонда до Фобос, един от спътниците на Марс.
Виж Слънчевата система и Фобос-грунт
Ханес Алфвен
Ханес Улоф Йоста Алфвѐн (Hannes Olof Gösta Alfvén) е шведски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1970 година за основополагащите му работи в теорията на магнетохидродинамиката.
Виж Слънчевата система и Ханес Алфвен
Хондрули
Хондрула в метеорита NWA 869 – хондрит от групата L3-6 Многобройни хондрули, наблюдавани в полиран разрез на хондрит Хондрулите (хондри) (Χόνδρος – зърно) са малки, сферични или заоблени образувания, които значително се различават едни от други по цвят, размер и вид.
Виж Слънчевата система и Хондрули
Хондрит
Хондрит в Природонаучния музей в Аугсбург, Германия Хондрули, отделени от хондрита Bjurboele, открит във Финландия Снимка под микроскоп на хондрит, открит в Африка. Кръглите форми са хондрули.
Виж Слънчевата система и Хондрит
Хершел (кратер)
Има няколко ударни кратера в Слънчевата система носещи името Хершел, въпреки че най-добре познат е този на Сатурновия спътник Мимас.
Виж Слънчевата система и Хершел (кратер)
Хелиосфера
Диаграма на хелиосферата. Диаграма на хелиосферата. Хелиосферата е обширен регион от космоса, заобикалящ Слънцето и образуван от него.
Виж Слънчевата система и Хелиосфера
Хелиоцентрична орбита
Хелиоцентрична орбита е орбита около Слънцето.
Виж Слънчевата система и Хелиоцентрична орбита
Хелиопауза
Хелиопауза се нарича мястото, където силата на слънчевия вятър е по-малка от необходимата за изтласкването на междузвездния газ.
Виж Слънчевата система и Хелиопауза
Церера (планета джудже)
Церѐра (означение като малка планета 1 Ceres, символ) е най-малката позната планета джудже в Слънчевата система и единствената, която се намира в астероидния пояс.
Виж Слънчевата система и Церера (планета джудже)
Юрбен Льоверие
Юрбен Льоверие (Urbain Le Verrier) е френски математик и астроном, който специализира в небесната механика.
Виж Слънчевата система и Юрбен Льоверие
Мърчисънов метеорит
Националния музей за природна история, Вашингтон, САЩ. Мърчисъновият метеорит е един от най-изследваните метеорити, заради масата му (над 100 kg) и заради факта, че е наблюдаван как пада.
Виж Слънчевата система и Мърчисънов метеорит
Мъркюри (програма)
„Мъркюри“ (Mercury; Меркурий) е първата американска програма за пилотирани космически полети.
Виж Слънчевата система и Мъркюри (програма)
Марс Патфайндър
Марс Патфайндър (Mars Pathfinder) е американска сонда, която е подготвена през 1996 г.
Виж Слънчевата система и Марс Патфайндър
Маринър 9
Маринър 9 (други обозначения: Маринър Марс '71 / Маринър-I) е космически апарат на НАСА от програма Маринър, чиято първостепенна цел е изследването на планета Марс.
Виж Слънчевата система и Маринър 9
Макемаке (планета джудже)
Ма̀кема̀ке (символ: 🝼; Makemake), с официално регистрирано име (136472) Макемаке ((136472) Makemake), е третата по големина сред известните планети джуджета в Слънчевата система.
Виж Слънчевата система и Макемаке (планета джудже)
Мимас (спътник)
Мимас е естествен спътник на Сатурн, открит през 1789 г.
Виж Слънчевата система и Мимас (спътник)
Млечен път
Млечният път (Via Lactea) е спиралната галактика, в която се намира Слънчевата система.
Виж Слънчевата система и Млечен път
Метан
Метанът е химично съединение с формула CH4.
Виж Слънчевата система и Метан
Механизъм от Антикитира
Mеханизмът от Антикитира (задна част). Възстановен модел на устройството от 2007 г. Mеханизмът от Антикитира е античен механизъм, планетарен модел на наблюдаемата конфигурация на Слънчевата система.
Виж Слънчевата система и Механизъм от Антикитира
Международен астрономически съюз
Международният астрономически съюз (МАС) (The International Astronomical Union, IAU) обединява национални астрономически общества от целия свят.
Виж Слънчевата система и Международен астрономически съюз
Изследване на Уран
Уран, заснет от 18 млн. km Изследването на Уран е осъществено единствено чрез сондата Вояджър 2, като няма планирани други посещения от космически апарати.
Виж Слънчевата система и Изследване на Уран
Изследване на Марс
Компютърно създадена картинка на един от двата марсохода от програма Марс Експлорейшън Ровър Хъбъл на 28 октомври 2005 г. На сниката ясно се вижда прашна буря. Изследването на Марс е важна част от програмите за космическите изследвания на СССР (по-късно Русия), САЩ, Япония и Европа.
Виж Слънчевата система и Изследване на Марс
Изследване на Меркурий
На изследването на Меркурий като цяло се отделя по-малко внимание в сравнение с други планети от Слънчевата система.
Виж Слънчевата система и Изследване на Меркурий
Имануил Великовски
Имануи́л Велико́вски (Immanuel Velikovsky) е писател от руско-еврейски произход, най-известен като представител на „Катастрофизма“.
Виж Слънчевата система и Имануил Великовски
Жул Верн
Жул Габриел Верн (Jules Gabriel Verne; роден на 8 февруари 1828 г. в Нант, починал на 24 март 1905 г. в Амиен) е френски писател.
Виж Слънчевата система и Жул Верн
За въртенето на небесните сфери
„За въртенето на небесните сфери“ (De revolutionibus orbium coelestium) е книга на Николай Коперник, отпечатана през 1543 г.
Виж Слънчевата система и За въртенето на небесните сфери
Закони на Кеплер
Първият закон. Вторият закон. Третият закон. Законите на Кеплер описват движението на планетите около Слънцето, на спътниците около планетите и изобщо движението на астрономически тела в гравитационното поле на по-масивно тяло.
Виж Слънчевата система и Закони на Кеплер
Звезда на Тийгардън
Звездата на Тийгардън (също наричана SO J025300.5+165258 и 2MASS J02530084+1652532) е звезда в съзвездието Овен.
Виж Слънчевата система и Звезда на Тийгардън
Звезда на Тийгардън b
Звезда на Тийгардън b (Teegarden's Star b, Teegarden b, накратко Тийгардън b) е екзопланета, обикаляща в обитаемата зона на звездата на Тийгардън – червено джудже на около 12 светлинни години от Слънчевата система.
Виж Слънчевата система и Звезда на Тийгардън b
Звездна величина
Звездната величина (накратко зв.в., също и блясък) е мярка за яркостта на небесните тела в астрономията.
Виж Слънчевата система и Звездна величина
Брахинит
Брахинитът NWA 3151 Брахинитите са метеорити, принадлежащи към малка, ненапълно проучена група от примитивни ахондрити.
Виж Слънчевата система и Брахинит
Басейн Калорис
Басейнът Калорис е ударен кратер на Меркурий с диаметър 1350 км и един от най-големите ударни басейни в Слънчевата система.
Виж Слънчевата система и Басейн Калорис
Близкоземни астрономически обекти
Траектория на околоземния астероид 2011 MD, преминал на 12000 km от повърхността на Земята на 27 юни 2011 Към близкоземните астрономически обекти се причислява всяко тяло от Слънчевата система (астероид, комета, метеороид), което преминава в диапазона между 0,983 до 1,3 а.е.
Виж Слънчевата система и Близкоземни астрономически обекти
Борис Комитов
Борис Петров Комитов е български геофизик и астроном.
Виж Слънчевата система и Борис Комитов
Бетелгейзе
Бѐтелгейзе (α Orioni, Алфа от Орион) е червен свръхгигант, намиращ се на около 700 светлинни години от Земята.
Виж Слънчевата система и Бетелгейзе
Вътрешен строеж на Луната
Луната е диференцирано тяло, което се разделя геохимически на кора, мантия и ядро.
Виж Слънчевата система и Вътрешен строеж на Луната
Въртене
Въртене на сфера около оста ѝ. Въртене или ротация на абсолютно твърдо тяло в математиката и механиката е относително преместване / усукване на това тяло спрямо една определена точка.
Виж Слънчевата система и Въртене
Въглеродни хондрити
Фрагмент от въглеродния хондрит ''Sutter's Mill'', паднал през 2012 г. в Калифорния Метеоритът ''Murray'' от група СМ2, паднал през 1950 г. в САЩ Въглеродният хондрит ''Kainsaz'' от група СО3.2, паднал в Русия през 1937 г.
Виж Слънчевата система и Въглеродни хондрити
Вулкан
Вулканът Колима в Мексико Димящ вулкан в Аляска Лава в Хаваи Вулканично езеро, национален парк Вирунга, Конго Вулканът е геоложка формация, цепнатина на повърхността на земната кора или на друга планета, която позволява изтичане на лава, вулканична пепел и газове от магмената камера под повърхността.
Виж Слънчевата система и Вулкан
Вулканоид
Вулканоидите са хипотетична популация от астероиди, които обикалят около Слънцето в динамично стабилна зона, вътрешна за орбитата на планетата Меркурий.
Виж Слънчевата система и Вулканоид
Време (метеорология)
Гръмотевична буря над Мадейра Метеорологичното време е съвкупността от метеорологични явления, които се случват в атмосферата на дадено място и в даден момент от времето, и по-конкретно онези, които се случват в хидросферата и тропосферата на Земята.
Виж Слънчевата система и Време (метеорология)
Василий Фесенков
Василий Григориевич Фесенков (Васи́лий Григо́рьевич Фесе́нков) е руски астроном, доктор по физико-математическите науки, академик на Академия на науките на СССР, един от основателите на руската астрофизика.
Виж Слънчевата система и Василий Фесенков
Водна пара
Невидимата водна пара кондензира, образувайки видими облаци или капчици течен дъжд. Водната пàра е газообразно агрегатно състояние на водата.
Виж Слънчевата система и Водна пара
Венера (планета)
Венера е втората по ред планета от Слънчевата система и носи името на богинята Венера от римската митология.
Виж Слънчевата система и Венера (планета)
Гавриил Тихов
Гавриил Адрианович Тихов (Гаврии́л Адриа́нович Ти́хов) е руски астроном, астрофизик, професор, доктор по физика и математика, основател на науката астроботаника.
Виж Слънчевата система и Гавриил Тихов
Галактически квадрант (Стар Трек)
Четирите квадранта на Млечния път и разположението на някои от основните политически сили в галактиката. Галактически квадрант e наименование на определено пространство, формиращо част от галактиката Млечен път, използвано във вселената на Стар Трек.
Виж Слънчевата система и Галактически квадрант (Стар Трек)
Галактичен център
Снимка на Галактичния център (горе вляво), направена с помощта на инфрачервени телескопи. Малка част от гигапикселова мозайка на сърцето на Млечния път. Галактичният център е центърът, около който се върти Млечния път.
Виж Слънчевата система и Галактичен център
Галилееви трансформации
Галилееви трансформации във физиката и класическата механика представляват координатни трансформации между две координатни системи, които се различават в постоянната си скорост една спрямо друга.
Виж Слънчевата система и Галилееви трансформации
Голямо тъмно петно
Голямото тъмно петно заснето от ''Вояджър 2'' Голямото тъмно петно е било петно на планетата Нептун, подобно на Голямото червено петно на Юпитер.
Виж Слънчевата система и Голямо тъмно петно
Геохронологична скала
Геохронологична скала е система на хронологично датиране, която отнася геологическите слоеве (стратиграфия) към времето.
Виж Слънчевата система и Геохронологична скала
Геология
Базалтови шестоъгълни колони в Турция Геологията (γῆ-, „земя“, и λόγος, „наука, учение“) е природна наука, изучаваща състава, строежа, произхода и развитието на Земята и процесите, които формират скалите и минералите.
Виж Слънчевата система и Геология
Джото (космически апарат)
Германска марка от 1986 г. с мисията Джото „Джото“ е космически апарат, конструиран от Европейската космическа агенция, за да изучава Халеевата комета при преминаването ѝ във вътрешната част на Слънчевата система през 1986 г.
Виж Слънчевата система и Джото (космически апарат)
Джовани Скиапарели
Джовани Скиапарели (Giovanni Virginio Schiaparelli) е италиански астроном и историк на науката, известен с изследванията си за Марс.
Виж Слънчевата система и Джовани Скиапарели
Дейвид Джуит
Дейвид Джуит (David C. Jewitt) е американски астроном от Великобритания.
Виж Слънчевата система и Дейвид Джуит
Делта II
Делта II е ракета-носител, разработена компанията McDonnell Douglas, по-късно прехвърлена към Боинг.
Виж Слънчевата система и Делта II
Ерг (форма на релефа)
Ерг дьо Тенере в Нигер, типичен пример за сахарски ерг Ерг или пясъчно море е обширна, равнинна област, покрита с пясъчни дюни, където липсва растителност.
Виж Слънчевата система и Ерг (форма на релефа)
Експлорър (програма)
Програма Експлорър е първият успешен опит на САЩ да изстрелят изкуствен спътник в орбита.
Виж Слънчевата система и Експлорър (програма)
Екзолуна
Екзолуната (още екзоспътник, exomoon) представлява небесно тяло, естествен спътник, който е в орбита на дадена екзопланета или друг извънслънчев обект.
Виж Слънчевата система и Екзолуна
Екзопланета
450px Екзопланета или извънслънчева планета е планета, която се намира извън Слънчевата система (т.е. в орбита около друга звезда, а не Слънцето).
Виж Слънчевата система и Екзопланета
Енстатит хондрити
Енстатит хондрита Нойшванщайн от група EL6, чието падане е наблюдавано през 2002 г. в Бавария, Германия Полиран фрагмент от енстатит хондрита Сахара 97096 от група EH3 Енстатит хондритите (E-хондрити) са клас редки метеорити, принадлежащи към типа Хондрити от вида Каменни метеорити.
Виж Слънчевата система и Енстатит хондрити
Луна
Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система.
Лунар Проспектър
Лунар Проспектър (Lunar Prospector) е третата мисия на НАСА от изследователската програма Дискавъри.
Виж Слънчевата система и Лунар Проспектър
Лунни метеорити
Лунният метеорит Dar al Gani 400 с тегло 1,425 кг, открит в Либия през 1998 Лунният метеорит SaU 169, открит в Оман през 2002 г. Вижда се запазената кора и един голям класт. Лунните метеорити (LUN клан), попадащи в групата LUN (от Lunaite) от тип Ахондрити са изключително редки метеорити, произхождащи от Луната.
Виж Слънчевата система и Лунни метеорити
Лунен магмен океан
Според теорията на големия сблъсък голямо количество енергия е освободено при формирането на Луната и се смята, че в резултата голямо количество от спътника е стопено, формирайки лунен магмен океан.
Виж Слънчевата система и Лунен магмен океан
Йохан Енке
Йохан Франц Енке (Johann Franz Encke) е германски астроном, известен с откриването на първата късопериодична комета.
Виж Слънчевата система и Йохан Енке
Йод
Йодът е химичен елемент със символ I и атомен номер 53.
1 (число)
Едно е естествено число, предхождано от нула и следвано от две.
Виж Слънчевата система и 1 (число)
1 януари
1 януари е 1-вият ден в годината според григорианския календар.
Виж Слънчевата система и 1 януари
1801
1801 (MDCCCI) година е обикновена година, започваща в четвъртък според Григорианския календар.
1I/Оумуамуа
1I/ʻOumuamua (Оумуамуа) е междузвезден обект, преминал еднократно през Слънчевата система.
Виж Слънчевата система и 1I/Оумуамуа
2 (число)
Две е естествено число, предхождано от едно и следвано от три.
Виж Слънчевата система и 2 (число)
20 август
20 август е 232-рият ден в годината според григорианския календар (233-ти през високосна).
Виж Слънчевата система и 20 август
2015
2015 (MMXV) е обикновена година, започваща в четвъртък според григорианския календар.
25 август
25 август е 237-ият ден в годината според григорианския календар (238-и през високосна).
Виж Слънчевата система и 25 август
29 юли
29 юли е 210-ият ден в годината според григорианския календар (211-ви през високосна година).
Виж Слънчевата система и 29 юли
3 (число)
Три е естествено число, предхождано от две и следвано от четири.
Виж Слънчевата система и 3 (число)
4 (число)
Четири е естествено число, предхождано от три и следвано от пет.
Виж Слънчевата система и 4 (число)
5 (число)
Пет е естествено число, предхождано от четири и следвано от шест.
Виж Слънчевата система и 5 (число)
5 януари
5 януари е 5-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Слънчевата система и 5 януари
588 Ахил
588 Ахил е първият открит троянски астероид в Слънчевата система.
Виж Слънчевата система и 588 Ахил
6 (число)
Шест е естествено число, предхождано от пет и следвано от седем.
Виж Слънчевата система и 6 (число)
7 (число)
Седем е естествено число, предхождано от шест и следвано от осем.
Виж Слънчевата система и 7 (число)
8 (число)
Осем е естествено число, предхождано от седем и следвано от девет.
Виж Слънчевата система и 8 (число)