Съдържание
187 отношения: Gliese 710, HIP 13044 b, M29, M4, OGLE-2005-BLG-390Lb, OGLE-TR-122b, STS-67, Third Stone from the Sun, V354 Цефей, VV Цефей, VY Canis Majoris, WOH G64, Към звездите, Креационизъм, Касини-Хюйгенс, Калисто (спътник), Кислород, Клайд Томбо, Космически прах, Колонизация на Церера, Колонизация на астероиди, Колонизация на Меркурий, Колонизация на Луната, Комета, Констилейшън (проект), Пътешественик-изследовател, Пръстени на Юпитер, Природа, Протей (спътник), Плутон (планета джудже), Плазма, Планета, Планетариум с народна астрономическа обсерватория, Планетарен пръстен, Планетология, Пловдив, Пояс на Кайпер, Полковник Блийп, Период на въртене, Орбита, Орбита на Земята, Облак, Облак на Оорт, Обекти (списание), Астрология, Астрономия, Астрономическа единица, Астрономически календар, Астрономически обект, Астероид, ... Разширете индекс (137 Повече ▼) »
Gliese 710
кометни ядра с планети Облакът на Оорт, простиращ се далеч отвъд орбитите на планетите в Слънчевата система Gliese 710 е звезда от типа оранжево джудже, от спектрален клас K7 в съзвездието Змия, с видима величина 9,66 и маса 0,4 – 0,6 слънчеви маси.
Виж Слънчева система и Gliese 710
HIP 13044 b
HIP 13044 b е екзопланета, подобна на Юпитер, от системата HIP 13044q, отстояща на около 2000 светлинни години от Слънчевата система по направление на съзвездието Пещ.
Виж Слънчева система и HIP 13044 b
M29
M29M29 (NGC 6913) e е разсеян звезден куп, разположен по посока на съзвездието Лебед.
M4
М4 М4 (също познат като NGC 6121) е кълбовиден звезден куп в съзвездието Скорпион.
OGLE-2005-BLG-390Lb
OGLE-2005-BLG-390L b е небесното тяло с почти същите характеристики като на планетата Земя.
Виж Слънчева система и OGLE-2005-BLG-390Lb
OGLE-TR-122b
OGLE-TR-122b е най-малката известна звезда (2005 г.), без да се броят кафявите джуджета.
Виж Слънчева система и OGLE-TR-122b
STS-67
STS-67 e шестдесет и осмата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и осми полет на совалката Индевър.
Third Stone from the Sun
Third Stone From the Sun е в огромната си част инструментална песен на The Jimi Hendrix Experience, издадена в албума "Are You Experienced?".
Виж Слънчева система и Third Stone from the Sun
V354 Цефей
V354 Цефей е червен хипергигант и шестата по-големина известна звезда.
Виж Слънчева система и V354 Цефей
VV Цефей
Размера на VV Цефей в сравнение със Слънцето VV Цефей сравнена със Слънчевата система VV Цефей е червен хипергигант и втората по големина известна звезда.
Виж Слънчева система и VV Цефей
VY Canis Majoris
Онагледяване разликата в размерите на Слънцето и VY Canis Majoris VY Canis Majoris (VY от Голямо куче) е червен хипергигант и една от най-големите известни звезди.
Виж Слънчева система и VY Canis Majoris
WOH G64
Художествено представяне на прахов диск около WOH G64 WOH G64 е червен хипергигант и петата по-големина известна звезда.
Виж Слънчева система и WOH G64
Към звездите
„Към звездите“ (Ad Astra) е американски приключенски/научнофантастичен филм от 2019 г., режисиран от Джеймс Грей.
Виж Слънчева система и Към звездите
Креационизъм
Креационизмът е възгледът, че човечеството, животът, Земята и Вселената са създадени от свръхестествено божество (или няколко божества), което е съществувало преди тях.
Виж Слънчева система и Креационизъм
Касини-Хюйгенс
Касини-Хюйгенс е космически апарат, съвместен проект на НАСА, Европейската космическа агенция (ЕКА) и Италианската космическа агенция (ИКА).
Виж Слънчева система и Касини-Хюйгенс
Калисто (спътник)
Калисто е вторият по големина естествен спътник на Юпитер и третият в Слънчевата система.
Виж Слънчева система и Калисто (спътник)
Кислород
Кислородът ((oxys) – киселина, и –γενής (-genēs) – създател, причинител) е химичен елемент с атомен номер 8 и моларна маса 15,99 u, плътност 1,43 g/l и разтворимост във вода 100:3,1.
Виж Слънчева система и Кислород
Клайд Томбо
Клайд Уѝлям То̀мбо (Clyde William Tombaugh) е американски астроном, известен най-вече с откриването на Плутон през 1930 г.
Виж Слънчева система и Клайд Томбо
Космически прах
Зърна космичен прахКосмически прахсе нарича материята, носеща се свободно из космическото пространство.
Виж Слънчева система и Космически прах
Колонизация на Церера
Хъбъл Колонизация на Церера – един от потенциално възможните проекти за колонизация на космоса.
Виж Слънчева система и Колонизация на Церера
Колонизация на астероиди
Астероид ''216 Клеопатра'' Колонизация на астероидния пояс представлява изключително сложна, но в бъдеще реалистична и икономически изгодна техническа задача поради естеството на астероидите в плана на колонизация на космоса.
Виж Слънчева система и Колонизация на астероиди
Колонизация на Меркурий
Меркурий Меркурий се предлага като една основна цел на космическата колонизация на вътрешната Слънчева система, заедно с Марс, Венера, Луната и астероидния пояс.
Виж Слънчева система и Колонизация на Меркурий
Колонизация на Луната
Колонизация на Луната – заселването на Луната от човека, е както предмет на научната фантастика, така и на реални планове по строителството на Лунна обитаема база.
Виж Слънчева система и Колонизация на Луната
Комета
Кометата Хейл-Боп с видима бяла опашка от прахи синя от газ, снимка от март 1997 г. Кометата Кохоутек, снимка от 1974 г. Комета (komḗtēs – с коса, космат) е малък астрономически обект в Слънчевата система, подобен на астероид, но съставен предимно от лед (въглероден диоксид, метан и вода), прах, скални частици и примеси от различни минерали.
Констилейшън (проект)
Проект „Констилейшън“ (Project Constellation, Проект „Съзвездие“) е програма на НАСА за създаване на ново поколение пилотирани космически кораби, ракети и системи за достъп до МКС, Луната, Марс и други места в Слънчевата система.
Виж Слънчева система и Констилейшън (проект)
Пътешественик-изследовател
Пътешественикът Казимиеж Новак Пътешественик-изследовател (Explorator) е пътешественик, който пътува из нови територии с цел да открие нова информация и нови ресурси.
Виж Слънчева система и Пътешественик-изследовател
Пръстени на Юпитер
Схема на пръстеновата система на Юпитер и четирите основни компонента Пръстените на Юпитер са система планетарни пръстени около планетата Юпитер.
Виж Слънчева система и Пръстени на Юпитер
Природа
Природата в най-широкия смисъл на понятието обхваща цялата Вселена – естествения, физически или материален свят.
Виж Слънчева система и Природа
Протей (спътник)
Протей е естествен спътник на Нептун, носещ името на морското божество от древногръцката митология Протей, син на Посейдон.
Виж Слънчева система и Протей (спътник)
Плутон (планета джудже)
Плутон е планета джудже, обикаляща около Слънцето за приблизително 248 години, така че от откриването си тя не е изминала дори половината от пътя по орбитата си.
Виж Слънчева система и Плутон (планета джудже)
Плазма
Главният електрод на плазмена лампа Плазма (πλάσμα, „нещо оформено“) е едно от четирите фундаментални агрегатни състояния на веществото, наред с твърдото, течното и газообразното състояние.
Планета
Венера. Хаумея. Планета (πλανήτης – странник, пътешественик) е тяло с достатъчна маса, за да приеме кръгла форма под действието на силата на гравитацията, което обикаля около звезда и не произвежда енергия чрез термоядрени реакции.
Виж Слънчева система и Планета
Планетариум с народна астрономическа обсерватория
Планетариумът с астрономическа обсерватория в Смолян е най-големият планетариум в България.
Виж Слънчева система и Планетариум с народна астрономическа обсерватория
Планетарен пръстен
пръстените на Сатурн. Планетарен пръстен е образувание или система от образувания във формата на плосък диск около дадена планета, съставено от космически междупланетарен прах, лед и газове.
Виж Слънчева система и Планетарен пръстен
Планетология
Планетологията (от „планета“ и гръцкото „логос“ - наука) е наука, изучаваща състава и структурата на планетите от Слънчевата система и извън нея.
Виж Слънчева система и Планетология
Пловдив
Пло̀вдив е вторият по големина град в България.
Виж Слънчева система и Пловдив
Пояс на Кайпер
Поясът на Кàйпер е част от Слънчевата система, намираща се на разстояние 30 АЕ до 50 АЕ от Слънцето с инклинация, близка до еклиптиката.
Виж Слънчева система и Пояс на Кайпер
Полковник Блийп
„Полковник Блийп“ е първият цветен анимационен сериал, правен някога за телевизията.
Виж Слънчева система и Полковник Блийп
Период на въртене
В астрономията период на въртене е времето, за което един астрономически обект прави пълно завъртане около своята ос на въртене.
Виж Слънчева система и Период на въртене
Орбита
Във физиката, орбита е траекторията, която описва обект в движението си около друг обект под действието на консервативни сили като гравитацията и електромагнетизма.
Орбита на Земята
Схематично изображение на земната орбита. В астрономията, земната орбита представлява траекторията, по която Земята пътува около Слънцето при средно разстояние от около 149,6 млн.
Виж Слънчева система и Орбита на Земята
Облак
Купеста облачност над Суифт Крийк, Австралия Облаците са аерозолни образувания, съставени от видима маса миниатюрни течни капчици, ледени кристали или други частици, висящи в атмосферата на дадена планета.
Облак на Оорт
Слънчевата система За Облака на Оорт се предполага, че има форма на сфера, съдържаща комети и обгръщаща Слънцето на разстояние от около 50 до 100 хил.
Виж Слънчева система и Облак на Оорт
Обекти (списание)
„Обекти“ е българско месечно научно-популярно списание.
Виж Слънчева система и Обекти (списание)
Астрология
Астрологията (αστρολογία: ἄστρον, astron („звезда“ или „светило“) и λογία, logia („слово (за)“)) е псевдонаучно схващане, че разположението на небесните тела (най-вече планетите от Слънчевата система) е свързано със случващото се в човешкия свят, индивидуално и колективно.
Виж Слънчева система и Астрология
Астрономия
Дедал на повърхността на Луната, заснет от екипажа на Аполо през 1969 г. Намира се близо до центъра на обратната страна на Луната и има диаметър 93 km. Астрономията (ἀστρονομία) е природна наука, изучаваща движението, строежа и развитието на небесните тела.
Виж Слънчева система и Астрономия
Астрономическа единица
Астрономическа единица (международен символ au, среща се и a.u. и AU) е мерна единица за дължина, представляваща средното аритметично на минималното и максималното разстояние на Земята до Слънцето (афелий и перихелий) или приблизително средното разстояние между тях.
Виж Слънчева система и Астрономическа единица
Астрономически календар
Астрономическият календар е база научни данни подредени в таблици за астрономически обекти от и извън Слънчевата система.
Виж Слънчева система и Астрономически календар
Астрономически обект
Астрономически обект или небесен обект е естествено физическо тяло, асоциация или структура, която съществува в наблюдаваната вселена.
Виж Слънчева система и Астрономически обект
Астероид
Диаграма на астероидите. В бяло е астероидният пояс между Марс и Юпитер, а в зелено – други астероидни групи Астероид (от старогръцки ἀστήρ – звезда и εἶδος – като, във формата на) е неголямо планетоподобно небесно тяло на орбита около Слънцето.
Виж Слънчева система и Астероид
Астероиден пояс
Юпитер Астероидният пояс е област в Слънчевата система, простираща се най-общо между орбитите на Марс и Юпитер.
Виж Слънчева система и Астероиден пояс
Атом
хелиев атом, показваща ядрото (розово) и разпределението на електронния облак (черно). Ядрото (уголемено горе вдясно) на хелий-4 в действителност е сферично симетрично и силно наподобява електронния облак, макар че при по-сложни ядра това може да не е така.
Атомно ядро
неутрони Атомното ядро е центърът на атома, в който е съсредоточена основната му маса и неговата структура определя химическия елемент.
Виж Слънчева система и Атомно ядро
Азот
Азотът е химичен елемент с атомен номер 7 и означение N. Намира се в 15 (5A) група, втори период на периодичната система и при обикновени условия е двуатомен газ с атомна маса 14,00674.
Алуминий
Алуминият е химичен елемент, метал от група 13 и период 3 на периодичната система.
Виж Слънчева система и Алуминий
Амалтея (спътник)
Амалтея е третият най-вътрешен естествен спътник на Юпитер и петият по ред на откриване.
Виж Слънчева система и Амалтея (спътник)
Андромеда (галактика)
Андромеда (M31 по каталога на Месие, NGC 224 по Нов общ каталог) е спирална галактика от тип S0, подобна на нашата галактика Млечен път и се състои от.
Виж Слънчева система и Андромеда (галактика)
Апсида (астрономия)
В астрономията, апсидата на дадено тяло е точката от елиптичната орбита на дадено тяло, имаща най-голямо или най-малко разстояние до барицентъра на системата.
Виж Слънчева система и Апсида (астрономия)
Национална астрономическа обсерватория - Рожен
Националната астрономическа обсерватория – Рожен (абревиатура: НАО – Рожен) е най-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа и на Балканския полуостров.
Виж Слънчева система и Национална астрономическа обсерватория - Рожен
Нереида (спътник)
Нереида е естествен спътник на Нептун, открит на 1 май 1949 г.
Виж Слънчева система и Нереида (спътник)
Нептун (планета)
Нептун е осмата планета от Слънчевата система и най-външният газов гигант в нея.
Виж Слънчева система и Нептун (планета)
Ръкав Орион
Ръкав Орион (оранжев цвят), между Ръкав Стрелец и Ръкав Персей Ръкавът Орион (Orion Arm) е галактически ръкав на Млечния път, в който се намират Слънчевата система и Земята.
Виж Слънчева система и Ръкав Орион
Рьорихизъм
Елена РьорихРьорихизъм (Рерихи́зм, Рерихиа́нство, Ре́риховское движе́ние) е духовно и културно движение в центъра на ученията, предавани от Елена и Николай Рьорих.
Виж Слънчева система и Рьорихизъм
Руски космизъм
Руският космизъм е философско и културно движение, което се появява в Русия в началото на 20 век.
Виж Слънчева система и Руски космизъм
Радиоактивност
Международният предупредителен знак за радиоактивност Радиоактивността (radio – „излъчвам“ и activus – „действен“), наричана също радиоактивен разпад, е процес, при който нестабилно атомно ядро губи енергия (изразена в маса в неговата отправна инерциална система) чрез излъчване на радиация, като алфа-частица, бета-частица с неутрино или само неутрино (при електронен захват) или гама-лъчи или електрон (при вътрешна конверсия).
Виж Слънчева система и Радиоактивност
Разреден диск
Разреденият диск е част от Слънчевата система, включваща планетоиди на орбита отвъд пояса на Кайпер.
Виж Слънчева система и Разреден диск
Розета (космически апарат)
„Розета“ е роботизиран космически апарат на ЕКА, изстрелян през 2004 г.
Виж Слънчева система и Розета (космически апарат)
Съобщение от Аресибо
Това е съобщението с добавен цвят за да се различават по-добре отделните части. Двоичното съобщение всъщност не носи никаква информация за цвят. Съобщението от Аресибо е радиосъобщение, изпратено в Космоса по време на церемонията по случай ремонтирането на радиотелескопа Аресибо на 16 ноември 1974 г.
Виж Слънчева система и Съобщение от Аресибо
Суисеи (космически апарат)
Суисеи (すいせい) е автоматичен космически апарат, разработен от Японската агенция за аерокосмически изследвания.
Виж Слънчева система и Суисеи (космически апарат)
Среща с Рама
„Среща с Рама“ е научнофантастичен роман на британския писател Артър К. Кларк, публикуван за първи път през 1973 г.
Виж Слънчева система и Среща с Рама
СОХО (космически апарат)
3D модел на СОХО. Атлас IIAS. СОХО (SOHO, Solar and Heliospheric Observatory, в превод: Обсерватория за наблюдаване на Слънцето и хелиосферата) е проект на Европейската космическа агенция (ЕКА) и НАСА с цел изучаване на вътрешната структура на Слънцето, неговата обширна атмосфера и произхода на слънчевия вятър, потока от силно йонизиран газ (плазма), който се излъчва непрекъснато далеч извън пределите на Слънчевата система.
Виж Слънчева система и СОХО (космически апарат)
Сатурн
Сатурн (Сатурн; Saturn; от латински: Saturnus) може да се отнася до.
Сатурн (планета)
Сатурн е шестата планета от Слънчевата система.
Виж Слънчева система и Сатурн (планета)
Сакигаке (космически апарат)
Сакигаке (MS-T5) е първият японски космически апарат.
Виж Слънчева система и Сакигаке (космически апарат)
Свръхнова
Остатък от свръхновата на Кеплер. Свръхнова, заснета от космическия телескоп Хъбъл В астрономията свръхнова (също супернова) се отнася до няколко вида звездни експлозии, пораждащи изключително ярки обекти, които постепенно избледняват в течение на няколко месеца или седмици.
Виж Слънчева система и Свръхнова
Светлинна година
Светлинна година (символ ly) е извънсистемна единица за дължина, представляваща разстоянието, което светлината изминава за една година във вакуум.
Виж Слънчева система и Светлинна година
Сила
Силата е физична величина, основно понятие във физиката, мярка за взаимодействието между телата, което предизвиква или деформация (когато тялото е с крайни размери) University Physics, Sears, Young & Zemansky, pp.
Слънце
Слънцето е звездата в центъра на Слънчевата система.
Слънчева енергия
Слънцето – източник на нискоентропийна енергия. Слънчева радиация Карта на България Слънчевата енергия е излъчваната светлина и топлина от Слънцето.
Виж Слънчева система и Слънчева енергия
Слънчевата система
#виж Слънчева система.
Виж Слънчева система и Слънчевата система
Собствено движение
звездата на Барнард от 1985 до 2005 г. Собствено движение на 61 Лебед небесната сфера Собственото движение е астрономическа мярка за наблюдаваните от Слънчевата система промени в привидното местоположение на звезди или други небесни обекти спрямо абстрактния фон от по-далечни звезди.
Виж Слънчева система и Собствено движение
Списък на обектите в Слънчевата система по разстояние до Слънцето
Списък на разстоянието на основните обекти в Слънчевата система до Слънцето.
Виж Слънчева система и Списък на обектите в Слънчевата система по разстояние до Слънцето
СИМБАД
SIMBAD (от англ., Set of Identifications, Measurements, and Bibliography for Astronomical Data – Сборник от идентификатори, мерки и библиография на астрономически данни) е астрономическа база данни на обекти извън Слънчевата система.
Седмица
Се́дмицата или архаично неделя е единица за време, по-дълга от един ден и по-къса от един месец.
Виж Слънчева система и Седмица
Седна
Седна може да се отнася за.
Транснептунов обект
Транснептунов обект (ТНО) е обобщаващ термин за обекти, които се намират в Слънчевата система, но обикалят около Слънцето отвъд орбитата на Нептун.
Виж Слънчева система и Транснептунов обект
Троянски астероиди
Троянските астероиди са малки небесни тела, които гравитират в динамично равновесие около точките на Лагранж L4 и L5 по орбитите на някои планети от Слънчевата система.
Виж Слънчева система и Троянски астероиди
Трета космическа скорост
Трета космическа скорост е най-малката начална скорост, която е нужна на тяло, за да е в състояние да преодолее планетарната гравитация и да напусне пределите на звездната система.
Виж Слънчева система и Трета космическа скорост
Твърдо тяло
Модел на разположение на атомите в кристална решетка на твърдо тяло Твърди тела се наричат тези вещества, които могат да запазват непроменени формата и обема си достатъчно дълго време.
Виж Слънчева система и Твърдо тяло
Титан (спътник)
Титан е най-големият спътник на Сатурн и втори по големина в Слънчевата система след Юпитеровия Ганимед.
Виж Слънчева система и Титан (спътник)
Тегло
Теглото се дефинира от физиката като силата на тежестта (гравитационната сила съгласно закона за всеобщото привличане), упражнявана върху тяло с маса m намиращо се в дадено гравитационно поле.
Теософия
Емблема на Теософското общество, съдържаща Уроборос, пресечени триъгълници, древноегипетски кръст, свастика, знака Аум и девиза „Няма религия, която да е по-високо от истината“ Теосо́фия (θεοσοφία – „божествена мъдрост“) е синкретично религиозно-мистично учение.
Виж Слънчева система и Теософия
Уран (митология)
Уран (Ουρανός – „небе“) – в древногръцката митология – върховен бог, първият владетел на Вселената, цар на небето (в Древността понятието за него е близко до съвременното за Космос).
Виж Слънчева система и Уран (митология)
Уран (планета)
Уран е седмата планета от Слънчевата система.
Виж Слънчева система и Уран (планета)
Уран-235
Уран-235 (235U) е изотоп на урана.
Виж Слънчева система и Уран-235
Ураноподобна планета
Ураноподобна планета представлява клас планети, сходни по строеж с планетите от Слънчевата система Уран и Нептун.
Виж Слънчева система и Ураноподобна планета
Физика/Раздели
Таблицата по-долу изброява много от разделите и подразделите на физиката, заедно с теориите и концепциите, с които те си служат.
Виж Слънчева система и Физика/Раздели
Финикс (космически апарат)
Финикс (Phoenix) е роботизиран космически апарат, изпратен на научна мисия до планетата Марс, част от програмата Марс скаут.
Виж Слънчева система и Финикс (космически апарат)
Фобос (спътник)
Фобос е по-големият и на по-ниска орбита спътник на Марс.
Виж Слънчева система и Фобос (спътник)
Феба (спътник)
Феба е естествен спътник на Сатурн.
Виж Слънчева система и Феба (спътник)
Хякутаке (комета)
Кометата Хякутаке (Hyakutake; формално означение C/1996 B2) е комета, открита на 31 януари 1996 годинаКометата е открита на 30.8 януари 1996 UT, което е 31 януари местно време, виж, която преминава много близо до Земята през месец март същата година.
Виж Слънчева система и Хякутаке (комета)
Хашек
Хашек е чешко фамилно име; женският вариант е Хашкова.
Хари Търтълдоув
Хари Норман Търтълдоув (Harry Norman Turtledove) e американски историк и плодовит писател, автор на исторически романи, фентъзи и научна фантастика.
Виж Слънчева система и Хари Търтълдоув
Халеева армада
Халеевата армада е група от космически апарати, изпратени да изследват Халеевата комета при преминаването ѝ във вътрешната Слънчева система през 1986 г.
Виж Слънчева система и Халеева армада
Хидросфера
Морски вълни Водна капка върху растение Канал Хидросферата (от гръцки: ὕδωρ – вода) е съвкупността от всички води на Земята – океани, морета, реки, езера, язовири, блата, ледници, подземни води, водата в атмосферата.
Виж Слънчева система и Хидросфера
Хиперион (спътник)
Хиперион е естествен спътник на Сатурн.
Виж Слънчева система и Хиперион (спътник)
Хоманова траектория
Хоманова траектория за преход (в жълто) от ниска кръгова орбита (в зелено) към по-висока кръгова орбита (в червено). Ускоренията Δ''v'' и Δ''v''' показват точките за първо и второ включване на двигателите за ускорение.
Виж Слънчева система и Хоманова траектория
Хершел (космическа обсерватория)
Косми́чески телескóп „Хершел“ (Herschel Space Observatory), по-рано FIRSTESA: FIRST Space Telescope to be Re-named 'Herschel Space Observatory' (Far Infrared and Submillimetre Telescope), е астрономически спътник, създаден от Европейската космическа агенция, първоначално предложен от консорциума на европейските учени през 1982 г.
Виж Слънчева система и Хершел (космическа обсерватория)
Церера (планета джудже)
Церѐра (означение като малка планета 1 Ceres, символ) е най-малката позната планета джудже в Слънчевата система и единствената, която се намира в астероидния пояс.
Виж Слънчева система и Церера (планета джудже)
Шумейкър-Леви 9
Следите от ударите на Шумейкър-Леви 9 по Юпитер Разпадащата се комета Шумейкър-Леви 9 Шумейкър-Леви 9 (номенклатурно име: D/1993 F2) е комета, която не орбитира около Слънцето, а около газовия гигант Юпитер, в чиято орбита е била прихваната 25-30 години преди датата на откриването.
Виж Слънчева система и Шумейкър-Леви 9
Юнонаит
Юнонаитите (Уинонаити) са група метеорити, примитивни ахондрити, еквигрануларни скали с минералогия и състав, които са подобни на хондритите.
Виж Слънчева система и Юнонаит
Юпитер
Юпитер (латински Iuppiter) може да се отнася за.
Юпитер (планета)
Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата (с голяма преднина) в Слънчевата система.
Виж Слънчева система и Юпитер (планета)
Юпитероподобна планета
Юпитер Името Юпитероподобна планета се отнася до четирите газови гиганти в Слънчевата система – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.
Виж Слънчева система и Юпитероподобна планета
Янус (спътник)
Янус е естествен спътник на Сатурн, носещ името на бога от римската митология Янус.
Виж Слънчева система и Янус (спътник)
Мю Цефей
Мю Цефей е червен супергигант и третата по-големина известна до този момент звезда.
Виж Слънчева система и Мю Цефей
Математика
Формули Математика (μάθημα, матема – знание, изучаване, учене) е изучаването на области като количествата (т.е. теория на числата) Определение за „математика“ от Оксфордския речник на английския език,, математически – абсктрактни структури (включително пространствените структури), типовете физично пространство, извършването на изчисления и математически анализ.
Виж Слънчева система и Математика
Марс
Марс е четвъртата планета от Слънчевата система.
Малка планета
Малка планета е термин, отнасящ се за астероиди и транснептунови обекти в Слънчевата система на орбита около Слънцето, но значително по-малки от планетите.
Виж Слънчева система и Малка планета
Минерал
Сбирка от минерали в Природонаучния музей в Берлин Смес от кристали на елбаит, лепидолит и кварц Рутил с хематит Минералите са твърди природни, неорганични, по-рядко органични обекти, с определена структура и химичен състав, образувани при определени физикохимични условия в резултат на различни геоложки процеси.
Виж Слънчева система и Минерал
Млечен път
Млечният път (Via Lactea) е спиралната галактика, в която се намира Слънчевата система.
Виж Слънчева система и Млечен път
Местен мехур
Схема на Местния мехур, включващ Слънцето и Бета Голямо куче, и съседния мехур, включващ Антарес Местният мехур е кухина в междузвездната среда на ръкава Орион от Млечния път, която включва Местния междузвезден облак, в който от своя страна се намират Слънчевата система и Земята.
Виж Слънчева система и Местен мехур
Меркурий (планета)
Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето, около което прави по една обиколка на всеки 87,969 земни денонощия.
Виж Слънчева система и Меркурий (планета)
Меланхолия (филм)
„Меланхолия“ (Melancholia) е датски научнофантастичен филм от 2011 година на режисьора Ларс фон Триер по негов собствен сценарий.
Виж Слънчева система и Меланхолия (филм)
История на математиката
Според Андрей Колмогоров историята на математиката може да се раздели на следните периоди.
Виж Слънчева система и История на математиката
История на Земята
Геоложки часовник, който представлява различните епохи на Земята и тяхната относителна продължителност Историята на Земята описва най-важните събития и фазите на цялостното развитие и на еволюцията, които са се състояли на планетата Земя след формирането ѝ.
Виж Слънчева система и История на Земята
Исак Нютон
Исак Нютон (Isaac Newton, на английски се произнася Айзък Нютън) е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов.
Виж Слънчева система и Исак Нютон
Изопериметрична задача
Изопериметричната задача (от лат. „изо“ + „периметър“) е задача за намиране на максимална площ при зададена обиколка.
Виж Слънчева система и Изопериметрична задача
Илан Рамон
Илан Рамон (אילן רמון) е летец от израелските ВВС, по-късно и първи астронавт на Израел.
Виж Слънчева система и Илан Рамон
Институт по астрономия
Институтът по астрономия на Българската академия на науките е водещо научно учреждение в България, занимаващо се с фундаментални научни изследвания в областта на астрономията и астрофизиката.
Виж Слънчева система и Институт по астрономия
Инклинация
Орбиталните елементи Инклинацията или наклон на орбитата е един от шестте орбитални параметри, описващи формата и ориентацията на орбитата на дадено небесно тяло.
Виж Слънчева система и Инклинация
Желязо
Желязото е химичен елемент, метал, с атомен номер 26 и символ Fe (ferrum).
Железни метеорити
Мбози'' с тегло 16 тона (1930, Танзания) Железния метеорит ''Murnpeowie'' с тегло 1,14 тона (1909, Австралия) Най-големият известен фрагмент от метеорита ''Мон-Дьо'' с тегло 435 кг.
Виж Слънчева система и Железни метеорити
Загреб
Загреб (Zagreb), предишно име Аграм (докато е в Австро-Унгария), е столицата и най-големият град на Хърватия.
Златна плоча на Вояджър
Златната плоча на Вояджър Обложка на златната плоча на Вояджър Златната плоча на Вояджър е грамофонна плоча, поставена на борда на двата космически апарата, изстреляни през 1977 г.
Виж Слънчева система и Златна плоча на Вояджър
Зонд 1
Зонд 1 (3МВ-1, № 4) е съветска сонда, част от програма Зонд за изследване на планетите от Слънчевата система.
Земя
Земята е третата планета в Слънчевата система.
Земно ускорение
Градиент на гравитационното поле на АнтарктидаЗемно ускорение (наречено още гравитационно ускорение или ускорение при свободно падане и означавано с буквата g) се отнася до гравитационната сила на привличане, която изпитват всички тела в близост до земната повърхност.
Виж Слънчева система и Земно ускорение
Земеподобна планета
Земеподобна планета е планета, изградена предимно от силикатни скали.
Виж Слънчева система и Земеподобна планета
Български военен атлас
„Български военен атлас“ е най-големият атлас, издаван в България.
Виж Слънчева система и Български военен атлас
Басейн Южен полюс-Ейткън
Топографска карта на басейна Южен полюс-Ейткън. Червените участици показват голямо издигане, а лилавите малко. Картата се базира на информация от сондата Клементин Южен полюс-Ейткън е ударен кратер на повърхността на Луната.
Виж Слънчева система и Басейн Южен полюс-Ейткън
Боб Лазар
Робърт Лазар (Robert Lazar), роден на 26 януари 1959 година, е противоречива личност, представяща се за американски учен.
Виж Слънчева система и Боб Лазар
Боймишки природоисторически музей
Боймишкият природоисторически музей (Μουσείο Φυσικής Ιστορίας Αξιούπολης) е музей в южномакедонския град Боймица (Аксиуполи), Гърция.
Виж Слънчева система и Боймишки природоисторически музей
Възраст на Земята
Земята, видяна от Аполо 17 Възрастта на Земята според съвременните геолози е около 4,54 милиарда години, с точност ± 0,05 милиарда.
Виж Слънчева система и Възраст на Земята
Валя Балканска
Валя Младенова Балканска (родена Фейме Кестебекова в българо-мохамеданско семейство, 8 януари 1942 г. в с. Арда, България) е българска народна певица от Родопската фолклорна област, популярна най-вече със своето изпълнение на народната песен „Излел е Делю хайдутин“, което е включено в Златната плоча на Вояджър на американските космически апарати „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“.
Виж Слънчева система и Валя Балканска
Видима звездна величина
Видимата звездна величина (m) на звезда, планета или друго небесно тяло е логаритмична мярка, отразяваща яркостта на наблюдаваното тяло.
Виж Слънчева система и Видима звездна величина
Виктор Скумин
Виктор Андреевич Скумин (Ви́ктор Андре́евич Ску́мин) е съветски и руски учен, психиатър, психотерапевт и психолог, професор, доктор на медицинските науки, писател, философ.
Виж Слънчева система и Виктор Скумин
Вояджър (програма)
Макет на апаратите от мисията Вояджър Изстрелване на Вояджър 2 с ракетата Титан 3Е Кентавър Траекториите на ''Вояджър-1'' и ''Вояджър-2'' Програмата Вояджър (voyager – „пътешественик“) включва два автоматични космически апарати Вояджър 1 и Вояджър 2, изстреляни през 1977 г.
Виж Слънчева система и Вояджър (програма)
Вояджър 1
Вояджър 1 (Voyager 1) е автоматичен космически апарат, изследвал външните части на Слънчевата система.
Виж Слънчева система и Вояджър 1
Венера (програма)
Венера е името на поредица от космически апарати, изстреляни от СССР в периода 1961 до 1984 с цел изследване на планетата Венера.
Виж Слънчева система и Венера (програма)
Венера (планета)
Венера е втората по ред планета от Слънчевата система и носи името на богинята Венера от римската митология.
Виж Слънчева система и Венера (планета)
Венера 3
Венера 3 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 16 ноември 1965 г.
Виж Слънчева система и Венера 3
Гравитация
Гравитацията (също гравитационно взаимодействие, всемирно привличане, универсално притегляне; gravitas – „тежест“) е природно явление, в резултат на което всички обекти, притежаващи маса или енергия – включително планети, звезди, галактики и дори светлината – се привличат (или гравитират) един към друг.
Виж Слънчева система и Гравитация
Газов гигант
Газовият гигант представлява голяма на размери и маса планета, по-голямата част от обема на която бива заеман от газове като водород и хелий в течно или газообразно състояние.
Виж Слънчева система и Газов гигант
Галактика
Сблъсък на галактики NGC 2207 и IC 2163. След милиарди години ще оцелее само едната от тях. Смята се, че по-голямата NGC 2207 (ляво) ще погълне по-малката IC 2163. Галактика (Γαλαξίας – Млечен път) е гравитационно свързана система от звезди, междузвезден газ и прах, плазма, а също и невидима тъмна материя.
Виж Слънчева система и Галактика
Галилео (космически апарат)
Галилео е автоматичен космически апарат, изпратен по програма на НАСА за изследване на Юпитер.
Виж Слънчева система и Галилео (космически апарат)
Ганимед (спътник)
Вътрешната структура на Ганимед Ганимед е спътник на планетата Юпитер.
Виж Слънчева система и Ганимед (спътник)
Голяма полуос
Голямата полуос (''a'') и малката полуос (''b'') на елипса. В геометрията голяма полуос се отнася до елипси и хиперболи.
Виж Слънчева система и Голяма полуос
Герард Кайпер
Герард Кайпер (Gerard Kuiper) е американски астроном от нидерландски произход.
Виж Слънчева система и Герард Кайпер
Геология
Базалтови шестоъгълни колони в Турция Геологията (γῆ-, „земя“, и λόγος, „наука, учение“) е природна наука, изучаваща състава, строежа, произхода и развитието на Земята и процесите, които формират скалите и минералите.
Виж Слънчева система и Геология
Джузепе Коломбо
Джузепе Коломбо (Giuseppe Colombo), по-известен с прякора си Бепи Коломбо, е италиански учен, математик и инженер в Падуанския университет, Италия.
Виж Слънчева система и Джузепе Коломбо
Джовани Доменико Касини
Джовани Доменико Касини (Giovanni Domenico Cassini; Jean-Dominique Cassini) е италиански астроном, инженер и астролог, работил през втората половина от живота си във Франция.
Виж Слънчева система и Джовани Доменико Касини
Дисномия (спътник)
Ерида и Дисномия. Дисномия (официално название – (136199) Eris I Dysnomia) е единственият известен спътник на планетата-джудже Ерида (втората по големина планета-джудже в Слънчевата система).
Виж Слънчева система и Дисномия (спътник)
Димитър Съселов (астроном)
Димитър Д.
Виж Слънчева система и Димитър Съселов (астроном)
Естествен спътник
Естественият спътник е небесно тяло, което е в орбита на дадена планета.
Виж Слънчева система и Естествен спътник
Естествен изотоп
кора на Земята. В геохимията и ядрената физика, естествени изотопи или първични изотопи (наричани още естествени елементи, или първични елементи) са изотопи на химични елементи открити по Земята, съществуващи в тяхното сегашно състояние, още преди формирането на Земята.
Виж Слънчева система и Естествен изотоп
Ерида (планета джудже)
136199 Ерѝда (с временно наименование 2003 UB313 преди номерирането) е транснептунов обект и втората най-голяма известна планета джудже в Слънчевата система след Плутон.
Виж Слънчева система и Ерида (планета джудже)
Европа (спътник)
Европа е четвъртият по големина естествен спътник на Юпитер и най-малкият от четирите галилееви луни.
Виж Слънчева система и Европа (спътник)
Едмънд Халей
Едмънд Халей (Edmond Halley) е английски астроном, физик и математик.
Виж Слънчева система и Едмънд Халей
Ексцентрицитет (орбита)
В астродинамиката под стандартни условия всяка орбита на тяло е конично сечение.
Виж Слънчева система и Ексцентрицитет (орбита)
Елонгация
Елонгация на вътрешна и външна планета Елонгация като понятие в астрономията е ъгълът, гледан от Земята, заключен между Слънцето, Земята и трето тяло (планета или Луната), т.е., ъгълът Слънце-Земя-планета.
Виж Слънчева система и Елонгация
Енстатит
Енстатитът е минерал; магнезиевият краен член на минералната серия пироксенови силикати енстатит (MgSiO3) – феросилит (FeSiO3).
Виж Слънчева система и Енстатит
Енцелад (спътник)
Енцелад е естествен спътник на Сатурн открит през 1789 г.
Виж Слънчева система и Енцелад (спътник)
Епиметей (спътник)
Епиметей е естествен спътник на Сатурн, носещ името на героя от древногръцката митология Епиметей.
Виж Слънчева система и Епиметей (спътник)
Людвик Заменхоф
Лю̀двик Ла̀заж Замѐнхоф (Ludwik Łazarz Zamenhof; Ludoviko Lazaro Zamenhof), с рождено име Елиезер Леви Заменхоф (לײזער לוי זאַמענהאָף/Eliezer Lewi Samenhof), е полски лекар офталмолог, езиковед и полиглот от еврейски произход, създател на международния език есперанто.
Виж Слънчева система и Людвик Заменхоф
Луна
Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система.
Лунен южен полюс
Областта около Южния полюс на Луната, снимана от Клементин. Изглед на Южния полюс на Луната, показващ къде отражение и данни за температурата показват възможното наличие на лед от повърхностните води.
Виж Слънчева система и Лунен южен полюс
Литий
Литият е химичен елемент със символ Li и атомен номер 3.
Йо (спътник)
Йо е най-вътрешният от четирите Галилееви спътници на Юпитер и един от най-големите спътници в Слънчевата система с диаметър от около 3500 km.
Виж Слънчева система и Йо (спътник)
1 септември
1 септември е 244-тият ден в годината според григорианския календар (245-и през високосна).
Виж Слънчева система и 1 септември
108 Хекуба
(108) Хекуба е астероид от основния пояс в Слънчевата система, чието средно движение е два пъти по-голямо от средното движение на планетата Юпитер.
Виж Слънчева система и 108 Хекуба
13 юни
13 юни е 164-тият ден в годината според григорианския календар (165-и през високосна).
2312 (роман)
„2312“ е научно-фантастичен роман на американския писател Ким Стенли Робинсън, публикуван през 2012 г.
Виж Слънчева система и 2312 (роман)
2I/Борисов
2I/Борисов, с първоначално означение C/2019 Q4 (Borisov) е първата открита междузвездна комета и вторият междузвезден обект (след междузвездния астероид 1I/Оумуамуа), който е регистриран да преминава през нашата Слънчева система.
Виж Слънчева система и 2I/Борисов
4 Веста
4 Веста е третият по големина астероид в основния пояс с размери приблизително 530 на 468 km.
Виж Слънчева система и 4 Веста
50000 Кваоар
50000 Кваоар (Quaoar) е транснептунов обект в пояса на Кайпер.
Виж Слънчева система и 50000 Кваоар
90377 Седна
90377 Седна (символ) е планета джудже и транснептунов обект, открит от Майкъл Браун от Калифорнийския технологичен институт, Чадуик Трухильо от обсерваторията Джемини и Дейвид Рабиновиц от Йейлския университет на 14 ноември 2003 г.
Виж Слънчева система и 90377 Седна