Съдържание
56 отношения: Кърма (корабоплаване), Каунас, Катедра по славянски литератури, Софийски университет, Патроним, Павел Брюлов, Плана (пояснение), Огюст Дозон, Аргументация, Азия, Акут, Акулообразни, Радуалд, Регионален език, Санскрит, Скрупул, Славянски божества, Славянски народи, Славянски език, Славянизация, Словашки език, Словио, Сопот (пояснение), Списък на езици, използващи кирилица, Северна Македония (книга), Седмочисленици, Талин, Творителен падеж, Фонема, Южнославянски езици, Ярило, Яровит, Мюриц (езеро), Македонци, Македонци (нация), Местен падеж, Мечислав Малецки, Междуславянски език, История на Румъния, Идиш, Индоевропейски езици, Злато, Български език, Бранденбург, Бриги, Балкански полуостров, Болеслав, Беларуски език, Взаимно разбираеми езици, Витолд Манчак, Виктор Пожежински, ... Разширете индекс (6 Повече ▼) »
Кърма (корабоплаване)
Транцева кърма на ветроходен кораб. Кърма (от ст. слав. – „рулево весло“, родствено от κορμὸς – „весло; трупа, пън, талпа“) е задната част от корпуса на кораб или плавателен съд; дели се на надводна и подводна част// Военная энциклопедия: в 18 т./под ред.
Виж Славянски езици и Кърма (корабоплаване)
Каунас
Кау̀нас (Kaunas) е град в централна Литва, втори по население в страната и бивша нейна столица.
Катедра по славянски литератури, Софийски университет
Катедрата по славянски литератури в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е самостоятелно научно звено към Факултета по славянски филологии.
Виж Славянски езици и Катедра по славянски литератури, Софийски университет
Патроним
Патронимът е част от пълното име, основаваща се на личното име на бащата, дядото или по-ранен предшественик от мъжки пол.
Виж Славянски езици и Патроним
Павел Брюлов
Павел Александрович Брюлов (Па̀вел Алекса̀ндрович Брюлло̀в) е руски архитект и художник-пейзажист, академик и член на Съвета на Императорската художествена академия, член на Съвета на организацията на передвижниците и пазител на днешния Държавен руски музей.
Виж Славянски езици и Павел Брюлов
Плана (пояснение)
Плана може да се отнася за.
Виж Славянски езици и Плана (пояснение)
Огюст Дозон
Луи Огюст Анри Дозон (Louis Auguste Henri Dozon) е френски филолог, албанолог, преводач и дипломат, служил на Балканите през втората половина на XIX век.
Виж Славянски езици и Огюст Дозон
Аргументация
Аргументация (също и теория на аргументацията) изучава как хората могат и трябва да достигат до заключения чрез логическо разсъждение, въз основа на предпоставки.
Виж Славянски езици и Аргументация
Азия
Азия е най-големият и най-населеният континент на планетата Земя.
Акут
Аку̀т (лат. acutus), оксѝя, ὀξία, остро ударение, е диакритичен знак, който се слага над буквите.
Акулообразни
Акулообразните (Selachimorpha), известни като акули, са надразред хрущялни риби от подклас Пластинчатохрили (Elasmobranchii).
Виж Славянски езици и Акулообразни
Радуалд
Радуалд (Raduald, Radoald; † 651 г.) е херцог на Беневенто от 646 до 651 г.
Регионален език
Регионален език е език, който се говори в рамките само на части от дадена държава - федерален окръг, провинция, щат, или друг необособен административно регион.
Виж Славянски езици и Регионален език
Санскрит
Санскрит (संस्कृतम्,, „изтънчен език“), понякога наричан санскритски език, е древен индоарийски език и основен богослужебен език на индуизма, будизма и джайнизма.
Виж Славянски езици и Санскрит
Скрупул
Скрупул (scrupulus – „малко остро камъче“) е древна древноримска мерна единица за тегло, преминала в днешно време в преносен смисъл в „скрупули“.
Славянски божества
Езическите славяни били политеисти – почитали са много богове и богини.
Виж Славянски езици и Славянски божества
Славянски народи
Славянски народи са етнолингвистична общност от модерни народи, които говорят на един от славянските езици и притежават в различна степен сходен генетичен произход и сходни етно-културни, антропологически, етнографски и фолклорни характеристики.
Виж Славянски езици и Славянски народи
Славянски език
#виж Славянски езици.
Виж Славянски езици и Славянски език
Славянизация
Славянизация се нарича процесът на приемане на славянския език на местата в Европа, където славяните се заселват при своята миграция през VI-VII в., и последвалото асимилиране на част от местното население.
Виж Славянски езици и Славянизация
Словашки език
Слова̀шкият езѝк (slovenčina) е славянски език от групата на западнославянските езици, говорен от около 5 600 000 души в Словакия, Сърбия, Унгария.
Виж Славянски езици и Словашки език
Словио
Словио е писмен и говорим конструиран славянски език, създаден от словака Марк Хучко, публикуван през 2001 година в интернет.
Сопот (пояснение)
Сопот е много разпространен в славянските езици хидроним а впоследствие и топоним.
Виж Славянски езици и Сопот (пояснение)
Списък на езици, използващи кирилица
Този списък показва езици, които използват или са използвали азбука въз основа на кирилицата.
Виж Славянски езици и Списък на езици, използващи кирилица
Северна Македония (книга)
„Северна Македония.
Виж Славянски езици и Северна Македония (книга)
Седмочисленици
Мозайка със Седмочислениците в църквата „Свети Седмочисленици“ „Св. Наум“ край Охрид Седмочисленици е събирателно название за 7 светци, почитани от Българската православна и други църкви като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата.
Виж Славянски езици и Седмочисленици
Талин
Та̀лин (Tallinn, исторически Reval, Ревель) е столица и най-голям град на Естония.
Творителен падеж
Творителният падеж, или инструментал (casus instrumentalis), е падежна форма, която най-общо обозначава дадено съществително като оръдие (инструмент) или средство, чрез което даден субект осъществява или извършва дадено действие.
Виж Славянски езици и Творителен падеж
Фонема
Фонемата (от гръцки φώνημα, „звук“) е най-малката звуково неделима частица от състава на думата, която може да изпълнява смислоразличителна функция в морфемите и в думите.
Южнославянски езици
Южнославянските езици представляват обособена група сред славянските езици.
Виж Славянски езици и Южнославянски езици
Ярило
Ярѝло (Ярило, правилно произношение на български: Ярѝла) e фолклорен и митологичен персонаж при почитано от източните славяни.
Яровит
Яровит (в немските хроники Gerovit, Herovit, Gerovitus) е божество, почитано от западните славянски племена (полабските и прибалтийските – поморяни и др.). Като средища на култа му са известни Вологошча (дн.
Мюриц (езеро)
Мюриц (Müritz) (от славянски: морце – „малко море“) е пресноводно езеро в Североизточна Германия, провинция Мекленбург-Предна Померания, най-голямото в системата на Мекленбургските езера и най-голямото изцяло на територията на Германия.
Виж Славянски езици и Мюриц (езеро)
Македонци
Бигорската света обител от началото на XX век Македо̀нци (Μακεδόνες, Македонес, македонци) са жителите на географската област Македония.
Виж Славянски езици и Македонци
Македонци (нация)
Македонците (македонци), наричани понякога славомакедонци, съгласно идеологията на македонизма са славяноезичните жители на географската област Македония или произхождащите от нея такива, които имат македонска национална идентичност.
Виж Славянски езици и Македонци (нация)
Местен падеж
Местният падеж, или локативът (casus locativus), е падеж, който преди всичко означава място на действие или местоположение на обект, откъдето идва и названието на падежа.
Виж Славянски езици и Местен падеж
Мечислав Малецки
Мечѝслав Бронѝслав Малѐцки (Mieczysław Bronisław Małecki) полски езиковед полонист, славист и диалектолог, професор в Ягелонския университет, член на Полската академия на знанията.
Виж Славянски езици и Мечислав Малецки
Междуславянски език
Междуславянският език е проект за създаване на изкуствен общославянски език, който за първи път е бил описан от хърватския мисионер Юрий Крижанич в средата на 17 век.
Виж Славянски езици и Междуславянски език
История на Румъния
Император Траян.
Виж Славянски езици и История на Румъния
Идиш
Идиш (ייִדיש, Yiddish, Jiddisch) е германски език, на който говорят около четири милиона евреи ашкенази по целия свят.
Индоевропейски езици
Родословно дърво на индоевропейските езици Индоевропейските езици (в миналото наричани още индогермански) са езиково семейство, обхващащо около 443 езика и диалекта (оценка на SIL), говорени от около три милиарда души.
Виж Славянски езици и Индоевропейски езици
Злато
Златото е химичен елемент с атомен номер 79 и означение Au.
Български език
Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици, като образува неговата източна подгрупа.
Виж Славянски езици и Български език
Бранденбург
Бранденбург (на долнолужишки език: Bramborska, от славянски бранибор – „бранеща гора“ или „горска броня“; разговорно наричан също Марката) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия.
Виж Славянски езици и Бранденбург
Бриги
ВръхХоломон, планински регион в и около Мигдония. Бриги (Βρύγοι или Βρίγες) е историческото име на народ, обитавал античните Балкани.
Балкански полуостров
Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.
Виж Славянски езици и Балкански полуостров
Болеслав
Болеслав е мъжко име, разпространено главно в Източна Европа.
Виж Славянски езици и Болеслав
Беларуски език
Беларуският език, наричан още белоруски, (самоназвание: беларуская мова) е славянски език, говорен от около 6,4 милиона души в Беларус, Източна Полша и Литва.
Виж Славянски езици и Беларуски език
Взаимно разбираеми езици
'''Славянски езици''' Взаимно разбираемите езици в лингвистиката са тези, при които говорещите ги могат да се разбират един друг в писмена или в устна форма, без да са учили преди това другия език.
Виж Славянски езици и Взаимно разбираеми езици
Витолд Манчак
Вѝтолд Ма̀нчак (Witold Mańczak) е полски езиковед, професор, специалист в областта на романското, славянското и общото езикознание, дългогодишен преподавател по романска филология в Ягелонския университет (1954 – 2003), гост-професор в Сорбоната (1974 – 1975) и Гисенския университет (1992), член на Полската академия на знанията и Полската академия на науките.
Виж Славянски езици и Витолд Манчак
Виктор Пожежински
Виктор Ян Пожежѝнски (Wiktor Jan Porzeziński; Виктор Карлович Поржезинский) е полско-руски езиковед славист и балтист, професор, преподавател в Московския, Варшавския и Люблинския католически университет, председател на Полския научен кръг в Москва (1917 – 1921), съосновател и председател на Полското лингвистично дружество, член на Полската академия на знанията (1929 – 1930).
Виж Славянски езици и Виктор Пожежински
Великденски поздрав
Руската империя от началото на 20 век. Великденският поздрав е обичай, разпространен сред православните, древноизточни и други християнски общности, които се поздравяват в първия ден на Великден.
Виж Славянски езици и Великденски поздрав
Великоморавия
Великоморавия, или Велика Моравия (Velká Morava, Velkomoravská říše – Великоморавска царство; Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа.
Виж Славянски езици и Великоморавия
Гал Аноним
Гал Аноним (Gallus Anonymus; Gall Anonim; XI – XII век) е автор на най-старата (пълна) полска хроника.
Виж Славянски езици и Гал Аноним
Есперанто
Еспера̀нто е най-разпространеният изкуствен международен спомагателен език.
Виж Славянски езици и Есперанто
Езиково семейство
Разпространение на езиковите семейства Езиково семейство се нарича съвкупност от езици, свързани с общия си произход от един праезик, което обуславя наличието на известни сходства в речниковия запас и граматиката на тези езици.
Виж Славянски езици и Езиково семейство
Йосипина Урбанчич
Йосипина Урбанчич, публикувала под творческия псевдоним Йосипина Търнограйска (Josipina Urbančič - Turnograjska), е една от първите словенски писателки, поетеси и композиторки.
Виж Славянски езици и Йосипина Урбанчич