Съдържание
84 отношения: Drudkh, Купала, Кривичи, Капище, Кикимора, Коляда, Правда (ред), Поревит, Покръстване на Полша, Полудница, Политеизъм, Перун, Перхта, Пеперуда (обичай), Ото фон Бамберг, Огнена Мария, Аркона (група), Наречници, Неживи, Неопаганизъм, Ръцете на Бог, Русалка, Радегаст, Разкрити капища, Род (божество), Родноверие, Рожаници, Ретра, Религия, Стрибог, Самодива, Сварог, Сварожич, Светослав I, Световно дърво, Свентовит, Симаргал, Славянска религия/Архив, Славянската митология, Славянски божества, Славянски митични същества, Славяни, Списък на криптиди, Траян (пояснение), Трапеза, Триглав (бог), Троян (митология), Таласъм, Упир, Хърс, ... Разширете индекс (34 Повече ▼) »
Drudkh
Drudkh е украинска блек метъл група.
Виж Славянска религия и Drudkh
Купала
Купа̀ла (Купа̀ла, Купа̀ло; Купа̀ло, Купа̀йла) е фолклорно-митологичен персонаж, вероятно божество, почитано от източните славяни; основна фигура в празненствата в деня на лятното слънцестоене (22 - 23 юни).
Виж Славянска религия и Купала
Кривичи
Кривичите (криви́чи) са етническа група (племе, племенен съюз) населявала през VIII-XII век североизточната част на днешна Беларус и съседните области на днешна Русия.
Виж Славянска религия и Кривичи
Капище
Капище (още свентило, кумирьница, капищьница, трэбище) се наричали свещените места на прабългарите в предхристиянската епоха.
Виж Славянска религия и Капище
Кикимора
Кикимора в славянската митология е домашен женски дух, често отъждествяван с Домница, която е партньорка на Домовика.
Виж Славянска религия и Кикимора
Коляда
Коляда (Коледа), в славянската митология е митологично същество, въплъщаващо новогодишния цикълМифы народов мира (второ издание)/изд.
Виж Славянска религия и Коляда
Правда (ред)
#виж Славянска религия.
Виж Славянска религия и Правда (ред)
Поревит
Поревит (още Порват) – славянски бог на дърветата, плодородието, мъжката оплодителна сила и сексуална потентност.
Виж Славянска религия и Поревит
Покръстване на Полша
Покръстване на Полша традиционно се нарича приемането на християнството от княза на поляните Мешко I, с което започва дълъг процес на християнизация на полските земи.
Виж Славянска религия и Покръстване на Полша
Полудница
Полудница (Полуденица) в славянската митология е жесток полски духс вид на красива млада жена в чисто бяла ленена риза.
Виж Славянска религия и Полудница
Политеизъм
Политеизъм или политеистична религия (от старогръцки: πολύς, polys – „многочислен, много“ и θεός, θεοί theoi – „бог, божество“ – „многобожие“) се нарича религиозен светоглед, включващ вяра в повече от един бог.
Виж Славянска религия и Политеизъм
Перун
Перун (още Piorun, Parun, Перин) – едно от най-могъщите божества в славянската митология, сътворител на гръмотевицата и светкавицата, носител на бури и дъжд, закрилник на бойците и предводител на отрядите по време на битка.
Перхта
Маска на Перхта в Клагенфурт, Австрия Фрау Перхта (Frau Perchta) или Фрау Перхт (Frau Percht) е легендарна женска фигура, срещана по различни начини в континенталната германска и в славянската митология.
Виж Славянска религия и Перхта
Пеперуда (обичай)
Обичай за дъжд „пеперуда“ в Добруджа, 50-те години на XX век Обичаят „пеперуда“ в Етъра. Пеперу̀да или додо̀ла (още пеперу̀га, прѐперуга, пеперу̀гя, перперу̀на, перуница, дуду̀ла, дудулейка, дудулица, дидиля, вай-ду̀доле, вай-гугу̀, ой-люлѐ, ро̀соманка) е традиционен обичай на Балканския полуостров, типичен за българи, сърби и хървати, но също разпространен и сред румънци, гърци, албанци, балканските цигани и гагаузи.
Виж Славянска религия и Пеперуда (обичай)
Ото фон Бамберг
Ото I фон Бамберг, също Ото фон Мистелбах(Otto I von Bamberg, Otto von Mistelbach, * ок. 1060, † 30 юни 1139) е епископ на Бамберг (1102 – 1139).
Виж Славянска религия и Ото фон Бамберг
Огнена Мария
Огнена Мария (Мария Опърлия, Опалена Мария) е празник в българския народен календар, честван на 17 юли.
Виж Славянска религия и Огнена Мария
Аркона (група)
Аркона е руска езически/фолк метъл група.
Виж Славянска религия и Аркона (група)
Наречници
Наречници (още орисници, рожделници, нарюкници, съдници, съдбеници, съдици) – в славянската митология, три сестри-феи, които се появяват край новороденото дете и му наричат – предсказват му съдбата.
Виж Славянска религия и Наречници
Неживи
Неживи (още лоши мъртви, зли мъртви, мори, немъртви, нечисти, навье, навлянци, навои, навяци) според славянската митология са зли духове на починали хора, които не са успели да преминат в Долната земя и да намерят покой.
Виж Славянска религия и Неживи
Неопаганизъм
Неопаганизъм (paganus, „жител“, „гражданин“; на български новоезичество) е общ термин използван с разнородно приложение за различни западни духовни или религиозни вярвания и практики на природните или политеистични религии в противовес на авраамическите.
Виж Славянска религия и Неопаганизъм
Ръцете на Бог
Ръцете на Сварог Ръцете на Сварог (Ręce Swaroga) е вид представяне на кръст.
Виж Славянска религия и Ръцете на Бог
Русалка
Русалката е легендарно същество от славянската митология, чиято горна част на тялото е човешка, а долната наподобява опашка на риба.
Виж Славянска религия и Русалка
Радегаст
Радегаст (Радогост, Редигаст, Редегаст, Редгост) е божество, почитано от западните славянски племена.
Виж Славянска религия и Радегаст
Разкрити капища
Някои археологически находки на древнославянски светилища.
Виж Славянска религия и Разкрити капища
Род (божество)
Род (още Див, Дий; във Веда Словена – Дий, Диа) е източнославянско божество.
Виж Славянска религия и Род (божество)
Родноверие
Chram Mazowiecki – RKP, 2007 Chram Mazowiecki - RKP, Noc Kupały, 2009 Родноверието (още родоверие, родна вяра, стара вяра, rodzima wiara, rodna vira, рідна віра) е съвременно религиозно течение в някои славяноезични държави, което се основава на вярата, че възстановява древната славянска религия.
Виж Славянска религия и Родноверие
Рожаници
Рожаниците, известни и като роженици, рожденици или родзеници, са древнославянски демони или богини на съзиданието, рождението и плодородието.
Виж Славянска религия и Рожаници
Ретра
Ретра (Riedegost; Radogoszcz) е средновековен славянски град, в най-източните райони на днешна Германия.
Религия
Карта на основните религии и техните клонове Религията е организирана система от вярвания, културни системи и мирогледи, които свързват човечеството с даден порядък на съществуване.
Виж Славянска религия и Религия
Стрибог
Стрибог (още Стриба бога, Стрибо) е предполагаемо божество, споменато в няколко източнославянски текста от 12 век.
Виж Славянска религия и Стрибог
Самодива
Самодивите, самовилите или вилите са митични същества в славянската митология, описвани и изобразявани обикновено с външния вид на красиви жени.
Виж Славянска религия и Самодива
Сварог
Сварог е предполагаемо славянско божество, аналог на гръцкия бог-ковач Хефест.
Виж Славянска религия и Сварог
Сварожич
Сварожич (още Сварожиц, Сварогич, Радегаст) – славянски бог на огъня, пламъка и огнището.
Виж Славянска религия и Сварожич
Светослав I
Светослав I Игоревич (Свѧтославъ Игоревичь) е варяжки княз на Киевска Рус, наследник на княз Игор I (Ингвар).
Виж Славянска религия и Светослав I
Световно дърво
Идеята за световна ос, организиран космос (в противовес на хаоса) и най-вече универсална концепция за света. Световното дърво. Руски модел. Световно дърво (Arbor mundi) е един от основните символи в много местни митологии и е образ, характерен за мито-поетичното мислене и съзнание, въплъщаващ в себе си идеята за световна ос, организиран космос (в противовес на хаоса) и най-вече универсална концепция за света.
Виж Славянска религия и Световно дърво
Свентовит
Свентовит (още Световит, Святовид, Svantovitus) е четворично мъжко божество, за което се смята, че е почитано от западните славяни на остров Рюген през ранното Средновековие.
Виж Славянска религия и Свентовит
Симаргал
Симаргал (още Симаргл, Семаргл, Симург) е благотворен духв древната славянска митология.
Виж Славянска религия и Симаргал
Славянска религия/Архив
#вижСлавянска религия.
Виж Славянска религия и Славянска религия/Архив
Славянската митология
#виж Славянска религия.
Виж Славянска религия и Славянската митология
Славянски божества
Езическите славяни били политеисти – почитали са много богове и богини.
Виж Славянска религия и Славянски божества
Славянски митични същества
Славянските митични същества са митологически образи, характерни за митологията на древните славяни и за съвременния славянски фолклор.
Виж Славянска религия и Славянски митични същества
Славяни
Славянските поселения към 300 г. пр.н.е. (в синьо) и прародината им (в тъмносиньо) Славяните представляват етнолингвистична група, обитавала Централна и Източна Европа от средата или края на бронзовата епоха (ок.
Виж Славянска религия и Славяни
Списък на криптиди
Това е списък на криптиди, които са предмет на изучаване от криптозоологията и криптоботаниката.
Виж Славянска религия и Списък на криптиди
Траян (пояснение)
Траян (Traian, Traianus, Trajan) е име на.
Виж Славянска религия и Траян (пояснение)
Трапеза
Трапеза, Питър Клас, 1627 г. Трапеза (на гръцки tràpeza от tetrapeza – „с четири крака“) означава маса, софра, с наредено ядене на нея.
Виж Славянска религия и Трапеза
Триглав (бог)
Триглав (Trzyglow) е бог, който според житието на Ото Бамбергски е почитан през 12 век от поморяните, най-вече в Шчечин, където имало негово светилище.
Виж Славянска религия и Триглав (бог)
Троян (митология)
Троян е човек или божество, споменато няколко пъти в руската поема от 12 век „Слово за похода на Игор“, както и в руски апокрифни текстове от същия период, като преписа „Хождение Богородицы по мукам“, „Слово и откровение святыхапостолов“ и др.
Виж Славянска религия и Троян (митология)
Таласъм
Таласъм в българските фолклорни поверия е зъл и невидим дух, който обитава мостове, чешми и сгради (най-често изоставени).
Виж Славянска религия и Таласъм
Упир
Упир – един от най-древните духове в славянската митология.
Хърс
Хърс (още Хърсой, Хръс, Хорс) е предполагаем бог на слънцето, почитан от източните славяни през 10 век.
Чернобог
Чернобог (още Чърнбог, Czarnobóg, Czernobuh) e бог, който според християнския мисионер Хелмолд (12 век) е почитан от славянските племена венди и полаби в днешна Източна Германия.
Виж Славянска религия и Чернобог
Юнак
Юнак – приказен образ, характерен особено за южните славяни.
Ярило
Ярѝло (Ярило, правилно произношение на български: Ярѝла) e фолклорен и митологичен персонаж при почитано от източните славяни.
Яровит
Яровит (в немските хроники Gerovit, Herovit, Gerovitus) е божество, почитано от западните славянски племена (полабските и прибалтийските – поморяни и др.). Като средища на култа му са известни Вологошча (дн.
Виж Славянска религия и Яровит
Митология
Митология (μῦθος – предание, разказ и λόγος – учение) се нарича сборът от митовете (легенди, предания) на дадена общност, както и науката, изучаваща митовете.
Виж Славянска религия и Митология
Морана
Морана (още Мора, Морена, Мара, Marzanna) – славянски символ на зимата и смъртта.
Виж Славянска религия и Морана
Мори
Мори (още мари, нави, мавки, мрави) – в славянската митология, нечисти, лоши мъртъвци, неживи.
Мокош
Мокош (още Макош, Мокоша, Мокуша, Мокощ) е богиня, почитана от източните славяни.
Жар-птица
Жар-птица в славянската митология е вълшебна птица с многоцветни, сияещи като огън пера.
Виж Славянска религия и Жар-птица
Зори
Зори (Зари, Зарии) в славянската митология е сборното название на богини, дъщери на Даждбог.
Българска митология
alt.
Виж Славянска религия и Българска митология
Бяс
Електронномикроскопска снимка на ''Rabies virus'' и ''телца на Бабеш – Негри'' Бесът (Rabies, Lyssa; Rabies; Tollwut и Бешенство) е остра заразна болест, която засяга бозайниците и човека.
Банник
Банник е славянски дух, обитател на банята.
Виж Славянска религия и Банник
Блатник
Блатник (болотник, болотняник или болотный) е зъл духот славянската митология, обитател на блатата.
Виж Славянска религия и Блатник
Берегини
Берегини (още брегини, брягини) – двойка славянски женски духове, обитаващи бреговете на реки и езера.
Виж Славянска религия и Берегини
Белобог
Белобог (или Бялбог, Белун, Беловит) е предполагаемо славянско божество.
Виж Славянска религия и Белобог
Върколак
Върколакът (вълколак) е митологично същество, считано за създание на злото, обикновено духна умрял човек.
Виж Славянска религия и Върколак
Вампир
Вампирите (Въпир, Кръвник, Кръволок, Упир), митологически и фантастични персонажи, които пият човешка или животинска кръв, за да поддържат силата и съществуването си.
Виж Славянска религия и Вампир
Винище
300x300px Ловната дружинка на село Винище Вѝнище (на местния диалект: Виньище) е село в Северозападна България.
Виж Славянска религия и Винище
Влъхва
Среща на княз Олег с кудесником (волхвом) Поклонението на влъхвите (Кремиковски манастир) Влъхва (мн.ч. влъхви, стб.) в славянското езичество означава жрец, добър магьосник, гадател, прорицател, лечител.
Виж Славянска религия и Влъхва
Велес (бог)
Велес (Волос) е бог при някои славянски народи.
Виж Славянска религия и Велес (бог)
Велесова книга
Велесова книга (Книга Велеса, Влес книга) е книга, съдържаща разностранна информация относно езическите вярвания на древните славяни, предполагаемо за периода 7 век пр.н.е. – 9 век.
Виж Славянска религия и Велесова книга
Даждбог
Даждбог (Дажбог, Дайбог, Дабог) е бог, почитан от някои славянски народи преди тяхната християнизация и вероятно свързван със слънцето.
Виж Славянска религия и Даждбог
Дворник
Дворник (Дворный) в славянската митология е дух, обитаващ двора на къщата, охраняващ градините, хамбарите, кокошарниците и другите помощни сгради край дома.
Виж Славянска религия и Дворник
Див
Див и диви в славянската митология са две абсолютно различни неща, които често биват смесвани и бъркани.
Доля
Доля в славянската митология е олицетворение на съдбата и участта, духът който защитава дома, принадлежностите, потомството, който носи щастие и успех.
Домовик
Домовик (Домовой, Домник, Дед, Стопан) в славянската митология е духна починал родоначалник или праотец на семейството.
Виж Славянска религия и Домовик
Девана
Девана е богиня на лова, съпруга на бога на горите Святобор и дъщеря на Перун.
Виж Славянска религия и Девана
Ерменки
Ерменките представляват зли духове, които вредят на родилките и малките деца.
Виж Славянска религия и Ерменки
Езичество
Езичество или паганизъм се нарича вярата, основана на поклонението на много богове или идолопоклонство.
Виж Славянска религия и Езичество
Лада
Лада, по мнение на неколцина изследователи (А. С. Фаминцин, Б. А. Рибаков и неговите последователи), е предполагаемо полско божество в славянската митология; богиня на хармонията, радостта, младостта, красотата, брака и любовта.
Лазаруване
Лазаруване – славянски обичай, разпространен и в БългарияБългарска митология.
Виж Славянска религия и Лазаруване
Лел
Лел (Лелбог, Lelbog) e митично същество, споменато в някои полски книги от 15 – 16 век.
Леля
Леля (Ляля) е митично същество, за чието съществуване се съди по припевите на някои сватбарски народни песни, главно руски.