Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Син (митология)

Index Син (митология)

Отпечатък от цилиндричния печат на ''Хашхамер'', ''патеси'' (първожрец) на ''Син'' от Ишкун-Си, около 2100 пр.н.е. Седналата фигура най-вероятно е Ур-Наму, полагащ управлението в ръцете на Хашхамер, предвождан от ламма.

Съдържание

  1. 11 отношения: Ашурбанипал, Набонид, Син, Списък на божества от шумеро-акадската митология, Сенахериб, Харан, Монотеизъм, Ищар, Елам, Енхедуана, Епос за Гилгамеш.

Ашурбанипал

Ашурбанипал (Aššur-bāni-apli, „Ашур е създател на наследника“) е владетел на Древна Асирия от династията на Саргонидите в периода на Новоасирийско царство.

Виж Син (митология) и Ашурбанипал

Набонид

Набонид е последният владетел на Нововавилонското царство, управлявал от 556 пр.н.е. – 539 пр.н.е. По произход арамеец, Набонид се стреми да обедини арамейските племена за борба с персите.

Виж Син (митология) и Набонид

Син

Син може да се отнася за.

Виж Син (митология) и Син

Списък на божества от шумеро-акадската митология

В списъкъка са включени различни богове, демони и герои, а също локации и абстрактни понятия от шумеро-акадската митология.

Виж Син (митология) и Списък на божества от шумеро-акадската митология

Сенахериб

Саргон II вдясно Сенахериб (около 705 – януари 681 пр.н.е.), е син на Саргон II, когото наследил на асирийския престол и царувал 37 години (720-681 пр.н.е. (други източници – 683 пр.н.е.).

Виж Син (митология) и Сенахериб

Харан

Харан или Кара (Harrânu – „развилка“; Carrhae) е древен град в северното Междуречие, първо споменат в хетските документи от Багазкя, а след това в Стария завет и асирийски царски надписи.

Виж Син (митология) и Харан

Монотеизъм

Монотеизъм (μόνος – „един“ и θεός – „бог“) или единобожие, e вярата в съществуването на едно божество, за разлика от политеизма (вярата в повече от едно божество) и от атеизма (вярата, че не съществуват божества).

Виж Син (митология) и Монотеизъм

Ищар

Ищар-Инана Възстановка на храма на Ищар с храмов инвентар и статуетки на молещи се. Ашур, ок. 2400 г. пр. н. е., Музей Пергамон, Берлин Ищар е акадска и вавилонска богиня, съответстваща на шумерската Инана/ Ининин.

Виж Син (митология) и Ищар

Елам

Елам е древна цивилизация, развила се в днешен Югозападен Иран.

Виж Син (митология) и Елам

Енхедуана

Енхедуана (En-hedu-ana) (2285 г. пр.н.е. – 2250 г. пр.н.е.), също и като Енхедуанна, означаващо „повелителка, принадлежаща на Ану“ или „висша жрица, принадлежаща на Ану“ (Ану – небето, небесата, рая) е била акадска жрица на Луната или Нанна в Ур.

Виж Син (митология) и Енхедуана

Епос за Гилгамеш

Фрагмент от акадска плочка с описание на Потопа в Епоса за Гилгамеш Епосът за Гилгамеш е епична поема от Месопотамия и една от най-древните литературни творби, запазени до наши дни.

Виж Син (митология) и Епос за Гилгамеш