Съдържание
18 отношения: Коефициент на Поасон, Принцип на Хюйгенс – Френел, Поасон, Разпределение на Поасон, Сади Карно (физик), Светлина, Скобки на Поасон, Со, Уравнение на Поасон, Магнитно поле, Молекулна физика, Механика на флуидите, Жозеф Фурие, Жозеф Лиувил, Еварист Галоа, Екол политекник, 21 юни, 25 април.
Коефициент на Поасон
Коефициент на Поасон, наречен в чест на Симеон Дени Поасон, е материална константа, която представлява отношение на напречната деформация \bar към надлъжната деформация \varepsilon, взета с обратен знак, при тест на опън или на натиск.
Виж Симеон Дени Поасон и Коефициент на Поасон
Принцип на Хюйгенс – Френел
Дифракция според принципа на Хюйгенс – Френел. Пречупване на светлината по модела на Хюйгенс – Френел. Принципът на Хюйгенс – Френел (наречен в чест на Кристиан Хюйгенс и Огюстен Френел) е един от основните постулати във вълновата теория, описващ механизма на разпространение на вълните на светлината.
Виж Симеон Дени Поасон и Принцип на Хюйгенс – Френел
Поасон
#виж Симеон Дени Поасон.
Виж Симеон Дени Поасон и Поасон
Разпределение на Поасон
Функция на вероятността Функция на разпределението Разпределение на Поасон или Поасоново разпределение в статистиката и теорията на вероятностите е дискретно разпределение на вероятностите, което изразява вероятността определен брой събития да се случат в определен интервал от времето или пространството, ако събитията се случват с известна постоянна скорост и са статистически независими от времето на последното събитие.
Виж Симеон Дени Поасон и Разпределение на Поасон
Сади Карно (физик)
Никола̀ Леона̀р Садѝ Карно̀ (Nicolas Léonard Sadi Carnot) е френски физик и инженер, основоположник на съвременната термодинамика.
Виж Симеон Дени Поасон и Сади Карно (физик)
Светлина
Лъч светлина в Каньон на антилопата, САЩ Светлината е електромагнитно излъчване с дължина на вълната във видимия за човешкото око диапазон на електромагнитния спектър, приблизително от 400 до 750 nm.
Виж Симеон Дени Поасон и Светлина
Скобки на Поасон
Скобките на Поасон са важен оператор в хамилтоновата механика, играещ централна роля в описанието на времевата еволюция на динамичните системи във формулировката на Хамилтон.
Виж Симеон Дени Поасон и Скобки на Поасон
Со
Замък в парка на Со Со (Sceaux) е град във Франция.
Уравнение на Поасон
Уравнението на Поасон е частно диференциално уравнение от елиптичен тип с широко приложение в машиностроенето и теретичната физика.
Виж Симеон Дени Поасон и Уравнение на Поасон
Магнитно поле
Магнитното поле е векторно поле, което се създава от частици с ненулев магнитен момент (например от магнитния момент на електроните в атомите на постоянен магнит) или от промяната на електрическото поле във времето.
Виж Симеон Дени Поасон и Магнитно поле
Молекулна физика
Молекулната физика е раздел от физиката, който изучава физичните свойства на телата, като разглежда техния молекулен строеж.
Виж Симеон Дени Поасон и Молекулна физика
Механика на флуидите
Механика на флуидите също и хидрогазодинамика или хидроаеромеханика е дял от физиката, чийто обект на изследване е макроскопичното физическо поведение и механичните взаимодействия на флуидите („флуиди“ е общото име на течностите и газовете), раздел е от механиката на непрекъснатите среди.
Виж Симеон Дени Поасон и Механика на флуидите
Жозеф Фурие
Жан Батист Жозеф Фурие (Jean Baptiste Joseph Fourier) е френски математик и физик.
Виж Симеон Дени Поасон и Жозеф Фурие
Жозеф Лиувил
Жозеф Лиувил (Joseph Liouville) е френски математик.
Виж Симеон Дени Поасон и Жозеф Лиувил
Еварист Галоа
Еварист Галоа (Évariste Galois; 25 октомври 1811 – 31 май 1832) е френски математик роден в Бур-ла-Рен.
Виж Симеон Дени Поасон и Еварист Галоа
Екол политекник
Екол политекник (известен също като Парижката политехника или X („икс“), École Polytechnique, l'X) е висше инженерно училище във Франция, основано през 1794 г.
Виж Симеон Дени Поасон и Екол политекник
21 юни
21 юни е 172-рият ден в годината според григорианския календар (173-ти през високосна година).
Виж Симеон Дени Поасон и 21 юни
25 април
25 април е 115-ият ден в годината според григорианския календар (116-и през високосна).