Съдържание
255 отношения: Куява Радинович, Кръстоносен поход, Крал на римляните, Кралство Унгария, Кралство Литва, Крижевци, Кревска уния, Каспар фон Клингенберг, Каспар Шлик, Катарина Саксонска (1453 – 1534), Карл IV (Свещена Римска империя), Карлщейн (замък), Карло Гонзага, Кавалетен портрет през Ранния ренесанс, Каликстинци, Конрад IX фон Вайнсберг, Конрад фон Даун, Конрад V (Оелс), Прокоп от Моравия, Паланок, Пандолфо III Малатеста, Паола Малатеста, Остоя Котроманич, Освалд фон Волкенщайн, Оряхово, Орадя, Оребити, Адолф II (Клеве-Марк), Айтел Фридрих I (Хоенцолерн), Айзенщат, Албрехт II (Германия), Албрехт III фон Верденберг-Хайлигенберг-Блуденц, Албрехт IV (Австрия), Албрехт фон Бранденбург, Алесандро Гонзага, Александру I Алдя, Амадей VIII Савойски, Антикрал, Антон (Брабант), Андриаш Мърнявчевич, Анжуйска династия, Аниезе дел Майно, Анна фон Йотинген, Анна Австрийска (1432 – 1462), Анна Бохемска, Нюрнбергци, Нямц (крепост), Никополска крепост, Рудолф III (Саксония-Витенберг), Рупрехт (Свещена Римска империя), ... Разширете индекс (205 Повече ▼) »
Куява Радинович
Куява Радинович (Kujava Radinović) е босненска кралица от 1399 до 1404 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Куява Радинович
Кръстоносен поход
Кръстоносните походи са мащабни военни и религиозно-доктринални кампании през Средновековието, инициирани, подкрепяни и понякога ръководени от Римокатолическата църква.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Кръстоносен поход
Крал на римляните
Герб на Максимилиан I от 1508 г. с надпис: ''MAXIMILIANUS, DEI GRATIA REX ROMANORUM'' (''МАКСИМИЛИАН, ПО БОЖИЯ МИЛОСТ КРАЛ НА РИМЛЯНИТЕ''), под него - гербовете на владенията му Крал на римляните или римски крал (Rex Romanorum; König der Römer) е титла на владетелите на Свещената Римска империя за времето между избирането им за крал и коронясването им за император.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Крал на римляните
Кралство Унгария
Герб на Кралство Унгария, включващ гербовете на съставните исторически земи Кралство Унгария (Magyar Királyság; Regnum Hungariae; Königreich Ungarn; Uhorské kráľovstvo; Kraljevina Ugarska; Краљевина Угарска; Regatul Ungariei) е многонационална държава в Централна Европа, съществувала от 1000 до 1918 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Кралство Унгария
Кралство Литва
Самостоятелно Литовско кралство проъществува за кратко двукратно в европейската история.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Кралство Литва
Крижевци
Крижевци (Križevci; Kőrös; Kreutz; Crisium) е град в северна Хърватия, втория по големина град в Копривнишко-крижевска жупания след Копривница.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Крижевци
Кревска уния
Полско-литовският съюз от Крево или Актът от Крево е набор от предбрачни обещания, дадени в Кревски замък на 14 август 1385 от Ѝогайла, Велик херцог на Литва, в замяна на брака му с непълнолетната полска кралица Ядвига Анжуйска.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Кревска уния
Каспар фон Клингенберг
Каспар фон Клингенберг (Caspar von Klingenberg; † 1439) от род Клингенберг от Тургау и Хегау е господар на крепост Хоентвил в Баден-Вюртемберг, капитан на „Рицарите на Щитът на Свети Георги“, императорски съветник при император Сигизмунд.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Каспар фон Клингенберг
Каспар Шлик
Герб на графовете Шлик Каспар Шлик (Kaspar I Schlick; * ок. 1396 в Хеб, Чехия; † 4 юли 1449 във Виена) е граф от „род Шлик“, канцлер на Свещената римска империя (31 май 1433 – 47/48).
Виж Сигизмунд Люксембургски и Каспар Шлик
Катарина Саксонска (1453 – 1534)
Катарина Саксонска или Тюрингска (Katharina von Sachsen; * 1453; † 17 януари 1534) от род Ветини, е принцеса от Саксония и чрез женитба херцогиня на Мюнстерберг.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Катарина Саксонска (1453 – 1534)
Карл IV (Свещена Римска империя)
Карл IV (Karl IV.; Karel IV.; * 1316, † 1378) е римско-немски крал (от 1346 г.), крал на Бохемия (от 1347 г.) и император на Свещената Римска империя (от 1355 г.). Той произлиза от династията Люксембурги и е един от най-значимите императори от Късното Средновековие.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Карл IV (Свещена Римска империя)
Карлщейн (замък)
Замъкът Карлщейн (Karlstein, известен и като Ка́рлув Тин, Karlův Týn) – готически замък, издигнат от император Карл IV в XIV век на 28 км югозападно от Прага в днешна Чехия.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Карлщейн (замък)
Карло Гонзага
Карло Гондзага (Carlo Gonzaga, * ок. 1415 в Мантуа, † 21 декември 1478 или 1456 във Ферара) от род Гонзага е италиански благородник, господар на Лудзара, Сабионета, Боцоло, Сан Мартино дел'Арджине, Гацуоло, Виадана, Судзара, Гондзага, Реджоло, Изола Доварезе и Ривароло.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Карло Гонзага
Кавалетен портрет през Ранния ренесанс
Кавалетният портрет по време на Ранния ренесанс е част от историята на Италианския ренесансов портрет и е разгледан според различните школи на територията на днешна Италия.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Кавалетен портрет през Ранния ренесанс
Каликстинци
Чашата, символ на всички хуситиКаликстинците (calix — чаша, Kališníci), наричани също утраквисти (utraque specie, в два вида), или просто чашници, представляват умереното крило на хуситите в Чехия през XV век.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Каликстинци
Конрад IX фон Вайнсберг
Конрад IX (VII) фон Вайнсберг (Konrad IX (VII) von Weinsberg; Conrad VII von Weinsberg; * ок. 1370; † 18 януари 1448) е господар на Вайнсберг.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Конрад IX фон Вайнсберг
Конрад фон Даун
Конрад фон Даун (Erzbischof Konrad von Mainz; Konrad III von Dhaun; Konrad von Stein Erzbischof von Mainz; * ок. 1380; † 10 юни 1434, Елтвиле) от фамилията на вилд- и Рейнграфовете на Даун-Щайн-Кирбург, е като Конрад III курфюрст и архиепископ на Майнц (1419 – 1434).
Виж Сигизмунд Люксембургски и Конрад фон Даун
Конрад V (Оелс)
Конрад V „Кантнер“ фон Оелс (Konrad V. von Oels/Konrad V. „Kanthner“; * 1381/1387; † 10 септември 1439) е от 1412 до смъртта си 1439 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Конрад V (Оелс)
Прокоп от Моравия
Прокоп Моравски (Prokop, Prokop von Mähren; * ок. 1355; † 24 септември 1405, Брюн) от династията Люксембурги, е от 1375 до 1405 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Прокоп от Моравия
Паланок
Замъкът Паланок (Мукачево – Munkatsch) през 17 век. Гравюра от книгата на Джовани Джакомо де Роси ''Teatro della guerra contro il Turco''. ''Dove sono le piante e de vedute delle principali citta e fortezze dell'Ungaria, Morea e d'altre provincie''.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Паланок
Пандолфо III Малатеста
Пандолфо III Малатеста Велики (Pandolfo III Malatesta il Grande, * 2 януари 1370, † 3 октомври 1427 във Фано) е италиански благородник от фамилията Малатеста, известен кондотиер по неговото време и господар на Фано.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Пандолфо III Малатеста
Паола Малатеста
280x280пкс Паола Аниезе Малатеста или Паола от Мантуа (Paola Agnese Malatesta, Paola di Mantova, * 1384/1393 в Пезаро, Синьория Пезаро, † нач. 1453 в Мантуа, Маркграфство Мантуа) от рода Малатеста е чрез женитба господарка на Мантуа (18 януари 1410 – 22 септември 1433) и маркграфиня на Мантуа (22 септември 1433 – 23 септември 1444).
Виж Сигизмунд Люксембургски и Паола Малатеста
Остоя Котроманич
Остоя Котроманич (Stjepan Ostoja) е крал на Босна от 1398 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Остоя Котроманич
Освалд фон Волкенщайн
Освалд фон Волкенщайн ок. 1425 Замъкът Хауенщайн Освалд фон Волкенщайн (Oswald von Wolkenstein; * ок. 1377 вер. в замък Шьонек, Пустертал, Южен Тирол; † 2 август 1445 в Хауенщайн в Меран) е австрийски благородник от род Волкенщайн в Тирол, минезингер, певец, поет и композитор, политик и дипломат на служба при император Сигизмунд Люксембургски и на Гьорцските Майнхардини.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Освалд фон Волкенщайн
Оряхово
Поглед към Оряхово от река Дунав Оря̀хово (на местния говор Орехово, до 1945 г. Орѣхово) е град в Северозападна България и се намира в област Враца.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Оряхово
Орадя
Орадя (Oradea; Nagyvárad; Großwardein; Magnovaradinum, традиционно българско и общославянско име Варадин) е град и административен център на окръг Бихор, Трансилвания (Кришана), Румъния.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Орадя
Оребити
Оребитите (Orebité) представляват умерно-радикално крило на хуситите в Източна Бохемия през XV век.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Оребити
Адолф II (Клеве-Марк)
Адолф II (Adolf von der Mark; * 2 август 1373, † 23 септември 1448) от Дом Ламарк, е през 1417 – 1448 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Адолф II (Клеве-Марк)
Айтел Фридрих I (Хоенцолерн)
Айтел ФридрихI фон Хоенцолерн (Eitel Friedrich I von Hohenzollern, * ок. 1384, † 1439) от швабската линия на Хоенцолерните е граф на Хоенцолерн от 1401 до 1433 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Айтел Фридрих I (Хоенцолерн)
Айзенщат
Айзенщат (Eisenstadt – железен град, Kismarton; Železna Kapla; Željezni grad) е град в Австрия, столицата на провинция Бургенланд.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Айзенщат
Албрехт II (Германия)
Албрехт II Великодушни (Albrecht II.; Albrecht II., * 1397, † 1439) от династията Хабсбурги, е като Албрехт V херцог на Австрия (1404 – 1439), крал на Унгария и Хърватия (1437 – 1439), римско-германски крал (1438 – 1439), крал на Бохемия (1438 – 1439).
Виж Сигизмунд Люксембургски и Албрехт II (Германия)
Албрехт III фон Верденберг-Хайлигенберг-Блуденц
Албрехт III (IV) фон Верденберг-Хайлигенберг-Блуденц (Albrecht III (IV) von Werdenberg-Heiligenberg-Bludenz; * пр. 1367 в Блунденс и Шеленберг; † 1420 вероятно в Блуденц) от странична линия на род Верденберги от фамилията на графовете на Верденберг-Хайлигенберг-Блуденц е последният граф на Блуденц.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Албрехт III фон Верденберг-Хайлигенберг-Блуденц
Албрехт IV (Австрия)
Албрехт IV Търпеливия (Albrecht, II.; * 19 или 20 септември 1377, Виена; † 25 август 1404) от фамилията на албертинските Хабсбурги, е херцог на Австрия (1395 – 1404).
Виж Сигизмунд Люксембургски и Албрехт IV (Австрия)
Албрехт фон Бранденбург
Албрехт фон Бранденбург (Albrecht von Brandenburg; * 28 юни 1490, Кьолн, Федерална република Германия; † 24 септември 1545, Майнц, Курфюрство Майнц) от род Хоенцолерн, е първо от 1499 до 1513 г., с по-големия си брат Йоахим I Нестор, съ-маркграф на Бранденбург (като Албрехт IV), а след това става духовник и (също като Албрехт IV) архиепископ на Магдебург (1513 – 1545), апостолски администратор (като Албрехт V) за вакантния Халберщат.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Албрехт фон Бранденбург
Алесандро Гонзага
Алесандро Гонзага (Alessandro Gonzaga; * 1415 в Мантуа; † 16 януари 1466 в Мантуа) от италианската фамилия Гонзага е маркграф на Кастел Гофредо, Медоле, Кастильоне, Кастел Гофредо и Солферино (1444 – 1466) и господар на Остиано (1444 – 1466).
Виж Сигизмунд Люксембургски и Алесандро Гонзага
Александру I Алдя
Александру I Алдя (Alexandru I Aldea; ок. 1397 – 1436) е владетел на Влашко от династията Басараб в периода 1431 – 1436 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Александру I Алдя
Амадей VIII Савойски
Амадей VIII Савойски, наречен „Миролюбивият“ (Amedeo VIII di Savoia; Felice V „il Pacifico“, * 4 септември 1383, Шамбери, Савойско графство, † 7 януари 1451, Женева), e 19-и граф на Савоя от 1391 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Амадей VIII Савойски
Антикрал
Антикрал (Gegenkönig; Contrarex; Anti-king; Antiroi; Protikrál) е крал, поставен против управляващия крал, за да го свали.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Антикрал
Антон (Брабант)
Антон (Antoine de Brabant; * 1 август 1384, † 25 октомври 1415) от младия Дом Бургундия, е граф на Ретел (1393 – 1406), херцог на Лимбург (1404 – 1415), херцог на Брабант (1406 – 1415) и херцог на Люксембург (1411 – 1415).
Виж Сигизмунд Люксембургски и Антон (Брабант)
Андриаш Мърнявчевич
Андриаш Мърнявчевич (Андријаш Мрњавчевић) е един от синовете на крал Вълкашин и съпругата му Елена.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Андриаш Мърнявчевич
Анжуйска династия
Анжуйска династия е кралска династия в редица европейски държави.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Анжуйска династия
Аниезе дел Майно
Аниезе дел Майно (на италиански: Agnese del Maino; * ок. 1411 в Милано, Миланско херцогство, † 13 декември 1465, пак там) е миланска благородничка, любовница на миланския херцог Филипо Мария Висконти.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Аниезе дел Майно
Анна фон Йотинген
Анна фон Йотинген (Anna von Oettingen; * ок. 1380, Йотинген ин Байерн; † 9 ноември 1436) е графиня Йотинген в Швабия, Бавария, и чрез женитба маркграфиня на Баден от 1397 до 1431 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Анна фон Йотинген
Анна Австрийска (1432 – 1462)
Анна Австрийска (Anna von Österreich; * 12 април 1432, Виена; † 13 ноември 1462, Екартсберга) от династията Хабсбурги, е австрийска принцеса и съпруга на херцог Вилхелм III от Саксония.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Анна Австрийска (1432 – 1462)
Анна Бохемска
Анна Люксембургска-Бохемска (Anne von Böhmen, Anna von Luxemburg; * 11 май 1366, Прага; † 7 юни 1394, Шин, днес част от Лондон) е първата съпруга на Ричард II и кралица на Англия (1382 – 1394).
Виж Сигизмунд Люксембургски и Анна Бохемска
Нюрнбергци
Това е списък на известни личности, свързани с Нюрнберг, град в Германия.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Нюрнбергци
Нямц (крепост)
Крепостта Нямц (Cetatea Neamţ или Cetatea Neamţului) е средновековна крепост край град Търгу Нямц в историческата област Молдова, североизточна Румъния.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Нямц (крепост)
Никополска крепост
„Шишманова врата“ Никополската крепост е силно укрепена крепост при Никопол с важно стратегическо значение и добре защитено пристанище.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Никополска крепост
Рудолф III (Саксония-Витенберг)
Рудолф III (Rudolf III., Herzog von Sachsen-Wittenberg; * 1367, Витенберг; † 11 юни 1419, Бохемия) от род Аскани, е курфюрст на Курфюрство Саксония в Свещената Римска империя през 1388 – 1419 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Рудолф III (Саксония-Витенберг)
Рупрехт (Свещена Римска империя)
Рупрехт (Ruprecht III; * 5 май 1352, Амберг, † 18 май 1410, замък Ландскрон при Опенхайм) от династията Вителсбахи е от 1400 до 1410 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Рупрехт (Свещена Римска империя)
Райнхард II фон Ханау
Райнхард II фон Ханау (Reinhard II von Hanau) е от 1404 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Райнхард II фон Ханау
Рене I (Анжу)
Рене Анжуйски или Рене I Анжуйски, или Рене I Неаполски, или Рене Сицилиански, известен като „Добрият крал Рене“ (René d'Anjou, ou René Ier d'Anjou, ou encore René Ier de Naples ou René de Sicile, dit le « Bon Roi René »; * 16 януари 1409, Дворец Анже; † 10 юли 1480, Екс ан Прованс) от династията Валоа-Анжу, е господар, а след това граф на Гиз (1417 – 1425), херцог на Бар (1430-1480) де факто от 1420 г., херцог (чрез брак) на Лотарингия (1431 – 1453), херцог на Анжу (1434 – 1480), граф на Прованс и Форкалкие (1434 – 1480), граф на Пиемонт, граф на Барселона, крал на Неапол (1435 – 1442), титулярен крал на Йерусалим (1435 – 1480), титулярен крал на Сицилия (1434 – 1480) и на Арагон (1466 – 1480), маркиз на Пон а Мусон (-1480), както и пер на Франция и основател на Ордена на полумесеца.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Рене I (Анжу)
Сюлейман Челеби
Сюлейман Челеби е вторият син на султан Баязид I (1389 – 1403), наследил европейските владения на Османската империя (1402 – 1411) след злополучната за османците битка при Ангора.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Сюлейман Челеби
Стефан Лазаревич
Стефан Лазаревич (Стефан Лазаревић) е княз на Моравска Сърбия през 1389 – 1402 година и деспот на Сръбското деспотство през 1402 – 1427 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Стефан Лазаревич
Срещу всички
Срещу всички (Proti všem) е историческа драма от 1958 г., режисирана от Отокар Вавра с участието на Зденек Степанек и Крисчън Слейтър.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Срещу всички
Савойска династия
280x280пкс Савойската династия или Дом Савоя е една от най-старите династии в Европа, засвидетелствана от края на X век на територията на Кралство Бургундия.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Савойска династия
Савойски държави
Савойски държави или Държави на Дом Савоя, наречени също „Сардински държави“ след 1720 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Савойски държави
Савойско херцогство
Савойското херцогство (Ducatus Sabaudiae; Ducato di Savoia; Duché de Savoie) е създадено през 1416 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Савойско херцогство
Савойско графство
Савойското графство (Contea di Savoia; Comté de Savoie; Grafschaft Savoyen) е феодално графство вследствие на древното разделение на Сапаудия и Второ Кралство Бургундия (Арелат).
Виж Сигизмунд Люксембургски и Савойско графство
Сандал Косача
Сандал Косача (Sandalj Hranić Kosača) е босненски велможа, управлявал областта между бреговете на Неретва и Дрина като заема длъжността велик войвода на Босна от 1392 до смъртта си през 1435 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Сандал Косача
Свищовска крепост
Късноантичната, средновековна и османска крепост Зищова („Калето“) се намира на 340 м северно от центъра на град Свищов.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Свищовска крепост
Сигизмунд
#виж Сигизмунд Люксембургски.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Сигизмунд
Сигизмунд (пояснение)
Сигизмунд или Зигизмунд, Зигмунд (Sigismund; Sigmund, Siegmund) произлиза от старата германска дума sigu, която означава победа.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Сигизмунд (пояснение)
Сигизмунд фон Люксембург
#виж Сигизмунд Люксембургски.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Сигизмунд фон Люксембург
Сиджизмондо I д’Есте
Сиджизмoндо д'Есте (Sigismondo d'Este; * 31 август 1433 във Ферара; † 1 април 1507 в Рим) от Дом Есте е синьор на Сан Мартино, Кампогалиано, Кастеларано, Сан Касиано и Роделя от 1501 до 1507 г., управител на Реджо, губернатор и лейтенант в войската на Херцогство Ферара, Генерален капитан на армиите на Херцога на Ферара.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Сиджизмондо I д’Есте
Сиджизмондо Пандолфо Малатеста
Сиджизмòндо Пандòлфо Малатèста, нар.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Сиджизмондо Пандолфо Малатеста
София Баварска (1376 – 1425)
София Баварска (* 1376, † 26 септември 1425, Пресбург) от династията Вителсбахи, е баварска принцеса и втората съпруга на краля на Бохемия Вацлав IV от 1389 до 1419 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и София Баварска (1376 – 1425)
Списък на съпругите на владетелите на Свещената Римска империя
ФридрихII Списък на съпругите на владетелите на Свещената Римска империя.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Списък на съпругите на владетелите на Свещената Римска империя
Списък на римските папи
Гербът на Папския престол Това е списък на папите на Римокатолическата църква.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Списък на римските папи
Списък на владетелите на Трансилвания
Това е списък на управителите на Трансилвания (Седмиградско или Седмоградско) от първите известни по име владетели от времето на Първата българска държава (от около 805 г.) до премахването на всякаква автономия/самостоятелност на областта с/след австро-унгарското съглашение (15 март 1867 г.).
Виж Сигизмунд Люксембургски и Списък на владетелите на Трансилвания
Списък на владетелите на Чехия
Герб на Чехия легендарните чешки владетели Болеслав I Страшни убива брат си Вацлав I Свети ''средновековна миниатюра'' Това е списък на владетелите на владетелите на Бохемия, Моравия, Силезия и Лужица.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Списък на владетелите на Чехия
Списък на владетелите на Бранденбург
Герб на курфюрство БранденбургМаркграфство Бранденбург е основано на 11 юни 1157 г., когато Албрехт Мечката поема управлението на дадената му през 1134 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Списък на владетелите на Бранденбург
Списък на монарсите на Германия
Тази статия съдържа списъците на монарси от следните държави и съюзи, съществували на територията на Германия.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Списък на монарсите на Германия
Сегед
Сегед (Szeged) е град в Южна Унгария, административен център на област Чонград.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Сегед
Таборити
Чашата, символ на всички хусити Сиротни таборити Таборитите (Táborité) представляват радикално крило на хуситите в Бохемия през XV век.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Таборити
Тайно общество
Терминът тайно общество се използва за означаване на различни видове братски организации – от обикновени и безвредни (като университетските братства) до легендарни организации, описани в разнообразни конспиративни теории като изключително всемогъщи, имащи глобален обхват, собствена политика и финансови източници и често специална цел.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Тайно общество
Улрих II фон Розенберг
УлрихII фон Розенберг (Oldřich II z Rožmberka; Ulrich II von Rosenberg; * 13 януари 1403; † 28 април 1462, Крумау/Чески Крумлов) е благородник от род Розенберг в Бохемия.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Улрих II фон Розенберг
Унгарска аристокрация
Унгарската аристокрация се състои от привилегирована група от хора, повечето от които притежават поземлени имоти в Кралство Унгария.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Унгарска аристокрация
Фружин
Фружин (Владислав Фружин, Фружин Асен, Фружин Шишман) е син на последния търновски цар Иван Шишман, вероятно от втория му брак със сръбкинята Драгана Хребелянович, дъщеря на деспот Стефан Лазаревич.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Фружин
Франческо I Сфорца
Франческо Сфорца (Francesco Sforza, * 23/24 юли 1401 в Сан Миниато в провинция Пиза, † 6 или 8 март 1466 в Милано, Миланско херцогство) е 4-ти херцог на Милано като Франческо I Сфорца от 25 март 1450 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Франческо I Сфорца
Франческо II Гатилузио
Франческо II Гатилузио, роден Якопо или Джакомо Гатилузио (Jacopo / Giacomo Gattilusio; * ок. 1365 или ок. 1370Jacopo Gattilusio, в Dizionario biografico degli italiani, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana в Митилини, о-в Лесбос, † 26 октомври 1404, пак там), е господар на Лесбос от 1384 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Франческо II Гатилузио
Франческо Фоскари
Франческо Фоскари (Francesco Foscari) е шестдесет и петият венециански дож от 1423 до 1457 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Франческо Фоскари
Франческо Гонзага (1444 – 1483)
Франческо Гонзага (Francesco Gonzaga, * ок. 1444 в Мантуа, † 21 октомври 1483 в Болоня) от род Гонзага е от 1464 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Франческо Гонзага (1444 – 1483)
Фридрих I (Саксония)
ФридрихI, Войнственния (Friedrich IV., der Streitbare; * 11 април 1370; † 4 януари 1428, Алтенбург) от род Ветини, е след смъртта на баща му от 1381 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Фридрих I (Саксония)
Фридрих I (Бранденбург)
ФридрихI от Бранденбург (Friedrich I von Brandenburg, * 21 септември 1371 в Нюрнберг, † 20 септември 1440 в замък Кадолцбург при Нюрнберг) е първият курфюрст на Бранденбург (1415 – 1440) от Дом Хоенцолерн.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Фридрих I (Бранденбург)
Фридрих II фон Цили
ФридрихII фон Цили (Friderik II.; Friedrich II graf von Cilli; * 17 януари 1379 в замък Цили; † или 13 юли или 20 юли 1454) е покняжен граф на Цили и Ортенбург-Щернберг (1435 – 1454), от 1436 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Фридрих II фон Цили
Фридрих III (Свещена Римска империя)
ФридрихIII Хабсбургски (Friedrich III.; * 21 септември 1415, † 19 август 1493) е ерцхерцог на Австрия (под името ФридрихV) от 1424 г., германски крал (под името ФридрихIV) от 1440 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Фридрих III (Свещена Римска империя)
Фридрих III фон Сарверден
ФридрихIII фон Сарверден (Friedrich III von Saarwerden; * ок. 1348 в Сарверден; † 9 април 1414, Бон) е граф на Сарверден и от 1370 до 1414 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Фридрих III фон Сарверден
Фридрих III фон Цолерн
ФридрихIII фон Цолерн (Friedrich III von Zollern, † 29/30 юли 1436 в Готлибен, кантон Тургау, Швейцария) е епископ на Констанц от 1434 до 1436 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Фридрих III фон Цолерн
Фридрих III фон Йотинген
ФридрихIII фон Йотинген (Friedrich III von Oettingen; * ок. 1370; † 23 януари 1423) е граф на Йотинген в Швабия, Бавария.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Фридрих III фон Йотинген
Фридрих IV фон Йотинген
ФридрихIV фон Йотинген 'Млади' (Friedrich IV von Oettingen; * 1360, † 19 септември 1415 в Айхщет) е княжески епископ на Айхщет (1383 – 1415).
Виж Сигизмунд Люксембургски и Фридрих IV фон Йотинген
Фридрих фон Флерсхайм
Фридрихфон Флерсхайм (Friedrich von Flersheim; * 1383; † 1473) е немски благородник и рицар от род Флерсхайм в Курпфалц, днес Рейнланд-Пфалц.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Фридрих фон Флерсхайм
Фридрих фон Грайфенклау
Фридрихфон Грайфенклау (Friedrich von Greiffenclau; * 8 март 1401; † 1459 или 1462, остров Дакса при Дубровник или Такса Рагуса) от стария благороднически род Грайфенклау в Рейнгау в днешен Хесен, е рицар, господар на Фолрадс и като вдовец францисканец.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Фридрих фон Грайфенклау
Фридрих XII
ФридрихXII фон Хоенцолерн – Йотингена (Friedrich XII von Hohenzollern, „der Öttinger“, * пр. 1401, † 1443), от швабската линия на Хоенцолерните е граф на Хоенцолерн.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Фридрих XII
Филибер дьо Наяк
Филибер дьо Наяк (Philibert de Naillac) е Велик магистър на Ордена на Хоспиталиерите от 1396 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Филибер дьо Наяк
Филип д’Артоа
Филип д’Артоа (Philippe d’Artois, * 1358, † 16 юни 1397 в Микализо, Османска империя) е от 1387 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Филип д’Артоа
Филипо Сколари
Филипо Сколари или Пипо Спано (Pipo Ozorai; 1369 – 1426), познат в българския юнашки епос като Филип Маджарин, е италиански благородник на служба при унгарския император Сигизмунд.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Филипо Сколари
Фераро-флорентински събор
Унион-булата на два езика от 1439 г. с подпис и златната була на византийския император Фераро-Флорентинският събор (Concilio di Basilea, Ferrara e Firenze) е Вселенски събор, проведен към 1437 – 1439 година (напълно закрит около 1445 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Фераро-флорентински събор
Фернандо I Арагонски
Фернандо I Арагонски (Fernando I de Aragón; * 27 ноември 1380, Медина дел Кампо; † 2 април 1416, Игуалада), с прозвище „Справедливия“ и „Честния“, e 17-и крал на Арагон, Валенсия, Майорка, Сардиния, Корсика (номинално), Сицилия, херцог на Афин и Неопатрия (номинално), граф на Барселона, Русийон и Сердан от 1412 до 1416 г., регент на Кастилия от 1406 до 1416 г., от Династия Трастамара.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Фернандо I Арагонски
Феме
Фемски съд (дванадесет съдебни заседатели и съдебен председател). Миниатюра в книгата на законите на гр. Херфорд (около 1375 г.) Феме (Feme, също veme от среднодолнонемски veime.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Феме
Хървое Вукчич Хърватинич
Хървое Вукчич Хърватинич (прибл. 1350-1416) е бан на Хърватия, Велик княз на Босна и херцог на Сплит, кралетворец.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Хървое Вукчич Хърватинич
Хуситство
Хуситството е религиозно движение на хуситите, възникнало в хода на Реформацията през XV век в Бохемия.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Хуситство
Хуситски войни
Хуситските войни, известни още като Бохемски войни или Кръстоносен поход срещу хуситите, обхващат периода от 1420 до 1434 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Хуситски войни
Хуняди (замък)
---- ляво Замъкът Хуняди или Замък Корвин (Castelul Huniazilor, Castelul Corvineştilor; Vajdahunyad vára) е замък в трансилванския град Хунедоара, днешна Румъния.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Хуняди (замък)
Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396-1878)
* 1399 – Татарите разгромяват обединените сили на поляци и литовци, Несебърската анонимна хроника дори отнася и покоряването на Варна към 2 февруари 1399 г.
Хаупт II фон Папенхайм
Хаупт II (Хаупто) фон Папенхайм (Haupt II (Haupto) von Pappenheim; * 1380; † 1438 или 1439) е първо вице-, по-късно имперски наследствен маршал на Папенхайм в Бавария, господар на замъците Калден, Алтузрид, Ротенщайн и Грьоненбах.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Хаупт II фон Папенхайм
Хайнрих I фон Плауен
ХайнрихI (X) фон Плауен Млади (Heinrich X (IX) zu Plauen, the Younger; * ок. 1387; † между 28 декември 1446 и 2 януари 1447, Хеб/Егер) от фамилията на Фогтите на Плауен в Курфюрство Саксония е като ХайнрихX господар на Плауен (1408 – 1446/1447) и Печау (1412), граф на Хартенщайн, дворцов съдия на Свещената Римска империя и от 1426 до 1439 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Хайнрих I фон Плауен
Хайнрих II фон дер Шуленбург
Чифлик в Бетцендорф ХайнрихII фон дер Шуленбург 'Стари' (Heinrich II 'der Ältere' von der Schulenburg; * пр. 1363; † пр. 24 февруари 1411) е благородник от „Черната линия“ от род фон дер Шуленбург в Бетцендорф в Саксония-Анхалт, хауптман на Алтмарк, „контутор“ на Сигизмунд (по-късния император).
Виж Сигизмунд Люксембургски и Хайнрих II фон дер Шуленбург
Хайнрих II фон Мьомпелгард
ХайнрихII фон Мьомпелгард (Heinrich II von Mömpelgard; Heinrich II von Montfaucon; Henri II de Montbéliard; Henri de Montfaucon; * 1360, Монбеляр, Франция; † 28 септември 1396, Никопол, България) от род Монфокон, е граф на Монбеляр (Мьомпелгард) в днешна Франция и господар на Орбе (Швейцария), Ешаленс (Швейцария) и Марнай.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Хайнрих II фон Мьомпелгард
Хайнрих VIII (Бриг)
ХайнрихVIII фон Бриг (Heinrich VIII.; * 1344; † 11 юли 1399) е херцог на Любен (в Лигниц) (1381 – 1399) и Бриг/Бжег (1398 – 1399) в Полша.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Хайнрих VIII (Бриг)
Ханс I фон Сакс
Ханс I (Йохан I) фон Сакс-Мизокс (Hans (Johann) von Sax-Misox, de Sacco; * ок. 1390; † 30 май 1427) е граф и господар на Мизокс, Иленц, Лугнц, Валс, Кастриш, Флимс и Беленц в днешния кантон Граубюнден, Швейцария, южно от Сан-Бернардино-Пас.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Ханс I фон Сакс
Ханс фон Клингенберг
Ханс фон Клингенберг (Hans von Klingenberg; † 9 април 1388 при Нефелс, Швейцария) от род Клингенберг от Тургау, е рицар, фогт фон Радолфцел на Бодензее.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Ханс фон Клингенберг
Ханс Георг Цорн фон Булах
Ханс Георг Цорн фон Булах(Hans Georg Zorn von Bulach; † 15 декември 1617 в Остхаузен/Остуз в Ба Рен, Гранд Ест) е благородник от стария род „Цорн фон Булах“, клон на фамилията „Цорн“.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Ханс Георг Цорн фон Булах
Херцогство Клеве
Херцогство Клеве (Herzogtum Kleve, Cleve) е територия на Свещената Римска империя, от 1500 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Херцогство Клеве
Херцогство Мантуа
Херцогството Мантуа (Ducato di Mantova) е територия на Свещената Римска империя в Горна Италия през късното Средновековие и Новото време през 1433 – 1797 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Херцогство Мантуа
Херман II фон Цили
Херман II фон Цили (Herman II.; Hermann II von Cilli, Ortenburg und Seger, * 1365; † 13 октомври 1435 в Пребург) е граф на Цили (1385), Ортенбург и Зегер (Загорие об Сави) и наследствен бан на Славония (1423 – 1435).
Виж Сигизмунд Люксембургски и Херман II фон Цили
Херман III фон Цили
Херман III фон Цили (Hermann III von Cilli; * 1380; † 30 юли 1426) е граф на Цили (в Словения) от благородническия род Цили.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Херман III фон Цили
Цецилия фон Бранденбург
Цецилия фон Бранденбург (Cäcilie von Brandenburg, * ок. 1405, † 4 януари 1449) от Дом Хоенцолерн е принцеса от Бранденбург и чрез женитба херцогиня на Брауншвайг-Волфенбютел.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Цецилия фон Бранденбург
Чипровско въстание
Чипровското въстание от 1688 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Чипровско въстание
Чехия
Чешката република (Česka republika), съкратено Чехия (Česko), е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Чехия
Шишмановци
Герб на стражата на цар Иван Шишман, нарисуван от анонимен арабски пътешественик Шишмановците са средновековна българска династия от времето на Второто българско царство, чиито представители управляват от Търново в периода 1323 – 1393 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Шишмановци
Шиклош (замък)
Замъкът Шиклош (Siklósi vár) е средновековна унгарска крепост, построена в средата на 13 век.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Шиклош (замък)
Якоб I фон Баден
Якоб I (Jakob I von Baden; * 15 март 1407, Хахберг; † 13 октомври 1453, Мюлбург) от род Церинги, е маркграф на Баден от 1431 до 1453 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Якоб I фон Баден
Якоба
Якоба Баварска (Jacoba, Jakobäa, Jacqueline) от династията Вителсбахи, е от 1417 до 1433 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Якоба
Ян Рогач Дубски
Ян Рогач Дубски (Jan Roháč z Dubé) (ок. 1380 – 1437) е чешки хетман и предводител на хуситите-таборити.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Ян Рогач Дубски
Ян Жижка
Ян Жижка (Jan Žižka z Trocnova а Kalicha) (ок. 1360 – 1424) е чешки военачалник и водач на хуситите, последовател на Ян Хус, роден в Троцнов (сега част от Боровани) в южна Бохемия.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Ян Жижка
Янош Хуняди
Йоан Корвин или Янош Хуняди (Ioannes Corvinus, Ioanis de Huniad, Hunyadi János., Сибињанин Јанко, Sibinjanin Janko; Јован Хуњади, Jovan Hunjadi, Janko Hunjadi, Ioan de Hunedoara; Iancu de Hunedoara.), още Янош Хунияди, Ян Хунияди, Йоан Хунияд, бан Янко, Сибинян Янко и Янкула войвода, е трансилвански войвода, виден висш унгарски държавник и пълководец, Рицар на Ордена на Дракона, основан от император Сигизмунд, играл първостепенна роля в Централна Европа през 15 век при възпиране на османското нашествие.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Янош Хуняди
Мурад II
Мурад II (مراد ثاني – Murâd-ı sânî, İkinci Murat; 16 юни 1404 – 3 февруари 1451) е шестият султан на Османската империя.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Мурад II
Матеус Шлик
Замък Егер/Хеб Матеус Шлик-Пасаун-Вайскирхен (Matyáš Šlik; Mathäus/Matyas/Mattheus Slik; * ок.. 1400; † 16 септември 1487) е граф на Шлик-Пасаун (Басано дел Грапа, Италия) и Вайскирхен („Холич“ в Словакия), бургграф на Локет и Егер/Хеб в Бохемия/Чехия.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Матеус Шлик
Маце
Мацѐ (Mazzè; Massè, Масè) е малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Маце
Маргарета Саксонска (1449 – 1501)
Маргарета Саксонска (Margarete von Sachsen, * 1449 във Ваймар, † 13 юли 1501 в Берлин-Шпандау) от род Ветини е принцеса от Саксония и чрез женитба курфюрстиня на Бранденбург.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Маргарета Саксонска (1449 – 1501)
Маргарета Бохемска (1373 – 1410)
Маргарета Люксембургска-Бохемска (Margaretha von Luxemburg-Böhmen; Markéta Lucemburská; * 29 септември 1373, † 4 юни 1410) е чрез женитба бургграфиня на Нюрнберг и маркграфиня на Брандрбург-Кулмбах.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Маргарета Бохемска (1373 – 1410)
Мария Унгарска
Мария Анжуйска или Мария Унгарска (I.; Marija Anzuvinska; Marie I d'Anjou; * 14 април 1371, Буда, Кралство Унгария, † 17 май 1395, пак там) е кралица на Унгария.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Мария Унгарска
Мария д’Ангиен
Мария д’Ангиен (Maria d'Enghien; 1367 – 9 май 1446) е графиня на Лече и чрез първия си брак херцогиня на Беневенто и принцеса на Таранто.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Мария д’Ангиен
Мария Бургундска (Клеве)
Мария Бургундска (Marie de Bourgogne, * 1393 в Дижон, † 30 октомври 1463) от династията Валоа Бургундия e дъщеря на херцог Жан Безстрашни от Бургундия и Маргарета Баварска.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Мария Бургундска (Клеве)
Маркграфство Мантуа
Маркграфството Мантуа (Marchesato di Mantova) е средновековно маркграфство в Италия от 1433 до 1530 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Маркграфство Мантуа
Магдалена фон Бранденбург (1412 – 1454)
Магдалена фон Бранденбург (Magdalena von Brandenburg, * ок. 1412, † 27 октомври 1454 в Шарнебек в Долна Саксония) от Дом Хоенцолерн е принцеса от Бранденбург и чрез женитба херцогиня на Брауншвайг-Люнебург.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Магдалена фон Бранденбург (1412 – 1454)
Майнхеринги
Майнхерингите (Meinheringer) са благороднически род от Саксония, Германия.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Майнхеринги
Максимилиан I
Максимилиан I (Maximilian I, „der letzte Ritter“, * 22 март 1459, † 12 януари 1519, Велс, Горна Австрия) е от 1477 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Максимилиан I
Малатеста III Малатеста ди Соляно
Малатеста III Малатеста ди Соляно († пр. 1452) от кадетския клон Малатеста от Соляно на рода Малатеста е суверенен граф на Соляно с брат си Джовани IV и владетел на Пенабили, Ронкофредо, Чола дей Малатести, Монтеджели, Ронтаняно, Савиняно ди Риго, Пиетра дел'Узо, Монтепетра, Стригара, Гаджо, Вилалта, Спинело, Сан Мартино ин Конверсето, Монтекодруцо, Сегуно, Торнано, Сера и Борги около 1442 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Малатеста III Малатеста ди Соляно
Мануил II Палеолог
Мануил II Палеолог (Μανουήλ Β' Παλαιολόγος); Manuel II Palaiologos; * 27 юни 1350 г.; † 21 юли 1425 г.) е от 1391 до 1425 г. византийски император от династията на Палеолозите.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Мануил II Палеолог
История на Чехия
Етническа карта на Австро-Унгарската империя (1911) Историческа Чехия заема област в Централна Европа, лежаща между Силезия, Саксония, Бавария, Австрия и Моравия, в междуречието на Одер и Дунав, североизточно от Алпите.
Виж Сигизмунд Люксембургски и История на Чехия
История на Люксембург
Герб на Люксембург Разделянето на Люксембург Замъкът в Вианден Белгийската революция, през 1830 година.
Виж Сигизмунд Люксембургски и История на Люксембург
Исторически музей (Тетевен)
Историческият музей в град Тетевен, България е основан през 1911 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Исторически музей (Тетевен)
Италиански ренесансов портрет
''Портрет на юноша с медал на Козимо Медичи'' (1470 – 1477), Уфици (Флоренция) Италианският ренесансов портрет е тема на един от най-плодотворните периоди в историята на развитието на портретния жанр – време, в което в западноевропейското изкуство възниква реалистичният портрет.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Италиански ренесансов портрет
Ивреа
Ивреа (Ivrea, Ivréa на пиемонтски език, Ivreja на канавезски диалект) е град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Ивреа
Иван Срацимир
Иван Срацимир (на старобългарски език:; в Бдински сборник: їѡанна срацимира), срещан и като Иван Страцимир, е български цар (1356 – 1396), последният преди падането на България под османска власт.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Иван Срацимир
Иван Шишман
Ива̀н Шишма̀н (на среднобългарски:; * ок. 1350, Търново, Втора българска държава; † 3 юни 1395, Никопол, Втора българска държава) е цар на България от 1371 до 1395 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Иван Шишман
Имагина фон Шауенбург
Имагина фон Шауенбург/Шаунберг (Imagina von Schauenburg/Schaunberg; * ок. 1336 в Юлбах, Бавария; † 5 ноември 1377) е графиня на Шауенбург/Шаунберг и чрез женитба графиня на Йотинген.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Имагина фон Шауенбург
Имперски викарий
Имперският викарий (на немски: Reichsvikar, на италиански: Vicario imperiale) е позиция, свързана със Свещената Римска империя.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Имперски викарий
Император на Свещената Римска империя
Тази страница е списък на императорите на Свещената Римска империя от основаването ѝ от Карл Велики през 800 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Император на Свещената Римска империя
Жан дьо Виен
Жан дьо Виен (Jean de Vienne) (1341 – † 1396) е френски рицар, кръстоносец и адмирал на Франция по време на Стогодишната война.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Жан дьо Виен
Жан льо Менгр
Жан льо Менгр (Jean le Meingre), известен като маршал Бусико (Boucicaut), е френски рицар и военачалник, маршал на Франция.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Жан льо Менгр
Жан Безстрашни
Карта на владенията на Жан Безстрашни и братята му, Антон от Брабант и Филип от Невер 271x271пкс Жан Безстрашни (Jean sans Peur, Jean de Nevers) е херцог на Бургундия от 1404 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Жан Безстрашни
Жлеби (замък)
Жлеби е един от средновековните замъци на Чехия, разположен в едноименното селище в окръг Кутна Хора на Средночешкия край.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Жлеби (замък)
Зволен
Зволен (Zvolen) е град в централна Словакия, административен център на окръг Зволен в Банскобистришки край.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Зволен
Българските земи под османско владичество
Българските земи в средата на 14 век в навечерието на Османското нашествие Османското владичество или още османска власт и османско господство, назовавано също, предимно в българската възрожденска литература, като османско робство, османско иго или турско робство, е периодът от края на XIV до края на XIX век, през който не съществува независима българска държава, а населените с българи земи са под управлението на Османската империя.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Българските земи под османско владичество
Бран
Бран (Bran; Törzburg – Тьорцбург, Törcsvár – Тьорчвар) е село в Румъния, окръг Брашов, административен център на Община Бран.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Бран
Бран (замък)
Замъка „Бран“ Замъкът Бран (Törzburg; Törcsvár), в село Бран, близо до Брашов, е популярна туристическа атракция в Румъния.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Бран (замък)
Баязид I
Баязид I (بايزيد الأول), по прозвище Йълдъръм (ییلدیرم, „Светкавица“), е султан, управлявал от 15 юни 1389 до 28 юли 1402 година.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Баязид I
Барбара фон Саксония-Витенберг
Барбара фон Саксония-Витенберг (Barbara von Sachsen-Wittenberg; * 1405, Витенберг; † 1465, Байерсдорф) от род Аскани, е принцеса от Саксония-Витенберг и чрез женитба маркграфиня на Маркграфство Бранденбург-Кулмбах(1437 – 1464).
Виж Сигизмунд Люксембургски и Барбара фон Саксония-Витенберг
Барбара фон Цили
Барбара фон Цили (Barbara von Cilli; Cillei Borbála; Barbora Cellská; Barbara Celjska; * 1392, † 11 юли 1451, Мелник в Бохемско кралство) от благородническия род Цили (в Словения) е втората съпруга на римско-немския император Сигизмунд Люксембургски, императрица на Свещената Римска империя и кралица на Бохемия от 1420 до 1437 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Барбара фон Цили
Барбара фон Бранденбург (1422 – 1481)
Барбара фон Бранденбург в центъра на фреската ''Дворът на Гонзага'' в палат Дукале в Мантуа от Андреа Мантеня Барбара фон Бранденбург (Barbara von Brandenburg, * 1422, (trecanni.it) † 7 ноември 1481 в Мантуа) от род Хоенцолерн е принцеса от Бранденбург-Кулмбахи чрез женитба маркграфиня на Мантуа от 1444 до 1478 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Барбара фон Бранденбург (1422 – 1481)
Балкански кръстоносни походи
Балканските кръстоносни походи са военни кампании на централно- и западноевропейското рицарство през XIV и XV век срещу настъпващата в Европа Османска империя и исляма и в защита на християнството на Балканите и Константинопол.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Балкански кръстоносни походи
Битка във Вишехрад
Битката във Вишехрад се състои от няколко сражения през годината между 1419 и 1420, които водят до пълното овладяване на Прага от Хуситите.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Битка във Вишехрад
Битка на Витков хълм
Битката на Витков хълм се състои през 1420 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Битка на Витков хълм
Битка при Кутна Хора
Битка при Ку̀тна Хо̀ра се състои през 1421 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Битка при Кутна Хора
Битка при Небовиди
Битката при Небовиди се състои през 1422 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Битка при Небовиди
Битка при Немецки брод
Битката за Немецки брод се състои на 8 и 10 януари 1422 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Битка при Немецки брод
Битка при Ровине
Битката при Ровине е датирана на 17 май 1395 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Битка при Ровине
Битка при Търнава
Битката при Нагишомбат (днес Търнава, Словакия) (Nagyszombati csata) се състои през 1430 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Битка при Търнава
Битка при Хоржице
Битката при Хоржице се състои през 1422 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Битка при Хоржице
Битка при Липан
Битката при Липа̀нь или Липа̀ни, известна още като Битката на Чешки брод, на 40 км източно от Прага, се води през 1434 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Битка при Липан
Бианка Мария Висконти
Бианка Мария Висконти (Bianca Maria Visconti; * 31 март 1425 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Бианка Мария Висконти
Беатриче ди Тенда
Беатриче Ласкарис ди Тенда, Беатриче ди Тенда или Беатриче Кане (Beatrice Lascaris di Tenda, Beatrice di Tenda, Beatrice Cane), Беатрис Ласкарис дьо Танд, Беатрис/Беатрикс дьо Танд (Béatrice Lascaris de Tende, Béatrice de Tende, Beatrix de Tende; * ок.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Беатриче ди Тенда
Беатрикс Баварска (1403 – 1447)
Беатрикс Баварска (Beatrix von Bayern; * 1403, † 12 март 1447, Ноймаркт, Горен Пфалц) от фамилията Вителсбахи, е принцеса от Бавария-Мюнхен и чрез женитба пфалцграфиня на Пфалц-Ноймаркт и херцогиня в Бавария.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Беатрикс Баварска (1403 – 1447)
Бела
Бѐла е село в Северозападна България.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Бела
Въстание на Константин и Фружин
Въстанието на Константин и Фружин започнало през 1404 или 1408 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Въстание на Константин и Фружин
Въоръжени сили на Люксембург
Отличителен знак на Люксембургската армия. Въоръжените сили на Велико херцогство Люксембург са съставени от Люксембургската армия (на трите официални езика – Lëtzebuerger Arméi, Armée luxembourgeoise, Luxemburger Armee).
Виж Сигизмунд Люксембургски и Въоръжени сили на Люксембург
Вацлав IV
Венцеслав IV или Вацлав IV Мързеливи (Wenzel IV, Václav IV; * 26 февруари 1361, Нюрнберг; † 16 август 1419, замък Венцелсбург, Прага) е крал на Бохемия (1378 – 1419), римско-германски крал (1376 – 1400), курфюрст на Бранденбург (1373 – 1378) и херцог на Люксембург от 1383 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Вацлав IV
Вацлав Коранда
''Ян Жижка със свещеника Вацлав Коранда в 1420 г. гледа от хълма Витков към Прага.'' Картина на Йозеф Матхаузер Вацлав Коранда Старши (?-1453 г. Литице) е радикален чешки свещеник и хуситски проповедник родом от Пилзен.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Вацлав Коранда
Витовт
Витовт или Витолд Велики, Витаутас Велики (Vytautas Didysis, чете се Витаутас Дидисис, т.е. Велики, Вітаўт; Witold Kiejstutowicz, Витолд Кийстутович) е сред най-известните велики князе на Литва.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Витовт
Виченца
Виченца (Vicenza) е град и община в италианската област Венето, столица на провинция Виченца.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Виченца
Видинско царство
Видинското царство (на среднобългарски: Бъдинское цѣсарство) е самостоятелна българска държава, появила се в резултат от феодалната разпокъсаност на България през 14 век.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Видинско царство
Вилхелм III (Саксония)
Вилхелм III Смели (Wilhelm III, der Tapfere; * 30 април 1425, Майсен; † 17 септември 1482, Ваймар) от род Ветини, e от 1428 до 1445 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Вилхелм III (Саксония)
Вилхелм III (Бавария)
Вилхелм III (Wilhelm III; * 1375, Мюнхен; † 13 септември 1435, Мюнхен) от династията на Вителсбахите, е херцог на Бавария-Мюнхен от 1397 до смъртта си, заедно с по-големия си брат Ернст след баща му Йохан II със столица град Мюнхен.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Вилхелм III (Бавария)
Вилхелм фон Вахтендонк
Вилхелм фон Вахтендонк/ Вилхелм фон Юлих-Гелдерн (Willem van Gulik, Willem van Wachtendonk; Wilhelm von Jülich-Geldern; * 1394; † сл. 1439) е благородник от фамилията Юлих-Гелдерн, господар на Батенбург и на замък Вахтендонк в Северен Рейн-Вестфалия.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Вилхелм фон Вахтендонк
Винцент фон Вартенберг
ВартенбергиВинцент фон Вартенберг (Vinzenz von Wartenberg; Čeněk z Vartemberka) (роден ок. 1379) е чешки шляхтич и предводител на бохемските католически лоялисти срещу хуситите.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Винцент фон Вартенберг
Влад II Дракул
Влад II Дракул (Vlad al II-lea Dracul; ок. 1393/1397 – 7 декември 1447) е владетел на Влашко в периода 1436 – 1442 и 1443 – 1447.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Влад II Дракул
Влад Цепеш
Влад III Дракула, наричан и с прозвището Цепеш (Țepeș – „кол“), е владетел на Влашко през годините 1448, 1456 – 1462 и 1476 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Влад Цепеш
Владислав Посмъртни
Владислав Постум (Ladislaus Postumus; Ladislav Pohrobek; Utószülött László; Ladislav Posmrtni, * 22 февруари 1440, Комарно, † 23 ноември 1457, Прага, Бохемско кралство) от династията Хабсбурги е крал на Унгария (под името Ласло V), крал на Бохемия и Хърватия и ерцхерцог на Австрия.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Владислав Посмъртни
Вевержи (замък)
Мадоната Вевержи Вевержи – кралският замък е паметник на средновековната архитектура, приблизително на 13 километра северозападно от центъра на Бърно.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Вевержи (замък)
Графство Ханау
Графството Ханау (Grafschaft Hanau) е територия на Свещената Римска империя и на стария Дойче райх.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Графство Ханау
Графство Женева
Графство Женева (Comté de Genève; Grafschaft Genf) е графство от 10 век до 1401 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Графство Женева
Григорий Цамблак
Григорий Цамблак (ок. 1365 – 1420) е български средновековен писател, представител на Търновската книжовна школа.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Григорий Цамблак
Галеото II Малатеста
Галеото II Малатеста (* 1398, † 12 октомври 1414 в крепостта на Градара) е италиански кондотиер.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Галеото II Малатеста
Гизберт фон Бронкхорст-Батенбург
Гизберт фон Бронкхорст-Батенбург (Gisbert von Bronckhorst-Batenburg; † между 28 юли/31 декември 1429) от фамилията Бронкхорст, е господар на замъците Батенбург (във Вихен в Гелдерланд) и Анхолт (днес част от Иселбург в Северен Рейн-Вестфалия) и рицар.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Гизберт фон Бронкхорст-Батенбург
Горна Лотарингия
Горна Лотарингия (Lotharingia Superior) е през Средновековието южната половина на Херцогство Лотарингия.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Горна Лотарингия
Гонзага (род)
Гонзàга / Гондзàга (Gonzaga) са едно от най-известните княжески семейства в Европа, главни герои на италианската и европейската история от XIV до XVIII век.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Гонзага (род)
Георг фон Хоенлое
Георг фон Хоенлое (Georg von Hohenlohe; * ок. 1350; † 3 август 1423, Гран) от фамилията на графете на Хоенлое-Вайкерсхайм, е княжески епископ на Пасау (1390 – 1423) и от 1418 до 1423 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Георг фон Хоенлое
Георги Арианит
Георги Арианит Комнин (Gjergj Arianiti) (1383 – ок. 1462) е албански благородник, който ръководи успешни кампании срещу Османската империя.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Георги Арианит
Георги Бранкович
Георги Бранкович или деспот Георги е балкански владетел, наследил Моравско и Косово от Стефан Лазаревич, изпърво княжество, а след битката при Анкара – деспотство.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Георги Бранкович
Държава Палавичино
Така наречената Държава Палавичино, първоначално имперски феод, подчинен на друга държава и по-специално на Миланската, включва Mаркграфства Бусето и Кортемаджоре, управлявани от два клона на едноименната династия Палавичино.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Държава Палавичино
Джанфранческо I Гонзага
Джанфранческо I Гондзага (Gianfrancesco Gonzaga, * 1395 в Мантуа, † 25 септември 1444 в Мантуа) от род Гондзага е 5-ти народен капитан Мантуа от 1407 до 1433 г., до 1433 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Джанфранческо I Гонзага
Джовани III Малатеста ди Соляно
Джовани III Малатеста ди Соляно (* ок.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Джовани III Малатеста ди Соляно
Дитрих II фон Мьорс (архиепископ на Кьолн)
Дитрихфон Мьорс (Dietrich von Moers; * ок. 1385; † 14 февруари 1463) е като ДитрихII от 1414 до 1463 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Дитрих II фон Мьорс (архиепископ на Кьолн)
Дитрих фон дер Шуленбург (епископ)
Гробната плоча на епископ ДитрихII в катедралата на Бранденбург. Дитрихфон дер Шуленбург (Dietrich von der Schulenburg; * ок. 1330 в Беетцендорф в Алтмарк; † 26 април 1393) от род „фон дер Шуленбург“ от клон „Бялата линия“ в Алтмарк, Саксония-Анхалт, е като ДитрихII (III) княжески епископ на Бранденбург (1366 – 1393) и императорски съветник.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Дитрих фон дер Шуленбург (епископ)
Димитър Мърнявчевич
Димитър Мърнявчевич (Дмитар Мрњавчевић) (? – † след 1407 г.) е най-младият син на крал Вълкашин и съпругата му Елена.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Димитър Мърнявчевич
Доменико ди Бартоло
Домèнико ди Бàртоло (Domenico di Bartolo) с рождено име Доменико Геци (Domenico Ghezzi; * 1400/1404 г., Ашано, † 1444/1447, Сиена, Сиенска република) е италиански художник от Сиенската школа.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Доменико ди Бартоло
Девин (крепост)
Крепостта Девин Девин (hrad Devín, Devínsky hrad) е крепост в Девин, квартал на Братислава, столицата на Словакия.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Девин (крепост)
Етцел I (Ортенбург)
Етцел I (Etzel I, Ezzo I, Etzelin I, Etzel II, † 17 май 1446) e граф на Ортенбург от 1422 до 1444 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Етцел I (Ортенбург)
Еркингер I фон Шварценберг
Еркингер I фон Шварценберг (първо Еркингер I фон Зайнсхайм) (Erkinger I von Schwarzenberg; Erkinger I von Seinsheim; * 1362; † 11 декември 1437 в манастир Астхайм) е господар и фрайхер на Зайнсхайм и на Шварценберг.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Еркингер I фон Шварценберг
Ернст Железни
Ернст Железния (Ernst, der Eiserne; * 1377, Брук ан дер Мур, Щирия; † 10 юни 1424, Брук ан дер Мур, Щирия) от род Хабсбурги, е херцог на Вътрешна Австрия, от 1406 до 1424 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Ернст Железни
Евгений IV
Папа Евгений IV (Eugenius P.P. IV) роден Габриеле Кондулмер (Gabriele Condulmer) е глава на Римокатолическата църква от 1431 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Евгений IV
Еймавил (замък)
Замъкът Eймавѝл е музей и имение, разположено в село Еймавил, Регион Вале д'Аоста, Северна Италия, датиращо от 13 век.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Еймавил (замък)
Елизабет фон Хабсбург
Елизабет фон Хабсбург или Елизабет Австрийска (Elisabeth von Habsburg, Elżbieta Rakuszanka, Elżbieta Habsburżanka; * 1437, Виена; † 30 август 1505, Краков) от род Хабсбурги, е чрез женитба от 1454 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Елизабет фон Хабсбург
Елизабет фон Бранденбург (1403 – 1449)
Елизабет фон Бранденбург (Elisabeth von Brandenburg; * 1403; † 31 октомври 1449, Лигниц) от Дом Хоенцолерн, е принцеса от Бранденбург и чрез женитби херцогиня на Бриг (1436 – 1443) и Лигниц (1436 – 1449) и на Чешин.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Елизабет фон Бранденбург (1403 – 1449)
Елизабет фон Йотинген
Елизабет фон Йотинген (Elisabeth von Oettingen; Elisabeth von Leuchtenberg; * ок. 1355/1360; † 9 юли 1406) е графиня от Йотинген в Швабия, Бавария и чрез женитба ландграфиня на Лойхтенберг.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Елизабет фон Йотинген
Елизабет от Гьорлиц
Елизабет фон Гьорлиц (Elisabeth von Görlitz; * ноември 1390, Хоровице, Бохемия; † 3 август 1451, Трир) от Дом Лимбург-Арлон, е от 1411 до 1433 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Елизабет от Гьорлиц
Елизабет Бохемска (1358 – 1373)
Елизабет Люксембургска-Бохемска (Elisabeth von Luxemburg-Böhmen; * 19 март 1358, Прага; † 4 септември или 19 септември 1373, Виена) от род Люксембурги, е първата съпруга на херцог Албрехт III от Австрия.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Елизабет Бохемска (1358 – 1373)
Елизабета Котроманич
Елизабета Котроманич (Elizabeta Kotromanić/Елизабета Котроманић; Kotromanics Erzsébet; Elżbieta Bośniaczka; Elizabeta/Jelisaveta Kotromanić; * ок. 1340; † 16 януари 1387, замък Новиград, Задарска жупания, Хърватия) от династията Котроманичи от Босна, е чрез женитба кралица на Унгария и Хърватия (1353 – 1382) и на Полша (1370 – 1382), също регентка на Унгария-Хърватия от 1382 и на Полша (1382 – 1384).
Виж Сигизмунд Люксембургски и Елизабета Котроманич
Елизабета Померанска
Померанският грифон Елисавета или Елишка Померанска (Elisabeth von Pommern; Alžběta Pomořanská – * 1347 – †1393) е 4-та и последна съпруга на император Карл IV.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Елизабета Померанска
Елена Груба
Елена (Груба) (Jelena Gruba) е кралица на Босна от септември 1395 до април/май 1398 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Елена Груба
Люксембурги
Люксембургите (Haus Luxemburg, Luxemburger, Lützelburger) са немски княжески род, който като Хабсбургите, дава най-много владетели на Свещената Римска империя (1308 – 1313, 1346 – 1400, 1410 – 1437) през Късното Средновековие.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Люксембурги
Луцки замък
Луцкият замък или (Луцький замок) замък Любарт е един от двата (частично) запазени замъка в Луцк, паметник на архитектурата и историята с национално значение.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Луцки замък
Лудвиг I (Вюртемберг-Урах)
Лудвиг I фон Вюртемберг-Урах(Ludwig I von Württemberg-Urach, * пр. 31 октомври 1412, † 23 септември 1450 в Урах) от Дом Вюртемберг е от 1419 до 1450 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Лудвиг I (Вюртемберг-Урах)
Лудвиг III (Пфалц)
Лудвиг III (Ludwig III fon Pfalz, Ludwig der Bärtige; * 23 януари 1378; † 30 декември 1436, Хайделберг) от фамилията Вителсбахи, е от 1410 до 1436 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Лудвиг III (Пфалц)
Лудвиг III (Лигниц-Любен)
Лудвиг III фон Любен и Олау (Ludwig III von Lüben-Ohlau; * пр. 1405; † пр. 18 юни 1441) е херцог на Любен в Лигниц (1431 – 1441) и херцог на Олау/Олава (1419/1420 - 1441), в Нимпч/Немча, Хайнау/Хойнув в Полша.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Лудвиг III (Лигниц-Любен)
Лудвиг XI фон Йотинген
Лудвиг XI (X) фон Йотинген (Ludwig XI (X) von Oettingen; * ок. 1320/1329 в Йотинген; † 1 март или 1 май 1370) е граф на Йотинген в Швабия, Бавария.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Лудвиг XI фон Йотинген
Лудвиг XII фон Йотинген
Лудвиг XII (XI) фон Йотинген (Ludwig XII (XI) von Oettingen; * ок. 1350/1361 в Йотинген; † 28 октомври 1440) е граф на Йотинген в Швабия, Бавария и дворцов майстер при крал Сигизмунд Люксембургски.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Лудвиг XII фон Йотинген
Лудвиг XVI фон Йотинген-Йотинген
Замък Харбург в Швабия Лудвиг XVI фон Йотинген-Йотинген (Ludwig XVI von Oettingen-Ottingen; * 1 юли 1508 в замък Харбург, Швабия; † 1 октомври 1569 в замък Харбург) е граф на Йотинген-Йотинген-Харбург в Швабия, Бавария.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Лудвиг XVI фон Йотинген-Йотинген
Лудвиг Савойски-Ахая
Лудвиг Савойски-Ахая, Лудвиг Савойски или Лудвиг Пиемонтски (Ludovico di Savoia-Acaia,, Ludwig von Savoyen-Piemont; * 1364 в Пинероло, † 11 декември 1418 в Торино) е господар (синьор) на Пиемонт и титулярен княз на Ахая (1402 – 1418).
Виж Сигизмунд Люксембургски и Лудвиг Савойски-Ахая
Луи I Орлеански
Луи I Орлеански (Louis Ier d'Orléans; * 13 март 1372, Париж, Кралство Франция † 23 ноември 1407, пак там) e херцог на Орлеан от 1392 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Луи I Орлеански
Ладислав Анжуйски
Ладислав (Ласло) Анжуйски-Дуръс, Ладислав I Неаполитански, Ладислав от Дуръс, известен с прозвището Великолепни (* 15 февруари 1377, Неапол, Неаполитанско кралство, † 6 август 1414, пак там), е крал на Неапол (1386 – 1414), титулуван крал на Йерусалим и Сицилия (1386 – 1414), титулуван крал на Унгария и Хърватия (1390 – 1414), титулван граф на Прованс и Форкалкие (1386 – 1414), граф на Лече и княз на Таранто (1406 – 1414), като втори съпруг на наследницата Мария д'Анген, и титулуван принц на Ахая.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Ладислав Анжуйски
Лазар Хребелянович
Княз Лазар – паметник на героя в Крушевац Владенията на Лазар в навечерието на Косовската битка Лазар Хребелянович (Лазар Хребељановић) е княз на Моравска Сърбия, управлявал от 1371 до 1389 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Лазар Хребелянович
Лайош I Велики
Лайош I Анжуйски (I.; Ludwik Węgierski; Louis I-er de Hongrie; Luigi I d'Ungheria) е крал на Унгария (1342 – 1382) и крал на Полша (1370 – 1382).
Виж Сигизмунд Люксембургски и Лайош I Велики
Ландграфство Лойхтенберг
Ландграфство Лойхтенберг (Landgrafschaft Leuchtenberg) е средновековна територия на Свещената Римска империя в Бавария, Германия.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Ландграфство Лойхтенберг
Липова
Липова – Местоположение на града на северната граница на историческата област Банат Турският пазар в Липова – една от туристическите атракции на града Липова (рум.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Липова
Леонхард Райхартингер
Леонхард Райхартингер или Линхарт Райхартингер (Leonhard Reichartinger; Linhart Reichhartinger, † 25 септември 1396, Никополис) е кръстоносец от баварските благородници, произлизащ от околностите на Тростберг.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Леонхард Райхартингер
Леополд (Лойхтенберг)
Леополд фон Лойхтенберг (Leopold von Leuchtenberg; † между 21 ноември и 22 ноември 1463) е от 1404 до 1463 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Леополд (Лойхтенберг)
Леополд IV Хабсбург
Леополд IV Дебелия (Leopold IV der Dicke; * 1371; † 3 юни 1411, Виена), от Леополдинска линия на фамилията Хабсбург, е от 1386 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Леополд IV Хабсбург
Йохан (Бранденбург-Кулмбах)
Йохан „Алхимика“ (Johann von Brandenburg, der Alchimist; * 1406; † 16 ноември 1464, Байерсдорф) от род Хоенцолерн, е маркграф на Маркграфство Бранденбург-Кулмбахот 1437 до 1464 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Йохан (Бранденбург-Кулмбах)
Йохан (Гьорлиц)
Йохан от Гьорлиц (Johann von Görlitz; Jan Zhořelecký, Jan Zhorelecky, * 22 юни 1370, Прага, † 1 март 1396, манастир Нойцеле, Лужица) от Дом Лимбург-Арлон, е единственият херцог на Гьорлиц.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Йохан (Гьорлиц)
Йохан I (Саган)
Йохан I (Jan I żagański; Johann I von Sagan, Johann I von Glogau-Sagan, * 1385, † 12 април 1439) е през 1403 – 1413 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Йохан I (Саган)
Йохан II фон Насау
Йохан фон Насау (Johann von Nassau-Wiesbaden-Idstein; * ок. 1360; † 23 септември 1419, Ашафенбург) от Дом Насау (Валрамска линия), е от 1397 до 1419 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Йохан II фон Насау
Йохан III (Нюрнберг)
Йохан III (Johann III von Nürnberg; * 1369, † 11 юни 1420) от род Хоенцолерн, е бургграф на Нюрнберг от 1397 до 1420 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Йохан III (Нюрнберг)
Йохан Цицерон
Йохан Цицерон и съпругата му Маргарета от Саксония Гробът на Йохан Цицерон в катедралата Берлин Йохан Цицерон (Johann Cicero, * 2 август 1455 в Ансбах, † 9 януари 1499 в Арнебург, Алтмарк) е четвъртият курфюрст на Бранденбург от род Хоенцолерн от 1486 до 1499 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Йохан Цицерон
Йохан Шилтбергер
битката при Никопол, ''Jean Froissart'', ''Chroniques'', сл. 1470 Йохан Шилтбергер понякога също Йоханес или Ханс Шилтбергер (Johannes Schiltberger, Johann, Hannes, Hans; * септември 1380 във Фрайзинг или Мюнхен; † сл.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Йохан Шилтбергер
Йоан VIII Палеолог
Йоан VIII Палеолог (Ιωάννης Η' Παλαιολόγος; * 18 декември 1392; † 31 октомври 1448) е византийски император от династията на Палеолозите, управлявал от 1425 до смъртта си през 1448 година.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Йоан VIII Палеолог
Йобст Моравски
Йобст Моравски или Йост (Jobst von Mähren, Jost, Jodok(us) Markgraf von Mähren; Jošt Lucemburský, Jošt Moravský; Josse de Luxembourg; * 1351, † 18 януари 1411, Брюн) от династията Люксембурги, е от 1375 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и Йобст Моравски
14 февруари
14 февруари е 45-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Сигизмунд Люксембургски и 14 февруари
1436
Катедралата „Санта Мария дел Фиоре“.
Виж Сигизмунд Люксембургски и 1436
15 век
15 век започва на 1 януари 1401 г.
Виж Сигизмунд Люксембургски и 15 век
25 септември
25 септември е 268-ият ден в годината според григорианския календар (269-и през високосна).
Виж Сигизмунд Люксембургски и 25 септември
9 декември
9 декември е 343-тият ден в годината според григорианския календар (344-ти през високосна).
Виж Сигизмунд Люксембургски и 9 декември
, Райнхард II фон Ханау, Рене I (Анжу), Сюлейман Челеби, Стефан Лазаревич, Срещу всички, Савойска династия, Савойски държави, Савойско херцогство, Савойско графство, Сандал Косача, Свищовска крепост, Сигизмунд, Сигизмунд (пояснение), Сигизмунд фон Люксембург, Сиджизмондо I д’Есте, Сиджизмондо Пандолфо Малатеста, София Баварска (1376 – 1425), Списък на съпругите на владетелите на Свещената Римска империя, Списък на римските папи, Списък на владетелите на Трансилвания, Списък на владетелите на Чехия, Списък на владетелите на Бранденбург, Списък на монарсите на Германия, Сегед, Таборити, Тайно общество, Улрих II фон Розенберг, Унгарска аристокрация, Фружин, Франческо I Сфорца, Франческо II Гатилузио, Франческо Фоскари, Франческо Гонзага (1444 – 1483), Фридрих I (Саксония), Фридрих I (Бранденбург), Фридрих II фон Цили, Фридрих III (Свещена Римска империя), Фридрих III фон Сарверден, Фридрих III фон Цолерн, Фридрих III фон Йотинген, Фридрих IV фон Йотинген, Фридрих фон Флерсхайм, Фридрих фон Грайфенклау, Фридрих XII, Филибер дьо Наяк, Филип д’Артоа, Филипо Сколари, Фераро-флорентински събор, Фернандо I Арагонски, Феме, Хървое Вукчич Хърватинич, Хуситство, Хуситски войни, Хуняди (замък), Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396-1878), Хаупт II фон Папенхайм, Хайнрих I фон Плауен, Хайнрих II фон дер Шуленбург, Хайнрих II фон Мьомпелгард, Хайнрих VIII (Бриг), Ханс I фон Сакс, Ханс фон Клингенберг, Ханс Георг Цорн фон Булах, Херцогство Клеве, Херцогство Мантуа, Херман II фон Цили, Херман III фон Цили, Цецилия фон Бранденбург, Чипровско въстание, Чехия, Шишмановци, Шиклош (замък), Якоб I фон Баден, Якоба, Ян Рогач Дубски, Ян Жижка, Янош Хуняди, Мурад II, Матеус Шлик, Маце, Маргарета Саксонска (1449 – 1501), Маргарета Бохемска (1373 – 1410), Мария Унгарска, Мария д’Ангиен, Мария Бургундска (Клеве), Маркграфство Мантуа, Магдалена фон Бранденбург (1412 – 1454), Майнхеринги, Максимилиан I, Малатеста III Малатеста ди Соляно, Мануил II Палеолог, История на Чехия, История на Люксембург, Исторически музей (Тетевен), Италиански ренесансов портрет, Ивреа, Иван Срацимир, Иван Шишман, Имагина фон Шауенбург, Имперски викарий, Император на Свещената Римска империя, Жан дьо Виен, Жан льо Менгр, Жан Безстрашни, Жлеби (замък), Зволен, Българските земи под османско владичество, Бран, Бран (замък), Баязид I, Барбара фон Саксония-Витенберг, Барбара фон Цили, Барбара фон Бранденбург (1422 – 1481), Балкански кръстоносни походи, Битка във Вишехрад, Битка на Витков хълм, Битка при Кутна Хора, Битка при Небовиди, Битка при Немецки брод, Битка при Ровине, Битка при Търнава, Битка при Хоржице, Битка при Липан, Бианка Мария Висконти, Беатриче ди Тенда, Беатрикс Баварска (1403 – 1447), Бела, Въстание на Константин и Фружин, Въоръжени сили на Люксембург, Вацлав IV, Вацлав Коранда, Витовт, Виченца, Видинско царство, Вилхелм III (Саксония), Вилхелм III (Бавария), Вилхелм фон Вахтендонк, Винцент фон Вартенберг, Влад II Дракул, Влад Цепеш, Владислав Посмъртни, Вевержи (замък), Графство Ханау, Графство Женева, Григорий Цамблак, Галеото II Малатеста, Гизберт фон Бронкхорст-Батенбург, Горна Лотарингия, Гонзага (род), Георг фон Хоенлое, Георги Арианит, Георги Бранкович, Държава Палавичино, Джанфранческо I Гонзага, Джовани III Малатеста ди Соляно, Дитрих II фон Мьорс (архиепископ на Кьолн), Дитрих фон дер Шуленбург (епископ), Димитър Мърнявчевич, Доменико ди Бартоло, Девин (крепост), Етцел I (Ортенбург), Еркингер I фон Шварценберг, Ернст Железни, Евгений IV, Еймавил (замък), Елизабет фон Хабсбург, Елизабет фон Бранденбург (1403 – 1449), Елизабет фон Йотинген, Елизабет от Гьорлиц, Елизабет Бохемска (1358 – 1373), Елизабета Котроманич, Елизабета Померанска, Елена Груба, Люксембурги, Луцки замък, Лудвиг I (Вюртемберг-Урах), Лудвиг III (Пфалц), Лудвиг III (Лигниц-Любен), Лудвиг XI фон Йотинген, Лудвиг XII фон Йотинген, Лудвиг XVI фон Йотинген-Йотинген, Лудвиг Савойски-Ахая, Луи I Орлеански, Ладислав Анжуйски, Лазар Хребелянович, Лайош I Велики, Ландграфство Лойхтенберг, Липова, Леонхард Райхартингер, Леополд (Лойхтенберг), Леополд IV Хабсбург, Йохан (Бранденбург-Кулмбах), Йохан (Гьорлиц), Йохан I (Саган), Йохан II фон Насау, Йохан III (Нюрнберг), Йохан Цицерон, Йохан Шилтбергер, Йоан VIII Палеолог, Йобст Моравски, 14 февруари, 1436, 15 век, 25 септември, 9 декември.