Съдържание
101 отношения: Къзълбаши, Кюрдистан (остан), Кум (остан), Купол, Карадж, Кавказка Албания, Казвин (остан), Кохгилюе и Бойер Ахмад, Комитопули, Керман (остан), Керманшах (остан), Персийска градина, Персийски килим, Персийско-османска война (1578 – 1590), Персийско-османска война (1603 – 1618), Персийско-османска война (1623 – 1639), Персийско-османски войни, Османска династия, Османско право, Отношения между Армения и Русия, Отношения между Иран и Русия, Ардабил (остан), Армения, Аб анбар, Абас I Велики, Азербайджан, Ак Коюнлу, Акбар Велики, Алахверди хан, Амол, Национални съкровища на Иран, Национално знаме на Иран, Нахичеванска автономна република, Нагш-е Джахан, Надер Шах, Нова Джулфа, Руско-персийски войни, Разпространение на исляма, Сюлейман I, Сунитски ислям, Сафавиди, Светилище на Фатима Масуме, Систан и Балучестан, Синан паша, Списък на владетелите на Персия и Иран, Списък на ирански шахове, Спитак, Сефевидите, Северен Хорасан, Семнан (остан), ... Разширете индекс (51 Повече ▼) »
Къзълбаши
Къзълбашите са близка до шиитите етно-религиозна група, основната част от общността на алевиите в Турция и България.
Кюрдистан (остан)
Кюрдистан (کردستان) е един от 31 остана на Иран.
Виж Сефевиди и Кюрдистан (остан)
Кум (остан)
Кум (قم) е един от 31 остана на Иран.
Купол
Свети Александър Невски“ в София Куполът е архитектурен елемент, наподобяващ кухата горна половина на сфера.
Виж Сефевиди и Купол
Карадж
Карадж (کرج) е град в Иран, столица на провинция Алборз.
Кавказка Албания
Албания, наричана още и Кавказка Албания, Агвания (на старогръцки: Αλβανεια; Albania; староперсийски: Арран; староарменски: Алуанк; новоарменски: Агванк) е историческата държава, възникнала през I век пр.н.е.
Виж Сефевиди и Кавказка Албания
Казвин (остан)
Казвин (قزوین) е един от 31 остана на Иран.
Кохгилюе и Бойер Ахмад
Кохгилюе и Бойер Ахмад (کهگیلویه و بویراحمد) е един от 31 остана на Иран.
Виж Сефевиди и Кохгилюе и Бойер Ахмад
Комитопули
Държавни граници на България по време на Комитопулите (996 г.) Самуил Комитопул (упр. 997 – 1014) тема''. Битолският надпис на Иван Владислав Комитопули (на византийски гръцки: Κομητόπουλοι, Komitopuloï или Komitopuli, от гръцкото κομιτοπούλος – син на комит) са наречени синовете на управителя на комитат (област) Средец, българския болярин комит Никола.
Керман (остан)
Керман (کرمان) е един от 31 остани (провинции) на Иран.
Керманшах (остан)
Керманшах(کرمانشاه) е един от 31 остана на Иран.
Виж Сефевиди и Керманшах (остан)
Персийска градина
Персийски градини е название на парковото изкуство, възникнало в Древна Персия и оказало влияние върху градинската архитектура по света.
Виж Сефевиди и Персийска градина
Персийски килим
Персийският килим (قالی ايرانى, فرش ايرانى – фарш-е ирани или гали-йе ирани) е вид ръчно изработено текстилно изделие, символ на персийската култура, със запазени до днес древна технология на тъкане и изкусен дизайн.
Виж Сефевиди и Персийски килим
Персийско-османска война (1578 – 1590)
Персийско-османската война от 1578 – 1590 г. е война между Османската империя и Персия, двете най-големи сили в Близкия изток, за контрола над Кавказкия регион и Каспийско море.
Виж Сефевиди и Персийско-османска война (1578 – 1590)
Персийско-османска война (1603 – 1618)
Османско-персийската война е война между Сефевидска Персия под командването на шахАбас I Велики и султан Ахмед I. Тя започва през 1603 и завършва с победа за персийците през 1618.
Виж Сефевиди и Персийско-османска война (1603 – 1618)
Персийско-османска война (1623 – 1639)
Персийско-османската война от 1623-1639 е война между Османската империя и Персия, двете най-големи сили в Близкия изток, за контрола над Месопотамия.
Виж Сефевиди и Персийско-османска война (1623 – 1639)
Персийско-османски войни
Персийско-османските войни или Османско-персийските войни са военни конфликти между Османската империя и Сефевидски Иран в периода 16 – началото на 19 век.
Виж Сефевиди и Персийско-османски войни
Османска династия
Османска династия (Osmanlı Hanedanı, Osmanoğulları) е династията на султаните на Османската империя.
Виж Сефевиди и Османска династия
Османско право
Великият везир дава аудиенция „под купола“ в Топкапъ сарай Османското право се основава на османската правна система, която се състои от множество разнородни по естеството си компоненти.
Отношения между Армения и Русия
Исторически отношенията между Русия и Армения започват по време на войната през 1827 – 1828 г.
Виж Сефевиди и Отношения между Армения и Русия
Отношения между Иран и Русия
Външнополитическите отношения между Русия и Иран (Персия до 1935 г.) официално започват през 1592 г.
Виж Сефевиди и Отношения между Иран и Русия
Ардабил (остан)
Ардабил (اردبیل) е един от 31 остана на Иран.
Виж Сефевиди и Ардабил (остан)
Армения
Армения (Հայաստանի Հանրապետություն, Hayastani Hanrapetut’yun) е унитарна полупрезидентска република от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа.
Аб анбар
Аб анбар (آب انبار, хранилище за вода) е резервоар за питейна вода с хидротехнически и архитектурни решения от времето на Древна Персия.
Абас I Велики
Абас I (شاه عباس بزرگ), наричан Велики, е шахна Иран от 1587 до 1629 година.
Азербайджан
Азербайджан (също Азърбайджан) е държава на западния бряг на Каспийско море.
Ак Коюнлу
Ак Коюнлу (Ağqoyunlular; آغقویونلولار) е туркоманска племенна конфедерация под водачеството на племето баяндур, както и създадената от тяхедноименна държава на територията на държавите Иран, Ирак, Източен Анадол от Турция, Армения и Азербайджан.
Акбар Велики
Джалалуддин Мухамад Акбар (جلال الدین محمد اکبر), роден като Бадр уд-дин Мухамад Акбар, известен още като Акбар Велики (15 октомври / 23 ноември 1542 – 17/27 октомври 1605 г.) е третият император от династията на Великите моголи, считан за най-велик.
Алахверди хан
Алахверди хан (اللّه وردی خان) е ирански генерал и губернатор от грузински произход, който се издигнал от гулам (нисшестоящ военен служител) до висши постове в сефевидски Иран.
Амол
Амол (آمل) е град в Иран, провинция Мазандаран.
Виж Сефевиди и Амол
Национални съкровища на Иран
Тиарата Нур-ал-Айн „Национални съкровища на Иран“ (جواهرات ملی ایران) е музейна колекция, съхранявана в трезора на Централната банка на Иран.
Виж Сефевиди и Национални съкровища на Иран
Национално знаме на Иран
Националното знаме на Иран в сегашния му вид е утвърдено като държавен символ на 29 юли 1980 г.
Виж Сефевиди и Национално знаме на Иран
Нахичеванска автономна република
Нахичеванската автономна република (Naxçıvan Muxtar Respublikası) е автономен регион в състава на Азербайджан.
Виж Сефевиди и Нахичеванска автономна република
Нагш-е Джахан
Площадът Нагш-е Джахан (میدان نقش جهان / Maydâne Naqše Jahân), наричан още Имамски площад (میدان امام/ Maydâne Imâm) се намира в Исфахан и е обект от Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Надер Шах
Надер ШахАфшар или Надир ШахАфшар (نادر شاه افشار); известен също като Надер Голи Бейг (نادر قلی بیگ) и Тахмасп Голи Хан (تهماسپ قلی خان)) (август 1688 – 19 юни 1747) е персийски владетел, основател на династията на Афшаридите.
Нова Джулфа
мини Нова Джулфа (محله جلفای اصفهان; Նոր Ջուղա) е арменският квартал на град Исфахан, Иран.
Руско-персийски войни
Руско-персийските войни са 5 военни сблъсъка между Русия и Персия.
Виж Сефевиди и Руско-персийски войни
Разпространение на исляма
По времето на Омаядски халифат, 661 – 750 г. Разпространението на исляма започва след смъртта на Мохамед, когато арабите разпространяват исляма чрез завоевания в Северна Африка, Сомалия, Западна Африка и Близкия Изток и тези региони са включени в поредица от халифати, макар че може да се разглеждат и общо като Арабски халифат, за да се направи разлика с халифата по време на Османската империя.
Виж Сефевиди и Разпространение на исляма
Сюлейман I
Сюлейман I (Birinci Süleyman, Kanuni Sultan Süleyman; Süleymân-ı evvel), известен също като Сюлейман Великолепни и Сюлейман Законодателя (Кануни), е 10-ият и най-дълго управлявалият султан на Османската империя – от 30 септември 1520 до 6 септември 1566 година.
Сунитски ислям
Сунитският ислям е направлението в исляма с най-многобройни последователи (наричани сунити).
Сафавиди
#виж Сефевиди.
Светилище на Фатима Масуме
Светилището на Фатима Масуме се намира в град Кум (Иран) – най-свещения град за шиитските мюсюлмани след Машхад.
Виж Сефевиди и Светилище на Фатима Масуме
Систан и Балучестан
Систан и Балучестан (سيستان و بلوچستان) е един от 31 остани (провинции) на Иран.
Виж Сефевиди и Систан и Балучестан
Синан паша
Синан паша, още Коджа Тополски, Коша/е/ Тополски е османски военен предводител и държавник (велик везир).
Списък на владетелите на Персия и Иран
Това е Списък на владетелите на Персия и Иран.
Виж Сефевиди и Списък на владетелите на Персия и Иран
Списък на ирански шахове
Лъвът и слънцето (символи на иранската власт) в двореца Садабад, Техеран Иранската монархия се е преобразила много през вековете, от времето на Персийската империя до съвременен Иран.
Виж Сефевиди и Списък на ирански шахове
Спитак
Спитак е град, разположен в провинция Лори, Армения.
Сефевидите
#виж Сефевиди.
Северен Хорасан
Северен Хорасан (خراسان شمالی Хорасан-е Шомали) е един от останите (провинции) в Иран.
Виж Сефевиди и Северен Хорасан
Семнан (остан)
Семнан (سمنان.) е един от 31 остана на Иран.
Сепаратизъм в Турция
Етнолингвистична карта на Турция. Сепаратизмът в Турция е явление, породено от желанието на редица малцинства в Турция, да се отделят и да образуват независими национални държави.
Виж Сефевиди и Сепаратизъм в Турция
Турско-персийски войни
Терминът Турско-персийски войни или Персийско-турски войни може да се отнася за.
Виж Сефевиди и Турско-персийски войни
Трон Надери
Дворец Голестан, Техеран Трон Надери (تخت نادری, Тахт-е Надери) се изработва в началото на 19 век по нареждане на ФатхАли Шах, вторият от персийската династия Каджар.
Тахмасп I
Тахмасп I (شاه تهماسب یکم) е вторият ирански шахот династията на Сефевидите.
Техеран
Техеран (تهران.) е столица на Ислямска република Иран и център на Техеранската провинция.
Телурократия
Телурократията (власт; в буквален превод на български: власт чрез сушата) е един от двата подтипа (другия е таласократията) исторически наложили се държавотворчески концепции, който се основава на разбирането, че владението и контрола над сушата предопределя геополитическото превъзходство.
Френско-османски алианс
Бащите-владетели на съюза изобразени от Тициан в 1530 г. Френско-османският алианс (Alliance franco-ottomane) е сключен от Франсоа I и Сюлейман Великолепни през 1528 г.
Виж Сефевиди и Френско-османски алианс
Фарс (остан)
Фарс (فارس) е един от 31 остана (провинции) на Иран.
Хузестан
Хузестан (خوزستان) е един от 31 остана на Иран.
Хулагу хан
Хулагу хан или Хулегу хан е внук на Чингис хан, син на Толуй и Сорхагтани беки, брат на великите ханове Мунке и Кубилай, предводител на близкоизточния поход на монголите, основател на династията и държавата Илханат (Персия).
Хащ Бехещ
Хащ Бехещ, което означава „Осемте рая“, е бил най-луксозният дворец на Исфахан по времето на Сефевидите.
Хаир Ал-Ниса Бегум
Хаир Ал-Ниса Бегум, наричана още Махд-и Улиа (в превод „най-висшестоящатата люлка“), е съпругата на сефевидския ирански шахМохамед Ходабанда и майка на шахАбас I Велики.
Виж Сефевиди и Хаир Ал-Ниса Бегум
Хамадан (остан)
Хамадан или Хамедан (همدان) е един от 31 остана на Иран.
Виж Сефевиди и Хамадан (остан)
Ханака и светилище на шейх Сефи ал-Дин
Комплексът от ханака и светилище на шейхСефи ал-Дин (مجموعه آرامگاه و خانقاه شیخ صفی الدین) в град Ардабил, Иран е обект от списъка на световното културно и природно средство на ЮНЕСКО, регистриран през 2010 г.
Виж Сефевиди и Ханака и светилище на шейх Сефи ал-Дин
Хиванско ханство
Хиванското ханство (خانات خیوه; Xiva xonligi, Хива хонлиги, خیوه خانلیگ) е историческа узбекска държава, съществувала в историческата област Хорезмия от 1511 до 1920 година, с изключение на период на персийска окупация от Надир Шах между 1740 – 1746.
Виж Сефевиди и Хиванско ханство
Хорамабад
Хорамабад (خرمآباد) е град в Иран, столица на провинция Лурестан.
Чахар Махал и Бахтияри
Чахар Махал и Бахтияри (چهارمحال و بختیاری) е един от 31 остана на Иран.
Виж Сефевиди и Чахар Махал и Бахтияри
Югозападна Азия
Югозападна Азия е географски регион на континента Азия, разположен в неговата западна част.
Виж Сефевиди и Югозападна Азия
Яхчал
Яхчал (یخچال), в превод „яма за лед“ (یخ ях– лед,چال чал – яма) в старинното му значение е хладилно съоръжение от изпарителен вид, традиционно използвано в Персия за съхраняване на лед през горещите сезони.
Виж Сефевиди и Яхчал
Язд
Язд (یزد) е един от най-древните градове на света, административен център на едноименната провинция в съвременния Иран.
Виж Сефевиди и Язд
Махидевран
Махидевран Гюлбахар (1500 – 1581) е наложница на Сюлейман Великолепни и майка на първородния му син принц Мустафа.
Маркази (остан)
Маркази (مرکزی) е един от 31 остана на Иран.
Виж Сефевиди и Маркази (остан)
Мазандаран
Мазандаран (مازندران) е един от останите (провинции) в Иран.
Мохамед Ходабанда
Мохамед Ходабанда, познат и като Мохамед Шахили Султан Мохамед (شاه محمد خدابنده), е шахна Иран от 1578 до 1587 година.
Виж Сефевиди и Мохамед Ходабанда
Моголска империя
Моголската империя (سلطنت مغلیہ; گورکانیان) е ислямска държава, просъществувала на Индийския субконтинент от 1526 до 1858 г.
Виж Сефевиди и Моголска империя
История на Афганистан
Бамян През цялата си история, Афганистан е бил управляван от различни завоеватели – персите, Александър Велики, арабите, които през VII век ислямизират страната.
Виж Сефевиди и История на Афганистан
История на Азербайджан
Азербайджан (Azərbaycan) е страна в Кавказкият регион на Евразия.
Виж Сефевиди и История на Азербайджан
История на Близкия изток
Съвременна политическа карта на Близкия изток Карта, показваща територии, които обикновено се считат за част от Близкия изток Историята на Близкия изток започва преди хилядолетия като една от люлките на цивилизацията, където са се зародили много от най-старите култури и цивилизации в света.
Виж Сефевиди и История на Близкия изток
Исфахан
Исфахан е град в Иран.
Исфахан (остан)
Исфахан (اصفهان) е един от останите (провинции) в Иран.
Виж Сефевиди и Исфахан (остан)
Исмаил I
ШахИсмаил I (на фарси شاه اسماعیل اول) е шахна Иран, управлявал от 1501 до 1524, основател на династията на Сефевидите (първата местна управляваща династия от 800 години) и наложил шиитската вместо сунитската версия на исляма.
Ирак
Ирак (العراق, عێراق), официално Република Ирак (جمهورية العراق, جمهورية العراق) е федерална парламентарна република в Западна Азия.
Виж Сефевиди и Ирак
Иран
Иран (ایران), официално име: Ислямска република Иран (جمهوری اسلامی ایران), наричана в миналото и Персия, е унитарна президентска република в Югозападна Азия.
Виж Сефевиди и Иран
Иранска монархия
Иранската монархия се е преобразила много през вековете, от времето на Персийската империя до съвременен Иран.
Виж Сефевиди и Иранска монархия
Ибрахим паша Паргалъ
Ибрахим паша Паргалъ (Pargalı İbrahim Paşa, произн. Паргалъ; 1494 – 1536), известен и като Ибрахим паша Френк (Европеецът), Ибрахим паша Макбул (Любимецът) и по-късно злъчно като Мактул Ибрахим паша (Екзекутираният) след екзекуцията му в двореца Топкапъ сарай, е първият Велик везир (1520 – 1566) на Османската империя при управлението на Сюлейман I Великолепни.
Виж Сефевиди и Ибрахим паша Паргалъ
Източен Азербайджан
Източен Азербайджан (آذربایجان شرقی) е един от 31 остана на Иран.
Виж Сефевиди и Източен Азербайджан
Имам Коли хан
Имам Коли хан (امامقلی خان،) е ирански генерал и политик от грузински произход, който е губернатор на Бахрейн, Фарс и Лар през управлението на шаховете Абас I Велики и Сафи.
Багдад
Багдад (بغداد, //) е столицата на Ирак и административен център на област Багдад.
Битка при Чалдиран
Битката при Чалдиран се провежда на 23 август 1514 и завършва с блестяща победа за Османската империя над сефевидите.
Виж Сефевиди и Битка при Чалдиран
Битки на Османската империя
Главните битки в историята Османската империя са показани по-долу.
Виж Сефевиди и Битки на Османската империя
Биби Хейбат джамия
Биби Хейбат джамия (Bibiheybət məscidi) е мюсюлмански храм в Баку, Азербайджан.
Виж Сефевиди и Биби Хейбат джамия
Боруджерд
Боруджерд (بروجرد) е град в Иран, провинция Лурестан.
Бейлербей
---- Бейлербей (Beylerbeyi – бей на бейовете, военачалник на военачалниците), или беглербег, е титла в държавата на Сефевидите и в Османската империя, използвана първоначално за военачалник, а по-късно за административен управител.
Вардзия
Вардзия е пещерен манастирски комплекс от XII – XIII век, разположен в южната част на Грузия, важен паметник на грузинското фортификационно, архитектурно и художествено изкуство.
Грузинци в Иран
Иранските грузинци (ირანის ქართველები) са етнически грузинци, живеещи на територията на съвременен Иран.
Виж Сефевиди и Грузинци в Иран
Гилан
Гилан (گیلان) е един от 31 остана на Иран.
Виж Сефевиди и Гилан
Горис
Горис е град и център на градската общност Горис, в провинция Сюник в южната част на Армения.
Виж Сефевиди и Горис
Герб на Иран
Гербът на Иран (от хералдическа гледна точка – емблема) в сегашната му форма е приет след Иранската революция през 1979 г.
Джамия на шейх Лотфолах
Джамията на шейхЛотфолахДжамията на шейхЛотфолах(مسجد شیخ لطفالله, латинска транскрипция: Masjed-e Sheykh Lotfollah) е джамия в Исфахан, в източния край на площада Нагш-е Джахан.
Виж Сефевиди и Джамия на шейх Лотфолах
Лурестан
Лурестан или Лорестан (لرستان) е един от 31 остана на Иран.
Ленкоран
Ленкоран (Ләнкәран, لنکران) е град в Азербайджан, на брега на Каспийско море, близо до южната граница с Иран, с население от 223 100 души 2016 г.