Съдържание
21 отношения: NGC 2207, R-процес, Правила за имена на астрономически обекти, Планетарна система, Атом, Алуминий, Андромеда (галактика), Нобелова награда за физика, Робърт Еванс (астроном), Съдбата на Вселената, Създаване на двойка, Супернова, Супернова на Кеплер, Слънце, Модел Ламбда-CDM, Металичност, Бяло джудже, Валтер Бааде, Гама експлозия, Електронен захват, 4 юли.
NGC 2207
NGC 2207 е спирална галактика, разположена на около 144 милиона светлинни години от Земята, в съзвездието Голямо куче.
R-процес
r-процесът, наричан също процес на бързо поглъщане на неутрони, е форма на нуклеосинтез, която протича главно при срив на ядрото на свръхнови.
Правила за имена на астрономически обекти
В древността, само Слънцето, Луната, ярките планети, най-ярките звезди и галактиката Андромеда са имали собствени имена.
Виж Свръхнова и Правила за имена на астрономически обекти
Планетарна система
Художествено представяне на планетарна система. Планетарна система е сбор от гравитационно свързани незвездообразни обекти в или извън орбита около звезда или звездна система.
Виж Свръхнова и Планетарна система
Атом
хелиев атом, показваща ядрото (розово) и разпределението на електронния облак (черно). Ядрото (уголемено горе вдясно) на хелий-4 в действителност е сферично симетрично и силно наподобява електронния облак, макар че при по-сложни ядра това може да не е така.
Виж Свръхнова и Атом
Алуминий
Алуминият е химичен елемент, метал от група 13 и период 3 на периодичната система.
Андромеда (галактика)
Андромеда (M31 по каталога на Месие, NGC 224 по Нов общ каталог) е спирална галактика от тип S0, подобна на нашата галактика Млечен път и се състои от.
Виж Свръхнова и Андромеда (галактика)
Нобелова награда за физика
Нобеловата награда за физика е награда присъждана ежегодно от Кралската шведска академия на науките.
Виж Свръхнова и Нобелова награда за физика
Робърт Еванс (астроном)
Робърт Оуен Еванс (Robert Evans) е свещенослужител на Обединяващата църква в Австралия и астроном, който държи рекорда за визуални открития на свръхнови.
Виж Свръхнова и Робърт Еванс (астроном)
Съдбата на Вселената
Крайната съдба на Вселената е тема във физическата космология, чиито теоретични ограничения позволяват да бъдат описани и оценени възможните сценарии за еволюцията и крайната съдба на Вселената.
Виж Свръхнова и Съдбата на Вселената
Създаване на двойка
Създаване на двойка е образуването на елементарна частица и нейната античастица от неутрален бозон.
Виж Свръхнова и Създаване на двойка
Супернова
#виж Свръхнова.
Супернова на Кеплер
SN 1604, известна още като Звездата на Кеплер, Новата на Кеплер (или Свръхновата на Кеплер) е Свръхнова тип Ia, възникнала в Млечния път, в съзвездието Змиеносец.
Виж Свръхнова и Супернова на Кеплер
Слънце
Слънцето е звездата в центъра на Слънчевата система.
Модел Ламбда-CDM
Моделът Ламбда-CDM или ΛCDM (съкращение от английски: lambda cold dark matter – ламбда студена тъмна материя) е параметризация на космологичния модел на Големия взрив, в който Вселената съдържа три основни компонента: първо, космологична константа, обозначена с гръцката буква ламбда (на гръцки: Λ), която се асоциира с тъмната енергия; второ, постулираната студена тъмна материя (съкратено CDM от английски: cold dark matter); и трето, обикновена материя.
Виж Свръхнова и Модел Ламбда-CDM
Металичност
Кълбовидният звезден куп M80. Звездите в него са бедни на метали. Металичността е величина, с която в астрофизиката се описва изобилието на елементи в дадена звезда или друго космическо тяло, които са по-тежки от водорода и хелия.
Бяло джудже
Бяло джудже се нарича звезда с маса, непревишаваща границата на Чандрасекар, лишена от собствен източник на термоядрена енергия.
Валтер Бааде
Вилхелм ХайнрихВалтер Бааде (Wilhelm Heinrich Walter Baade) е германски астроном, работил в САЩ от 1931 до 1959 г.
Гама експлозия
Художествено изображение на гама експлозия Гама експлозиите (в гама астрономията) са най-мощните енергийни експлозии, които се регистрират в далечни галактики.
Виж Свръхнова и Гама експлозия
Електронен захват
Електронен захват (среща се също като електронно улавяне и електронно залавяне) е пример за радиоактивен разпад в резултат на слабо ядрено взаимодействие.
Виж Свръхнова и Електронен захват
4 юли
4 юли е 185-ият ден в годината според григорианския календар (186-и през високосна).