Отваряне в Google MapsСъдържание
6 отношения: Константин Бранковяну, Яшки събор, Матей I Басараб, Бранковянски стил, Василий Лупу, Димитрие Кантемир.
Константин Бранковяну
Константин Бранковяну (Constantin Brâncoveanu) е велик логотет и владетел на Влашко (1688 – 1714).
Виж Свети Трима Светители (Яш) и Константин Бранковяну
Яшки събор
Църквата на Тримата Светители с камбанарията с часовника през 1845 г. Съборът в Яш се провежда в град Яш (днес в Румъния, тогава в княжество Молдова) между 15 септември и 27 октомври 1642 г.
Виж Свети Трима Светители (Яш) и Яшки събор
Матей I Басараб
Матей I Басараб (Matei Basarab), срещан още и като Матей Бранковяну или Матей Брънковяну, е господар на Влашко (1632 – 1654) и се титулова като „Аз Матей Бесараб, господар и войвода на земята угровлашка и на цялото Подунавие“.
Виж Свети Трима Светители (Яш) и Матей I Басараб
Бранковянски стил
Вълча. Църквата Крецулеску, Букурещ. Бранковянският стил, известен също като влашки Ренесанс, е направление в изкуството и най-вече в архитектурата, развило се по време на управлението на княз Константин Бранковяну, откъдето и името.
Виж Свети Трима Светители (Яш) и Бранковянски стил
Василий Лупу
Василий Лупу (Василе Лупу; 1595 – 1661) е молдовски княз (войвода), управлявал от 1634 до 1653 г.
Виж Свети Трима Светители (Яш) и Василий Лупу
Димитрие Кантемир
Димитрие Константинович Кантемир е молдовски, османски и руски държавник и учен, господар (войвода) на васалното Княжество Молдова (1693, 1710 – 1711), светлейши княз на Руското царство (1711) и на Свещената Римска империя (1723).