Отваряне в Google MapsСъдържание
136 отношения: Ксиропотам, Купол, Капител, Константин IX Мономах, Константин XI Палеолог, Константин Дука († 913), Константин Ласкарис, Константин-Кирил Философ, Константинопол, Константинополски бунт (1204), Кондак, Пътепис (Евлия Челеби), Превземане на Константинопол (1204), Падане на Константинопол (1453), Палеологов ренесанс, Османски архиви, Одрин, Айше Султан, Акатист, Александър (Византийска империя), Алексий II Комнин, Алексий IV Ангел, Алексий V Дука, Алексий Комнин, Алексий Апокавк, Антимий от Трал, Анри Фландърски, Анастасо-Теофано, Анна Савойска, Нурбану Султан, Нивелон дьо Керзи, Ника, Никифорица, Николай Канава, Нов музей (Берлин), Новите седем чудеса на света, Неовизантийски стил, Рунически надписи в „Света София“, Роже дьо Фльор, Рение Монфератски, Сюлейман джамия, Строволос, Света София, Света София (Киев), Света София (Строволос), Света София (София), Света София (константинополска църква), Света Ирина (Константинопол), Свети Александър Невски (Варшава), Свети Андрей (Патра), ... Разширете индекс (86 Повече ▼) »
Ксиропотам
Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) е православен манастир в Света гора, Гърция.
Виж Света София (Константинопол) и Ксиропотам
Купол
Свети Александър Невски“ в София Куполът е архитектурен елемент, наподобяващ кухата горна половина на сфера.
Виж Света София (Константинопол) и Купол
Капител
Коринтски капител на колона от Аквилея, Италия Капител от Петра, Йордания Капител от Храма на Бел в Палмира Капител с лъвове от времето на Ашока, Индия Капителът (capitulum – главичка) е увенчаваща част на вертикална подпора – колона, пиластър, стълб, анта или друга конструкция, осигуряваща подкрепа на хоризонтално разположения антаблеман или на арка.
Виж Света София (Константинопол) и Капител
Константин IX Мономах
Константин IX Мономах(Κωνσταντίνος Θ΄ Μονομάχος; по други изчисления X или XI; Мономах– фамилно име, гр. „сражаващият се сам“) е византийски император.
Виж Света София (Константинопол) и Константин IX Мономах
Константин XI Палеолог
Константин XI Палеолог (Κωνσταντίνος ΙΑ' Δραγάσης Παλαιολόγος; Constantinus XI Palaeologus), наричан още Константин XI Драгаш (* 8 февруари 1405; † 29 май 1453) е последният император, управлявал Византия от 1449 до смъртта си на 29 май 1453 г.
Виж Света София (Константинопол) и Константин XI Палеолог
Константин Дука († 913)
Константин Дука (или Дукс) (Κωνσταντίνος Δούκας/Δούξ; починал през 913 г.) е изтъкнат византийски генерал от първото десетилетие на X век.
Виж Света София (Константинопол) и Константин Дука († 913)
Константин Ласкарис
Константин (XI) Ласкарис е византийски император, управлявал за един ден през 1204.
Виж Света София (Константинопол) и Константин Ласкарис
Константин-Кирил Философ
Свети Кирил Философ (Κύριλλος, Kyrillos, Kiril, Cyril; Кѷрїллъ) е учен богослов от Византия, създател на глаголицата.
Виж Света София (Константинопол) и Константин-Кирил Философ
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Света София (Константинопол) и Константинопол
Константинополски бунт (1204)
Константинополски бунт (1204) е военен конфликт между бунтовници на Алексий V Дука и малкото верни на Алексий IV Ангел части.
Виж Света София (Константинопол) и Константинополски бунт (1204)
Кондак
Кондак (от гръцки κοντάκιον) – песнопение, част от византийската химнография и източноправославното богослужение.
Виж Света София (Константинопол) и Кондак
Пътепис (Евлия Челеби)
Евлия Челеби – автор на „Пътепис“, който представлява и неговата автобиография „Пътепис“ (سياحت نامه; Seyahatnâme, на персийски език означава „Книга на пътуванията“) е творба, съставена през XVII в.
Виж Света София (Константинопол) и Пътепис (Евлия Челеби)
Превземане на Константинопол (1204)
Превземането на Константинопол на 13 април 1204 година от кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход, довежда до временно разпадане на Византийската империя.
Виж Света София (Константинопол) и Превземане на Константинопол (1204)
Падане на Константинопол (1453)
Падането на Константинопол през 1453 г. (на турски: İstanbul'un Fethi, на гръцки: Άλωση της Κωνσταντινούπολης) е успешно нападение на османците за превземане на византийската столица Константинопол.
Виж Света София (Константинопол) и Падане на Константинопол (1453)
Палеологов ренесанс
Палеологовият ренесанс е художествен период, част от византийското изкуство, което се появява и придобива разпространение след възстановяването на Византия през 1261 г.
Виж Света София (Константинопол) и Палеологов ренесанс
Османски архиви
Османските архиви са сбор от исторически източници свързани с Османската империя и общо 39 държави, чиито територии изцяло или частично по различно време са били част от империята, включително 19 страни от Близкия Изток, 11 страни от ЕС и на Балканите, три в Кавказ, две в Централна Азия, Кипър, както и Израел и Турция.
Виж Света София (Константинопол) и Османски архиви
Одрин
О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, Edirne, Едирне, Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис), е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция.
Виж Света София (Константинопол) и Одрин
Айше Султан
Айше Султан († 1605) е дъщеря на османския султан Мурад III и неговата наложница Сафийе Султан.
Виж Света София (Константинопол) и Айше Султан
Акатист
„Похвала на Богородица с акатист“ (икона, XIV век) Акатист – (от гръцки ακάθιστος – буквално не се седи) в християнското богослужение е песнопение, свързано с усилена молитва, при което вярващите стоят прави.
Виж Света София (Константинопол) и Акатист
Александър (Византийска империя)
Александър или Александър III (Αλέξανδρος, „защитник на мъжете“, Alexander III), ок.
Виж Света София (Константинопол) и Александър (Византийска империя)
Алексий II Комнин
---- Алексий II Комнин (Αλέξιος Β’ Κομνηνός., 10 септември 1169 – октомври 1183) е византийски император от 1180 до 1183 г., управлявал поради малолетието си чрез регентство начело с майка му Мария Антиохийска (1180 – 1182), а след това и с Андроник I Комнин (1182 – 1183).
Виж Света София (Константинопол) и Алексий II Комнин
Алексий IV Ангел
Алексий IV Ангел (Αλέξιος Δ' Άγγελος; ок. 1182 – 8 февруари 1204) е византийски император от август 1203 до януари 1204 г., по времето на Четвъртия кръстоносен поход.
Виж Света София (Константинопол) и Алексий IV Ангел
Алексий V Дука
Алексий V Дука (Αλέξιος Ε' Δούκας), с прозвището Мурзуфул (Μούρτζουφλος – „гъстовеждия“), е византийски император, който управлява Византия от 5 февруари до 12 април 1204 година.
Виж Света София (Константинопол) и Алексий V Дука
Алексий Комнин
Алексий Комнин (Alexius Comnenus) е най-големият син на византийския император Йоан II Комнин (1118 – 1143) и на Пирошка Арпад.
Виж Света София (Константинопол) и Алексий Комнин
Алексий Апокавк
Алексий Апокавк (Ἀλέξιος Ἀπόκαυκος) († 11 юни 1345 г.) е виден византийски политик и военачалник (велик дука) на византийския флот при управлението на императорите Андроник III Палеолог и Йоан V Палеолог.
Виж Света София (Константинопол) и Алексий Апокавк
Антимий от Трал
Антимий от Трал или Антемий (Anthemios; Ἀνθέμιος από τις Τράλλεις) e византийски инженер и архитект.
Виж Света София (Константинопол) и Антимий от Трал
Анри Фландърски
Анри Фландърски (Henri de Flandre, Henri de Hainaut; * ок. 1174; † 11 юни 1216, Солун) е вторият и най-успешният латински император в Константинопол, управлявал от 1205 до 1216 година.
Виж Света София (Константинопол) и Анри Фландърски
Анастасо-Теофано
Теофанό (Θεοφανώ), по рождение Анастасό (Αναστασώ), е византийска императрица, съпруга на първо на император Роман II от Македонската династия, а след убийството му – на заменилия го на престола Никифор II Фока.
Виж Света София (Константинопол) и Анастасо-Теофано
Анна Савойска
Анна Савойска или Анна Палеологина, родена Йоанна Савойска (* ок. 1306, † 1365/1366, Солун), е савойска принцеса и византийска императрица, втора съпруга на император Андроник III Палеолог.
Виж Света София (Константинопол) и Анна Савойска
Нурбану Султан
Нурбану Султан (Nurbanu Sultan) (1525 – 1583) е наложница на османския султан Селим II, майка и валиде султан на Мурад III.
Виж Света София (Константинопол) и Нурбану Султан
Нивелон дьо Керзи
Нивелон дьо Керзи (Nivelon de Quierzy, de Cherisy) е римокатолически духовник, соасонски епископ (1176 – 1207), папски легат в армията на кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход (1202 – 1204), солунски архиепископ (1206 – 1207).
Виж Света София (Константинопол) и Нивелон дьо Керзи
Ника
Ника (Νίκα) са градски безредици през 532 година в Константинопол, столицата на Византийската империя, довели до масово насилие и значителни разрушения.
Виж Света София (Константинопол) и Ника
Никифорица
Никифорица (на средногръцки: Νικηφορίτζης; Nikephoritzes; Nikephoros; † 1078 на остров Оксея/Сивриада) е византийски влиятелен чиновник, финансов министър по време на управлението на император Михаил VII Дука (упр.
Виж Света София (Константинопол) и Никифорица
Николай Канава
Николай Канава е избран за византийски император на 25 или 27 януари 1204 година от членове на византийския сенат, духовници и простолюдието на Константинопол, в опозиция на съимператорите Исаак II Ангел и Алексий IV Ангел.
Виж Света София (Константинопол) и Николай Канава
Нов музей (Берлин)
Новият музей (Neues Museum) е една от забележителностите на Берлин, част от комплекса Музеен остров на Шпрееинзел.
Виж Света София (Константинопол) и Нов музей (Берлин)
Новите седем чудеса на света
Новите седем чудеса на света са съвременна алтернатива на Седемте чудеса на Античния свят.
Виж Света София (Константинопол) и Новите седем чудеса на света
Неовизантийски стил
Българската православна църква в София, 1912 г. Кронщатската военоморска катедрала, 1913 г. Неовизантийският стил или още популярен като Византийският ренесанс е стил в архитектурата, в който са изградени редица религиозни, институционални и обществени сгради.
Виж Света София (Константинопол) и Неовизантийски стил
Рунически надписи в „Света София“
Надпис на Халфдан Руническите надписи в „Света София“ са надписи, направени със скандинавски руни върху мраморните парапети на храм (днес музей) „Света София“ в Истанбул, Турция.
Виж Света София (Константинопол) и Рунически надписи в „Света София“
Роже дьо Фльор
Роже дьо Фльор (Ruggiero da Fiore; Rutger von Blum; Ruggero Flores) е рицар тамплиер, авантюрист и водач на каталанската компания, живял в края на 13 и началото на 14 век.
Виж Света София (Константинопол) и Роже дьо Фльор
Рение Монфератски
Рение Монфератски или Райнер Монфератски (Ranieri di Monferrato, * ок. 1162, † 1183) от фамилията Алерамичи е кесар на Византия от 1180 г.
Виж Света София (Константинопол) и Рение Монфератски
Сюлейман джамия
Сюлейман джамия или Сюлейманийе джамия (Süleymaniye Camii) е мюсюлмански храм в Истанбул.
Виж Света София (Константинопол) и Сюлейман джамия
Строволос
Стро̀волос (Στρόβολος) е квартал на Никозия и община в окръг Никозия, Кипър.
Виж Света София (Константинопол) и Строволос
Света София
Света София може да се отнася за.
Виж Света София (Константинопол) и Света София
Света София (Киев)
Саркофагът на Ярослав I Мозайката с Богородица Оранта „Света София“ (Софійський собор; Софийский собор) е част от източноправославен манастирски комплекс в Киев.
Виж Света София (Константинопол) и Света София (Киев)
Света София (Строволос)
„Света София“ (Αγια Σοφια) се намира в кипърската столица Никозия, квартал Строволос.
Виж Света София (Константинопол) и Света София (Строволос)
Света София (София)
„Света София“ („Св. София - Премъдрост Божия“) е раннохристиянска православна църква, тип базилика, в столицата на Република България – София.
Виж Света София (Константинопол) и Света София (София)
Света София (константинополска църква)
#пренасочване Света София (Константинопол).
Виж Света София (Константинопол) и Света София (константинополска църква)
Света Ирина (Константинопол)
„Света Ирина“ (Αγία Ειρήνη, Агия Ирини; Aya İrini, Ая Ирини) е бивша православна църква, разположена в двора на двореца Топкапъ в Истанбул, Турция, днес превърната в музей.
Виж Света София (Константинопол) и Света Ирина (Константинопол)
Свети Александър Невски (Варшава)
Катедралата „Александър Невски“ във Варшава (Sobór św.) е бивша православна руска църква от времето на Полското царство.
Виж Света София (Константинопол) и Свети Александър Невски (Варшава)
Свети Андрей (Патра)
„Свети Андрей Първозвани“ (Ιερός Ναός ΑγίουΑνδρέα Πάτρα) е православна катедрала в Патра и най-големият храм в Гърция и на Църквата на Гърция и трети по-големина на Балканите след „Свети Сава“ в Белград и „Свети Александър Невски“ в София.
Виж Света София (Константинопол) и Свети Андрей (Патра)
Свети Андрей (Пицунда)
План на катедралата „Свети Андрей Първозвани“ е православна църква в Абхазия, Грузия, катедрала на грузинския патриарх, красив образец на средновековното византийско строителство.
Виж Света София (Константинопол) и Свети Андрей (Пицунда)
Свети Апостоли (Константинопол)
Църква „Свети Апостоли“ (Άγιοι Απόστολοι, Агии Апостоли) е бивша православна църква, построена във византийската столица Константинопол (днешен Истанбул) през 550 година.
Виж Света София (Константинопол) и Свети Апостоли (Константинопол)
Свети Сава (Белград)
„Свети Сава“ (Храм Светог Саве) е най-големият православен храм в Сърбия и на Балканския полуостров, черква на Сръбската православна църква и една от най-големите православни черкви в света.
Виж Света София (Константинопол) и Свети Сава (Белград)
Свети Трима Светители (Солун)
„Свети Трима Светители“ (Τριών Ιεραρχών) е православна църква в македонския град Солун, Гърция, енорийски храм на Солунската епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.
Виж Света София (Константинопол) и Свети Трима Светители (Солун)
Сизебут
Сизебут (Sisebutus; † февруари 621) е крал на вестготите от февруари/март 612 до февруари 621 г.
Виж Света София (Константинопол) и Сизебут
Синан
Коджа мимар (архитект) Синан ага (قوجه معمار سنان آغا) е османски архитект и инженер, смятан за най-значимия строител в историята на османската архитектура.
Виж Света София (Константинопол) и Синан
Софроний I Сиропул
Софроний I Сиропул (Σωφρόνιος Α Συρόπουλος) е вселенски патриархот юни 1462 г.
Виж Света София (Константинопол) и Софроний I Сиропул
София Монфератска
София Палеологина-Монфератска (Sofia Paleologa, Sofia di Monferrato; † 21 август 1434 г.) е византийска императрица (1425 – 1426), втора съпруга на император Йоан VIII Палеолог.
Виж Света София (Константинопол) и София Монфератска
Селим джамия
Селим джамия или Селимийе джамия (Selimiye Camii) е мюсюлмански храм в Одрин, построен в периода 1568 – 1574 от османския архитект Синан в чест на султан Селим II.
Виж Света София (Константинопол) и Селим джамия
Турция във Втората световна война
Света София в Истанбул. Ползва се като зенитно оръдие. (септември 1941 г.) Турция по време на Втората световна война пази неутралитет.
Виж Света София (Константинопол) и Турция във Втората световна война
Топкапъ сарай
Топкапъ сарай (от турски: „Дворец с оръдейна порта“, наречен на близка порта с оръдия) е главният султански дворец, седалището на администрацията на Османската империя от 1465 до 1853 година.
Виж Света София (Константинопол) и Топкапъ сарай
Текла
Текла († 823) е византийска императрица, първа съпруга на император Михаил II.
Виж Света София (Константинопол) и Текла
Теофил (Византийска империя)
Теофил (Θεόφιλος; * 813; † 20 януари 842 г.) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 829 до 842 година.
Виж Света София (Константинопол) и Теофил (Византийска империя)
Теофилакт Рангаве (съимператор)
Теофилакт Рангаве (Theophylaktos Rhangabe, като монахEustratios; * 793, Константинопол; † 15 януари 849, остров Плати или Проти) е византийски съ-император от 811 до 813 г.
Виж Света София (Константинопол) и Теофилакт Рангаве (съимператор)
Теофилакт Лакапин
Теофилакт Лакапин (Θεοφύλακτος Λακαπήνος или Λεκαπηνός) е патриархна Константинопол от 2 февруари 933 до смъртта си през 956 г.
Виж Света София (Константинопол) и Теофилакт Лакапин
Теодосий II
Флавий Теодосий или Теодосий II (Flavius Theodosius Junior) е източноримски, ранновизантийски император от 408 до 450 година, син и приемник на Аркадий.
Виж Света София (Константинопол) и Теодосий II
Теодота
Теодота е византийска императрица, втора съпруга на император Константин VI.
Виж Света София (Константинопол) и Теодота
Теодор Анагност
Теодор Анагност, наричан още Лектор (Θεόδωρος Αναγνώστης; Theodorus Lector; Theodoros Anagnostes; † преди 550), e византийски църковен историк.
Виж Света София (Константинопол) и Теодор Анагност
Теодор Синкел
Теодор Синкел (Θεόδωρος ό σύγκελλος / Θεόδωρος Σύγκελλος) е византийски политик, дипломат и автор, живял и творил през първата половина на VII век.
Виж Света София (Константинопол) и Теодор Синкел
Теодора Аксухина
Теодора Аксухина е трапезундска императрица (1204 – 1222), съпруга на император Алексий I Велики Комнин и майка на императорите Йоан I Велики Комнин и Мануил I Велики Комнин.
Виж Света София (Константинопол) и Теодора Аксухина
Убрус
Убрус (на гръцки μανδύλιον) или „Образ неръкотворен“ (на гръцки Αχειροποίητος – неръкотворен) е иконографско изображение на Христос, при което се представя единствено главата (лицето) на Божия Син върху кърпа.
Виж Света София (Константинопол) и Убрус
Филит Синадин
Филит Синадин (Φιλητός ὁ Συναδηνός) е византийски граждански чиновник от втората половина на X и началото на XI век – първият известен представител на аристократичната фамилия Синадини, заемал висши постове в държавния апарата на империята, – автор на няколко съхранени писма, които съдържат ценни сведения за военно-административните преобразования в източните провинции на империята в началото на XI век.
Виж Света София (Константинопол) и Филит Синадин
Филипийска базилика B
Филипийската базилика B (Βασιλική Β Φιλλίπων) е археологически обект в античния македонски град Филипи, Гърция.
Виж Света София (Константинопол) и Филипийска базилика B
Флавий Василиск
Флавий Василиск (Flavius Basiliscus; † 476/477) е император на Източната Римска империя от династията на Лъв, който управлява за кратко (9 януари 475 – август 476 г.), когато император Зенон е прогонен от Константинопол вследствие на бунт.
Виж Света София (Константинопол) и Флавий Василиск
Христос Спасител (Москва)
„Христос Спасител“ (Храм Христа Спасителя) е християнски катедрален храм, с височина от 103,5 м., е третата най-висока православна църква в света, след Избавление на румънския род (135 м.) и Св.
Виж Света София (Константинопол) и Христос Спасител (Москва)
Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396-1878)
* 1399 – Татарите разгромяват обединените сили на поляци и литовци, Несебърската анонимна хроника дори отнася и покоряването на Варна към 2 февруари 1399 г.
Халиме Султан
Халиме Султан (Halime Sultan; عالمہ سلطان – около 1571 г. – след 10 септември, 1623 г.) е наложница на султан Мехмед III, майка на султан Мустафа I. По време на двукратното управление на сина си тя носи титлите валиде султан.
Виж Света София (Константинопол) и Халиме Султан
Хандан Султан
Хандан Султан е съпруга на султан Мехмед III, от когото през 1590 г.
Виж Света София (Константинопол) и Хандан Султан
Църква
Храм-паметник „Свети Александър Невски“ в София Църква или черква е храм, в който се отслужват християнски богослужения.
Виж Света София (Константинопол) и Църква
Църква „Св. Петър и Павел“ (Потсдам)
Католическата църква „Св.
Виж Света София (Константинопол) и Църква „Св. Петър и Павел“ (Потсдам)
Четвърти константинополски събор (православна църква)
Четвърти константинополски събор, наричан и Софийски събор, е събор на Християнската църква в Константинопол от 5 октомври 879 до 28 февруари 880 г.
Виж Света София (Константинопол) и Четвърти константинополски събор (православна църква)
Юстиниан I
Юстиниан I Велики (Iustinianus I) е император на Източната римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г.
Виж Света София (Константинопол) и Юстиниан I
Яхия паша джамия
Яхия паша джамия или Якуб джамия (Јахја-пашина џамија; Yahya Paşa Camii) е мюсюлмански храм в Скопие, столицата на Северна Македония, една от най-представителните в града.
Виж Света София (Константинопол) и Яхия паша джамия
Мустафа I
Мустафа I, наричан често Мустафа Лудия, е 15-ият султан на Османската империя, управлявал два пъти: в периода 22 ноември 1617 – 26 февруари 1618 г., както и от 20 май 1622 до 10 септември 1623 година.
Виж Света София (Константинопол) и Мустафа I
Мария (съпруга на Лъв III)
Мария (Maria; * ок. 685 г.) е византийска императрица и августа, съпруга на император Лъв III Исавър (Сириеца).
Виж Света София (Константинопол) и Мария (съпруга на Лъв III)
Мария Антиохийска
Мария Антиохийска (* 1145; † 1182) е византийска императрица, втора съпруга на император Мануил Комнин.
Виж Света София (Константинопол) и Мария Антиохийска
Мария Шампанска
Мария Шампанска (Marie de Champagne; * ок. 1174, † 29 август 1204, Акон, Израел) е графиня на Фландрия и латинска императрица на Константинопол от рода Дьо Блоа.
Виж Света София (Константинопол) и Мария Шампанска
Мариан Аргир
Мариан Аргир (Μαριανός Ἀργυρός, починал 16 август 963) е византийски аристократ, генерал, адмирал и дипломат от средата на X век, член на фамилията на Аргирите.
Виж Света София (Константинопол) и Мариан Аргир
Марк Ефески
Марк Ефески е епископ на Константинополската православна църква, митрополит на Ефес, православен богослов, участник във Фераро-Флорентинския събор, оставайки единственият от източните епископи който не приема флорентинската уния.
Виж Света София (Константинопол) и Марк Ефески
Магнаурска школа
Магнаурската школа (също Магнаура или Магнавра, вероятно от латински: Magna aula – „Голяма зала“) е най-висшето и престижно училище във Византийската империя, основано през 425 г.
Виж Света София (Константинопол) и Магнаурска школа
Магнаура
Разположение на Магнаура – в сивата зона на Големия (Светия) дворец, вдясно най-горе Магнаура (Μαγναύρα; възможно от латински: Magna aula – „Голяма зала“) е дворец във Византийски Константинопол край Големия (Светия) дворец.
Виж Света София (Константинопол) и Магнаура
Малка Света София
Малката „Света София“ (Küçuk Ayasofya Camii) или Църква „Св.
Виж Света София (Константинопол) и Малка Света София
Михаил II (Византийска империя)
Михаил II Балба, наречен също Михаил Трал, или Псел, т.е.
Виж Света София (Константинопол) и Михаил II (Византийска империя)
Истанбул
Истанбу̀л (İstanbul, /isˈtanbuɫ/), известен в миналото още като Цариград, Константинопол и Византион, е най-големият град в Турция, който служи като икономически, културен и исторически център на страната.
Виж Света София (Константинопол) и Истанбул
История на християнството
ΙΧΘΥϹ ΖΩΝΤΩΝ („риба на живите“), предшественик на символа Ихтис Историята на християнството се отнася до християнската религия, християнските страни и църквата с нейните различни деноминации, от I век до наши дни.
Виж Света София (Константинопол) и История на християнството
Исак II Ангел
Исак II Ангел (Ισαάκιος Β’ Άγγελος, Isaakios II Angelos; * септември 1156 – † януари 1204) е византийски император от 1185 до 1195 г., когато е детрониран и управлява отново от 1203 до 1204 г.
Виж Света София (Константинопол) и Исак II Ангел
Исидор
Исидор или Исидорос, Изидор (Ισίδωρος, Isidorus, Isidoros Isidor.
Виж Света София (Константинопол) и Исидор
Исидор от Милет
Църквата „Света София“ в Константинопол Исидор от Милет (Isidor(os) от Miletus; на гръцки: Ισίδωρος ο Μιλήσιος; * 442; † 537) e късноантичен архитект, физик и математик.
Виж Света София (Константинопол) и Исидор от Милет
Исидор Млади
Исидор от Милет Млади (Isidorus, Ἰσίδωρος) е византийски архитект, който поправя базиликата „Света София“ в Константинопол.
Виж Света София (Константинопол) и Исидор Млади
Ираклий
Флавий Ираклий Август (Flavius Heraclius Augustus; Ηράκλειος, Hērakleios; * 575 г.; † 11 февруари 641 г.) е източноримски император, управлявал в периода 5 октомври 610 – 11 февруари 641 г.
Виж Света София (Константинопол) и Ираклий
Ирина Атинянката
Ирина Сарантапихина (Ειρήνη Σαρανταπήχαινα; ок. 752 – 9 август, 803), известна повече като Ирина Атинянката (Ειρήνη η Αθηναία), е византийска императрица от 797 до 802 г.
Виж Света София (Константинопол) и Ирина Атинянката
Ибрахим I
Ибрахим I е 18-ият султан на Османската империя, управлява в периода 9 февруари 1640 – 8 август 1648 година.
Виж Света София (Константинопол) и Ибрахим I
Игнатий I Константинополски
Игнатий I Константинополски е константинополски патриархот 847 до 858 година и от 867 до 877 година.
Виж Света София (Константинопол) и Игнатий I Константинополски
Игнатий Касандрийски
Игнатий (Ἰγνάτιος, Игнатиос) е гръцки духовник, епископ на Константинополската патриаршия от IX век.
Виж Света София (Константинопол) и Игнатий Касандрийски
Изкуство на Византия
Византийското изкуство е историко-регионален тип изкуство, входящ в историческия тип средновековно изкуство.
Виж Света София (Константинопол) и Изкуство на Византия
Записки на еничарина
Спомените на сръбския войник Константин Михайлович „еничарина“ от Островица са публикувани на български език в забележителната книга „Когато всички пътища водеха към Константинопол“ на Николай А.
Виж Света София (Константинопол) и Записки на еничарина
Българо-латински войни
Българо-латинските войни са серия от конфликти между Втората българска държава и Латинската империя, която е създадена по време на Четвъртия кръстоносен поход през 1204 година.
Виж Света София (Константинопол) и Българо-латински войни
Базиликална цистерна
Базиликалната цистерна (Βασιλική κινστέρνή, Yerebatan Sarnıcı, „Подземна цистерна“' или Yerebatan Saray, „Подземен дворец“) е подземен резервоар за питейна вода с формата на хипостилна зала.
Виж Света София (Константинопол) и Базиликална цистерна
Балдуин I
Балдуин (Balduinus I, Baudouin I, Boudewijn I) от 1194 до 1205 г.
Виж Света София (Константинопол) и Балдуин I
Богородица
Пресвета Богородица (Virgo Maria, Deipara; Μαρία, Θεοτόκος, Θεομήτωρ; מירים; مريم) според християнската традиция се нарича Мария (Мириам), майката на Иисус Христос и съпруга на дърводелеца Йосиф.
Виж Света София (Константинопол) и Богородица
Бертолд II Каценелнбоген
Бертолд II фон Каценелнбоген (Berthold II von Katzenelnbogen) е немски рицар, граф на Катценелнбоген, участник в Четвъртия кръстоносен поход, господар на Велестино и регент на Солунското кралство по време на управлението на крал Деметрий Монфератски.
Виж Света София (Константинопол) и Бертолд II Каценелнбоген
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Виж Света София (Константинопол) и Византийска империя
Виктория, Анатолия и Аудачия
Виктория, Анатолия и Аудачия (Sante Vittoria, Anatolia, e Audace) са три светици в католическата и по-специално в италийската църква.
Виж Света София (Константинопол) и Виктория, Анатолия и Аудачия
Гражданска война във Византия (1341 – 1347)
Гражданската война във Византия е военен конфликт през периода 1341 – 1347 във Византийската империя между привърженици на Йоан Кантакузин и привърженици на регентския съвет на Йоан V Палеолог, начело с Анна Савойска.
Виж Света София (Константинопол) и Гражданска война във Византия (1341 – 1347)
Голям императорски дворец
Големият императорски дворец (Μέγα Παλάτιον), също Свещен дворец в Константинопол е церемониалният център на Византийската империя в продължение на осемстотин години.
Виж Света София (Константинопол) и Голям императорски дворец
Герман II Константинополски
Герман II Константинополски (Γερμανός Β΄ Ναύπλιος; Germanus II Nauplius; † юни 1240) патриархна Константинопол (в изгнание в Никея) от 1222 до 1240 г.
Виж Света София (Константинопол) и Герман II Константинополски
Георги Синадин Астра
Георги Синадин Астра (Γεώργιος Συναδηνός Ἀστρᾶς) е византийски аристократ, военачалник и администратор от XIV век.
Виж Света София (Константинопол) и Георги Синадин Астра
Дюканжов списък
Дюканжов списък (каталог) е съставен през XII в.
Виж Света София (Константинопол) и Дюканжов списък
Демофил I Константинополски
Демофил или Димофил I Константинополски (Δημόφιλος, Димофилос, Demophilus, Демофилус) е християнски прелат от IV век, епископ на Бер от 40-те години на IV век до 370 година и ариански епископ на Константинопол от 370 г.
Виж Света София (Константинопол) и Демофил I Константинополски
Дентикул
Корниз с дентикули Дентикулът (от латински dens — зъб) е едно от серия малки правоъгълни блокчета, разположени равномерно под част от корниза, които при йонийската архитектура заместват дорийските мутули.
Виж Света София (Константинопол) и Дентикул
Елия София
Елия София (Aelia Sophia; * ок. 530; † сл. 601) е византийска императрица, съпруга на император Юстин II.
Виж Света София (Константинопол) и Елия София
Енрико Дандоло
Света София в Константинопол. Точното място на гроба му е изгубено при преустройството на църквата в джамия Енрико Дандоло (Enrico Dandolo), 1107 или 1108 – 1205) е 41-вият венециански дож от 1192 до смъртта си през 1205 г.
Виж Света София (Константинопол) и Енрико Дандоло
Епирско деспотство
Епирското деспотство е историческа държава, образувана към 1205 г.
Виж Света София (Константинопол) и Епирско деспотство
Лъв III Исавър
Лъв III Исавър или Лъв Сириец (Leon III.; * ок. 680, † 18 юни 741) е византийски император от 717 до смъртта си в 741 година.
Виж Света София (Константинопол) и Лъв III Исавър
Лъв IV (Византия)
Лъв IV (Λέων Δ΄; * 25 януари 750; † 8 септември 780) е византийски император от Исаврийската династия.
Виж Света София (Константинопол) и Лъв IV (Византия)
Лъв IX
Папа Лъв IX (11 век) Папа Лъв IX на „Le Rocher“ в Дабо Лъв IX (Leo PP.), роден като Бруно фон Егисхайм-Дагсбург (Bruno von Egisheim-Dagsburg), е римски папа от 12 февруари 1049 г.
Виж Света София (Константинопол) и Лъв IX
Лазар Иконописец
Лазар Константинополски (Лазар Иконописец, Лазар Писец; почива през 867 година) е византийски монах-иконописец, деятел от периода на иконоборството.
Виж Света София (Константинопол) и Лазар Иконописец
Лангобардите в Италия: места на властта (568 – 774)
Лангобардите в Италия: места на властта (568 – 774) са 7 групи от исторически постройки, които отразяват постиженията на германското племе лангобарди, установили се в Италия през 6 век и създали Лангобардското кралство, просъществувало до 774 г.
Виж Света София (Константинопол) и Лангобардите в Италия: места на властта (568 – 774)
Йоан II Комнин
Йоан II Комнин (* 13 септември 1087, Константинопол; † 7 април или 8 април 1143, Тавър) е византийски император (1118 – 1143) от династията на Комнините.
Виж Света София (Константинопол) и Йоан II Комнин
Йоан Златоуст
Йоан Златоуст пред императрица Евдоксия (картина на Жан-Пол Лоран от 1880 г.) Св.
Виж Света София (Константинопол) и Йоан Златоуст
Йоан Българин
Йоан Българин е български християнски православен светец, мъченик, от XVIII век, чиято памет се тачи на 5 март.
Виж Света София (Константинопол) и Йоан Българин
Йени джамия (Воден)
Йени джамия (Γενί Τζαμί, Йени Дзами, Yeni Camii, Йени Джамии) е бивш мюсюлмански храм във Воден (Едеса), Гърция.
Виж Света София (Константинопол) и Йени джамия (Воден)
15 февруари
15 февруари е 46-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Света София (Константинопол) и 15 февруари
27 декември
27 декември е 361-вият ден в годината според григорианския календар (362-ри през високосна).
Виж Света София (Константинопол) и 27 декември
558
558 г.
Виж Света София (Константинопол) и 558
7 май
7 май е 127-ия ден в годината според григорианския календар (128-и през високосна).
Виж Света София (Константинопол) и 7 май