Съдържание
229 отношения: CoRoT-7b, S/2004 S 12, S/2004 S 13, S/2004 S 17, S/2004 S 4, S/2004 S 7, S/2005 S 1, S/2006 S 3, S/2006 S 8, Shepherd Moons, Купести облаци, Кракен (море), Кристиан Хюйгенс, Касини-Хюйгенс, Кари (спътник), Карл Сейгън, Калипсо (спътник), Кивиок (спътник), Космонавтика, Кохаб, Козирог (зодия), Колонизация на Титан, Комета, Коорбитални спътници, Кентавър (пояснение), Пръстени на Сатурн, Прометей (спътник), Палиак (спътник), Палена (спътник), Пан (спътник), Пандора (спътник), Пионер (програма), Пионер 11, Планета, Планетариум, Планетарен пръстен, Полярен вихър, Полидевк, Полидевк (спътник), Петър Петров (изобретател), Период на въртене, Орбитален период, Обсерватория „Каменско плато“, Овен (зодия), Окултация, Океан, Астрофизичен институт „Фесенков“, Астрономически обект, Астероид, Асаф Хол, ... Разширете индекс (179 Повече ▼) »
CoRoT-7b
CoRoT-7b е екзопланета, обикаляща около звездата CoRoT-7 в съзвездието Еднорог, на 489 светлинни години от Земята.
Виж Сатурн (планета) и CoRoT-7b
S/2004 S 12
S/2004 S 12 е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и S/2004 S 12
S/2004 S 13
S/2004 S 13 е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и S/2004 S 13
S/2004 S 17
S/2004 S 17 е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и S/2004 S 17
S/2004 S 4
S/2004 S 4 е условно обозначение на непотвърден обект видим от орбитата на Сатурн от вътрешната страна на Ф-пръстена на 21 юни 2004 от Джоузеф Спитале от научния екип на Касини-Хюйгенс.
Виж Сатурн (планета) и S/2004 S 4
S/2004 S 7
S/2004 S 7 е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и S/2004 S 7
S/2005 S 1
Дафнис е вътрешен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и S/2005 S 1
S/2006 S 3
S/2006 S 3 е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и S/2006 S 3
S/2006 S 8
S/2006 S 8, носещ името Скол е ретрограден нерегуларен сателит на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и S/2006 S 8
Shepherd Moons
Shepherd Moons („Пастирски луни“ от англ.) е третият студиен албум на ирландската певица, авторка на песни и музикантка Еня, издаден на 4 ноември 1991 г.
Виж Сатурн (планета) и Shepherd Moons
Купести облаци
Купести области, погледнати от отгоре. ''Cumulus mediocris''. ''Cumulus congestus''. Купести облаци над Бретан. Купестите облаци (cumulus) са облаци, които на пръв поглед имат плоска основа и често са описвани като „пухкави“, „памучни“ или „меки“ наглед.
Виж Сатурн (планета) и Купести облаци
Кракен (море)
Морето Кракен, цветовете са условни Морето Кракен (Kraken Mare) е едно от въглеводородните морета на Титан, (спътника на Сатурн).
Виж Сатурн (планета) и Кракен (море)
Кристиан Хюйгенс
Кристиан Хюйгенс (Christiaan Huygens) е нидерландски механик, физик, астроном и математик, създател на вълновата теория на светлината.
Виж Сатурн (планета) и Кристиан Хюйгенс
Касини-Хюйгенс
Касини-Хюйгенс е космически апарат, съвместен проект на НАСА, Европейската космическа агенция (ЕКА) и Италианската космическа агенция (ИКА).
Виж Сатурн (планета) и Касини-Хюйгенс
Кари (спътник)
Кари или Сатурн XLV (условно означение S/2006 S 2) е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Кари (спътник)
Карл Сейгън
Карл Едуард Сейгън (Carl Edward Sagan) e американски астроном, астробиолог и популяризатор на науката.
Виж Сатурн (планета) и Карл Сейгън
Калипсо (спътник)
Калипсо е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Калипсо (спътник)
Кивиок (спътник)
Кивиок е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Кивиок (спътник)
Космонавтика
Космонавтиката (κόσμος – космос, вселена, и ναυτική – мореплаване), също астронавтика, е процесът по изследване на космическото пространство с помощта на автоматични и пилотирани космически апарати.
Виж Сатурн (планета) и Космонавтика
Кохаб
Кохаб (β на Малка мечка) е втората най-ярка звезда в съзвездието Малка мечка след Полярната звезда.
Козирог (зодия)
Козирог (Capricorn) е десетият зодиакален знак.
Виж Сатурн (планета) и Козирог (зодия)
Колонизация на Титан
Титан, в своя естествен оранжев цвят. Титан — най-големият спътник на Сатурн, явява се един от кандидатите за възможна бъдеща колонизация на външните части на Слънчевата система.
Виж Сатурн (планета) и Колонизация на Титан
Комета
Кометата Хейл-Боп с видима бяла опашка от прахи синя от газ, снимка от март 1997 г. Кометата Кохоутек, снимка от 1974 г. Комета (komḗtēs – с коса, космат) е малък астрономически обект в Слънчевата система, подобен на астероид, но съставен предимно от лед (въглероден диоксид, метан и вода), прах, скални частици и примеси от различни минерали.
Коорбитални спътници
Коорбитални спътници или луни са дадена група естествени спътници със сходни орбити (обикалят около планетата си със сходни периоди - големите им полуоси са равни една на друга).
Виж Сатурн (планета) и Коорбитални спътници
Кентавър (пояснение)
Кентавър може да се отнася до.
Виж Сатурн (планета) и Кентавър (пояснение)
Пръстени на Сатурн
Изображение от ''Вояджър 2'' на Сатурн, хвърлящ сянка върху пръстените си. Пръстените на Сатурн са най-голямата система от планетарни пръстени в Слънчевата система.
Виж Сатурн (планета) и Пръстени на Сатурн
Прометей (спътник)
Прометей е естествен спътник на Сатурн, открит през 1980 г.
Виж Сатурн (планета) и Прометей (спътник)
Палиак (спътник)
Палиак е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Палиак (спътник)
Палена (спътник)
Палена е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Палена (спътник)
Пан (спътник)
Пан е естествен спътник на Сатурн, носещ името на бога от древногръцката митология Пан.
Виж Сатурн (планета) и Пан (спътник)
Пандора (спътник)
Пандора е естествен спътник на Сатурн, открит през 1980 г.
Виж Сатурн (планета) и Пандора (спътник)
Пионер (програма)
Плутон. Програмата Пионер (Pioneer program) е американска космическа програма за изследване на планетите в Слънчевата система от безпилотни космически апарати.
Виж Сатурн (планета) и Пионер (програма)
Пионер 11
Пионер 11 (Pioneer 11) e втория космически апарат прекосил астероидния пояс и първият посетил Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Пионер 11
Планета
Венера. Хаумея. Планета (πλανήτης – странник, пътешественик) е тяло с достатъчна маса, за да приеме кръгла форма под действието на силата на гравитацията, което обикаля около звезда и не произвежда енергия чрез термоядрени реакции.
Виж Сатурн (планета) и Планета
Планетариум
Планетариум е вид научно учреждение, построено основно за научни и забавни представления относно астрономията и нощното небе или за обучение по астрономическа навигация.
Виж Сатурн (планета) и Планетариум
Планетарен пръстен
пръстените на Сатурн. Планетарен пръстен е образувание или система от образувания във формата на плосък диск около дадена планета, съставено от космически междупланетарен прах, лед и газове.
Виж Сатурн (планета) и Планетарен пръстен
Полярен вихър
Полярният вихър е област с ниско налягане, намираща се близо до един от земните полюси.
Виж Сатурн (планета) и Полярен вихър
Полидевк
Полидевк може да се отнася до.
Виж Сатурн (планета) и Полидевк
Полидевк (спътник)
Полидевк е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Полидевк (спътник)
Петър Петров (изобретател)
Петър Димитров Петров (Peter Petroff) (1919 – 2003) е български инженер, завършил в Германия.
Виж Сатурн (планета) и Петър Петров (изобретател)
Период на въртене
В астрономията период на въртене е времето, за което един астрономически обект прави пълно завъртане около своята ос на въртене.
Виж Сатурн (планета) и Период на въртене
Орбитален период
Орбиталният период е времето, необходимо на дадено небесно тяло да извърши пълно завъртане по своята орбита.
Виж Сатурн (планета) и Орбитален период
Обсерватория „Каменско плато“
Обсерваторията „Каменско плато“ се намира в планински район на Казахстан, на 11 км от столицата Алмати.
Виж Сатурн (планета) и Обсерватория „Каменско плато“
Овен (зодия)
Овен е първият от зодиакалните знаци в астрологията, свързан с едноименното съзвездие – Овен.
Виж Сатурн (планета) и Овен (зодия)
Окултация
Окултация на звезда от Луната. Окултация (покритие) е явление, при което отдалечен астрономически обект бива изцяло или частично закрит от друг, по-близък до наблюдателя.
Виж Сатурн (планета) и Окултация
Океан
Южен. Океан (Ωκεανός, бог Океан от древногръцката митология) е голям соленоводен басейн, основен елемент на хидросферата на планетата.
Астрофизичен институт „Фесенков“
Астрофизичният институт „Василий Фесенков“ (АФИФ) е водеща научна организация за фундаментални изследвания в областта на астрономията и астрофизиката в Казахстан.Той е дъщерно дружество на Националния център за космически изследвания и технологии към Аерокосмическия комитет на Република Казахстан.
Виж Сатурн (планета) и Астрофизичен институт „Фесенков“
Астрономически обект
Астрономически обект или небесен обект е естествено физическо тяло, асоциация или структура, която съществува в наблюдаваната вселена.
Виж Сатурн (планета) и Астрономически обект
Астероид
Диаграма на астероидите. В бяло е астероидният пояс между Марс и Юпитер, а в зелено – други астероидни групи Астероид (от старогръцки ἀστήρ – звезда и εἶδος – като, във формата на) е неголямо планетоподобно небесно тяло на орбита около Слънцето.
Виж Сатурн (планета) и Астероид
Асаф Хол
Асаф Хал (Asaph Hall) е американски астроном, известен с откриването на двата естествени спътника на Марс – Фобос и Деймос през 1877 г.
Виж Сатурн (планета) и Асаф Хол
Атлас (спътник)
Атлас е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Атлас (спътник)
Атмосфера
Тънкослойната атмосфера на Марс Атмосфера (ατμός – па̀ра, изпарение; σφαῖρα – кълбо, сфера) е общото наименование на слоя газове, обгръщащ небесно тяло с достатъчно голяма маса, като например планети.
Виж Сатурн (планета) и Атмосфера
Автоматична междупланетна станция
АМС Луна 1, достигнала първа в света втора космическа скорост и напуснала зоната на притегляне на ЗемятаBrian Harvey, ''Russian planetary exploration: history, development, legacy, prospects''. Springer, 2007, p.26.
Виж Сатурн (планета) и Автоматична междупланетна станция
Алфа Кентавър
Алфа Кентавър или Алфа Центавър (α Cen / α Centauri) е най-ярката и най-близката до Слънцето кратна звезда в южното съзвездие Кентавър, и е четвърта по яркост на небосвода с видима звездна величина −0,01.
Виж Сатурн (планета) и Алфа Кентавър
Албиорикс (спътник)
Албиорикс е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Албиорикс (спътник)
Нарви (спътник)
Нарви или Сатурн XXXI е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Нарви (спътник)
Нови хоризонти
Лого на мисията Пътят на космическия кораб към 1 април 2018 г. „New Horizons“ (или Ню Хърайзънз, в превод Нови хоризонти) е роботизиран космически апарат на NASA, който на 14 юли 2015 г.
Виж Сатурн (планета) и Нови хоризонти
Нептун (планета)
Нептун е осмата планета от Слънчевата система и най-външният газов гигант в нея.
Виж Сатурн (планета) и Нептун (планета)
Равноденствие
Равноденствие (''Equinox'') и слънцестоене (''Solstice''): в момента на равноденствие светлата и тъмната част на земното кълбо са еднакви за двете полукълба.
Виж Сатурн (планета) и Равноденствие
Разреден диск
Разреденият диск е част от Слънчевата система, включваща планетоиди на орбита отвъд пояса на Кайпер.
Виж Сатурн (планета) и Разреден диск
Рак (зодия)
Рак (Cancer) е четвъртата поред зодия от зодиака.
Виж Сатурн (планета) и Рак (зодия)
Рея
Рея може да се отнася до.
Рея (спътник)
Рея е вторият по големина естествен спътник на Сатурн след Титан.
Виж Сатурн (планета) и Рея (спътник)
Съобщение от Аресибо
Това е съобщението с добавен цвят за да се различават по-добре отделните части. Двоичното съобщение всъщност не носи никаква информация за цвят. Съобщението от Аресибо е радиосъобщение, изпратено в Космоса по време на церемонията по случай ремонтирането на радиотелескопа Аресибо на 16 ноември 1974 г.
Виж Сатурн (планета) и Съобщение от Аресибо
Сутунг
Сутунг (Suttungr) е персонаж в скандинавската митология, великан от племето на йотуните, притежател на медовината на поезията.
Сутунг (спътник)
Сутунг, или Сатурн 23, е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Сутунг (спътник)
Сурт
Сурт или Суртур (Surtr, „черен“, „мургав, смугъл“) е персонаж в скандинавската митология, предводител на огнените великани, живеещи в Муспелхайм.
Суртур
Суртур или Сатурн XLVII (условно означение S/2006 S 7) е естествен спътник на Сатурн.
Страсбургска катедрала
Страсбургската катедрала () е катедрала във френския град Страсбург, която в продължение на повече от 200 години е най-високата сграда в света.
Виж Сатурн (планета) и Страсбургска катедрала
Сатурн
Сатурн (Сатурн; Saturn; от латински: Saturnus) може да се отнася до.
Символи на планети
Символ на планета или планетарен символ е графичен символ, използван в астрологията и астрономията за представяне на класическа планета (видима с невъоръжено око), включително Слънцето и Луната или една от съвременните планети.
Виж Сатурн (планета) и Символи на планети
Синхронно въртене
Вляво: Синхронно въртене на Луната – тя се завърта около оста си за същото време, необходимо ѝ да завърши една орбита около Земята. Вдясно: пример за несинхронно въртене, когато спътникът показва постепенно цялата си повърхност Синхронно въртене е термин, с който в астрономията се описва ротацията на тяло (А), намиращо се на орбита около друго тяло (Б), при която орбиталният ѝ период е равен на периода на въртене около оста си, или с други думи – спътникът А е винаги обърнат с една и съща страна към централното тяло Б.
Виж Сатурн (планета) и Синхронно въртене
Скади
Скати може да се отнася до.
Скади (спътник)
Скади е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Скади (спътник)
Скот Шепърд
Скот С.
Виж Сатурн (планета) и Скот Шепърд
Скол
Скол, Скьол (Sköll; на нордически „предателство, коварство“) е името на чудовищен вълк в скандинавската митология, който преследва конете Арвак и Алсвид, теглещи колесницата на слънцето (Сол).
Слънчева система
своята атмосфера Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и небесните тела, обикалящи около него – планети, планети джуджета, спътници, астероиди, комети, междупланетен прахи газ.
Виж Сатурн (планета) и Слънчева система
Списък на обектите в Слънчевата система
Списък на обектите в Слънчевата система с диаметър от поне 500 km.
Виж Сатурн (планета) и Списък на обектите в Слънчевата система
Списък на обектите в Слънчевата система по радиус
Списък на обектите в Слънчевата система по радиуса в намаляващ размер.
Виж Сатурн (планета) и Списък на обектите в Слънчевата система по радиус
Списък на обектите в Слънчевата система по разстояние до Слънцето
Списък на разстоянието на основните обекти в Слънчевата система до Слънцето.
Виж Сатурн (планета) и Списък на обектите в Слънчевата система по разстояние до Слънцето
Списък на обектите в Слънчевата система по маса
Списък на обектите в Слънчевата система по маса в намаляващ ред.
Виж Сатурн (планета) и Списък на обектите в Слънчевата система по маса
Спиридон Гопчевич
Спиридон Гопчевич (Spiridon Gopčević), известен и с псевдонима си Лео Бренер, е австрийски журналист, астроном, етнограф от сръбски произход, както и сръбски дипломат.
Виж Сатурн (планета) и Спиридон Гопчевич
Седмица
Се́дмицата или архаично неделя е единица за време, по-дълга от един ден и по-къса от един месец.
Виж Сатурн (планета) и Седмица
Сененмут
Сененмут (Сенемут, Сенмут) (буквално „брат на майката“) е древноегипетски архитект, астроном и политик, един от най-могъщите, високопоставени и известни служители по време на ХVІІІ династия.
Виж Сатурн (планета) и Сененмут
Тралфамадор
Тралфамадор е родната планета на извънземните пришълци в някои от романите на Кърт Вонегът.
Виж Сатурн (планета) и Тралфамадор
Тритон (спътник)
Тритон е най-големият естествен спътник на Нептун.
Виж Сатурн (планета) и Тритон (спътник)
Тримър (спътник)
Тримър или Сатурн XXX е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Тримър (спътник)
Тропопауза
Тропопаузата се намира по-високо при тропиците, отколкото при полюсите. Тропопауза е границата в земната атмосфера между тропосферата и стратосферата.
Виж Сатурн (планета) и Тропопауза
Тарвос (спътник)
Тарвос или Сатурн XXI е програден ирегуларен сателит на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Тарвос (спътник)
Таркек (спътник)
Таркек, също познат като Saturn LII (условно обозначение S/2007 S 1) е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Таркек (спътник)
Титан
Титан може да се отнася до.
Титан (спътник)
Титан е най-големият спътник на Сатурн и втори по големина в Слънчевата система след Юпитеровия Ганимед.
Виж Сатурн (планета) и Титан (спътник)
Титания (спътник)
Титания е най-големият естествен спътник на Уран.
Виж Сатурн (планета) и Титания (спътник)
Тихо Брахе
Тихо Брахе (Tycho Brahe) е известен датски астроном и алхимик.
Виж Сатурн (планета) и Тихо Брахе
Тибетски календар
Тибетският календар е лунен календар, според който тибетската година се състои от дванадесет или тринадесет лунни месеца, всеки от които започва и свършва при новолуние.
Виж Сатурн (планета) и Тибетски календар
Тетида (спътник)
Тетида е естествен спътник на Сатурн, открит от Джовани Доменико Касини през 1684 г.
Виж Сатурн (планета) и Тетида (спътник)
Тегло
Теглото се дефинира от физиката като силата на тежестта (гравитационната сила съгласно закона за всеобщото привличане), упражнявана върху тяло с маса m намиращо се в дадено гравитационно поле.
Телесто (спътник)
Телесто е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Телесто (спътник)
Телескоп
Телескопът (други имена: далекоглед, остар. пусула (от итал. bossola – компас)), е уред за наблюдаване на астрономически обекти.
Виж Сатурн (планета) и Телескоп
Уран (планета)
Уран е седмата планета от Слънчевата система.
Виж Сатурн (планета) и Уран (планета)
Уан Джъни
Уан Джъни е учена и астрономка от династията Цин.
Виж Сатурн (планета) и Уан Джъни
Уилям Пикеринг
Уилям Хенри Пикеринг (William Henry Pickering) е американски астроном, брат на Едуард Чарлз Пикеринг.
Виж Сатурн (планета) и Уилям Пикеринг
Уилям Хершел
Уилям Хершел (ФридрихВилхелм Хершел) (Friedrich Wilhelm Herschel; William Herschel) е английски астроном и композитор от немски произход.
Виж Сатурн (планета) и Уилям Хершел
Уилям Ласел
Уилям Ласел (William Lassell) е английски астроном и търговец, президент на Кралското астрономическо общество (1871 – 1872).
Виж Сатурн (планета) и Уилям Ласел
Форбоути
Форбоути или Сатурн XL (условно означение S/2004 S 9) е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Форбоути
Форма на Земята
дясно Форма на Земята е термин за формата на земната повърхност в геодезията и астрономията, който се отнася до размера и формата, използвани за моделиране на Земята.
Виж Сатурн (планета) и Форма на Земята
Форнджот
Форньот или Сатурн XLII (условно означение S/2004 S 8) е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Форнджот
Фобос (спътник)
Фобос е по-големият и на по-ниска орбита спътник на Марс.
Виж Сатурн (планета) и Фобос (спътник)
Фобос-грунт
Фобос-грунт е руска сонда до Фобос, един от спътниците на Марс.
Виж Сатурн (планета) и Фобос-грунт
Феба
* Феба (митология) — титанида от древногръцката митология;.
Феба (спътник)
Феба е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Феба (спътник)
Фенрир
Фенрир (в превод – обитател на тресавищата), Фенрисулфр (Fenrisúlfr – Вълкът Фенрис) или Хродвитнир (Hróðvitnir – славния вълк) е огромен вълк в скандинавската митология, бог на мъглата и илюзиите.
Фенрир (спътник на Сатурн)
Фенрир или Сатурн XLI (условно означение S/2004 S 16) е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Фенрир (спътник на Сатурн)
Хати (скандинавска митология)
Хати, Хати Хродвитнирсон (Hati Hróðvitnisson, „мразещ“, „враг“) е чудовищен вълк в скандинавската митология, преследващ луната (Мани).
Виж Сатурн (планета) и Хати (скандинавска митология)
Хати (спътник)
Хати или Сатурн XLIII (условно означение S/2004 S 14) е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Хати (спътник)
Хафт пейкар
„Хафт пейкар“ (هفت پیکر) или „Бахрамнаме“ (بهرامنامه – „Книга за Бахрам“) е стихотворен епос на персийски средновековен поет Низами Ганджеви.
Виж Сатурн (планета) и Хафт пейкар
Харон (спътник)
Харон е най-големият естествен спътник на планетата джудже Плутон.
Виж Сатурн (планета) и Харон (спътник)
Хирокин
S/2004 S 19, наричан още Хирокин е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Хирокин
Хидротермален комин
Хидротермален комин в Атлантическия океан. Звук на хидротермален комин. Хидротермален комин е отвор в повърхността на планета, от който излиза геотермално затоплена вода.
Виж Сатурн (планета) и Хидротермален комин
Химия
Химията е наука, която изучава състава, структурата и свойствата на веществата (химичните елементи и техните съединения), както и превръщането на едни вещества в други в хода на различни химични реакции.
Хиперион
Хиперион може да се отнася до.
Виж Сатурн (планета) и Хиперион
Хиперион (спътник)
Хиперион е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Хиперион (спътник)
Хершел (кратер на Мимас)
Хершел е голям кратер на Сатурновия спътник Мимас.
Виж Сатурн (планета) и Хершел (кратер на Мимас)
Цивилизация на маите
Цивилизацията на маите е мезоамериканска цивилизация, създадена от народа на маите, и известна със своята идеографска писменост – единствената известна напълно развита писмена система в предколумбова Америка, както и със своето изкуство, архитектура, математика, календар и астрономична система.
Виж Сатурн (планета) и Цивилизация на маите
Цикли на Миланкович
''Ледена сърцевина Восток'' brВертикалната сива линия обозначава съвременните условия Циклите на Миланкович описват съвкупното влияние на промените в движенията на Земята върху климата ѝ в продължение на хиляди години.
Виж Сатурн (планета) и Цикли на Миланкович
Цефей (съзвездие)
Цефей е северно съзвездие, изобразяващо цар Цефей от древногръцката митология.
Виж Сатурн (планета) и Цефей (съзвездие)
Шумер
Шумер е исторически регион в южна Месопотамия (южната част на днешен Ирак), Weltgeschichte: Schicksale der Menschheit von der Frühgeschichte bis ins Atomzeitalter, Dr.
Шиарнак (спътник)
Шиарнак, или Сатурн 29, е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Шиарнак (спътник)
Шестоъгълник
Правилен шестоъгълник Шестоъгълникът (също и хексагон, ἕξ + γωνία – „шест“ + „ъгъл“) е многоъгълник с шест страни и ъгли.
Виж Сатурн (планета) и Шестоъгълник
Юпитер (планета)
Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата (с голяма преднина) в Слънчевата система.
Виж Сатурн (планета) и Юпитер (планета)
Юпитероподобна планета
Юпитер Името Юпитероподобна планета се отнася до четирите газови гиганти в Слънчевата система – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.
Виж Сатурн (планета) и Юпитероподобна планета
Ярнсакса
Ярнсакса (Járnsaxa, „железен сакс“) е персонаж от скандинавската митология, великанка от племето на йотуните.
Виж Сатурн (планета) и Ярнсакса
Ярнсакса (спътник)
Ярнсакса, също познат като Сатурн L (условно означение S/2006 S 6) е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Ярнсакса (спътник)
Янус (спътник)
Янус е естествен спътник на Сатурн, носещ името на бога от римската митология Янус.
Виж Сатурн (планета) и Янус (спътник)
Японски календар
Японският календар е система за отчитане на времето, която произлиза основно от китайския календар, но притежава и много особености, произлизащи от японската история и традиции.
Виж Сатурн (планета) и Японски календар
Япет
Япет може да се отнася до.
Япет (спътник)
Япет е третият по големина естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Япет (спътник)
Мундилфари (спътник)
Мундилфари или Сатурн XXV е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Мундилфари (спътник)
Маса
Масата е скаларна физична величина, една от основните във физиката.
Маринър
Изстрелване на Маринър 1 Маринър 1 и 2 в Космоса Маринър 3 и 4 Маринър 5 Маринър 9 Маринър 10 Програмата Маринър (Mariner program) е програма ръководена от американската космическа агенция НАСА за изстрелване на серия от автоматични космически сонди за изследване на планетите Марс, Венера и Меркурий.
Виж Сатурн (планета) и Маринър
Магнитосфера
Художествено изображение на слънчевия вятър и магнитосферата на Земята. Почти нищо от показаното не се вижда с невъоръжено око. Магнитосфера е област от пространството около астрономически обект (небесно тяло), в която е зададено магнитното поле на това тяло.
Виж Сатурн (планета) и Магнитосфера
Малка планета
Малка планета е термин, отнасящ се за астероиди и транснептунови обекти в Слънчевата система на орбита около Слънцето, но значително по-малки от планетите.
Виж Сатурн (планета) и Малка планета
Мимас (спътник)
Мимас е естествен спътник на Сатурн, открит през 1789 г.
Виж Сатурн (планета) и Мимас (спътник)
Метан
Метанът е химично съединение с формула CH4.
Метония (спътник)
Метония е най-малкият естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Метония (спътник)
Менора
Реплика на храмовата менора в Стария град на Йерусалим Менората (менорах)Речник на термини на изкуството/Едуард Луси Смит/ИК „Петър Берон“/1996/стр.112 (מְנוֹרָה, менора̀, букв. – светилник) e еврейски седемсвещник, един от най-старите символи в юдаизма, останал трайна емблема на еврейския народ през вековете.
Ижирак (спътник)
Ижирак е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Ижирак (спътник)
Изследване на Сатурн
Планетата Сатурн е изследван само чрез космически сонди.
Виж Сатурн (планета) и Изследване на Сатурн
Изследване на Уран
Уран, заснет от 18 млн. km Изследването на Уран е осъществено единствено чрез сондата Вояджър 2, като няма планирани други посещения от космически апарати.
Виж Сатурн (планета) и Изследване на Уран
Имануил Великовски
Имануи́л Велико́вски (Immanuel Velikovsky) е писател от руско-еврейски произход, най-известен като представител на „Катастрофизма“.
Виж Сатурн (планета) и Имануил Великовски
Имир (спътник)
Имир или или Сатурн XIX е ретроградна ирегуларна луна на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Имир (спътник)
Имир (пояснение)
Имир може да се отнася за.
Виж Сатурн (планета) и Имир (пояснение)
Императорът (карта таро)
Императорът (IV) в колодата таро на Райдър-Уейт Императорът (IV) е четвъртият коз или карта от Голямата аркана в традиционните колоди Таро.
Виж Сатурн (планета) и Императорът (карта таро)
Забвение
„Забвение“ (Oblivion) е американски научнофантастичен екшън филм от 2013 г., на режисьора Джозеф Косински.
Виж Сатурн (планета) и Забвение
Закон на Тициус-Боде
Законът на Тициус-Боде е хипотеза, базираща се на емпиричното правило за разстоянията на планетите до Слънцето, което е доказано от Йохан Тициус през 1772 г.
Виж Сатурн (планета) и Закон на Тициус-Боде
Земно ускорение
Градиент на гравитационното поле на АнтарктидаЗемно ускорение (наречено още гравитационно ускорение или ускорение при свободно падане и означавано с буквата g) се отнася до гравитационната сила на привличане, която изпитват всички тела в близост до земната повърхност.
Виж Сатурн (планета) и Земно ускорение
Земеподобна планета
Земеподобна планета е планета, изградена предимно от силикатни скали.
Виж Сатурн (планета) и Земеподобна планета
Буря
Бурята е метеорологично явление, свързано със силно раздвижване на атмосферата, засягащо земната повърхност.
Божествена комедия
Катедралата на Флоренция. „Божествена комедия“ или само „Комедия“ (Commedia, по-късно Divina Commedia) е италианска алегорично-поучителна поема от Данте Алигиери,Данте се появява в тройната роля на герой, разказвач и автор.
Виж Сатурн (планета) и Божествена комедия
Бестла
Бестла или Сатурн XXXIX (условно означение S/2004 S 18) е ретрограден ирегуларен спътник на Сатурн.
Бергелмир (спътник)
Бергелмир или Сатурн XXXVIII (условно означение S/2004 S 15) е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Бергелмир (спътник)
Бебхион (спътник)
Бебхион или Сатурн XXXVII (условно означение S/2004 S 11) е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Бебхион (спътник)
Белоградчишка обсерватория
Астрономическа обсерватория – Белоградчик е една от двете обсерватории на Института по астрономия при Българска академия на науките, наред с Национална астрономическа обсерватория - Рожен.
Виж Сатурн (планета) и Белоградчишка обсерватория
Втора космическа скорост
Втора космическа скорост е физическа величина, която при дадено гравитационно поле и определено положение в него представлява минималната скорост, която трябва да има обект без допълнителна тяга, намиращ се в това положение, за да преодолее полето и да се отдалечи до безкрайност.
Виж Сатурн (планета) и Втора космическа скорост
Време (метеорология)
Гръмотевична буря над Мадейра Метеорологичното време е съвкупността от метеорологични явления, които се случват в атмосферата на дадено място и в даден момент от времето, и по-конкретно онези, които се случват в хидросферата и тропосферата на Земята.
Виж Сатурн (планета) и Време (метеорология)
Вояджър 1
Вояджър 1 (Voyager 1) е автоматичен космически апарат, изследвал външните части на Слънчевата система.
Виж Сатурн (планета) и Вояджър 1
Вояджър 2
Вояджър 2 (Voyager 2) е космически апарат, изстрелян на 20 август 1977 г.
Виж Сатурн (планета) и Вояджър 2
Вода
Водàта е химично съединение, което при стайна температура представлява прозрачна течност без мирис и цвят.
Водолей (зодия)
Водолей (Aquarius) е зодиакален знак в астрологията, който се асоциира със съзвездието Водолей.
Виж Сатурн (планета) и Водолей (зодия)
Везни (зодия)
Везните (Libra) са седмата зодия от зодиака.
Виж Сатурн (планета) и Везни (зодия)
Венера (планета)
Венера е втората по ред планета от Слънчевата система и носи името на богинята Венера от римската митология.
Виж Сатурн (планета) и Венера (планета)
Гръмотевична буря
Гръмотевична буря над София Типична пролетна гръмотевична буря над поле Лятна гръмотевична буря в гората Гръмотевичната буря е буря, която се характеризира с наличието на мълнии и придружаващите ги гръмотевици.
Виж Сатурн (планета) и Гръмотевична буря
Грейп (спътник)
Грейп или Saturn LI (условно обозначение S/2006 S 4) е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Грейп (спътник)
Гавриил Тихов
Гавриил Адрианович Тихов (Гаврии́л Адриа́нович Ти́хов) е руски астроном, астрофизик, професор, доктор по физика и математика, основател на науката астроботаника.
Виж Сатурн (планета) и Гавриил Тихов
Газов гигант
Газовият гигант представлява голяма на размери и маса планета, по-голямата част от обема на която бива заеман от газове като водород и хелий в течно или газообразно състояние.
Виж Сатурн (планета) и Газов гигант
Година
Календар Година е орбиталният период от време на Земята, движеща се около Слънцето.
Дъжд
Дъждът представлява валеж в течна форма (за разлика от някои други валежи като сняг, суграшица или градушка, които са в твърда форма), образуван чрез кондензацията на капки в някои видове облаци в атмосферата.
Драконова буря
Драконовата буря в южното полукълбо на Сатурн Драконова буря (наречена така през 2004 г. заради необикновената си форма) е името, дадено на голяма, ярка конвекционна буря на южното полукълбо на планета Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Драконова буря
Дафнис (спътник)
Дафнис е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Дафнис (спътник)
Джовани Доменико Касини
Джовани Доменико Касини (Giovanni Domenico Cassini; Jean-Dominique Cassini) е италиански астроном, инженер и астролог, работил през втората половина от живота си във Франция.
Виж Сатурн (планета) и Джовани Доменико Касини
Диона
Диона може да се отнася до.
Диона (спътник)
Диона е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Диона (спътник)
Догони
Догонското село Банани. Догоните са група от хора, живеещи в централното плато на Мали, на юг от завоя на река Нигер близо до града Бандиагара в региона на Мопти.
Ден
Завъртането на Земята в продължение на един ден Карта на дневната светлина на Земята Слънцето и Луната, символизиращи деня и нощта Денят е единица за измерване на време, равна на периода от време, за който дадена част от земното кълбо е огрята от слънцето.
Естествен спътник
Естественият спътник е небесно тяло, което е в орбита на дадена планета.
Виж Сатурн (планета) и Естествен спътник
Естествени спътници на Сатурн
Сатурновата система (монтаж) За Сатурн са известни 117 естествени спътника.
Виж Сатурн (планета) и Естествени спътници на Сатурн
Ерг (форма на релефа)
Ерг дьо Тенере в Нигер, типичен пример за сахарски ерг Ерг или пясъчно море е обширна, равнинна област, покрита с пясъчни дюни, където липсва растителност.
Виж Сатурн (планета) и Ерг (форма на релефа)
Ериапо (спътник)
Ериапо, или Сатурн 28, е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Ериапо (спътник)
Европейска космическа агенция
Европейската космическа агенция или ЕКА (Agence spatiale européenne или ASE, European Space Agency или ESA) е европейска междуправителствена организация за космически изследвания, основана през 1975 г.
Виж Сатурн (планета) и Европейска космическа агенция
Егир (спътник)
Егир или Сатурн XXXVI (условно означение S/2004 S 10) е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Егир (спътник)
Едуард Емерсън Барнард
Едуард Емерсън Барнард (Edward Emerson Barnard) е американски астроном, член на Националната академия на науките на САЩ.
Виж Сатурн (планета) и Едуард Емерсън Барнард
Елена (спътник)
Елена е естествен спътник на Сатурн.
Виж Сатурн (планета) и Елена (спътник)
Енцелад (спътник)
Енцелад е естествен спътник на Сатурн открит през 1789 г.
Виж Сатурн (планета) и Енцелад (спътник)
Епиметей (спътник)
Епиметей е естествен спътник на Сатурн, носещ името на героя от древногръцката митология Епиметей.
Виж Сатурн (планета) и Епиметей (спътник)
Лъв (зодия)
Лъв (Leo) е петият от дванадесетте зодиакални знака в астрологията.
Виж Сатурн (планета) и Лъв (зодия)
Луси ван Пелт
Луси ван Пелт (Lucy van Pelt) е героиня от поредицата карикатури Peanuts на Чарлс М. Шулц.
Виж Сатурн (планета) и Луси ван Пелт
Лупа
Лупа Лупата е оптичен инструмент, състоящ се от двойноизпъкнала леща (или по-рядко комбинация от няколко лещи) и е предназначена за наблюдение на малки предмети, поставени на близко разстояние, по-точно, малко по-малко от фокусното разстояние.
Лаборатория за реактивно движение
Лабораторията за реактивно движение (известна със съкращението JPL) e изследователски център на НАСА, разположен в градовете Пасадена и Ла Каньяда Флинтридж (La Cañada Flintridge), близо до Лос Анджелис, Калифорния, САЩ.
Виж Сатурн (планета) и Лаборатория за реактивно движение
Логе
Логе или или Сатурн XLVI (условно означение S/2006 S 5) е естествен спътник на Сатурн.
Леден гигант
Леденият гигант е голяма планета, съставена главно от елементи, по-тежки от водород и хелий, като например кислород, въглерод, азот и сяра.
Виж Сатурн (планета) и Леден гигант
Йохан Кеплер
Йохан Кеплер (Johannes Kepler) е германски математик, астроном и астролог.
Виж Сатурн (планета) и Йохан Кеплер
1 юли
1 юли е 182-рият ден в годината според григорианския календар (183-ти през високосна година).
1 септември
1 септември е 244-тият ден в годината според григорианския календар (245-и през високосна).
Виж Сатурн (планета) и 1 септември
1 март
1 март е 60-ият ден в годината според григорианския календар (61-ви през високосна година).
106 Диона
106 Диона е голям астероид.
Виж Сатурн (планета) и 106 Диона
11 юни
11 юни е 162-рият ден в годината според григорианския календар (163-ти през високосна).
12 ноември
12 ноември е 316-ият ден в годината според григорианския календар (317-и през високосна година).
Виж Сатурн (планета) и 12 ноември
15 декември
15 декември е 349-ият ден в годината според григорианския календар (350-и през високосна).
Виж Сатурн (планета) и 15 декември
15 октомври
15 октомври е 288-ият ден в годината според григорианския календар (289-и през високосна).
Виж Сатурн (планета) и 15 октомври
16 юли
16 юли е 197-ият ден в годината според григорианския календар (198-и през високосна година).
16 септември
16 септември е 259-ият ден в годината според григорианския календар (260-и през високосна).
Виж Сатурн (планета) и 16 септември
17 септември
17 септември е 260-ият ден в годината според григорианския календар (261-ви през високосна година).
Виж Сатурн (планета) и 17 септември
17 март
17 март е 76-ият ден в годината според григорианския календар (77-и през високосна година).
Виж Сатурн (планета) и 17 март
18 декември
18 декември е 352-рият ден в годината според григорианския календар (353-ти през високосна).
Виж Сатурн (планета) и 18 декември
1809 Прометей
1809 Прометей е астероид, който споделя името си с една от по-малко познатите луни на Сатурн – Прометей.
Виж Сатурн (планета) и 1809 Прометей
1I/Оумуамуа
1I/ʻOumuamua (Оумуамуа) е междузвезден обект, преминал еднократно през Слънчевата система.
Виж Сатурн (планета) и 1I/Оумуамуа
2004
Цунами от 2004 година (обхват). Заря за посрещането на 2004 година в Рио де Жанейро, Бразилия. 2004 (MMIV) е високосна година, започваща в четвъртък според Григорианския календар.
2005
2005 (MMV) е обикновена година, започваща в събота според Григорианския календар.
21 март
21 март е 80-ият ден в годината според григорианския календар (81-ви през високосна).
Виж Сатурн (планета) и 21 март
23 декември
23 декември е 357-ият ден в годината според григорианския календар (358-и през високосна година).
Виж Сатурн (планета) и 23 декември
25 октомври
25 октомври е 298-ият ден в годината според григорианския календар (299-и през високосна).
Виж Сатурн (планета) и 25 октомври
28 август
28 август е 240-ият ден в годината според григорианския календар (241-ви през високосна).
Виж Сатурн (планета) и 28 август
29 (число)
Двайсет и девет (също и двадесет и девет) е естествено число, предхождано от двайсет и осем и следвано от трийсет.
Виж Сатурн (планета) и 29 (число)
4 май
4 май е 124-тият ден в годината според григорианския календар (125-и през високосна).
55 Пандора
55 Пандора е доста голям и много светъл астероид.
Виж Сатурн (планета) и 55 Пандора
577 Рея
577 Рея е астероид, открит през 1905 година.
Виж Сатурн (планета) и 577 Рея
6 (число)
Шест е естествено число, предхождано от пет и следвано от седем.
Виж Сатурн (планета) и 6 (число)
9 март
9 март е 68-ият ден в годината според григорианския календар (69-и през високосна година).
9 ноември
9 ноември е 313-ият ден в годината според григорианския календар (314-и през високосна).
Виж Сатурн (планета) и 9 ноември
, Атлас (спътник), Атмосфера, Автоматична междупланетна станция, Алфа Кентавър, Албиорикс (спътник), Нарви (спътник), Нови хоризонти, Нептун (планета), Равноденствие, Разреден диск, Рак (зодия), Рея, Рея (спътник), Съобщение от Аресибо, Сутунг, Сутунг (спътник), Сурт, Суртур, Страсбургска катедрала, Сатурн, Символи на планети, Синхронно въртене, Скади, Скади (спътник), Скот Шепърд, Скол, Слънчева система, Списък на обектите в Слънчевата система, Списък на обектите в Слънчевата система по радиус, Списък на обектите в Слънчевата система по разстояние до Слънцето, Списък на обектите в Слънчевата система по маса, Спиридон Гопчевич, Седмица, Сененмут, Тралфамадор, Тритон (спътник), Тримър (спътник), Тропопауза, Тарвос (спътник), Таркек (спътник), Титан, Титан (спътник), Титания (спътник), Тихо Брахе, Тибетски календар, Тетида (спътник), Тегло, Телесто (спътник), Телескоп, Уран (планета), Уан Джъни, Уилям Пикеринг, Уилям Хершел, Уилям Ласел, Форбоути, Форма на Земята, Форнджот, Фобос (спътник), Фобос-грунт, Феба, Феба (спътник), Фенрир, Фенрир (спътник на Сатурн), Хати (скандинавска митология), Хати (спътник), Хафт пейкар, Харон (спътник), Хирокин, Хидротермален комин, Химия, Хиперион, Хиперион (спътник), Хершел (кратер на Мимас), Цивилизация на маите, Цикли на Миланкович, Цефей (съзвездие), Шумер, Шиарнак (спътник), Шестоъгълник, Юпитер (планета), Юпитероподобна планета, Ярнсакса, Ярнсакса (спътник), Янус (спътник), Японски календар, Япет, Япет (спътник), Мундилфари (спътник), Маса, Маринър, Магнитосфера, Малка планета, Мимас (спътник), Метан, Метония (спътник), Менора, Ижирак (спътник), Изследване на Сатурн, Изследване на Уран, Имануил Великовски, Имир (спътник), Имир (пояснение), Императорът (карта таро), Забвение, Закон на Тициус-Боде, Земно ускорение, Земеподобна планета, Буря, Божествена комедия, Бестла, Бергелмир (спътник), Бебхион (спътник), Белоградчишка обсерватория, Втора космическа скорост, Време (метеорология), Вояджър 1, Вояджър 2, Вода, Водолей (зодия), Везни (зодия), Венера (планета), Гръмотевична буря, Грейп (спътник), Гавриил Тихов, Газов гигант, Година, Дъжд, Драконова буря, Дафнис (спътник), Джовани Доменико Касини, Диона, Диона (спътник), Догони, Ден, Естествен спътник, Естествени спътници на Сатурн, Ерг (форма на релефа), Ериапо (спътник), Европейска космическа агенция, Егир (спътник), Едуард Емерсън Барнард, Елена (спътник), Енцелад (спътник), Епиметей (спътник), Лъв (зодия), Луси ван Пелт, Лупа, Лаборатория за реактивно движение, Логе, Леден гигант, Йохан Кеплер, 1 юли, 1 септември, 1 март, 106 Диона, 11 юни, 12 ноември, 15 декември, 15 октомври, 16 юли, 16 септември, 17 септември, 17 март, 18 декември, 1809 Прометей, 1I/Оумуамуа, 2004, 2005, 21 март, 23 декември, 25 октомври, 28 август, 29 (число), 4 май, 55 Пандора, 577 Рея, 6 (число), 9 март, 9 ноември.