Отваряне в Google MapsСъдържание
43 отношения: Кьонигсберг (бронепалубен крайцер), Кайзер Карл VI (броненосен крайцер), Колубарска битка, Първа световна война, Причини за Първата световна война, Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война, Атентатът в Сараево, Австро-Унгария, Анексия на Босна и Херцеговина, Ристо Тохол, Стоян Протич, Сараевско убийство, Сараево, София Хотек, Солунски процес срещу Черна ръка, Трагедия в Майерлинг, Трианонски договор, Убийството на Франц Фердинанд, Франц Конрад фон Хьотцендорф, Франц Фердинанд, Хоенберг (австрийски род), Хершел Гриншпан, Централни сили, Юлски ултиматум, Мария-Анунциата Австрийска, Мария-Тереза де Браганса, Младенецът и дяволът, История на Хърватия, Иван Шарич (духовник), Изстрелът, чут по целия свят, Владимир Чорович, Версайски договор, Велика Морава, Гърция в Първата световна война, Гаврило Принцип, Германска колониална империя, Драгутин Димитриевич, Доброслав Йевджевич, Демография на Белград, Латински мост, Йован Йованович Пижон, 18 декември, 1914.
Кьонигсберг (бронепалубен крайцер)
Кьонигсберг (Префиксът „SMS“ е от Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).) е бронепалубен крайцерСпоред немската класификация те се обозначават като малки крайцери (Kleiner Kreuzer).
Виж Сараевски атентат и Кьонигсберг (бронепалубен крайцер)
Кайзер Карл VI (броненосен крайцер)
„Кайзер Карл VI“ (SMS Kaiser Karl VIПрефиксът „SMS“ е от Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).) е броненосен крайцер на австро-унгарския флот(K.u.K. Kriegsmarine) от началото на 20.
Виж Сараевски атентат и Кайзер Карл VI (броненосен крайцер)
Колубарска битка
Колубарската битка или Сувоборска битка е най-значимата битка между армиите на Кралство Сърбия и Австро-Унгария през Първата световна война.
Виж Сараевски атентат и Колубарска битка
Първа световна война
Първата световна война е военен конфликт, продължил от 28 юли 1914 до 11 ноември 1918 година.
Виж Сараевски атентат и Първа световна война
Причини за Първата световна война
Европейски дипломатически обединения преди войната. Причините за избухването на Първата световна война са от комплексен тип, не могат да бъдат систематизирани еднозначно и остават предмет на спорове.
Виж Сараевски атентат и Причини за Първата световна война
Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
„Приключенията на добрия войник Швейк през световната война“ (Osudy dobrého vojáka Švejka za světové války) е недовършен сатиричен роман на чешкия писател Ярослав Хашек.
Виж Сараевски атентат и Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
Атентатът в Сараево
#виж Сараевски атентат.
Виж Сараевски атентат и Атентатът в Сараево
Австро-Унгария
Австро-Унгария (Österreich-Ungarn; Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai).
Виж Сараевски атентат и Австро-Унгария
Анексия на Босна и Херцеговина
Анексията на Босна и Херцеговина от 1908 г., известна още като Босненската криза, означава присъединяването на двете области, дотогава формално част от Османската империя, към Австро-Унгария.
Виж Сараевски атентат и Анексия на Босна и Херцеговина
Ристо Тохол
Ристо или Риста Тохол Дуждевич (Ристо, Риста Тохољ-Дуждевић), e сръбски революционер, деец на сръбската въоръжена пропаганда в Македония, командир на сръбска доброволческа чета в Първата световна война.
Виж Сараевски атентат и Ристо Тохол
Стоян Протич
Стоян Протич (Stojan Protić) е сръбски политик, държавник и публицист.
Виж Сараевски атентат и Стоян Протич
Сараевско убийство
#виж Сараевски атентат.
Виж Сараевски атентат и Сараевско убийство
Сараево
Сараево (bs и Sarajevo; Сарајево) е столицата на Босна и Херцеговина и най-големият град в страната.
Виж Сараевски атентат и Сараево
София Хотек
Херцогиня София Хохенберг, родена Софи Мария Йозефина Албина Хотек, графиня Шоткова и Войнина (Žofie Marie Josefína Albína hraběnka Chotková z Chotkova a Vojnína; Sophie Maria Josephine Albina Gräfin Chotek von Chotkow und Wognin) е чешка аристократка и морганатична съпруга на ерцхерцог Франц Фердинанд, престолонаследник на Австро-Унгарската империя, убита заедно с него при атентата в Сараево на 28 юни 1914 от сръбски младежи националисти терористи, което се превръща в непосредствена причина за започването на Първата световна война.
Виж Сараевски атентат и София Хотек
Солунски процес срещу Черна ръка
Солунският процес е съдебен военен процес срещу бившия ръководител на сръбското военно контраразузнаване полковник Драгутин Димитриевич, известен още и с псевдонима си - Апис.
Виж Сараевски атентат и Солунски процес срещу Черна ръка
Трагедия в Майерлинг
350x350пкс 290x290пкс Трагедията в Майерлинг е поредица от събития, довели до убийство (или самоубийство) на кронпринц Рудолф Австрийски (21 август 1858 – 30 януари 1889) и любовницата му баронеса Мария Ветсера (19 март 1871 – 30 януари 1889).
Виж Сараевски атентат и Трагедия в Майерлинг
Трианонски договор
Карта на териториите, отнети от Австро-Унгария с Мирния договор от Трианон. Трианонският договор (Traité de Trianon, Trianoni békeszerződés) е мирното споразумение от 1920 г., което официално слага край на Първата световна война между повечето държави от Антантата и Кралство Унгария.
Виж Сараевски атентат и Трианонски договор
Убийството на Франц Фердинанд
#пренасочване Сараевски атентат.
Виж Сараевски атентат и Убийството на Франц Фердинанд
Франц Конрад фон Хьотцендорф
Франц Конрад фон Хьотцендорф (Franz Conrad von Hötzendorf) е австро-унгарски военачалник, фактически командващ войските на Двойната монархия по време на Първата световна война.
Виж Сараевски атентат и Франц Конрад фон Хьотцендорф
Франц Фердинанд
Франц Фе́рдинанд Карл Лу́двиг Йо́сиф фон Ха́бсбург, е́рцхерцог д’Е́сте (Franz Ferdinand von Österreich-Este) е племенник на австро-унгарския император Франц-Йосиф и наследник на австро-унгарския трон от 1896 г.
Виж Сараевски атентат и Франц Фердинанд
Хоенберг (австрийски род)
Герб на херцозите и князете фон Хоенберг, 1917 г. Хоенберг (Hohenberg) е австрийска фамилия на херцозите и князете до 1919 г.
Виж Сараевски атентат и Хоенберг (австрийски род)
Хершел Гриншпан
Хершел Файбел Гриншпан (Herschel (Hermann) Feibel Grynszpan, фамилията се среща и като Grünspan, в български медии се среща и като Гринспан) е полски евреин, роден и израсъл във Ваймарска Германия.
Виж Сараевски атентат и Хершел Гриншпан
Централни сили
Централните сили (в кафяво) Централни сили (Mittelmächte, Мителмехте; Központi hatalmak; İttifak Devletleri) е името на военно-политическия блок между две големи централноевропейски държави – Германия и Австро-Унгария, в навечерието на Първата световна война.
Виж Сараевски атентат и Централни сили
Юлски ултиматум
Юлският ултиматум е нота, която Австро-Унгария връчва на Кралство Сърбия на 23 юли 1914 месец след Сараевския атентат, при който е убит престолонаследника ерцхергоц Франц Фердинанд.
Виж Сараевски атентат и Юлски ултиматум
Мария-Анунциата Австрийска
Мария-Анунциата Австрийска е австрийска ерцхерцогиня, принцеса на Унгария, Бохемия и Славония – племенница на австро-унгарския император Франц Йосиф.
Виж Сараевски атентат и Мария-Анунциата Австрийска
Мария-Тереза де Браганса
Мария-Тереза де Браганса, известна и като Мария-Тереза Португалска, е португалска инфанта, по съпруг – ерцхерцогиня на Австрия.
Виж Сараевски атентат и Мария-Тереза де Браганса
Младенецът и дяволът
„Младенецът и дяволът“ (Младенец и чёрт) е историческо-приключенска повест от руския писател Борис Акунин, написана през 2007 г.
Виж Сараевски атентат и Младенецът и дяволът
История на Хърватия
Историята на Хърватия от идването на хърватите на Балканския полуостров до края на Първата световна война, може условно да се раздели на четири основни периода.
Виж Сараевски атентат и История на Хърватия
Иван Шарич (духовник)
Иван Еванджелист Шарич (Ivan Evanđelist Šarić) е хърватски духовник от XX век, връхбосненски архиепископ от 1922 до 1960 година.
Виж Сараевски атентат и Иван Шарич (духовник)
Изстрелът, чут по целия свят
Първата строфа на ''Concord Hymn'' е записана на основата на статуята ''The Minute Man'' от Даниъл Честър Френч, разположена в гр. Конкорд „Изстрелът, чут по целия свят“ (shot heard round the world) е израз, отнасящ се до няколко исторически инцидента, включително началото на Американската война за независимост през 1775 г.
Виж Сараевски атентат и Изстрелът, чут по целия свят
Владимир Чорович
Владимир Чорович е известен югославски (сръбски и босненско-херцеговински) историк и филолог (славист), Редовен член на Сръбската кралска академия.
Виж Сараевски атентат и Владимир Чорович
Версайски договор
Подписването на Версайския мирен договор Версайският договор е един от договорите към края на Първата световна война.
Виж Сараевски атентат и Версайски договор
Велика Морава
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Карта на етносите по река Велика Морава Велика Морава или само Морава (Velika Morava) е река в Сърбия, десен приток на Дунав.
Виж Сараевски атентат и Велика Морава
Гърция в Първата световна война
Военни действия на границата на Гърция и Сърбия, 1916 година. Гърция в Първата световна война запазва първоначално неутралитет, но въпреки това гръцки части окупират през октомври 1914 година Северен Епир, откъдето се изтеглят в края на Балканските войни.
Виж Сараевски атентат и Гърция в Първата световна война
Гаврило Принцип
Гаврѝло Прѝнцип (Гаврило Принцип) (25 юли 1894 – 28 април 1918) е босненски сърбин, югославски (по думите му) националист.
Виж Сараевски атентат и Гаврило Принцип
Германска колониална империя
Германската колониална империя е отвъдморска територия, формирана в късния 19 век като част от Германската империя.
Виж Сараевски атентат и Германска колониална империя
Драгутин Димитриевич
Драгутин Димитриевич, наречен Апис (Dragutin Dimitrijević Apis), е сръбски офицер, генералщабен полковник от войската на Кралство Сърбия.
Виж Сараевски атентат и Драгутин Димитриевич
Доброслав Йевджевич
Доброслав Йевджевич (Доброслав Јевђевић) е сръбски политик от Югославската национална партия и четнически войвода.
Виж Сараевски атентат и Доброслав Йевджевич
Демография на Белград
Белград през 1521 година Последното преброяване в Сърбия от 2007 година сочи, че населението на столицата Белград възлиза на 1 130 000 жители, което го прави 4-тия по големина град на Балканския полуостров след Истанбул, Атина и София.
Виж Сараевски атентат и Демография на Белград
Латински мост
Латинският мост (Latinska ćuprija; Latinski most, в периода 1918-1992 се нарича Принципов мост) е сред най-старите мостове на река Миляцка в Сараево.
Виж Сараевски атентат и Латински мост
Йован Йованович Пижон
Йован М.
Виж Сараевски атентат и Йован Йованович Пижон
18 декември
18 декември е 352-рият ден в годината според григорианския календар (353-ти през високосна).
Виж Сараевски атентат и 18 декември
1914
Календар за 1914.
Известен като Атентат в Сараево.