Отваряне в Google MapsСъдържание
56 отношения: Купол, Карарски мрамор, Карл Алберт Савойски-Каринян, Козимо III де Медичи, Козимо де Медичи, Предренесанс, Палацо Медичи-Рикарди, Палацо Векио, Паоло Тосканели, Паоло Учело, Пикарда Буери, Площад Синьория, Окулус, Аймон Савойски-Аоста (1900 – 1948), Ренесанс, Савоя-Аоста, Салвестро де Медичи, Сан Витале, Сан Лоренцо (Флоренция), Санта Мария дел Фиоре, Свети Петър (Рим), Тамбур (подкуполен), Умберто II Савойски, Флорентинска школа, Флорентинска катедрала, Флорентински ренесанс, Флорентински гилдии, Флоренция, Марсилио Фичино, Маргарита де Медичи, Маргарита Луиза Орлеанска, Мария де Медичи, Медичи, История на Италия, Италия, Италианска литература, Италиански ренесанс, Заговор на Паци, Бианка де Медичи, Благовещение и светии, Божествена комедия, Вирджиния Олдоини, Виери де Медичи, Волута, Галерия „Виктор Емануил II“, Готическа архитектура, Готика, Дуомо, Давид (Донатело), Давид Гирландайо, ... Разширете индекс (6 Повече ▼) »
Купол
Свети Александър Невски“ в София Куполът е архитектурен елемент, наподобяващ кухата горна половина на сфера.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Купол
Карарски мрамор
Каменоломна в Карара Карарски мрамор (marmo di Carrara) е мрамор, добиван в Апуанските Алпи на територията на Карара.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Карарски мрамор
Карл Алберт Савойски-Каринян
Карл Алберт Савойски-Каринян, роден Карл Алберт Емануил Виктор Мария Климент Саверий Савойски-Каринян (Carlo Alberto Emanuele Vittorio Maria Clemente Saverio di Savoia-Carignano; * 2 октомври 1798, Торино, Сардинско кралство; † 28 юли 1849, Порто, Кралство Португалия), е крал на Сардиния (27 април 1831 – 23 март 1849).
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Карл Алберт Савойски-Каринян
Козимо III де Медичи
Кòзимо III де Мèдичи (Cosimo III., * 14 август 1642 във Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 31 октомври 1723 пак там) от фамилията Медичи е от 1670 до 1723 г.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Козимо III де Медичи
Козимо де Медичи
Кòзимо ди Джовàни де Мèдичи, наречен Козимо Стари (на италиански: Cosimo il Vecchio) или Баща на родината (на латински: Pater Patriæ; * 27 септември 1389, Флоренция, Флорентинска република; † 1 август 1464, Кареджи, пак там), е италиански политик и банкер, първият господар де факто на Флоренция и първият значим държавник от Дом Медичи.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Козимо де Медичи
Предренесанс
Предренесанс или Проторенесанс (πρῶτος – „преди“ и Renaissance – „Възраждане“) е етап в историята на италианската култура, предхождащ Ренесанса и обхващащ XIII—XIV век (или т.нар.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Предренесанс
Палацо Медичи-Рикарди
Палàцо „Мèдичи-Рикàрди“ (Palazzo Medici Riccardi) е ренесансов дворец във Флоренция, Италия, построен между 1444 и 1460 г.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Палацо Медичи-Рикарди
Палацо Векио
Палàцо Вèкио (Palazzo Vecchio, буквално Стар дворец), се намира на пл. „Синьория“ във Флоренция, Италия, и е седалище на Oбщината.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Палацо Векио
Паоло Тосканели
Паоло Тосканели (Paolo dal Pozzo Toscanelli) е флорентински учен, известен с приносите си в областта на астрономията, медицината, географията и математиката.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Паоло Тосканели
Паоло Учело
Паоло Учело (Paolo Uccello; * 15 юни 1397, Пратовекио, † 10 декември 1475, Флоренция, Флорентинска република), псевдоним на Паоло ди Доно или Паоло Дони (Paolo di Dono, Paolo Doni), е италиански художник и мозаист, известен с развитието на теорията за линейната перспектива в изкуството.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Паоло Учело
Пикарда Буери
Пикàрда Буèри (* 2-ра пол. на XIV век, Верона, 19 април 1433, Флоренция, Флорентинска република) е съпруга на Джовани ди Бичи де Медичи, основател на Банката на Медичите, и майка на първия де факто господар на Флоренция – Козимо Стари.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Пикарда Буери
Площад Синьория
Площад „Синьория“ (Piazza della Signoria, Пиàца дела Синьорѝя) e централният площад на град Флоренция, Италия, седалището на гражданската власт и сърцето на социалния живот на града.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Площад Синьория
Окулус
Пантеона в Рим Окулус (– озн.: „око“) или опейон (– озн.: отвор за дим; също опайон, опеон) е кръгъл отвор в най-високата точка – центъра – на купол или покрив.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Окулус
Аймон Савойски-Аоста (1900 – 1948)
Аймон Савойски-Аоста, с пълно име Аймон Роберт Маргарита Мария Йосиф Торино Савойски-Аоста (Aimone Roberto Margherita Maria Giuseppe Torino di Savoia-Aosta, Аймоне Роберто Маргерита Мария Джузепе Торино ди Савоя, дука ди Аоста; * 9 март 1900, Торино, Кралство Италия; † 29 януари 1948, Буенос Айрес, Аржентина), е херцог на Аоста, херцог на Сполето, италиански офицер от Реджа Марина, адмирал, представител на Савоя-Аоста – кадетски клон на Савойската династия.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Аймон Савойски-Аоста (1900 – 1948)
Ренесанс
банкиране и счетоводство. Ренесансът (Renaissance, Rinascimento „възраждане“), е период в европейската история, отбелязващ прехода от Средновековието към Новото време и обхващащ XV и XVI век, характеризиращ се с опит за възраждане и надминаване на идеи и постижения на класическата античност.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Ренесанс
Савоя-Аоста
Голям герб на Савоя-Аоста Савоя-Аоста е кадетска линия на Савойската династия, възникнала през 1845 г.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Савоя-Аоста
Салвестро де Медичи
Салвèстро ди Аламàно де Мèдичи (Salvestro di Alamanno de’ Medici; * 1331 ?, Флоренция, Флорентинска република; † 1388, пак там) от фамилията Медичи е флорентински политик, който е първият в семейството, по това време принадлежащо към местната средна аристокрация, който заема важни длъжности в града, като тези на гонфалониер на правосъдието и приор.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Салвестро де Медичи
Сан Витале
Базиликата „Сан Витале“ (Basilica di San Vitale) е най-известният архитектурен паметник на град Равена, Италия.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Сан Витале
Сан Лоренцо (Флоренция)
Базилика „Сан Лоренцо“ (Basilica di San Lorenzo) е една от най-старите църкви във Флоренция, Италия.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Сан Лоренцо (Флоренция)
Санта Мария дел Фиоре
#пренасочване Санта Мария дел Фиоре (Флоренция).
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Санта Мария дел Фиоре
Свети Петър (Рим)
Базиликата „Свети Петър“ (Basilica Sancti Petri; Basilica di San Pietro) е католическа църква във Ватикана в град Рим.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Свети Петър (Рим)
Тамбур (подкуполен)
Схема на купол с тамбур Александър Невски Тамбурът (барабан, тимпан) е цилиндрична или многостенна структура, поддържаща кубе или купол.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Тамбур (подкуполен)
Умберто II Савойски
Умберто II Савойски, роден Умберто Никола Томазо Джовани Мария Савойски (Umberto Nicola Tommaso Giovanni Maria di Savoia; * 15 септември 1904, Кралски замък Ракониджи, Кралство Италия; † 18 март 1983, Женева, Швейцария) е принц на Пиемонт (1904 – 1946), генерален наместник на Кралство Италия (5 юни 1944 – 9 май 1946) и последен крал на Италия (9 май – 18 юни 1946 г.), брат на българската царица Йоанна.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Умберто II Савойски
Флорентинска школа
Флорентинската школа се отнася до художници в, от или повлияни от реалистичния стил, разработен във Флоренция през XIV век, до голяма степен чрез усилията на Джото ди Бондоне, а през XV век прераснал във водеща школа на западната живопис.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Флорентинска школа
Флорентинска катедрала
#виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция).
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Флорентинска катедрала
Флорентински ренесанс
Пролет'', (около 1478 г.). Ренесансът като фигуративен стил е официално роден във Флоренция – град, който често е наричан негова люлка.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Флорентински ренесанс
Флорентински гилдии
Гилдиите на Флоренция са търговски гилдии: светски корпорации, които контролират занаятите, изкуствата и търговията във Флоренция между XII и XVI век.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Флорентински гилдии
Флоренция
Флоренция (Firenze или в Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с 360 930 жители (към 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Флоренция
Марсилио Фичино
Марсилио Фичино (Marsilio Ficino; Marsilius Ficinus) е италиански философ, теолог, астролог, един от най-влиятелните мислители на Италианския ренесанс.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Марсилио Фичино
Маргарита де Медичи
Маргарѝта де Мèдичи (Margherita de' Medici, * 21 или 31 май 1612, Флоренция, Велико херцогство Тоскана;Moreni D. Glorie della casa Medici:. — Firenze: Stamperia Magheri, 1826, с. 389 † 6 февруари 1679, Парма, Херцогство Парма и Пиаченца) от фамилията Медичи е принцеса от Великото херцогство Тоскана и чрез женитба херцогиня на Парма и Пиаченца, и регентка на херцогството (1646 – 1648).
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Маргарита де Медичи
Маргарита Луиза Орлеанска
Маргарита Луиза Орлеанска (* 28 юли 1645, замък на Блоа, Кралство Франция; † 17 септември 1721, Париж, пак там) е френска принцеса, Велика херцогиня на Тоскана от 1670 до 1721 г.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Маргарита Луиза Орлеанска
Мария де Медичи
Мария де Мèдичи (* 25 април 1575, Флоренция, Велико херцогство Тоскана, † 3 юли 1642, Кьолн, Курфюрство Кьолн, Свещена римска империя) е италианска (тосканска) аристократка от Дом Медичи, кралица на Франция, втора съпруга (от 1600 г.; коронясана през 1610 г.) на френския крал Анри IV.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Мария де Медичи
Медичи
Мèдичи (Medici) са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Медичи
История на Италия
Карта на Италия Векове наред Италия е географско понятие, регион, а не название на държава.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и История на Италия
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Италия
Италианска литература
Средновековни и хуманистически италиански писатели: Данте Алигиери, Джовани Бокачо, Франческо Петрарка, Гуидо Кавалканти, Чино да Пистоя и Гуитоне д'Арецо, изобразени от италианския художник и историк Джорджо Вазари (1544 г.) Италианската литература е литература, писана на италиански език, особено в Италия.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Италианска литература
Италиански ренесанс
Италианският ренесанс е най-ранното проявление на общия европейски Ренесанс, период на голяма културна промяна и постижения.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Италиански ренесанс
Заговор на Паци
Заговорът на Паци, приключил на 26 април 1478 г., е заговор, замислен от флорентинското банкерско семейство де Паци с цел да смаже хегемонията на Медичите чрез подкрепата на папата и други външни субекти, включително Сиенската република, Кралство Неапол и Херцогство Урбино.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Заговор на Паци
Бианка де Медичи
Биàнка Марѝя ди Пиèро де Мèдичи (* 10 септември 1445, Флоренция, Флорентинска република; † април 1488) е флорентинска благородничка, сестра на владетеля на Флоренция Лоренцо Великолепни.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Бианка де Медичи
Благовещение и светии
„Благовещение и светии“ (Annunciazione e santi) е картина на художника Филипино Липи от около 1485 г.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Благовещение и светии
Божествена комедия
Катедралата на Флоренция. „Божествена комедия“ или само „Комедия“ (Commedia, по-късно Divina Commedia) е италианска алегорично-поучителна поема от Данте Алигиери,Данте се появява в тройната роля на герой, разказвач и автор.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Божествена комедия
Вирджиния Олдоини
Вирджиния Елизабета Луиза Карлота Антониета Тереза Мария Олдоини, по мъж Веразис Азинари (Verasis Asinari), позната като Графинята на Кастильоне (Contessa di Castiglione; * 23 март 1837, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; 28 ноември 1899, Париж, Франция), е италианска благородничка и тайна агентка.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Вирджиния Олдоини
Виери де Медичи
Виèри ди Кàмбио де Мèдичи (* 1323, Флоренция, Флорентинска република; † 13 или 14 септември 1395, пак так) е флорентински банкер, един от първите значими представители на семейство Медичи.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Виери де Медичи
Волута
Волути на йонийски капител Коринтски капител с волути от 2 век в Афганистанския национален музей в Кабул Волутата (от латински Volutare през италиански voluta – руло, извивка) е спираловиден декоративен архитектурен елемент с малък кръг в средата, един от най-универсално срещащите се мотиви в историята на архитектурата и дизайна.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Волута
Галерия „Виктор Емануил II“
Галерия „Виктор Емануил II“ е търговски пасаж в град Милано, Северна Италия, която под формата на покрита пешеходна улица свързва Пиаца дел Дуомо с Пиаца дела Скала.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Галерия „Виктор Емануил II“
Готическа архитектура
Реймската катедрала, Франция Реймската катедрала Готическата архитектура е архитектурен стил, който процъфтява през Късното средновековие.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Готическа архитектура
Готика
Катедрала „Света Богородица“ (Страсбург). катедралата в Шартър (ок. 1145). Тези статуи са най-ранните готически скулптури; революционизират стила и стават модел за следващите поколения скулптори.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Готика
Дуомо
Дуомо на италиански означава катедрала и често се използва за най-голяма катедрала в определен италиански град.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Дуомо
Давид (Донатело)
Давид е заглавието на две статуи на едноименния библейски герой от италианския скулптор от ранния Ренесанс Донатело.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Давид (Донатело)
Давид Гирландайо
Давид Гирландайо (Davide Ghirlandaio; 14 март 1452 г. – 10 април 1525 г.), известен и като Давиде Гирландайо, рождена фамилия Бигорди (Bigordi), е флорентински художник от епохата на Зрелия ренесанс, брат на художниците Доменико Гирландайо и Бенедето Гирландайо, и чичо на Ридолфо Гирландайо.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Давид Гирландайо
Джулиано де Медичи
Джулиàно ди Пиèро де Мèдичи (Giuliano di Piero de’ Medici; * 28 октомври 1453, Флоренция, Флорентинска република; † 26 април 1478, пак там) е флорентински политик, поет, владетел де факто на Флорентинската република заедно с брат си Лоренцо Великолепни, убит в Заговора на Паци.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Джулиано де Медичи
Джиневра де Медичи
Джинèвра де Мèдичи (* ?, док. XVI век) е флорентинска аристократка.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Джиневра де Медичи
Джовани ди Паоло
''Мадона на смирението''. 1442 г. Бостън, Музей на изящните изкуства ''Сътворението на света и Изгонване от Рая''.1445 г. Ню Йорк, Музей „Метрополитън“.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Джовани ди Паоло
Лоренцо де Медичи (Великолепни)
Лорèнцо ди Пиèро де Мèдичи (* 1 януари 1449, Флоренция, Флорентинска република, † 8 април 1492, Вила на Медичите в Кареджи, пак там), наречен още Лоренцо Великолепни (Lorenzo il Magnifico), от рода Медичи, е италиански държавник, банкер, де факто владетел на Флорентинската република от 1469 г.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Лоренцо де Медичи (Великолепни)
1436
Катедралата „Санта Мария дел Фиоре“.
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и 1436
18 юли
18 юли е 199-ият ден в годината според григорианския календар (200-тен през високосна година).
Виж Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и 18 юли