Съдържание
262 отношения: Кюстендил, Кукуш, Крумова династия, Кракра (крепост), Крондирци, Крешимир III, Кавхан, Кирил Македонски, Ключ (село), Костур (град), Костенец (село), Костенец (община), Косара, Косара Хриселийска, Котор, Комит, Комитопули, Кондостефан, Кекавмен, Първа българска държава, Призрен, Преспа (град), Паметник на Паисий Хилендарски (Банско), Плисковско-преславска култура, Петър и Боян, Петър Делян, Петрич, Петко Москов, Охтум, Охрид, Охридчани, Обсада на Лариса, Образуване на българската народност, Асеневци, Ашот II, Ашот Таронит, Ахил (село), Ахил Лариски, Археологическо ниво на базиликата „Света София“, Арменци, Арменци в България, Арон (комитопул), Аарон (пояснение), Аароновци (Комитопули), Агата, Адемар от Шабан, Александър Хайтов, Алексиада, Амфиса, Андрия Качич Миошич, ... Разширете индекс (212 Повече ▼) »
Кюстендил
Изглед от града и Конявската планина Кюстендѝл (в Средновековието: Велбъжд, в Античността: Пауталия) е град в Югозападна България, административен център на едноименната област и община.
Кукуш
Куку̀ш (Κιλκίς, Килкѝс, Kılkış, Кълкъш) е град в Гърция, Егейска Македония, административен център на дем Кукуш, област Централна Македония със 17 430 жители (2001).
Виж Самуил и Кукуш
Крумова династия
ляво Разширение на България по времето на хан Крум. Крумовата династия е наименованието, с което съвременните историци обозначават прабългарската владетелска династия, управлявала България през 9 и 10 век.
Кракра (крепост)
Пернишката крепост (Кракра) е средновековната крепост, разположена в югозападната част на град Перник на неголямо скалисто плато.
Крондирци
Крондирци (Καλίνδρια, Калиндрия, до 1926 година Κιλινδίρ, Килиндир) е село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.
Крешимир III
Крешимир III е хърватски крал от рода Търпимировичи царувал между 1000 г.
Кавхан
Кавха̀н (според някои изследователи титлата трябва да се чете капхан, във византийски източници е отбелязана като καυκάνος, καπχάνης, κoπχάνων) е едно от най-важните длъжностни лица в Първата българска държава.
Виж Самуил и Кавхан
Кирил Македонски
Кирил Вангелов, известен като Кирил Македонски (Кирил Вангелов, Македонски), е композитор от Социалистическа република Македония.
Ключ (село)
Ключ е село в Югозападна България.
Костур (град)
Ко̀стур (Καστοριά, Кастория) е град в северозападната част на Егейска Македония, Гърция.
Костенец (село)
Ко̀стенец е село в Югозападна България, община Костенец, Софийска област.
Костенец (община)
Община Костенец се намира в Югозападна България.
Виж Самуил и Костенец (община)
Косара
Косара може да се отнася за.
Виж Самуил и Косара
Косара Хриселийска
Косара Хриселийска (Kosara, Cossara) е българска царица, от 970 г.
Виж Самуил и Косара Хриселийска
Котор
Котор е крайбрежен град в югоизточната част на Черна гора.
Виж Самуил и Котор
Комит
Комит или комес, от която e и френската comte, е висока длъжностна, впоследствие благородническа титла, която е предадена от късната Римска империя на редица средновековни държави, в т.
Виж Самуил и Комит
Комитопули
Държавни граници на България по време на Комитопулите (996 г.) Самуил Комитопул (упр. 997 – 1014) тема''. Битолският надпис на Иван Владислав Комитопули (на византийски гръцки: Κομητόπουλοι, Komitopuloï или Komitopuli, от гръцкото κομιτοπούλος – син на комит) са наречени синовете на управителя на комитат (област) Средец, българския болярин комит Никола.
Кондостефан
Стефан (Στέφανος), наричан поради ръста си Кондостефан (Κοντοστέφανος) тоест Ниския Стефан, е византийски военачалник от времето на Василий II Българоубиец, доместик на Запада и висш командир в похода срещу България през 986 г.
Кекавмен
Кекавмен (Κεκαυμένος) (ок. 1020 – след 1081) е висш византийски военачалник и автор на „Стратегикон“.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в.
Виж Самуил и Първа българска държава
Призрен
Призрен (Prizren; Prizreni) е град в Косово.
Виж Самуил и Призрен
Преспа (град)
Преспа е средновековен град, разположен в едноименната област в Югозападна Македония.
Паметник на Паисий Хилендарски (Банско)
Паметникът на Паисий Хилендарски е монумент в чест на българския възрожденец Паисий Хилендарски (1722 – 1793) в град Банско, България.
Виж Самуил и Паметник на Паисий Хилендарски (Банско)
Плисковско-преславска култура
Голямата базилика в Плиска, реконструкция Плисковско-преславската култура е понятие, с което се обозначава материално-художествената култура на Първата българска държава.
Виж Самуил и Плисковско-преславска култура
Петър и Боян
България при цар Самуил. Петър и Боян са български боляри от североизточните български земи, живели в края на Х век.
Петър Делян
Пѐтър Делян е български цар в периода 1040 – 1041 г.
Петрич
Пѐтрич (Πετρίτσι; Petriç) е град в Югозападна България.
Виж Самуил и Петрич
Петко Москов
Петко Москов е български скулптор.
Охтум
Охту̀м (Ахту̀м, Айто̀н) е владетел на Банат и части от Трансилвания от началото на XI век, противник на първия унгарски крал Стефан I.
Виж Самуил и Охтум
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Виж Самуил и Охрид
Охридчани
Охридчани или охридяни (охриѓани) са жителите на град Охрид, Северна Македония.
Обсада на Лариса
Обсадата на Лариса (977 – 983), с цел превземането ѝ, е първа стратегическа задача в началото на управлението на комитопулите.
Образуване на българската народност
Карта на Западна Евразия показваща значимите генетичните влияния (преселения) в региона през Средновековието. Цветовете на стрелките посочват настоящата национална идентичност на донорите, а дебелината им представя дела на генетичното им влияние.
Виж Самуил и Образуване на българската народност
Асеневци
313x313пкс Династията на Асеневци (Asseniden, Asseniter, във Византия са наричани Ασάνης, Asanes) управлява Второто българско царство между 1187 и 1280 г.
Ашот II
Ашот II Железни (Աշոտ Բ, Աշոտ Բ Երկաթ, Achot II, Achot Erkath, Ashot Bagratuni; † 928) от род Багратуни, е от 912 до 928 г.
Виж Самуил и Ашот II
Ашот Таронит
Ашот Таронит (Ασώτιος Ταρωνίτης) е арменски благородник от X - XI век, на византийска и българска служба при император Василий II Българоубиец и цар Самуил.
Ахил (село)
А̀хил или А̀йл (Άγιος Αχίλλειος, Агиос Ахилиос) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.
Ахил Лариски
Ахил Лариски (Αχίλλειος)е християнски светец, известен още и като Ахил Преспански, по името на град Преспа, в днешна Северна Македония, където мощите му са пренесени от българския цар Самуил.
Археологическо ниво на базиликата „Света София“
Археологическото ниво на базиликата „Света София“ е музеен обект, филиал на Регионалния исторически музей – София.
Виж Самуил и Археологическо ниво на базиликата „Света София“
Арменци
Арменците са древна християнска нация, живееща в Армения както и в голяма част от западния свят.
Виж Самуил и Арменци
Арменци в България
Арменски клуб „Ереван“ в Бургас По данни от преброяването на Националния статистически институт на България от 2011 г., в България живеят 5615 души с майчин език арменски.
Виж Самуил и Арменци в България
Арон (комитопул)
Аро̀н или Ааро̀н е български болярин, комитопул.
Аарон (пояснение)
Арон (или Аарон, на иврит Ахарон – значението на името не е точно установено, възможно е да съответства на египетското „велико име“:M17-G1-D21-G43-M2-M2-M2 Арон може да се отнася до.
Виж Самуил и Аарон (пояснение)
Аароновци (Комитопули)
Аароновият клон на Комитопулите (Ἀαρώνιος; Aaronios – от Ἀαρών) е византийско благородническо-аристократично семейство от български произход.
Виж Самуил и Аароновци (Комитопули)
Агата
Агата е българска царица, съпруга на цар Самуил.
Виж Самуил и Агата
Адемар от Шабан
Адемар от Шабан е аквитански духовник от знатен произход, живял край Лимож и Ангулем.
Александър Хайтов
Александър Николаев Хайтов е български скулптор.
Виж Самуил и Александър Хайтов
Алексиада
„Алексиада“ (оригинално заглавие Αλεξιάς; Алексиас) е средновековен биографичен исторически труд в 15 тома, написан от византийската принцеса Анна Комнина (1083 – 1153), който отразява управлението на баща ѝ – император Алексий I Комнин, управлявал Визанитйската империя в периода (1081 – 1118).
Амфиса
Амфиса (Άμφισσα) е малък град в Централна Гърция.
Виж Самуил и Амфиса
Андрия Качич Миошич
Андрия Качич Миошич (Andrija Kačić Miošić) (17 април 1704 – 14 декември 1760) е хърватски поет и философ, един от значимите представители на хърватското литературно възраждане.
Виж Самуил и Андрия Качич Миошич
Аендорска магьосница
Саул при Аендорската магьосница, картина от Матиас Стом (1635) Аендорската магьосница (אֵשֶׁת בַּעֲלַת אוֹב בְּעֵין דּוֹר,; Endor pythonem, от мидраша — Цфания или Седекла) е старозаветен персонаж.
Виж Самуил и Аендорска магьосница
Нашествие на Светослав I в България
Нашествието на княз Светослав I са две военни експедиции на Киевска Рус в Дунавска България през 968 – 969 г., прераснали в руско-византийска война.
Виж Самуил и Нашествие на Светослав I в България
Национален антропологичен музей
Националният антропологичен музей е създаден на 21 март 2007 г.
Виж Самуил и Национален антропологичен музей
Никулица
Никулица или Николица (Νικολιτζãς) е български аристократ, болярин от края на Х – началото на ХІ век.
Никулица Делфина
Никулица Делфина (Νικουλιτζάς Δελφινάς) е византийски аристократ от XI век, управител на град Лариса в Тесалия.
Никифор Ксифий
Никифор Ксифий (Νικηφόρος Ξιφίας, Никифорос Ксифияс) е византийски пълководец от началото на XI век, участвал във войните на император Василий II за покоряването на България.
Никифор Уран
Никифор Уран, известен още като Никифор Веста (Νικηφόρος Οὐρανός), е византийски пълководец, държавник и писател от последната четвърт на X и първите години на XI век, приближен на император Василий II.
Никола (комит)
Битолски надпис в Националния исторически музей на България Никола е влиятелен български болярин от времето на цар Петър I (927 – 969).
Николаос Муцопулос
Николаос Константину Муцопулос (Νικόλαος ΚωνσταντίνουΜουτσόπουλος) е гръцки професор археолог, архитект и византолог, автор на редица книги и откривател на гроба на цар Самуил.
Виж Самуил и Николаос Муцопулос
Несторица
Несторица (Νεστορἰζης) е велможа и военачалник в Първото българско царство по времето на цар Самуил (997 – 1014).
Неда
Неда е княгиня на Дукля, съпруга на великия жупан Стефан Воислав.
Виж Самуил и Неда
Рупел
Ру̀пел (Κλειδί, Клиди, катаревуса: Κλειδίον, Клидион, до 1926 година Ρούπελ, Рупел) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията дем Синтика, област Централна Македония.
Виж Самуил и Рупел
Разметаница
Разметаница е физикогеографска и историкогеографска област в Западна България, област Кюстендил, в поречието на едноименната река Разметаница, десен приток на река Джерман (от басейна на Струма).
Ранно средновековие
Ранното средновековие е период от човешката история и етап от Средновековната епоха, който е преход между Късната античност и Развитото средновековие.
Виж Самуил и Ранно средновековие
Рипсимия
Рипсимия (‘Ριψίμη) е съпруга на комит Никола и майка на Комитопулите – братята Давид, Мойсей, Арон и Самуил.
Роман (цар)
Ро̀ман е цар на България от 977 до 997 г.
Рендински манастир
Рендинският манастир (Ιερά Μονή Ρεντίνης) се намира на 7 километра югоизточно от едноименното село по пътя за Смоковски бани, район Аграфа.
Виж Самуил и Рендински манастир
Съвместна мултидисциплинарна комисия между България и Северна Македония
Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония е създадена в резултат на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан на 1 август 2017 г.
Виж Самуил и Съвместна мултидисциплинарна комисия между България и Северна Македония
Струмешница
Струмешница или Струмица (Струмица, Küçük Karasu, Кючук Карасу) е река в Северна Македония, общини Радовиш, Василево, Струмица и Ново село и Югозападна България, община Петрич.
Струмешница (село)
Струмѐшница е село в Югозападна България.
Виж Самуил и Струмешница (село)
Стрезимировци
Стрезимировци е разделено между България и Сърбия село, в резултат на влизането в сила на Ньойския мирен договор от 1919 г.
Стари Рас
Стари Рас, или само Рас, е средновековен град-крепост в Сърбия.
Стамболово (Софийска област)
Стамболово е село в Западна България.
Виж Самуил и Стамболово (Софийска област)
Стипион
Стипион, изписван още като Ступион, е средновековен град, чиито останки се намират край село Дреново, община Кавадарци в Северна Македония.
Виж Самуил и Стипион
Стоян Новакович
Сто̀ян Нова̀кович (Stojan Novaković) е сръбски политик (министър-председател, министър на външните работи, на просветата), поет, писател, преводач, учен – филолог и историк, председател на Сръбската академия на науките.
Стефан
Стефан е мъжко име.
Виж Самуил и Стефан
Стефан Държислав
Стефан Държислав е хърватски крал от рода Търпимировичи управлявал страната от 969 г.
Стефан Душан
Елена, съпругата на Стефан Душан Стефан Урош IV Душан (Цар Душан/ Стефан Урош IV Душан Немањић/ Стефан Душан/ Душан Силни) е средновековен сръбски цар от 8 септември 1331 до 20 декември 1355 г., създател на Душановото царство през 1346 г.
Степан Антоляк
Степан Антоляк (на хърватски: Stjepan Antoljak) е хърватски историк, особено популярен в Северна Македония с трудовете си за цар Самуил.
Сръбски владетели
''Ранни сръбски владетели''.
Виж Самуил и Сръбски владетели
Сръбско царство
Цар Стефан Душан Цар Стефан Урош Сръбско царство (Srpsko carstvo), е мултиетническо средновековно царство на Балканите, което възниква на основата на средновековната сръбска държава на Стефан Неманя (наричана още и Рашка по името на едноименната река) през XIV век и се разпростира в земи, населени със сърби, българи, гърци, албанци и власи (във и от Велика Влахия).
Средновековна българска армия
Средновековната българска армия е основно бойно тяло на Първото и Второто българско царство.
Виж Самуил и Средновековна българска армия
Срем
Срем (Срем; Srijem; Szerém / Szerémség; Syrmien) е историко-географска област в северозападната част на Сърбия и крайната източна част на Хърватия.
Виж Самуил и Срем
Самуил (село)
Самуѝл е село в Североизточна България, област Разград, административен център на община Самуил, железопътен възел.
Самуил (нос)
остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови. Нос Самуил Носът Самуил (Samuel Point) е свободен от лед морски нос от югозападната страна на входа в залива Бруноу, остров Ливингстън.
Самуил (пояснение)
Самуил може да се отнася за.
Виж Самуил и Самуил (пояснение)
Самуил, цар български
„Самуил, цар български“ е историческа трилогия на класическия български писател Димитър Талев, включваща „Щитове каменни“ (1958), „Пепеляшка и царският син“ (1959) и „Погибел“ (1960).
Виж Самуил и Самуил, цар български
Самуилов надпис
Самуиловият надпис е старобългарски епиграфски паметник от 993 г.
Самуилова крепост (Ключ)
Самуилова крепост e името на средновековна крепост, разположена между планините Беласица и Огражден в Ключката клисура.
Виж Самуил и Самуилова крепост (Ключ)
Самуилова крепост (Охрид)
Охридското кале или Горни Сарай (Охридско Кале, Горни Сарај), наречена по-късно Самуилова крепост или Самуиловата твърдина (Самуилова тврдина) е част от средновековна крепост, обграждала столицата на Първото българско царство Охрид, днес Северна Македония, по-късно наречена в чест на цар Самуил.
Виж Самуил и Самуилова крепост (Охрид)
Самоилово
Самоилово (Самоилово) е село в община Ново село на Северна Македония.
Света София (Охрид)
„Света София“ („Света Софија“) е православна църква в град Охрид, Северна Македония.
Виж Самуил и Света София (Охрид)
Свети Ахил (базилика)
„Свети Ахил“ (Άγιος Αχίλλειος) е средновековна православна базилика, разположена в преспанското село Ахил (Агиос Ахилиос), на едноименния остров в Малото Преспанско езеро, Егейска Македония, Гърция.
Виж Самуил и Свети Ахил (базилика)
Свети Ахил (остров)
Свети Ахил или понякога Ахил или Градище (Άγιος Αχίλλειος, Агиос Ахилиос) е остров в Република Гърция, дем Преспа, област Западна Македония.
Виж Самуил и Свети Ахил (остров)
Свети Герман (Герман)
„Свети Герман“ (Ναός τουΑγίουΓερμανού) е средновековна българска църква от XI в., разположена в преспанското село Герман в Баба планина много близо до Преспанското езеро, Егейска Македония, Гърция.
Виж Самуил и Свети Герман (Герман)
Свети Йоан
Свети Йоан може да се отнася за.
Свети Йоан Владимир (Елбасан)
„Свети Йоан Владимир“ (Shen Gjon, Шен Гьон, Манастир Светог Јована Владимира) е действащ манастир на Албанската православна църква, намиращ се на 7 km западно от Елбасан в селото Шийон на планинския хребет Черменика.
Виж Самуил и Свети Йоан Владимир (Елбасан)
Светослав Суроня
Светослав Суроня е хърватски крал от рода Търпимировичи управлявал Хърватското кралство от 997 г.
Силистра
Силѝстра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България.
Синтрон
Синтронът на църквата ''св. София'' в Несебър Синтрон (Συνθρόνον – сопрестолие) е термин в сакралната (църковна) архитектура.
Виж Самуил и Синтрон
Скрът
Скрът е село в Югозападна България.
Виж Самуил и Скрът
Скопска чаршия
българското управление от 1941 - 1944 г. Скопската чаршия (Скопска чаршија) е търговска и културно-историческа част в столицата на Северна Македония Скопие и е сред най-големите забележителности на града.
Славянски владетели
Това е списък на всички славянски владетели, както и на славянските военачалници и управители на българска служба до X-XI век.
Виж Самуил и Славянски владетели
Списък на българо-византийските битки
Този списък на българо-византийските битки показва битките през Българо-византийските войни между Българското царство (Първото 681–1018; Второто 1187–1396) и Византийската империя.
Виж Самуил и Списък на българо-византийските битки
Сперхей
Вермахтът преминава през река Сперхей на 23 април 1941 г. Сперхей (Σπερχειός; Spercheus) или Аламана е река в Централна Гърция.
Виж Самуил и Сперхей
Сетина
Сѐтина или Сѐтино (Σκοπός, Скопос, до 1926 година Σέτινα, Сетина) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина, Φλώρινα), област Западна Македония.
Виж Самуил и Сетина
Серчани
Сѐрчани (Σερραίοι, сереи) са жителите на град Сяр, Егейска Македония, Гърция.
Виж Самуил и Серчани
Сервия
Сѐрвия, известен и с турската форма на името Серфидже или Селфидже (Σέρβια; Serfice, Серфидже), е малък град в Република Гърция, център на дем Сервия в област Западна Македония.
Виж Самуил и Сервия
Сервийска крепост
Сервийската крепост (Κάστρο Σερβίων) е средновековно укрепление в Южна Македония, Гърция, разположено над съвременния град Сервия (Серфидже).
Виж Самуил и Сервийска крепост
Сермон
Сермон е името, с което византийският летописец Йоан Скилица нарича управника на Срем, отказал да се подчини на византийския император Василий II след покоряването на по-голямата част от България през 1018 г.
Виж Самуил и Сермон
Трън
Трън е град в Западна България, област Перник, административен център на община Трън.
Виж Самуил и Трън
Траянови врата
Траянова врата, също Траянови врата или Траянова порта, е име на планински проход, древноримска крепост и шосеен тунел в Ихтиманска Средна гора.
Трикала
Трѝкала (Τρίκαλα) е град в Северозападна Тесалия, Гърция.
Виж Самуил и Трикала
Тихомир (военачалник)
Тихомир (гръцки:Τειχομηρóς) е български военачалник от Драчката тема, вероятно от болярско потекло, известен със своята мъдрост и храброст.
Виж Самуил и Тихомир (военачалник)
Термопили
Изглед от прохода Термопили от района на Фокийската стена. В древността бреговата линия е била много по-близо до планината Шепард, 1923 г. Изобразена е бреговата линия към 480 г.
Темнишки надпис
Темнишкият надпис от времето на цар Самуил е сред най-старите надписи на кирилица и паметници на славянобългарската писменост.
Теофилакт Вотаниат
Теофилакт Вотаниат (Θεοφύλακτος Βοτανειάτης) е византийски военачалник от началото на XI век, известен с участието си във войните на Василий II за покоряване на България.
Виж Самуил и Теофилакт Вотаниат
Теодора
Теодора може да се отнася за: __БЕЗСЪДЪРЖАНИЕ__.
Виж Самуил и Теодора
Теодора (име)
Теодора е женско име, означаващо божи дар, женска форма на Теодор (име), респективно Тодор (име) и Тодорка (име).
Теодора Косара
Теодора Косара е българска княгиня.
Урвич (Кокалянски)
Паметникът край пътя до крепостта: ''„Урвич, 1382 – 1389. Тук, на това място, цар Иван Шишман с храбрите си воини седем години брани последната твърдина на българската държава от отоманските поробители.
Виж Самуил и Урвич (Кокалянски)
Унгарска съпруга на Гаврил Радомир
Унгарската съпруга на Гаврил Радомир е първата му съпруга, дъщеря на унгарския велик княз Геза и сестра на първия унгарски крал Ищван I. Сестра ѝ – Юдит е женена за полския крал Болеслав I Храбри.
Виж Самуил и Унгарска съпруга на Гаврил Радомир
Фарсала
Фа̀рсала (Φάρσαλα), известен в древността като Φάρσαλος, Фарсалос е град в южната част на Тесалия.
Виж Самуил и Фарсала
Филип Български
Филип е български патриарх, според Дюканжовия списък - първият, установил се в Охрид.
Хърсово (област Разград)
4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Парад на участниците в събора по ул. Княз Борис І. На преден план са представителите на Хърсовска община.
Виж Самуил и Хърсово (област Разград)
Хърватско-български войни
Хърватско-българските войни са серия от конфликти, които избухват три пъти през 9 и 10 век между средновековните царства на Хърватска и България.
Виж Самуил и Хърватско-български войни
Хроника на Галаксиди
Хрониката на Галаксиди (Χρονικό τουΓαλαξειδίου) е гръцка хроника съставена през 1703 г.
Виж Самуил и Хроника на Галаксиди
Хорас Лънт
Хоръс Грей Лънт (Horace Gray Lunt) е американски славист и езиковед, първият специалист в САЩ по така наречения македонски език.
Цар Самуил
#виж Самуил.
Цар Самуил (улица в София)
„Цар Самуил“ е централна улица в София.
Виж Самуил и Цар Самуил (улица в София)
Царичина (местност)
Царичина е местност в близост до село Палатово по поречието на река Разметаница.
Виж Самуил и Царичина (местност)
Чука (Тесалия)
Чука (Τσούκκα) е село в Република Гърция, област Централна Гърция, дем Макракоми.
Четиридесет мъченици севастийски
Св.
Виж Самуил и Четиридесет мъченици севастийски
Черменика
Черменика или Черменик е висок планински хребет в Централна Албания.
Черньово
Черньо̀во е село в Западна България.
Шатрово
Шатрово е село в Западна България.
Виж Самуил и Шатрово
Щип
Коритото на Отиня в Щип Църквата „Свети Никола“ Щипският музей, 2010 г. Щип (Штип) е град в Северна Македония, шести по големина в страната.
Виж Самуил и Щип
Мъглен (област)
Мъглен или Меглен или Мъгленско/Мегленско или Българо-Меглен (Μογλενά, Моглен̀а или Αλμωπία, Алмоп̀ия, Karacova, Караджова) е историко-географска и административна област (дем) в Централна Македония, Гърция.
Маргарет Шотландска
Маргарет Шотландска е английска принцеса и кралица на Шотландия – съпруга на шотландския крал Малкълм III Шотландски.
Виж Самуил и Маргарет Шотландска
Мария Аргира
Мария Аргира или Аргирополина (Μαρία Αργυρή or Αργυροπούλαινα) е византийска принцеса – внучка на византийския император Роман II и племенница на императорите Василий II и Константин VIII.
Малък Преслав
Малък Преслав (Преславец, Преславица) е средновековен български град, важно търговско средище на долното течение на Дунав през 60-те години на X век.
Малко Преспанско езеро
Малкото Преспанско езеро или Малото Преспанско езеро, наричано още и Вентрок (Λίμνη Μικρή Πρέσπα, Лимни Микри Преспа, Liqen i Prespës së vogël) е езеро в географската област Македония разделено между Гърция и Албания.
Виж Самуил и Малко Преспанско езеро
Михаил IV Пафлагон
Михаил IV Пафлагон (Μιχαήλ Δ΄ Παφλαγών; * 1010; † 10 декември 1041) е византийски император (василевс) от 11 април 1034 до 10 декември 1041.
Виж Самуил и Михаил IV Пафлагон
Михаил Деволски
Михаил Деволски (Μιχαὴλ) е гръцки средновековен писател и епископ на Деволската епархия с център град Девол и областта в днешна Югоизточна Албания от началото на XII век.
Мирча Стари
Мирчо Стари (Mircea cel Bătrân, Мѝрчя чел Бътръ̀н; 1355 – 1418) е владетел на Влашко от 1386 до 1418 г.
Мирослава Българска
Мирослава е българска княгиня.
Виж Самуил и Мирослава Българска
Мизи
Мизите (Μοισοί, Moesi) са балканско тракийско племе, което обитавало земите на днешна Северна България и Източна Сърбия.
Виж Самуил и Мизи
Мойсей (комитопул)
Мойсей е вторият от четиримата синове на комит Никола и Рипсимия, които след падането на столицата на Първото българско царство, Велики Преслав под византийска власт през 971 г.
Виж Самуил и Мойсей (комитопул)
История на Кюстендил
Крепостта Хисарлъка Историята на Кюстендил като градско селище има близо двехилядолетна давност и осемхилядна история на поселищния живот в години.
Виж Самуил и История на Кюстендил
История на Ростов
Град Ростов, разположен в североизточната част на Европейска Русия, макар сега да е най-вече обект на туристически интерес на провинциално ниво, има свое велико и славно историческо минало.
Виж Самуил и История на Ростов
История на София
Историята на София, столица и най-голям град на България, обхваща няколко хилядолетия от Античността до наши дни, през голяма част от които градът е стопански, културен и политически център на своя регион в центъра на Балканския полуостров.
История на Тесалия
Географски граници на областта Историята на Тесалия датира от около 2500 г. пр.н.е., като преди идването на ахейците е населявана от предгръцки племена.
Виж Самуил и История на Тесалия
История на българския народ до края на неговата държава
„История на българския народ“ (Историја Бугарскога народа до пропасти државе) е първият труд по история на България, излязла на сръбски или сърбохърватски език.
Виж Самуил и История на българския народ до края на неговата държава
История на България
Историята на българските земи може да бъде условно разделена на 5 основни периода: Праистория, Античност, Средновековие, Османско владичество и Съвременна история.
Виж Самуил и История на България
История на Дубровник
Дубровник днес Историята на Дубровник като селище датира от неолита до наши дни.
Виж Самуил и История на Дубровник
История на Дупница
Панорамна снимка на Дупница от началото на 20 век Дупница е съвременен град в България, но в района му е документиран културен и социален живот още отпреди древността.
Виж Самуил и История на Дупница
История на Епир
Карта на '''Античен Епир''' Епир е бил обитаван от времето на палеолита.
Историография в Северна Македония
Историографията в Северна Македония или разговорно северномакедонска историография, е съвкупността от научните методи, източниците, хипотезите и интерпретациите, използвани от учените в Северна Македония за изучаването на историята на областта Македония.
Виж Самуил и Историография в Северна Македония
Иван Владимир
Княз Иван Владимир, почитан от църквата като Свети Йоан Владимир (Jovan Vladimir; Jon Vladimir), е княз на сръбското княжество Дукля, обявен след смъртта му от православната църква за светец.
Желязковец
Желязковец е село в Североизточна България.
Защо ние македонците сме отделна нация
„Защо ние македонците сме отделна нация“ („Зошто ние Македонците сме одделна нација“) е политическа статия на Васил Ивановски, подписана с псевдонима Бистришки.
Виж Самуил и Защо ние македонците сме отделна нация
Задар
Задар (Zadar; Zara) е град в Южна Хърватия, в областта Северна Далмация, административен център на Задарска жупания.
Виж Самуил и Задар
Западна Месопотамия
Западна Месопотамия е катепанат (византийска военно-административна област), създаден през 971 г.
Виж Самуил и Западна Месопотамия
Български културен клуб – Скопие
Българският културен клуб – Скопие (Бугарски културен клуб – Скопје) е неправителствена организация в град Скопие, Северна Македония.
Виж Самуил и Български културен клуб – Скопие
Български комитати
Комитатите са административно-териториални единици по времето на Първата българска държава.
Виж Самуил и Български комитати
Българи в Гърция
Българите са сред най-големите емигрантски групи в Гърция.
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Българо-сръбски войни (Средновековие)
Българо-сръбските войни са серия от конфликти между Първата и Втората българска държава и ранните средновековни сръбски държави, Рашка (също Велико княжество Сърбия), Дукля, Кралство Рашка (също Сръбско кралство) и др.
Виж Самуил и Българо-сръбски войни (Средновековие)
Българо-унгарски войни
Българско-унгарските войни са поредица от въоръжени конфликти между България и Унгария.
Виж Самуил и Българо-унгарски войни
Българо-византийски войни
Българо-византийските войни са поредица от сблъсъци между българи и византийци, които протичат през по-голямата част от Средновековието предимно на Балканския полуостров.
Виж Самуил и Българо-византийски войни
Будва
мини Будва (Будва) е град, разположен на адриатическото крайбрежие на Черна гора.
Виж Самуил и Будва
Буджак
Буджак е остаряло наименование за южната част на историческата област Бесарабия в Украйна и Молдова.
Виж Самуил и Буджак
Бригадирско движение
Бригадири Бригадирска книжка от 1982 г. Бригадирското движение в Народна Република България е организирано използване на работни бригади от младежи (ученици, студенти, войници) или работници и служители по време на плановата икономика.
Виж Самуил и Бригадирско движение
Брезник
Брѐзник е град в Западна България.
Виж Самуил и Брезник
Битка при Крета
Битката при Крета се води през 1009 г.
Битка при Капетра
Битката при Капетра е мимолетен епизод от продължилия близо 3 века военен конфликт между Източната римска империя и селджукските турски държави.
Виж Самуил и Битка при Капетра
Битка при Струмица
Битката при Струмица през август 1014 г.
Виж Самуил и Битка при Струмица
Битка при Скопие
Битката при Скопие през 1003 г.
Битка при Солун (1004)
Битката при Солун през 1004 г.
Виж Самуил и Битка при Солун (1004)
Битка при Солун (1014)
Битката при Солун през 1014 г. е въоръжено стълкновение между българи и византийци, станало към края на войните на цар Самуил с Византия.
Виж Самуил и Битка при Солун (1014)
Битка при Солун (1040 първа)
Битката при Солун се провежда през 1040 г.
Виж Самуил и Битка при Солун (1040 първа)
Битка при Солун (995)
Битката при Солун от 995 г.
Виж Самуил и Битка при Солун (995)
Битка при Сперхей
Битката при Сперхей (на гръцки: Μάχη τουΣπερχειού) се води по бреговете на едноименната река в областта Фтиотида, днешна Гърция, през 996 г.
Виж Самуил и Битка при Сперхей
Битка при Сетина
Битката при Сетина е поражението, което българският цар Иван Владислав търпи през есента на 1017 г.
Битка при Траянови врата
Битката при Траянови врата (Μάχη στις Πύλες τουΤραϊανού (Ма́хи стис Пи́лес ту Траяну́)) от 17 август 986 г.
Виж Самуил и Битка при Траянови врата
Битка при Битоля (1015)
В битката при Битоля (наричана още битка в Пелагонийското поле) през есента на 1015 г.
Виж Самуил и Битка при Битоля (1015)
Битолски надпис
Битолският надпис е надпис на старобългарски език от времето на Йоан Владислав (1015 – 1018), последният цар на Първото българско царство.
Битоля (средновековен град)
Битоля (Битола) е средновековен град в Пелагония, засвидетелстван в историческите източници, чието местоположение е неустановено.
Виж Самуил и Битоля (средновековен град)
Бигорски манастир
Бигорският манастир „Свети Йоан Предтеча“ е православен манастир в западната част на Северна Македония.
Виж Самуил и Бигорски манастир
Босилеград
Босѝлеград е град в Западните покрайнини, Сърбия, в близост до границата с България.
Боян Мага
Боян Мага, също срещан и като Баян, Боян Магесник, а и с християнското си име Вениамин, е син на цар Симеон I. Описван е от средновековните книжовници като човек, умеещ да се превръща във вълк и владеещ чудодейни сили.
Борис II
Борѝс II е български цар, управлявал България от 970 до 971 г.
Борис Христов
Борис Кирилов Христов е български певец (бас), работил през голяма част от живота си в Италия.
Борис Владимирович
Бори́с Влади́мирович (986 – 24 юли 1015), при покръстването си получил името Роман, е княз на Ростов (ок. 1010 – 1015), син на княза на Киев Владимир I, както свидетелства Началната руска летопис, „от българка“ (от болгарыни) – вероятно българска принцеса.
Виж Самуил и Борис Владимирович
Божидар Прокич
Божидар Прокич (Божидар Прокић) е сръбски историк медиевист известен със спорните си трудове за българския цар Самуил и неговата държава.
Бер
Бер (Βέροια, Верия, Karaferye, Караферие, Veryea) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на едноименния дем Бер в административна област Централна Македония.
Виж Самуил и Бер
Беласишка битка
Бела̀сишката битка, известна още като битката при Беласица, битката при Ключ или битката при Клидион (на гръцки: Μάχη τουΚλειδίου), се състои на 29 юли 1014 г.
Белащински манастир
Белащинският манастир „Свети великомъченик Георги Победоносец“ е православен действащ девически манастир, част от Пловдивската епархия на Българската православна църква.
Виж Самуил и Белащински манастир
Въстание на Петър Делян
Териториален обхват на въстанието на Петър Делян Въстанието на Петър Делян е въстание от 1040 – 1041 г.
Виж Самуил и Въстание на Петър Делян
Въстание на комитопулите
Въстанието на комитопулите е движението срещу Византия, което се заражда в периода 969 – 976 г.
Виж Самуил и Въстание на комитопулите
Въстание на Георги Войтех
Въстанието на Георги Войтехпрез 1072 г.
Виж Самуил и Въстание на Георги Войтех
Васил Ивановски
Васил Атанасов Ивановски, известен още с псевдонимите си Бистришки, Бистрицки, Динко Динков и Наско, е български комунистически деец, публицист, македонист, „теоретик“ на „македонската нация“ в рамките на ВМРО (обединена)“, деен участник в македонизацията на Пиринска Македония след Втората световна война.
Василий II Българоубиец
Василий II Българоубиец (Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος) е император на Византия от Македонската династия, управлявал от 976 до 1025 година.
Виж Самуил и Василий II Българоубиец
Варда Склир
византийците Варда Склир (Βάρδας Σκληρός) е византийски военачалник от II-та половина на X век със съществен принос за прогонването на нахлулите на Балканите войски на Киевска Рус и за завземането на Източна България от византийците.
Варошки надпис
Варошкият надпис е надпис на старобългарски език от 996 г.
Вазул
Изображение на Вазул в миниатюра от унгарската Илюстрована хроника. Вазул (? – † 1037) e унгарски благородник от династията на Арпадите, управлявал през 11 век унгарските земи между река Морава и град Естергом.
Виж Самуил и Вазул
Валовища
Вало̀вища или Вало̀вище, също Демир Хисар, или Демирхисар (Σιδηρόκαστρο, Сидирокастро, катаревуса: Σιδηρόκαστρον, Сидирокастрон, Demirhisar) е град в Гърция, в област Централна Македония, център на дем Синтика, както и на Валовищката епархия.
Видин (област)
Релефна карта Област Видин (също и Видинска област) е област в България.
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Виж Самуил и Византийска империя
Византийско владичество над българските земи
Византийско владичество 1018 – 1185 Византийско владичество 1018 – 1185 Грамотите на император Василий II за диоцеза и правата на Охридската архиепископия(карта на Димитър Ризов, 1917 г.''Българите в техните исторически, етнографически и политически граници'', http://www.promacedonia.org/en/dr/dr_10-19_bg.htm#11.
Виж Самуил и Византийско владичество над българските земи
Водочки манастир
Водочки манастир „Свети Леонтий“ (Водочки манастир „Свети Леонтиј“) е православен манастир в Северна Македония.
Воденски надпис
Воденският надпис е кирилски текст на български език от Воден (Едеса), Гърция.
Войводина
Автономната област Войводина или Автономен край Войводина (Аутономна Покрајина Војводина; Vajdaság Autonóm Tartomány; Autonomna pokrajina Vojvodina; Provincia Autonomă Voievodina; Autonomna Pokrajina Vojvodina; Автономна Покраїна Войводина) е административно-териториална единица в Северна Сърбия с административен център Нови Сад.
Велбъжд
Велбъждско деспотство (1373 – 1395) Велбъжд или Велбужд е укрепен средновековен град на мястото на днешния Кюстендил, приемник на античния град Пауталия.
Виж Самуил и Велбъжд
Велизар Енчев
Велизар Пенков Енчев е дипломат, университетски преподавател, журналист и бивш офицер от външното разузнаване.
Велики Преслав
Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.
Великите българи
„Великите българи“ е кампания на БНТ, целяща да покаже гледната точка на днешните българи към величието.
Градище (Долно Церово)
Церовската крепост или Градището е късноантична и средновековна крепост в Югозападна България, разположена на северния вход на Кресненския пролом, на левия бряг на река Струма, на километър северно от горноджумайското село Долно Церово.
Виж Самуил и Градище (Долно Церово)
Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия
Грамотите на Василий II за правата на Охридската архиепископия са 3 сигилия, подпечатани с императорски моливдовул, които са издадени от византийската императорска канцелария в годините непосредствено след падането на Първото българско царство под византийска власт.
Виж Самуил и Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия
Григорий Таронит
Григор II Багратуни или Григорий Таронит (Γρηγόριος Ταρωνίτης) е арменски принц и военачалник от втората половина на X век, служил в армията на византийския император Василий II срещу българския цар Самуил и положил началото на влиятелна аристократична фамилия във Византия.
Гаврил Радомир
Гаврил (Гавраил, Габриел) Радомир е български цар в периода 1014 – март 1015 г., първороден син на цар Самуил и Агата.
Гоислав I
Гоислав I е хърватски крал от рода Търпимировичи управлявал Хърватското кралство от 1000 г.
Герман (дем Преспа)
Гѐрман (Άγιος Γερμανός, Агиос Германос, до 1926 година Γέρμαν, Герман) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.
Виж Самуил и Герман (дем Преспа)
Герман Български
Герман (или Гавриил) е български патриархв края на X век.
Дуклянска летопис
Дуклянската летопис (Барски родослов, Летопис на Дуклянския поп, Летопис на Дуклянския презвитер) е средновековна хроника, историографски и литературен паметник, създаден в град Бар през първата половина на 12 век, чийто автор е анонимен свещеник от Барската архиепархия, известен и като Дуклянски презвитер.
Виж Самуил и Дуклянска летопис
Дупница
Ду̀пница е град в Югозападна България, област Кюстендил, административен център на община Дупница.
Виж Самуил и Дупница
Драгшан
Драгшан е български войвода и защитник на град Воден от времето на цар Самуил.
Виж Самуил и Драгшан
Драговски камък
Драговски камък (местното население го нарича Драгьовски камик) е връхв Гребен планина с височина 1118 м.
Драгомъж
Драгомъж е български болярин от XI век, управител на Струмица.
Давид (комитопул)
Давѝд е велможа от югозападната част на Първото българско царство, активен през втората половина на X в.
Виж Самуил и Давид (комитопул)
Дамян Български
Дамян е български патриархот епохата на Първата българска държава.
Джерови
Джерови е български възрожденски род от Битоля и Охрид.
Виж Самуил и Джерови
Димитър Полемарх
Димитър Полемарх(Δημήτριος ó Πολεμάρχιος) е български аристократ, болярин от края на Х – началото на ХІ век, един от приближените войводи на цар Самуил.
Димитър Талев
Димитър Талев Петров Палисламов е изтъкнат български писател и журналист, автор на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.
Димитър Тихон
Димитър Тихон (Δημήτριος ὁ Τειχονᾶς) е български войвода от времето на цар Самуил, поставен от него да отбранява крепостта Колидрон (Колидрос, Колиндрон), която се намирала недалеч от Солун (според една хипотеза – между Бер и Сервия - Колиндрос, според друга – Крондирци, южно от Дойранското езеро).
Добърско
До̀бърско е село в Югозападна България.
Добромир (управител на Бер)
Добромир е български велможа, роднина на цар Самуил, женен за негова племенница - т.е.
Виж Самуил и Добромир (управител на Бер)
Долистово
Долистово е село в югозападна България.
Десетте лъжи на македонизма
Десетте лъжи на македонизма (Десетте лаги на македонизмот) е книга от 2000 година на българския историк Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, издадена на български и македонски литературен език.
Виж Самуил и Десетте лъжи на македонизма
Девол (град)
Дево̀л е средновековен град, важен административен, църковен и културен център в Първата българска държава.
Делян (Софийска област)
Делян е село в Западна България, на 11 km от град Брезник.
Виж Самуил и Делян (Софийска област)
Демир капия (Беласица)
Демир капия или Демир капу (Δεμίρ Καπού) е седловина и проход в планината Беласица.
Виж Самуил и Демир капия (Беласица)
Етолоакарнания
Етолоакарнания или Етолия и Акарнания (Αιτωλοακαρνανία, Νομός Αιτωλίας και Ακαρνανίας) е ном в Гърция, част от административна област Западна Гърция.
Ефод
Първосвещеникът с ефод в Йерусалимския храм Ефодът (אֵפוֹד) има няколко значения в семитологията.
Виж Самуил и Ефод
Евстатий Дафномил
Евстатий Дафномил е византийски стратег и патриций от XI век, който служи във войните за покоряването на България през Въстанието на комитопулите.
Виж Самуил и Евстатий Дафномил
Елада (тема)
Византийските теми на Балканския полуостров през 1045 година Елада (θέμα Ἑλλάδος) е една от византийските военноадминистративни единици – теми на Балканския полуостров.
Елемаг
Елемаг, по-късно известен като Елинагос Франтцес е български болярин от времето на Първото българско царство, управлявал в името на цар Самуил крепостта Белиград (дн.
Виж Самуил и Елемаг
Елемаг (нос)
Разположение на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови. Нос Елемаг Носът Елемаг (Elemag Point) е морски нос на брега на Лунния залив в източната част на остров Ливингстън.
Елена Унгарска
Елена Унгарска, известна като Красивата Елена (Jelena Lijepa; Ilona), е кралица на Хърватия, съпруга на хърватския крал Димитър Звонимир.
Лариса
Ла̀риса (Λάρισα) е град в Централна Гърция, център на дем Лариса, ном Лариса и на област Тесалия.
Виж Самуил и Лариса
Лариска и Тирнавска епархия
Лариската и Тирнавска епархия (Ιερά Μητρόπολις Λαρίσης και Τυρνάβου) е епархия на Църквата на Гърция със седалище в Лариса.
Виж Самуил и Лариска и Тирнавска епархия
Лихнида
Статуята на Изида, Лихнида Плаошнишката поликонхална църква Лихнида, също Лихнид или Лихнидос (Λυχνιδός, Λύχνιδος,, Lycnidus, Licnidus) е древен град на Охридското езеро, предшественик на днешния град Охрид в Северна Македония.
Виж Самуил и Лихнида
Йоан Хрисилий
Йоан Хрисилий (Ἰωάννης Χρυσήλιος) e провинциален благородник от края на X век, назначен за протевон (управител) на адриатическото пристанище Драч.
Йоан Халд
Йоан Халд (Ἰωάννης Χάλδος) е византийски военачалник на служба на император Василий II Българоубиец, дук (управител) на темите Вукеларион и Армениакон (в северна Мала Азия).
Йоан Зонара
Страница от печатно издание на ''Всемирна история'' с превод на латински от 16 век на Йероним Волф Йоан Зонара (Ιωάννης Ζωναράς; на византийски гръцки: Ἰωάννης Ζωναρᾶς) е византийски хронист и теолог, живял приблизително от края на XI до средата на XII в.
Йоан Владислав
Йоа̀н Владисла̀в, често споменаван в съвременни източници и като Ива̀н Владисла̀в, е цар на България от август или септември 1015 до февруари 1018 г., след кратък период междуцарствие, настъпило след смъртта на братовчед му Гаврил Радомир.
11 век
11 век започва на 1 януари 1001 г.
Виж Самуил и 11 век
14 юни
14 юни е 165-ият ден в годината според григорианския календар (166-и през високосна).
Виж Самуил и 14 юни
15 октомври
15 октомври е 288-ият ден в годината според григорианския календар (289-и през високосна).
17 август
17 август е 229-ият ден в годината според григорианския календар (230-и през високосна).
29 юли
29 юли е 210-ият ден в годината според григорианския календар (211-ви през високосна година).
Виж Самуил и 29 юли
6 октомври
6 октомври е 279-ият ден в годината според григорианския календар (280-и през високосна).
, Аендорска магьосница, Нашествие на Светослав I в България, Национален антропологичен музей, Никулица, Никулица Делфина, Никифор Ксифий, Никифор Уран, Никола (комит), Николаос Муцопулос, Несторица, Неда, Рупел, Разметаница, Ранно средновековие, Рипсимия, Роман (цар), Рендински манастир, Съвместна мултидисциплинарна комисия между България и Северна Македония, Струмешница, Струмешница (село), Стрезимировци, Стари Рас, Стамболово (Софийска област), Стипион, Стоян Новакович, Стефан, Стефан Държислав, Стефан Душан, Степан Антоляк, Сръбски владетели, Сръбско царство, Средновековна българска армия, Срем, Самуил (село), Самуил (нос), Самуил (пояснение), Самуил, цар български, Самуилов надпис, Самуилова крепост (Ключ), Самуилова крепост (Охрид), Самоилово, Света София (Охрид), Свети Ахил (базилика), Свети Ахил (остров), Свети Герман (Герман), Свети Йоан, Свети Йоан Владимир (Елбасан), Светослав Суроня, Силистра, Синтрон, Скрът, Скопска чаршия, Славянски владетели, Списък на българо-византийските битки, Сперхей, Сетина, Серчани, Сервия, Сервийска крепост, Сермон, Трън, Траянови врата, Трикала, Тихомир (военачалник), Термопили, Темнишки надпис, Теофилакт Вотаниат, Теодора, Теодора (име), Теодора Косара, Урвич (Кокалянски), Унгарска съпруга на Гаврил Радомир, Фарсала, Филип Български, Хърсово (област Разград), Хърватско-български войни, Хроника на Галаксиди, Хорас Лънт, Цар Самуил, Цар Самуил (улица в София), Царичина (местност), Чука (Тесалия), Четиридесет мъченици севастийски, Черменика, Черньово, Шатрово, Щип, Мъглен (област), Маргарет Шотландска, Мария Аргира, Малък Преслав, Малко Преспанско езеро, Михаил IV Пафлагон, Михаил Деволски, Мирча Стари, Мирослава Българска, Мизи, Мойсей (комитопул), История на Кюстендил, История на Ростов, История на София, История на Тесалия, История на българския народ до края на неговата държава, История на България, История на Дубровник, История на Дупница, История на Епир, Историография в Северна Македония, Иван Владимир, Желязковец, Защо ние македонците сме отделна нация, Задар, Западна Месопотамия, Български културен клуб – Скопие, Български комитати, Българи в Гърция, България, Българо-сръбски войни (Средновековие), Българо-унгарски войни, Българо-византийски войни, Будва, Буджак, Бригадирско движение, Брезник, Битка при Крета, Битка при Капетра, Битка при Струмица, Битка при Скопие, Битка при Солун (1004), Битка при Солун (1014), Битка при Солун (1040 първа), Битка при Солун (995), Битка при Сперхей, Битка при Сетина, Битка при Траянови врата, Битка при Битоля (1015), Битолски надпис, Битоля (средновековен град), Бигорски манастир, Босилеград, Боян Мага, Борис II, Борис Христов, Борис Владимирович, Божидар Прокич, Бер, Беласишка битка, Белащински манастир, Въстание на Петър Делян, Въстание на комитопулите, Въстание на Георги Войтех, Васил Ивановски, Василий II Българоубиец, Варда Склир, Варошки надпис, Вазул, Валовища, Видин (област), Византийска империя, Византийско владичество над българските земи, Водочки манастир, Воденски надпис, Войводина, Велбъжд, Велизар Енчев, Велики Преслав, Великите българи, Градище (Долно Церово), Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия, Григорий Таронит, Гаврил Радомир, Гоислав I, Герман (дем Преспа), Герман Български, Дуклянска летопис, Дупница, Драгшан, Драговски камък, Драгомъж, Давид (комитопул), Дамян Български, Джерови, Димитър Полемарх, Димитър Талев, Димитър Тихон, Добърско, Добромир (управител на Бер), Долистово, Десетте лъжи на македонизма, Девол (град), Делян (Софийска област), Демир капия (Беласица), Етолоакарнания, Ефод, Евстатий Дафномил, Елада (тема), Елемаг, Елемаг (нос), Елена Унгарска, Лариса, Лариска и Тирнавска епархия, Лихнида, Йоан Хрисилий, Йоан Халд, Йоан Зонара, Йоан Владислав, 11 век, 14 юни, 15 октомври, 17 август, 29 юли, 6 октомври.