Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Руско-турска война (1877-1878)

Index Руско-турска война (1877-1878)

#пренасочване Руско-турска война (1877 – 1878).

Съдържание

  1. 835 отношения: Кюстенджа, Кюйе, Кузман Поптомов, Кръстю Маринов, Кръстава, Крушето, Крива бара (област Монтана), Кримска война, Катя Филипова, Карцов бук, Кардам (област Търговище), Карл Детроа, Карол I, Карол Давила, Кабиюк, Каваклия (вилает Лозенград), Казимир Ернрот, Казимир Елжановски, Казимир Левицки, Калейца, Камен (област Велико Търново), Кирко Киркович, Княжество България, Княз на България, Коста Кукето, Коста Паница, Коста Шуменкович, Костадин Герчев, Кочо Лютата, Корона на Елизабета Румънска, Козма Антонов, Константин (село), Константин Кесяков, Константин Никифоров, Константин Рунов, Константин Станишев (просветен деец), Константин Чесновски, Константин Жостов, Константин Бискупски, Константин Босилков, Константин Бонев, Константин Везенков, Константин Величков, Константин Гершелман, Константин Димитриев, Константин Доганов, Кестамбол (вилает Одрин), Пьотър Паренсов, Пьотър Алабин, Пьотър Разгилдеев, ... Разширете индекс (785 Повече ▼) »

Кюстенджа

Кюстѐнджа (Constanța, Констанца; Köstence, Кьостендже) или Констанца е град в Северна Добруджа, административен център на окръг Кюстенджа, най-големият град в Добруджа и най-голямото румънско пристанище.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Кюстенджа

Кюйе

Кюйѐ (Cuillé) е село и община във Франция, в регион Пеи дьо ла Лоар, департамент Майен.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Кюйе

Кузман Поптомов

Кузман Поптомов Хаджиангелов, наричан Шарланджията или Бельовеца, е български революционер и общественик.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Кузман Поптомов

Кръстю Маринов

Кръстю Маринов (Празов) Маринов е опълченец-поборник, български офицер, генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Кръстю Маринов

Кръстава

Кръстава̀ е село в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Кръстава

Крушето

Крушето е село в Северна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Крушето

Крива бара (област Монтана)

Крѝва ба̀ра е село в Северозападна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Крива бара (област Монтана)

Кримска война

Кримската война (октомври 1853 – февруари 1856) е военен конфликт между Русия и съюз между Османската империя, Франция, Британската империя и Сардинското кралство.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Кримска война

Катя Филипова

Катя Филипова е българска поп певица.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Катя Филипова

Карцов бук

Карцов бук Карцовият бук е историческо вековно дърво на възраст над 200 години, което се намира в едноименната местност в района на туристическия комплекс Беклемето.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Карцов бук

Кардам (област Търговище)

Карда̀м е село в Североизточна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Кардам (област Търговище)

Карл Детроа

Карл Детроа (Мехмед Али паша) (от немски Ludwig Karl Friedrich Detroit) е турски офицер от германски произход, бригаден генерал.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Карл Детроа

Карол I

Карол I (Carol I; рождено име Карл Айтел ФридрихЗефиринус Лудвиг фон Хоенцолерн-Зигмаринген, Karl Eitel Friedrich Zephyrinus Ludwig von Hohenzollern-Sigmaringen) е държавен глава на Румъния (1866 – 1914).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Карол I

Карол Давила

Карол Давила (1828, Парма, Италия – 24 август 1884, Букурещ, Румъния) е румънски лекар, професор и фармацевт от италиански произход.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Карол Давила

Кабиюк

Кабиюк Подрастващи мъжки кончета от различни породи Крави от рядката порода Българско сиво говедо Държавно предприятие „Кабиюк“ в село Коньовец, община Шумен е научно-приложно звено на Селскостопанската академия със статут и на национален историко-археологически резерват.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Кабиюк

Каваклия (вилает Лозенград)

Каваклия или Кавакли (Kavaklı, Каваклъ) е село в Източна Тракия, Турция, околия Лозенград, вилает Лозенград.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Каваклия (вилает Лозенград)

Казимир Ернрот

Йохан Казимир Ернрот (Johan Casimir Ehrnrooth) е финландски офицер (генерал-лейтенант) и администратор на служба в Руската империя.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Казимир Ернрот

Казимир Елжановски

Казимир Юлиевич Елжановски (Казимир Юльевич Эльжановский) (Kazimierz Michał Andrzej Elżanowski) е руски офицер от полски произход, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Казимир Елжановски

Казимир Левицки

Казимир Василиевич Левицки (Казимир Васильевич Левицкий; Kazimierz Lewicki) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Казимир Левицки

Калейца

Калейца е село в Северна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Калейца

Камен (област Велико Търново)

Ка̀мен е село в Северна България, община Стражица, област Велико Търново.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Камен (област Велико Търново)

Кирко Киркович

Кирко Киркович е български лекар.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Кирко Киркович

Княжество България

Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г., последвано от Съединението на Източна Румелия, до обявяването на независимост през 1908 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Княжество България

Княз на България

Княз на България е титлата на държавния глава на Княжество България според Санстефанския и Берлинския договор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Княз на България

Коста Кукето

Акт на въстаниците от Кресненско-Разложкото въстание, разпределящ задълженията на общото командване, въстаниците и войводите, подписан от „вождъ Коста Георгiевъ“ Георги Зимбилев и Кръстьо Дабижуров.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Коста Кукето

Коста Паница

Костадин (Коста) Атанасов Паница е български офицер, майор, участник в Сръбско-турската война, Руско-турската война (1877 – 1878) и опълченец-поборник.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Коста Паница

Коста Шуменкович

Картата на Милош Милоевич, издадена от Шуменкович Коста Атанасков Шуменков или Коста Атанаскович Шуменкович (Kosta Šumenković) е македонски сърбоманин от XIX век, активен деец на ранната Сръбска пропаганда в Македония.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Коста Шуменкович

Костадин Герчев

Костадин Георгиев Герчев е български революционер и опълченец.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Костадин Герчев

Кочо Лютата

Кочо Георгиев Лютов, известен като Лютата, е български хайдутин и революционер, участник в националноосвободителното движение на България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Кочо Лютата

Корона на Елизабета Румънска

Короната на Елизабета Румънска е изработена от Армейския арсенал (Arsenalul Armatei) от злато.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Корона на Елизабета Румънска

Козма Антонов

Козма Антонов е български революционер, участник в Българското опълчение.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Козма Антонов

Константин (село)

Константин е село в Северна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Константин (село)

Константин Кесяков

Константин Искров Кесяков е български офицер, полковник.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Константин Кесяков

Константин Никифоров

Константин Никифоров Попконстантинов е български офицер от артилерията, майор, първият българин военен министър (1885 – 1886).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Константин Никифоров

Константин Рунов

Константин Алексеевич Рунов (Константин Алексеевич Рунов) е руски офицер, полковник.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Константин Рунов

Константин Станишев (просветен деец)

Константин Наков Станишев (Константин Николаевич Станишев) е български обществен деец и просветител, член на Българската академия на науките.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Константин Станишев (просветен деец)

Константин Чесновски

Константин Чесновски е участник в Руско-турската война (1877 – 1878), опълченец в Българското опълчение.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Константин Чесновски

Константин Жостов

Константин Антонов Жостов е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство, началник-щаб на Трета армия през Балканската война (1912 – 1913) и началник на Щаба на войската през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Константин Жостов

Константин Бискупски

Константин Ксавериевич Бискупски (Константин Ксаверьевич Бискупский) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Константин Бискупски

Константин Босилков

Константин Петков Босилков (известен понякога и като Бошулков) е български революционен, просветен деец и книжар, организатор на Кресненско-Разложкото въстание.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Константин Босилков

Константин Бонев

Константин Борисов Бонев е български лекар, участник в Руско-турската война (1877-1878), опълченец в Българското опълчение.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Константин Бонев

Константин Везенков

Константин Иванов Везенков е български лекар и опълченец в Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Константин Везенков

Константин Величков

Константин Величков Петков е български политик от Народната партия, по-късно от Прогресивнолибералната партия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Константин Величков

Константин Гершелман

Константин Иванович Гершелман (Константин Иванович Гершельман) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Константин Гершелман

Константин Димитриев

Константин Димитриев е участник в Руско-турската война (1877-1878), опълченец в Българското опълчение.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Константин Димитриев

Константин Доганов

Константин Тодоров Доганов е български националреволюционер, политик, кмет на Русе (1884 – 1885).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Константин Доганов

Кестамбол (вилает Одрин)

Кестамбол (Yağmurca) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Кестамбол (вилает Одрин)

Пьотър Паренсов

Пьотър Дмитриевич Паренсов (Пётр Дмитриевич Паренсов) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Пьотър Паренсов

Пьотър Алабин

Пьотър Владѝмирович Ала̀бин (Пётр Влади́мирович Ала́бин) е руски граф, историк и общественик.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Пьотър Алабин

Пьотър Разгилдеев

Пьотър Анемподистович Разгилдеев (Пётр Анемподистович Разгильдеев) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Пьотър Разгилдеев

Пьотър Святополк-Мирски

Пьотър Дмитриевич Святополк-Мирски (Пётр Дмитриевич Святополк-Мирский) е руски офицер, генерал от кавалерията.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Пьотър Святополк-Мирски

Пьотър Сокалски

Пьотър Петрович Сокалски (Петр Петрович Сокальский) е руски композитор и журналист.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Пьотър Сокалски

Пьотър Вановски

Пьотър Семьонович Вановски (Пётр Семёнович Ванно́вский) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Пьотър Вановски

Пьотър Левиз-оф-Менар

Пьотър Александрович Левиз-оф Менар от руски (Пётр Александрович Левиз-оф-Менар, Пётр-Фромгольд-Оскар Левиз-оф-Менар) е руски офицер, генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Пьотър Левиз-оф-Менар

Правителство на Петко Каравелов 2

Второто правителство на Петко Каравелов е десето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 10 от 30 юни 1884 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Правителство на Петко Каравелов 2

Правителство на Тодор Бурмов

Правителството на Тодор Бурмов е първото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 1 от 5 юли 1879 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Правителство на Тодор Бурмов

Прилепска българска община

Прилепската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Прилеп, Османската империя, съществувало от 1825 до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Прилепска българска община

Продан Тишков – Чардафон

Продан Тишков Проданов, наричан Чардафон и Чардафон Велики(й), е български опълченец-поборник от Руско-турската война (1877 – 1878), сержант-майор в милицията на Източна Румелия, активен участник в Съединението на Княжество България и Източна Румелия в 1885 година, по-късно офицер от Българската армия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Продан Тишков – Чардафон

Пролом (село)

Пролом е село в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Пролом (село)

Промишленост на България

Като индустриализирана нация България има добре развита тежка и лека промишленост, която допринася за 32,1% от БВП на страната за 2006 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Промишленост на България

Превземане на Ардахан

Превземане на Ардахан от руската армия е първа и съществена част от бойните действия на Кавказкия фронт в началото на Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Превземане на Ардахан

Преден отряд

Преден отряд е войсково съединение на Действащата Руска армия в Руско-турската война (1877–1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Преден отряд

Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход

Преминаването на Предния отряд през Хаинбоазкия проход е част от настъплението на Предния руски отряд в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход

Преминаване на Троянския отряд през Стара планина

Преминаване на Троянския отряд през Стара планина е част от зимното преминаване на Стара планина и заключителните действия на Действуващата Руската армия в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Преминаване на Троянския отряд през Стара планина

Пашови

Пашови е село в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Пашови

Патреш

Патрèш е село в Северна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Патреш

Парфентий Кулебякин

Парфентий Терентевич Кулебякин (Парфентий Терентьевич Кулебякин) е руски офицер, полковник.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Парфентий Кулебякин

Парк-музей „В. Н. Лавров“

Парк-музей „Генерал В.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Парк-музей „В. Н. Лавров“

Павел Карцов

Павел Петрович Карцов (Павел Петрович Карцов) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Павел Карцов

Павел Калитин

Павел Петрович Калитин (Павел Петрович Калитин) е руски офицер, подполковник в Българското опълчение, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Павел Калитин

Павел Ковалевски

Павел Осипович Ковалевски е руски художник, професор, военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Павел Ковалевски

Павел Плеве

Павел Ада̀мович Плѐве е руски офицер (достига чин генерал-лейтенант), служил и в българското военно министерство малко след Освобождението.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Павел Плеве

Павел Шувалов

Павел Андреевич Шувалов е руски граф, офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Павел Шувалов

Павел Яначков

Павел Яначков е участник в Руско-турската война (1877 – 1878), опълченец в Българското опълчение.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Павел Яначков

Павел Зотов

Павел Дмитриевич Зотов (Павел Дмитриевич Зотов) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Павел Зотов

Павел Брайков

Павел Станев Брайков (1855 – 9 август 1929) е български опълченец и кмет на Хасково от март 1901 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Павел Брайков

Павел Бобеков

Павел Станьов Бобеков е български революционер, председател на Привременното правителство (още известно като Военен съвет) и хилядник на Панагюрище по време на Априлското въстание в IV революционен окръг.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Павел Бобеков

Павел Грамадов

Павел Петров Грамадов, известен като капитан Павел Кьорчоолу, е български революционер от XIX век, сподвижник на Георги Раковски.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Павел Грамадов

Паламарца

Палама̀рца е село в Североизточна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Паламарца

Паметник на свободата (Шипка)

alt.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Паметник на свободата (Шипка)

Паметник на Незнайния воин (София)

Лъвската статуя Паметникът на Незнайния воин, наричан и Гробът на незнайния воин, е изграден до южната фасада на напречния кораб на раннохристиянската църква „Света София“, дала името на град София, столицата на България и неин символ.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Паметник на Незнайния воин (София)

Панайот Хитов

Панайот Иванов Хитов (11 ноември 1830 – 22 февруари 1918) е български хайдутин, национален революционер и четнически войвода.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Панайот Хитов

Пандели Кисимов

Пандели (Пантелей) Кисимов (1832 г. Търново — 1905 г. София) е български просветен деец, учи в родния си град, отива със семейството си на хаджилък в Йерусалим (1844-1845), помага на баща си в търговията.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Пандели Кисимов

Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“

Панорамата „Плевенска епопея 1877 г.“ е художествен музей в Плевен, построен в чест на 100-годишнината от Освобождението на Плевен от османско владичество.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“

Пламен Петков

Пламен Петков е български журналист, режисьор и сценарист.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Пламен Петков

Пловдив

Пло̀вдив е вторият по големина град в България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Пловдив

Плоещ

Плоещ (Ploiești) е град и административен център на окръг Прахова, Влашко, Румъния.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Плоещ

Плевня (дем Просечен)

Плѐвня или Пля̀вня, Плѐвна, Пля̀вне (Πετρούσσα, Πετρούσα, Петруса, до 1927 година Πλεύνα, Плевна) е село в Гърция, дем Просечен на област Източна Македония и Тракия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Плевня (дем Просечен)

Плевен

Плѐвен е град в Северна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Плевен

Почетни граждани на Ловеч

Званието „Почетен гражданин на Ловеч“ е учредено през 1902 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Почетни граждани на Ловеч

Поход на подкрепленията за Шипченския отряд

Поход на подкрепленията за Шипченския отряд на 10/22 – 11/23 август 1877 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Поход на подкрепленията за Шипченския отряд

Побит камък (област Пазарджик)

Побит камък е село в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Побит камък (област Пазарджик)

Под игото (филм, 1952)

„Под игото“ е български игрален филм (исторически, драма) от 1952 година на режисьора Дако Даковски.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Под игото (филм, 1952)

Полски легиони

Знаме на първия полски легион Агитационен плакат на полския легион във Франция. Художник Владислав Бенда Полските легиони са доброволчески полски военни формирования, създавани между 18 и 20 век в армиите на различни държави.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Полски легиони

Помощица

Помощица е село в Североизточна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Помощица

Попово

По̀пово е град в Североизточна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Попово

Петър Киприлов

Петър (Пею) Димитров Киприлов е български учител, свещеник и революционер от Източна Тракия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Петър Киприлов

Петър Оджаков

Петър Василев Оджаков е български просветен деец, юрист, учител и фолклорист.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Петър Оджаков

Петър Тодоров

Петър Тодоров Цачев е български политик, заемал висши длъжности след Деветоюнския (1923), Деветнадесетомайския (1934) и Деветосептемврийския преврат (1944).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Петър Тодоров

Петър Мусевич

Петър Тодоров Мусевич-Бориков е български общественик и книжар, деец на Българското възраждане в Македония.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Петър Мусевич

Петър Берковски

Петър Иванов Берковски е български националреволюционер, съратник на Васил Левски, общественик.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Петър Берковски

Петър Вариклечков

Петър Иванов Вариклечков е български офицер (полковник), участник Сръбско-българска война (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Петър Вариклечков

Петър Винаров

Петър Николов Станев-Винаров е български политик, виден русенски възрожденец, богат търговец и общественик, кмет на Русе между 1885 и 1893 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Петър Винаров

Петър Груев

Петър Димитров Груев е български майор и руски генерал-лейтенант, артилерийски инженер.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Петър Груев

Петър Димитров (духовник)

Петър Димитров Воловаров, известен като поп Петър Солунски, е български църковен и просветен деец от късното Българско възраждане в Македония.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Петър Димитров (духовник)

Петревене

Петревене (Пéтревене, Петревéне) е село в Северна България, разположено на левия бряг на река Панега (още: Златна Панега, в миналото: Панег, Алтън Панег).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Петревене

Петко Стоянов (офицер)

Петко Стефанов Стоянов (изписване до 1945 година: Петко попъ Стояновъ) е руски и български офицер, подполковник.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Петко Стоянов (офицер)

Петко Горбанов

Иван Гешев, неизвестен, Кириак Провадалиев. Четвърти ред (седнали): Мис Уошбърн, Джордж Уошбърн, неизвестна, Петко Горбанов, неизвестна, Александър Люцканов. Пети ред (седнали): Никола Пулев, Иван Бацов, неизвестен.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Петко Горбанов

Пещерски манастир

Пещерският манастир „Свети Николай Мирликийски“, известен още като Оряховски или Мрачки, е недействащ манастир на Българската православна църква в Западна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Пещерски манастир

Остромила

„Остромила“ е обособена част на район „Южен“ на гр.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Остромила

Оскар Грипенберг

Оскар-Фердинанд Казимирович Грипенберг (Oskar Ferdinand Casimir Gripenberg; Оскар Казимирович Гриппенберг) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Оскар Грипенберг

Османска конституция

Османската конституция (قانون اساسی; Kanun-ı Esasî) е основен закон на Османската империя, оповестен на 23 декември 1876 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Османска конституция

Османпазарски отряд

Османпазарски отряд е войсково съединение на Действащата руска армия в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Османпазарски отряд

Ото Фрейман

Ото Рудолфович фон Фрейман (Отто Рудольфович фон Фрейман) е руски офицер, генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Ото Фрейман

Отон Раух

Отон Егорович Раух(Оттон Егорович Раух) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Отон Раух

Охридска българска община

Охридската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Охрид, Османската империя, съществувало до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Охридска българска община

Орханийска армия

Орханийска армия е войсково съединение на Османската армия в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Орханийска армия

Орляне

О̀рляне е село в Северна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Орляне

Обсада на Баязет

Обсада на Баязет е част от отбранителните действия на Действуващия руски корпус на Кавказкия фронт по време на Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Обсада на Баязет

Обсада на Видин (1878)

Обсадата на Видин по време на Руско-турската война (1877-1878) е част от операциите на Западния армейски корпус на румънската армия за прочистване на Северозападна България от османски войски през януари – февруари 1878 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Обсада на Видин (1878)

Обсада на Видин (пояснение)

Обсада на Видин може да се отнася до.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Обсада на Видин (пояснение)

Оброчище

Оброчище е село в Североизточна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Оброчище

Обединено княжество Влашко и Молдова

Обединеното княжество Влашко и Молдова (Principatele Unite ale Valahiei şi Moldovei) е названието на румънската държава след утвърждаване обединението на Влашко и Молдова на Цариградската конференция от есента на 1861 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Обединено княжество Влашко и Молдова

Огюст Ланка

Огюст Андре Ланка (Auguste André Lançon) е френски художник и скулптор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Огюст Ланка

Одринско примирие

Граници на България според Цариградската конференция, 1876 – 1877 Одринското примирие, подписано на 19/31 януари 1878 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Одринско примирие

Олимпий Панов

Олимпий Спиридонов Панов е български революционер и офицер (майор), командващ артилерията по време на Сръбско-българската война (1885), военен министър във временното правителство на Петко Каравелов след преврата срещу княз Александър Батенберг.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Олимпий Панов

Омуртаг (град)

Омурта̀г е град в област Търговище, Североизточна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Омуртаг (град)

Опълченци от Кюстендилско

Това е списък на опълченците от град Кюстендил и селата от Кюстендилска околия, участвали в Руско-турската война (1877 – 1878) в редовете на Българското опълчение.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Опълченци от Кюстендилско

Асеновград

Асѐновград е град в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Асеновград

Ашко Димитриев

Ашко Димитриев е участник в Руско-турската война (1877 – 1878), опълченец в Българското опълчение.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Ашко Димитриев

Атанас Тодоров

Атанас Тодоров Минчев е български офицер (генерал-майор), бригаден командир по време на Първата и Втората Балкански войни.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Атанас Тодоров

Атанас Узунов (революционер)

Атанас Цвятков Узунов е български революционер и лидер на ВРО.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Атанас Узунов (революционер)

Атанас Узунов (майор)

Атанас Маринов Узунов е български революционер и офицер, участник в борбите за освобождение от турско иго през 1875 – 1878, защитник на Видин през Сръбско-българската война от 1885 и водач на Русенския бунт през 1887 година.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Атанас Узунов (майор)

Атанас Шопов (дипломат)

Атанас Петров Шопов е български църковен деятел, изтъкнат дипломат, учен, публицист и преводач.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Атанас Шопов (дипломат)

Атанас Илиев (революционер)

Атанас Михайлов Илиев е български революционер, участник в Руско-турската война от 1877 – 1878 година.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Атанас Илиев (революционер)

Атанас Големинов

Атанас Христов Големинов е участник в Руско-турската война (1877 – 1878), опълченец в Българското опълчение.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Атанас Големинов

Атанас Дуков

Атанас Илиев Дуков е български опълченец, военен и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Атанас Дуков

Атанасие Юнгич

Атанасие Таса Юнгич (Atanasije Tasa Jungić) e сръбски учител, деец на сръбската пропаганда в Македония, организатор на Битолската сръбска община в 1890 година – първата сръбска община в Македония.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Атанасие Юнгич

Атила Зафиров

Атила Спасов Зафиров е български офицер (генерал-майор).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Атила Зафиров

Ахмед Мухтар паша

Ахмед Мухтар паша Катърджиоглу (Ahmed Muhtar Paşa, Katırcıoğlu/Gazi) е османски офицер, мушир.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Ахмед Мухтар паша

Арсени Костенцев

Арсени Георгиев Костенцев е изтъкнат български възрожденски просветен деец, общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Македония и Тракия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Арсени Костенцев

Артур фон Хун

Артур фон Хун (Arthur Ernst von Huhn) е германски журналист.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Артур фон Хун

Артур Непокойчицки

Артур Адамович Непокойчицки (Артур Адамович Непокойчицкий; Artur Niepokojczycki) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Артур Непокойчицки

Арчибалд Форбс

Арчибалд Форбс (Archibald Forbes) е британски журналист, военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Арчибалд Форбс

Ардино

Център на Ардино Дяволският мост А̀рдино е град в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Ардино

Арзас Тергукасов

Арзас Артемиевич Тергукасов (Арзас Артемьевич Тергукасов) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Арзас Тергукасов

Аркадий Столипин

Аркадий Дмитриевич Столипин (Аркадий Дмитриевич Столыпин) е руски офицер, генерал от артилерията.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Аркадий Столипин

Арменци

Арменците са древна християнска нация, живееща в Армения както и в голяма част от западния свят.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Арменци

Арменци в България

Арменски клуб „Ереван“ в Бургас По данни от преброяването на Националния статистически институт на България от 2011 г., в България живеят 5615 души с майчин език арменски.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Арменци в България

Арнолд Ремлинген

Арнолд Александрович фон Ремлинген (Арнольд Александрович фон Ремлинген) е руски офицер, генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Арнолд Ремлинген

Абазско село

Абазско село е бивше село на днешната територия на България, община Златарица, област Велико Търново.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Абазско село

Абдул Хамид II

Абдул Хамид II (عبد الحميد الثاني) е 34-тият султан на Османската империя от 31 август 1876 до 27 април 1909 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Абдул Хамид II

Абдулкерим Надир паша

Абдулкерим Надир паша Чирпанлъ (Абди паша) (چیرپانلى عبد الكريمنادر پاشا; Abdülkerim Nadir Paşa, Çırpanlı) е османски офицер, мушир.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Абдулкерим Надир паша

Аврам Гуджев

Аврам Иванов Гуджев е опълченец-поборник, български офицер, майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Аврам Гуджев

Адам Калмиков

Адам Иванович Калмиков (Адам Иванович Калмыков), среща се и като Калмуков, e руски офицер, капитан и сотник от донската казашка войска, участник в Кресненско-Разложкото въстание.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Адам Калмиков

Адам Цвецински

Адам Игнатиевич Цвецински (Адам Игнатьевич Цвецинский) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Адам Цвецински

Административно деление на България

Административно-териториалното деление на България понастоящем е 2-степенно – включва 28 области, разделени на 265 общини.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Административно деление на България

Айватово

Айватово или понякога книжовно Хайватово (Λητή, Лити, до 1926 година Αειβάτι, Айвати) е село в Република Гърция, дем Даутбал, област Централна Македония с 2841 жители (2001).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Айватово

Александър I Български

Алекса̀ндър I Български (Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg), известен и като Алекса̀ндър Ба̀тенберг, е княз на Княжество България в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър I Български

Александър II (Русия)

Александър II Николаевич (Александр II Николаевич) е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1855 – 1881) от династията Холщайн-Готорп-Романов.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър II (Русия)

Александър III (Русия)

Александър III Александрович (Александр III Александрович) е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1881 – 1894) от династията Холщайн-Готорп-Романов.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър III (Русия)

Александър Кусов

Александър Иванович Кусов (Александр Иванович Кусов) е руски офицер, полковник.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър Кусов

Александър Каулбарс

Александър Василевич Каулбарс (Александр Васильевич Каульбарс) е руски барон, офицер, генерал от кавалерията.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър Каулбарс

Александър Пушкин (офицер)

Александър Александрович Пушкин (Александр Александрович Пушкин) е руски офицер, генерал от кавалерията.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър Пушкин (офицер)

Александър Пузиревски

Александър Казимирович Пузиревски (Александр Казимирович Пузыревский) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър Пузиревски

Александър Олденбургски

Александър Петрович Олденбургский (Александр Петрович Ольденбургский) е член на руското императорско семейство Романови.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър Олденбургски

Александър Нелидов

Александър Иванович Нелидов (Александр Иванович Нелидов) е руски дипломат.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър Нелидов

Александър Ритих

Александър Фьодорович Ритихе руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър Ритих

Александър Редигер

Александър Фьодорович Редигер (Алекса́ндр Фёдорович Ре́дигер) е руски офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър Редигер

Александър Струков

Александър Петрович Струков (Александр Петрович Струков) е руски офицер, генерал от кавалерията.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър Струков

Александър Тимлер

Александър Карлович Тимлер е руски офицер, полковник.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър Тимлер

Александър Фрезе

Александър Александрович Фрезе (Александр Александрович Фрезе) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър Фрезе

Александър Фиркс

Александър Александрович Фиркс (Александр Александрович Фиркс) е руски барон, офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър Фиркс

Александър Иванов (фотограф)

Александър Д.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър Иванов (фотограф)

Александър Имеретински

Александър Константинович Имеретински (Александр Константинович Имеретинский) е руски княз, офицер, генерал от пехотата, генерал-адютант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър Имеретински

Александър Бураго

Александър Петрович Бураго (Александр Петрович Бура́го) е руски офицер, капитан.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър Бураго

Александър Ган

Александър Фьодорович Ган (Александр Федорович Ган) е руски барон, офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър Ган

Александър Горчаков

Александър Михайлович Горчаков (Александр Михайлович Горчаков) е руски княз, политик (държавен канцлер и министър на външните работи) и дипломат (посланик в Австро-Унгария).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър Горчаков

Александър Дризен

Александър Фьодорович Дризен (Александр Фёдорович Дризен) е руски барон, офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър Дризен

Александър Дрентелн

Александър Романович Дрентелн (Александр Романович Дрентельн) е руски офицер, генерал-адютант, генерал от пехотата и военен деец.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър Дрентелн

Александър Дондуков-Корсаков

Княз Александър Михайлович Дондуков­-Корсаков (Алекса́ндр Миха́йлович Дондуко́в-Корса́ков) е руски офицер, генерал от кавалерията.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър Дондуков-Корсаков

Александър Деп

Александър Филипович Деп (Александр Филиппович Депп) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър Деп

Александър Людсканов

Александър Кочов Людсканов е български политик.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър Людсканов

Александър Липински

Александър Иосифович Липински (Александр Иосифович (Осипович) Липинский) е руски офицер, генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александър Липински

Александру Авереску

Маршал Александру Авереску (Alexandru Averescu) е румънски офицер и политик.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александру Авереску

Александру Чернат

Александру Чернат (Alexandru Cernat) е румънски генерал и политик – 3 пъти е военен министър на Румъния.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Александру Чернат

Алексо Бъчваров

Алексо Георгиев Бъчваров е участник в Руско-турската война (1877 – 1878), опълченец в Българското опълчение.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Алексо Бъчваров

Алексей Куропаткин

Алексей Николаевич Куропаткин е руски офицер, генерал от пехотата и генерал-адютант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Алексей Куропаткин

Алексей Кившенко

Алексей Данилович Кившенко е руски художник-баталист.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Алексей Кившенко

Алексей Шаховски

Алексей Иванович Шаховски (Алексей Иванович Шаховской) е руски княз, офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Алексей Шаховски

Алексей Жеребков

Алексей Герасимович Жеребков (Алексей Герасимович Жеребков) е руски офицер, генерал от кавалерията, генерал-адютант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Алексей Жеребков

Алендарова

Алендарова е село в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Алендарова

Антон Прудкин

Антон Макарович Прудкин (Антон Макарович Прудкин) е български морски капитан, авантюрист, анархист, революционер, шпионин, контрабандист, писател и художник.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Антон Прудкин

Антон Янков

Антон Янков е участник в Руско-турската война (1877 – 1878), опълченец в Българското опълчение.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Антон Янков

Антон Илиев

Антон Илиев е участник в Руско-турската война (1877 – 1878), опълченец в Българското опълчение.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Антон Илиев

Антон Бозовски

Антон Д.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Антон Бозовски

Антон Драндар

Антон Георгиев (Хаджигеоргиев) Драндар с псевдоним А.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Антон Драндар

Анри дьо Ламот

Анри Феликс дьо Ламот (Henri Félix de Lamothe), е френски офицер, журналист и колониалист.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Анри дьо Ламот

Анастас Хитров

Анастас Цочев Хитров е български националреволюционер, член на Ловешкия частен революционен комитет на Вътрешната революционна организация.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Анастас Хитров

Анастас Янков

Анастас Янков Динков, наричан Македонския Гарибалди и Янко паша, е български опълченец, офицер (полковник) и революционер, виден войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Анастас Янков

Анастас Бендерев

Анастас Тодоров Бендѐрев е български и руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Анастас Бендерев

Анастас Гаврилов

Анастас Гаврилов е български свещеник, възрожденец от Македония.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Анастас Гаврилов

Ананий Шарков

Ананий Станков Шарков е български опълченец, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Ананий Шарков

Ангел Ташикманов

Ангел М.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Ангел Ташикманов

Ангел Герчев

Ангел Петров Герчев е български революционер и опълченец, знаменосец на Самарското знаме по време на Руско-турската война.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Ангел Герчев

Андрей Стоянов

Тодор (Божидар) Запрянов - от с. Коручешме - Хасковско, Инок Теодосий Рилец, иконописец, Любен Каравелов - от Копривщица Андрей Стоянов Тръпков е български политик и общественик.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Андрей Стоянов

Андрей Блъсков

Андрей Райков Блъсков е опълченец-поборник, български офицер, генерал-майор, командир на 5-и Пехотен Дунавски полк през Сръбско-българската война (1885).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Андрей Блъсков

Андон Жостов

Свети Николай Софийски“ с името на свещеника Антоний Жостов Андон (Антоний) Стоев Жостов или Джостов е български възрожденски духовник и просветен деец.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Андон Жостов

Андон Балтов

Андон Салчев Балтов е български офицер.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Андон Балтов

Априлово (област Търговище)

Апрѝлово е село в Североизточна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Априлово (област Търговище)

Апостол Илиев

Апостол Илиев е участник в Руско-турската война (1877 – 1878), опълченец в Българското опълчение.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Апостол Илиев

Аполон Цимерман

Паметник на ген. Цимерман в Добрич Аполон Ернестович Цимерман (Аполлон Эрнестович Циммерман) е висш офицер от Руската империя, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Аполон Цимерман

Насте Стоянов

Страница от Мемоара от 1878 година с подписа на Насто Стоянов Анастас С.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Насте Стоянов

Национален музей „Васил Левски“

Националният музей „Васил Левски“ в Карлово е посветен на българския национален герой Васил Левски.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Национален музей „Васил Левски“

Найден Илчев

Найден Илчев Симеонов е политик и активен участник в политическия живот след Освобождението в Северозападна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Найден Илчев

Никола Куртоклиев

Снимка от откриване на заседание на 14 Обикновено Народното събрание. Тронно слово на цар Фердинанд I Български. От дясно на царя е капитан Никола Куртоклиев, 1909 г. Никола Ганчев Куртоклиев е български генерал и висш служител, достигнал до ръководител на администрацията в Двореца на българския цар Борис III в периода 1919 – 1934 година.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Никола Куртоклиев

Никола Калипетровски

Никола Калипетровски е български учител и политик, кмет на Провадия, депутат в Учредителното събрание в 1879 година.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Никола Калипетровски

Никола Корчев (опълченец)

Никола Павлов Корчев е опълченец-поборник, един от спасителите и последен знаменосец на Самарското знаме.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Никола Корчев (опълченец)

Никола Астарджиев

Никола Мойнов Астарджиев е български национал-революционер и опълченец-поборник, печатар, фолклорист.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Никола Астарджиев

Никола Рясков

Никола Марков Рясков е български военен деец, генерал-майор, известен като създател на българската артилерия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Никола Рясков

Никола Сукнаров

Никола Христов Сукнаров е български политик и юрист.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Никола Сукнаров

Никола Славков

Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов в Румъния, 1875 г. Никола Ангелов Славков е български революционер, общественик и политик.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Никола Славков

Никола Живков

Обява за откриването на детската градина „Детинска мъдрост“, 20 юли 1882 г. Никола Атанасов Живков е български просветен деец, основател на първата детска градина в страната, автор на „Шуми Марица“, национален химн от 1886 до 1944 година.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Никола Живков

Никола Бележков

Никола Благоев Белѐжков е български просветен деец от Българското възраждане в Македония.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Никола Бележков

Никола Генев

Никола Генев Колчев е опълченец-поборник, български офицер, генерал-лейтенант, командир на Македоно-одринското опълчение през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Никола Генев

Никола Даскалов (кмет)

Никола Георгиев Даскалов е български политик, кмет на София през 1881 и 1887 – 1888 година.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Никола Даскалов (кмет)

Никола Димов

Никола Димов Димов е български офицер (полковник), участник в Сръбско-турската (1876), Руско-турската (1877 – 1878), Сръбско-българската, Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и в Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Никола Димов

Николай Курнаков

Николай Василиевич Курнаков (Николай Васильевич Курнаков) е руски офицер, генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николай Курнаков

Николай Кащалински

Николай Александрович Кащалински (Николай Александрович Кашталинский) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николай Кащалински

Николай Каразин

Николай Николаевич Каразин е руски офицер, капитан.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николай Каразин

Николай Пирогов

Никола́й Ива́нович Пирого́в е знаменит руски лекар и хирург, анатом, естествоизпитател и педагог, член-кореспондент на Руската академия на науките.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николай Пирогов

Николай Обручев

Николай Николаевич Обручев е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николай Обручев

Николай Артамонов

Николай Дмитриевич Артамонов (Николай Дмитриевич Артамонов) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николай Артамонов

Николай Николаевич

Николай Николаевич (на руски Великий князь Николай Николаевич Старший) е член на руското императорско семейство, велик княз.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николай Николаевич

Николай Столетов

Николай Григориевич Столетов (Николай Григорьевич Столетов) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николай Столетов

Николай Савойски

Николай Василиевич Савойски (Николай Васильевич Савойский) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николай Савойски

Николай Святополк-Мирски

Николай Иванович Святополк-Мирски (Николай Иванович Святополк-Мирский) е руски княз, офицер, генерал от кавалерията.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николай Святополк-Мирски

Николай Татишчев

Николай Дмитриевич Татишчев (Николай Дмитриевич Татищев) е руски граф, офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николай Татишчев

Николай Щал

Николай Карлович Щал (Николай Карлович Шталь) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николай Щал

Николай Масалски

Николай Фьодорович Масалски (Николай Фёдорович Масальский) е руски княз, офицер, генерал от артилерията.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николай Масалски

Николай Игнатиев

Николай Павлович Игнатиев (Николай Павлович Игнатьев) е руски офицер, генерал от пехотата, държавник и дипломат.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николай Игнатиев

Николай Брок

Николай Петрович Брок е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николай Брок

Николай Баранов

Николай Естафиевич Баранов (Николай Евстафьевич Баранов) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николай Баранов

Николай Веляминов

Николай Николаевич Веляминов (от руски Николай Николаевич Вельяминов) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николай Веляминов

Николай Джаров

Николай (Никола) Илиев Джаров е български революционер, опълченец, участник в Кресненско-Разложкото въстание.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николай Джаров

Николай Етер

Николай Павлович фон Етер (Николай Павлович фон Эттер) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николай Етер

Николай Епанчин

Николай Алексеевич Епанчин (Николай Алексеевич Епанчин) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николай Епанчин

Николай Лусис

Николай (Νικόλαος, Николаос) е гръцки духовник, китроски епископ, водач на Олимпийското въстание в Южна Македония от 1878 година.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николай Лусис

Николай Лойхтенбергски

Николай Максимилианович Романовски, княз Лойхтенбергски (Николай Максимилианович Романовский князь Лейхтенбергский), е руски аристократ, княз и член на императорското семейство Романови.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николай Лойхтенбергски

Николай Леонов

Николай Степанович Леонов 1-ви (Николай Степанович Леонов) е руски офицер, генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николай Леонов

Николае Григореску

Николае Григореску е румънски художник, живописец, график и баталист.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Николае Григореску

Нил Попов

Нил Александрович Попов е изтъкнат руски учен, историк, славяновед и архивист.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Нил Попов

Нова Загора

Но̀ва Заго̀ра е град в Централна България, област Сливен, на 32 km източно от Стара Загора и 37 km западно от Сливен.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Нова Загора

Новопазарски санджак

Новопазарският санджак (разговорно наричан и само Санджак от 1878 г., т.е. това е областта на днешния Санджак в Сърбия и Черна гора) е османска административна единица с център Нови пазар, формирана териториално след Руско-турската война през 1878 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Новопазарски санджак

Нестор Марков

Нестор Марков Демирев е български възрожденец, просветен деец и общественик.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Нестор Марков

Неврокопска българска община

Неврокопската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти, създадено през втората половина на XIX век в град Неврокоп, тогава в Османската империя.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Неврокопска българска община

Ръжево

Ръ̀жево е село в Тракия, в община Калояново, област Пловдив, България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Ръжево

Ръжево Конаре

Ръжево Конаре е село в Южна България, в община Калояново, област Пловдив.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Ръжево Конаре

Руски и съветски паметници в България

България се отличава с множество паметници, посветени на Русия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Руски и съветски паметници в България

Руско-японска война

Руско-японската война (Ру́сско-япо́нская война́; 日露戦争: ничи-ро сенсо; 8 февруари 1904 – 5 септември 1905) избухва вследствие на съперничеството на Руската империя и Япония за проникване и контрол върху Манджурия и Корея.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Руско-японска война

Руско-турска война (1877 – 1878)

Руско-турската война (1877 – 1878) между Руската империя и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875 – 1878 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Руско-турска война (1877 – 1878)

Руско-австроунгарски преговори (1878)

Руско-австроунгарските преговори (1878) след края на Руско-турската война (1877 – 1878) са част от дипломатическата подготовка на Берлинския конгрес.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Руско-австроунгарски преговори (1878)

Рудозем

Рудозѐм е малък град в Южна България, област Смолян, административен център на община Рудозем, в която влизат 22 населени места.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Рудозем

Румънска желязна корона

Желязната корона Желязната корона (Coroana de Oţel) част от румънските кралски регалии.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Румънска желязна корона

Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)

Румънските въоръжени сили са спомагателен участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)

Рашко Маджаров

Рашко Пройчев Маджаров е български политик.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Рашко Маджаров

Рачо Славейков

Рачо Петков Славейков е български военен деец, публицист и преводач.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Рачо Славейков

Радко Димитриев

Радко Русков Димитриев е български офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Радко Димитриев

Разград

Ра̀зград е град, разположен в Североизточна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Разград

Райчо Николов

Райчо Николов (капитан Райчо, дядо Райчо, Райчо Николаев) е опълченец-поборник, български военен деец и офицер, майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Райчо Николов

Райхщатско споразумение

Замъкът Райхщат, литография от 1853 г. Райхщатското споразумение (Рейхштадтское соглашение; Konvention von Reichstadt) е дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Австро-Унгария, част от подготовката на Руско-турската война (1877 – 1878) На 26 юни (н.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Райхщатско споразумение

Райна Дрангова

Райна Денкова Николова Попова, по мъж Дрангова, е българска общественичка от Македония, деятелка на Македонския женски съюз.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Райна Дрангова

Рионски отряд

Рионски отряд е войсково съединение на Действуващата Руска армия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Рионски отряд

Ростислав Фадеев

Ростислав Андреевич Фадеев е руски историк и публицист, панславист, офицер – генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Ростислав Фадеев

Рохлева

Рохлева е село в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Рохлева

Родопски метеж (1878)

Родопският метеж (познат още като Родопско въстание и Сенклеров бунт) е въоръжено движение на турци и помаци срещу Временното руско управление, в част от Родопите след Руско-турската война от 1877-1878 година.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Родопски метеж (1878)

Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“

Регионална библиотека „Проф.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“

Редут

Редут от Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Бой за турски редут при Гривица, Руско-турска война от 1877 – 1878 г. Реду̀т (redoute – убежище) е постоянно или временно фортификационно, обикновено землено, съоръжение от затворен вид.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Редут

Сърнино (област Добрич)

Сърнино е село в Североизточна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Сърнино (област Добрич)

Сюлейман паша

Сюлейман Хюсню паша (Süleyman Hüsnü Paşa) е висш османски офицер, Мушир (Müşîr), отговаря на чин маршал маршал в Османската империя.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Сюлейман паша

Стъргел

Стъргел е село в Западна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Стъргел

Струмишка българска община

Струмишката българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Струмица, Османската империя, съществувало от края на 60-те години на XIX век до 1912 година, когато е закрита след овладяването на Струмица от българските войски по време на Балканската война.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Струмишка българска община

Струмица

Стру̀мица (понякога в по-старата литература Струмница, Струмица; Στρώμνιτσα, Стромница, Usturumca, Устурумджа, както и Струмджа и Егри-су) е град в Северна Македония, десети по големина в страната, общински център на община Струмица (25 селища).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Струмица

Стратеш

Ловеч с хълма Стратеш Стратеш е хълм с парк „Стратеш“ в Ловеч.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Стратеш

Станислас Сенклер

Станислас Греам Бауер Сенклер (Stanislas Graham Bower Saint Clair) или Хидает паша е британски офицер и дипломат.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Станислас Сенклер

Станислав Доспевски

Станислав Доспевски е псевдонимът на художника Зафир Зограф – син на Димитър Зограф и племенник на Захари Зограф.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Станислав Доспевски

Стоян Карастоилов

Стоян Карастоилов, известен като Стоян войвода, е български хайдутин и революционер, главен войвода от Кресненско-Разложкото въстание.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Стоян Карастоилов

Стоян Костов

Стоян (Стоянче) Костов, наричан и Стошка Бунишевче, е български възрожденски учител, деец на българската просветна и църковна борба.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Стоян Костов

Стоян Филипов (офицер)

Стоян Филипов е български офицер (полковник), участник в Сръбско-българската (1885), Балканската война (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Стоян Филипов (офицер)

Стоян Чомаков

Стоян Иванов Чомаков е български лекар хирург, общественик и политик.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Стоян Чомаков

Стоян Богданцалията

lang.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Стоян Богданцалията

Стоян Везенков

Стоян Иванов Везенков е български строителен предприемач, деец за освобождението на българските земи от османска власт.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Стоян Везенков

Стоян Гушле

Стоян Попов Гушле е български хайдутин и революционер.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Стоян Гушле

Стоян Джансъзов

Стоян Петров Джансъзов е български възрожденски просветен деец, журналист и преводач.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Стоян Джансъзов

Стойките

Стойките е село в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Стойките

Стефан Кисов

Стефан Иванов Кисов е участник в Руско-турската война (1877 – 1878), български офицер, полковник, командир на II- и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Стефан Кисов

Стефан Стамболов

Стѐфан Нико̀лов Стамболо̀в е бележит български държавник и революционер, както и журналист и поет.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Стефан Стамболов

Стефан Захариев

Стефан Секулов Захариев е изтъкнат български възрожденец, просветител, ръководител на църковно-националното движение на българите в Пазарджик.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Стефан Захариев

Стефан Бочаров

Стефан Христов Бочаров е български лекар.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Стефан Бочаров

Стефан Любомски

Стефан Иванов Любомски е български офицер, генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Стефан Любомски

Степа Степанович

Степа Степанович (Степа Степановић) е сръбски офицер (войвода), участник във войните на Сърбия от 1876-1878, 1885 и 1912-1918 година.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Степа Степанович

Степан Макаров

Степан Осипович Макаров (Степан Осипович Макаров) е руски флотоводец, офицер, вицеадмирал.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Степан Макаров

Степан Леонов

Степан Степанович Леонов 2-ри (Степан Степанович Леонов) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Степан Леонов

Сръбски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)

Сръбските въоръжени сили в Руско-турската война (1877-1878) подпомагат настъплението на руските войски през втората фаза на войната (след падането на Плевен).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Сръбски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)

Сръбско-турски войни

Сръбско-турските войни през Средновековието са военните сблъсъци между османските турци и сърбите, които започват през 50-те години на XIV век (по времето на Стефан Душан) и приключват със завладяването на Смедеревското деспотство от османските турци през 1459 година.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Сръбско-турски войни

Средно училище „Иван Вазов“ (Стара Загора)

Средно училище „Иван Вазов“ е средно училище в Стара Загора.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Средно училище „Иван Вазов“ (Стара Загора)

Средно училище с хуманитарно-естетически профил „Св. св. Кирил и Методий“

Средно училище с хуманитарно-естетически профил „Св.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Средно училище с хуманитарно-естетически профил „Св. св. Кирил и Методий“

Средец (град)

Средец е град в Югоизточна България, област Бургас.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Средец (град)

Сава Муткуров

Погребението на генерал-майор Сава Муткуров в църквата „Свети Спас“ в София Гробът на генерал-майор Сава Муткуров Сава Атанасов Муткуров е български и руски офицер – генерал-майор от пехотата, политик – регент на Княжество България (1886 – 1887), военен министър (1887 – 1891) в правителството на Стефан Стамболов.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Сава Муткуров

Сава Мирков

Сава Милков Мирков е български военен лекар, опълченец-поборник, офицер, полковник.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Сава Мирков

Садина

Са̀дина е село в Североизточна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Садина

Самарско знаме

Самарското знаме Самарското знаме е български боен флаг, национална светиня, един от най-важните военни символи на Българската армия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Самарско знаме

Самара

Самара (Самара) е град в югоизточната част на Европейска Русия, административен център на Самарска област.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Самара

Санстефански мирен договор

Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877 – 1878) г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Санстефански мирен договор

Санктпетербургци

Това е списък на известни личности, свързани с град Санкт Петербург.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Санктпетербургци

Св. св. Петър и Павел (Сопот)

„Св.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Св. св. Петър и Павел (Сопот)

Свищов

Свищо̀в (изписване към 1873 година: Свѣщовъ) е град в област Велико Търново, разположен на река Дунав в Централна Северна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Свищов

Света Петка (област Пазарджик)

Света Петка е село в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Света Петка (област Пазарджик)

Свети Николай (София)

„Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ е старинна православна църква, разположена в центъра на българската столица София, на ул.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Свети Николай (София)

Свети Спас (София)

„Свети Спас“ или „Възнесение Господне“ е православен български средновековен храм, чиито останки днес са в центъра на българската столица София, до пл.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Свети Спас (София)

Свети Димитър (Омуртаг)

„Свети Димитър“ е православна църква в град Омуртаг.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Свети Димитър (Омуртаг)

Сидония Атанасова

Сидония Илиева Атанасова е българска художничка графичка.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Сидония Атанасова

Симо Соколов

Симо Соколов във Военната академия в Белград, 1879 г. Източник: ДА „Архиви“ Симо Соколов (Войвода Симо, Капитан Симо Грознатовски) е български революционер и офицер от сръбската армия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Симо Соколов

Симеон Ванков

Симеон Николов Ванков е български и руски офицер, майор от българската и генерал-майор от Руската армия, учен и общественик.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Симеон Ванков

Симеон Денков

Симеон Иванов Денков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Симеон Денков

Скопска българска община

Скопската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Скопие, Османската империя, съществувало до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Скопска българска община

Славянско благотворително общество

Славянското благотворително общество (Славянское благотворительное общество) или Славянски благотворителен комитет е обществена организация в Руската империя.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Славянско благотворително общество

Соволяно

Соволяно е село в Западна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Соволяно

Солунска българска мъжка гимназия

Солунската българска мъжка гимназия „Св.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Солунска българска мъжка гимназия

Солунска българска община

Солунската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Солун, Османската империя, съществувало от 1862 до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите гръцки власти.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Солунска българска община

Спас Харизанов

url.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Спас Харизанов

Спиро Костов

Спиро Костов, наречен Кирпията, е български революционер, опълченец, участник в Кресненско-Разложкото въстание, деец на БТЦРК, участник в Съединението, Сръбско българската война, Четническата акция и Балканската война.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Спиро Костов

Спиро Иванов

Спиро Иванов е български революционер, участник в Руско-турската война от 1877-1878 година и в Кресненско-Разложкото въстание.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Спиро Иванов

Сехово

Сѐхово или Сѐово (Ειδομένη, Идомени, до 1926 година катаревуса Σέχοβον, Сеховон, димотики Σέχοβο, Сехово) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 235 души население (2001).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Сехово

Сергей Касаткин

Сергей Петрович Касаткин е руски офицер, полковник.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Сергей Касаткин

Сергей Александрович

Сергей Александрович е член на руското императорско семейство Романови, велик княз.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Сергей Александрович

Сергей Гершелман

Сергей Константинович Гершелман (Сергей Константинович Гершельман) е руски офицер, генерал-адютант, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Сергей Гершелман

Сергей Лойхтенбергски

Сергей Максимилианович Романовски, херцог Лойхтенбергски (Сергей Максимилианович Романовский херцог Лейхтенбергский) е руски аристократ, княз и член на руското императорско семейство Романови.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Сергей Лойхтенбергски

Севастиян Етер

Севастия̀н Па̀влович фон Ѐтер (Севастья́н Па́влович фон Э́ттер) (финландски Sebastian Albrekt von Etter) е руски офицер, генерал-лейтенант от финландски произход.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Севастиян Етер

Сейго Ямадзава

Сейго Ямазава е японски офицер, генерал-лейтенант, самурай и барон.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Сейго Ямадзава

Секидневний новинар

„Секидневний новинар“ (Le nouvelliste quotidien) е първият български всекидневен информационен вестник.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Секидневний новинар

Турски гамбит

„Турски гамбит“ е игрален филм от 2005 г., копродукция на Русия и България (4 серии) за Руско-турската Освободителна война от 1877 – 1878 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Турски гамбит

Турия

Турия е село в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Турия

Тръстеник (област Русе)

Тръстенѝк е село в Северна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Тръстеник (област Русе)

Трън

Трън е град в Западна България, област Перник, административен център на община Трън.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Трън

Тристранна предварителна конференция (1878)

Тристранната предварителна конференция (1878) между Русия, Германия и Австро-Унгария е опит за съгласуване позициите на страните на предстоящия Берлински конгрес на Великите сили след края на Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Тристранна предварителна конференция (1878)

Трифон Трифонов (инженер)

Трифон Христов Трифонов е български инженер, стопански деятел и дарител.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Трифон Трифонов (инженер)

Тридесет и шести пехотен орловски полк

Тридесет и шести пехотен орловски полк (от руски:36-й пехотный Орловский генерал-фельдмаршала князя Варшавского, графа Паскевича-Эриванского полк) е пехотен полк от Руската императорска армия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Тридесет и шести пехотен орловски полк

Тридесет и пети пехотен брянски полк

Тридесет и пети пехотен брянски полк (от руски: 35-й пехотный Брянский генерал-адъютанта князя Горчакова полк) е пехотен полк от Руската императорска армия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Тридесет и пети пехотен брянски полк

Ташко Цветков

Ташко Цветков е български революционер, дебърски вой­вода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Ташко Цветков

Торбалъжите

Торбалъ̀жите или нечленувано Торбалъжи е село в Централна България, община Габрово, област Габрово.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Торбалъжите

Тодор Паласкаря

Тодор Паласкаря или Паласката е български хайдутин и революционер, войвода на Македонския комитет.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Тодор Паласкаря

Тодор Пиринчилев

Тодор Стоянов Пиринчилев е български революционер, Ботев четник.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Тодор Пиринчилев

Тодор Македонски

Тодор Савов Рандов, известен като Македонски, е български революционер, опълченец, участник в Кресненско-Разложкото въстание и деец на Македонския комитет.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Тодор Македонски

Тодор Икономов

Тодор Поппетров Икономов, или Тодор Икономпетров Тодоров, е български писател, публицист, издател и политик.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Тодор Икономов

Тодор Бурмов

Тодор Стоянов Бурмо̀в е виден български възрожденец, борец за църковна независимост и активен политически деец след Освобождението.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Тодор Бурмов

Тодор Богатинов

Тодор Богатинов е български революционер, опълченец.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Тодор Богатинов

Тодор Дуков

Тодор Георгиев Дуков е български революционер и опълченец.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Тодор Дуков

Тодор Джебаров

Иван Гешев, неизвестен, Кириак Провадалиев. Четвърти ред (седнали): Мис Уошбърн, Джордж Уошбърн, неизвестна, Петко Горбанов, неизвестна, Александър Люцканов. Пети ред (седнали): Никола Пулев, Иван Бацов, неизвестен.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Тодор Джебаров

Тома Кърджиев

Тома Антонов Кърджиев е български националреволюционер.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Тома Кърджиев

Тома Хитров

Тома Станев (Станчов) Хитров е български националреволюционер и един от първите български фотографи.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Тома Хитров

Тома Васильов

Тома Васильов Цоков е български политически и обществен деец.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Тома Васильов

Тетово

Тѐтово (Тетово; Tetova, Тетова, Kalkandelen, Калканделен) е град в Северозападната част на Северна Македония, пети по големина в страната.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Тетово

Темски манастир

Темският манастир „Свети Георги“ (Манастир Темска) е женски православен манастир, в Източна Сърбия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Темски манастир

Теофилакт Тилев

Теофилакт е български духовник, архимандрит, революционер и политик.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Теофилакт Тилев

Теодосий Скопски

Теодосий Скопски е изтъкнат български възрожденски деец, духовник, учен богослов и преводач, член на Българската академия на науките.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Теодосий Скопски

Успение Богородично (Пловдив)

„Успение Богородично“ или „Света Богородица“ е православна църква в Стария град на Пловдив, катедрален храм на Пловдивската епархия на Българската православна църква.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Успение Богородично (Пловдив)

Учредително събрание

Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество през 1878 година, вследствие на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Учредително събрание

Фьодор Келер

Фьодор Едуардович Келер (Фёдор Эдуардович Келлер) е руски граф, офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Фьодор Келер

Фьодор Шостак

Фьодор Александрович Шостак (Фёдор Александрович Шостак) е руски военен деец, офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Фьодор Шостак

Фьодор Горталов

Фьодор Матвеевич Горталов (Фёдор Матвеевич Горталов) е руски офицер, майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Фьодор Горталов

Фьодор Гершелман

Фьодор Константинович Гершелман (Федор Константиновеч Гершельман) е руски офицер, генерал от кавалерията.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Фьодор Гершелман

Фьодор Де Прерадович

Фьодор Михайлович Де Прерадович (Фёдор Михайлович Де Прерадович) е руски офицер, генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Фьодор Де Прерадович

Фьодор Девел

Фьодор Данилович Девел (Фёдор Данилович Девель) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Фьодор Девел

Франсис Грийн

Франсис Винтън Грийн (Francis Vinton Greene) е офицер от армията на САЩ, генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Франсис Грийн

Франсис Дейвис

Франсис Дейвис Мил (Francis Davis Millet) е американски художник.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Франсис Дейвис

Франсиско дел Сол

Франсиско Висенте дел Сол (Vicente Francisco del Sol y Veyán) е испански маркиз, дипломат.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Франсиско дел Сол

Франц Душек

Франц Душек е чешки фотограф, известен като военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Франц Душек

Фредерик Уилърс

Фредерик Уилърс (Frederic Villiers) е британски журналист и художник.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Фредерик Уилърс

ФК Шипка (София)

Шипка е футболен клуб от град София, съществувал в периода 1923 – 1945.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и ФК Шипка (София)

Филип Велев

Филип Велиев (Велев) е български учител, просветник и общественик.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Филип Велев

Финландски лейбгвардейски полк

Лейбгвардейският финландски полк е пехотен полк в състава на Руската армия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Финландски лейбгвардейски полк

Фотография

Фото студио Фотография (φως, φωτος – светлина и γραφω – пиша, писец, четка) се нарича процесът на създаване на изображения на реални обекти с помощта на светлината върху фоточувствителни материали (филм) или електронно.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Фотография

Христо Караминков (Бунито)

Христо Караминков (Бунито) е български националреволюционер.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Христо Караминков (Бунито)

Христо Пържинов

Христо Димитров Пържинов е български революционер, участник в Априлското въстание през 1876 година с четата на Таньо Стоянов.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Христо Пържинов

Христо Попов (подполковник)

Христо Георгиев Попов е български офицер и политик, военен деец от Сръбско-българската война в която командва 1-ви пехотен полк в боевете при Гургулят.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Христо Попов (подполковник)

Христо Никифоров

Христо Петров Никифоров е български търговец и политик.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Христо Никифоров

Христо Иванов (Големия)

Христо Иванов Крачулов, известен като Големия, Книговезеца, Ловчалията и Войводата, е български националреволюционер, близък другар на Васил Левски, участник в Българските легии в Белград, деен член на Търновския частен революционен комитет и Вътрешната революционна организация (ВРО).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Христо Иванов (Големия)

Христо Ботев

Хрѝсто Бо̀тьов Петко̀в,Някъде името е изписвано и като Хр.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Христо Ботев

Христо Лазаров

Христо Лазаров Начев е български революционер, Ботев четник.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Христо Лазаров

Христо Лекарски (кмет)

Христо Иванов Лекарски е опълченец-поборник, български политик и общественик.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Христо Лекарски (кмет)

Христо Йовков

Христо Йовков Пушкаров е български националреволюционер, член на Ловчанския частен революционен комитет на ВРО.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Христо Йовков

Харалампи Карастоянов

Харалампи Карастоянов е опълченец-поборник, български фармацевт и политик, кмет на София.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Харалампи Карастоянов

Хаинкьойски отряд

Хаинкьойски отряд е войскова част на Действащата Руска армия в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Хаинкьойски отряд

Ханово

Ханово е село в Югоизточна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Ханово

Хисаря

Хиса̀ря е град в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Хисаря

Хосе Пелисер

Хосе Луис Пелисер (José Luis Pellicer; Josep Lluís Pellicer i Fenyé) е испански художник, военен кореспондент в Руско-турска война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Хосе Пелисер

Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)

Херцеговинско-босненското въстание от 1875 – 1878 представлява поредица от бунтове на християнското население на Херцеговина и части от Босна срещу национално-религиозния и социално-икономическия гнет в Османската империя.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)

Хенрик Дембицки

Хенрик Дембѝцки, с рождени имена Иполит Наполеон Хенрик Дембицки (Hipolit Napoleon Henryk Dębicki, с румънски вариант Дембински (Dembiński / Dembinski), на български познат също като ХенрихДембицки, е полски и румънски художник – живописец (портретист, баталист), карикатурист, илюстратор, литограф, полски писател и революционер, действал като военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Хенрик Дембицки

Цачо Шишков

Цачо Стоянов Шишков е български доброволец, герой от Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Цачо Шишков

Цар Освободител (паметник)

Паметникът на Царя Освободител Паметникът на Царя Освободител, наричан още Паметник на Освободителите, е сред най-внушителните паметници в София.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Цар Освободител (паметник)

Цариградски договор (1879)

Цариградският договор (Константинопольский договор) от 27 януари (8 февруари) 1879 година възстановява мирните отношения между Руската и Османската империя, прекъснати от войната през 1877 – 1878.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Цариградски договор (1879)

Цариградски договор (пояснение)

Цариградски договор може да се отнася до.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Цариградски договор (пояснение)

Цвятко Павлов

Цвятко Хаджипавлов е български революционер, член на Ловчанския частен революционен кометет на Вътрешната революционна организация на Васил Левски.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Цвятко Павлов

Цветино

Цветино (старо име Флорово) е село в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Цветино

Цезар Кюи

Цезар Антонович Кюи (Це́зарь Анто́нович Кюи́; César Cui), с лично име по рождение Цезарий-Вениамин, е руски композитор от френско-литовски произход, музикален критик, член на „Могъщата петорка“ („Могучая кучка“) и фортификационен инженер.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Цезар Кюи

Цеко Петков

Цеко Петков Пешев, известен като Цеко Дългошевски и дядо Цеко войвода – български хайдутин и националреволюционер, борец за освобождение на България от османско владичество.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Цеко Петков

Чаиркьойски отряд

Чаиркьойски отряд е войсково съединение на Действуващата Руска армия в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Чаиркьойски отряд

Чирпан

Чирпан е град в Централна България, област Стара Загора, и е разположен в сърцето на Тракия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Чирпан

Чолакова

Чолакова е село в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Чолакова

Четириъгълник на крепостите

Четириъгълник на крепостите са османски военни крепости в Североизточна България, които играят важна роля в Руско-турските войни през XVIII и XIX век.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Четириъгълник на крепостите

Черногорски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)

Черна гора Черногорските въоръжени сили са спомагателен участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Черногорски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)

Черен паметник

Черния паметник в град Ловеч Черния паметник е надгробен паметник, който се намира в Парк „Стратеш“ на град Ловеч.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Черен паметник

Шумен

Шу̀мен (Коларовград в периода 1950 – 1965 г.) е град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименните община Шумен и област Шумен.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Шумен

Шаново

Шаново е село в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Шаново

Шишмановски манастир

Шишмановският манастир „Успение Богородично“, известен още и като Чамурлийски манастир, е православен манастир в Район Панчарево, Столична община.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Шишмановски манастир

Шипченска битка (юли 1877)

Шипченската битка от юли 1877 г. е първата борба в Шипченския проход.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Шипченска битка (юли 1877)

Шипченски манастир

Шипченският манастир „Рождество Христово“ е действащ православен манастир в град Шипка, община Казанлък, България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Шипченски манастир

Шипченски проход

Заснежени дървета край Шипченския проход Шипченският проход е планински проход (седловина) в централната част на Шипченска планина (част от Средна Стара планина, в Община Габрово, област Габрово и Община Казанлък, област Стара Загора.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Шипченски проход

Шипка (град)

Шипка е град в Южна България, област Стара Загора, Община Казанлък.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Шипка (град)

Шейновска битка

Шейновската битка е заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Шейновска битка

Щип

Коритото на Отиня в Щип  Църквата „Свети Никола“ Щипският музей, 2010 г. Щип (Штип) е град в Северна Македония, шести по големина в страната.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Щип

Щипска българска община

Щипската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Щип, Османската империя, съществувало до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Щипска българска община

Щерьо Михайлов

Щерьо Михайлов ЦигудевскиЕнциклопедия България, том 5, Българска академия на науките, София, 1986, стр.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Щерьо Михайлов

Юрий Шилдер-Шулднер

Юрий Иванович Шилдер-Шулднер (Юрий Иванович Шильдер-Шульднер) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Юрий Шилдер-Шулднер

Южен отряд (пояснение)

Понятието Южен отряд може да се отнася до.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Южен отряд (пояснение)

Юлия Вревска

Юлия Петровна Вревска (Юлия Петровна Вревская) е руска баронеса, деятелка на Руския Червен кръст.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Юлия Вревска

Яким Търчилежов

Яким Христов Търчилежов e български революционер и общественик от Македония, деец на Върховения македоно-одрински комитет и Съюза на българските конституционни клубове.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Яким Търчилежов

Яким Маленков

Гробът на Наум Якимов Маленков в двора на „Света Богородица Каменско“ Йоаким (Яким) Маленков е български просветен деятел, деец на Българското възраждане в Македония.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Яким Маленков

Яков Петкович

Яков Димитров Петкович е български военен лекар, санитарен полковник, участник в Черногорското въстание (1876), Руско-турската война (1877 – 1878) и Сръбско-българската война (1885).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Яков Петкович

Яков Матакиев

Яков Димитров Матакиев е български ообщественик, политик и революционен деец.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Яков Матакиев

Янаки Стрезов

Янаки (Яким) Георгиев (Гьорев) Стрезов е български просветен деятел, деец на Българското възраждане в Македония.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Янаки Стрезов

Яни Каракашев

Яни Стоилов Каракашев е опълченец-поборник и националреволюционер.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Яни Каракашев

Мървашко

Мърва̀шко или Марва̀шко е историко-географска област в Югоизточна Македония, днес разположена на териториите на Гърция (Егейска Македония) и България (Пиринска Македония).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Мървашко

Мъглижки манастир

Мъглижкият манастир „Свети Николай“ е действащ български манастир в Стара планина в България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Мъглижки манастир

Мустахфъз

Мустахфъз е название на третата категория от въоръжените сили на Османската империя – опълчение.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Мустахфъз

Музей „Васил Левски“ (Ловеч)

Музеят „Васил Левски“ е част от Регионалния исторически музей в Ловеч.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Музей „Васил Левски“ (Ловеч)

Марян

Марян е село в Северна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Марян

Мартин Кучевски

Мартин Албертович Кучевски (Мартын Альбертович Кучевский) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Мартин Кучевски

Мартини Хенри

Мартини Хенри (известна също и като Пийбоди Мартини Хенри или Хенри-Мартини, наричана в България мартина или мартинка) (Martini-Henry или Peabody-Martini-Henry) е британска пушка със задно зареждане – затвор тип падащ блок, и е първата английска пушка, конструирана от самото начало за метални патрони.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Мартини Хенри

Мария Янчевска

Мария Александровна Ячевска  (от руски Мария Александровна Янчевская) е руска медицинска сестра.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Мария Янчевска

Мариус Хедеман

Мариус Сопхус Фредерик Хедеман (Marius Sophus Frederik Hedemann) е датски висш офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Мариус Хедеман

Марково (област Пловдив)

Марково е село в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Марково (област Пловдив)

Маркели

Водоотбранителна кула на крепостта Маркели Маркели или Маркелли (на гръцки Μαρκέλλαι, Маркеле) е късноантична и средновековна византийска крепост, която днес се намира на територията на община Карнобат в България, на около 7,5 километра от град Карнобат.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Маркели

Майка България (Велико Търново)

Паметникът „Майка България“ се намира в центъра на Велико Търново, на едноименния парков площад „Майка България“.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Майка България (Велико Търново)

Македонска имиграция в България

Демонстрация на македонски българи пред „Свети Крал“ в София, 1903 г. Фото Валериан Грибаедов Македонската имиграция в България е съставна част от населението в страната.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Македонска имиграция в България

Македоно-одринско опълчение

Македоно-одринското опълчение е специална българска военна част, действала по време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Македоно-одринско опълчение

Митрофан Греков

Митрофан Илич Греков (Митрофан Ильич Греков) е руски офицер, генерал от кавалерията.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Митрофан Греков

Михаил Кантакузин

Михаил Александрович Кантакузин (Михаил Александрович Кантакузин) е наследствен княз.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Михаил Кантакузин

Михаил Павлов

Михаил (Мирю) Павлов Павлов е български просветен деец.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Михаил Павлов

Михаил Петрушевски (офицер)

Михаил Фомич Петрушевски (Михаил Фомич Петрушевский) е руски офицер, генерал-лейтенант, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Михаил Петрушевски (офицер)

Михаил Ореус

Михаил Фьодорович Оруес (Михаил Фёдорович Ореус) е руски офицер, генерал от артилерията.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Михаил Ореус

Михаил Толстой

Михаил Павлович Толсто̀й (от руски:Михаил Павлович Толсто̀й) е руски офицер, генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Михаил Толстой

Михаил Тенев

Михаил Тенев Хаджиколев е български политик от Либералната партия (радослависти).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Михаил Тенев

Михаил Фьодоров

Михаил Павлович Фьодоров (Михаи́л Па́влович Фёдоров) е руски публицист и военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878), предприемач и политик.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Михаил Фьодоров

Михаил Хитрово

Михаил Александрович Хитрово е руски дипломат и поет.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Михаил Хитрово

Михаил Хилков

Княз Михаил Иванович Хилков е руски държавен деец, железничар, предприемач, министър на железопътния транспорт (1895 – 1905), член на Държавния съвет, служил за кратко като министър в Княжество България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Михаил Хилков

Михаил Чайковски

Михаил (Мѝхал) Чайко̀вски (Michał Czajkowski; Михаил Станиславович Чайковский, известен още като Садък Паша и Чайка Чайковски) е полски писател, въстаник и офицер, османски паша.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Михаил Чайковски

Михаил Македонски

Михаил Иванов Македонски е български просветен и обществен деец, участник в националноосвободителното движение.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Михаил Македонски

Михаил Миркович

Михаил Фьодорович Миркович (Михаил Фёдорович Миркович) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Михаил Миркович

Михаил Засулич

Михаил Иванович Засулич е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Михаил Засулич

Михаил Газенкампф

Михаил Александрович Газенкампф е руски офицер, генерал от пехотата, писател и публицист.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Михаил Газенкампф

Михаил Герджиков

Михаил (Мишел) Иванов Герджиков с псевдоними Лясов, Michel и Тодор Луканов е виден български общественик, анархист и революционер в Македония и Одринско, деец на ВМОРО и ВМРО (обединена).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Михаил Герджиков

Михаил Гембицки

Михаил Вартоломеевич Гембицки (от руски: Михаил Варфоломеевич Гембицкий) е руски офицер, полковник.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Михаил Гембицки

Михаил Драгомиров

Михаил Иванович Драгомиров (Михаѝл Ива̀нович Драгомиров) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Михаил Драгомиров

Михаил Дохтуров

Михаил Николаевич Дохтуров (Михаил Николаевич Дохтуров) е руски офицер, генерал от кавалерията.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Михаил Дохтуров

Михаил Домонтович

Михаил Алексеевич Домонтович (Михаил Алексеевич Домонтович) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Михаил Домонтович

Михаил Ебелинг

Михаил Александрович Ебелинг (Михаил Александрович Эбелинг.) е руски офицер, полковник.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Михаил Ебелинг

Михаил Лорис-Меликов

Михаил Тариелович Лорис-Меликов (Михаил Тариэлович Лорис-Меликов) е руски граф, офицер, генерал от кавалерията.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Михаил Лорис-Меликов

Михаил Йолшин

Михаил Александрович Йолшин (Михаил Александрович Иолшин) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Михаил Йолшин

Мирски

Мирски може да се отнася за.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Мирски

Мидхат паша

Ахмед Шефик Мидхат паша (احمد شفیق مدحت پاشا; Ahmet Şefik Mithat Paşa) е османски държавник, инициатор на приемането през 1876 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Мидхат паша

Милано

Мила̀но (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Милано

Милош Милоевич

Милош Ст.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Милош Милоевич

Минчо Кънчев

Минчо Кънчев Стоянов е български свещеник и революционер, деец на националноосвободителното движение, диарбекирски заточеник, автор на една от последните български илюстровани ръкописни книги „Видрица“.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Минчо Кънчев

Младен Павлов

Младен Павлов Калинов, известен като Козлодуйското даскалче, е български революционер, участник в Ботевата чета.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Младен Павлов

Момин сбор

Мо̀мин сбор е село в Северна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Момин сбор

Методий Кусев

Методий Йовчев Кусев или Кусевич (роден Тодор Йовчев Кусев) е висш български духовник и общественик от Прилеп, един от водачите на движението за църковна независимост и национално обединение със съществен принос за защитата на българската кауза пред Великите сили по време на Източната криза от 1876 – 1878 година.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Методий Кусев

Меджиди табия

Меджиди табия е крепост, намираща се южно от Силистра, част от османската фортификационна система, използвана по време на Кримската война (1853 – 1856) и Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Меджиди табия

Мелетий Софийски

Мелетий е български духовник, пръв софийски митрополит на Българската екзархия от 1872 до 1883 година, действителен член на Българското книжовно дружество.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Мелетий Софийски

Мемоар на Вътрешната организация

„Македония и Одринско (1893 – 1903).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Мемоар на Вътрешната организация

История на Румъния

Император Траян.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и История на Румъния

История на Дупница

Панорамна снимка на Дупница от началото на 20 век Дупница е съвременен град в България, но в района му е документиран културен и социален живот още отпреди древността.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и История на Дупница

Исмет Иньоню

Мустафа Исмет Иньоню (Mustafa İsmet İnönü) (24 септември 1884 – 25 декември 1973) е турски военен офицер – бригаден генерал, и държавник – 2-ри президент на Турция от 1938 до 1950 година.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Исмет Иньоню

Ивайловград

Ива̀йловград е град в Югоизточна България, област Хасково, административен център на община Ивайловград.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Ивайловград

Иван Карайовов

Иван Карайовов е виден български общественик, деец на Българското Възраждане в Скопие, баща на революционера Тома Карайовов.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Карайовов

Иван Капчев

Акт на въстаниците от Кресненско-Разложкото въстание, разпределящ задълженията на общото командване, въстаниците и войводите, подписан от „вождъ Иванъ Капчевъ“ Иван Илиев Капчев е български революционер от Македония.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Капчев

Иван Кишелски

Иван Попкиров Кишелски (Иван Кирович Кишельский) е руски офицер от български произход, генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Кишелски

Иван Козарев (просветен деец)

Иван Минков Козарев (Козаров) е български възрожденски просветен деец и участник в Кресненско-Разложкото въстание.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Козарев (просветен деец)

Иван Пашинов

Иван Парашкевов Пашинов е български офицер (генерал-майор), командир на 23-ти шипченски полк през Балканската война (1912 – 1913) и на 2-ра бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Пашинов

Иван Оклобжио

Иван Дмитриевич Оклобжио (Иван Дмитриевич Оклобжио) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Оклобжио

Иван Атанасов – Инджето

Иван (Иванчо) Атанасов, наречен Инджето, известен още и като Иванчо войвода, е български революционер, опълченец, участник в Кресненско-Разложкото въстание, деец на Върховния македонски комитет.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Атанасов – Инджето

Иван Аренс

Иван Аполонович Аренс (от руски Иван Аполлонович Аренс) е руски юрист, таен съветник, член на Полевия щаб и главен интендант на Действуващата Руска армия на Балканския полуостров в Руско-турска война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Аренс

Иван Апостолов (революционер)

Иван Апостолов, наричан Копаран чауш, Даскала и Македонецът, Куманичлията, е български хайдутин и революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание, по-късно войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Апостолов (революционер)

Иван Апостоловски

Иван Димитров Апостоловски е български просветен деец от Македония.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Апостоловски

Иван Николов (опълченец)

Иван Досев Николов е опълченец-поборник и националреволюционер.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Николов (опълченец)

Иван Розенбом

Иван Иванович Розенбом (Иван Иванович Розенбом) също и Юхан Ерик Розенбом (Johan Erik Rosenbom) е руски офицер, полковник.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Розенбом

Иван Стойков

Иван Великов Стойков е български генералщабен офицер, генерал-майор от кавалерията, командир на Конната дивизия през Първата световна война.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Стойков

Иван Сарафов

Иван Константинов Сарафов (Иван Константинович Сарафов) е опълченец-поборник, офицер от Българската армия (генерал-майор) и в Руската армия (генерал-лейтенант), участник в Сръбско-българската война (1885), Балканската война и Първата световна война.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Сарафов

Иван Сандански

Иван Сандански e български революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Сандански

Иван Соколов

Заповед на Соколов като началник на пловдивската полиция от 8 септември 1885 Иван Вълчев Соколов е български национал-революционер, един от борците за Освобождението на България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Соколов

Иван Тутолмин

Иван Федорович Тутолмин (Иван Фёдорович Тутолмин) е руски офицер, генерал от кавалерията.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Тутолмин

Иван Халачев

Иван Халачев е български политик от Народнолибералната партия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Халачев

Иван Цончев

Иван Стефанов Цончев е български опълченец, офицер, генерал-майор, герой от Сръбско българската война, революционер, водач на Върховния македоно-одрински комитет, основен организатор на Горноджумайското и участник в Илинденското въстание.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Цончев

Иван Чапрашиков

Иван Стоименов Чапрашиков (Чапрашъков) е български търговец, обществен деец и революционер.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Чапрашиков

Иван дьо Вестин

Анри Пиер дьо Вестин, публицистичен псевдоним Иван дьо Вестин (Ivan de Woestyne), е френски журналист от белгийски произход.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван дьо Вестин

Иван Вазов

Ива̀н Мѝнчов Ва̀зов е български поет, писател и драматург, наричан често „Патриархна българската литература“.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Вазов

Иван Веймарн

Иван Иванович Веймарн (Иван Иванович Веймарн) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Веймарн

Иван Гръчев

Иван Тодоров Гръчев е български революционер, участник в Априлското въстание и опълченец.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Гръчев

Иван Грозев (предприемач)

Иван Грозев е български строителен предприемач и индустриалец, който започва дейността си непосредствено преди Освобождението от османско владичество и я развива през първите 3 десетилетия на свободна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Грозев (предприемач)

Иван Гарванов

Иван Георгиев Гарванов с псевдоним Аврам, Атила, Павел, Саул и Давид е български революционер, председател на Централния комитет на Вътрешната македонско-одринска революционна организация.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Гарванов

Иван Ганецки

Иван Степанович Ганецки (Иван Степанович Ганецкий) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Ганецки

Иван Гологанов

Иван Илиев (Попилиев) Гологанов е изтъкнат български възрожденски деец, фолклорист и участник в църковно-националните борби на българите в Македония.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Гологанов

Иван Драсов

Иван Тодоров Драсов е български националреволюционер, общественик и държавник.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Драсов

Иван Лазарев

Иван Давидович Лазарев е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Лазарев

Иван Лесовой

Иван Мартинович Лесовой е руски офицер, генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иван Лесовой

Иванчо Колев

Иванчо Колев Василев е български революционер, член на Ловчанския частен революционен комитет на ВРО.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Иванчо Колев

Източна Румелия

Източна Румелия е автономна провинция на Османската империя, създадена в Южна България съгласно Берлинския договор от 1878 година и просъществувала до Съединението с Княжество България през 1885 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Източна Румелия

Източна криза

Източната криза (Great Eastern Crisis, Голямата Източна криза) е своеобразна кулминация в развитието на т.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Източна криза

Източнорумелийска милиция

Заповед за провеждане на учение на източнорумелийското опълчение през 1883 година. Източнорумелийската милиция е войската на автономната област Източна Румелия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Източнорумелийска милиция

Източнодунавска армия

Източнодунавска армия е войсково съединение на Османската армия в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Източнодунавска армия

Източен въпрос

Източният въпрос е условен термин, използван в науката, публицистиката и литературата, с който се обозначават противоречията между европейските Велики сили от края на XVIII век до Първата световна война, които са свързани с разпадането на Османската империя и съперничеството на европейските държави за подялбата на нейните територии и контрол на Балканите, в Мала Азия и Близкия изток.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Източен въпрос

Източен отряд

Източен отряд е войсково обединение на Действуващата Руска армия в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Източен отряд

Илаков рът

Илаков рът е село в Северна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Илаков рът

Илия Вълчев

Илия Димитров Вълчев е български националреволюционер, участник в Руско-турската война (1877 – 1878), народен представител.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Илия Вълчев

Желю войвода

Желю войвода (Желю Христов Чернев, Дядо Желю) е български хайдутин, войвода и националреволюционер.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Желю войвода

Захари Лимонков

Захари Стефанов Лимонков е български революционер, участник в Българското опълчение и Кресненско-Разложкото въстание.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Захари Лимонков

Загоричани

Загорѝчани, Загорѝчени или Загорѝчане (Βασιλειάδα, Василиада, катаревуса: Βασιλειάς, Василиас, до 1928 година Ζαγορίτσανη, Загорицани) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония с 432 жители.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Загоричани

Западна армия

Понятието Западна армия може да се отнася до.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Западна армия

Западна османска армия (1877)

Западна османска армия (1877) е войсково съединение на Османската армия в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Западна османска армия (1877)

Западен отряд

Западен отряд е войсково съединение на Действуващата Руска армия в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Западен отряд

Западен отряд на Гурко

Генерал-лейтенант Йосиф Гурко Западният отряд на Гурко е войсково съединение на Действуващата Руска армия в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Западен отряд на Гурко

Зиновий Рожественски

Зиновий Петрович Рожественски (Зиновий Петрович Рожественский) е руски и български офицер – вицеадмирал, генерал-адютант, и руски дипломат.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Зиновий Рожественски

Зелениче

Зеленѝче или Зѐленич (Σκλήθρο, Скл̀итро, катаревуса: Σκλήθρον, Склитрон, до 1927 година Ζέλενιτς или Ζελενίτσι, Зелениц, Зеленици) е село в Гърция, в дем Суровичево в област Западна Македония.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Зелениче

Българска екзархия

Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Българска екзархия

Българската армия до навечерието на Сръбско-българската война

Българската армия до навечерието на Сръбско-българската война е Действуващата армия на Княжество България, обединена с Източнорумелийската милиция и усилена с резервисти.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Българската армия до навечерието на Сръбско-българската война

Български доброволчески чети в Руско-турската война (1877 – 1878)

Българските доброволчески чети са въоръжени отряди, сформирани от руското командване и български революционери за борба с османските войски по време на Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Български доброволчески чети в Руско-турската война (1877 – 1878)

Български милет

Етнографска карта на Балканите от френския изследовател Гийом Лежан (1861). Българите са отбелязани със светлозелен цвят. Граници на Българската екзархия в периода 1870 – 1912 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Български милет

Българско централно благотворително общество

Общо събрание на БЦБО през ноември 1876 г. Българското централно благотворително общество (БЦБО) е организация на български емигранти в Румъния.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Българско централно благотворително общество

Българи в България

Българите са основна етническа група в България, според преброяването на населението през 2011 г. те са 5 664 624 души, или 76,9% от населението на страната.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Българи в България

Българо-турски протокол (1909)

Българо-турският протокол от 6 април 1909 година е споразумение, с което Османската империя признава независимостта на Царство България срещу материални компенсации и гаранции за правата на мюсюлманите на българска територия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Българо-турски протокол (1909)

Българово

Бъ̀лгарово (до 1934 г. – У̀рум ени кьой) е град в Югоизточна България, в област Бургас, община Бургас.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Българово

Бяла вода (област Бургас)

Бя̀ла водà е село в Югоизточна България, община Малко Търново, област Бургас.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Бяла вода (област Бургас)

Буюк джамия

Буюк джамия или Бююк джамия Büyük Camii, в превод Голяма джамия) е бивш мюсюлмански храм в българската столица София. В нея е настанен Националният археологически институт с музей.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Буюк джамия

Бутрева

Бутрева е село в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Бутрева

Бургас

Бурга̀с е най-големият град в Югоизточна България и вторият по големина на българското Черноморие, а със своето землище от 253,644 km², той е вторият град по площ в България (след София).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Бургас

Будапещенска конвенция

Будапещенска конвенция е дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Австро-Унгария, част от подготовката на Руско-турската война (1877 – 1878) На 3/15 януари 1877 г., малко преди да завърши Цариградската конференция, в Будапеща се подписва тайна конвенция между Русия и Австро-Унгария.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Будапещенска конвенция

Буджак

Буджак е остаряло наименование за южната част на историческата област Бесарабия в Украйна и Молдова.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Буджак

Буново (Софийска област)

Буново е село в Западна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Буново (Софийска област)

Бранислав Велешки

Георги Атанасов Левков с псевдоним Бранислав Велешки е български революционер, деец на българското националноосвободително движение, благодетелен член на Българското книжовно дружество (1869).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Бранислав Велешки

Брестник

Брестник е село в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Брестник

Брестовица (област Русе)

Брестовѝца е село в Северна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Брестовица (област Русе)

Баташко клане

Кръст от черквата „Света Неделя“ – днес в музея на града Баташкото клане е избиване на значителна част от българското християнско население в Батак, едно от големите села в Пещерско, при потушаването на Априлското въстание.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Баташко клане

Батална живопис

Баталната живопис (bataille – „битка“) е жанр в живописта, който третира военни теми – военния бит, картините на бойните действия, образите на войниците и военачалниците.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Батална живопис

Бабяк

Ба̀бяк е село в Югозападна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Бабяк

Балкански съюз

Български войски, 1912 Балканският съюз е антиосманска военна коалиция, формирана в навечерието на Балканската война от България, Сърбия, Гърция и Черна гора.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Балкански съюз

Балкански район на военните действия

Балканският район на военните действия е основен за хода на Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Балкански район на военните действия

Баньо Маринов

Братан (Баньо) Маринов Братанов е български революционер, един от водачите на Кресненско-Разложкото въстание.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Баньо Маринов

Бандю Димитров

Бандю Димитров е български политик, кмет на град Ески Джумая (Търговище) в периода 18 август 1904 - февруари 1908 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Бандю Димитров

Битка при Кашъкбаир и Карахасанкьой

Битка при Кашъкбаир и Карахасанкьой е началото на османското настъпление на Източния фронт в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при Кашъкбаир и Карахасанкьой

Битка при Кацелово и Горско Абланово

Битка при Кацелово и Горско Абланово е част от настъплението на Източнодунавската османска армия срещу Русчушкия руски отряд в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при Кацелово и Горско Абланово

Битка при Правец

Битката при Правец е успешна операция на Западния Руски отряд за отхвърляне на Орханийската османска армия от Орханийското поле.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при Правец

Битка при Оряхово

Битка при Оряхово е действие на руската и румънската армия за прекъсване комуникационната линия в Северозападна България на Западната османска армия обсадена в Плевен.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при Оряхово

Битка при Одрин

В историята има засвидетелствани поне 16 битки при Одрин, римския Адрианопол (сега Едирне, Република Турция).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при Одрин

Битка при Арабаконак

Битка при Арабаконашкия проход в Стара планина е неуспешен опит на Орханийската османска армия да проведе настъпателни действия срещу Западния отряд (Гурко), в помощ на Западната османска армия обсадена при Плевен по време на Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при Арабаконак

Битка при Никопол

Битката при Никопол се състои на 25 септември 1396 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при Никопол

Битка при Никопол (1877)

Битка при Никопол е втората по време на Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при Никопол (1877)

Битка при Свищов

Битка при Свищов е десант на Действащата руска армия през река Дунав при Зимнич-Свищов и бой за превземане на Свищов в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при Свищов

Битка при София

Битка при София е заключително действие на Западния отряд на Гурко за разгрома на Орханийската османска армия в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при София

Битка при Търново (1877)

Битката при Търново е част от настъплението на Предния отряд в съответствие с руския план за действие в началния период на Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при Търново (1877)

Битка при Тетевен

Битката при Тетевен е действие на Ловчанско-Севлиевския отряд за прекъсване комуникационната линия Плевен-Ябланица-София на Западната армия обсадена в Плевен по време на Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при Тетевен

Битка при Химитлийския проход

Битката при Химитлийския проход е част от действията на Дясната колона при преминаване на Южния руски отряд през Стара планина в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при Химитлийския проход

Битка при Чаиркьой

Битка при Чаиркьой е първата голяма операция от действията на Източния фронт в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при Чаиркьой

Битка при прохода Деве бойня

Битка при прохода Деве бойня е решителна победа на Русия в хода на второто руско настъпление на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при прохода Деве бойня

Битка при Мечка – Тръстеник

Битка при Мечка – Тръстеник е решителнодействие за изхода на бойните действия на Балканския фронт в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при Мечка – Тръстеник

Битка при Ихтиман (1878)

Битка при Ихтиман е действие на колоната на генерал-лейтенант Павел Шувалов от Западен отряд на Гурко в операцията по разгрома на Орханийската армия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при Ихтиман (1878)

Битка при Зевин

Битка при Зевин е краят на първият, настъпателен период за Руската армия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при Зевин

Битка при Враца

Битката при Враца е действие на Западния отряд и овладяване на град Враца като център за формиране на Орханийската армия след третата атака на Плевен.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при Враца

Битка при Драмдаг

Битка при Драмдаг е част от руското настъпление в началния период на бойните действия на Кавказкия фронт по време на Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при Драмдаг

Битка при Даяр

Битка при Даяр е част от руското настъпление, в началния период от действията на Кавказкия фронт по време на Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при Даяр

Битка при Езерче

Битка при Езерче е първият сблъсък на Източния фронт между Русчушкия руски отряд и Източнодунавската османска армия в Руско-турска война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при Езерче

Битка при Елена

Битка при Елена е последната настъпателна операция на Централната османска армия с командир Сюлейман паша в етапа на борбата за надмощие в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при Елена

Битка при Ловеч (1877)

Битката при Ловеч e част от борбата на Западния Руски отряд срещу Западната османска армия укрепена в Плевен.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битка при Ловеч (1877)

Битолска българска община

Битолската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Битоля, Османската империя, съществувало от 1868 до 1913 г., когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Битолска българска община

Бинкос

Бинкос е село в Югоизточна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Бинкос

Благоево (област Разград)

Благо̀ево – основано 1805 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Благоево (област Разград)

Ботевградски проход

Ботевградски проход (до 29 юни 1942 г.: Арабаконашки проход) е планински проход (седловина) между планината Мургаш на запад и Етрополска планина на изток (части от Западна Стара планина), в Община Горна Малина и Община Ботевград, Софийска област.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Ботевградски проход

Борба за господство по река Дунав

Борба за господство по река Дунав е операция на Руската дунавска флотилия за осигуряване комуникациите на Действуващата армия по река Дунав и отвличане вниманието на османското командване от мястото на главния десант при град Свищов.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Борба за господство по река Дунав

Борба за господство по Черно море

Борба за господство по Черно море е операция на Руския черноморски флот за осигуряване на комуникациите на Действуващата армия по Черно море и защита на руското черноморско крайбрежие.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Борба за господство по Черно море

Борис Дрангов

Борис Стоянов Дрангов е български офицер (полковник) и военен педагог.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Борис Дрангов

Богданци (град)

 Бо̀гданци (Богданци) е град в Северна Македония, център на едноименната община Богданци.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Богданци (град)

Божурлук

Божурлу̀к е село в Северна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Божурлук

Божидар Янкович

Божидар Янкович (Божидар Јанковић) е сръбски офицер (генерал).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Божидар Янкович

Бойни действия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877 – 1878)

Бойните действия на Кавказкия фронт между Русия и Османската империя от 12 / 24 април 1877 до 8 / 20 февруари 1878 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Бойни действия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877 – 1878)

Болградска гимназия

Болградската гимназия „Георги Сава Раковски“ е първата българска гимназия от Възраждането и се намира в Болград, Украйна.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Болградска гимназия

Боеве при Етрополе

Боевете при Етрополе са успешно действие на Западния Руски отряд за отхвърляне на Орханийската османска армия от Орханийското поле, както и за подготовка на атаката на силно укрепената позиция Арабаконак – Шиндарника в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Боеве при Етрополе

Берлински договор

Берлинският договор от 1/13 юли 1878 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Берлински договор

Берлински конгрес

Берлинският конгрес (13 юни – 13 юли 1878) е европейски дипломатически форум, проведен в министерската сграда Радзвил в Берлин, след като Русия печели Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Берлински конгрес

Белия паметник

Белият паметник в град Ловеч Белият паметник е възпоменателен паметник, който се намира в Парк „Стратеш“ на град Ловеч.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Белия паметник

Белокопитово

Белокопитово е село в Североизточна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Белокопитово

Вътрешна революционна организация

Васил Левски, 15 август 1870 Вътрешната революционна организация (ВРО) е българска национално-революционна организация, основана и изградена от Васил Левски в периода 1869 – 1872 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Вътрешна революционна организация

Върбица (област Плевен)

Върбѝца е село в Северна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Върбица (област Плевен)

Въоръжени стражи

Въоръжените стражи са най-масовата въоръжена форма за доброволно участие на българския народ в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Въоръжени стражи

Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877 – 1878)

Въоръжените сили на Османската империя са основен участник и страна в Руско турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877 – 1878)

Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877 – 1878)

Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877 – 1878) са основен участник и страна в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877 – 1878)

Всеволод Крестовски

Всеволод Владимирович Крестовски (Всеволод Владимирович Крестовский) е руски офицер, писател и журналист.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Всеволод Крестовски

Всеволод Гаршин

Всеволод Михайлович Гаршин (Всеволод Михайлович Гаршин) е руски писател.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Всеволод Гаршин

Всевелод Панютин

Всѐволод Фьодорович Панютин (Всеволод Фёдорович Панютин) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Всевелод Панютин

Всемирци

Всемирци е село в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Всемирци

Вячеслав Росоловски

Вячеслав Силвестрович Росоловски (Вячеслав Сильвестрович Россоловский) е руски журналист, философ и славянофил.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Вячеслав Росоловски

Враненци

Враненци е село в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Враненци

Временно руско управление

Временно руско управление в България, съкратено ВРУ, е наричано управлението от руски граждански и военни власти от юни 1877 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Временно руско управление

Васил Караконовски

Васил Кочев Караконовски е български лекар и общественик.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Васил Караконовски

Васил Платнаров

Васил Иванов Платнаров е български националреволюционер.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Васил Платнаров

Васил Сърбаков

Васил Григоров Василев Сърбаков, известен като Македонски, e български опълченец и революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание и в Сръбско-българската война.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Васил Сърбаков

Васил Стоянов (опълченец)

Васил Стоилов Стоянов е участник в Руско-турската война (1877 – 1878), опълченец в Българското опълчение.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Васил Стоянов (опълченец)

Васил Мутафов

Васил Хаджинаков Мутафов е български военен и революционер, войвода на Македонския комитет.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Васил Мутафов

Васил Диамандиев

Васил Иванов Диамандиев е български просветен деец, общественик, политик и революционер, личен познат и съидейник на Георги Раковски, привърженик на идеята за единно въстание през 1876 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Васил Диамандиев

Васил Делов

Васил Петров Делов е български офицер, генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Васил Делов

Васил Йонков – Гложенеца

Васил Йонков – Гложенеца е български революционер, опълченец-поборник.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Васил Йонков – Гложенеца

Василий Каталей

Василий Василиевич Каталей (Василий Васильевич Каталей) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Василий Каталей

Василий Клем

Василий Карлович Клем (Василий (Вильгельм) Карлович фон Клемм) е руски офицер, военен инженер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Василий Клем

Василий Поленов

Василий Дмитриевич Поленов е руски художник, академик, пътешественик, архитект, майстор на историческата, пейзажната и жанровата живопис и педагог, военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Василий Поленов

Василий Аргамаков

Василий Федорович Аргамаков (Василий Федорович Аргамаков) е руски офицер, генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Василий Аргамаков

Василий Акимов

Василий Петрович Акимов е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Василий Акимов

Василий Немирович-Данченко

Василий Иванович Немирович-Данченко (Васи́лий Ива́нович Немиро́вич-Да́нченко) е руски писател, публицист и журналист.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Василий Немирович-Данченко

Василий Смирненски

Василий (Βασίλειος) е висш православен духовник, анхиалски и смирненски митрополит на Вселенската патриаршия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Василий Смирненски

Василий Хейман

Василий Александрович Хейман (Василий Александрович Гейман) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Василий Хейман

Василий Верешчагин

Василий Василевич Верешчагин (Василий Васильевич Верещагин) е руски художник-баталист.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Василий Верешчагин

Василий Лавров

Василий Николаевич Лавров е руски офицер, генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Василий Лавров

Вадим Давидов

Вадим Денисович Давидов (Вадим Денисович Давыдов) е руски офицер, генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Вадим Давидов

Ваклин Церковски

Ваклин Начков Церковски е опълченец-поборник и български военен деец, генерал-майор, командир на 18-и пехотен етърски полк и на 1-ва и 3-та бригада от 4-та пехотна преславска дивизия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Ваклин Церковски

Валериан Дерожински

Валериан Филипович Дерожински (Валериан Филиппович Дерожинский) е руски офицер, генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Валериан Дерожински

Валентин Бейкър

Велентин Бейкър (Valentine Baker) е английски офицер, генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Валентин Бейкър

Вито Позитано

Виторио Позитано (Vittorio Positano), наречен Вито Позитано е италиански дипломат, участвал в спасяването на София по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Вито Позитано

Вичо Диков

Вичо Дионисиев Диков е български и руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Вичо Диков

Видинска синагога

Видинската синагога е юдейски храм във Видин.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Видинска синагога

Виктор Кренке

Виктор Данилович Кренке е руски офицер и военен инженер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Виктор Кренке

Виктор Котелников

Виктор Иванович Котелников (Виктор Иванович Котельников) е руски офицер, подполковник.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Виктор Котелников

Виктор Нишки

Виктор Нишки (светско име Вълко Чолаков) е висш български, по късно сръбски православен духовник, нишки митрополит.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Виктор Нишки

Виктор Дандевил

Виктор Дезидериевич Дандевил (Виктор Дезидерьевич/Дезидериевич Дандевиль) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Виктор Дандевил

Владимир Клот

Владимир Андреевич Клот е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Владимир Клот

Владимир Роге

Владимир Петрович Рогге (Владимир Петрович Рогге) е руски правителствен чиновник и временен министър на вътрешните работи.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Владимир Роге

Владимир Свечин

Владимир Константинович Свечин е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Владимир Свечин

Владимир Тебякин

Владимир Александрович Тебякин (Владимир Александрович Тебякин) е руски офицер, генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Владимир Тебякин

Владимир Черкаски

Владимир Александрович Черкаски (Влади́мир Алекса́ндрович, княз Черка́сский) е руски юрист, славянофил и държавник.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Владимир Черкаски

Владимир Бехтерев

Владимир Михайлович Бехтерев е руски невропатолог, физиолог и психолог.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Владимир Бехтерев

Владимир Върбанов

Владимир Друмев Върбанов е участник в Ботевата чета.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Владимир Върбанов

Владимир Гиляровски

Владѝмир Алексеѐвич Гиляро̀вски (Влади́мир Алексе́евич Гиляро́вский) е руски писател, публицист.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Владимир Гиляровски

Владимир Доброволски

Владимир Михайлович Доброволски (Владимир Михайлович Добровольский) е руски офицер, генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Владимир Доброволски

Воден

Во̀ден (на местния говор Водин), (Έδεσσα, Ѐдеса, до 1923 година Βοδενά, Водена̀, Vodina) е един от най-красивите градове в Северна Гърция (Егейска Македония), разположен на около 90 km западно от Солун, главен град на дем Воден.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Воден

Воден (област Ямбол)

Во̀ден е село в Югоизточна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Воден (област Ямбол)

Воденска българска община

Воденската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти във Воден, същестувала от 1869/70 до 1913 година.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Воденска българска община

Войни и битки през 19 век

Войни и битки през 19 век.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Войни и битки през 19 век

Военна история на Румъния

Румъния и предшестващите я държави са въвлечени във военни конфликти вече над 2500 години.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Военна история на Румъния

Веселие

Веселие е село в Югоизточна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Веселие

Вевчани

Вѐвчани (варианти на името Вехчани, Весчани, Вевчани) е село в югозападната част на Северна Македония, център на едноименната община, в която е единственото населено място.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Вевчани

Величка Хашнова

Величка Поплуканова Хашнова е участничка в националноосвободително движение в Българско.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Величка Хашнова

Величко Апостолов

Величко (Вене, Велю) Апостолов е български революционер, участник в Българското опълчение.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Величко Апостолов

Велинград

Вѐлинград е град в Южна България, област Пазарджик и е втори по големина в областта след областния град Пазарджик с население 34 518 души по настоящ адрес (15 март 2016).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Велинград

Велешка българска община

Любица Кюпева от Велешкото българско училище, 25 юни 1891 година Велешката българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти във Велес, Османската империя, съществувало от средата на XVIII век до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Велешка българска община

Веленци

Панорама към планината Ракиджийницата Римският калдъръмен път Строителен надпис на уста Минчо Богданов Стари от 1869 г. на възрожденската църква „Св. Троица“ в с.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Веленци

Вениамин Мачуковски

Вениамин Мачуковски е български просветен деец от Възраждането в Македония.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Вениамин Мачуковски

Гьока Павлов

Гьока Павлов е български възрожденски търговец, хаджия, участник в българското националноосвободително движение и благодетел.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Гьока Павлов

Губайдулла Чингисхан

Губайдулла Джангир Букеев Чингисхан (Султан Хаджи Губайдулла Джангер-оглы князь Чингисхан), (Сұлтан Қажы Ғұбайдолла Жәңгірұлы Шыңғысхан) е наследствен казахски принц от Букеевската орда на рода на Чингиз хан.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Губайдулла Чингисхан

Гумендже

Гумѐндже или Гюмендже (срещат се и формите Гумѐнджа/Гюменджа, (понякога книжовно Игуменчо, Γουμένισσα, Гумениса, до 1926 година Γουμένιτσα, Гуменица) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Пеония в административна област Централна Македония.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Гумендже

Гръцко четническо движение в Македония (1896 – 1897)

Гръцкото четническо движение в Македония е поредица от въоръжени акции на Етники Етерия с цел засилването на гръцките претенции към областта.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Гръцко четническо движение в Македония (1896 – 1897)

Гръцко въстание в Македония (1878)

Гръцкото въстание в Македония от 1878 година (Μακεδονική επανάσταση του1878, Македонско въстание от 1878; опит за въстание, според български историци) е поредица от неуспешни бунтове на гръцкото население срещу османската власт в южната част на областта, инспирирани от Гърция по време на Източната криза 1876-1878 година.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Гръцко въстание в Македония (1878)

Грую Бански

Грую Тренчов, по-известен като Поп Грую Бански, е български революционер, участник в Априлското въстание, в IV Революционен окръг, войвода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Грую Бански

Граф Николай Игнатиев (улица в София)

150п Къщата на Коста Балабанов (в центъра) Самоковска улица с Черната джамия, 1887 г. „Булгартабак холдинг“ (отляво) „Граф Николай Игнатиев“, известна също като „Граф Игнатиев“ или само „Графа“, е популярна основна централна улица в София, район „Средец“.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Граф Николай Игнатиев (улица в София)

Граф Игнатиево

Граф Игнатиево е село в Южна България в община Марица, област Пловдив.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Граф Игнатиево

Григор Огненов

Григор Стоянов Огненов или Огнянов е български революционер, опълченец, войвода от Кресненско-Разложкото въстание.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Григор Огненов

Григор Начович

Григор Димитров Начович (известен и като Григор Начевич, а също и като Григорий Начевич през руски ез.) е български политик и дипломат.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Григор Начович

Григорий Доростолски и Червенски

Григорий Доростолски и Червенски е висш български духовник, Доростолски и Червенски митрополит на Българската екзархия от 1872 до 1898 година.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Григорий Доростолски и Червенски

Габровски отряд

Габровски отряд е военна част от Действащата Руска армия в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Габровски отряд

Гаврил Попсимеонов

Гаврил Попсимеонов, известен като Дядо Гаво, е български опълченец, участник в Руско-турската война (1877–1878) и Сръбско-българската война (1885).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Гаврил Попсимеонов

Гагово

Гàгово е село в Североизточна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Гагово

Гостиня

Гостѝня е село в Северна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Гостиня

Гоце Делчев (град)

Го̀це Дѐлчев (до 1951 година Неврокоп, Nevrâkop, Неврякоп) е град в Югозападна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Гоце Делчев (град)

Горталово

Горта̀лово е село в Северна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Горталово

Горна Оряховица

Горна Оряховица е град в област Велико Търново, Централна Северна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Горна Оряховица

Горна Биркова

Горна Биркова е село в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Горна Биркова

Горна Дъбева

Горна Дъбева е село в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Горна Дъбева

Горно Ботево

Горно Ботево е село в Южна България, област Стара Загора, община Стара Загора.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Горно Ботево

Голуб Янич

Голуб Самуило Янич (Golub Samuilo Janić) е македонски сърбоманин, милионер, политик, благотворител и сръбски национален деец.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Голуб Янич

Герб на Румъния

Гербът на Румъния е приет на 10 септември 1992 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Герб на Румъния

Георги Кацарея

Георги Кацарея, известен като Дядо Кацарея или Кацареа, Катарея, е български хайдутин и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Кацарея

Георги Караискаки

Георги Караискаки (Γεώργιος Καραϊσκάκης, Георгиос Караискакис) е грък, участник в българското националноосвободително движение, опълченец-поборник, войвода от Кресненско-Разложкото въстание.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Караискаки

Георги Петров (революционер)

Георги Петров Николов е български революционер, опълченец, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Петров (революционер)

Георги Око

Георги Око е български революционер, войвода от Кресненско-Разложкото въстание.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Око

Георги Атанасович

Георги Атанасович е българо-румънски лекар и политик от Консервативната партия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Атанасович

Георги Абаджиев (офицер)

Георги Киров Абаджиев е опълченец-поборник, български офицер, (генерал-лейтенант).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Абаджиев (офицер)

Георги Агура

Георги Василев Агура е български офицер (генерал-лейтенант).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Агура

Георги Ангелиев

Георги Петров Ангелиев е български националреволюционер, участник в Априлското въстание (1876) и един от водачите на въстанието в Северните части на Родопите.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Ангелиев

Георги Николов Чолаков

Паметна плоча в Долно Драглище Георги Николов Чолаков е български революционер.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Николов Чолаков

Георги Странски

Георги Иванов Странски е български лекар, революционер и политик.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Странски

Георги Теохаров

Георги Тодоров Теохаров е руски юрист и български политик, министър на правосъдието (1881-1882) и министър на народното просвещение (1882-1883) на България по време на Режима на пълномощията.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Теохаров

Георги Хаканов

Георги Константинов Хаканов е български лекар, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Хаканов

Георги Цариградски

Георги Антонов Цариградски е български лекар, участник в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Цариградски

Георги Чакъров (възрожденец)

Къщата на Чакърови в Струга и Агния Чакърова Георги Стефанов Чакъров e български общественик, деец на Българското възраждане в Македония.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Чакъров (възрожденец)

Георги Марчин

Георги Николов Марчин е български офицер (генерал-майор), командир на 2-ра бригада на 8-а пехотна дивизия през Балканската война (1912 – 1913).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Марчин

Георги Мициев

Георги Димитров Мициев е български революционер и просветен деец.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Мициев

Георги Милетич

Георги Симеонов Милетич (Đorđe Miletić, Джордже Милетич) е български просветен деец от Войводина.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Милетич

Георги Минков

Георги Костов Минков с псевдоними Батюшка, Мрачнейший, Мрачний, Пашата, Чорбаджи Натко е български политик и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Минков

Георги Мечконев

Георги Василев Мечконев е български офицер (полковник), революционер, доброволец в Българското опълчение и помощник-началник на щаба на Западния корпус по време на Сръбско-българската война (1885).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Мечконев

Георги Иванов (опълченец, генерал)

Георги Иванов Иванов е опълченец, руски офицер, български генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Иванов (опълченец, генерал)

Георги Зимбилев (войвода)

Георги Зимбилев, известен като Зимбил или Зюмбюл войвода, е български хайдутин и революционер, участник в националноосвободителното движение.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Зимбилев (войвода)

Георги Бабаджанов

Георги Бабаджанов е български революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Бабаджанов

Георги Банков

Георги Петров Банков, известен като Комитата и Майора, е български революционер, участник в Българското опълчение и Кресненско-Разложкото въстание.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Банков

Георги Бенев

Георги Бенев е български революционер, политик, поет и преводач, член на Българското книжовно дружество.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Бенев

Георги Вълкович

Георги Вълкович Чалъков е османски и български военен лекар, български политик и дипломат.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Вълкович

Георги Вазов

Георги Минчов Вазов е български и руски офицер (генерал-лейтенант), военен министър.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Вазов

Георги Гръчев

Георги Тодоров Гръчев е български революционер, участник в Априлското въстание и опълченец.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Гръчев

Георги Дурмишков

Георги Лазаров Дурмишков е български революционер, участник в Българското опълчение.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Дурмишков

Георги Данчов

Георги Попгеоргиев Данчов – Зографина е български възрожденски художник и революционер.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Данчов

Георги Димитров (революционер)

Георги Димитров Мавров, известен като Маврото, е български, опълченец и революционер, участник в Съединението на България в 1885 година.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Димитров (революционер)

Георги Дерманчев

Георги Василев Дерманчев е български офицер (полковник), участник в Сръбско-българска война (1885), Балканската (1912 - 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георги Дерманчев

Георгий Бобриков

Георгий Иванович Бобриков (Георгий Иванович Бобриков) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георгий Бобриков

Георге Анджелеску

Георге Анджелеску (Gheorghe Angelescu) е румънски политик и дивизионен генерал.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георге Анджелеску

Георге Слъничану

Георге Слъничану (Gheorghe Slăniceanu) е румънски офицер, генерал, два пъти военен министър на Румъния (27 април 1876 – 1 април 1877 и 28 април 1880 – 8 юни 1881) и три пъти началник на генералния щаб на Румънската армия (27 април – 18 август 1877, 29 юли 1878 – 22 февруари 1879 и 1882 – 1883).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Георге Слъничану

Дъбрава (област Ловеч)

Дъбра̀ва е село в Северна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Дъбрава (област Ловеч)

Дьовленска случка

Дьовленската случка е опит на помаците от Дьовленско през Гърция, да преминат в Турция през 1933 година.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Дьовленска случка

Драган Манчов

Драган Василев Манчов е български възрожденски просветител, книгоиздател и общественик.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Драган Манчов

Данаил Николаев

Данаил Цонев Николаев е български офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Данаил Николаев

Даниил Краснов

Даниил Василевич Краснов (Даниил Васильевич Краснов) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Даниил Краснов

Даниил Похитонов

Даниил Данииловеч Похитонов е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Даниил Похитонов

Даниил Жуков

Даниил Ефимович Жуков (Даниил Ефимович Жуков) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Даниил Жуков

Джанюариъс Макгахан

Джанюариъс Алойшиъс Макгахан (среща се и като Януари Алойзий Макгахан; Januarius Aloysius MacGahan) е американски журналист от XIX век.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Джанюариъс Макгахан

Джингоизъм

западното полукълбо Джингоизмът (jingo, евфемизъм за Исус Христос) е националистически възглед, подкрепящ агресивната външна политика – използването на заплахи или сила за защита на националните интереси в чужбина.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Джингоизъм

Дисевица

Дисѐвица е село в Северна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Дисевица

Дивотино

Дивотино е село в Западна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Дивотино

Димитър Кръстев Попов

Димитър Кръстев Попов, с псевдоним Централния, е български политик, последователно от Народната партия, от Прогресивнолибералната партия и от Народнолибералната партия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Димитър Кръстев Попов

Димитър Калевич

Димитър Калевич е български лекар и обществен деец.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Димитър Калевич

Димитър Кирович

Димитър Киров Кирович е български лекар и дипломат.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Димитър Кирович

Димитър Попгеоргиев

Димитър Попгеоргиев, известен още и като Беровски и Македонски, е български революционер, войвода и просветен деец от Македония.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Димитър Попгеоргиев

Димитър Трайкович

Димитър Трайков (Трайкович) Чернев е български общественик, революционер и политик от следосвобожденска България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Димитър Трайкович

Димитър Цветков (опълченец)

Димитър Цветков Николов е участник в Руско-турската война (1877 – 1878), опълченец в Българското опълчение.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Димитър Цветков (опълченец)

Димитър Чакрев

Димитър Наумов Чакрев или Диме Чакре е български революционер от Македония, участник в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Димитър Чакрев

Димитър Македонски (Емборе)

Димитър Василев, известен като Македонски, е български просветен деец, публицист, общественик и революционер, член на Македонския комитет.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Димитър Македонски (Емборе)

Димитър Мишев (публицист)

Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Димитър Мишев (публицист)

Димитър Мосинов

Димитър Николов Мосинов е български офицер (полковник), герой от Сръбско-българска война (1885).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Димитър Мосинов

Димитър Моллов

Димитър Петров Моллов (1846 – 1914) е български лекар-хирург и политик от Прогресивнолибералната, по-късно от Народната партия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Димитър Моллов

Димитър Бръзицов

Димитър Христов Бръзицов е виден български публицист и преводач от гръцки, френски, турски, италиански, сръбски, руски и полски.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Димитър Бръзицов

Димитър Бончов

Димитър Георгиев Бончов е български революционер, участник в Априлското въстание.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Димитър Бончов

Димитър Горов

Димитър Иванов Горов е български търговец, деец на българското революционно движение.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Димитър Горов

Димитър Гешов

Димитър Иванов Гешов е български офицер (генерал от пехотата), командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия през Балканската и Междусъюзническата война.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Димитър Гешов

Димитра Киевска

Димитра Киевска (светско име Матрона Александровна Егорова, Димитра Київська; Димитра Киевская) е православна светица, почитана от Украинската православна църква.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Димитра Киевска

Димо Тръмбешки

Димо Юрданов Тръмбешки е български офицер, подпоручик.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Димо Тръмбешки

Димово

Дѝмово е град, разположен в Северозападна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Димово

Дмитрий Прохоров

Дмитрий Дмитриевич Прохоров е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Дмитрий Прохоров

Дмитрий Абациев

Дмитрий Константинович Абациев (на осетински език: Абациаты Дзамболат Къостайы фырт) е руски офицер от осетински произход, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Дмитрий Абациев

Дмитрий Скобелев

Дмитрий Иванович Скобелев е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Дмитрий Скобелев

Дмитрий Философов

Дмитрий Алексеевич Философов (Дмитрий Алексеевич Философов) е руски офицер, генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Дмитрий Философов

Дмитрий Муханов

Дмитрий Илич Муханов (Дмитрий Ильич Муханов) е руски офицер, ротмистър.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Дмитрий Муханов

Дмитрий Милютин

Дмитрий Алексеевич Милютин е руски граф, офицер, генерал-фелдмаршал.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Дмитрий Милютин

Дмитрий Гирс

Дмитрий Константинович Гирс (Дмитрий Константинович Гирс) е руски журналист и писател.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Дмитрий Гирс

Добруджански въпрос

Разделяне на Добруджа между Румъния и България Румъния след Берлинския конгрес (13 юни – 13 юли 1878 г.) през погледа на карикатуриста Добруджански въпрос се нарича въпросът за принадлежността на територията, населението и историческото наследство в Добруджа, и в частност в Северна Добруджа след Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Добруджански въпрос

Добри Войников

Добри Попов Войников е български възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Добри Войников

Добри Ганчев

Добри Ганчев е български просветен деец, общественик и мемоарист.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Добри Ганчев

Добрич

До̀брич е град в Североизточна България, административен и стопански център на област Добрич, община Добрич и община Добричка.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Добрич

Добрио Ганчев

Даскал Добрио Ганчев е деец на българското националноосвободително движение.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Добрио Ганчев

Докторска градина

Паметникът на загиналите медици, известен като ''Докторския паметник'' Докторската градина е парк в София между улиците „Оборище“ и „Шипка“.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Докторска градина

Долна Кабда

До̀лна Ка̀бда е село в Североизточна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Долна Кабда

Долнодунавски отряд

Долнодунавски отряд е войсково съединение на Действуващата Руска армия в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Долнодунавски отряд

Долец (област Търговище)

Долец е село в Североизточна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Долец (област Търговище)

Десант при Галац

Десант при Галац е операция на Долнодунавския руски отряд за отвличане вниманието на османското командване от мястото на главния десант на руската армия при град Свищов.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Десант при Галац

Деспот Баджович

„Искрена реч на сърбомакедонците“, 1885 Деспот С.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Деспот Баджович

Десен летящ отряд

Десен летящ отряд е военна част на Действуващата Руска армия в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Десен летящ отряд

Дервишка могила

Дервишка могила е село в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Дервишка могила

Дедеагач

Дедеагач или Александруполис (Αλεξανδρούπολη, Александруполи, катаревуса: Αλεξανδρούπολις, Александруполис, Dedeağaç, Дедеагач) е град в Беломорска Тракия, североизточната част на Република Гърция.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Дедеагач

Демирхисарски заговор

Демирхисарският заговор или Бърсячката буна (Брсјачка буна) е опит за бунт на българското население в югозападна Македония против властта в Османската империя, след като е взето решението на Берлинския конгрес Македония да остане под турска власт.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Демирхисарски заговор

Денко Николов

Денко Николов (Младенов) Попов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Денко Николов

Етрополе

Град Етрополе е разположен в живописната котловина на река Малки Искър, в северните склонове на Стара планина, в подножието на връхБаба /1787 м/.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Етрополе

Ефтим Филипович

Ефтим Трайчев Филипович е български революционер, участник в Априлското въстание, опълченец.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Ефтим Филипович

Ефрем Каранов

Ефрем Цветков Стоянов Каранов е виден български фолклорист, историк и преводач, революционер, действителен член на Българското книжовно дружество от 1884 година.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Ефрем Каранов

Еревански отряд

Еревански отряд е войсково съединение на Действуващата Руска армия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Еревански отряд

Евстатий Пелагонийски

Евстатий е български духовник, управлявал Нишавската и Одринската епархия на Българската екзархия.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Евстатий Пелагонийски

Евтимий Кръстев

Евтимий е български духовник, архимандрит.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Евтимий Кръстев

Евгения Шекерджиева

Евгения Иванова Шекерджиева е известна търновска учителка, изпратила благодарствен адрес на Руския император за свободата на Търново.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Евгения Шекерджиева

Евгений Аренс

Евгений Иванович Аренс (Евгений Иванович Аренс) е руски морски офицер, генерал от флота.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Евгений Аренс

Евгений Утин

Евгений Исакович Утин (Евгений Исаакович Утин) е руски юрист, писател и журналист.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Евгений Утин

Едуард Тотлебен

Едуард Иванович Тотлебен (Эдуа́рд Ива́нович Тотле́бен; Franz Eduard von Tottleben) е руски офицер от немски произход, генерал от инженерните войски.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Едуард Тотлебен

Едуард Хъл

Едуард Матю Хъл (Edward Matthew Hale) е английски офицер, военен художник, и военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Едуард Хъл

Едуард Делингсхаузен

Едуард Карлович Делингсхаузен (Эдуард Карлович Деллингсгаузен) е руски офицер, генерал от пехотата, барон.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Едуард Делингсхаузен

Езерче

Езерче (изговаря се Езерчѐ и Ѐзерче, понякога Езерец, Езердже) е село в Североизточна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Езерче

Еловдол (област Перник)

Еловдол е село в Западна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Еловдол (област Перник)

Еленски отряд

Еленски отряд е войскова част на Действуващата Руска армия в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Еленски отряд

Емануил Мешчерски

Емануил Николаевич Мешчерски (Эммануил Николаевич Мещерский) е руски аристократ – княз, офицер, полковник и флигел-адютант.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Емануил Мешчерски

Емануил Иванов

Емануил Димитров Иванов е български математик и физик.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Емануил Иванов

Любомир Бобевски

Любомир Николов (Хаджиниколов) Хаджистоянов Бобевски е български поет и писател.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Любомир Бобевски

Людмила Савелиева

Людмила Михайловна Савелиева е руска актриса.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Людмила Савелиева

Лудвиг Александър фон Батенберг

Принц Лудвиг фон Батенберг, снимка от Карл Вандик, Лондон 1907 г. Принц Лудвиг Александър фон Батенберг (Ludwig Alexander von Battenberg), по-известен като Луис Александър Маунтбатън, първи маркиз на Милфорд Хейвън (Louis Alexander Mountbatten, 1st Marquess of Milford Haven), граф на Медина, виконт на Олдърни, адмирал на флотата и първи морски лорд на Великобритания, е германски принц от рода Батенберг, по-голям брат на княз Александър I Батенберг и свързан по брак с британското кралско семейство.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Лудвиг Александър фон Батенберг

Луис Войткевич

Акт на въстаниците, разпределящ задълженията на общото командване, въстаниците и войводите, подписан от „главни командантъ на 2-ро отдел. Л. Войткевичъ“ Луис или Лю̀двик Войткѐвич (Ludwik Wojtkiewicz; Louis Wojtkiewicz) e руски офицер (майор), поляк по произход.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Луис Войткевич

Лукан Лилов

Лукан Илийов Лилов е български свещеник, просветен деец, националреволюционер, член на Ловешкия частен революционен комитет от Вътрешната революционна организация (ВРО).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Лукан Лилов

Лазар Костов

Лазар Костов Миджин, известен като Тютюнджията, е български учител и революционер, от Българското възраждане.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Лазар Костов

Личности, свързани с Руско-турската война (1877-1878)

Това е списък на личности, свързани с Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Личности, свързани с Руско-турската война (1877-1878)

Либор Байер

Либор Байер (известен като Лубор Байер или Любор Байер) е строителен техник от Австро-Унгария (по народност чех), който е главен проектант на градоустройствения план на Стара Загора след Освобождението на града.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Либор Байер

Лидия Ковачева

Домът на Л. Ковачева на бул. „Янко Сакъзов“ Лидия Николаева Ковачева-Цухлева е българска художничка, диетоложка и природолечителка.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Лидия Ковачева

Ловчанско-Севлиевски отряд

Ловчанско-Севлиевски отряд е войскова част на Действуващата Руска армия в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Ловчанско-Севлиевски отряд

Ловешки частен революционен комитет

Ловешки частен революционен комитет е част от структурата на Вътрешната революционна организация създадена от Васил Левски, вторият комитет на организацията.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Ловешки частен революционен комитет

Лондонски протокол (1877)

Лондонският протокол е споразумение между Великите сили, което се опитва да уреди по мирен начин изострянето на Източната криза и проблемите с Османската империя от 1875 – 1876 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Лондонски протокол (1877)

Лешница (област Ловеч)

Лѐшница е село в Северна България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Лешница (област Ловеч)

Лерин

Леринското поле с град Лерин поглед на изток Лѐрин (Флорина, Follorina, Фолорина) е град в Егейска Македония, Гърция.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Лерин

Леринска българска община

Леринската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Лерин.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Леринска българска община

Леандър Леге

Леандър Франсоа Рьоне Льо Ге (Léandre François René le Gay) е френски дипломат, вицеконсул в София по време на Априлското въстание (1876 г.) и Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Леандър Леге

Лев Шаховской

Лев Владимирович Шаховской е руски журналист, княз, военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Лев Шаховской

Левента

Левента е хълм, разположен южно от град Русе.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Левента

Леонид Вяземски

Леонид Дмитриевич Вяземски (от руски: Леони́д Дми́триевич Вя́земский) е руски княз, офицер, генерал от кавалерията.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Леонид Вяземски

Леонел Раден

Леонел Фьодорович Раден (от руски Леонель Фёдорович Раден) е руски офицер, барон, генерал-майор.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Леонел Раден

Йосиф I Български

Йосиф I е виден висш български православен духовник, екзархна Българската екзархия от 1877 до 1915 година.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Йосиф I Български

Йосиф Шнитер

План на град Пловдив, изготвен от архитект Йосиф Шнитер в мащаб 1:5000. Източник: ДА „Архиви“ Йосиф Вацлав Шнитер (Josef Schnitter) e чешко-български архитект, инженер и геодезист, работил през по-голямата част от живота си в България.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Йосиф Шнитер

Йон Братиану

Йон Братиану (Ion Brătianu) е румънски политик, водач на либералите и министър-председател на Румъния от 1876 до 1888 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и Йон Братиану

11 август

11 август е 223-тият ден в годината според григорианския календар (224-ти през високосна).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и 11 август

13 юли

13 юли е 194-тият ден в годината според григорианския календар (195-и през високосна година).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и 13 юли

16 юли

16 юли е 197-ият ден в годината според григорианския календар (198-и през високосна година).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и 16 юли

16 януари

16 януари е 16-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и 16 януари

17 септември

17 септември е 260-ият ден в годината според григорианския календар (261-ви през високосна година).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и 17 септември

19 юли

19 юли е 200-ият ден в годината според григорианския календар (201-ви през високосна).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и 19 юли

20 февруари

20 февруари е 51-вият ден в годината според григорианския календар.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и 20 февруари

21 август

21 август е 233-тият ден в годината според григорианския календар (234-ти през високосна година).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и 21 август

23 август

23 август е 235-ият ден в годината според григорианския календар (236-и през високосна).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и 23 август

24 февруари

24 февруари е 55-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и 24 февруари

24 април

24 април е 114-ият ден в годината според григорианския календар (115-и през високосна).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и 24 април

24 октомври

24 октомври е 297-ият ден в годината според григорианския календар (298-и през високосна година).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и 24 октомври

25 януари

25 януари е 25-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и 25 януари

26 август

26 август е 238-ият ден в годината според григорианския календар (239-и през високосна година).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и 26 август

27 юли

27 юли е 208-ият ден в годината според григорианския календар (209-и през високосна).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и 27 юли

27 януари

27 януари е 27-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и 27 януари

3 септември

3 септември е 246-ият ден в годината според григорианския календар (247-и през високосна).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и 3 септември

3 март

3 март е 62-рият ден в годината според григорианския календар (63-ти през високосна година) и е национален празник на България от 1880 г.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и 3 март

31 юли

31 юли е 212-ият ден в годината според григорианския календар (213-и през високосна).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и 31 юли

4 януари

4 януари е 4-тият ден в годината според григорианския календар.

Виж Руско-турска война (1877-1878) и 4 януари

4 април

4 април е 94-тият ден в годината според григорианския календар (95-и през високосна година).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и 4 април

7 юли

7 юли е 188-ият ден в годината според григорианския календар (189-и през високосна година).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и 7 юли

7 август

7 август е 219-ият ден в годината според григорианския календар (220-и през високосна).

Виж Руско-турска война (1877-1878) и 7 август

, Пьотър Святополк-Мирски, Пьотър Сокалски, Пьотър Вановски, Пьотър Левиз-оф-Менар, Правителство на Петко Каравелов 2, Правителство на Тодор Бурмов, Прилепска българска община, Продан Тишков – Чардафон, Пролом (село), Промишленост на България, Превземане на Ардахан, Преден отряд, Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход, Преминаване на Троянския отряд през Стара планина, Пашови, Патреш, Парфентий Кулебякин, Парк-музей „В. Н. Лавров“, Павел Карцов, Павел Калитин, Павел Ковалевски, Павел Плеве, Павел Шувалов, Павел Яначков, Павел Зотов, Павел Брайков, Павел Бобеков, Павел Грамадов, Паламарца, Паметник на свободата (Шипка), Паметник на Незнайния воин (София), Панайот Хитов, Пандели Кисимов, Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“, Пламен Петков, Пловдив, Плоещ, Плевня (дем Просечен), Плевен, Почетни граждани на Ловеч, Поход на подкрепленията за Шипченския отряд, Побит камък (област Пазарджик), Под игото (филм, 1952), Полски легиони, Помощица, Попово, Петър Киприлов, Петър Оджаков, Петър Тодоров, Петър Мусевич, Петър Берковски, Петър Вариклечков, Петър Винаров, Петър Груев, Петър Димитров (духовник), Петревене, Петко Стоянов (офицер), Петко Горбанов, Пещерски манастир, Остромила, Оскар Грипенберг, Османска конституция, Османпазарски отряд, Ото Фрейман, Отон Раух, Охридска българска община, Орханийска армия, Орляне, Обсада на Баязет, Обсада на Видин (1878), Обсада на Видин (пояснение), Оброчище, Обединено княжество Влашко и Молдова, Огюст Ланка, Одринско примирие, Олимпий Панов, Омуртаг (град), Опълченци от Кюстендилско, Асеновград, Ашко Димитриев, Атанас Тодоров, Атанас Узунов (революционер), Атанас Узунов (майор), Атанас Шопов (дипломат), Атанас Илиев (революционер), Атанас Големинов, Атанас Дуков, Атанасие Юнгич, Атила Зафиров, Ахмед Мухтар паша, Арсени Костенцев, Артур фон Хун, Артур Непокойчицки, Арчибалд Форбс, Ардино, Арзас Тергукасов, Аркадий Столипин, Арменци, Арменци в България, Арнолд Ремлинген, Абазско село, Абдул Хамид II, Абдулкерим Надир паша, Аврам Гуджев, Адам Калмиков, Адам Цвецински, Административно деление на България, Айватово, Александър I Български, Александър II (Русия), Александър III (Русия), Александър Кусов, Александър Каулбарс, Александър Пушкин (офицер), Александър Пузиревски, Александър Олденбургски, Александър Нелидов, Александър Ритих, Александър Редигер, Александър Струков, Александър Тимлер, Александър Фрезе, Александър Фиркс, Александър Иванов (фотограф), Александър Имеретински, Александър Бураго, Александър Ган, Александър Горчаков, Александър Дризен, Александър Дрентелн, Александър Дондуков-Корсаков, Александър Деп, Александър Людсканов, Александър Липински, Александру Авереску, Александру Чернат, Алексо Бъчваров, Алексей Куропаткин, Алексей Кившенко, Алексей Шаховски, Алексей Жеребков, Алендарова, Антон Прудкин, Антон Янков, Антон Илиев, Антон Бозовски, Антон Драндар, Анри дьо Ламот, Анастас Хитров, Анастас Янков, Анастас Бендерев, Анастас Гаврилов, Ананий Шарков, Ангел Ташикманов, Ангел Герчев, Андрей Стоянов, Андрей Блъсков, Андон Жостов, Андон Балтов, Априлово (област Търговище), Апостол Илиев, Аполон Цимерман, Насте Стоянов, Национален музей „Васил Левски“, Найден Илчев, Никола Куртоклиев, Никола Калипетровски, Никола Корчев (опълченец), Никола Астарджиев, Никола Рясков, Никола Сукнаров, Никола Славков, Никола Живков, Никола Бележков, Никола Генев, Никола Даскалов (кмет), Никола Димов, Николай Курнаков, Николай Кащалински, Николай Каразин, Николай Пирогов, Николай Обручев, Николай Артамонов, Николай Николаевич, Николай Столетов, Николай Савойски, Николай Святополк-Мирски, Николай Татишчев, Николай Щал, Николай Масалски, Николай Игнатиев, Николай Брок, Николай Баранов, Николай Веляминов, Николай Джаров, Николай Етер, Николай Епанчин, Николай Лусис, Николай Лойхтенбергски, Николай Леонов, Николае Григореску, Нил Попов, Нова Загора, Новопазарски санджак, Нестор Марков, Неврокопска българска община, Ръжево, Ръжево Конаре, Руски и съветски паметници в България, Руско-японска война, Руско-турска война (1877 – 1878), Руско-австроунгарски преговори (1878), Рудозем, Румънска желязна корона, Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878), Рашко Маджаров, Рачо Славейков, Радко Димитриев, Разград, Райчо Николов, Райхщатско споразумение, Райна Дрангова, Рионски отряд, Ростислав Фадеев, Рохлева, Родопски метеж (1878), Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“, Редут, Сърнино (област Добрич), Сюлейман паша, Стъргел, Струмишка българска община, Струмица, Стратеш, Станислас Сенклер, Станислав Доспевски, Стоян Карастоилов, Стоян Костов, Стоян Филипов (офицер), Стоян Чомаков, Стоян Богданцалията, Стоян Везенков, Стоян Гушле, Стоян Джансъзов, Стойките, Стефан Кисов, Стефан Стамболов, Стефан Захариев, Стефан Бочаров, Стефан Любомски, Степа Степанович, Степан Макаров, Степан Леонов, Сръбски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878), Сръбско-турски войни, Средно училище „Иван Вазов“ (Стара Загора), Средно училище с хуманитарно-естетически профил „Св. св. Кирил и Методий“, Средец (град), Сава Муткуров, Сава Мирков, Садина, Самарско знаме, Самара, Санстефански мирен договор, Санктпетербургци, Св. св. Петър и Павел (Сопот), Свищов, Света Петка (област Пазарджик), Свети Николай (София), Свети Спас (София), Свети Димитър (Омуртаг), Сидония Атанасова, Симо Соколов, Симеон Ванков, Симеон Денков, Скопска българска община, Славянско благотворително общество, Соволяно, Солунска българска мъжка гимназия, Солунска българска община, Спас Харизанов, Спиро Костов, Спиро Иванов, Сехово, Сергей Касаткин, Сергей Александрович, Сергей Гершелман, Сергей Лойхтенбергски, Севастиян Етер, Сейго Ямадзава, Секидневний новинар, Турски гамбит, Турия, Тръстеник (област Русе), Трън, Тристранна предварителна конференция (1878), Трифон Трифонов (инженер), Тридесет и шести пехотен орловски полк, Тридесет и пети пехотен брянски полк, Ташко Цветков, Торбалъжите, Тодор Паласкаря, Тодор Пиринчилев, Тодор Македонски, Тодор Икономов, Тодор Бурмов, Тодор Богатинов, Тодор Дуков, Тодор Джебаров, Тома Кърджиев, Тома Хитров, Тома Васильов, Тетово, Темски манастир, Теофилакт Тилев, Теодосий Скопски, Успение Богородично (Пловдив), Учредително събрание, Фьодор Келер, Фьодор Шостак, Фьодор Горталов, Фьодор Гершелман, Фьодор Де Прерадович, Фьодор Девел, Франсис Грийн, Франсис Дейвис, Франсиско дел Сол, Франц Душек, Фредерик Уилърс, ФК Шипка (София), Филип Велев, Финландски лейбгвардейски полк, Фотография, Христо Караминков (Бунито), Христо Пържинов, Христо Попов (подполковник), Христо Никифоров, Христо Иванов (Големия), Христо Ботев, Христо Лазаров, Христо Лекарски (кмет), Христо Йовков, Харалампи Карастоянов, Хаинкьойски отряд, Ханово, Хисаря, Хосе Пелисер, Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878), Хенрик Дембицки, Цачо Шишков, Цар Освободител (паметник), Цариградски договор (1879), Цариградски договор (пояснение), Цвятко Павлов, Цветино, Цезар Кюи, Цеко Петков, Чаиркьойски отряд, Чирпан, Чолакова, Четириъгълник на крепостите, Черногорски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878), Черен паметник, Шумен, Шаново, Шишмановски манастир, Шипченска битка (юли 1877), Шипченски манастир, Шипченски проход, Шипка (град), Шейновска битка, Щип, Щипска българска община, Щерьо Михайлов, Юрий Шилдер-Шулднер, Южен отряд (пояснение), Юлия Вревска, Яким Търчилежов, Яким Маленков, Яков Петкович, Яков Матакиев, Янаки Стрезов, Яни Каракашев, Мървашко, Мъглижки манастир, Мустахфъз, Музей „Васил Левски“ (Ловеч), Марян, Мартин Кучевски, Мартини Хенри, Мария Янчевска, Мариус Хедеман, Марково (област Пловдив), Маркели, Майка България (Велико Търново), Македонска имиграция в България, Македоно-одринско опълчение, Митрофан Греков, Михаил Кантакузин, Михаил Павлов, Михаил Петрушевски (офицер), Михаил Ореус, Михаил Толстой, Михаил Тенев, Михаил Фьодоров, Михаил Хитрово, Михаил Хилков, Михаил Чайковски, Михаил Македонски, Михаил Миркович, Михаил Засулич, Михаил Газенкампф, Михаил Герджиков, Михаил Гембицки, Михаил Драгомиров, Михаил Дохтуров, Михаил Домонтович, Михаил Ебелинг, Михаил Лорис-Меликов, Михаил Йолшин, Мирски, Мидхат паша, Милано, Милош Милоевич, Минчо Кънчев, Младен Павлов, Момин сбор, Методий Кусев, Меджиди табия, Мелетий Софийски, Мемоар на Вътрешната организация, История на Румъния, История на Дупница, Исмет Иньоню, Ивайловград, Иван Карайовов, Иван Капчев, Иван Кишелски, Иван Козарев (просветен деец), Иван Пашинов, Иван Оклобжио, Иван Атанасов – Инджето, Иван Аренс, Иван Апостолов (революционер), Иван Апостоловски, Иван Николов (опълченец), Иван Розенбом, Иван Стойков, Иван Сарафов, Иван Сандански, Иван Соколов, Иван Тутолмин, Иван Халачев, Иван Цончев, Иван Чапрашиков, Иван дьо Вестин, Иван Вазов, Иван Веймарн, Иван Гръчев, Иван Грозев (предприемач), Иван Гарванов, Иван Ганецки, Иван Гологанов, Иван Драсов, Иван Лазарев, Иван Лесовой, Иванчо Колев, Източна Румелия, Източна криза, Източнорумелийска милиция, Източнодунавска армия, Източен въпрос, Източен отряд, Илаков рът, Илия Вълчев, Желю войвода, Захари Лимонков, Загоричани, Западна армия, Западна османска армия (1877), Западен отряд, Западен отряд на Гурко, Зиновий Рожественски, Зелениче, Българска екзархия, Българската армия до навечерието на Сръбско-българската война, Български доброволчески чети в Руско-турската война (1877 – 1878), Български милет, Българско централно благотворително общество, Българи в България, Българо-турски протокол (1909), Българово, Бяла вода (област Бургас), Буюк джамия, Бутрева, Бургас, Будапещенска конвенция, Буджак, Буново (Софийска област), Бранислав Велешки, Брестник, Брестовица (област Русе), Баташко клане, Батална живопис, Бабяк, Балкански съюз, Балкански район на военните действия, Баньо Маринов, Бандю Димитров, Битка при Кашъкбаир и Карахасанкьой, Битка при Кацелово и Горско Абланово, Битка при Правец, Битка при Оряхово, Битка при Одрин, Битка при Арабаконак, Битка при Никопол, Битка при Никопол (1877), Битка при Свищов, Битка при София, Битка при Търново (1877), Битка при Тетевен, Битка при Химитлийския проход, Битка при Чаиркьой, Битка при прохода Деве бойня, Битка при Мечка – Тръстеник, Битка при Ихтиман (1878), Битка при Зевин, Битка при Враца, Битка при Драмдаг, Битка при Даяр, Битка при Езерче, Битка при Елена, Битка при Ловеч (1877), Битолска българска община, Бинкос, Благоево (област Разград), Ботевградски проход, Борба за господство по река Дунав, Борба за господство по Черно море, Борис Дрангов, Богданци (град), Божурлук, Божидар Янкович, Бойни действия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877 – 1878), Болградска гимназия, Боеве при Етрополе, Берлински договор, Берлински конгрес, Белия паметник, Белокопитово, Вътрешна революционна организация, Върбица (област Плевен), Въоръжени стражи, Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877 – 1878), Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877 – 1878), Всеволод Крестовски, Всеволод Гаршин, Всевелод Панютин, Всемирци, Вячеслав Росоловски, Враненци, Временно руско управление, Васил Караконовски, Васил Платнаров, Васил Сърбаков, Васил Стоянов (опълченец), Васил Мутафов, Васил Диамандиев, Васил Делов, Васил Йонков – Гложенеца, Василий Каталей, Василий Клем, Василий Поленов, Василий Аргамаков, Василий Акимов, Василий Немирович-Данченко, Василий Смирненски, Василий Хейман, Василий Верешчагин, Василий Лавров, Вадим Давидов, Ваклин Церковски, Валериан Дерожински, Валентин Бейкър, Вито Позитано, Вичо Диков, Видинска синагога, Виктор Кренке, Виктор Котелников, Виктор Нишки, Виктор Дандевил, Владимир Клот, Владимир Роге, Владимир Свечин, Владимир Тебякин, Владимир Черкаски, Владимир Бехтерев, Владимир Върбанов, Владимир Гиляровски, Владимир Доброволски, Воден, Воден (област Ямбол), Воденска българска община, Войни и битки през 19 век, Военна история на Румъния, Веселие, Вевчани, Величка Хашнова, Величко Апостолов, Велинград, Велешка българска община, Веленци, Вениамин Мачуковски, Гьока Павлов, Губайдулла Чингисхан, Гумендже, Гръцко четническо движение в Македония (1896 – 1897), Гръцко въстание в Македония (1878), Грую Бански, Граф Николай Игнатиев (улица в София), Граф Игнатиево, Григор Огненов, Григор Начович, Григорий Доростолски и Червенски, Габровски отряд, Гаврил Попсимеонов, Гагово, Гостиня, Гоце Делчев (град), Горталово, Горна Оряховица, Горна Биркова, Горна Дъбева, Горно Ботево, Голуб Янич, Герб на Румъния, Георги Кацарея, Георги Караискаки, Георги Петров (революционер), Георги Око, Георги Атанасович, Георги Абаджиев (офицер), Георги Агура, Георги Ангелиев, Георги Николов Чолаков, Георги Странски, Георги Теохаров, Георги Хаканов, Георги Цариградски, Георги Чакъров (възрожденец), Георги Марчин, Георги Мициев, Георги Милетич, Георги Минков, Георги Мечконев, Георги Иванов (опълченец, генерал), Георги Зимбилев (войвода), Георги Бабаджанов, Георги Банков, Георги Бенев, Георги Вълкович, Георги Вазов, Георги Гръчев, Георги Дурмишков, Георги Данчов, Георги Димитров (революционер), Георги Дерманчев, Георгий Бобриков, Георге Анджелеску, Георге Слъничану, Дъбрава (област Ловеч), Дьовленска случка, Драган Манчов, Данаил Николаев, Даниил Краснов, Даниил Похитонов, Даниил Жуков, Джанюариъс Макгахан, Джингоизъм, Дисевица, Дивотино, Димитър Кръстев Попов, Димитър Калевич, Димитър Кирович, Димитър Попгеоргиев, Димитър Трайкович, Димитър Цветков (опълченец), Димитър Чакрев, Димитър Македонски (Емборе), Димитър Мишев (публицист), Димитър Мосинов, Димитър Моллов, Димитър Бръзицов, Димитър Бончов, Димитър Горов, Димитър Гешов, Димитра Киевска, Димо Тръмбешки, Димово, Дмитрий Прохоров, Дмитрий Абациев, Дмитрий Скобелев, Дмитрий Философов, Дмитрий Муханов, Дмитрий Милютин, Дмитрий Гирс, Добруджански въпрос, Добри Войников, Добри Ганчев, Добрич, Добрио Ганчев, Докторска градина, Долна Кабда, Долнодунавски отряд, Долец (област Търговище), Десант при Галац, Деспот Баджович, Десен летящ отряд, Дервишка могила, Дедеагач, Демирхисарски заговор, Денко Николов, Етрополе, Ефтим Филипович, Ефрем Каранов, Еревански отряд, Евстатий Пелагонийски, Евтимий Кръстев, Евгения Шекерджиева, Евгений Аренс, Евгений Утин, Едуард Тотлебен, Едуард Хъл, Едуард Делингсхаузен, Езерче, Еловдол (област Перник), Еленски отряд, Емануил Мешчерски, Емануил Иванов, Любомир Бобевски, Людмила Савелиева, Лудвиг Александър фон Батенберг, Луис Войткевич, Лукан Лилов, Лазар Костов, Личности, свързани с Руско-турската война (1877-1878), Либор Байер, Лидия Ковачева, Ловчанско-Севлиевски отряд, Ловешки частен революционен комитет, Лондонски протокол (1877), Лешница (област Ловеч), Лерин, Леринска българска община, Леандър Леге, Лев Шаховской, Левента, Леонид Вяземски, Леонел Раден, Йосиф I Български, Йосиф Шнитер, Йон Братиану, 11 август, 13 юли, 16 юли, 16 януари, 17 септември, 19 юли, 20 февруари, 21 август, 23 август, 24 февруари, 24 април, 24 октомври, 25 януари, 26 август, 27 юли, 27 януари, 3 септември, 3 март, 31 юли, 4 януари, 4 април, 7 юли, 7 август.