Съдържание
68 отношения: Кюстендилски санджак, Кьосе Ахмед Зекерия паша, Карли-или, Кавалски санджак, Козица (област Търговище), Пинд, Пловдив, Островен еялет, Османска армия (15 – 19 век), Османски дефтер от 1530 година, Охридски санджак, Овеч, Асаф паша (румелийски валия), Аян, Ахмед Назър паша, Ахмед Расим паша, Авратка девойка, Али паша Кютахялъ, Али паша Янински, Анатолийски еялет, Николай Якубовски, Никополски санджак, Румелия, Румелийско бейлербейство, Санджак Арванид, Скопски санджак, Смедеревски санджак, София, Софийски санджак, Солунски вилает, Солунски еялет, Удж, Хюсеин Хюсню паша (1877), Хасан паша Ходжазаде, Хаджи Калфа, Херцеговински санджак, Цигани, Юсуф Мухлис паша Серезли, Якуб паша Кара Османзаде, Янински санджак, Янински еялет, Мустафа Нури паша Съркатиби, Морейски еялет, Мехмед Решид паша Бошнакзаде, Мехмед Саид паша Мирза, Мехмед Тефик паша Ташджъзаде, Мехмед Хуршид паша Арнавуд, Мехмед Зияедин паша Мезарджъзаде, Мехмед Дилавер паша, История на Албания, ... Разширете индекс (18 Повече ▼) »
Кюстендилски санджак
''Кюстендил'', 1690 г., гравюра върху мед от Я. Хоревайн Кюстендилският санджак е административно-териториална единица в Османската империя по време на османското владичество в България.
Виж Румелийски еялет и Кюстендилски санджак
Кьосе Ахмед Зекерия паша
Ахмед Зекерия паша, известен с прякора Кьосе (Ahmed Zekeriya Paşa, Köse), е османски офицер и чиновник.
Виж Румелийски еялет и Кьосе Ахмед Зекерия паша
Карли-или
Карли-или (Κάρλελι, Karlıeli) е османското име на днешната Етолоакарнания в Западна Гърция.
Виж Румелийски еялет и Карли-или
Кавалски санджак
Кавалският санджак (Sancak-i/Liva-i Kavala; λιβάς/σαντζάκι Καβάλας) е санджак в Османската империя, обхващащ околностите на град Кавала.
Виж Румелийски еялет и Кавалски санджак
Козица (област Търговище)
Козица е село в Североизточна България.
Виж Румелийски еялет и Козица (област Търговище)
Пинд
Пинд на физикогеографската карта на Средна Гърция Каменния мост на река Мегдова при Виняни (Аграфа) Пинд (Πίνδος, Пиндос) е планинска система в западната част на Балканския полуостров, в Гърция и Албания (крайните северни разклонения).
Пловдив
Пло̀вдив е вторият по големина град в България.
Виж Румелийски еялет и Пловдив
Островен еялет
Джезаир или още Еялет на Архипелага (ایالت جزایر بحر سفید, Eyālet-i Cezāyir-i Baḥr-i Sefīd, „Еялет на островите на Бяло море“) е османска провинция първо ниво /Еялет/ (до 1590 година се използва терминът бейлербейство).
Виж Румелийски еялет и Островен еялет
Османска армия (15 – 19 век)
Дарданелският топ Класическата османска армия просъществува от формирането през 1451 г., непосредствено преди превземането на Константинопол (1453), от Мехмед II на редовна османска държавно-военна структура, и завършва с ликвидирането на еничарския корпус (1826).
Виж Румелийски еялет и Османска армия (15 – 19 век)
Османски дефтер от 1530 година
Османският дефтер от 1530 година (Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri 937/1530) е обширно преброяване на населението в Румелийското бейлербейство, Османската империя.
Виж Румелийски еялет и Османски дефтер от 1530 година
Охридски санджак
Охридският санджак (Sanxhaku i Ohrit; Ohri Sancağı) е санджак в Османската империя.
Виж Румелийски еялет и Охридски санджак
Овеч
Овеч е средновековна крепост, намираща се източно от днешния град Провадия.
Асаф паша (румелийски валия)
Асаф паша (Asaf Paşa) е османски офицер и администратор.
Виж Румелийски еялет и Асаф паша (румелийски валия)
Аян
Аянин или Аян е първенец, влиятелен гражданин в Османската империя, управител на града и околностите му.
Ахмед Назър паша
Ахмед Назър паша (Ahmed Nazır Paşa) е османски офицер и чиновник.
Виж Румелийски еялет и Ахмед Назър паша
Ахмед Расим паша
Ахмед Расим паша (Ahmet Rasim Paşa) е османски чиновник.
Виж Румелийски еялет и Ахмед Расим паша
Авратка девойка
Авратка девойка или Влаина Бугарка е персонаж в български народни песни и предания от Копривщенско, Радомирско и от село Рила.
Виж Румелийски еялет и Авратка девойка
Али паша Кютахялъ
Хаджи Али паша Кютахялъ Гермияноглу (Ali Paşa, Hacı, Kütahyalı/Germiyanoğlu) е османски офицер и чиновник.
Виж Румелийски еялет и Али паша Кютахялъ
Али паша Янински
Али паша Янински, Али паша Тепелена или Али паша Тепеделенли (Ali Pashë Tepelena; Tepedelenli Ali Paşa) е османски военен и политически деец.
Виж Румелийски еялет и Али паша Янински
Анатолийски еялет
Анатолийският еялет или Еялет Анатолия (ایالت آناطولی; Eyālet-i Anaṭolı)) е хронологично втория и по важност османски еялет след Румелийския еялет, сформиран в ранните години на Османската империя.
Виж Румелийски еялет и Анатолийски еялет
Николай Якубовски
Николай Фьодорович (Феодорович) Якубовски (Николай Федорович Якубовский) е руски дипломат, служил на Балканите и в Близкия Изток в края на XIX – началото на XX век.
Виж Румелийски еялет и Николай Якубовски
Никополски санджак
Никополският санджак е най-обхватния по площ османски санджак в Румели, след Паша санджака.
Виж Румелийски еялет и Никополски санджак
Румелия
Румелия може да се отнася за.
Виж Румелийски еялет и Румелия
Румелийско бейлербейство
#виж Румелийски еялет.
Виж Румелийски еялет и Румелийско бейлербейство
Санджак Арванид
Санджак Арванид (sancak-i Arvanid) е един от първите османски санджаци в Румели.
Виж Румелийски еялет и Санджак Арванид
Скопски санджак
Скопският санджак (Üsküp Sancağı) е санджак в Османската империя, обхващащ околностите на град Скопие, който е и център на санджака.
Виж Румелийски еялет и Скопски санджак
Смедеревски санджак
Смедеревският санджак, добил още популярност и като Белградски пашалък /макар това да не е коректното османско наименование/, е историко-географска област, където избухва Първото сръбско въстание.
Виж Румелийски еялет и Смедеревски санджак
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Софийски санджак
Софийският санджак (Sofia Sancağı) е административно-териториална единица в Османската империя със седалище град София, паша санджак на Румелийския еялет, просъществувала от 1393 г.
Виж Румелийски еялет и Софийски санджак
Солунски вилает
Солунският вилает (ولايت سلانيك; Vilâyet-i Selânik) е вилает в Османската империя от 1867 до 1913 година с център град Солун (преди реформата от 1867 година се нарича Солунски еялет).
Виж Румелийски еялет и Солунски вилает
Солунски еялет
Солунският еялет (ایالت سلانیك; Selanik Eyaleti) е еялет в Османската империя.
Виж Румелийски еялет и Солунски еялет
Удж
Османски уджове на Балканите през втората половина на 14 век Удж или Уч (Uç), (i;: букв. връх, край; османск. اوج بگلیکی – uc beğliği) е османски историографски термин за описание на пригранична, часто спорна територия в средновековните тюркско-мюсюлмански образувания на територията на Мала Азия, а по-късно и на Балканския полуостров.
Хюсеин Хюсню паша (1877)
Хюсеин Хюсню паша (Hüseyin Hüsnü Paşa) е османски офицер и чиновник.
Виж Румелийски еялет и Хюсеин Хюсню паша (1877)
Хасан паша Ходжазаде
Хасан паша Ходжазаде (Hocazade Hasan Paşa) е османски военачалник.
Виж Румелийски еялет и Хасан паша Ходжазаде
Хаджи Калфа
Мустафа бен АбдуллахКятиб Челеби (1609-1657), повече познат в българската историография като Хаджи Калфа е водещ османски историограф, учен и писател от първата половина на XVII век.
Виж Румелийски еялет и Хаджи Калфа
Херцеговински санджак
Херцеговинският санджак (Hersek Sancağı) е санджак в Османската империя, съществувал от 1470 до 1833 година и заемащ приблизително територията на историческата област Херцеговина.
Виж Румелийски еялет и Херцеговински санджак
Цигани
Ромският флаг, предложен в 1971 г. на Ромския световен конгрес. Знамето също съдържа 16 спици червена чакра, на санскрит означава колело, в центъра, представляваща традицията на странстване на хората от ромски произход.
Юсуф Мухлис паша Серезли
Юсуф Мухлис паша Серезли (Yusuf Muhlis Paşa, Serezli/Sirozi) е османски офицер и чиновник и поет.
Виж Румелийски еялет и Юсуф Мухлис паша Серезли
Якуб паша Кара Османзаде
Якуб паша Кара Османзаде (Yakub Paşa, Kara Osmanzade) е османски офицер и чиновник.
Виж Румелийски еялет и Якуб паша Кара Османзаде
Янински санджак
Янинският санджак (Yanya Sancağı) е административно-териториална единица на Османската империя със седалище в Янина – Северен Епир, просъществувала в периода от 1430 до 1913 г.
Виж Румелийски еялет и Янински санджак
Янински еялет
Янинският еялет (ایالت یانیه; Eyālet-i Yānyâ) е административно-териториална единица на Османската империя, формирана през 1670 г.
Виж Румелийски еялет и Янински еялет
Мустафа Нури паша Съркатиби
Мустафа Нури паша Съркатиби (Mustafa Nuri Paşa, Sırkatibi) е османски офицер и чиновник.
Виж Румелийски еялет и Мустафа Нури паша Съркатиби
Морейски еялет
Еялет Морея или букв.
Виж Румелийски еялет и Морейски еялет
Мехмед Решид паша Бошнакзаде
Мехмед Решид паша Бошнакзаде (Mehmed Reşid Paşa, Boşnakzade) е османски офицер и чиновник.
Виж Румелийски еялет и Мехмед Решид паша Бошнакзаде
Мехмед Саид паша Мирза
Мехмед Саид паша Мирза или Татар (Mehmed Said Paşa, Mirza/Tatar) е османски офицер и чиновник.
Виж Румелийски еялет и Мехмед Саид паша Мирза
Мехмед Тефик паша Ташджъзаде
Мехмед Тефик паша Ташджъзаде (Mehmed Tevfik Paşa, Taşcızade) е османски офицер и чиновник.
Виж Румелийски еялет и Мехмед Тефик паша Ташджъзаде
Мехмед Хуршид паша Арнавуд
Мехмед Хуршид паша Арнавуд (Ali Paşa, Hacı, Kütahyalı/Germiyanoğlu) е османски офицер и чиновник.
Виж Румелийски еялет и Мехмед Хуршид паша Арнавуд
Мехмед Зияедин паша Мезарджъзаде
Мехмед Зияедин паша Мезарджъзаде (Mehmed Ziyaeddin Paşa, Mezarcızade) е османски офицер и администратор.
Виж Румелийски еялет и Мехмед Зияедин паша Мезарджъзаде
Мехмед Дилавер паша
Мехмед Дилавер паша (Mehmed Dilaver Paşa) е османски офицер и чиновник.
Виж Румелийски еялет и Мехмед Дилавер паша
История на Албания
Историята на албанските земи може да се проследи от около 3000 г.
Виж Румелийски еялет и История на Албания
История на София
Историята на София, столица и най-голям град на България, обхваща няколко хилядолетия от Античността до наши дни, през голяма част от които градът е стопански, културен и политически център на своя регион в центъра на Балканския полуостров.
Виж Румелийски еялет и История на София
История на Янина
Янина през 1820 г. по време на Али паша Янински. Историята на Янина на местото на съвременното поселище датира от средновековието.
Виж Румелийски еялет и История на Янина
Исмаил паша Черкез
Исмаил паша Черкез (İsmail Paşa, Çerkes) е османски офицер и чиновник.
Виж Румелийски еялет и Исмаил паша Черкез
Инебахтски санджак
Инебахти (İnebahtı/Aynabahtı) османски санджак/лива обхващаща централните части на Континентална Гърция.
Виж Румелийски еялет и Инебахтски санджак
Българските земи под османско владичество
Българските земи в средата на 14 век в навечерието на Османското нашествие Османското владичество или още османска власт и османско господство, назовавано също, предимно в българската възрожденска литература, като османско робство, османско иго или турско робство, е периодът от края на XIV до края на XIX век, през който не съществува независима българска държава, а населените с българи земи са под управлението на Османската империя.
Виж Румелийски еялет и Българските земи под османско владичество
Битолски вилает
Битолският вилает (ولايت مناستر; Vilâyet-i Manastır) е вилает в Османската империя, създаден в 1874 година.
Виж Румелийски еялет и Битолски вилает
Босненски санджак
Босненският санджак е османската административна единица на второ ниво, която е съществувала на територията на средновековните сръбски земи в периода 1463 – 1878 г.
Виж Румелийски еялет и Босненски санджак
Бейлербей
---- Бейлербей (Beylerbeyi – бей на бейовете, военачалник на военачалниците), или беглербег, е титла в държавата на Сефевидите и в Османската империя, използвана първоначално за военачалник, а по-късно за административен управител.
Виж Румелийски еялет и Бейлербей
Видински санджак
Съкратеният Видински санджак (най-северно) във Видинския еялет според ''The Chronicles of a Virgin Fortress'', 1870 г.http://www.flickr.com/photos/britishlibrary/tags/sysnum001658362 Карти от ''The Chronicles of a Virgin Fortress'' (1896, F.W.
Виж Румелийски еялет и Видински санджак
Вилает
Вилаѐт (vilâyet – виляйѐт, от арабски ولاية – уила̀я) е най-голямата административно-териториална единица – от 1-во равнище (за сравнение: най-близка с област или провинция) в Османската империя, наследилата я Турция, както и в някои арабски и други страни.
Госпич
Госпич (Gospić) е град в Хърватия, административен център и главен град на Лишко-сенска жупания.
Диван (учреждение)
Аудиенция при великия везир в Топкапъ сарай, картина от 18 век Диванът (دیوان) е висш законодателен, изпълнителен и съвещателен орган в ислямски страни, както и титла на ръководителя на такъв орган.
Виж Румелийски еялет и Диван (учреждение)
Еялет
Карта на еялетите в Османската империя през 1795 г. Еялѐтът (paşalık) е най-голямата административно-териториална единица в Османската империя, начело на която стои бейлербей или паша, който е на пряко подчинение на Портата (Високата порта).
Егрибозки санджак
Егрибоз (Eğriboz/Ağriboz) османски санджак/лива обхващаща Атика с източната част на Континентална Гърция.
Виж Румелийски еялет и Егрибозки санджак
Лала Шахин
Лала Шахин паша (Lala Şâhin Paşa) (1330 г. – 1389 г.) е османски военачалник и първи бейлербей на Румелия.
Виж Румелийски еялет и Лала Шахин
Лалапаша
Лалапаша или Лахна Пашакьой (Lalapaşa) е град в европейската част на Турция, северната част на вилает Одрин, от вилаетния център Одрин отстои на 27 км североизточно.
Виж Румелийски еялет и Лалапаша
Йомер паша Къзълхисарлъ
Йомер (Омер) паша Къзълхисарлъ (Ömer Paşa, Kızılhisarlı) е османски офицер и чиновник.
Виж Румелийски еялет и Йомер паша Къзълхисарлъ
Йеремия I Константинополски
Йеремия I (Ιερεμίας Α΄) e на два пъти вселенски патриархдо смъртта си по време на управлението на Сюлейман Великолепни.
Виж Румелийски еялет и Йеремия I Константинополски