По-бързо от браузъра!
8 отношения: Православна цивилизация, Православни християни в Османската империя, Османска империя, Образуване на българската народност, Мюсюлмански миллет, Миллет, Български милет, Византийска общност.
Православна цивилизация
Страни, в които православието е преобладаващото или сред водещите вероизповедания С. Хънтингтън Православната цивилизация според американският професор Самюел Хънтингтън е цивилизация, която обхваща група държави с преобладаващо православно изповедание.
New!!: Рум миллет и Православна цивилизация · Виж повече »
Православни християни в Османската империя
#пренасочване Рум миллет.
New!!: Рум миллет и Православни християни в Османската империя · Виж повече »
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
New!!: Рум миллет и Османска империя · Виж повече »
Образуване на българската народност
Карта на Западна Евразия показваща значимите генетичните влияния (преселения) в региона през Средновековието. Цветовете на стрелките посочват настоящата национална идентичност на донорите, а дебелината им представя дела на генетичното им влияние. Показани са и периодите на примесване, свързани с посочените донорски групи. През Средновековието България е получила най-голям генетичен принос от районите на днешна Италия (Римска империя), Полша и Украйна (прародина на славяните), Кавказ и Анатолия (Византийска империя). Карта на Западна Евразия, показваща генетичното влияние в региона на преселници от периода на Средновековието с произход извън региона. За България е установено минимално проникване на носители на монголоидни гени, смесени в местното население през IX век. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от VIII – IX век. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на славянските племена на Балканите в края на VII век. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо – тези под славянско самоуправление. Според най-разпространената теория българската народност се формира основно в резултат на сливането на три отделни племенни групи на Балканския полуостров в периода VI – X век – траки, славяни и прабългари.
New!!: Рум миллет и Образуване на българската народност · Виж повече »
Мюсюлмански миллет
Мюсюлмански миллет („millet-i hakime“ или „millet-i islamiyye“) е религиозна общност (миллет) в Османската империя, обхващаща изповядващите исляма поданици, без значение е от кое ислямско изповедание са те.
New!!: Рум миллет и Мюсюлмански миллет · Виж повече »
Миллет
Миллет или милиет (ملت - millet, millet; ملة – миллях) е обществена форма на социално разделение по религиозен (и етнорелигиозен) признак в мюсюлманските държави, обхващаща група хора, изповядващи обща вяра и имащи автономни административни учреждения (съдилища, училища, болници и др.), разположени в специално обособени квартали в градовете и махали в селата.
New!!: Рум миллет и Миллет · Виж повече »
Български милет
Етнографска карта на Балканите от френския изследовател Гийом Лежан (1861). Българите са отбелязани със светлозелен цвят. Граници на Българската екзархия в периода 1870 – 1912 г. Берлинския договор от 1878 г. Със зелено са указани границите на Санстефанска България. Под Булгар миллет или български милет се разбира българската етнорелигиозна общност (миллет) в рамките на Османската империя в периода от средата на 19 до началото на 20 век.
New!!: Рум миллет и Български милет · Виж повече »
Византийска общност
Византийската общност е съвременна концепция, разработена от византолога Димитри Оболенски, основаваща се най-вече на културно-политическата общност на православния свят през Средновековието.
