Съдържание
49 отношения: Spolia opima, SPQR, Крустумериум, Капитолий, Капитолийска вълчица, Празници в Древен Рим, Палатин, Арес, Аборигени (Древен Рим), Авилий, Ака Ларенция, Николо Макиавели, Нов музей (Берлин), Нова година, Римска митология, Римски фестивали, Римски календар, Ромул, Рея, Рея Силвия, Рем, Рем и Ромул, Сътворение на света, Салии, Сан Джорджо ин Велабро, Списък на царете на Алба Лонга, Списък на битките на Древен Рим, Седемте хълма на Рим, Тит Таций, Тиберин, Фаустул, Хост Хостилий, Херсилия, Число на звяра, Марс (бог), Митични крале на Британия, История на Италия, Истерия!, Бреша, Вълк, Вълк (митология), Вълколак, Весталка, Велабър, Древен Рим, Лупа (пояснение), Луперкалии, Ларенталия, 21 април.
Spolia opima
Spolia opima е особен почетен трофей подаряван от успешния пълководец на бога Юпитер Феретрий, грижещ се за победоносна война, богата на трофеи и плячка.
Виж Ромул и Рем и Spolia opima
SPQR
Гербът на Рим SPQR е акроним от латинския израз '''S'''enatus '''P'''opulus'''q'''ue '''R'''omanus („Сенатът и народът на Рим“), отнасящ се до правителството на древната Римска република и използван като официален подпис на правителството.
Крустумериум
Древен Лацио с град Крустумерия Крустумерия (Crustumeria; Crustumerium; Crustuminum) е древен град в Лацио, недалеч от Рим на Виа Салария в хълмистата област между Фидена, Номентум и Еретум на реката Алия.
Виж Ромул и Рем и Крустумериум
Капитолий
Капитолият (Campidoglio или Monte Capitolino) е един от седемте хълма на Рим.
Капитолийска вълчица
Капитолийската вълчица в Рим Капитолийската вълчица (Lupa Capitolina) е етруска бронзова фигура от 6 век пр.н.е. на една вълчица, която кърми Ромул и Рем, митичните основатели на град Рим.
Виж Ромул и Рем и Капитолийска вълчица
Празници в Древен Рим
Празниците в Древен Рим са съпроводени от песни и танци.
Виж Ромул и Рем и Празници в Древен Рим
Палатин
Палатин е един от седемте хълма на Рим.
Арес
Арес в древногръцката митология е бог на войната.
Аборигени (Древен Рим)
Аборигените/Аборигините (на гръцки: Ἀβοριγῖνες; на лат.: Aborigĭnes, Aborigines, Aborigeni), според древноримските историци и митолози се наричат най-старите жители на Централна Италия — коренното население на страната, противопоставено на колонистите.
Виж Ромул и Рем и Аборигени (Древен Рим)
Авилий
Авилий, Абилий, Авиан (Avilius, Abilius, Avianus) е име на.
Ака Ларенция
Ака Ларенция (Acca Larentia) в римската митология е любовница на Херкулес, която той спечелва при игра на зарове.
Виж Ромул и Рем и Ака Ларенция
Николо Макиавели
Николо̀ ди Бернардо дей Макиавѐли (Niccolò di Bernardo dei Machiavelli) е италиански философ, дипломат, политик и историк от Епохата на Ренесанса.
Виж Ромул и Рем и Николо Макиавели
Нов музей (Берлин)
Новият музей (Neues Museum) е една от забележителностите на Берлин, част от комплекса Музеен остров на Шпрееинзел.
Виж Ромул и Рем и Нов музей (Берлин)
Нова година
Hова година е празник, характерен за използващите годишен календар култури, като отбелязване на края на текущата и началото на следващата календарна година.
Римска митология
Римска митология се нарича сборът от митове, съставящи вярванията на обитателите на Древен Рим.
Виж Ромул и Рем и Римска митология
Римски фестивали
Религиозно празненство в Древен Рим, от Лорънс Алма-Тадема Римските фестивали са религиозни празници, състезания и политически прояви в Древен Рим.
Виж Ромул и Рем и Римски фестивали
Римски календар
Възстановка на ''Fasti Antiates Maiores'' (около 60 г. пр.н.е.) Останките на ''Fasti Praenestini'' Римският календар е календарът, използван в древен Рим от царската и републиканската епоха.
Виж Ромул и Рем и Римски календар
Ромул
#виж Ромул и Рем.
Рея
Рея може да се отнася до.
Рея Силвия
Рея Силвия (Rhea Silvia, Ilia), също и като Илия, в римската митология е майка на митичните основатели на Рим – Ромул и Рем.
Рем
#виж Ромул и Рем.
Рем и Ромул
#виж Ромул и Рем.
Сътворение на света
Фреската „Сътворението на Адам“ от Микеланджело (Сикстинска капела) Сътворението на света е космогоничен мит и изначална легенда в митологията на почти всички религии, особено на „световните религии“ – тези претендиращи да са глобални, т.е.
Виж Ромул и Рем и Сътворение на света
Салии
Салии и Фламини Салии (Salii) са древноримски танцуващи с оръжие жреци.
Сан Джорджо ин Велабро
„Сан Джорджо ин Велабро“ (San Giorgio in Velabro) е титулярна християнска базилика в Рим, посветена на свети Георги Победоносец.
Виж Ромул и Рем и Сан Джорджо ин Велабро
Списък на царете на Алба Лонга
Това е списък на латинските царе на Алба Лонга в Лацио.
Виж Ромул и Рем и Списък на царете на Алба Лонга
Списък на битките на Древен Рим
Списък на битките на Древен Рим.
Виж Ромул и Рем и Списък на битките на Древен Рим
Седемте хълма на Рим
Схематична карта на седемте хълма на Рим Седемте хълма на Рим (Sette colli di Roma) са историческа и географска забележителност, разположени в центъра на Рим, източно от река Тибър в рамките на стените на стария град.
Виж Ромул и Рем и Седемте хълма на Рим
Тит Таций
Тит Таций или Тит Татий (Titus Tatius) в римската митология е сабински цар, който след отвличането на сабинянките напада Рим и превзема столицата благодарение на предателството на весталката Тарпея.
Тиберин
Тиберин (Tiberinus, Tiberinus pater) е в римската митология речният бог на река Тибър.
Фаустул
Фаустул (Faustulus, i, m) в римската митология е овчарят, който открива невръстните Ромул и Рем.
Хост Хостилий
Хост Хостилий (Hostus Hostilius) e древноримски благородник при управлението на Ромул.
Виж Ромул и Рем и Хост Хостилий
Херсилия
Херсилия (Hersilia) в римската митология е съпруга на Ромул, основателят и първият цар на Рим.
Число на звяра
„Neron Kesar“ Числото на звяра е особено число посочено в Библията, под което е скрит апокалиптичния звяр, и се приема като нумерологично олицетворение на последовател на Сатаната.
Виж Ромул и Рем и Число на звяра
Марс (бог)
Марс (Mārs, Martis) е римският бог на войната и вторият по важност след Юпитер в Древен Рим в качеството му на бог-закрилник на града.
Митични крале на Британия
Това е списък на митичните крале на Британия по разработеното произведение на Галфрид Монмутски Historia Regum Britanniae („История на кралете на Британия“) от 1136 г.
Виж Ромул и Рем и Митични крале на Британия
История на Италия
Карта на Италия Векове наред Италия е географско понятие, регион, а не название на държава.
Виж Ромул и Рем и История на Италия
Истерия!
„Истерия!“ (Histeria!) е американски анимационен сериал, създаден от Том Ругър.
Бреша
Брѐша (Brescia, на брешански диалект: Brèsa или Bressa) е италианска община, вторият по големина град и община в северния италиански регион Ломбардия, след главния административен център Милано.
Вълк
Вълк в защитена зона Родопи-Източни, България Вълкът (Canis lupus) е хищен бозайник от семейство Кучеви (Canidae).
Вълк (митология)
Вълкът е често срещан мотив в митологиите и космологиите на народите в Евразия и Северна Америка, което съответства на историческото местообитание на сивия вълк.
Виж Ромул и Рем и Вълк (митология)
Вълколак
Вълколакът (Върколак, λυκάνθρωπος; Werewolf; Werwolf; loup-garou) е митологично същество имащо способността да се превръща от човек на животно и обратното.
Весталка
Весталки (virgines Vestales; sg. virgo Vestalis) се наричат жриците на богинята Веста.
Велабър
Велабър (Velabrum) е античното наименование на дола, който разделя Капитолийския от Палатинския хълм и свързва пространството на Римския форум с това на Говеждия пазар.
Древен Рим
Древен Рим е една от основните цивилизации от Античността, получила своето название от главния си град Рим (Roma), наречен на свой ред на легендарния си основател – Ромул.
Лупа (пояснение)
Лупа може да се отнася за.
Виж Ромул и Рем и Лупа (пояснение)
Луперкалии
Луперкалиите (Lupercalia или Lvpercalia) са празници на изобилието в древния Рим, посветени първоначално на покровителя на вълците Луперк ("прогонващият вълците"), чийто култ се слива впоследствие с този към бог Фавн и „Луперк“ става едно от неговите прозвища.
Ларенталия
Ларенталия (Larentalia) е религиозен празник в Древен Рим на 23 декември в чест на Ака Ларенция, възпитателката на Ромул и Рем.
21 април
21 април е 111-ият ден в годината според григорианския календар (112-и през високосна година).