Съдържание
18 отношения: Петер Дебай, Артър Холи Комптън, Алфа-разпад, Нобелова награда за физиология или медицина, Неутронна звезда, Радиовълни, Тъмна материя, Филип Ленард, Хенри Мозли, Чандра, Ирен Жолио-Кюри, Бета-разпад, Вилхелм Рьонтген, Галактичен център, Гама-лъчи, Джеймс Рейнуотър, Електромагнитна спектроскопия, Лайнъс Полинг.
Петер Дебай
Дебай позира за скулптора Типке Висер през 1937 г. с любимата си цигара в ръка Петер Йозеф Вилхелм Дебай (Peter Joseph Wilhelm Debye, роден Petrus Josephus Wilhelmus Debije) е нидерландско-американски физик и физикохимик, лауреат на Нобелова награда за химия (1936).
Виж Рентгенови лъчи и Петер Дебай
Артър Холи Комптън
Артър Комптън (Arthur Holly Compton) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1927 година.
Виж Рентгенови лъчи и Артър Холи Комптън
Алфа-разпад
Алфа-разпад Алфа-разпад е вид радиоактивно излъчване от нестабилно атомно ядро, при което се отделят алфа-частици.
Виж Рентгенови лъчи и Алфа-разпад
Нобелова награда за физиология или медицина
Нобеловата награда за физиология или медицина се връчва всяка година на учени, допринесли в името на човечеството, със забележителни постижения в различни биологични науки.
Виж Рентгенови лъчи и Нобелова награда за физиология или медицина
Неутронна звезда
Първото наблюдаване на неутронна звезда във видима светлина. Неутронната звезда е RX J1856.5-3754. Неутронните звезди са вид звезди, най-често срещаните в края на звездната еволюция.
Виж Рентгенови лъчи и Неутронна звезда
Радиовълни
Радиовълните са електромагнитни вълни с дължина на вълната ламбда (λ) от 0,1 mm до 100 km.
Виж Рентгенови лъчи и Радиовълни
Тъмна материя
Тъмна материя е понятие от астрофизиката и космологията, означаващо материя с неизвестен състав, която е недостъпна за наблюдение със съвременните методи, тъй като не излъчва и не отразява светлината.
Виж Рентгенови лъчи и Тъмна материя
Филип Ленард
Филип Ленард (Lénárd Fülöp, Ленард Фюльоп) е германски физик от унгарски произход, носител на Нобелова награда за физика през 1905 година „за своите изследвания на катодните лъчи“.
Виж Рентгенови лъчи и Филип Ленард
Хенри Мозли
Хенри Мозли (Henry Gwyn Jeffreys Moseley) е британски физик, един от основоположниците на рентгеновата спектроскопия.
Виж Рентгенови лъчи и Хенри Мозли
Чандра
Художествено изображение на „Чандра“ на фона на мъглявина Рентгеновата обсерватория „Чандра“ е изкуствен астрономически спътник на Земята, оборудван с космически телескоп.
Ирен Жолио-Кюри
Ирен Жолио-Кюри (Irène Joliot-Curie) е френска химичка, физичка и политик, носителка на Нобелова награда за химия през 1935 г.
Виж Рентгенови лъчи и Ирен Жолио-Кюри
Бета-разпад
W-бозон Бета-разпадът в атомната и ядрената физика е вид радиоактивен разпад, при който се излъчва бета-частица – електрон (β−) или позитрон (β+).
Виж Рентгенови лъчи и Бета-разпад
Вилхелм Рьонтген
Вилхелм Конрад Рьонтген (срещано и като Рентген; Wilhelm Conrad Röntgen) е германски физик.
Виж Рентгенови лъчи и Вилхелм Рьонтген
Галактичен център
Снимка на Галактичния център (горе вляво), направена с помощта на инфрачервени телескопи. Малка част от гигапикселова мозайка на сърцето на Млечния път. Галактичният център е центърът, около който се върти Млечния път.
Виж Рентгенови лъчи и Галактичен център
Гама-лъчи
Гама-лъчите (γ-лъчи, гама-радиация) са форма на електромагнитно излъчване с много малка дължина на вълната – от порядъка на 10-11 m, получаващи се при субатомни реакции, например радиоактивен разпад.
Виж Рентгенови лъчи и Гама-лъчи
Джеймс Рейнуотър
Джеймс Райнуотър (James Rainwater) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1975 година за приноса му в определянето на геометрията на някои атомни ядра.
Виж Рентгенови лъчи и Джеймс Рейнуотър
Електромагнитна спектроскопия
Електромагнитна спектроскопия е спектроскопия при поглъщане или излъчване на кванти електромагнитно излъчване.
Виж Рентгенови лъчи и Електромагнитна спектроскопия
Лайнъс Полинг
Лайнъс Карл Полинг (Linus Carl Pauling) е американски химик от немски произход, носител на две Нобелови награди – Нобелова награда за химия за 1954 г.