Отваряне в Google MapsСъдържание
585 отношения: Crazy World Tour 2017, III Италийски легион, Manifesto, XXI хищнически легион, Куфщайн (крепост), Курфюрст, Куно I фон Рот, Куно II фон Рот, Крафт VII (Хоенлое-Нойенщайн-Вайкерсхайм), Крафт Ернст фон Йотинген-Валерщайн, Кралство Бавария, Кристиан фон Рантцау, Кристиан Август фон Саксония-Цайц, Кристоф фон Каненберг, Кристоф фон Папенхайм, Кристоф фон Рехберг, Кристоф фон Ламберг, Кастра Регина, Каспар Нотхафт фон Вернберг, Католическа лига (1609), Карандила (оркестър), Карл IV (Свещена Римска империя), Карл фон Харах, Карл фон Залм-Нойбург, Карл фон Ламберг, Карл Кристиан (Липе-Вайсенфелд), Карл Август фон Турн и Таксис, Карл Алойс фон Фюрстенберг, Карл Александер фон Турн и Таксис, Карл Анселм фон Турн и Таксис, Карл Томас фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор, Карл Теодор фон Далберг, Карл Блехен, Карл Лудвиг фон Щолберг-Щолберг, Карл Йохан Франц от Бавария, Кам, Квинт Спиций Цериал, Клермон-Феран, Клеменс Август Баварски, Клеменс Венцеслаус Саксонски, Корнелис Гийсбрехтс, Козимо II де Медичи, Константин I Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн, Константин фон Валдбург-Цайл, Конрад I фон Раабс, Конрад I фон Райтенбух, Конрад II (Бавария), Конрад II фон Фрайзинг, Конрад II фон Шлюселберг, Конрад III, ... Разширете индекс (535 Повече ▼) »
Crazy World Tour 2017
„Crazy World Tour 2017“ е 23-то поред световно концертно турне на германската рок група „Скорпиънс“, което започва на 9 юни 2017 г.
Виж Регенсбург и Crazy World Tour 2017
III Италийски легион
III Италийски легион на антониниан на Галиен от 260 г. в Милано III Италийски легион Concordia (Legio III Italica Gordiana Pia VII Fidelis VII; Legio III Italica Concors) е римски легион.
Виж Регенсбург и III Италийски легион
Manifesto
„Manifesto“ е четвъртият студиен албум на германската мелодична дет метъл група Deadlock.
XXI хищнически легион
XXI хищнически легион (Legio XXI Rapax) (21 легион) е легион на римската армия.
Виж Регенсбург и XXI хищнически легион
Куфщайн (крепост)
Крепостта Куфщайн Крепостта Куфщайн (Festung Kufstein) е основната забележителност на Куфщайн, град в провинция Тирол в Австрия.
Виж Регенсбург и Куфщайн (крепост)
Курфюрст
Курфюрстите (Kurfürst) са членове на избирателната колегия на Свещената Римска империя, имаща функцията да избира германски император.
Куно I фон Рот
Куно I фон Рот (Kuno I von Rott; * ок. 1015; † 27 март 1086) от род Пилгримиди, e пфалцграф на Бавария (1055 – 1086), граф на Фобург (1040) и граф на Долен Изар (1079).
Виж Регенсбург и Куно I фон Рот
Куно II фон Рот
Куно II фон Рот (Kuno II von Rott; † 11 август 1081, Хьохщет) от род Пилгримиди, е пфалцграф от Бавария и граф на Фобург.
Виж Регенсбург и Куно II фон Рот
Крафт VII (Хоенлое-Нойенщайн-Вайкерсхайм)
Дворец Вайкерсхайм Крафт VII (III) фон Хоенлое-Нойенщайн-Вайкерсхайм (Kraft VII (III) von Hohenlohe-Neuenstein-Weikersheim; * 14 ноември 1582 в Лангенбург; † 11 септември 1641 в Регенсбург) е граф на Хоенлое-Нойенщайн-Вайкерсхайм.
Виж Регенсбург и Крафт VII (Хоенлое-Нойенщайн-Вайкерсхайм)
Крафт Ернст фон Йотинген-Валерщайн
Герб на фамилята Йотинген Дворец Йотинген Дворец Валерщайн Крафт Ернст Юдас Тадеус Нотгер фон Йотинген-Валерщайн (Kraft Ernst Judas Thaddaus Notger von Oettingen-Wallerstein; * 3 август 1748 във Валерщайн; † 6 октомври 1802 във Валерщайн) е от 1766 г.
Виж Регенсбург и Крафт Ернст фон Йотинген-Валерщайн
Кралство Бавария
Кралство Бавария (Königreich Bayern) е образувано през 1806 г.
Виж Регенсбург и Кралство Бавария
Кристиан фон Рантцау
Дворец Брайтенбург Кристиан фон Рантцау (Christian von Rantzau; * 2 май 1614 в дворец Хадерслебен в Хадерслев, Дания; † 8 ноември 1663 в Копенхаген) е от 1650 г.
Виж Регенсбург и Кристиан фон Рантцау
Кристиан Август фон Саксония-Цайц
Герб на Кристиан Август фон Саксония-Цайц, архиепископ на Естергом/Гран (1707 – 1725) Кристиан Август фон Саксония-Цайц (Christian August von Sachsen-Zeitz; Keresztély Ágost; * 9 октомври 1666 в дворец Морицбург в Цайц; † 23 август 1725 в Регенсбург) от рода на Албертинските Ветини е германски принц на Саксония-Цайц, кардинал-архиепископ на Естергом/Гран, Унгария (1707 – 1725), епископ на Рааб (Győri) (1696 – 1725), примас на Унгария и императорски принципалкомисар (1716 – 1725) в имперското събрание.
Виж Регенсбург и Кристиан Август фон Саксония-Цайц
Кристоф фон Каненберг
Кристоф фон Каненберг (Christoph von Kannenberg; * 19 януари 1615 в Бух(част от Тангермюнде) в Алтмарк; † 10 февруари 1673 в Минден) от род Каненберг от Саксония-Анхалт е бранденбургски таен военен съветник, генерал-лейтенант на кавалерията, камерхер, губернатор на крепостта Минден, наследствен маршал на Княжество Минден, наследствен господар на Бушов, Каненберг и Химелрайх.
Виж Регенсбург и Кристоф фон Каненберг
Кристоф фон Папенхайм
Кристоф фон Папенхайм, герб на неговия епитаф Кристоф фон Папенхайм (Christoph von Pappenheim; Christoph Marschall bzw.; * 1492; † 19 юни 1539) е епископ на Айхщет и княз-епископ на манастир Айхщет (1535 – 1539).
Виж Регенсбург и Кристоф фон Папенхайм
Кристоф фон Рехберг
Гербът на фон Рехберг Останки от ''замък Хоенрехберг'' при Швебиш Гмюнд Кристф фон Рехберг (Christoph von Rechberg; Christoph von Rechberg zu Hohenrechberg; * 1527; † 25 ноември 1584 в Остерберг в Швабия, Бавария) от благородническия швабски род Рехберг е господар в Остерберг в район Ной-Улм, на част от на Хоенрехберг (при Швебиш Гмюнд), Рехбергхаузен и Келмюнц в Швабия, пфандхер на Раухенлехсберг.
Виж Регенсбург и Кристоф фон Рехберг
Кристоф фон Ламберг
Кристоф фон Ламберг (Christoph Freiherr von Lamberg zu Ortenegg und Ottenstein; † 26 март 1579, Залцбург) е фрайхер на Ламберг в Ортенег и Отенщайн и като Кристоф IV епископ на Зекау в Щирия, Австрия (1541 – 1546).
Виж Регенсбург и Кристоф фон Ламберг
Кастра Регина
#виж Регенсбург.
Виж Регенсбург и Кастра Регина
Каспар Нотхафт фон Вернберг
Герб на род фон Нотхафт Замък Вернберг Каспар Нотхафт фон Вернберг (Kaspar Nothafft von Wernberg; * ок. 1450; † 1520) от баварския древен благороднически род Нотхафт е благородник от Вернберг и рицар.
Виж Регенсбург и Каспар Нотхафт фон Вернберг
Католическа лига (1609)
Знаме на Католическата лига Основаването на Католическата лига (1609 в Мюнхен), историческа картина от Карл Теодор фон Пилоти от 1870 Католическата лига (Katholische Liga) е съюз на католическите имперски съсловия преди Тридесетгодишната война.
Виж Регенсбург и Католическа лига (1609)
Карандила (оркестър)
„Карандила“ е цигански духов оркестър, основан през 1994 година в сливенския квартал „Надежда“.
Виж Регенсбург и Карандила (оркестър)
Карл IV (Свещена Римска империя)
Карл IV (Karl IV.; Karel IV.; * 1316, † 1378) е римско-немски крал (от 1346 г.), крал на Бохемия (от 1347 г.) и император на Свещената Римска империя (от 1355 г.). Той произлиза от династията Люксембурги и е един от най-значимите императори от Късното Средновековие.
Виж Регенсбург и Карл IV (Свещена Римска империя)
Карл фон Харах
Карл Франц/Бернхард фон Харах(Karl Franz von Harrach; Karl I Bernhard von Harrach) от род фон Харахе от 1627 г.
Виж Регенсбург и Карл фон Харах
Карл фон Залм-Нойбург
Карл фон Залм-Нойбург (Karl von Salm-Neuburg; * 1604; † 1662 до 1664) е граф на Залм (Люксембург) и Нойбург (1617 – 1654).
Виж Регенсбург и Карл фон Залм-Нойбург
Карл фон Ламберг
Карл фон Ламберг (Karl von Lamberg; Karel z Lamberka; * 1570, Щирия; † 18 септември 1612, манастир Осек) е фрайхер на Ламберг и княз-архиепископ на Прага (1607 – 1612), също 26.
Виж Регенсбург и Карл фон Ламберг
Карл Кристиан (Липе-Вайсенфелд)
Карл Кристиан фон Липе-Вайсенфелд (Karl Christian zur Lippe-Weissenfeld) от линията Липе-Бистерфелд на фамилията Липе е граф на Липе-Вайсенфелд и господар на Арменру в Силезия.
Виж Регенсбург и Карл Кристиан (Липе-Вайсенфелд)
Карл Август фон Турн и Таксис
Карл Август Йозеф Мария Максимилиан Ламорал Антониус Игнациус Бенедиктус Валентин фон Турн и Таксис (Karl August, Fürst von Thurn und Taxis; Karl August Joseph Maria Maximilian Lamoral Antonius Ignatius Benediktus Valentin von Thurn und Taxis; * 23 юли 1898, дворец Гератсхаузен, Фелдафинг на езерото Щарнберг; † 26 април 1982, Регенсбург) е 10.
Виж Регенсбург и Карл Август фон Турн и Таксис
Карл Алойс фон Фюрстенберг
Карл Алойс фон Фюрстенберг (Karl Aloys zu Fürstenberg; * 26 юни 1760, Прага; † 25 март 1799, Липтинген) е генерал, австрийски императорски фелдмаршал-лейтенант, който се бие в революционна Франция.
Виж Регенсбург и Карл Алойс фон Фюрстенберг
Карл Александер фон Турн и Таксис
Герб на Турн и Таксис Карл Александер фон Турн и Таксис, ок. 1810 Карл Александер фон Турн и Таксис Карл Александер фон Турн и Таксис (Karl Alexander von Thurn und Taxis; * 22 февруари 1770 в Регенсбург; † 15 юли 1827 в дворец Таксис, Дишинген, Баден-Вюртемберг) е 5.
Виж Регенсбург и Карл Александер фон Турн и Таксис
Карл Анселм фон Турн и Таксис
Гробът на Карл Анселм фон Турн и Таксис в базиликаата Св. Емерам Регенсбург Карл Анселм фон Турн и Таксис (Karl Anselm von Thurn und Taxis; * 2 юни 1733 във Франкфурт на Майн; † 13 ноември 1805 във Винцер при Регенсбург) е 4.
Виж Регенсбург и Карл Анселм фон Турн и Таксис
Карл Томас фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор
Карл Томас фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор (Karl Thomas zu Löwenstein-Wertheim-Rochefort; * 7 март 1714, Аугсбург; † 6 юни 1789, Клайнхойбах) от странична линия на Вителсбахите, е от 1735 до 1789 г.
Виж Регенсбург и Карл Томас фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор
Карл Теодор фон Далберг
Карл Теодор Антон Мария фон Далберг (Karl Theodor Anton Maria von Dalberg) е княжески епископ, писател и държавник.
Виж Регенсбург и Карл Теодор фон Далберг
Карл Блехен
Карл Едуард Фердинанд Блехен (Carl Eduard Ferdinand Blechen) е германски пейзажист и професор в Академията за изящни изкуства в Берлин.
Карл Лудвиг фон Щолберг-Щолберг
Карл Лудвиг фон Щолберг-Щолберг (Karl/Carl Ludwig Graf zu Stolberg-Stolberg; * 18 февруари 1742, Щолберг в Харц; † 2 август 1815, Айзенфорст, близо до Щолберг) е граф на Щолберг-Щолберг.
Виж Регенсбург и Карл Лудвиг фон Щолберг-Щолберг
Карл Йохан Франц от Бавария
Карл Йохан Франц Баварски(Karl Johann Franz von Bayern; * 10 ноември 1618, Мюнхен; † 19 май 1640, Мюнхен) от династията Вителсбахи, e принц на Курфюрство Бавария и известно време наследник на трона.
Виж Регенсбург и Карл Йохан Франц от Бавария
Кам
Кам (Cham) е окръжен град в Горен Пфалц в източна Бавария, Германия, с 16 508 жители (31 декември 2014).
Виж Регенсбург и Кам
Квинт Спиций Цериал
Квинт Спиций Цериал (Quintus Spicius Cerialis) е сенатор и военен на Римската империя.
Виж Регенсбург и Квинт Спиций Цериал
Клермон-Феран
Клермо̀н-Фера̀н (Clermont-Ferrand) е град в Централна Франция, главен административен център на департамент Пюи дьо Дом.
Виж Регенсбург и Клермон-Феран
Клеменс Август Баварски
Клеменс Август като курфюрст и архиепископ на Кьолн, портрет от ''Georges Desmarées'', 1746 г. Клеменс Август Фердинанд Мария Хиацинт Баварски (Clemens August Ferdinand Maria Hyazinth von Bayern) от династията Вителсбахе петдесет и първият Велик магистър на рицарите от Тевтонския орден от 1732 до 1761 г.
Виж Регенсбург и Клеменс Август Баварски
Клеменс Венцеслаус Саксонски
Клеменс Венцеслаус като австрийски фелдмаршал-лейтенант с ''орден Белият орел'' Клеменс Венцеслаус Саксонски във Фрайзинг Клеменс Венцеслаус Август Хубертус Франц Ксавер Саксонски (Clemens Wenzeslaus August Hubertus Franz Xaver von Sachsen; * 28 септември 1739 в дворец Хубертусбург във Вермсдорф; † 27 юли 1812 в Марктобердорф в Алгой) е принц на Полша и херцог на Саксония от фамилията на албертинските Ветини и последният архиепископ и курфюрст на Трир (1768–1801), последният княз-епископ на Аугсбург (1768–1803/1812).
Виж Регенсбург и Клеменс Венцеслаус Саксонски
Корнелис Гийсбрехтс
Корнелис Норбертус Гиййсбрехтс (също Gysbrechts), * преди 1657 г., † след 1675 г.) е фламандски художник на натюрморти, особено натюрморт на Ванитас, и тромп лой от Испанска Нидерландия., Website der RKD – Nederlands Instituut voor Kunstgeschiedenis.
Виж Регенсбург и Корнелис Гийсбрехтс
Козимо II де Медичи
Козимо II де Медичи (Cosimo II de' Medici; * 12 май 1590, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 28 февруари 1621, пак там) е велик херцог на Тоскана (1609 -1621).
Виж Регенсбург и Козимо II де Медичи
Константин I Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн
Константин I Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн (Konstantin I Fugger von Kirchberg-Weissenhorn, Freiherr zu Zinnenberg; * 14 юни 1569; † 4 май 1627 в Ландсхут) е фрайхер от род Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн, господар на Циненберг (1575 – 1627), вицедом на Ландсхут.
Виж Регенсбург и Константин I Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн
Константин фон Валдбург-Цайл
Константин Максимилиан фон Валдбург-Цайл-Траухбург (Constantin Maximilian 3.Fürst von Waldburg zu Zeil und Trauchburg; * 8 януари 1807, Клайнхойбах, Бавария; † 17 декември 1862, Кенцинген, Баден) е имперски наследствен трушес, 3.
Виж Регенсбург и Константин фон Валдбург-Цайл
Конрад I фон Раабс
Конрад I фон Раабс (Konrad I von Raabs, † ок. 1143) е от ок.
Виж Регенсбург и Конрад I фон Раабс
Конрад I фон Райтенбух
Конрад I фон Райтенбухсъщо Куно фон Регенсбург (Konrad I Raitenbuch, Kuno von Regensburg; * ок. 1070; † 19 май 1132, Регенсбург) е абат на манастир Зигбург и 20.
Виж Регенсбург и Конрад I фон Райтенбух
Конрад II (Бавария)
Конрад II, наричан също Конрад Детето или Конрад Баварски (Konrad II, Konrad das Kind, Konrad von Bayern; * септември/октомври 1052, Регенсбург; † 10 април 1055, Регенсбург) от Салическата династия, е от 1054 г.
Виж Регенсбург и Конрад II (Бавария)
Конрад II фон Фрайзинг
Конрад II фон Фрайзинг също Конрад II вилдграф фон Даун (Konrad II von Freising; Konrad II Wildgraf von Dhaun; † 1279) е 27.
Виж Регенсбург и Конрад II фон Фрайзинг
Конрад II фон Шлюселберг
Конрад II (III) фон Шлюселберг (Konrad II (III) von Schlüsselburg; * ок. 1277; † 14 септември 1347, замък Найдек) е господар на Шлюселберг (днес част от Вайшенфелд) в Бавария.
Виж Регенсбург и Конрад II фон Шлюселберг
Конрад III
Конрад III (Konrad III; * 1093, Бамберг; † 15 февруари 1152, Бамберг) от род Хоенщауфен, e 1116/1120 херцог на франките, римско-немски крал 1127 – 1135 (като гегенкрал), също 1138 – 1152, крал на Италия 1128 – 1135, 1138 – 1152 и крал на Бургундия (1138 – 1152).
Конрад III фон Нюрнберг
Конрад III фон Нюрнберг (Konrad III von Nürnberg; Conrad Purgrauen von Nurnberch † 3 април 1334) от рода Хоенцолерн е от 1333 г.
Виж Регенсбург и Конрад III фон Нюрнберг
Конрад III фон Хайлигенберг
Конрад III фон Хайлигенберг (Konrad III, Graf von Heiligenberg; † 1208) е граф на Хайлигенберг на северозапдния бряг на Боденското езеро в Баден-Вюртемберг.
Виж Регенсбург и Конрад III фон Хайлигенберг
Конрад III фон Мозбург
Конрад III фон Мозбург (Konrad III Graf von Moosburg; † 1 декември сл. 1245) е от 1219 г.
Виж Регенсбург и Конрад III фон Мозбург
Конрад III фон Лайхлинг
Конрад III фон Лайхлинг (Konrad III von Laichling; † 23 април 1204) е 25.
Виж Регенсбург и Конрад III фон Лайхлинг
Конрад IV фон Фронтенхаузен
Конрад IV фон Фронтенхаузен (Konrad IV von Frontenhausen und Teisbach; Konrad von Lechsgemünd; * ок. 1170; † 8/9 април 1226, Регенсбург) е от 1204 до 1226 г.
Виж Регенсбург и Конрад IV фон Фронтенхаузен
Конрад фон Мегенберг
„''Buch der Natur''“ (1481) от Конрад фон Мегенберг Конрад фон Мегенберг (Konrad von Megenberg, Konrad von Mengelberg; Conradus de Montepuellarum, Conradus de Megenberg; * 1309 в Мебенберг (към Георгенсгмюнд) при Нюрнберг, Бавария; † 14 април 1374 в Регенсбург) е автор на 22 латински ръкописи, с теми агиография, теология, морална философия и природни науки.
Виж Регенсбург и Конрад фон Мегенберг
Конрад VI фон Хаймберг
Конрад VI фон Хаймберг (Konrad VI von Haimberg; † 21 юли 1381) е 35-ият епископ на Регенсбург и княжески епископ на имперския манастир Регенсбург от 1368 до 1381 г.
Виж Регенсбург и Конрад VI фон Хаймберг
Конрад Хоенщауфен
Конрад Хоенщауфен (Konrad der Staufer; * ок. 1134-1136; † 8 или 9 ноември 1195) е от 1156 до 1195 г.
Виж Регенсбург и Конрад Хоенщауфен
Конрад Зигмунд фон Щархемберг
Дворец Щархемберг в Ефердинг Конрад Зигмунд Квинтус Антон фон Щархемберг (Conrad/ Konrad Sigmund/Sigismund Quintus Anton von Starhemberg; * 1689 във Виена; † 28 септември 1727 в Матцен в Долна Австрия) е граф от стария австрийски благороднически род Щархемберг, императорски посланик в Лондон и близък с крал Джордж I.
Виж Регенсбург и Конрад Зигмунд фон Щархемберг
Паул фон Турн и Таксис
Паул Максимилиан Ламорал фон Турн и Таксис (Paul Maximilian Lamoral Prinz von Thurn und Taxis; * 27 май 1843, дворец Донаущауф при Регенсбург; † 10 март 1879, Кан) е принц на Турн и Таксис, направен на фрайхер, господар фон Фелс от баварския крал Лудвиг II през 1868 г.
Виж Регенсбург и Паул фон Турн и Таксис
Паул Вилхелм фон Вюртемберг
ФридрихПаул Вилхелм фон Вюртемберг (Friedrich Paul Wilhelm, Herzog von Württemberg; * 25 юни 1797, Карлсруе, Силезия; † 25 ноември 1860, Мергентхайм) е титулар-херцог на Вюртемберг, изследовател в Северна Америка, Австралия, Северна Африка, откривател на изворите на река Мисури през 1829 г.
Виж Регенсбург и Паул Вилхелм фон Вюртемберг
Парис фон Лодрон
Парис фон Лодрон (Paris Graf von Lodron/Paride di Lodron Fürst-Erzbischof von Salzburg; * 13 февруари 1586 в замък Ноарна в Ногаредо; † 15 декември 1653 в Залцбург) е граф от италианския род Лодрон от Тирол, католически княз-архиепископ на Залцбург (1619 – 1653) по време на Тридесетгодишната война, но той успява чрез добра политика да запази мира в Залцбург.
Виж Регенсбург и Парис фон Лодрон
Пилгрим от Пасау
Пилгрим (Pilgrim von Passau, Piligrim; Pilegrinus, Peregrinus; * ок. 920; † 21 май 991, Пасау) е 18.
Виж Регенсбург и Пилгрим от Пасау
Пилзен
Пилзен или Пълзен (Pilsen) е град в Западна Бохемия в Чехия, център на Пилзенски край.
Под сянката на падишаха
„Под сянката на падишаха“ (Im Schatten Des Grossherrn) е цикъл от 6 (7 в първата му версия) приключенски романа на немския писател Карл Май.
Виж Регенсбург и Под сянката на падишаха
Покръстване на Полша
Покръстване на Полша традиционно се нарича приемането на християнството от княза на поляните Мешко I, с което започва дълъг процес на християнизация на полските земи.
Виж Регенсбург и Покръстване на Полша
Политика на присъединенията (Реюнион)
Политиката на присъединенията (на френски Politique des Réunions) е стратегия на френския крал Луи ХІV за анекси в мирно време (1679 – 1684 г.).
Виж Регенсбург и Политика на присъединенията (Реюнион)
Попо (архиепископ на Трир)
Попо фон Бабенберг (Poppo von Babenberg; * 986; † 16 юни 1047, Трир) е от 1016 до 1047 г.
Виж Регенсбург и Попо (архиепископ на Трир)
Попо I фон Вертхайм
Попо I фон Вертхайм (Poppo I Graf von Wertheim; * ок. 1148; † 1212) е граф на Вертхайм.
Виж Регенсбург и Попо I фон Вертхайм
Попо II (Вюрцбург)
Попо II (Poppo II; † 22 юли 983) е от 961 до 983 г.
Виж Регенсбург и Попо II (Вюрцбург)
Попо II фон Вертхайм
Попо II фон Вертхайм (Poppo II von Wertheim; * ок. 1170; † май 1238) е граф на Вертхайм.
Виж Регенсбург и Попо II фон Вертхайм
Петер Апиан
Петер Апиан (Petrus Apianus; роден като Петер Беневиц, Peter (von) Bienewitz) е германски учен от времето на Ренесанса.
Петендорф
Петендорф (Pettendorf) е община в Горен Пфалц в Бавария, Германия, с 3287 жители (2015).
Оскар Шиндлер
Фабриката в Брюнлиц (Brünnlitz) Оскар Шиндлер (Oskar Schindler; * 28 април 1908 в Свитау, Моравия, Австро-Унгария; † 9 октомври 1974 г. в Хилдерсхайм, Германия) е германски индустриалец.
Виж Регенсбург и Оскар Шиндлер
Отгар (Айхщет)
Отгар (Otgar, † 6 юли 880 ?) е княз-епископ на Айхщет от 847 (?) до 880 (?) г.
Виж Регенсбург и Отгар (Айхщет)
Ото I (Пфалц-Мозбах)
Ото I (Otto I von Pfalz-Mosbach; * 24 август 1390, Мозбах; † 5 юли 1461, Райхенбах) от фамилията Вителсбахи, е пфалцграф на Пфалц-Мозбах(1410 – 1448), Пфалц-Ноймаркт (1448) и Пфалц-Мозбах-Ноймарк (1448 – 1461).
Виж Регенсбург и Ото I (Пфалц-Мозбах)
Ото I фон Регенсбург
Дворец Щефлинг Ото I фон Регенсбург (Otto I von Regensburg; † ок. 21 октомври 1143) от род Бабони е граф и бургграф на Регенсбург и ландграф на (днес част от Нитенау) в Бавария.
Виж Регенсбург и Ото I фон Регенсбург
Ото I фон Дисен
Ото I фон Дисен/ Ото I фон Васербург (Otto I von Dießen; Otto I von Wasserburg, Graf von Diessen; † 17 януари ок. 1065) е граф на Дисен, господар на Васербург.
Виж Регенсбург и Ото I фон Дисен
Ото II фон Абенберг
Ото II фон Абенберг (Otto II von Abenberg; † сл. 1108) от род Абенберги, е граф на Абенберг.
Виж Регенсбург и Ото II фон Абенберг
Ото II фон Щефлинг
Дворец Щефлинг Ото II фон Щефлинг (Otto II von Stefling; † ок. 16 август 1175) от род Бабони е ландграф и бургграф на Регенсбург, ландграф на Щефлинг (днес част от Нитенау), граф на Регенщау.
Виж Регенсбург и Ото II фон Щефлинг
Ото II фон Волфратсхаузен
Замъкът Волфратсхаузен Ото II фон Дисен-Волфратсхаузен (Otto von Diessen-Wolfratshausen; † 24 април 1122) от страничната линия Волфратсхаузен на династията Андекс-Дисен е граф на Танинг (ок.
Виж Регенсбург и Ото II фон Волфратсхаузен
Ото III (Швабия)
Ото фон Швайнфурт Мъдрия (Otto von Schweinfurt, der Weiße; (* 995, † 28 септември 1057) от род Швайнфурти, e маркграф на Нордгау (1024 – 1031) и от 1048 г. херцог на Швабия.
Виж Регенсбург и Ото III (Швабия)
Ото III фон Волфратсхаузен
Ото III фон Волфратсхаузен (Otto III von Wolfratshausen/Diessen; † 28 май 1227, Бамберг) от страничната линия Волфратсхаузен на династията Андекс-Дисен, е граф и фогт на Тегернзе (1121) и граф на Волфратсхаузен (1122 – 1127).
Виж Регенсбург и Ото III фон Волфратсхаузен
Ото фон Риденбург
Ото фон Риденбург (Otto von Riedenburg; Otto von Regensburg; † 6 юни 1089) от баварската фамилия фон Риденбург (Бабони), е 17.
Виж Регенсбург и Ото фон Риденбург
Ото фон Рехберг
Ото УлрихАлойз Бернхард фон Рехберг-Ротенльовен-Хоенрехберг (Otto Ulrich Aloisius Bernhard, Graf von Rechberg und Rothenlöwen; * 23 август 1833, дворец Донцдорф; † 20 март 1918, дворец Донцдорф) от благородническия швабски род Рехберг, е граф на Рехберг и Ротенльовен, в Хоенрехберг (при Швебиш Гмюнд), имперски съветник на Баварската корона, наследствен член и президент на камерата на племенните господари в Кралство Вюртемберг (1899 – 1910).
Виж Регенсбург и Ото фон Рехберг
Отокар I (Щирия)
Отокар I (Ottokar I, Otakar) е граф на Химгау и маркграф на Карантийската марка (1056 – 1064), основател на династията Отакари от Траунгау.
Виж Регенсбург и Отокар I (Щирия)
Организация на градовете на световно наследство
Организацията на градовете на световно наследство (Organization of World Heritage Cities) е основана на 8 септември 1993 в град Фес, Мароко.
Виж Регенсбург и Организация на градовете на световно наследство
Ода (съпруга на Арнулф Каринтийски)
Ода (Oda, Ota, Uta; * 873/874, вероятно във Фелден; † след 30 ноември 903, Фелден, Бавария) е съпруга на император Арнулф Каринтийски.
Виж Регенсбург и Ода (съпруга на Арнулф Каринтийски)
Одилия
Света Одилия (Odilia, Odilie, Odile, Ottilie, * 660, Елзас или Бургундия; † 720, манастир Нидермюнстер до Одилиенберг, Елзас, Франция) е игуменка, покровителка на Елзас и на зрението.
Одило
Одило (Odilo, Oatilo, Uatilo; * 700; † 18 януари 748) е от 736 г.
Одеса
Одески национален академичен театър за опера и балет Одеса (Одеса) е град в Украйна на Черно море.
Операция „Приливна вълна“
Операция „Приливна вълна“ е битка през Втората световна война.
Виж Регенсбург и Операция „Приливна вълна“
Операция Швайнфурт-Регенсбург
Операция Швайнфурт-Регенсбург е въздушна битка през Втората световна война.
Виж Регенсбург и Операция Швайнфурт-Регенсбург
Асперт фон Фелден
Асперт фон Фелден (Aspert von Velden, † 14 март 893) е осмият епископ на Регенсбург от 891 до 893 г.
Виж Регенсбург и Асперт фон Фелден
Ахац Фердинанд фон дер Асебург
Ахац Фердинанд фон дер Асебург (Achaz Ferdinand von der Asseburg; * 20 юли 1721, Майздорф, част от Фалкенщайн); † 13 март 1797, Брауншвайг) е фрайхер, благородник от род фон дер Асебург, наследствен господар на Майздорф и част от Фалкенщайн, дипломат, руски имперски таен съветник, пратеник в Имперското събрание в Регенсбург.
Виж Регенсбург и Ахац Фердинанд фон дер Асебург
Арибо II
Арибо II (Aribo II; * 1024, † 18 март 1102) от род Арибони, е от 1041 до 1055 г.
Арнулф I (Бавария)
Арнулф I Лошия (Arnulf I. der Böse; † 14 юли 937, Регенсбург) е херцог на Бавария от 907 г.
Виж Регенсбург и Арнулф I (Бавария)
Арнулф II (Бавария)
Арнулф II (Arnulf II., * 913, † 22 юли 954 г. при Регенсбург) от род Луитполдинги е пфалцграф в Бавария от 938 г.
Виж Регенсбург и Арнулф II (Бавария)
Арнулф фон Дисен
Арнулф/Арнолд фон Дисен (Arnulf/Arnold von Diessen; † 8 февруари сл. 1091 или 21 март сл. 1095/1098) от Андекската династия е граф на Дисен 1070/1091 г.
Виж Регенсбург и Арнулф фон Дисен
Арнулф Каринтийски
Арнулф Кернтенски (Arnulf von Kärnten; * ок. 850, † 8 декември 899) е крал на Източнофранкското кралство от 887 до 899, крал на Италия от 894 до 895 и след 896 император на Свещената Римска империя.
Виж Регенсбург и Арнулф Каринтийски
Абатство Велтенбург
Абатство Велтенбург (Kloster Weltenburg, Benediktinerabtei Weltenburg) е бенедиктински манастир в Бавария, Германия, разположен в близост до град Келхайм, на река Дунав.
Виж Регенсбург и Абатство Велтенбург
Абенсберг
Герб Кметството Абенсберг (Abensberg) е малък град в района на Келхайм в Бавария, Германия с 13 765 жители (към 31 декември 2017).
Август (Лигница)
Август фон Лигница (August hrabia legnicki, Graf August von Liegnitz; * 21 август 1627, Бжег; † 14 май 1679, Семиславица при Пшеворно) от клон Лигница на рода на Силезийските Пясти, е фрайхер на Легница/Лигница от 1628 г.
Виж Регенсбург и Август (Лигница)
Август фон Байхлинген
Август Готфрид Дитрихфон Байхлинген (August Gottfried Dietrich Graf von Beichlingen; * 23 март 1703, Дрезден; † 15 септември 1769, Дрезден) е граф на Байхлинген и от 1733 г.
Виж Регенсбург и Август фон Байхлинген
Августа Мария Луиза Баварска
Августа Мария Луиза Баварска (Auguste Maria Luise Prinzessin von Bayern; Августа; * 28 април 1875, Мюнхен; † 25 юни 1964, Регенсбург) от династията на Вителсбахите, е баварска принцеса, по-съпруг - ерцхерцогиня на Австрия от унгарския клон на династията Хабсбург-Лотарингия.
Виж Регенсбург и Августа Мария Луиза Баварска
Агилолфинги
Агилолфингите също Агилулфингите (Agilolfinger; Agilulfinger) са първата баварска херцогска династия.
Агнес фон Нюрнберг
Агнес фон Нюрнберг (Agnes von Nürnberg, Agnes von Zollern-Nürnberg; * пр. 1326; † сл. 6 октомври 1363 или сл. 20 февруари 1364) от род Хоенцолерн е бургграфиня от Нюрнберг и чрез женитби графиня на Нойфен-Марщетен-Грайзбахи на Верденбер-Хайлигенберг.
Виж Регенсбург и Агнес фон Нюрнберг
Адалберт III фон Боген
Адалберт III (IV) фон Боген или Алберт III (IV) фон Боген (Adalbert III von Bogen; Albert III von Bogen; Albrecht III, Albert IV/Adalbert IV) от род фон Боген, странична линия от династията Бабенберги от Австрия, е граф на Боген и Виндберг (1197), също фогт на манастирите Прюфенинг, Обералтайхи Виндберг.
Виж Регенсбург и Адалберт III фон Боген
Адалвин (Регенсбург)
Адалвин (Adalwin, † 4 октомври 816) е четвъртият епископ на Регенсбург от 791 до 816 г.
Виж Регенсбург и Адалвин (Регенсбург)
Адам фон Тьоринг цум Щайн
Адам фон Тьоринг цум Щайн (Adam von Törring zum Stein;* 19 януари 1523; † 18 декември 1580 в Залцбург) е благородник, имперски фрайхер от фамилията „Тьоринг“ в район Траунщайн в Горна Бавария, господар на Щайн ан дер Траун.
Виж Регенсбург и Адам фон Тьоринг цум Щайн
Адам фон Волфщайн
Адам фон Волфщайн (Adam von Wolfstein Freiherr zu Obersulzburg; * ок. 1485; † 1547) е фрайхер на Волфщайн-Оберзулцбюрг в Бавария.
Виж Регенсбург и Адам фон Волфщайн
Адам Филип фон Кронберг-Хоенгеролдсек
Адам Филип (XI) фон Кронберг-Хоенгеролдсек (Adam Philipp (XI) Freiherr von Cronberg Graf zu Hohengeroldseck; * ок. 1599; † 3 август 1634 в Регенсбург) е фрайхер на Кронберг (в Таунус), граф на Хоенгеролдсек (в Шварцвалд), господар на Крон-Поричен (Червене Поржичи в Чехия) и Фльорхинген (Флоранж в Гранд Ест).
Виж Регенсбург и Адам Филип фон Кронберг-Хоенгеролдсек
Адам Лоренц фон Тьоринг-Щайн
Адам Лоренц фон Тьоринг-Щайн (Adam Lorenz Graf von Törring-Stein; * 10 август 1614 в Щайн ан дер Траун, част от град Траунройт; † 26 август 1666 в Пертенщайн, част от Траунройт в Горна Бавария) е епископ на Регенсбург (1663 – 1666).
Виж Регенсбург и Адам Лоренц фон Тьоринг-Щайн
Адолф I Георг (Шаумбург-Липе)
Адолф I Георг фон Шаумбург-Липе (Adolf I Georg, Fürst zu Schaumburg-Lippe; * 1 август 1817, дворец Бюкебург; † 8 май 1893, дворец Бюкебург, Долна Саксония) е княз на Шаумбург-Липе (1817 – 1893) и шеф на фамилията Шаумбург-Липе.
Виж Регенсбург и Адолф I Георг (Шаумбург-Липе)
Аделхайд от Мец
Аделхайд от Мец (Adelheid von Metz, * 970, † 19 май 1039/1046) e графиня от род Матфриди, майка на император Конрад II.
Виж Регенсбург и Аделхайд от Мец
Айтел Фридрих II (Хоенцолерн-Хехинген)
Айтел ФридрихII (I/V) фон Хоенцолерн-Хехинген (Eitel Friedrich II von Hohenzollern-Hechingen; Eitel Friedrich I/V von Hohenzollern; * януари 1601, Хехинген; † 11 юли 1661, Исенхайм, Елзас) от швабската линия на Хоенцолерните, е 2.
Виж Регенсбург и Айтел Фридрих II (Хоенцолерн-Хехинген)
Айхсфелд
Местността Айхсфелд Айхсфелд (Eichsfeld) е историческа местност в югоизточна Долна Саксония, в северозападна Тюрингия и в североизтоцен Хесен между Харц и Вера.
Алтщат-Лехл
Позиция на Алтщат-Лехл в Мюнхен Алтщат-Лехл е 1-ви район на град Мюнхен, провинция Бавария, Германия, който включва историческите квартали Алтщат и Лехл (на баварски диалект: Oidstod и Lechl).
Алтвин (Айхщет)
Алтвин (Altwin; † 847 ?) е княжески епископ на Айхщет от 837 (?) до 847 (?) г.
Виж Регенсбург и Алтвин (Айхщет)
Алтман II фон Абенсберг
Алтман II фон Абенсберг (Altmann II von Abensberg; † сл. 1241) е благородник от баварската графска фамилия Абенсберги, господар на Абенсберг и на Щайн и от 1232 г.
Виж Регенсбург и Алтман II фон Абенсберг
Алрам I (Ортенбург)
Алрам I (Alram I, † пр. 1399) е граф на Ортенбург и граф на Дорфбах.
Виж Регенсбург и Алрам I (Ортенбург)
Албрехт фон Пфалц-Мозбах
Албрехт фон Пфалц-Мозбах, наричан и фон Байерн (Albrecht von Pfalz-Mosbach, von Bayern; * 6 септември 1440; † 20 август 1506, Заберн) от фамилията Вителсбахи, е от 1478 до 1506 г.
Виж Регенсбург и Албрехт фон Пфалц-Мозбах
Албрехт фон Абенсберг
Албрехт фон Абенсберг (Albrecht von Abensberg; † сл. 1407) е благородник от баварската графска фамилия Абенсберги, господар на Абенсберг в Бавария.
Виж Регенсбург и Албрехт фон Абенсберг
Албрехт VI (Бавария-Лойхтенберг)
Албрехт VI Баварски, наричан Лойхтенберг (Albrecht VI von Bayern, der Leuchtenberger; * 26 февруари 1584, Мюнхен; † 5 юли 1666, Мюнхен) от династията Вителсбахи, e херцог на Бавария-Лойхтенберг.
Виж Регенсбург и Албрехт VI (Бавария-Лойхтенберг)
Албрехт XV Нотхафт фон Вернберг
Албрехт XV Нотхафт фон Вернберг (Albrecht XV Nothafft zu Wernberg; * ок. 1401; † 15 октомври 1468, Кьоцтинг, Каринтия, Австрия) е благородник от род Нотхафт-Вернберг, господар на Вернберг в Бавария.
Виж Регенсбург и Албрехт XV Нотхафт фон Вернберг
Албрехт Алтдорфер
Албрехт Алтдорфер (Albrecht Altdorfer) е германски ренесансов художник и архитект, роден през 1480 година, починал през 1538 година.
Виж Регенсбург и Албрехт Алтдорфер
Албрехт Сигисмунд Баварски
Албрехт Сигисмунд (Сигмунд) Баварски (Albrecht Sigismund von Bayern, Albert Sigismund, Albert Sigmund; * 5 август 1623, Мюнхен; † 4 ноември 1685, Фрайзинг) от династията Вителсбахи, е от 1652 г.
Виж Регенсбург и Албрехт Сигисмунд Баварски
Алберт II фон Мозбург
Алберт II фон Мозбург (Albert II Graf von Moosburg; † 15 април 1260) е от 1249 г.
Виж Регенсбург и Алберт II фон Мозбург
Алберт II фон Боген
Алберт II фон Боген/Адалберт II фон Боген (Albert II von Bogen; Adalbert II von Bogen; † 13 януари 1146) от род Бабенберги от Австрия, е граф на Боген и Виндберг (1100 – 1146), граф в Донаугау, фогт на Регенсбург и Прюфенинг.
Виж Регенсбург и Алберт II фон Боген
Алберт фон Рехберг
Алберт (Албрехт) УлрихМаксимилиан ЕвстахКаспар Бернхард фон Рехберг-Ротенльовен-Хоенрехберг (Albert (Albrecht) Ulrich Maximilian Eustach Kaspar Bernhard Graf von Rechberg und Rothenlöwen zu Hohenrechberg; * 7 декември 1803 в Регенсбург; † 27 декември 1885 в дворец Донцдорф) от благородническия швабски род Рехберг е граф на Рехберг и Ротенльовен, в Хоенрехберг (при Швебиш Гмюнд), господар на Донцдорф, Вайсенщайн, Бьоменкирх, Рамсберг, Винцинген и Клайн-Сюсен (Вюртемберг) и Микхаузен (Бавария), наследствен член и президент (1860 – 1872) на камерата на съсловията на господарите в Кралство Вюртемберг, доживотен член на камерата на имперските съветници в Кралство Бавария.
Виж Регенсбург и Алберт фон Рехберг
Алберт фон Тьоринг-Щайн
Алберт фон Тьоринг-Щайн (Albert von Törring zu Stein; * 26 октомври 1578 в Щайн (част от Траунройт) в Бавария; † 12 април 1649 в Регенсбург) е граф от старата благородническа фамилия Тьоринг в Горна Бавария, епископ на Регенсбург (1613 – 1649).
Виж Регенсбург и Алберт фон Тьоринг-Щайн
Алберт фон Турн и Таксис (1867–1952)
Алберт (Албрехт) Мария Йозеф Максимилиан Ламорал фон Турн и Таксис (Albert (Albrecht) Maria Joseph Maximilian Lamoral 8.Fürst von Thurn und Taxis; * 8 май 1867, Регенсбург; † 22 януари 1952, Регенсбург) е от 26 юни 1867 г.
Виж Регенсбург и Алберт фон Турн и Таксис (1867–1952)
Алберт Ернст фон Вартенберг
Алберт Ернст фон Вартенберг (Albrecht Ernst Graf von Wartenberg; * 22 юли 1636, Мюнхен; † 9 октомври 1715, Регенсбург) от фамилията Вителсбахи, е граф на Вартенберг, вай-епископ на Регенсбург (1687 – 1715), титулар-епископ на Лаодикея във Фригия (1688) и историк.
Виж Регенсбург и Алберт Ернст фон Вартенберг
Алойз фон Рехберг
Алойз Франц Ксавер Максимилиан Франц фон Паула фон Рехберг и Ротенльовен-Хоенрехберг (Aloys Franz Xaver Maximilian Franz de Paula Graf von Rechberg und Rothenlöwen zu Hohenrechberg) от благородническия швабски род Рехберг е граф на Рехберг и Ротенльовен, в Хоенрехберг (при Швебиш Гмюнд), Донцдорф и др., 1787 г.
Виж Регенсбург и Алойз фон Рехберг
Александру Пицурка
Александру Пицурка е румънски футболист – нападател.
Виж Регенсбург и Александру Пицурка
Александер Фердинанд фон Турн и Таксис
Александер Фердинанд фон Турн и Таксис (Alexander Ferdinand von Thurn und Taxis; * 21 март 1704 във Франкфурт на Майн; † 17 март 1773 в Регенсбург) е третият княз на Турн и Таксис (1739 – 1773) и от 1739 г.
Виж Регенсбург и Александер Фердинанд фон Турн и Таксис
Алексиус Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн
Алексиус Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн (Alexius Fugger von Kirchberg und Weissenhorn; * 15 януари 1562 в Аделсхофен; † 10 август 1623 в Аделсхофен) е фрайхер на Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн, господар на Аделсхофен в област Фюрстенфелдбрук в Горна Бавария.
Виж Регенсбург и Алексиус Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн
Амалия фон Пфалц-Мозбах
Амалия фон Пфалц-Мозбах(Amalie fon Pfaz-Mosbach; * 1433; † 15 май 1483) от династията Вителсбахи, е пфалцграфиня от Пфалц-Мозбахи чрез женитба графиня на Ринек, Грюнсфелд, Лауда и Вилденщайн.
Виж Регенсбург и Амалия фон Пфалц-Мозбах
Амалия Баварска
Амалия Мария Баварска (Amalie Maria Herzogin in Bayern; Amalie in Bayern; * 24 декември 1865, Мюнхен; † 26 май 1912, Щутгарт) от рода Вителсбахи, е херцогиня на Бавария и чрез женитба 2.
Виж Регенсбург и Амалия Баварска
Анселм Франц фон Турн и Таксис
Герб на княжеската къща фон Турн и Таксис Анселм Франц фон Турн и Таксис (Anselm Franz von Thurn und Taxis; * 30 януари 1681 в Брюксел, Испанска Нидерландия; † 8 ноември 1739 в Брюксел, Австрийска Нидерландия) е вторият княз на Турн и Таксис (1714 – 1739) и като генерален наследствен пощенски майстер на имперската поща, Нидерландия и Бургундия и шеф на имперската поща на Свещената Римска империя (1714 – 1739).
Виж Регенсбург и Анселм Франц фон Турн и Таксис
Антон фон Ортенбург
Антон фон Ортенбург (Anton von Ortenburg, * 5 септември 1550, Аугсбург, † 23 май 1573, река Дунав, между Регенсбург и Келхайм) е имперски дворцов съветник във Виена и управител на Хайденхайм в Херцогство Вюртемберг.
Виж Регенсбург и Антон фон Ортенбург
Антон Карл фон Йотинген-Валерщайн
Йозеф Антон Карл фон Йотинген-Валерщайн (Joseph Anton Carl von Oettingen-Wallerstein; * 28 юни 1679 във Валерщайн; † 14 април 1738 във Виена) е граф на Йотинген-Валерщайн в Швабия, Бавария.
Виж Регенсбург и Антон Карл фон Йотинген-Валерщайн
Антон Ернст Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн
Дворец Гльот Антон Ернст Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн (Anton Ernst Graf Fugger zu Kirchberg und Weissenhorn, Herr zu Glött, Oberndorf und Hilgartsberg; * 15 май 1681; † 25 май 1745) от род Фугер е граф на Фугер-Кирхберг-Вайсенхорн в Бавария, господар на Гльот (в област Дилинген на Дунав), Оберндорф на Лех, Хилгартсберг при Хофкирхен на Дунав.
Виж Регенсбург и Антон Ернст Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн
Андреас фон Гунделфинген
Андреас фон Гунделфинген-Хеленщайн (Andreas von Gundelfingen-Hellenstein; † 14 декември 1313, Вюрцбург) е епископ на Вюрцбург (1303 – 1313).
Виж Регенсбург и Андреас фон Гунделфинген
Анна фон Нюрнберг
Анна фон Нюрнберг или Анна фон Цолерн-Нюрнберг (Anna von Nürnberg, Anna von Zollern-Nürnberg; * ок. 1314 в Нюрнберг; † сл. 1340) от род Хоенцолерн е бургграфиня от Нюрнберг и чрез женитба ландграфиня на Лойхтенберг (1328 – 1334).
Виж Регенсбург и Анна фон Нюрнберг
Анна фон Хенеберг-Шлойзинген
Анна фон Хенеберг-Шлойзинген (Anna von Henneberg-Schleusingen; † сл. 1409/1415) от фамилията на графовете на Хенеберг, е графиня на Хенеберг-Шлойзинген и чрез женитба господарка на Хайдек в Бавария.
Виж Регенсбург и Анна фон Хенеберг-Шлойзинген
Анна Мария фон Бранденбург-Байройт
Анна Мария фон Бранденбург-Байройт (Anna Maria von Brandenburg-Bayreuth; * 30 декември 1609, Байройт; † 8 май 1680, Йоденбург, Унгария) от фамилията Хоенцолерн, е принцеса от Бранденбург-Байройт и чрез женитба княгиня на Егенберг.
Виж Регенсбург и Анна Мария фон Бранденбург-Байройт
Анна Мария фон Ербах
Анна Мария фон Ербах(Anna Maria cu Erbach; * 5 юли 1603 в Михелщат; † 5 март 1663 във Вилденфелс) е графиня от Ербах-Фюрстенау и чрез женитба графиня на Золмс в Барут и Вилденфелс.
Виж Регенсбург и Анна Мария фон Ербах
Нордгау (Бавария)
Нордгау (Nordgau, Bayerischer Nordgau) е марка на Свещената Римска империя от 938 до 1004 г.
Виж Регенсбург и Нордгау (Бавария)
Нойщат ан дер Донау
Герб Църквата „Св. Лауренций“ с капелата „Св. Анна“ в Нойщат на Дунав Нойщат ан дер Донау (Neustadt an der Donau; Neustadt a.d.Donau) е град в района на Келхайм в Долна Бавария, Германия с 14 045 жители (към 31 декември 2017).
Виж Регенсбург и Нойщат ан дер Донау
Ръжена бира
Ръжената бира известна и като Роген бира (Roggenbier; Rye beer) е вид специална бира, тип ейл, която се прави на основата на малц от ръж, със съдържание на алкохол от 4 до 6 об.
Рудолф I фон Зигмаринген
Рудолф I фон Зигмаринген-Шпитценберг (Rudolf von Sigmaringen-Spitzenberg; * Хелфенщайн; † сл. 1147) е господар на Зигмаринген-Шпитценберг (близо до Кухен) в Баден-Вюртемберг.
Виж Регенсбург и Рудолф I фон Зигмаринген
Рудолф II
Рудолф II (Rudolf II; * 18 юли 1552, Виена; † 20 януари 1612, Прага, Бохемия) е император на Свещената Римска империя от 1576 до неговото абдикиране през 1611 г., крал на Бохемия (6 септември 1575 – 23 май 1611), крал на Унгария (25 септември 1572 – 25 юни 1608).
Рудолф фон Папенхайм
Рудолф фон Папенхайм (Rudolf von Pappenheim; † 1552) от рода на наследствените маршали на Папенхайм в Бавария, е господар на Тройхтлинген.
Виж Регенсбург и Рудолф фон Папенхайм
Рудолф фон Церинген
Рудолф фон Церинген (Rudolf von Zähringen, * ок. 1135, † 5 август 1191 в Хердерн при Фрайбург) от род Церинги е архиепископ на Майнц през 1160 г.
Виж Регенсбург и Рудолф фон Церинген
Рупрехт фон Пфалц-Мозбах
Рупрехт фон Пфалц-Мозбах(Ruprecht von Pfalz-Mosbach (Rupert); † 1 ноември 1465, Ибс, Австрия) е от 1457 до 1465 г.
Виж Регенсбург и Рупрехт фон Пфалц-Мозбах
Рупрехт фон Пфалц-Зимерн (1461 – 1507)
Рупрехт фон Пфалц-Зимерн (Ruprecht von Pfalz-Simmern, Rupert; * 16 октомври 1461, † 19 април 1507) е като Рупрехт II от 1492 до 1507 г.
Виж Регенсбург и Рупрехт фон Пфалц-Зимерн (1461 – 1507)
Рупрехт фон Регенсбург
Рупрехт фон Регенсбург(Ruprecht von Regensburg; † сл. 1035) от баварската фамилия фон Риденбург (Бабони) е граф и бургграф на Регенсбург.
Виж Регенсбург и Рупрехт фон Регенсбург
Руперт от Залцбург
Свети Руперт от Залцбург (heilige Rupert von Salzburg, Ruprecht, Hrodperht, Hrodpreht, Roudbertus, Rudbertus, Robert; * ок. 650, вер. във Вормс, † вер. 27 март 718, Вормс) е епископ на Вормс (–717), също първият епископ на Залцбург (696 – 718) и абат на манастир „Св.
Виж Регенсбург и Руперт от Залцбург
Ратисбона
#виж Регенсбург.
Размирици „хеп-хеп“
Хеп-хеп размириците, или хеп-хеп бунтове, от 1819 г.
Виж Регенсбург и Размирици „хеп-хеп“
Раймунд Фугер
Раймунд Фугер (Raimund Fugger; * 24 октомври 1489, Аугсбург; † 3 декември 1535, Микхаузен, Швабия, Бавария) е имперски граф на Фугер от линията „Лилията“ (фон дер Лилие), граф и господар на Кирхберг-Вайсенхорн, търговец и банкер.
Виж Регенсбург и Раймунд Фугер
Рапото I (Ортенбург)
Рапото I (Rapoto I, † 26 август 1186) от род Спанхайми и прародител на страничния клон на имперските графове на Ортенбург в Бавария.
Виж Регенсбург и Рапото I (Ортенбург)
Рапото III (Ортенбург)
Рапото III фон Ортенбург (Rapoto III, † 4 юни 1248) e граф на Ортенбург и Крайбург-Марквартщайн (1231 – 1248), пфалцграф на Бавария (1231 – 1248).
Виж Регенсбург и Рапото III (Ортенбург)
Рапото V (Бавария)
Рапото V (Rapoto V von Bayern, Rapoto II von Cham; † 14 април 1099, Регенсбург) от богатата фамилия Диполдинги-Рапотони, е пфалцграф на Бавария (1086 – 1099) и като Рапото II граф на Хам (1080 – 1099) и фогт.
Виж Регенсбург и Рапото V (Бавария)
Рихарда фон Спонхайм
Рихарда или Рихардис фон Спонхайм (Richarda/Richgardis/Richgard von Sponheim; Richarda fon Levanthal; * ок. 1070; † ок. 1112 или ок. 10/11 април 1130) от род Спанхайми, е графиня от Спанхайм и чрез женитби графиня на Шварценбург, маркграфиня на Марка Истрия и Крайна, графиня на Дисен и халграфиня (солница) в Райхенхал.
Виж Регенсбург и Рихарда фон Спонхайм
Ростислав (Великоморавия)
Ростислав (Rastislav; Rostislav; Rastiz; Ραστισλάβος) (починал след 870), е вторият княз на Великоморавия между 846 и 870 година.
Виж Регенсбург и Ростислав (Великоморавия)
Родословие на Агилолфингите
Родословен списък на Агилолфингите (Agilolfinger) като херцози на Бавария от 6 до 8 век.
Виж Регенсбург и Родословие на Агилолфингите
Реция
Реция или Ретия (Raetia, Rhaetia, е римска прокураторска провинция, влизаща в състава на Римската империя в продължение на няколко столетия (от 1 в. н.е. до 5 в. н.е.). Смята се, че името на провинцията произлиза от наименованието на едно от келтските племена, населявали тази територия – рети.
Реген (река)
Реген (Regen; Řezná) е река, дълга 190,93 km, в Чехия и преди всичко в Източна Бавария, Германия.
Рената Лотарингска
Рената Лотарингска (Renata von Lothringen; * 20 април 1544, Нанси; † 22 май 1602, Мюнхен) от дома на Лотарингиите, е херцогиня на Бавария от 1579 до 1597 г.
Виж Регенсбург и Рената Лотарингска
Суплинбурги
Суплинбургите (Supplinburger; Süpplingenburg) са фамилията на римско-германския император Лотар III.
Станислав Памукчиев
Станислав Минков Памукчиев е български художник.
Виж Регенсбург и Станислав Памукчиев
Стефан II (Бавария)
Стефан II Баварски (Stephan II von Bayern, Stephan mit der Hafte; * 1319; † май 1375, Ландсхут или Мюнхен) е херцог на херцогство Бавария от 1347 г.
Виж Регенсбург и Стефан II (Бавария)
Стефан III (Бавария)
Стефан III (Stephan III.; Stephan der Kneißel, Stephan der Prächtige; * 1337; † 25 септември 1413, манастир Нидершьоненфелд) от династията на Вителсбахите, e от 1375 г.
Виж Регенсбург и Стефан III (Бавария)
Симоне Лаудер
Симоне Лаудер (Simone Laudehr) (родена 12 юли 1986) е германска футболистка.
Виж Регенсбург и Симоне Лаудер
Славчо Загоров
Загоров (на задния ред, отдясно) с други членове на ръководството на Българското икономическо дружество Славчо Димитров Загоров е български и австрийски икономист, статистик и политик.
Виж Регенсбург и Славчо Загоров
София фон Цвайбрюкен-Биркенфелд
София фон Цвайбрюкен-Биркенфелд (Sophie zu Zweibrücken-Birkenfeld; * 29 март 1593, Ансбах; † 16 ноември 1676, Нойенщайн) от фамилията Вителсбахи, е пфалцграфиня от Пфалц-Цвайбрюкен-Биркенфелд и чрез женитба графиня на Хоенлое-Нойенщайн-Вайкерсхайм.
Виж Регенсбург и София фон Цвайбрюкен-Биркенфелд
Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа
Това е неизчерпателен списък на обектите от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа.
Виж Регенсбург и Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа
Списък на териториите в Свещената Римска империя
Списъкът на териториите в Свещената Римска империя съдържа териториите, които са влизали в нея.
Виж Регенсбург и Списък на териториите в Свещената Римска империя
Списък на градовете в Германия
Местонахождение на големите градове в Германия Списък на градовете в Германия с над 100 000 души.
Виж Регенсбург и Списък на градовете в Германия
Списък на маркграфовете и херцозите на Австрия през Средновековието
alt.
Виж Регенсбург и Списък на маркграфовете и херцозите на Австрия през Средновековието
Спитигнев II (Бохемия)
Спитигнев II (1031 – 28 януари 1061) e херцог на Бохемия от март 1055 до смъртта си през 1061.
Виж Регенсбург и Спитигнев II (Бохемия)
Себастиан Вунибалд фон Валдбург-Цайл
Себастиан Вунибалд фон Валдбург-Цайл (Sebastian Wunibald Graf von Waldburg-Zeil; * 31 януари 1636; † 15 юни 1700, Виена) е фрайхер на Валдбург, граф на Цайл в Марщетен, наследствен трушсес, господар на Вурцах, Марщетен, Алтмансхофен, Волфек и Валдзее, императорски таен съветник и президент на имперския дворцов съвет.
Виж Регенсбург и Себастиан Вунибалд фон Валдбург-Цайл
Северин Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн
Северин Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн (Severin Freiherr Fugger von Kirchberg-Weissenhorn; * 29 март 1551; † 15 февруари 1601, Швабмюнхен) от фамилията Фугер от линията „Лилията“ (фон дер Лилие) от Аугсбург, е фрайхер на Фугер и господар на Кирхберг-Вайсенхорн и Швабмюнхен (1575 – 1601), херцогски баварски „кемерер-мундшенк“, управител на Фридберг.
Виж Регенсбург и Северин Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн
Туто (Регенсбург)
Туто (Tuto, † 10 октомври 930) е деветият епископ на Регенсбург от 893 до 930 г.
Виж Регенсбург и Туто (Регенсбург)
Турн и Таксис
Турн и Таксис (Thurn und Taxis) е немски висш аристократичен род, който живее в Регенсбург от 1748 г.
Виж Регенсбург и Турн и Таксис
Траян Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн
Траян Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн (Trajan Fuger von Kirchberg und Weissenhorn, Herr von Untersulmentingen; * 17 февруари 1571; † 30 юли 1609 в Унтерзулментинген) е фрайхер от род Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн, господар на Унтерзулментинген (част от Лаупхайм) в Баден-Вюртемберг (1575 – 1609).
Виж Регенсбург и Траян Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн
Тридесетгодишна война
Тридесетгодишната война (Dreißigjähriger Krieg) обхваща времето от 23 май 1618 до 24 окт.
Виж Регенсбург и Тридесетгодишна война
Трета Бундеслига
Трета Бундеслига е третата футболна дивизия на Германия и най-високата аматьорска класа на страната.
Виж Регенсбург и Трета Бундеслига
Тереза Кунегунда Собиеска
Тереза Кунегунда Каролина Собиеска (Teresa Kunegunda Sobieska, Therese Kunigunde Karoline Sobieska; * 4 март 1676, Варшава; † 10 март 1730, Венеция) е принцеса от Полша и чрез женитба курфюрстиня на Курфюрство Бавария (1695 – 1726), регентка на курфюрството (1704 – 1705).
Виж Регенсбург и Тереза Кунегунда Собиеска
Тереза Матилда фон Мекленбург-Щрелиц
Герб на Турн и Таксис Принцеса Тереза фон Мекленбург-Щрелиц, княгиня фон Турн и Таксис, 1800 Тереза Матилда Амалия фон Мекленбург-Щрелиц (Therese Mathilde Amalie von Mecklenburg-Strelitz; * 5 април 1773 в Хановер; † 12 февруари 1839 в дворец Таксис при Дишинген) е херцогиня от Мекленбург-Щрелиц и чрез женитба княгиня на Турн и Таксис (1805 – 1827).
Виж Регенсбург и Тереза Матилда фон Мекленбург-Щрелиц
Темпи (Аризона)
Темпи (Tempe) е град в щата Аризона, САЩ.
Виж Регенсбург и Темпи (Аризона)
Теодо I
Теодо I (Theodo I.; * пр. 630; † 680) от династията на Агилолфингите, е херцог на Бавария (provincia baiuvariorum) от 640 до 680 година.
Теодо III
Теодо III (Theodo III.; * 770; † сл. 793) e през 776 г.
Теодерих фон Абенсберг
Теодерихфон Абенсберг също Дитрихи Теодорих(Theoderich (Dietrich, Theodorich) von Abensberg; † 5 ноември 1383) е 36-ият епископ на Регенсбург и княжески епископ на имперския манастир Регенсбург от 1381 до 1383 г.
Виж Регенсбург и Теодерих фон Абенсберг
Ута фон Дисен
Ута фон Дисен (Uta von Diessen; † 9 февруари 1086) от династията Дисен-Андекс, е чрез женитба графиня фон Рот и пфалцграфиня на Бавария (1055 – 1086).
Виж Регенсбург и Ута фон Дисен
Удалрих II (Айхщет)
УдалрихII/УлрихII фон Айхщет (Udalrich II/Ulrich II Bischof von Eichstätt; † 3 септември 1125, Айхщет) е княжески епископ на Айхщет (1117 – 1125).
Виж Регенсбург и Удалрих II (Айхщет)
Удо (граф на Лангау)
Удо (830 – 879) от династията Конрадини, е граф в Лангау през 860/879 г.
Виж Регенсбург и Удо (граф на Лангау)
Уилям III
Уилям III Оран(ж)ски или Вилем ван Орание-Насау (Willem van Oranje; Willem Hendrik van Oranje-Nassau; William of Orange) е принц на Оранж (1650 – 1702), щатхаутер на Нидерландия (юли 1672 – 8 март 1702) и крал на Англия и Шотландия (1689 – 1702).
Улрих I фон Абенсберг
УлрихI фон Абенсберг (Ulrich I von Abensberg; † 1299/сл. 1300) е благородник от баварската графска фамилия Абенсберги, господар на Абенсберг и на Щайн, и фогт на манастир Рор.
Виж Регенсбург и Улрих I фон Абенсберг
Улрих I фон Хелфенщайн
УлрихI (V) фон Хелфенщайн (Ulrich I (V) von Helfenstein; † сл. 1241) е граф на Хелфенщайн (1200 – 1241) и на Шпитценберг (близо до Кухен) в Баден-Вюртемберг.
Виж Регенсбург и Улрих I фон Хелфенщайн
Улрих III (I) фон Пернег
Тайя Останки от замък Вайтенег на Дунав (2018) УлрихIII (I) фон Пернег (Ulrich III.; † ок. 1170/сл. 1172) от рода на графовете на дворец Раабс на Тайя в Долна Австрия е господар на Дегендорф (ок.
Виж Регенсбург и Улрих III (I) фон Пернег
Улрих III фон Абенсберг
УлрихIII фон Абенсберг (Ulrich III von Abensberg; † 30 август 1367) е благородник от баварската графска фамилия Абенсберги, господар на Абенсберг в Бавария и фогт на Рор.
Виж Регенсбург и Улрих III фон Абенсберг
Улрих IV фон Абенсберг
УлрихIV фон Абенсберг (Ulrich IV von Abensberg; † между 13 март 1374/16 декември 1375) е благородник от фамилията Абенсберг в района на Келхайм в Бавария.
Виж Регенсбург и Улрих IV фон Абенсберг
Улрих фон Папенхайм
Герб на маршалите фон Папенхайм Герб на Папенхайм Замък Папенхайм Дворец Швиндег Улрихфон Папенхайм (Ulrich von Pappenheim; * ок. 1500 в Тройхтлинген; † 1539) е наследствен маршал на Папенхайм-Тройхтлинген в Бавария, и господар на Швиндег и „пфлегер“ на Реденбург.
Виж Регенсбург и Улрих фон Папенхайм
Футбол на летните олимпийски игри 1972
А.
Виж Регенсбург и Футбол на летните олимпийски игри 1972
Франц Албрехт фон Саксония-Лауенбург
Франц Албрехт фон Саксония-Лауенбург (Franz Albrecht von Sachsen-Lauenburg, * 31 октомври 1598, † 10 юни 1642 в Швайдниц) от род Аскани е принц от Саксония-Лауенбург и императорски и саксонски фелдмаршал през Тридесетгодишната война.
Виж Регенсбург и Франц Албрехт фон Саксония-Лауенбург
Франц Филип фон Щернберг
Франц (Франтишек) Филип фон Щернберг (Franz Philipp Graf von Sternberg; František Filip hrabě ze Šternberka; * 21 август 1708 в Прага; † 9 януари 1786 във Виена) е граф на Щернберг, австрийски дипломат и политик, дворцов министър на Мария Терезия (1765 – 1780).
Виж Регенсбург и Франц Филип фон Щернберг
Франц Хайнрих Кемерер фон Вормс
Франц ХайнрихКемерер фон Вормс/Франц Хайнрихфон Далберг (Franz Heinrich Kämmerer von Worms Freiherr von Dalberg; Franz Heinrich von Dalberg; * 8 февруари 1716, Хернсхайм (Вормс) или в Хайделберг; † 9 декември 1776, замък Фридберг, погребан в Хернщайн при Вормс) е немски благородник, „кемерер“, господар на Вормс в Рейнланд-Пфалц, фрайхер на Далберг при Бад Кройцнахи бургграф на замък Фридберг в Хесен.
Виж Регенсбург и Франц Хайнрих Кемерер фон Вормс
Франц Вилхелм фон Вартенберг
Франц Вилхелм, граф фон Вартенберг (Franz Wilhelm Kardinal Reichsgraf von Wartenberg; * 1 март 1593, Мюнхен; † 1 декември 1661, Регенсбург) е кардинал, значим княжески княжески епископ на Оснабрюк (1625 – 1661) и Регенсбург (1649 – 1661) и ръководи епископствата Ферден (1630 – 1631) и Минден (1631 – 1648) от страничната линия Бавария-Мюнхен на княжеската фамилия Вителсбах.
Виж Регенсбург и Франц Вилхелм фон Вартенберг
Франц Георг Карл фон Метерних
Останки от замък Винебург Франц Георг Карл Йозеф Йохан Непомук фон Метерних(Franz Georg Karl Joseph Johann Nepomuk von Metternich; * 9 март 1746 в Кобленц; † 11 август 1818 във Виена) е граф, от 1803 г.
Виж Регенсбург и Франц Георг Карл фон Метерних
Франц Ернст Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн
Франц Ернст Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн (Franz Ernst Fugger Graf zu Kirchberg (Kirchheim)-Weissenhorn; * 18 септември 1648, Гльот; † 14 март 1711, Инсбрук) от род Фугер, е граф на Кирхберг-Вайсенхорн в Бавария.
Виж Регенсбург и Франц Ернст Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн
Франц Евзебиус фон Траутзон
Останки от замък Фалкенщайн Франц Евзебиус фон Траутзон (Franz Eusebius von Trautson; * 30 януари 1642 във Виена; † 30 юни 1728 в Инсбрук) от род Траутзон е имперски граф на Фалкенщайн в Долна Австрия.
Виж Регенсбург и Франц Евзебиус фон Траутзон
Франц Леополд фон Залм-Нойбург
Франц Леополд Игнац фон Залм-Нойбург (Franz Leopold Ignaz von Salm-Neuburg; * 1648; † 11 ноември 1702) е граф на Залм–Нойбург.
Виж Регенсбург и Франц Леополд фон Залм-Нойбург
Франц Йозеф фон Турн и Таксис
Франц Йозеф Максимилиан Мария Антониус Игнациус Ламорал фон Турн и Таксис (Franz Joseph Fürst von Thurn und Taxis; Franz Joseph Maximilian Maria Antonius Ignatius Lamoral, Fürst von Thurn und Taxis; * 21 декември 1893, Регенсбург; † 13 юли 1971, Регенсбург) е наследствен принц до 1918 г.
Виж Регенсбург и Франц Йозеф фон Турн и Таксис
Франц Йозеф Щраус
Франц Йозеф Щраус (Franz Josef Strauss) е германски политик, консерватор, член на Християнсоциалния съюз, чийто председател е от 1961 г.
Виж Регенсбург и Франц Йозеф Щраус
Франческо де Медичи
Франчèско де Мèдичи (Francesco de' Medici; * 16 октомври 1614, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 25 юли 1634, Регенсбург, Регенсбургско епископство) от фамилията Медичи, е принц от Тоскана и военен.
Виж Регенсбург и Франческо де Медичи
Фридрих I (Швабия)
ФридрихI (Friedrich I von Hohenstaufen; * 1050; † пр. 21 юли 1105) e от 1079 до смъртта си първият херцог на Швабия от фамилията Хоенщауфен.
Виж Регенсбург и Фридрих I (Швабия)
Фридрих I фон Пфалц-Зимерн
ФридрихI (Friedrich I von Pfalz-Simmern, der Hunsrücker; * 24 април 1417; † 29 ноември 1480, Зимерн/Хунсрюк) от династията Вителсбахи, е от 1459 до 1480 г.
Виж Регенсбург и Фридрих I фон Пфалц-Зимерн
Фридрих I фон Регенсбург
ФридрихI фон Регенсбург или ФридрихII фон Дисен (Fridrih I von Regensburg, Friedrich II von Dießen, * 1005, † ок. 24 януари 1075, манастир „Св. Блазиен“, Шварцвалд) е граф на Семпт, граф на графство Дисен-Андекс, катедрален фогт на Регенсбург.
Виж Регенсбург и Фридрих I фон Регенсбург
Фридрих I фон Тьоринг
ФридрихI фон Тьоринг 'Стари' (Friedrich I von Törring 'der Ältere'; † 16 октомври 1279) е благородник от фамилията „Тьоринг“ в район Траунщайн и бургграф на замък Титмонинг в Бавария.
Виж Регенсбург и Фридрих I фон Тьоринг
Фридрих I фон Шварценбург
ФридрихI фон Шварценбург (Friedrich I von Schwarzenburg; * ок. 1075; † 5 октомври 1131, замък Волкенбург, Кьонигсвинтер) е архиепископ на Кьолн от 1100 до 1131 г.
Виж Регенсбург и Фридрих I фон Шварценбург
Фридрих I бургграф фон Регенсбург
ФридрихI фон Регенсбург (Friedrich I Burggraf von Regensburg; † ок. 17 юли 1181) от баварската фамилия фон Риденбург (Бабони) е бургграф на Регенсбург (1154), граф на Риденбург (1171) в Долна Бавария.
Виж Регенсбург и Фридрих I бургграф фон Регенсбург
Фридрих II фон Регенсбург
ФридрихII фон Регенсбург (Friedrich II (I) Domvogt von Regensburg; † сл. 1095/1100) е германски благородник, катедрален фогт на Регенсбург.
Виж Регенсбург и Фридрих II фон Регенсбург
Фридрих II фон Хайдек
ФридрихII фон Хайдек (Friedrich II, Herr zu Heideck-Lichtenau; * ок.1350/1355; † 9 май 1423) е господар на Хайдек-Лихтенау, майор в Нюрнберг.
Виж Регенсбург и Фридрих II фон Хайдек
Фридрих II фон Берг
ФридрихII фон Берг (Friedrich von Berg; * ок. 1120; † 15 декември 1158 при Павия), е като ФридрихII от 1156 до 1158 г.
Виж Регенсбург и Фридрих II фон Берг
Фридрих III (Свещена Римска империя)
ФридрихIII Хабсбургски (Friedrich III.; * 21 септември 1415, † 19 август 1493) е ерцхерцог на Австрия (под името ФридрихV) от 1424 г., германски крал (под името ФридрихIV) от 1440 г.
Виж Регенсбург и Фридрих III (Свещена Римска империя)
Фридрих III фон Регенсбург
ФридрихIII фон Регенсбург също ФридрихII фон Боген (Friedrich III Domvogt von Regensburg; Friedrich II von Bogen; † 29 октомври 1120) е граф на Боген и катедрален (дом) фогт на Регенсбург.
Виж Регенсбург и Фридрих III фон Регенсбург
Фридрих IV (Нюрнберг)
ФридрихIV фон Цолерн-Нюрнберг (Friedrich IV, Burggraf von Nürnberg; * 1287; † 19 май 1332) от рода Хоенцолерн е бургграф на Нюрнберг от 1300 до 1332 г.
Виж Регенсбург и Фридрих IV (Нюрнберг)
Фридрих фон Фюрстенберг (дипломат)
Фридрихфон Фюрстенберг (Friedrich von Fürstenberg; * 31 октомври 1618 в Кьонигщайн; † 7 юли 1662 в дворец Хердринген в Арнсберг) е от 1660 г.
Виж Регенсбург и Фридрих фон Фюрстенберг (дипломат)
Фридрих фон Фюрстенберг (ланддрост)
Фридрихфон Фюрстенберг (Friedrich von Fürstenberg; * 1 март 1576 в замък Билщайн в Зауерланд; † 9 август 1646 в Бон) е благородник от род Фюрстенберг, „Ланд-дрост“ на Курфюрство Кьолн в Херцогство Вестфалия, наследствен господар на Билщайн и Фредебург също собственик в Хердринген в Арнсберг и други.
Виж Регенсбург и Фридрих фон Фюрстенберг (ланддрост)
Фридрих фон Хоенцолерн
ФридрихВиктор Пиус Александер Леополд Карл Теодор Фердинанд фон Хоенцолерн-Зигмаринген (Friedrich Viktor Pius Alexander Leopold Karl Theodor Ferdinand von Hohenzollern-Sigmaringen; * 30 август 1891, Хайлгендам, Мекленбург; † 6 февруари 1965, Краухенвиз, Баден-Вюртемберг) от род Хоенцолерн, е принц на Хоенцолерн-Зигмаринген (1927 – 1965).
Виж Регенсбург и Фридрих фон Хоенцолерн
Фридрих фон Хоенцолерн-Зигмаринген
Принц Фридрихфон Хоенцолерн-Зигмаринген ФридрихЕвгений Йохан фон Хоенцолерн-Зигмаринген (Friedrich Eugen Johann Prinz von Hohenzollern-Sigmaringen; * 25 юни 1843 в дворец Инцигхофен, район Зигмаринген; † 2 декември 1904 в Мюнхен) от род Хоенцолерн е принц от Хоенцолерн-Зигмаринген и генерал на кавалерията на пруската армия.
Виж Регенсбург и Фридрих фон Хоенцолерн-Зигмаринген
Фридрих фон Цолерн
Фридрихфон Цолерн (Friedrich von Zollern, * пр. 1325, † пр. 21 февруари 1368) от франкския род Хоенцолерн е княжески епископ на Регенсбург (1340–1365).
Виж Регенсбург и Фридрих фон Цолерн
Фридрих фон Васербург
ФридрихI/II фон Васербург (Friedrich I/II von Wasserburg; † ок. 1030) е граф на Горен Изар и на Васербург.
Виж Регенсбург и Фридрих фон Васербург
Фридрих фон Луксбург
Ашах) Дворец/музей АшахФридрихРайнхард Карл Лудвиг фон Луксбург (Friedrich Reinhard Karl Ludwig Graf von Luxburg; * 21 август 1829 в Лаубегаст (в Дрезден); † 23 ноември 1905 във Вюрцбург) е рицар, имперски граф на дворец Луксбург в Егнахна Боденското езеро, кралски баварски кемерер и президент на управлението на Долна Франкония.
Виж Регенсбург и Фридрих фон Луксбург
Фридрих VI (Швабия)
ФридрихVI (Friedrich VI; * февруари или 16 април 1167, Модиляна, провинция Форли-Чезена, † 20 януари 1191, Акон) от династията Хоенщауфен, е херцог на Швабия от 1170 г.
Виж Регенсбург и Фридрих VI (Швабия)
Фридрих Август фон Харах-Рорау
ФридрихАвгуст Гервазиус Протазиус фон Харах-Рорау-Танхаузен (Friedrich August Gervasius Protasius Graf von Harrach zu Rohrau und Thannhausen) е граф на Харах-Рорау и Танхаузен, дипломат на Хабсбургите, щатхалтер и губернатор на Австрийска Нидерландия (1741 – 1744), на края маршал на Долна Австрия.
Виж Регенсбург и Фридрих Август фон Харах-Рорау
Фридрих Албрехт фон дер Шуленбург
ФридрихАлбрехт фон дер Шуленбург (Friedrich Albrecht, Graf von der Schulenburg * 18 юни 1772, Дрезден; † 12 септември 1853, Клостерроде, днес част от Бланкенхайм) от род „фон дер Шуленбург“ е граф на Клостерроде.
Виж Регенсбург и Фридрих Албрехт фон дер Шуленбург
Фридрих Мелхиор Грим
ФридрихМелхиор барон фон Грим (Friedrich Melchior, Baron von Grimm) е немски писател на френски и немски език, литературен и музикален критик и дипломат.
Виж Регенсбург и Фридрих Мелхиор Грим
Фробен Фердинанд (Фюрстенберг-Мьоскирх)
Фробен Фердинанд Доминик Христоф фон Фюрстенберг-Мьоскирх(Froben Ferdinand Dominik Christoph zu Fürstenberg-Mößkirch; Franz Ferdinand Maria zu Fürstenberg; * 6 август 1664, Мескирх; † 4 април 1741) от род Фюрстенберг, е от 1716 г.
Виж Регенсбург и Фробен Фердинанд (Фюрстенберг-Мьоскирх)
Файт фон Папенхайм
Файт (Витус) фон Папенхайм (Viet (Vitus) von Pappenheim; * 16 юни 1535, Швиндег; † 18 юни 1600, Вилдбад при Вемдинг) е наследствен маршал на Папенхайм и господар на Тройхтлинген в Бавария.
Виж Регенсбург и Файт фон Папенхайм
Файт фон Тьоринг-Жетенбах
Дворец ЖетенбахДворец Зеефелд Файт фон Тьоринг-Жетенбах(Veit von Törring-Jettenbach; * 1461; † 19 юли 1503) е благородник от фамилията Тоеринг/Тьоринг, господар на Зеефелд, Жетенбахи Винхьоринг в Горна Бавария.
Виж Регенсбург и Файт фон Тьоринг-Жетенбах
Филип (Пфалц)
Филип (Philipp der Aufrichtige, Philipp der Edelmütige;* 14 юли 1448, Хайделберг; † 28 февруари 1508, Гермерсхайм) от фамилията на Вителсбахите, е пфалцграф и от 1476 до 1508 г.
Виж Регенсбург и Филип (Пфалц)
Филип (Пфалц-Нойбург)
Филип (Philipp der Streitbare; * 12 ноември 1503, Хайделберг; † 4 юли 1548, Хайделберг) от фамилията Вителсбахи, e пфалцграф и херцог на Пфалц-Нойбург от 1505 до 1541 г.
Виж Регенсбург и Филип (Пфалц-Нойбург)
Филип II фон Боланден
Филип II фон Боланден (Philipp III von Bolanden; † 1187/1198) е господар на Боланден и Фалкенщайн в Пфалц.
Виж Регенсбург и Филип II фон Боланден
Филип Хуго Вамболт фон Умщат
Филип Нери Хуго Франц Симеон Мария Георг Хуберт Вамболт фон Умщат (Philipp Neri Hugo Franz Simeon Maria Georg Hubert Freiherr Wamboldt von Umstadt; * 1 януари 1881 в Ашафенбург; † 8 март 1946 в Регенсбург) е фрайхер от стария рицарски род „Вамболдт фон Умщат“ от Рейнланд-Хесен в Нидагау.
Виж Регенсбург и Филип Хуго Вамболт фон Умщат
Филип Мъдри фон Геминген
Филип Мъдри фон Геминген (Philipp der Weise von Gemmingen; * 1518; † 1571 в Бьорингсвайлер, днес в Гросерлах) е благородник от II.
Виж Регенсбург и Филип Мъдри фон Геминген
Филип Баварски
Филип Вилхелм Баварски (Philipp Wilhelm von Bayern; * 9/22 септември 1576, Мюнхен; † 21/18 май 1598, Дахау) от династията Вителсбахи, е княз-епископ на Регенсбург (1579 – 1598) и от 1596 г.
Виж Регенсбург и Филип Баварски
Фердинанд I (Свещена Римска империя)
Фердинанд I (Ferdinand I; * 10 март 1503, † 25 юли 1564) е монархот династията на Хабсбургите.
Виж Регенсбург и Фердинанд I (Свещена Римска империя)
Фердинанд II (Свещена Римска империя)
Фердинанд II Хабсбург (9 юли 1578 – 15 февруари 1637), император на Свещената Римска империя от 1619 до 1637 г.
Виж Регенсбург и Фердинанд II (Свещена Римска империя)
Фердинанд IV Хабсбург
Фердинанд IV (Ferdinand IV, Ferdinand Franz; * 8 септември 1633, Виена; † 9 юли 1654, Виена) от династията Хабсбург, е ерцхерцог на Австрия, от 1653 до 1654 г.
Виж Регенсбург и Фердинанд IV Хабсбург
Фердинанд фон Атемс
Фердинанд фон Атемс (Ferdinand von Attems) е от 1630 г.
Виж Регенсбург и Фердинанд фон Атемс
Фердинанд фон Траутмансдорф-Вайнсберг
Франц Фердинанд фон Траутмансдорф-Вайнсберг (Franz Ferdinand Reichsfürst von und zu Trauttmansdorff-Weinsberg) е 1.
Виж Регенсбург и Фердинанд фон Траутмансдорф-Вайнсберг
Фердинанд Август фон Лобковиц
Фердинанд Август Леополд фон Лобковиц (Ferdinand August Leopold von Lobkowitz; Ferdinand z Lobkowicz; * 7 септември 1655 в Нойщат ан дер Валднах; † 3 октомври 1715 във Виена) е бохемски 3.
Виж Регенсбург и Фердинанд Август фон Лобковиц
Фердинанд Баварски (1550 – 1608)
Фердинанд Баварски (Ferdinand von Bayern; * 20 януари 1550, Ландсхут; † 30 януари 1608, Мюнхен) е принц на Бавария, генерал и основател на Вителсбахската странична линия на графовете на Вартенберг.
Виж Регенсбург и Фердинанд Баварски (1550 – 1608)
Фенер (архитектура)
Църквата „Св. Петър“ в Рига, Латвия, с три фенера и три леко издути купола и навес с остър шпил Фенер (означаващо: светлина, факла) в архитектурата се нарича една овална, квадратна или многоъгълна кулообразна наставка с големи прозоречни отвори, изградена върху купол или друго покривно покритие, която служи за пропускане на естествената дневна светлина във вътрешността на сградата.
Виж Регенсбург и Фенер (архитектура)
Хуан Австрийски
Хуан Австрийски е испански военачалник, генералисимус, извънбрачен син на императора на Свещената Римска империя и крал на Испания Карл V. Негова майка е Барбара Бломберг.
Виж Регенсбург и Хуан Австрийски
Хартвиг I фон Спанхайм
Хартвиг I фон Спанхайм (Hartwig I von Spanheim, † 3 март 1126) от род Спанхайми, е епископ на Регенсбург от 1105 до 1126 г.
Виж Регенсбург и Хартвиг I фон Спанхайм
Хартвиг II фон Спанхайм
Хартвиг II фон Спанхайм (Hartwig II von Spanheim; Hartwig II von Ortenburg; † 22 август 1164, Регенсбург) от род Спанхайми, е 22.
Виж Регенсбург и Хартвиг II фон Спанхайм
Хазига фон Дисен
Хазига (Хадегунде) фон Дисен (Haziga, Hadegunde von Diessen; Haziga von Scheyern; * ок. 1040, † 1 август 1104) е графиня на Шайерн в Бавария.
Виж Регенсбург и Хазига фон Дисен
Хайнц-Йозеф Стамел
Хайнц-Йозеф Стамел (Heinz-Josef Stammel) е германски писател на бестселъри в жанра уестърн, изследовател на индианската история, журналист и пресфотограф.
Виж Регенсбург и Хайнц-Йозеф Стамел
Хайнрих (Швайнфурт)
Хайнрихфон Швейнфурт (* пр. 980, † 18 септември 1017) от род Швайнфурти е маркграф на Швайнфурт.
Виж Регенсбург и Хайнрих (Швайнфурт)
Хайнрих I (Ройс-Шлайц)
Дворец Кьостриц ХайнрихI Ройс-Шлайц (Heinrich I Graf Reuss zu Schleiz; * 26 март 1639 в Шлайц; † 18 март 1692 в Кьостриц) е граф на Ройс-Шлайц, господар на Шлайц (1666 – 1673), граф Ройс фон Шлайц (1673 – 2692), граф и господар на Плауен-Грайц, Кранихфелд, Гера, Шлайц и Лобенщайн, издигнат на имперски граф на 26 август 1673 г.
Виж Регенсбург и Хайнрих I (Ройс-Шлайц)
Хайнрих I (Бавария)
ХайнрихI (Heinrich I.; * 919/922, Нордхаузен; † 1 ноември 955, Херцберг) от род Лиудолфинги (Саксонска династия), e херцог на Бавария от 952 до 955 г.
Виж Регенсбург и Хайнрих I (Бавария)
Хайнрих I фон Регенсбург
ХайнрихI фон Регенсбург (Heinrich I von Regensburg; † сл. 30 септември 1083) от баварската фамилия фон Риденбург (Бабони) е бургграф и граф на Регенсбург и граф на Зинцинг.
Виж Регенсбург и Хайнрих I фон Регенсбург
Хайнрих I фон Волфратсхаузен
ХайнрихI фон Волфратсхаузен (Heinrich I von Wolfratshausen; Hainricum episcopum Ratisponensem; † 11 май 1155) от страничната линия Волфратсхаузен на династията Андекс-Дисен е 21.
Виж Регенсбург и Хайнрих I фон Волфратсхаузен
Хайнрих I фон Лехсгемюнд
ХайнрихI фон Лехсгемюнд (Heinrich I von Lechsgemünd; * ок. 1070; † 11 март 1142) е граф на Лехсгемюнд-Фронтенхаузен в Бавария.
Виж Регенсбург и Хайнрих I фон Лехсгемюнд
Хайнрих II Язомиргот
ХайнрихII (Heinrich II, Jasomirgott; * 1107; † 13 януари 1177, Виена), известен като ХайнрихЯзомиргот от династията Бабенберги, е пфалцграф при Рейн през периода 1140 – 1141, маркграф на Австрия (1141 – 1156), а като ХайнрихXI също херцог на Бавария (1141 – 1156) и 1-ви херцог на Австрия (1156 – 1177).
Виж Регенсбург и Хайнрих II Язомиргот
Хайнрих III (Ройс-Шлайц)
ХайнрихIII Ройс-Шлайц (Heinrich III Graf Reuss-Schleiz; * 31 октомври 1603 в Гера; † 12 юли 1640 в Карлсбад/Карлови Вари) е граф на Ройс-Шлайц, господар на Грайц и Кранихфелд.
Виж Регенсбург и Хайнрих III (Ройс-Шлайц)
Хайнрих III фон Регенсбург
ХайнрихIII фон Регенсбург (Heinrich III von Regensburg; † ок. 27 ноември 1174) от баварската фамилия фон Риденбург (Бабони) е бургграф на Регенсбург, фогт на Св.
Виж Регенсбург и Хайнрих III фон Регенсбург
Хайнрих фон Папенхайм
ХайнрихI (XI) фон Папенхайм (Heinrich (I/XI) von Pappenheim; * ок. 1400/пр. 1413; † 1482 или 1484) е имперски наследствен маршал на Папенхайм в Бавария, императорски съветник и основател на линията Папенхайм в Алгой и Щюлинген.
Виж Регенсбург и Хайнрих фон Папенхайм
Хайнрих V (Бавария)
ХайнрихV (Heinrich I. von Luxemburg; * 960; † 27 февруари 1026) от Дом Люксембурги, е граф на Люксембург (като ХайнрихI) от 998 до 1026 г.
Виж Регенсбург и Хайнрих V (Бавария)
Хайнрих V фон Шаунберг
ХайнрихV фон Шаунберг (Heinrich V von Schaunberg; † между 12 май 1353 и 25 февруари 1357) е граф на Шаумбург/Шаунбург/Шаунберг.
Виж Регенсбург и Хайнрих V фон Шаунберг
Хайнрих V фон Щефлинг
ХайнрихV фон Щефлинг (Heinrich V, Landgraf von Steffling; † сл. 1 май 1190) от род Бабони, е ландграф на Риденбург (1190) и на Щефлинг (днес част от Нитенау) в Бавария.
Виж Регенсбург и Хайнрих V фон Щефлинг
Хайнрих XI фон Хенеберг-Шлойзинген
ХайнрихXI (X, XIII) фон Хенеберг-Шлойзинген (Heinrich XI (X, XIII) von Henneberg-Schleusingen; * ок.1350/19 юни 1352; † 3 август или 26 декември 1405 в Хенеберг, Тюрингия) от род Хенеберги е граф на Хенеберг-Шлойзинген.
Виж Регенсбург и Хайнрих XI фон Хенеберг-Шлойзинген
Хайнрих Нотхафт фон Вернберг
ХайнрихV Нотхафт фон Вернберг (Heinrich V Nothafft von Wernberg; „der Reiche“, „der Erwerber“; * ок. 1370; † 1440) е благородник от род Нотхафт, господар фон Вернберг в Бавария, рицар, кмет в Регенсбург, вицедоминус в Долна Бавария, ковчежник (tresorier) в Хенегау, Холандия и Зеландия.
Виж Регенсбург и Хайнрих Нотхафт фон Вернберг
Хайнрих Нотафт цу Вернберг
ХайнрихНотхафт цу Вернберг (Heinrich Nothafft zu Wernberg; † сл. 1491) е благородник от древната баварска фамилия Нотхафт цу Вернберг (замък над Вернберг-Кьоблиц).
Виж Регенсбург и Хайнрих Нотафт цу Вернберг
Хайнрих Венцел (Оелс-Бернщат)
ХайнрихВенцел фон Оелс-Бернщат (Heinrich Wenzel von Oels und Bernstadt; Heinrich Wenzel von Podiebrad; Heinrich Wenzel von Bernstadt; Heinrich Wenzel von Münsterberg; Heinrich Wenzel d. J.; Hynek Václav z Minstrberka; * 7 октомври 1592, дворец Филгут при Оелс, Силезия; † 21 август 1639, вер.
Виж Регенсбург и Хайнрих Венцел (Оелс-Бернщат)
Ханс Улрих фон Егенберг
Йохан (Ханс) Улрихфон Егенберг (Hans Ulrich von Eggenberg; Johann Ulrich von Eggenberg; * юни 1568 в Грац; † 18 октомври 1634 в Любляна) е от 1598 г.
Виж Регенсбург и Ханс Улрих фон Егенберг
Ханс Милих
Ханс Милих(Hans Mielich или Zentz, също Muelich, * 1516 в Мюнхен, † 10 март 1573 в Мюнхен) е германски художник от късния ренесанс, прочут преди всичко със своите портрети, миниатюри и рисунки в книги.
Хилтруда (Бавария)
Хилтруда (Hiltrud; * 715; † 754) е херцогиня на Бавария.
Виж Регенсбург и Хилтруда (Бавария)
Херцогство Бавария
Херцогство Бавария (Herzogtum Bayern) е едно от петте племенни херцогства, съществували през Средновековието в Югоизточна Германия на територията на съвременна Бавария.
Виж Регенсбург и Херцогство Бавария
Херман фон Мандершайд-Бланкенхайм
Герб на Мандершайд-Бланкенхайм Герб на династията Бланкенхайм Замък Бланкенхайм Херман фон Мандершайд-Бланкенхайм (Hermann von Manderscheid-Blankenheim; Herm.; * 4 август 1535; † 4 януари 1604 в Бланкенхайм) е граф на Мандершайд–Бланкенхайм в Айфел, господар на Юнкерат, Ерп и Даун.
Виж Регенсбург и Херман фон Мандершайд-Бланкенхайм
Херман фон Баден-Баден
Херман фон Баден-Баден (Herman von Baden-Baden; * 12 октомври 1628, Баден-Баден; † 30 октомври 1691, Регенсбург) е маркграф на Маркграфство Баден-Баден, фелдмаршал на Свещената Римска империя, президент на дворцовия военен съвет, императорски дипломат и принципалкомисар в Имперския Райхстаг в Регенсбург.
Виж Регенсбург и Херман фон Баден-Баден
Хермина фон Валдек-Пирмонт
Хермина/Херминия фон Валдек-Пирмонт´(Hermine/Hermínia Prinzessin zu Waldeck und Pyrmont; * 29 септември 1827, Аролзен; † 16 февруари 1910, дворец Бюкебург) е принцеса от Валдек-Пирмонт и чрез женитба княгиня на Шаумбург-Липе (21 ноемврю 1860 – 8 май 1893).
Виж Регенсбург и Хермина фон Валдек-Пирмонт
Хелена фон Нюрнберг
Хелена фон Нюрнберг или Хелена фон Цолерн-Нюрнберг (Helene von Nürnberg; Helena von Zollern-Nürnberg; * ок. 1307; † пр. 1374/сл. 14 ноември 1378) от род Хоенцолерн е бургграфиня от Нюрнберг и чрез женитби графиня на Ваймар-Орламюнде и на Шварцбург.
Виж Регенсбург и Хелена фон Нюрнберг
Хенриета Аделхайд Савойска
Хенриета Аделхайд Савойска (Enrichetta Adelaide di Savoia, Henriette Adelheid Maria von Savoyen; * 6 ноември 1636, замък „Валентино“, Торино, Савойско херцогство; † 13 юни 1676, Мюнхен, Курфюрство Бавария) е принцеса на Савоя и чрез брак курфюрстиня на Бавария.
Виж Регенсбург и Хенриета Аделхайд Савойска
Чехия
Чешката република (Česka republika), съкратено Чехия (Česko), е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
ШШФ Ян (Регенсбург)
Футболен клуб Ян Регенсбург (FC Carl Zeiss Jena) или просто Ян е основан през 2000 г.
Виж Регенсбург и ШШФ Ян (Регенсбург)
Шотландско абатство (Виена)
„Шотландското“ абатство във Виена (Schottenstift, официално наименование: Benediktinerabtei Unserer Lieben Frau zu den Schotten) е бенедиктински манастир, разположен на площад „Фреюнг“, в централния район на Виена, Австрия.
Виж Регенсбург и Шотландско абатство (Виена)
Ютунги
Римският „Аугсбургски победоносен олтар“ Римският „Аугсбургски победоносен олтар“ Ютунгите (Juthungen; гръцки: Iouthungi, лат.: Iuthungi) са вероятно алеманско племе северно от Дунав и Алтмюл в днешна Бавария.
Юхан Банер
Ю̀хан Банѐр (Johan Banér, 23 юни 1596 — 10 май 1641) — шведски пълководец по време на Тридесетгодишната война.
Юдит Унгарска
Юдит Мария Унгарска или Юдит Швабска (Sváb Judit, Judyta Szwabska, Judith von Ungarn, Judith-Sophie, Judith-Maria; * лятото 1054, вероятно в Гослар; † 14 март 1092/1096) от Салическата династия, e кралица на Унгария (1063 – 1074) и чрез втори брак херцогиня на Полша (с името София) от 1088 до 1102 г.
Виж Регенсбург и Юдит Унгарска
Юдит Баварска (925–985)
Юдит Баварска (Judith; * 925; † 29 юни сл. 985) е чрез женитба херцогиня на Бавария (925 – 985).
Виж Регенсбург и Юдит Баварска (925–985)
Ядвига Ягелонка (1513 – 1573)
Ядвига (Хедвига) Ягелонка (Jadwiga Jagiellonka, Jadvyga Jogailaitė, Hedwig Jagiellonica; * 15 март 1513, Познан; † 7 февруари 1573, Стар Рупин, Нойрупин) е полска принцеса от династията на Ягелоните, а по съпруг и курфюрстиня на Бранденбург от 1535 до 1571 г.
Виж Регенсбург и Ядвига Ягелонка (1513 – 1573)
Якоб Фугер (епископ)
Якоб Фугер също Йохан Якоб Фугер (Jakob Fugger; Johann Jakob Fugger; * 18 октомври 1567, вер. в Мерзбург; † 14 януари или 24 февруари 1626, Мерзбург или Констанц) от фамилията Фугер от Аугсбург, е княжески епископ на Констанц (1604 – 1626) и абат на манастир Райхенау.
Виж Регенсбург и Якоб Фугер (епископ)
Якоб Фугер Стари
Якоб Фугер Стари (Jakob Fugger der Ältere; * сл. 2 април 1398, Аугсбург; † 23 март 1469, Аугсбург) от фамилията Фугер, е тъкач, кметски съветник и текстилен търговец, прародител на линията „Лилията“ (фон дер Лилие).
Виж Регенсбург и Якоб Фугер Стари
Музей Боде
Музеят Боде (Bode-Museum) принадлежи към берлинския архитектурен ансамбъл Музеен остров, внесен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Матфриди
Матфридите (Matfriede) са една от най-старите европейски благороднически фамилии.
Матиас де Медичи
Матѝас ди Кòзимо де Мèдичи (Mattias i Cosimo de' Medici; * 9 май 1613, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 11 октомври 1667, Сиена, пак там) от фамилията Медичи, е принц от Тоскана, военен и от 1629 г.
Виж Регенсбург и Матиас де Медичи
Матилда фон Баден
Матилда фон Баден/Мехтхилд фон Баден (Mathilde von Baden; Mechtild von Baden; * пр. 22 юни 1368; † сл. 3 август 1425 в Шлойзинген) е маркграфиня от Маркграфство Баден и чрез женитба графиня на Хенеберг-Шлойзинген.
Виж Регенсбург и Матилда фон Баден
Мартин Франц фон Йотинген-Балдерн
Дворец Балдерн Мартин Франц фон Йотинген-Балдерн(Martin Franz von Oettingen-Baldern; * 28 август 1611; † 11 септември 1653 в Регенсбург) е граф на Йотинген-Балдерн (до Бопфинген) в Баден-Вюртемберг.
Виж Регенсбург и Мартин Франц фон Йотинген-Балдерн
Маргарета фон Гелдерн
Маргарета фон Гелдерн (Margarethe von Geldern; * 11 август 1436, Граве; † 2 ноември 1486, Зимерн) от Дом Егмонт, е принцеса от Херцогство Гелдерн и чрез женитба графиня на Спонхайм (1454 – 1480) и пфалцграфиня и херцогиня на Пфалц-Зимерн (1459 – 1480).
Виж Регенсбург и Маргарета фон Гелдерн
Маргарета Клементина Австрийска
Маргарета Клементина Мария Австрийска (Margarethe Klementine Maria Erzherzogin von Österreich; Habsburg–Toscanai Margit Klementina Mária főhercegnő; * 6 юли 1870, Алкзут (Алшутдобоз), Австро-Унгария; † 2 май 1955, Регенсбург) е австрийска ерцхерцогиня от унгарския клон на династията Хабсбург-Лотаринги и чрез женитба княгиня на Турн и Таксис (1890 – 1952).
Виж Регенсбург и Маргарета Клементина Австрийска
Маргарета Баварска (1456 – 1501)
Маргарета Баварска (Margarete von Bayern; * 7 ноември 1456, Амберг; † 1501, Хайделберг) е принцеса на Бавария-Ландсхут и чрез женитба курфюрстиня на Пфалц.
Виж Регенсбург и Маргарета Баварска (1456 – 1501)
Мария Австрийска (1531 – 1581)
Мария Австрийска (Maria von Österreich; * 15 май 1531, Прага; † 11 декември 1581, дворец Хамбах) от фамилията Хабсбург, е ерцхерцогиня на Австрия и чрез женитба херцогиня на Юлих-Клеве-Берг.
Виж Регенсбург и Мария Австрийска (1531 – 1581)
Мария Анна Вилхелмина фон Баден-Баден
Мария Анна Вилхелмина фон Баден-Баден(Marie Anna Wilhelmine von Baden-Baden; * 8 септември 1655, Баден-Баден; † 22 август 1701, Егер, Унгария) е маркграфиня от Маркграфство Баден-Баден и чрез женитба княгиня на Лобковиц и херцогиня на Саган.
Виж Регенсбург и Мария Анна Вилхелмина фон Баден-Баден
Мария Анна Йозефа Австрийска
Мария Анна Йозефа Австрийска (Maria Anna Josepha von Österreich; * 20 декември 1654, Регенсбург; † 4 април 1689, Виена) от династията Хабсбург, е ерцхерцогиня на Австрия и чрез женитба пфалцграфиня и херцогиня на Нойбург и Юлих-Берг.
Виж Регенсбург и Мария Анна Йозефа Австрийска
Мария София Доротея фон Турн и Таксис
Мария София Доротея Каролина фон Турн и Таксис (Marie Sophie Dorothea Karoline Prinzessin von Thurn und Taxis; * 4 март 1800, Регенсбург; † 20 декември 1870, Регенсбург) е принцеса от Турн и Таксис и чрез женитба херцогиня на Вюртемберг.
Виж Регенсбург и Мария София Доротея фон Турн и Таксис
Мария Елизабет фон Турн и Таксис
Мария Елизабет Александрина фон Турн и Таксис (Maria Elisabeth Alexandrina von Thurn und Taxis; * 30 ноември 1767, Регенсбург; † 21 юли 1822, дворец Хайлигенберг) е принцеса от Турн и Таксис и чрез женитба принцеса на Фюрстенберг.
Виж Регенсбург и Мария Елизабет фон Турн и Таксис
Маартен Тромп
Маартен Харпертзон Тромп (Maarten Harpertszoon Tromp; 23 април 1598 – 10 август 1653) е известен холандски морски адмирал от първата половина на ХVІІ в.
Виж Регенсбург и Маартен Тромп
Максимилиан II (Свещена Римска империя)
Максимилиан II (* 31 юли 1527, Виена, † 12 октомври 1576, Регенсбург) е крал на Бохемия, крал на Унгария, Хърватия и император на Свещената Римска империя (1564 – 1576) от династията на Хабсбургите.
Виж Регенсбург и Максимилиан II (Свещена Римска империя)
Максимилиан II Емануел (Бавария)
Максимилиан II Емануел (Maximilian II.; * 11 юли 1662, Мюнхен; † 26 февруари 1726, Мюнхен) от династията на Вителсбахите, е курфюрст на Бавария от 1679 до смъртта си през 1726 г., а също така и генерален щатхалтер (управител) на Испанска Нидерландия от 1692 до 1706 г.
Виж Регенсбург и Максимилиан II Емануел (Бавария)
Максимилиан фон Папенхайм
Герб на маршалите фон Папенхайм Герб на Папенхайм Дворецът Хоенлупфен в Щюлинген Максимилиан Лудвиг фон Папенхайм (Maximilian Ludwig von Pappenheim; * 2 февруари 1580; † 14 февруари 1639) е имперски наследствен маршал на Папенхайм, ландграф на Щюлинген в Клетгау, господар на Хьовен, Мьотинген, Грефентал, Ротенщайн и Калден.
Виж Регенсбург и Максимилиан фон Папенхайм
Максимилиан фон Рехберг
Максимилиан Емануел Йохан Непомук Игнац Доминик ЕвстахАдам фон Рехберг (Maximilian Emanuel Johann Nepomuk Ignaz Dominik Eustach Adam Graf von Rechberg und Rothenlöwen zu Hohenrechberg; * 9 август 1736, Мюнхен; † 19 март 1819, Мюнхен) от благородническия швабски род Рехберг, е фрайхер, от 1810 г.
Виж Регенсбург и Максимилиан фон Рехберг
Максимилиан фон Зайнсхайм
Гербът на род фон Зайнсхайм Дворец Зюнхинг Палат Зайнсхайм в Мюнхен Максимилиан Франц де Паула Мария Марквард Филип фон Зайнсхайм (Maximilian Franz de Paula Maria Marquard Philipp Graf von Seinsheim; * 11 ноември 1681 в Зюнхинг при Регенсбург; † 14 май 1737 в Мюнхен) е граф на Зайнсхайм в Бавария, таен съветник на Курфюрство Бавария и президент на дворцовия таен съвет.
Виж Регенсбург и Максимилиан фон Зайнсхайм
Максимилиан фон Вюртемберг
Вилхелм Фердинанд Максимилиан Карл фон Вюртемберг (Wilhelm Ferdinand Maximilian Karl Herzog von Württemberg; * 3 септември 1828, дворец Таксис при Тругенхофен/Дишинген; † 28 юли 1888, Регенсбург) от Дом Вюртемберг (линия Винентал), е херцог на Вюртемберг.
Виж Регенсбург и Максимилиан фон Вюртемберг
Максимилиан фон Лихтенщайн
Замъкът Лихтенщайн, Долна Австрия Дворец Рабенсбург, Долна Австрия Максимилиан фон Лихтенщайн (Maximilian von Liechtenstein; * 6 ноември 1578; † 29 април 1645 в Рааб) е от 1623 г.
Виж Регенсбург и Максимилиан фон Лихтенщайн
Максимилиан Карл фон Турн и Таксис
Максимилиан Карл фон Турн и Таксис Герб на Турн и Таксис Максимилиан Карл фон Турн и Таксис (Maximilian Karl von Thurn und Taxis; * 3 ноември 1802 в Регенсбург; † 10 ноември 1870 в Регенсбург) е 6.
Виж Регенсбург и Максимилиан Карл фон Турн и Таксис
Максимилиан Антон фон Турн и Таксис
Максимилиан Антон Ламорал фон Турн и Таксис (Maximilian Anton Lamoral von Thurn und Taxis; * 28 септември 1831, Регенсбург; † 26 юни 1867, Регенсбург) е наследствен принц на Турн и Таксис.
Виж Регенсбург и Максимилиан Антон фон Турн и Таксис
Максимилиан Франц фон Атемс
Максимилиан Франц фон Атемс (Maximilian Franz von Attems) е имперски граф на Атемс, фрайхер на Хайлигенкройц, Лучинико, Подгора, Фалкенщайн и Танценберг.
Виж Регенсбург и Максимилиан Франц фон Атемс
Максимилиан Хайнрих от Бавария
Максимилиан ХайнрихБаварски (Maximilian Heinrich von Bayern; * 8 декември 1621, Мюнхен; † 5 юни 1688, Бон) е принц с титлата херцог на Бавария от династията Вителсбахи, от 1650 до 1688 г.
Виж Регенсбург и Максимилиан Хайнрих от Бавария
Максимилиан Мария фон Турн и Таксис
Максимилиан Мария Карл Йозеф Габриел Ламорал фон Турн и Таксис (Maximilian Marie Karl Joseph Gabriel Lamoral 7.Fürst von Thurn und Taxis; * 24 юни 1862, дворец Таксис при Дишинген; † 2 юни 1885, Регенсбург) е 7.
Виж Регенсбург и Максимилиан Мария фон Турн и Таксис
Максимилиан Еразмус фон Цинцендорф-Потендорф
Максимилиан Еразмус фон Цинцендорф и Потендорф (Maximilian Erasmus Graf von Zinzendorf und Pottendorf) е имперски граф и господар на Цинцендорф и Потендорф в Долна Австрия.
Виж Регенсбург и Максимилиан Еразмус фон Цинцендорф-Потендорф
Максимилиан Йозеф фон Турн и Таксис
Максимилиан Йозеф фон Турн и Таксис (Maximilian Joseph Prinz von Thurn und Taxis; Maximilian Alexander Carl Joseph Ludwig Friedrich Joachim Meinrad Johann von Nepomuk Franz de Paula Franz Xaver Aloys Gonzaga von Thurn und Taxis; * 9 май 1769, Регенсбург; † 15 май 1831, Прага) е принц на Турн и Таксис, генерал-майор на Курфюрство Бавария и по-късно императорски генерал-майор.
Виж Регенсбург и Максимилиан Йозеф фон Турн и Таксис
Мала страна
300 п Мала страна (Malá Strana) е един от четирите исторически района на чешката столица Прага.
Михаел (Регенсбург)
Михаел (Michael, † 23 септември 972) е 12.
Виж Регенсбург и Михаел (Регенсбург)
Мориц фон Ортенбург
Мориц фон Ортенбург (Moritz von Ortenburg; † 6 юли 1551 в Мюнхен) е граф на имперското графство Ортенбург-Нойортенбург и съветник на баварския херцог Вилхелм IV.
Виж Регенсбург и Мориц фон Ортенбург
Методий
Икона Кирил (дясно) и Методий, Букурещ, XIX век Старата капела в Регенсбург, на която има паметна плоча за затвора на Методий Паметна плоча по повод затварянето на Свети Методий, Регенсбург, Старата Капела Свети Методий (Μεθόδιος, Methodios; на църковнославянски: Мєѳодїи) е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия, по-голям брат на Константин-Кирил Философ.
Мехтхилд фон Лойхтенберг
Мехтхилд фон Лойхтенберг Mechthildis von Leuchtenberg; * 24 октомври 1588, † 1 юни 1634) е принцеса от Ландграфство Лойхтенберг и чрез женитба херцогиня на Бавария.
Виж Регенсбург и Мехтхилд фон Лойхтенберг
Мехтхилд Баварска
Мехтхилд Баварска (Mechthild von Bayern; * 14 юни 1532; † 2 ноември 1565, Баден-Баден) е баварска принцеса от род Вителсбахи и чрез женитба маркграфиня на Баден-Баден.
Виж Регенсбург и Мехтхилд Баварска
Мелхиор фон Хатцфелд
Мелхиор ФридрихГотфрид фон Хатцфелд (Melchior Friedrich Gottfried Graf von Gleichen und Hatzfeldt, Herr zu Trachenberg; * 10 октомври 1593, дворец Кротторф, при Фризсенхаген, окръг Алтенкирхен във Вестервалд; † 9 януари 1658, Повидцко при Трахенберг, Полша) е граф на Хатцфелд-Глайхен, австрийски пълководец, имперски фелдмаршал през Тридесетгодишна война при Албрехт фон Валенщайн и Матиас Галас.
Виж Регенсбург и Мелхиор фон Хатцфелд
История на Мюнхен
Историята на град Мюнхен започва през 1158 г., когато селището е основано като Munichen от ХайнрихЛъв, херцог на Херцогство Бавария и Саксония.
Виж Регенсбург и История на Мюнхен
Ирмгарда от Кимзе
Ирмгарда от Кимзе (Irmgard, Irmengard von Chiemsee, Irmgard von Buchau, Ermengard; * между 831 и 833 в Регенсбург; † 16 юли 866 на Женския остров Фрауенкимзе) от династията на Каролингите е принцеса от Източното франкско кралство, абатеса на манастир Фрауенкимзе (857 – 866).
Виж Регенсбург и Ирмгарда от Кимзе
Ирментруд фон Боланден
Ирментруд фон Боланден (Irmentrud, Irmentrude von Bolanden; * пр. 1223; † сл.1256) е благородничка от Боланден и чрез женитби шенка на Шюпф (днес в Боксберг), графиня на Сарверден и Киркел.
Виж Регенсбург и Ирментруд фон Боланден
Изабела Португалска (1503–1539)
Изабела Португалска (23 октомври 1503 – 1 май 1539), е португалска инфанта – дъщеря на крал Мануел I и кралица Мария Арагонска.
Виж Регенсбург и Изабела Португалска (1503–1539)
Изангрим
Изангрим (Isangrim, † 4 януари 941) е 10.
Илюминати
Символът на илюминатите: Бухалът на Минерва седящ върху книга. Печатна графика от 1776 година. Орденът на илюминатите (от латински: illuminati – просветлени, озарени) е било тайно общество, основано в Инголщат, Германия на 1 май 1776 г.
Имперски княжески съвет
Имперският княжески съвет (Reichsfürstenrat; Fürstenbank) е от втората половина на 15 век до 1806 обозначението за Колегията (Kurie) на имперските князе в Имперското събрание на Свещената Римска империя на немската нация.
Виж Регенсбург и Имперски княжески съвет
Имперско абатство
абатство Фулда Имперското абатство (Reichsabteien) е католически манастир в състава на Свещената Римска империя, подчинен по светските въпроси непосредствено на императора и притежаващ териториален суверенитет по отношение на принадлежащите му земи.
Виж Регенсбург и Имперско абатство
Император на Свещената Римска империя
Тази страница е списък на императорите на Свещената Римска империя от основаването ѝ от Карл Велики през 800 г.
Виж Регенсбург и Император на Свещената Римска империя
Иполито де Медичи
Ипòлито ди Джулиàно де Мèдичи (* март 1511 г., Урбино, Херцогство Урбино, † 10 август 1535, Итри) е италиански кардинал и архиепископ, управлявал като „глава на града“ Флоренция до „третото изгонване на Медичите“ през 1527 г.
Виж Регенсбург и Иполито де Медичи
Железничарска купа
Железничарската купа е учредена е през 1947 година, като приз на Международния спортен съюз на железничарите (International Railway Sports Association; Union Sportive Internationale des Cheminots, USIC).
Виж Регенсбург и Железничарска купа
Зигфрид I фон Лебенау
Зигфрид I фон Лебенау (Siegfried I von Lebenau, † 6 май 1132) от род Спанхайми, е граф на Арх(замък Рака, близо до Кръшко, Словения) от 1120 до 1132 г., първи граф на Лебенау от 1130 до 1132 г., фогт на манастирите „Св.
Виж Регенсбург и Зигфрид I фон Лебенау
Зигфрид фом Щайн (фогт)
Зигфрид I фом Щайн (Siegfried I vom Stein; Sifridus von Stein; Siegfried Vogt von St.Peter; * пр. 1173; † ок. 1194/1198) е фогт на „Св.
Виж Регенсбург и Зигфрид фом Щайн (фогт)
Зигфрид фон Щайн
Зигфрид фон Щайн/Зигфрид фон Рейнграф (Siegfried vom Stein; Siegfried von Rheingraf; * между 1188 и 1197; † 19 март 1246) е епископ на Регенсбург (1227 – 1246).
Виж Регенсбург и Зигфрид фон Щайн
Зигфрид фон Йотинген
Герб на епископството Бамберг, „Книга на гербовете“ от 1605 Зигфрид (Зифрид) фон Йотинген (Siegfried von Öttingen; Sifrid von Oettingen; † сл. 13 ноември/19 ноември 1237) е през 1237 г.
Виж Регенсбург и Зигфрид фон Йотинген
Зигхард IX фон Тенглинг
Замъкът Бургхаузен Собственостите на графовете фон Пайлщайн и Бургхаузен-Шала в края на 12 век Зигхард IX фон Тенглинг (Sieghard IX, Graf von Tengling; † обезглавен на 5 февруари 1104 г.
Виж Регенсбург и Зигхард IX фон Тенглинг
Зигхардинги
Зигхардингите (Sieghardinger) са важна баварска благородническа фамилия от средата на 9 до началото на 13 век.
Зигизмунд фон Ламберг
Зигизмунд фон Ламберг(Sigismund von Lamberg-Orteneck-Ottenstein) е австрийски благородник от благородническата фамилия Ламберг от Каринтия и Крайна, фрайхер и господар на Ламберг-Ортенег-Отенщайн.
Виж Регенсбург и Зигизмунд фон Ламберг
Зигмунд Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн
Зигмунд ФридрихФугер фон Кирхберг и Вайсенхорн (Siegmund Friedrich von Kirchberg und Weissenhorn.; * 24 септември 1542, Аугсбург; † 5 ноември 1600, Регенсбург?) от фамилията Фугер от линията „Лилията“ (фон дер Лилие) от Аугсбург, е епископ на Регенсбург (1598 – 1600).
Виж Регенсбург и Зигмунд Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн
Зигерих (Регенсбург)
Зигерих(Sigerich, † 768) е вторият епископ на Регенсбург от 762 до 768 г.
Виж Регенсбург и Зигерих (Регенсбург)
Зимперт (Регенсбург)
Зимперт (Simpert, Sindbert, † 29 септември 791) е третият епископ на Регенсбург от 768 до 791 г.
Виж Регенсбург и Зимперт (Регенсбург)
Българи в Германия
Българите в Германия са етническа група, която не присъства при преброяването на населението в страната.
Виж Регенсбург и Българи в Германия
Буркхард фон Лехсгемюнд
Буркхард фон Лехсгемюнд (Burkhard von Lechsgemünd; * ок. 1055; † 16 май 1112), от фамилията на графовете на Лехсгемюнд от Бавария, е от 1100 до 1112 г.
Виж Регенсбург и Буркхард фон Лехсгемюнд
Бруно (Аугсбург)
Бруно (Brun(o) von Augsburg, † 6 или 24 април 1029, Регенсбург) от род Лиудолфинги (или Саксонска династия), е епископ на Аугсбург от 1006 до 1029 година.
Виж Регенсбург и Бруно (Аугсбург)
Бруно III фон Мансфелд
Бруно III фон Мансфелд-Борнщет (Bruno III (II) von Mansfeld-Bornstedt) е граф и господар на Мансфелд-Фордерорт-Борнщет, рицар на Малтийския орден, офицер и главен ловен майстор на служба при Хабсбургите.
Виж Регенсбург и Бруно III фон Мансфелд
Бретахгау
Бретахгау (Brettachgau) е средновековно франксо гауграфство на река Бретахв Баден-Вюртемберг.
Батурих
Батурих(Baturich, Bathurich, Baturicus, Baturih, † 12 януари 847) е (смятано от 739 г.) петият епископ на Регенсбург от 817 до 847 г.
Барбара Бломберг
Барбара Бломберг (Barbara Blomberg) е най-възрастната дъщеря на търговеца Волфганг Плумбергер и неговата жена Сибила.
Виж Регенсбург и Барбара Бломберг
Бабо I фон Регенсбург
Бабо I фон Регенсбург (Babo I von Regensburg, Papo, Poppo, Puapo; Pabonis comitis; † между 5 март 1001 и 1002) от баварската фамилия фон Риденбург е граф в Западен Донаугау (975 – 980) и бургграф на Регенсбург (983).
Виж Регенсбург и Бабо I фон Регенсбург
Бабони
Граф Бабо с неговите 32 сина и 8 дъщери (''Babotriptychon'' градски музей Абенсберг) Дворецът Щефлинг, днес част от Нитенау Замъкът Бург Прун, ок. 1700 Бабоните или Пабоните (Babonen, Pabonen, Puaponen, Popponen, Paponen) са значим баварски благороднически род през Средновековието, клон на Хуоси, и до ок.
Баварска гора
Баварската гора (Bayrischer Wald) е средновисока нагънато-блокова планинска верига в Югоизточна Германия, провинция Бавария, част от обширната система на Чешкия масив.
Виж Регенсбург и Баварска гора
Баварски имперски окръг
Баварският имперски окръг (Bayerischer Reichskreis) е един из имперските окръзи на Свещената Римска империя.
Виж Регенсбург и Баварски имперски окръг
Бавария
Свободна държава Бавария (Freistaat Bayern, произношение или само Бавария е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Има население от 12,5 милиона жители и е най-голямата по площ германска провинция – площта ѝ е 70 551 km².
Балдерих II от Лиеж
БалдерихII (Baldéric II de Liège; Balderich II von Lüttich; Balderich von Looz; Baldricus episcopus; † 29 юли 1018, Хеереваарден, Нидерландия) е от 1008 до 1018 г.
Виж Регенсбург и Балдерих II от Лиеж
Битка при Екмюл
Битката при Екмюл (Eckmühl) или Егмюл (Eggmuhl) е първото сражение от Войната на петата коалиция (част от Наполеоновите войни), което противопоставя армиите на Франция и Австрия на 21 и 22 април 1809 г.
Виж Регенсбург и Битка при Екмюл
Битка при Лехфелд
„Унгарската битка на Лехското поле 955“ Битката при Лехфелд (Schlacht auf dem Lechfeld; Augsburgi csata) на 10 август 955 г.
Виж Регенсбург и Битка при Лехфелд
Бото фон Потенщайн
Манастир Милщат Бото фон Потенщайн (Boto von Pottenstein; * 1028; † 1 март 1104 в Ботенщайн, Швейария) е последният мъжки представител от род Арибони, граф на Потенщайн (във Франконска Швейцария) и пфалцграф на Каринтия.
Виж Регенсбург и Бото фон Потенщайн
Борго д'Але
Бо̀рго д'А̀ле (Borgo d'Ale; 'l Borgh d'Ales, Ъл Борг д'Алес) е малък град и община в провинция Верчели, регион Пиемонт, Северна Италия.
Болеслав I Страшни
Болеслав I Страшни (Boleslav I. Ukrutný; * 915, † 967/972) е чешки владетел, управлявал между 935 и 967/972 г., представител на династията Пршемисловци, син на Вратислав I и княгиня Драхомира.
Виж Регенсбург и Болеслав I Страшни
БМВ X1
„БМВ X1“ (BMW X1) е модел автомобили с повишена проходимост (сегмент J) на германската компания „БМВ“, произвеждани в три последователни поколения от 2009 година насам.
БМВ X2
„БМВ X2“ (BMW X2) е модел автомобили с повишена проходимост (сегмент J) на германската компания „БМВ“, произвеждан в Регенсбург от 2018 година.
БМВ Z4
„БМВ Z4“ (BMW Z4) е модел спортни автомобили (сегмент S) на германската компания „БМВ“, произвеждани в три последователни поколения от 2002 година насам, заменяйки по-ранния модел „БМВ Z3“.
БМВ Серия 1
„БМВ Серия 1“ (BMW 1er) е модел средни автомобили (сегмент C) на германската марка „БМВ“, произвеждан в три последователни поколения от 2004 година.
БМВ Серия 2 (многофункционален автомобил)
„БМВ Серия 2“ (BMW 2er) е модел многофункционални автомобили (сегмент M) на германската компания „БМВ“, произвеждан от 2014 година в две последователни поколения.
Виж Регенсбург и БМВ Серия 2 (многофункционален автомобил)
БМВ Серия 3
„БМВ Серия 3“ (BMW 3er) е модел големи автомобили (сегмент D) на германската компания „БМВ“, произвеждани в седем последователни поколения от 1975 година насам.
БМВ Серия 3 (E30)
БМВ E30 е второто поколение БМВ Серия 3 и се произвежда между 1982 и 1994 г., заменяйки модела Е21.
Виж Регенсбург и БМВ Серия 3 (E30)
БМВ Серия 3 (E36)
БМВ E36 е третото поколение БМВ Серия 3 и се произвежда между 1990 и 2000 г.
Виж Регенсбург и БМВ Серия 3 (E36)
БМВ Серия 4
„БМВ Серия 4“ (BMW 4er) е модел големи автомобили (сегмент D) на германската компания „БМВ“, произвеждан в две последователни поколения от 2013 година.
Бертхолд I фон Хайлигенберг
Бертхолд I фон Хайлигенберг (Berthold I, Graf von Heiligenberg; † сл. 1229) е граф на Хайлигенберг на северозапдния бряг на Боденското езеро в Баден-Вюртемберг.
Виж Регенсбург и Бертхолд I фон Хайлигенберг
Бертхолд I фон Вайсенхорн-Нойфен
Бертхолд I фон Вайсенхорн-Нойфен (Bertold I. von Weißenborn und Neuffen Graf von Achalm; * пр. 1198/ок. 1155; † 19 февруари или 21 февруари или сл. 19 март 1221) е граф на Вайсенхорн, Нойфен, Ахалм (при Ройтлинген) и Хетинген.
Виж Регенсбург и Бертхолд I фон Вайсенхорн-Нойфен
Бертхолд I фон Лехсгемюнд-Грайзбах
Бертхолд I фон Лехсгемюнд-Грайзбах(Berthold I von Lechsgemünd und Graisbach; Bertholdus comes de Lechesgemunde; * ок. 1180/1185; † сл. 10 август 1253) е граф на Лехсгемюнд (1192 – 1253) в Бавария и от 1205 г.
Виж Регенсбург и Бертхолд I фон Лехсгемюнд-Грайзбах
Бертхолд II фон Грайзбах
Бертхолд II фон Грайзбах(Berthold II von Graisbach; Berchtoldus…Comes de Graispach; * ок. 1234; † сл. 1288/ ок. 1308) е граф на Лехсгемюнд и Грайзбах(1255/1308) и Лехсгемюнд (1256) в Швабия, Бавария.
Виж Регенсбург и Бертхолд II фон Грайзбах
Бертхолд II фон Дисен
Бертхолд II фон Дисен (Berchtold II Graf v.Diessen; * ок. 1000 в Горен Изар; † сл. 16 май 1060) е 1024 г.
Виж Регенсбург и Бертхолд II фон Дисен
Бертхолд III фон Боген
Бертхолд III фон Боген (Bertold III, Graf von Bogen; * ок. 1190; † 12 август 1218, Дамиета) от род фон Боген, странична линия от династията Бабенберги от Австрия, е граф на Боген и кръстоносец.
Виж Регенсбург и Бертхолд III фон Боген
Бертхолд фон Питенгау
Бертхолд фон Питенгау (Berthold Graf von Pietengau; † 10 април 1254) е княжески епископ на Пасау (1250 – 1254).
Виж Регенсбург и Бертхолд фон Питенгау
Бертхолд фон Цолерн
Вилибалдсбург над Айхщет Бертхолд фон Цолерн (Berthold von Zollern, * 1320 в Нюрнберг?, † 16 септември 1365 в замък Вилибалдсбург в Айхщет) от франкския род Хоенцолерн е княжески епископ на Айхщет (1351–1365), канцлер на император Карл IV Той е син на бургграф ФридрихIV от Нюрнберг и съпругата му Маргарета от Каринтия от род Горица-Тирол († 1348), дъщеря на граф Албрехт фон Тирол († 1292), и внучка на херцог Майнхард II.
Виж Регенсбург и Бертхолд фон Цолерн
Бертолд II фон Боген
Бертолд II фон Боген (Berthold II von Bogen; * ок. 1125; † 21 март 1167) от род фон Боген, странична линия от династията Бабенберги от Австрия е граф на Боген и Виндберг (1146 – 1167), фогт на Обералтайх(1154), Прюфенинг (1156) и Виндберг (1158).
Виж Регенсбург и Бертолд II фон Боген
Бертолд фон Нойфен
Бертолд фон Нойфен (Bertold von Neuffen Bischof von Brixen; Bertold von Neifen; * пр. 1212; † 18 юли 1224, Бриксен) от швабския род на господарите фон Нойфен, е княжески епископ на Бриксен в Италия (1216 – 1224).
Виж Регенсбург и Бертолд фон Нойфен
Бернхард фон Рор
Бернхард фон Рор (Bernhard von Rohr; * 1421, Кремсмюнстер, Горна Австрия; † 21 март 1487, Титмонинг, Горна Бавария) е архиепископ на Залцбург (1466 – 1482) и администратор (епископ) на Виена (1482 – 1487).
Виж Регенсбург и Бернхард фон Рор
Бернхард фон Саксония-Ваймар
Бернхард (Bernhard von Sachsen-Weimar; * 16 август 1604, Ваймар; † 18 юли 1639, Нойенбург на Рейн) от рода на Ваймерските Ернестински Ветини, е херцог на Саксония-Ваймар и генерал от Тридесетгодишната война.
Виж Регенсбург и Бернхард фон Саксония-Ваймар
Беро II фон Рехберг
Беро II фон Рехберг (Bero Freiherr von Rechberg zu Osterberg; † 6 юни 1623) от благородническия швабски род Рехберг, е господар от 1601 г.
Виж Регенсбург и Беро II фон Рехберг
Беренгар (Хесенгау)
Беренгар (Berengar; * 836; † сл. 879) е маркграф на Неустрия (861 – 865) и около 860 г.
Виж Регенсбург и Беренгар (Хесенгау)
Бенедикт XVI
Папа Бенедикт XVI на 17 октомври 2010. Бенедикт XVI (Benedictus PP.; Pope Emeritus Benedict XVI), роден на 16 април 1927 г.
Втора Бундеслига 2022/23
Сезон 2022/23 на Втора Бундеслига е 49-тия сезон на лигата.
Виж Регенсбург и Втора Бундеслига 2022/23
Валтер Рьорл
Валтер Рьорл (Walter Röhrl) е немски автомобилен рали състезател.
Валхала (паметник)
Панорама на паметника Изглед към Валхала отзад Паметникът Валхала (от Скандинавската митология – Валхала, Дворец на падналите воини) се намира в близост до Регенсбург (по-точно Донаущауф, Оберфалц), провинция Германия.
Виж Регенсбург и Валхала (паметник)
Вилхелм фон Цвайбрюкен
Вилхелм фон Цвайбрюкен (Philipp Wilhelm von Zweybrücken Graf von Formbach; Philippe Guillaume Vicomte de Deux-Ponts; * 18 юни 1754, Цвайбрюкен; † 21 юли 1807, Мюнхен) от фамилията Вителсбахи, е фрайхер на Цвайбрюкен, граф на Форбахи вице-граф на Дьо-Понт, също френски и баварски офицер.
Виж Регенсбург и Вилхелм фон Цвайбрюкен
Вилхелм фон Валдбург-Цайл
Вилхелм Франц Мария Кристиан фон Валдбург-Цайл-Траухбург (Fürst Wilhelm Franz Maria Christian von Waldburg zu Zeil und Trauchburg; * 26 ноември 1835, Нойутраухбург, Алгой; † 20 юли 1906, дворец Цайл в Цайл ам Майн) е наследствен граф, 4.
Виж Регенсбург и Вилхелм фон Валдбург-Цайл
Вилхелм V Баварски
Вилхелм V Благочестиви (Wilhelm V. der Fromme; * 29 септември 1548, Ландсхут; † 7 февруари 1626, Шлайсхайм до Мюнхен) от династията Вителсбахи, е херцог на Бавария от 1579 до 4 февруари 1598 г., когато абдикира в полза на сина си Максимилиан I.
Виж Регенсбург и Вилхелм V Баварски
Вилхелмини
Вилхелмините (Wilhelminer) са баварска благородническа фамилия от 9 век.
Вили Вебер
Вили Вебер (Вилхелм ФридрихВебер, роден 11 март 1942 в Регенсбург) е официалният мениджър на Михаел и Ралф Шумахер.
Вилибалд фон Рехберг
Вилибалд Хиацинт Йозеф Алойз Йохан Непомук Тадеус Никодемус фон Рехберг и Ротенльовен (Willibald Hyacinth Joseph Alois Johann Nepomuk Thaddäus von Rechberg-Rothenlöwen; * 1 юни 1780, Вайсенщайн; † 30 декември 1849, Мюнхен) от благородническия швабски род Рехберг, е граф фон Рехберг и Ротенльовен цу Хоенрехберг (при Швебиш Гмюнд) и кралски баварски дипломат.
Виж Регенсбург и Вилибалд фон Рехберг
Винделики
Винделиките (или Виндолики, Виндалики; Vindelici, Vindolici, Vindalici) са племенен съюз на келтски племена, обитавали района между Хелвеция, Алпите и Дунав, разгромен през 16-15 г.
Владислав II (Бохемия)
Владислав II (Vladislav II.; 1110 – 1174) е херцог и след 1158 г.
Виж Регенсбург и Владислав II (Бохемия)
Владивой (Бохемия)
Владивой (Vladivoj, ок. 981 – 1003) e княз на Бохемия за кратко време от 1002 г.
Виж Регенсбург и Владивой (Бохемия)
Владко Мурдаров
Владко Данаилов Мурдаров е български езиковед и преводач, професор.
Виж Регенсбург и Владко Мурдаров
Война за Мантуанското наследство
Войната за Мантуанското наследство (1628 – 1631) се води за наследяването на Херцогство Мантуа между император Фердинанд II и Франция в Северна Италия по време на Тридесетгодишната война.
Виж Регенсбург и Война за Мантуанското наследство
Война на петата коалиция
Война на петата коалиция (La guerre de la Cinquième Coalition) се нарича една от Наполеоновите войни.
Виж Регенсбург и Война на петата коалиция
Волско око (архитектура)
Волско око над портален вход в Катания (Сицилия) Волско око или окулус (– озн.: „око“) е вид прозорец с кръгла форма, известен още от древността, която се преоткрива в романската и в готиката и по-късно се разпространява главно в епохата на барока и ар нувото.
Виж Регенсбург и Волско око (архитектура)
Волф III фон Шьонбург-Глаухау
Волф III фон Шьонбург-Глаухау (Wolf III von Schönburg-Glauchau; Wolfgang III, Freiherr von Schönburg-Penig; * 8 септември 1536, Пениг; † 17 август 1612, Пениг) е фрайхер на Шьонбург-Глаухау и господар на Пениг в Средна Саксония (1556 – 1612).
Виж Регенсбург и Волф III фон Шьонбург-Глаухау
Волф Дитрих фон Тьоринг-Щайн
Волф Дитрихфон Тьоринг-Щайн (Wolf Dietrich Graf von Törring zu Stein; * 3 януари 1598; † 6 декември 1674) от старата благородническа фамилия „Тьоринг цум Щайн“ е граф на Тьоринг и Щайн ан дер Траун (част от Траунройт) в Горна Бавария.
Виж Регенсбург и Волф Дитрих фон Тьоринг-Щайн
Волфрад II фон Неленбург-Феринген
Волфрад II фон Неленбург-Феринген (Wolfrad II von Nellenburg-Veringen; † 1234/1237) е граф на Неленбург и от 1224 г.
Виж Регенсбург и Волфрад II фон Неленбург-Феринген
Волфрам I фон Рангау
Волфрам I фон Рангау/фон Абенберг (Wolfram I. Graf im Rangau/Abenberg; † сл. 1059) е граф във франкското гау-графство Рангау около Нюрнберг в Бавария.
Виж Регенсбург и Волфрам I фон Рангау
Волфрам фон Щайн
Волфрам фон Щайн (Wolfram Rheingraf vom Stein; * пр. 1194; † 1220) е Рейнграф на Щайн, кръстоносец в Трети кръстоносен поход (1189 – 1191).
Виж Регенсбург и Волфрам фон Щайн
Волфганг фон Клозен
Волфганг фон Клозен (Wolfgang von Closen; * 1503 в дворец Хайденбург при Айденбахв Долна Бавария; † 7 август 1561 в Пасау) е 59.
Виж Регенсбург и Волфганг фон Клозен
Волфганг фон Салм
Волфганг граф фон Салм (Wolfgang Graf von Salm; * ок. 1514; † 5 декември 1555) от фамилията на графовете на Салм (Люксембург), е католически духовник и от 1541 до 1555 г.
Виж Регенсбург и Волфганг фон Салм
Волфганг от Регенсбург
Волфганг Регенсбургски (Wolfgang von Regensburg, * ок. 924, Швабия, вероятно Пфулинген, † 31 октомври 994, Пупинг, днес в Горна Австрия) е мисионер и епископ на Регенсбург от 972 до 994 г.
Виж Регенсбург и Волфганг от Регенсбург
Волфганг Зигмунд фон Лозенщайн
Волфганг Зигмунд фон Лозенщайн (Wolfgang Sigmund Graf von Losenstein; * ок. 1570; † 19 март 1626 във Виена) е благородник от стария род Лозенщайн в Горна Австрия, господар на Лозенщайн и на Гшвент, дворцов маршал на императорите Матиас и Фердинанд II, издигнат на имперски граф на 25 май 1623 г.
Виж Регенсбург и Волфганг Зигмунд фон Лозенщайн
Волфганг Ернст цу Щолберг
Волфганг Ернст цу Щолберг-Щолберг (Wolfgang Ernst Graf zu Stolberg-Stolberg; * 30 ноември 1546, дворец Щолберг; † 10 април 1606, дворец Вернигероде) от фамилията Щолберг е граф на Щолберг-Щолберг-Вернигероде и немски политик.
Виж Регенсбург и Волфганг Ернст цу Щолберг
Волрад II (Валдек)
Волрад II фон Валдек (Wolrad II von Waldeck, Vollrad, „der Gelehrte“) е основател на т.нар.
Виж Регенсбург и Волрад II (Валдек)
Вернхард II фон Леонберг
Вернхард II фон Леонберг (Wernhard II von Leonberg; Wernhard II von Leonsberg; † 1283/1284) е от 1269 г.
Виж Регенсбург и Вернхард II фон Леонберг
Велика емиграция (Полша)
Великата емиграция (Wielka emigracja) е емиграционна вълна сред полския народ настъпила през първата половина на XIX век.
Виж Регенсбург и Велика емиграция (Полша)
Велико херцогство Франкфурт
Великото херцогство Франкфурт (Großherzogtum Frankfurt; Grand-duché de Francfort) съществува от 1810 до 1813 г.
Виж Регенсбург и Велико херцогство Франкфурт
Венцел Антон фон Кауниц
Венцел Антон, принц фон Кауниц-Ритберг (Wenzel Anton fürst von Kaunitz-Rietberg) е австрийски външен министър и канцлер (1753 – 1792), както и главен съветник на Мария Терезия.
Виж Регенсбург и Венцел Антон фон Кауниц
Венценбах
Венценбах(Wenzenbach) е община в Горен Пфалц, Бавария, Германия с 8441 жители (към 31 декември 2015).
Гуидобалд фон Тун и Хоенщайн
Гуидобалд фон Тун и Хоенщайн (Cardinal Guidobald Graf von Thun und Hohenstein; Guidobald Cardinal von Thun; * 16 декември 1616, Кастелфондо, Южен Тирол; † 1 юни 1668, Регенсбург) е граф на Тун и Хоенщайн в Тирол, кардинал (1667), княжески архиепископ на Залцбург (1654 – 1668), принципалкомисар (заместник на императора) в Райхстага и епископ на Регенсбург (1666 – 1668).
Виж Регенсбург и Гуидобалд фон Тун и Хоенщайн
Гунтер (Регенсбург)
Гунтер (Gunter, † 942) е през 942 г.
Виж Регенсбург и Гунтер (Регенсбург)
Графство Дисен
Графството Дисен (Grafschaft Dießen) е средновековно баварско графство в Свещената Римска империя.
Виж Регенсбург и Графство Дисен
Гросглокнер
Гросглокнер (на немски Grossglockner), наричан „царят на източните Алпи“, е връхв Алпите, който със своите 3798 m, е най-висок както на хребета Висок Тауерн, така и в цяла Австрия.
Гаубалд
Гаубалд (Gaubald, Gawibald, Geupald, Gaibald, * ок. 700, † 23 декември 761) е първият епископ на Регенсбург от 739 до 761 г.
Гай Юлий Цивилис
Цивилис от Рембранд. Гай Юлий Цивилис (Julius Civilis; * 25 г.), (фалшиво Клавдий Цивилис) ръководи през 1 век въстание на германите против Рим.
Виж Регенсбург и Гай Юлий Цивилис
Гизела Бургундска
Гизела Бургундска (Gisela; * 950; † 21 юли 1007 или 1006, Регенсбург) е бургундска принцеса, херцогиня на Бавария и майка на император ХайнрихII.
Виж Регенсбург и Гизела Бургундска
Гизела Баварска
Гизела Баварска (Gisela von Bayern; * 984/985, вероятно в дворец Абахпри Регенсбург; † 7 май 1060, манастир Нидернбург при Пасау) е баварска принцеса и кралица на Унгария.
Виж Регенсбург и Гизела Баварска
Готфрид I фон Бикенбах
Готфрид I фон Бикенбах(Gottfried I von Bickenbach; Gotfridus de Bickenbach; * пр. 1211; † 1245) е господар на Бикенбах.
Виж Регенсбург и Готфрид I фон Бикенбах
Готфрид II фон Раабс
Готфрид II фон Раабс (Gottfried II von Raabs, † ок. 1137) е от ок.
Виж Регенсбург и Готфрид II фон Раабс
Готфрид II фон Хелфенщайн-Зигмаринген
Готфрид II фон Хелфенщайн-Зигмаринген (Gottfried II.); † 1240/2 февруари 1241) е граф на Хелфенщайн-Зигмаринген в Баден-Вюртемберг.
Виж Регенсбург и Готфрид II фон Хелфенщайн-Зигмаринген
Готфрид II Раабс
Готфрид II фон Раабс (Gottfried II von Raabs; † ок. 1137/сл. 14 май 1147) е господар на Раабс (1100 – 1147) и от ок.
Виж Регенсбург и Готфрид II Раабс
Готфрид фон Шпитценберг
Готфрид I фон Шпитценберг (Gottfried I von Spitzenberg; Gottfridus I de Pisenberg; * 1132; † 8 юли 1190, Антиохия) е епископ на Регенсбург (1185 – 1186), епископ на Вюрцбург (1186 – 1190) и близък довереник на император ФридрихI Барбароса фон Хоенщауфен.
Виж Регенсбург и Готфрид фон Шпитценберг
Готика
Катедрала „Света Богородица“ (Страсбург). катедралата в Шартър (ок. 1145). Тези статуи са най-ранните готически скулптури; революционизират стила и стават модел за следващите поколения скулптори.
Готлиб Амадеус фон Виндиш-Грец
Карл Готлиб I Амадеус фон Виндиш-Грец (Karl Gottlieb I Amadeus Graf von Windisch-Graetz;; * 13 март 1630 в Регенсбург; † 25 декември 1695 във Виена) е граф на Виндиш-Грец (днес Словен градец, Словения) в Австрия, политик, имперски съветник, дипломат и поет.
Виж Регенсбург и Готлиб Амадеус фон Виндиш-Грец
Горен Пфалц
Герб на Горен Пфалц Горен Пфалц в Бавария Горен Пфалц в Германия Горен Пфалц (Oberpfalz) e окръг в Бавария, Германия с площ 9691.03 km² и 1.081.536 жители (към 31 декември 2011).
Герхард II фон Ротенек
Гебхард II фон Ротенек (Gebhard II, Graf von Rotteneck/Rotenegg; † ок. 12 октомври 1279) от род Абенсберг от Бавария е граф на Ротенек/Ротенег.
Виж Регенсбург и Герхард II фон Ротенек
Герхард фон Вертхайм
Герхард фон Вертхайм (Gerhard von Wertheim; * ок. 1130/1160) е граф на Вертхайм.
Виж Регенсбург и Герхард фон Вертхайм
Герберга фон Глайберг
Герберга фон Глайберг (Gerberge von Gleiberg; * ок. 970; † сл. 1036) от фамилията на Конрадините е графиня от Ветерау и чрез женитба маркграфиня на Швайнфурт.
Виж Регенсбург и Герберга фон Глайберг
Гебхард I (Регенсбург)
Гебхард I (Gebhard I, † 27 март 1023) е 14.
Виж Регенсбург и Гебхард I (Регенсбург)
Гебхард I фон Плайн
Гебхард I фон Плайн (Gebhard I von Plain (Pleyen); * 1170; † 10 октомври или 11 октомври 1232, Рим) е от 1222 до 1232 г.
Виж Регенсбург и Гебхард I фон Плайн
Гебхард I фон Бургхаузен
Гебхард I фон Бургхаузен (Gebhard I Graf von Burghausen; Gebhard I Graf von Plain und Hardegg; † 4 декември 1164) от странична линия на род Зигхардинги и наследник на Зигхардингите, е граф на Бургхаузен от 1129 г.
Виж Регенсбург и Гебхард I фон Бургхаузен
Гебхард II фон Грьоглинг
Гебхард II фон Грьоглинг (Gebhard II von Grögling; † 17 март 1149) е княжески епископ на Айхщет (1125 – 1149).
Виж Регенсбург и Гебхард II фон Грьоглинг
Гебхард III (Регенсбург)
Епископ Гебхард (горе вляво) като основател на манастир Йоринген Гебхард III (Gebhard III; * началото на 11 век; † 2 декември 1060 в Регенсбург) е 16.
Виж Регенсбург и Гебхард III (Регенсбург)
Гебхард III фон Зулцбах
Гебхард III фон Зулцбах(Gebhard III von Sulzbach; * ок. 1114/1115, Зулцбах; † 28 октомври 1188) е граф на Зулцбахв Нордгау, Бавария.
Виж Регенсбург и Гебхард III фон Зулцбах
Гебхард IV (Регенсбург)
Герб на рода фон Раабс Гебхард IV фон Регенсбург (Gebhard IV Bischof von Regensburg; Gebhard IV von Gosham; von Gotzenheim; von Hohenlohe-Gotzesheim) е 18-и епископ на Регенсбург (1089 – 1105).
Виж Регенсбург и Гебхард IV (Регенсбург)
Гебхард фон Суплинбург
Гебхард фон Суплинбург (Gebhard von Supplinburg, Süpplingenburg; † 9 юни 1075, Лангензалца), от рода на Суплинбургите, е от 1052 г.
Виж Регенсбург и Гебхард фон Суплинбург
Гебхард Леберехт фон Блюхер
Гебхард Леберехт фон Блюхер, принц на Валщат (Gebhard Leberecht von Blücher, Fürst von Wahlstatt), е пруски генерал-фелдмаршал, който води своята армия срещу силите на Наполеон I Бонапарт в Битката на нациите (в Лайпциг) през 1813 г.
Виж Регенсбург и Гебхард Леберехт фон Блюхер
Гебхардт IV (Лойхтенберг)
Гебхардт IV фон Лойхтенберг (Gebhard von Leuchtenberg; Gebhardus Lantgravius de Lukenberge; * 1210; † 21 август/2 септември 1279) е ландграф на Ландграфство Лойхтенберг (1244 – 1279) и господар на господство Валдек в Горен Пфалц.
Виж Регенсбург и Гебхардт IV (Лойхтенберг)
Георг II фон Папенхайм
Георг II фон Папенхайм (Georg II von Pappenheim; * ок. 1465, Тройхтлинген; † 1529) от рода на наследствените маршали на Папенхайм в Бавария, е господар на Тройхтлинген.
Виж Регенсбург и Георг II фон Папенхайм
Георг II фон Хелфенщайн
Георг II фон Хелфенщайн (Georg II von Helfenstein; Georg II.; * 7 ноември 1518, Бамберг; † 17 ноември 1573, Нойфра, днес част от Ридлинген) е граф на Хелфенщайн-Веленхайм-Визенщайг, фрайхер на Гунделфинген, държавник, императорски полковник.
Виж Регенсбург и Георг II фон Хелфенщайн
Георг IV Лудвиг (Лойхтенберг)
Герб на Георг Лудвиг, ландграф на Лойхтенберг Георг IV Лудвиг (Georg IV Ludwig, * 27 юли 1563, † 20 март 1613 във Виена) е ландграф на Ландграфство Лойхтенберг от 1567 до 1613 г.
Виж Регенсбург и Георг IV Лудвиг (Лойхтенберг)
Георг фон Папенхайм
Георг фон Папенхайм (Georg von Pappenheim; Georg (Freiherr) Marschalk von Pappenheim; † 10 декември 1563) от рода на наследствените имперски маршали на Папенхайм-Тройхтлинген в Бавария, е 48.
Виж Регенсбург и Георг фон Папенхайм
Георг фон Фрундсберг
Георг фон Фрундсберг и син му Каспар фон Фрундсберг Бюст в алеята на героите в Хелденберг Фрундсберг-паметник на кметството Минделхайм Георг фон Фрундсберг (Georg I von Frundsberg; * 24 септември 1473 в дворец Минделхайм; † 20 август 1528 в дворец Минделхайм) е благородник от род Фрундсберг в Тирол и господар на Минделхайм в Швабия и Рункелщайн, рицар, водач на ландскнехтите.
Виж Регенсбург и Георг фон Фрундсберг
Георг фон Вертерн (министър)
Георг фон Вертерн (Georg Graf von Werthern; * 21 юли 1663, Байхлинген; † 4 февруари 1721, Дрезден) от тюрингския благороднически род фон Вертерн, е от 1702 г.
Виж Регенсбург и Георг фон Вертерн (министър)
Георг фон Вертерн (политик)
Дворец Айтра пр. 1840 Георг фон Вертерн-Байхлинген „Млади“ (Georg Graf von Werthern-Beichlingen d. J.; * 8 юни 1700 в Регенсбург; † 16 декември 1768 в с. Айтра до Лайпциг) от тюрингския благороднически род фон Вертерн е имперски граф на Вертерн-Байхлинген и саксонски политик.
Виж Регенсбург и Георг фон Вертерн (политик)
Георг Кристоф фон Хазланг
Георг Кристоф фон Хазланг (Georg Christoph von Haslang; * 25 септември 1602 в Мюнхен; † 15 април 1684 в Хоенкамер в област Фрайзинг) е фрайхер от стария баварски род Хазланг, пратеник на курфюрст Максимилиан I Баварски при Вестфалските мирни преговори в Мюнстер и Оснабрюк.
Виж Регенсбург и Георг Кристоф фон Хазланг
Георг Ахац II фон Лозенщайн
Георг Ахац II фон Лозенщайн-Гшвент (Georg Achatz II Graf von Losenstein-Gschwendt; * 1597; † 25 ноември 1653 в Регенсбург) е граф, благородник от стария род Лозенщайн в Горна Австрия, господар на Лозенщайн и на Гшвент, императорски оберщалмайстер на император Фердинанд III, ландмаршал в Долна Австрия.
Виж Регенсбург и Георг Ахац II фон Лозенщайн
Георг Фугер
Георг Фугер (Georg Fugger; * 10 май 1453, Аугсбург; † 14 март 1506, Аугсбург) от фамилията Фугер от линията „Лилията“ (фон дер Лилие), е господар на дворец Гьопинген и търговец.
Георг Филип фон Ортенбург
Георг Филип фон Ортенбург (Georg Philipp zu Ortenburg) е имперски граф на Ортенбург-Нойортенбург-Крихинген-Пютлинген (1684 – 1702) в Долна Бавария.
Виж Регенсбург и Георг Филип фон Ортенбург
Георг Лудвиг фон Зинцендорф
Георг Лудвиг фон Зинцендорф (Georg Ludwig von Sinzendorf; * 17 юни 1616 в Изенбург; † 14 декември 1681 във Виена) е благородник от линията Фридау на австрийския род Зинцендорф, граф на Зинцендорф-Нойбург и императорски държавник.
Виж Регенсбург и Георг Лудвиг фон Зинцендорф
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Далибор Брозович
Далибор Брозович (Dalibor Brozović) е хърватски езиковед, славист и диалектолог.
Виж Регенсбург и Далибор Брозович
Джордж Патън IV
Джордж Патън IV по-късно променя името си на Джордж Смит Патън (George Smith Patton) е американски военачалник, генерал-майор, син на легендарния американски генерал Джордж Патън (един от командващите съюзните войски по време на Втората световна война в Северна Африка и Европа).
Виж Регенсбург и Джордж Патън IV
Джордж Етъридж
Сър Джордж Етъридж (Sir George Etherege) е английски драматург, поет и дипломат, създател на комедията на маниерите от епохата на Реставрацията.
Виж Регенсбург и Джордж Етъридж
Дитрих II фон Ауершперг
ДитрихII фон Ауершперг (Dietrich II Graf von Auersperg, Herr zu Schönberg) е от 1630 г.
Виж Регенсбург и Дитрих II фон Ауершперг
Дитрих фон Пльотцкау
Дитрихфон Пльотцкау (Dietrich von Plotzkau; Teodericus comes de Ploceke; † 3 август, 11 век) е граф на Пльотцкау.
Виж Регенсбург и Дитрих фон Пльотцкау
Дитрих фон Шьоненберг
Дитрихфон Шьоненберг (Dietrich von Schönenberg/Schönenburg/Schönberg; *ок. 1480 в замък Хартелщайн при Швирцхайм; † 10 ноември 1542 в Хайделберг) е бургграф в Алцай, маршал на Курпфалц.
Виж Регенсбург и Дитрих фон Шьоненберг
Диполд I фон Фобург
Диполд I фон Фобург (Diepold I von Vohburg; † сл. 18 май 1060) от фамилията Рапотони, е граф в Аугстгау и Горен Траунгау, маркграф на Хам-Фобург и Келтенщайн (1059).
Виж Регенсбург и Диполд I фон Фобург
Диполд II фон Фобург
Диполд II фон Фобург (Diepold II von Vohburg; † 7 август 1078 в битката при Мелрихщат) от фамилията на Рапотоните, е маркграф в Нордгау и на Гинген.
Виж Регенсбург и Диполд II фон Фобург
Диполд III фон Фобург
Диполд III фон Фобург (Diepold III., * 1075; † 8 април 1146) от род Диполдинги-Рапотони е маркграф на Наббург, Фобург и Хам, зет на полския княз Владислав I Херман и тъст на ФридрихI Барбароса, херцог на Швабия и по-късно германски император.
Виж Регенсбург и Диполд III фон Фобург
Диполд фон Лехсгемюнд
Диполд фон Лехсгемюнд (Diepold von Lechsgemünd; * ок. 1140; † 1 юли 1192) е от 1150 г.
Виж Регенсбург и Диполд фон Лехсгемюнд
Диполд VII фон Хоенбург
Диполд VII фон Хоенбург/Фобург (Diepold VII, Markgraf von Hohenburg; Diepold VII, markgraf von Vohburg; * между 1116 и 1176; † 26 декември 1225) от род Диполдинги-Рапотони, е маркграф на Хоенбург и Фобург (1204 – 1225) в Горен Пфалц, Бавария.
Виж Регенсбург и Диполд VII фон Хоенбург
Доротея фон Ханау-Мюнценберг
Доротея фон Ханау-Мюнценберг (Dorothea von Hanau-Münzenberg; * 4 февруари 1556; † 5 септември 1638) е германска аристократка.
Виж Регенсбург и Доротея фон Ханау-Мюнценберг
Детлеф Ревентлов
Детлеф Ревентлов (Detlev Reventlow; * 4 или 27 април 1600 в Цизендорф в Мекленбург-Предна Померания; † 13 август 1664 във Футеркамп в Шлезвиг-Холщайн) е благородник от род Ревентлов от Шлезвиг-Холщайн, датски таен съветник и канцлер за германските части.
Виж Регенсбург и Детлеф Ревентлов
Деветгодишна война
Деветгодишната война (1688 – 1697 г.) е наричана от историците и с много други имена: Войната на Аугсбургската лига, Войната на Великия съюз, Войната за Пфалцкото наследство.
Виж Регенсбург и Деветгодишна война
Етцел I (Ортенбург)
Етцел I (Etzel I, Ezzo I, Etzelin I, Etzel II, † 17 май 1446) e граф на Ортенбург от 1422 до 1444 г.
Виж Регенсбург и Етцел I (Ортенбург)
Ерханфрид
Ерханфрид (Erchanfried, † 1 август 864) е шестият епископ на Регенсбург от 847 до 864 г.
Еразмус II фон Виндиш-Грец
Еразмус II фон Виндиш-Грец (Erasmus II Graf von Windisch-Graetz; * ок. 1519; † юли 1573/1 февруари 1575) е от 1551 г.
Виж Регенсбург и Еразмус II фон Виндиш-Грец
Ерих I (Брауншвайг-Каленберг-Гьотинген)
ЕрихI Стари (Erich I, „der Ältere“; * 16 февруари 1470, дворец Ровенбург, Нойщат ам Рюбенберге; † 30 юли 1540, Хагенау/Елзас)) от род Велфи (Среден Дом Брауншвайг), е херцог на Херцогство Брауншвайг-Люнебург (1491 – 1540) и от 1495 г.
Виж Регенсбург и Ерих I (Брауншвайг-Каленберг-Гьотинген)
Ернст (Нордгау)
Ернст I (Ernst I, † 11 ноември 865) от франкската благородническа фамилия Ернсте, е граничен граф в Нордгау, Бавария, близък довереник на крал Лудвиг Немски, тъст на неговия син Карлман, и след краля най-важният благородник в Бавария.
Виж Регенсбург и Ернст (Нордгау)
Ернст I фон Хоенбург
Ернст I фон Хоенбург (Ernst I von Hohenburg; † сл. 1222) от фамилията фон Зулцбах, клон на род Бабенберги, е граф на Хоенбург и Вилдберг в Нордгау в Бавария.
Виж Регенсбург и Ернст I фон Хоенбург
Ернст Фридрих фон Виндиш-Грец
Ернст Фридрихфон Виндиш-Грец (Ernst Friedrich Reichsgraf von Windisch-Graetz; * 20 юни 1670 във Виена; † 6 септември 1727 в Ст. Петер в Долна Австрия) е граф на Виндиш-Грец (днес Словен градец, Словения) в Австрия, държавник, 1700 г.
Виж Регенсбург и Ернст Фридрих фон Виндиш-Грец
Ернст Бено фон Вартенберг
Ернст Бено фон Вартенберг (Graf Ernst Benno von Wartenberg; * 13 февруари 1604, Мюнхен; † 8 март 1666, Ердинг) от фамилията Вителсбахи, е граф на Вартенберг, кемерер на Курфюрство Бавария и също управител на Ердинг.
Виж Регенсбург и Ернст Бено фон Вартенберг
Ернст-Вилхелм Хендлер
Ернст-Вилхелм Хендлер (Ernst-Wilhelm Händler) е немски писател и предприемач, автор на романи и разкази.
Виж Регенсбург и Ернст-Вилхелм Хендлер
Еберхард (Бавария)
Еберхард (Eberhard; * 912; † ок. 940) е херцог на Бавария от 937 до 938 г.
Виж Регенсбург и Еберхард (Бавария)
Еберхард III фон Хелфенщайн
Еберхард III фон Хелфенщайн (Eberhard III.; † сл. 1229) е граф на Хелфенщайн.
Виж Регенсбург и Еберхард III фон Хелфенщайн
Еберхард III фон Шлюселберг
Еберхард III фон Шлюселберг (Eberhard III von Schlüsselberg; † сл. 30 април 1306) е господар на Шлюселберг (днес част от Вайшенфелд) в Бавария.
Виж Регенсбург и Еберхард III фон Шлюселберг
Еберхард IV фон Хелфенщайн-Шпитценберг
Еберхард IV фон Хелфенщайн-Шпитценберг (Eberhard IV.;† пр. 9 ноември 1295/пр. 8 юни 1296) е граф на Хелфенщайн-Шпитценберг (близо до Кухен).
Виж Регенсбург и Еберхард IV фон Хелфенщайн-Шпитценберг
Еберхард фон Бибург
Еберхард фон Бибург (Eberhard von Biburg, Eberhard von Sittling und Biburg, Eberhard I. von Salzburg; * ок. 1085 в Зитлинг, днес в Нойщат ан дер Донау; † 22 юни 1164 в цистерцианския манастир Рейн в Щирия) е прочут архиепископ на Залцбург (1147 – 1164).
Виж Регенсбург и Еберхард фон Бибург
Ева Демски
Ева Демски (Eva Demski) (с истинско име Ева Катрин Кюфнер) е германска писателка, авторка на романи, разкази, есета, пътеписи и книги за деца.
Егон Максимилиан фон Турн и Таксис
Егон Максимилиан Ламорал фон Турн и Таксис (Egon Maximilian Lamoral Prinz von Thurn und Taxis; * 17 ноември 1832, Регенсбург; † 8 февруари 1892, Виена) е принц на Турн и Таксис и полковник-лейтенант в австрийската войска.
Виж Регенсбург и Егон Максимилиан фон Турн и Таксис
Едмунд Щойбер
Едмунд Рюдигер Щойбер (Edmund Rüdiger Stoiber) е германски политик, лидер на Християн-социалния съюз (ХСС).
Виж Регенсбург и Едмунд Щойбер
Елизабет фон Ортенбург
Елизабет фон Ортенбург (Elisabeth von Ortenburg; * ок. 1215; † 1272) е графиня от Ортенбург и чрез женитба ландграфиня на Ландграфство Лойхтенберг.
Виж Регенсбург и Елизабет фон Ортенбург
Елизабет фон Турн и Таксис (1860–1881)
Елизабет Мария Максимилиана фон Турн и Таксис (Elisabeth Maria Maximiliana Prinzessin von Thurn und Taxis; * 28 май 1860, Дрезден; † 7 февруари 1881, Йоденбург, Унгария) е принцеса от Турн и Таксис и чрез женитба принцеса на Португалия.
Виж Регенсбург и Елизабет фон Турн и Таксис (1860–1881)
Елизабет Бернхардина фон Тюбинген
Елизабет Бернхардина фон Тюбинген-Лихтенек (Elizabeth Bernhardina von Tübingen-Lichteneck; * 11 октомври 1624; † 4 ноември 1666) е графиня от Тюбинген, господарка на замък Лихтенек (днес в Кенцинген) в Баден-Вюртемберг и чрез женитба графиня на Залм–Нойбург.
Виж Регенсбург и Елизабет Бернхардина фон Тюбинген
Елена Каролина Тереза Баварска
Елена Каролина Тереза Баварска, наричана Нене (Helene Karoline Theresia Herzogin in Bayern; (Nené); * 4 април 1834, Мюнхен; † 16 май 1890, Регенсбург) от род Вителсбахи, е херцогиня от Бавария и чрез женитба наследствена принцеса на Турн и Таксис.
Виж Регенсбург и Елена Каролина Тереза Баварска
Елеонора Мария Хабсбург-Австрийска
Елеонора Мария Йозефа Австрийска (Eleonore Maria Josefa von Österreich) е ерцхерцогиня на Австрия, кралица на Полша (1670 – 1673) и херцогиня на Лотарингия (1678 – 1697).
Виж Регенсбург и Елеонора Мария Хабсбург-Австрийска
Елеонора Мадалена Гонзага-Невер
Елеонора Магдалена Гонзага-Невер, наречена Младата (Eleonora Magdalena Gonzaga-Nevers; * 18 ноември 1630, Мантуа, Херцогство Мантуа; † 6 декември 1686, Виена, Ерцхерцогство Австрия) от италианско-френския род Гонзага-Невер, е чрез брак императрица на Свещената Римска империя (30 април 1651 – 2 април 1657) и кралица на Бохемия и Унгария.
Виж Регенсбург и Елеонора Мадалена Гонзага-Невер
Ема Баварска
Ема Баварска или Хема (Hemma; * 808; † 31 януари 876) е от 827 г.
Ембрихо (Регенсбург)
Ембрихо (Embricho, Ambricho, † 14 юли 891) е седмият епископ на Регенсбург от 864 до 891 г.
Виж Регенсбург и Ембрихо (Регенсбург)
Ембрихо III фон Щайн
Ембрихо III фон Щайн (Embricho III.; † сл. 1241) е Рейнграф на Щайн.
Виж Регенсбург и Ембрихо III фон Щайн
Емерам фон Регенсбург
Свети Емерам (Emmeramus, Heimrammi; * Поатие, † 22 септември 652, Фелдкирхен при Мюнхен) е епископ и мъченик.
Виж Регенсбург и Емерам фон Регенсбург
Енгелшалк I
Енгелшалк I (Engelschalk I; † 871, Велика Моравия) е маркграф (comes terminalis) на Остмарк и граф в Горна Панония.
Енгелшалк II
Енгелшалк II (Engelschalk II) от рода на Вилхелмините, е маркграф на Аварската марка и на Панонската марка в края на 9 век.
Енгелберт (Каринтия)
Енгелберт II (Engelbert, Engelbert II), † 13 април 1141 в манастир Зееон) от род Спанхайми, е маркграф на Марка Истрия, Крайна и Верона (1107 – 1123) и херцог на Каринтия (1123 – 1135).
Виж Регенсбург и Енгелберт (Каринтия)
Енгелберт I (Спанхайм)
Енгелберт I фон Спанхайм (Engelbert I von Spanheim, † 1 април 1096 в Св. Павел в Лавантал) от род Спанхайми е маркграф на Марка Истрия (1090 – 1096), граф на Спанхайм, в Крайхгау и в Пустертал, също фогт на Залцбург.
Виж Регенсбург и Енгелберт I (Спанхайм)
Енгелберт III (Спанхайм)
Енгелберт III (Engelbert III), * пр. 1124, † 6 октомври 1173) от род Спанхайми, е маркграф на Истрия (1124 – 1171), маркграф на Тусция (1135 – 1136) и граф на Графство Крайбург-Марквартщайн (1124 – 1173).
Виж Регенсбург и Енгелберт III (Спанхайм)
Енгелберт фон Васербург
Замък Бург Васербург и църквата Енгелберт фон Васербург (Engelbert von Wasserburg; Engelbert von Attel und Reichenhall; Engelbertus qui Hallgravio dictus et de Aetele; Engilpreht Halgrave de Atile; * ок. 1100; † 20 септември 1161) от фамилията на графовете на Дисен, странична линия на Андекската династия, е халграф (солница) в Райхенхал, граф на Ател, Линтбург и Васербург.
Виж Регенсбург и Енгелберт фон Васербург
Енгелберга
Енгелберга (Engelberga, Angilberga; * 830; † 23 март 890 или 891) е императрица като съпруга на Лудвиг II, император на Свещената Римска империя от 5 октомври 851 до неговата смърт на 12 август 875 г.
Людмила Бохемска
Людмила Чешка или Бохемска (Ludmilla von Böhmen; Ludmila Přemyslovna; * ок. 1170; † 4 август 1240, Ландсхут) е бохемска принцеса от династията Пршемисловци и чрез женитби графиня на Боген и херцогиня на Бавария.
Виж Регенсбург и Людмила Бохемска
Люнет (архитектура)
релефна декорация, Хотелът на инвалидите, Париж Люнетът (lunette) в архитектурата и изобразителното изкуство е стенно поле, ограничено от арка във формата на полукръг или сегмент от кръга, и долната хоризонтална линия между двете и опори.
Виж Регенсбург и Люнет (архитектура)
Лудвиг I фон Шпитценберг
Лудвиг I (III/IV) фон Шпитценберг (Ludwig I (III/IV) von Spitzenberg; † сл. 1200) е граф и господар на Шпитценберг (близо до Кухен)-Зигмаринген (1147 – 1200) и граф на Хелфенщайн (1171 – 1200).
Виж Регенсбург и Лудвиг I фон Шпитценберг
Лудвиг I фон Йотинген
Лудвиг I фон Йотинген (Ludwig I von Oettingen; * ок. 1110/1120 в Йотинген; † ок. 1150) е граф на Йотинген в Швабия, Бавария.
Виж Регенсбург и Лудвиг I фон Йотинген
Лудвиг II фон Йотинген
Лудвиг II фон Йотинген (Ludwig II von Oettingen; * ок. 1148/ок. 1180 в Йотинген, † пр. 28 юни 1225) е граф на Йотинген в Швабия, Бавария.
Виж Регенсбург и Лудвиг II фон Йотинген
Лудвиг II Строги
Лудвиг II Строги (Ludwig II der Strenge; * 13 април 1229, Хайделберг; † 2 февруари 1294, Хайделберг) от династията Вителсбахи, е херцог на Бавария от 1253 до 1294 и пфалцграф при Рейн.
Виж Регенсбург и Лудвиг II Строги
Лудвиг III фон Льовенщайн
Лудвиг III фон Льовенщайн (Ludwig III von Löwenstein; * 17 февруари 1530, Файхинген; † 13 март 1611, Вертхайм) от род Вителсбахи, е граф на Льовенщайн-Вертхайм.
Виж Регенсбург и Лудвиг III фон Льовенщайн
Лудвиг фон Зигмаринген
Лудвиг фон Зигмаринген Стари (Ludwig von Sigmaringen; † 1092) е господар на Зигмаринген на Дунав в Баден-Вюртемберг, създава линията Зигмаринген-Шпитценберг-Хелфенщайн.
Виж Регенсбург и Лудвиг фон Зигмаринген
Лудвиг Гебхард фон Хойм (1678–1738)
Лудвиг Гебхард II фон Хойм (Ludwig Gebhard II Graf von Hoym; * 23 октомври/2 ноември 1678, Дройсиг в Саксония-Анхалт; † 6 май 1738, Дройсиг) е граф на Хойм, кралски полски и таен съветник на Курфюрство Саксония, курсаксонски камера-президент, обер-хауптма в Тюрингия.
Виж Регенсбург и Лудвиг Гебхард фон Хойм (1678–1738)
Лудвиг Детето
Лудвиг IV Детето (Ludwig das Kind; * септември или октомври 893, Алтьотинг; † 20 или 24 септември 911, вероятно Франкфурт на Майн) е херцог на Бавария (893 – 911), крал на Източното франкско кралство.
Виж Регенсбург и Лудвиг Детето
Луи XIV
Луи XIV (Louis XIV), наричан Велики (Le Grand), а също Кралят Слънце (le Roi Soleil), e крал на Франция и Навара от 1643 до смъртта му през 1715 година.
Луитполд (маркграф на Бавария)
Луитполд или Леополд (Luitpold, Liutpold, Leopold; † 4 юли 907 при Пресбург) произлиза от могъщия баварски благороднически род Хуоси.
Виж Регенсбург и Луитполд (маркграф на Бавария)
Луитполд фон Плайн-Хардег
Замък Плайн Замък Хардег Луитполд фон Плайн-Хардег (Liutpold Graf von Plain, Graf von Hardegg; * 1135/1140; † 17 юни 1193) е граф на Плайн (в провинция Залцбург) (1167) и Хардег (1188) в Долна Австрия.
Виж Регенсбург и Луитполд фон Плайн-Хардег
Луиза фон Турн и Таксис
Луиза Матилда Вилхелмина Мария Максимилиана фон Турн и Таксис (Louisa Mathilde Wilhelmine Marie Maximiliane Prinzessin von Thurn und Taxis; * 1 юни 1859, дворец Таксис, Дишинген; † 20 юни 1948, Зигмаринген) е принцеса от Турн и Таксис и чрез женитба принцеса на Хоенцолерн-Зигмаринген.
Виж Регенсбург и Луиза фон Турн и Таксис
Ладислаус Освалд фон Тоеринг
Ладислаус Освалд фон Тоеринг (Ladislaus von Toerring; * 20 юли 1566 в Щайн ан дер Траун (част от Траунройт); † 12 декември 1638) от старата благородническа фамилия Тьоринг цум Щайн в Горна Бавария е фрайхер/граф на Тьоринг, господар на Тенглинг, Щайн (част от Траунройт) в Бавария и Пертенщайн (част от град Траунройт) в Горна Бавария.
Виж Регенсбург и Ладислаус Освалд фон Тоеринг
Ламорал фон Таксис
Ламорал фон Таксис (Lamoral von Taxis; Lamoral de Tassis; Lamoral I. von Taxis; * 1557; † 7 юли 1624 в Брюксел) е граф на Таксис, генерален-имперски пощенски майстер на имперската поща на Свещената Римска империя, Лотарингия и Бургундия.
Виж Регенсбург и Ламорал фон Таксис
Лантперт (Бавария)
Лантперт (Lantpert; Landfried; * пр. 636; † сл. 680) е през 680 г.
Виж Регенсбург и Лантперт (Бавария)
Ландсбергски договор
Ландсбергският договор, наричан Втората подялба на Бавария, (Landsberger Vertrag, Zweite bayerische Landesteilung) е сключен на 12 септември 1349 г.
Виж Регенсбург и Ландсбергски договор
Лел (маджарин)
Лел или Лехел, цитиран и като Леел, Лелу, Лельо (? – Регенсбург, 955) е маджарин-авантюрист, потомък на Арпад и един от предводителите на унгарската армия при Аугсбург в битката на Лехското поле.
Виж Регенсбург и Лел (маджарин)
Леополд III (Австрия)
Леополд III Благочестиви, наричан още Святи и Милостиви (Leopold III, der Fromme, der Heilige, der Milde; * 1073, Мелк; † 15 ноември 1136 при Клостернойбург) от род Бабенберги, е от 1095 до 1136 г.
Виж Регенсбург и Леополд III (Австрия)
Леополд фон Кленце
Леополд фон Кленце (Leopold von Klenze, Leo von Klenze; роден като Franz Karl Leopold Klenze) е германски архитект, работил през 19 век по време на неокласицизма.
Виж Регенсбург и Леополд фон Кленце
Леополд Викторин фон Виндиш-Грец
Леополд Викторин Йохан Вилхелм фон Виндиш-Грец (Leopold Victorin Johann Wilhelm Reichsgraf von Windisch-Graetz; * 17 септември 1686 в Регенсбург; † 19 декември 1746 във Виена) е граф на Виндиш-Грец (днес Словен градец, Словения) в Австрия, политик, дипломат, става 1739 г.
Виж Регенсбург и Леополд Викторин фон Виндиш-Грец
Леополд Вилхелм фон Баден-Баден
Леополд Вилхелм фон Баден-Баден (Leopold Wilhelm von Baden-Baden; * 16 септември 1626; † 23 февруари 1671, Баден-Баден) е маркграф на Маркграфство Баден-Баден и генерал-маршал на Свещената Римска империя.
Виж Регенсбург и Леополд Вилхелм фон Баден-Баден
Леополд Йозеф фон Ламберг
Леополд Йозеф фон Ламберг (Leopold Joseph Reichsgraf von Lamberg-Sprinzenstein; * 13 май 1654; † 28 юни 1706 във Виена) е фрайхер от род Ламберг от Каринтия и Крайна, господар на Ортенек в Крайна и Отенщайн във Валдфиртел в Долна Австрия и (от 1667 г.) имперски граф на Ламберг-Щринценщайн в Горна Австрия, дипломат и императорски таен съветник.
Виж Регенсбург и Леополд Йозеф фон Ламберг
Йохан I фон Хайдек
Йохан I (II) фон Хайдек (Johann I (II) von Heydeck; † между 15 октомври и 26 ноември 1425 или 10 март 1426) от швабския благороднически род Хайдек, е господар на Хайдек в Бавария и кмет на Регенсбург.
Виж Регенсбург и Йохан I фон Хайдек
Йохан II (Лойхтенберг)
Йохан II фон Лойхтенберг (Johann II von Leuchtenberg; * ок. 1355; † 7 август 1390) от фамилията на ландграфовете на Лойхтенберг и графовете на Халс (днес в Пасау), е от 1389 г.
Виж Регенсбург и Йохан II (Лойхтенберг)
Йохан II фон Абенсберг
Йохан II фон Абенсберг (Johann II von Abensberg; † 21 юни 1397, Регенсбург) е благородник от баварската графска фамилия Абенсберги, господар на Абенсберг в Бавария и основател на манастир Абенсберг.
Виж Регенсбург и Йохан II фон Абенсберг
Йохан II фон Валдбург
Йохан II фон Валдбург (Johann II von Waldburg; Johannes II von Waldburg, Hans II, „Truchsess Hans mit den vier Frauen“; * ок. 1344, януари 1345, замък Валдбург във Валдбург, Вюртемберг; † между 22 март/31 март 1424) от швабскя род Валдбург е от 1419 г.
Виж Регенсбург и Йохан II фон Валдбург
Йохан III фон Пфалц
Йохан III фон Пфалц (Johann von der Pfalz; * 7 май 1488, Хайделберг; † 3 февруари 1538) от род Вителсбахи, е 48.
Виж Регенсбург и Йохан III фон Пфалц
Йохан III фон Хайдек
Йохан III (II) фон Хайдек (Johann III (II) von Heydeck; † 22 април 1464) от швабския благороднически род Хайдек, е господар на Хайдек в Бавария, господар на Долнщайн и Велхайм.
Виж Регенсбург и Йохан III фон Хайдек
Йохан фон Алдринген
Йохан фон Алдринген (Johann von Aldringen; * 10 декември 1588 в град Люксембург или в Тионвил; † 22 юли 1634 в Ландсхут) е императорски фелдмаршал в служба на Католическата лига (1609) през Тридесетгодишната война.
Виж Регенсбург и Йохан фон Алдринген
Йохан фон Моозбург
Йохан фон Моозбург (Johann von Moosburg, Johannes der Moosburger; † 25 април 1409) е епископ на Регенсбург от 1384 до 1409 г.
Виж Регенсбург и Йохан фон Моозбург
Йохан Кристоф Вайгел
Йохан Кристоф Вайгел (Johann Christoph Weigel) е германски гравьор, картограф, издател, печатар и търговец на произведения на изкуството.
Виж Регенсбург и Йохан Кристоф Вайгел
Йохан Кеплер
Йохан Кеплер (Johannes Kepler) е германски математик, астроном и астролог.
Йохан Август фон Золмс-Рьоделхайм-Асенхайм
Герб на графовете на Золмс-Рьоделхайм-Асенхайм Дворец Асенхайм, Нидатал Йохан Август фон Золмс-Рьоделхайм-Асенхайм (Johann August zu Solms-Rödelheim und Assenheim; * 21 юни 1623 в Барут; † 23 ноември 1680 в Рьоделхайм) е граф на Золмс-Рьоделхайм и Асенхайм.
Виж Регенсбург и Йохан Август фон Золмс-Рьоделхайм-Асенхайм
Йохан Адам Зигфрид фон Ауершперг
Йохан Адам Зигфрид фон Ауершперг (Johann Adam Siegfried Graf von Auersperg; Achaz Adam von Auersperg) е граф на Ауершперг.
Виж Регенсбург и Йохан Адам Зигфрид фон Ауершперг
Йохан Антон I фон Егенберг
Йохан Антон I фон Егенберг (Johann Anton I von Eggenberg) е 2.
Виж Регенсбург и Йохан Антон I фон Егенберг
Йохан Себастиан Бах
Йохан Себастиан Бах(Johann Sebastian Bach) е германски композитор и клавирен майстор, признат за един от най-великите композитори в световната музикална история.
Виж Регенсбург и Йохан Себастиан Бах
Йохан Теодор от Бавария
Йохан Теодор Баварски (Johann Theodor von Bayern; * 3 септември 1703, Мюнхен; † 27 януари 1763, Лиеж) от род Вителсбахи, е кардинал и епископ на Регенсбург от 1719 г., на Фрайзинг от 1727 г.
Виж Регенсбург и Йохан Теодор от Бавария
Йохан Филип фон Ламберг (епископ)
Йохан Филип фон Ламберг (Johann Philipp Kardinal Graf von Lamberg; * 26 ноември 1651 във Виена; † 20 октомври или 21 октомври 1712 в Регенсбург) е княжески епископ на Пасау, кардинал и дипломат на служба на Хабсбургския император.
Виж Регенсбург и Йохан Филип фон Ламберг (епископ)
Йохан Фердинанд Ернст фон Вартенберг
Йохан Фердинанд Ернст фон Вартенберг (Johann Ferdinand Ernst Graf von Wartenberg; * 20 май 1630; † 1 септември 1675, Пасау) от фамилията Вителсбахи, е граф на Вартенберг.
Виж Регенсбург и Йохан Фердинанд Ернст фон Вартенберг
Йохан Хайнрих Нотхафт фон Вернберг
Йохан ХайнрихНотхафт фон Вернберг (Johann Heinrich Notthafft Graf von Wernberg; * 9 февруари 1604, Блайбах; † 2 юли 1665, Виена) от баварския древен благороднически род Нотхафт, е имперски граф на Вернберг, имперски дворцов съветник и имперски дворцов вицепрезидент.
Виж Регенсбург и Йохан Хайнрих Нотхафт фон Вернберг
Йохан Якоб фон Атемс
Дворец Танценберг (1680) Йохан Якоб фон Атемс (Johann Jacob Graf von Attems; * 1598; † 30 март 1670 в дворец Танценберг в Санкт Файт ан дер Глан, Каринтия) е от 1630 г.
Виж Регенсбург и Йохан Якоб фон Атемс
Йохан Якоб фон Ламберг
Йохан Якоб фон Ламберг (Johann Jakob von Lamberg; Johann Jakob von Lamberg, Freiherr von Ortenegg und Ottenstein; * 27 март 1561; † 7 февруари 1630, Щрасбург) е като Йохан VII епископ на Гурк (1603 – 1630) в Каринтия и на Ламберг.
Виж Регенсбург и Йохан Якоб фон Ламберг
Йохан Якоб Александер Сигизмунд Рудолф Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн
Йохан Якоб Александер Сигизмунд Рудолф Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн (Johann Jakob Alexander Sigismund Fugger Graf zu Kirchberg und Weissenhorn; * 3 октомври 1691, Бос; † 23 април 1759) е граф на Фугер-Кирхберг-Вайсенхорн и господар в Бабенхаузен и Бос в Швабия.
Виж Регенсбург и Йохан Якоб Александер Сигизмунд Рудолф Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн
Йохан Якоб Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн
Йохан Якоб Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн (Johann (Johannes, Hans) Jakob Fugger von Kirchberg und Weissenhorn; * 23 декември 1516, Аугсбург; † 14 юли 1575, Мюнхен) от фамилията Фугер от линията „Лилията“ (фон дер Лилие) от Аугсбург, е граф и фрайхер на Кирхберг и Вайсенхорн, търговец, библиофил и хуманист.
Виж Регенсбург и Йохан Якоб Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн
Йохан Мартин фон Щолберг
Йохан Мартин цу Щолберг (Johann Martin zu Stolberg; * 4 ноември 1594 в Ортенберг; † 22 май 1669 в Щолберг) е граф на Щолберг.
Виж Регенсбург и Йохан Мартин фон Щолберг
Йохан Максимилиан фон Ламберг
Йохан Максимилиан Непомук фон Ламберг (Johann Maximilian Nepomuk von Lamberg) е австрийски благородник, граф, от 1636 г.
Виж Регенсбург и Йохан Максимилиан фон Ламберг
Йохан Бернхард фон Рехберг
Йохан Бернхард ЕвстахЛудвиг Йозеф Херман Йохан Непомук Карл Антон Вилибалд Август граф фон Рехберг-Ротенльовен-Хоенрехберг (Johann Bernhard Eustach Ludwig Joseph Hermann Johann Nepomuk Karl Anton Willibald August Graf von Rechberg und Rothenlöwen zu Hohenrechberg; * 17 юли 1806, Регенсбург; † 26 април 1899, замък Кетенхоф/Швехат при Виена) от благородническия швабски род Рехберг, е граф на Рехберг и Ротенльовен, в Хоенрехберг (при Швебиш Гмюнд), дипломат, императорски посланик, австрийски външен министър (от 21 август 1859 до 27 октомври 1864), австрийски министър президент (1859 – 1861), доживотен член на Херенхауз на австрийския имперски съвет по времето на император Франц Йосиф I.
Виж Регенсбург и Йохан Бернхард фон Рехберг
Йохан Георг II фон Золмс-Барут
Дворец Вилденфелс Дворец Барут ок. 1860 г. Йохан Георг II фон Золмс-Барут и Вилденфелс (Johann Georg II zu Solms-Baruth und Wildenfels; * 19 ноември 1591 в Лаубах; † 4 февруари 1632 в Праха) е граф на Золмс в Барут и Вилденфелс.
Виж Регенсбург и Йохан Георг II фон Золмс-Барут
Йохан Георг фон Херберщайн
Йохан Георг фон Херберщайн (Johann Georg von Herberstein Bischof von Regensburg; * 19 август 1591, Залцбург; † 12 юни 1663, Регенсбург) е епископ на Регенсбург (1662 – 1663).
Виж Регенсбург и Йохан Георг фон Херберщайн
Йохана Баварска (1413 – 1444)
Йохана Баварска (Johanna von Bayern; * 1413, † 20 юли 1444) е баварска принцеса от Бавария-Ландсхут от род Вителсбахи и чрез женитба пфалцграфиня на Пфалц-Мозбах.
Виж Регенсбург и Йохана Баварска (1413 – 1444)
Йоханес Авентинус
Паметник на Авентинус в Абенсберг Йоханес Авентинус (Johannes Aventinus) роден като Йохан Георг Турмаир (Johann Georg Turmair) и латинизира името си на Авентинус („Aventinus“, „Abensberger“), е германски историк и дворцов историограф.
Виж Регенсбург и Йоханес Авентинус
Йоханес Щарк
Йоханес Щарк (Johannes Stark) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1919 г.
Йоахим Албек фон Тьоринг
Йоахим Албек фон Тьоринг (Joachim Albeck Graf von Törring; * 11 август 1621; † 14 февруари 1674 в Пертенщайн, част от град Траунройт в Горна Бавария) е граф от старата благородническа фамилия Тьоринг в Горна Бавария.
Виж Регенсбург и Йоахим Албек фон Тьоринг
Йоахим Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн
Водният дворец Тауфкирхен (ок. 1700) Йоахим Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн (Joachim Fugger Freiherr von Kirchberg und Weissenhorn; * 2 декември 1563 в Тауфкирхен; † 1607) е фрайхер на Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн, господар на Тауфкирхен и Алтенердинг (Ердинг), вицедом на Бургхаузен.
Виж Регенсбург и Йоахим Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн
Йоахим Фридрих фон Блументал
Йоахим Фридрихфон Блументал (Joachim Friedrich von Blumenthal;* 24 май 1607 в Берлин; † 7 юли 1657 в Халберщат) е бранденбургски и императорски държавник от род Блументал, от 1646 г.
Виж Регенсбург и Йоахим Фридрих фон Блументал
Йозеф фон Колоредо
Йозеф Мария фон Колоредо (Joseph von Colloredo; Joseph Maria Graf Colloredo-Mels und Wallsee; * 11 септември 1735 в Регенсбург; † 26 ноември 1818 във Виена) е граф на Колоредо, австрийски министър и генерал.
Виж Регенсбург и Йозеф фон Колоредо
Йозеф фон Айхендорф
Гербът на рода фон Айхендорф Йозеф Карл Бенедикт барон фон Айхендорф (Joseph Karl Benedikt Freiherr von Eichendorff) е немски поет, белетрист, драматург и преводач.
Виж Регенсбург и Йозеф фон Айхендорф
Йозеф Клеменс Баварски
Йозеф Клеменс Кайетан Баварски (Joseph Clemens Kajetan von Bayern; * 5 декември 1671, Мюнхен; † 12 ноември 1723, Бон) от род Вителсбахи, е от 1688 до 1723 г.
Виж Регенсбург и Йозеф Клеменс Баварски
Йозеф Август Австрийски
Йозеф Август Виктор Клеменс Мария Австрийски (Joseph August Viktor Clemens Maria Erzherzog von Österreich; * 9 август 1872, Алксут, Унгария; † 6 юли 1962, Райн близо до Щраубинг) е ерцхерцог на Австрия от унгарския клон на династията Хабсбург-Лотаринги и последният австрийски палатин на Унгария (1905 – 1918), регент на Унгария (1918 и 1919), последният австрийски фелдмаршал на Австрийската войска през Първата световна война.
Виж Регенсбург и Йозеф Август Австрийски
Йозеф Франц фон Райнах
Йозеф Франц Хартман фон Райнах(Joseph Franz Hartmann von Reinach; * 12 април 1664 в Прунтрут, кантон Юра; † 30 януари 1729 в Хирцбахпри Алткирх, Елзас) е фрайхер от род Райнахот Ааргау в северна Швейцария.
Виж Регенсбург и Йозеф Франц фон Райнах
Йозеф Иноценц фон Тун-Хоенщайн-Кастелфондо
Йозеф Иноценц фон Тун-Хоенщайн-Кастелфондо (Joseph Innocenz von Thun-Hohenstein-Castell Fondo; * 20 декември 1761 в Тренто; † 20 август 1842 в Чивецано) е граф, благородник от род Тун и Хоенщайн, Кастелфондо в Южен Тирол.
Виж Регенсбург и Йозеф Иноценц фон Тун-Хоенщайн-Кастелфондо
Йозеф Вилхелм Ернст фон Фюрстенберг
Княз Йозеф Вилхелм Ернст и първата му съпруга Мария Анна, род. графиня фон Валдщайн Княгиня Мария Анна фон Фюрстенберг, род. графиня фон дер Вал, вдоовица на княз Йозеф Вилхелм Ернст княз фон Фюрстенберг Йозеф Вилхелм Ернст фон Фюрстенберг-Щюлинген (Joseph Wilhelm Ernst zu Fürstenberg-Stühlingen; * 13 април 1699 в Аугсбург; † 29 април 1762 във Виена) е от 1744 до 1762 г.
Виж Регенсбург и Йозеф Вилхелм Ернст фон Фюрстенберг
179
179 (сто седемдесет и девета) година по юлианския календар е невисокосна година, започваща в четвъртък.
Виж Регенсбург и 179
50th Anniversary World Tour
„50th Anniversary World Tour“ е 22-рото световно концертно турне на германската рок група „Скорпиънс“, с което музикантите отбелязват 50-а годишнина от основаването на групата от Рудолф Шенкер в Хановер през 1965 г., то започва на 1 май 2015 г.
Виж Регенсбург и 50th Anniversary World Tour
, Конрад III фон Нюрнберг, Конрад III фон Хайлигенберг, Конрад III фон Мозбург, Конрад III фон Лайхлинг, Конрад IV фон Фронтенхаузен, Конрад фон Мегенберг, Конрад VI фон Хаймберг, Конрад Хоенщауфен, Конрад Зигмунд фон Щархемберг, Паул фон Турн и Таксис, Паул Вилхелм фон Вюртемберг, Парис фон Лодрон, Пилгрим от Пасау, Пилзен, Под сянката на падишаха, Покръстване на Полша, Политика на присъединенията (Реюнион), Попо (архиепископ на Трир), Попо I фон Вертхайм, Попо II (Вюрцбург), Попо II фон Вертхайм, Петер Апиан, Петендорф, Оскар Шиндлер, Отгар (Айхщет), Ото I (Пфалц-Мозбах), Ото I фон Регенсбург, Ото I фон Дисен, Ото II фон Абенберг, Ото II фон Щефлинг, Ото II фон Волфратсхаузен, Ото III (Швабия), Ото III фон Волфратсхаузен, Ото фон Риденбург, Ото фон Рехберг, Отокар I (Щирия), Организация на градовете на световно наследство, Ода (съпруга на Арнулф Каринтийски), Одилия, Одило, Одеса, Операция „Приливна вълна“, Операция Швайнфурт-Регенсбург, Асперт фон Фелден, Ахац Фердинанд фон дер Асебург, Арибо II, Арнулф I (Бавария), Арнулф II (Бавария), Арнулф фон Дисен, Арнулф Каринтийски, Абатство Велтенбург, Абенсберг, Август (Лигница), Август фон Байхлинген, Августа Мария Луиза Баварска, Агилолфинги, Агнес фон Нюрнберг, Адалберт III фон Боген, Адалвин (Регенсбург), Адам фон Тьоринг цум Щайн, Адам фон Волфщайн, Адам Филип фон Кронберг-Хоенгеролдсек, Адам Лоренц фон Тьоринг-Щайн, Адолф I Георг (Шаумбург-Липе), Аделхайд от Мец, Айтел Фридрих II (Хоенцолерн-Хехинген), Айхсфелд, Алтщат-Лехл, Алтвин (Айхщет), Алтман II фон Абенсберг, Алрам I (Ортенбург), Албрехт фон Пфалц-Мозбах, Албрехт фон Абенсберг, Албрехт VI (Бавария-Лойхтенберг), Албрехт XV Нотхафт фон Вернберг, Албрехт Алтдорфер, Албрехт Сигисмунд Баварски, Алберт II фон Мозбург, Алберт II фон Боген, Алберт фон Рехберг, Алберт фон Тьоринг-Щайн, Алберт фон Турн и Таксис (1867–1952), Алберт Ернст фон Вартенберг, Алойз фон Рехберг, Александру Пицурка, Александер Фердинанд фон Турн и Таксис, Алексиус Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн, Амалия фон Пфалц-Мозбах, Амалия Баварска, Анселм Франц фон Турн и Таксис, Антон фон Ортенбург, Антон Карл фон Йотинген-Валерщайн, Антон Ернст Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн, Андреас фон Гунделфинген, Анна фон Нюрнберг, Анна фон Хенеберг-Шлойзинген, Анна Мария фон Бранденбург-Байройт, Анна Мария фон Ербах, Нордгау (Бавария), Нойщат ан дер Донау, Ръжена бира, Рудолф I фон Зигмаринген, Рудолф II, Рудолф фон Папенхайм, Рудолф фон Церинген, Рупрехт фон Пфалц-Мозбах, Рупрехт фон Пфалц-Зимерн (1461 – 1507), Рупрехт фон Регенсбург, Руперт от Залцбург, Ратисбона, Размирици „хеп-хеп“, Раймунд Фугер, Рапото I (Ортенбург), Рапото III (Ортенбург), Рапото V (Бавария), Рихарда фон Спонхайм, Ростислав (Великоморавия), Родословие на Агилолфингите, Реция, Реген (река), Рената Лотарингска, Суплинбурги, Станислав Памукчиев, Стефан II (Бавария), Стефан III (Бавария), Симоне Лаудер, Славчо Загоров, София фон Цвайбрюкен-Биркенфелд, Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа, Списък на териториите в Свещената Римска империя, Списък на градовете в Германия, Списък на маркграфовете и херцозите на Австрия през Средновековието, Спитигнев II (Бохемия), Себастиан Вунибалд фон Валдбург-Цайл, Северин Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн, Туто (Регенсбург), Турн и Таксис, Траян Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн, Тридесетгодишна война, Трета Бундеслига, Тереза Кунегунда Собиеска, Тереза Матилда фон Мекленбург-Щрелиц, Темпи (Аризона), Теодо I, Теодо III, Теодерих фон Абенсберг, Ута фон Дисен, Удалрих II (Айхщет), Удо (граф на Лангау), Уилям III, Улрих I фон Абенсберг, Улрих I фон Хелфенщайн, Улрих III (I) фон Пернег, Улрих III фон Абенсберг, Улрих IV фон Абенсберг, Улрих фон Папенхайм, Футбол на летните олимпийски игри 1972, Франц Албрехт фон Саксония-Лауенбург, Франц Филип фон Щернберг, Франц Хайнрих Кемерер фон Вормс, Франц Вилхелм фон Вартенберг, Франц Георг Карл фон Метерних, Франц Ернст Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн, Франц Евзебиус фон Траутзон, Франц Леополд фон Залм-Нойбург, Франц Йозеф фон Турн и Таксис, Франц Йозеф Щраус, Франческо де Медичи, Фридрих I (Швабия), Фридрих I фон Пфалц-Зимерн, Фридрих I фон Регенсбург, Фридрих I фон Тьоринг, Фридрих I фон Шварценбург, Фридрих I бургграф фон Регенсбург, Фридрих II фон Регенсбург, Фридрих II фон Хайдек, Фридрих II фон Берг, Фридрих III (Свещена Римска империя), Фридрих III фон Регенсбург, Фридрих IV (Нюрнберг), Фридрих фон Фюрстенберг (дипломат), Фридрих фон Фюрстенберг (ланддрост), Фридрих фон Хоенцолерн, Фридрих фон Хоенцолерн-Зигмаринген, Фридрих фон Цолерн, Фридрих фон Васербург, Фридрих фон Луксбург, Фридрих VI (Швабия), Фридрих Август фон Харах-Рорау, Фридрих Албрехт фон дер Шуленбург, Фридрих Мелхиор Грим, Фробен Фердинанд (Фюрстенберг-Мьоскирх), Файт фон Папенхайм, Файт фон Тьоринг-Жетенбах, Филип (Пфалц), Филип (Пфалц-Нойбург), Филип II фон Боланден, Филип Хуго Вамболт фон Умщат, Филип Мъдри фон Геминген, Филип Баварски, Фердинанд I (Свещена Римска империя), Фердинанд II (Свещена Римска империя), Фердинанд IV Хабсбург, Фердинанд фон Атемс, Фердинанд фон Траутмансдорф-Вайнсберг, Фердинанд Август фон Лобковиц, Фердинанд Баварски (1550 – 1608), Фенер (архитектура), Хуан Австрийски, Хартвиг I фон Спанхайм, Хартвиг II фон Спанхайм, Хазига фон Дисен, Хайнц-Йозеф Стамел, Хайнрих (Швайнфурт), Хайнрих I (Ройс-Шлайц), Хайнрих I (Бавария), Хайнрих I фон Регенсбург, Хайнрих I фон Волфратсхаузен, Хайнрих I фон Лехсгемюнд, Хайнрих II Язомиргот, Хайнрих III (Ройс-Шлайц), Хайнрих III фон Регенсбург, Хайнрих фон Папенхайм, Хайнрих V (Бавария), Хайнрих V фон Шаунберг, Хайнрих V фон Щефлинг, Хайнрих XI фон Хенеберг-Шлойзинген, Хайнрих Нотхафт фон Вернберг, Хайнрих Нотафт цу Вернберг, Хайнрих Венцел (Оелс-Бернщат), Ханс Улрих фон Егенберг, Ханс Милих, Хилтруда (Бавария), Херцогство Бавария, Херман фон Мандершайд-Бланкенхайм, Херман фон Баден-Баден, Хермина фон Валдек-Пирмонт, Хелена фон Нюрнберг, Хенриета Аделхайд Савойска, Чехия, ШШФ Ян (Регенсбург), Шотландско абатство (Виена), Ютунги, Юхан Банер, Юдит Унгарска, Юдит Баварска (925–985), Ядвига Ягелонка (1513 – 1573), Якоб Фугер (епископ), Якоб Фугер Стари, Музей Боде, Матфриди, Матиас де Медичи, Матилда фон Баден, Мартин Франц фон Йотинген-Балдерн, Маргарета фон Гелдерн, Маргарета Клементина Австрийска, Маргарета Баварска (1456 – 1501), Мария Австрийска (1531 – 1581), Мария Анна Вилхелмина фон Баден-Баден, Мария Анна Йозефа Австрийска, Мария София Доротея фон Турн и Таксис, Мария Елизабет фон Турн и Таксис, Маартен Тромп, Максимилиан II (Свещена Римска империя), Максимилиан II Емануел (Бавария), Максимилиан фон Папенхайм, Максимилиан фон Рехберг, Максимилиан фон Зайнсхайм, Максимилиан фон Вюртемберг, Максимилиан фон Лихтенщайн, Максимилиан Карл фон Турн и Таксис, Максимилиан Антон фон Турн и Таксис, Максимилиан Франц фон Атемс, Максимилиан Хайнрих от Бавария, Максимилиан Мария фон Турн и Таксис, Максимилиан Еразмус фон Цинцендорф-Потендорф, Максимилиан Йозеф фон Турн и Таксис, Мала страна, Михаел (Регенсбург), Мориц фон Ортенбург, Методий, Мехтхилд фон Лойхтенберг, Мехтхилд Баварска, Мелхиор фон Хатцфелд, История на Мюнхен, Ирмгарда от Кимзе, Ирментруд фон Боланден, Изабела Португалска (1503–1539), Изангрим, Илюминати, Имперски княжески съвет, Имперско абатство, Император на Свещената Римска империя, Иполито де Медичи, Железничарска купа, Зигфрид I фон Лебенау, Зигфрид фом Щайн (фогт), Зигфрид фон Щайн, Зигфрид фон Йотинген, Зигхард IX фон Тенглинг, Зигхардинги, Зигизмунд фон Ламберг, Зигмунд Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн, Зигерих (Регенсбург), Зимперт (Регенсбург), Българи в Германия, Буркхард фон Лехсгемюнд, Бруно (Аугсбург), Бруно III фон Мансфелд, Бретахгау, Батурих, Барбара Бломберг, Бабо I фон Регенсбург, Бабони, Баварска гора, Баварски имперски окръг, Бавария, Балдерих II от Лиеж, Битка при Екмюл, Битка при Лехфелд, Бото фон Потенщайн, Борго д'Але, Болеслав I Страшни, БМВ X1, БМВ X2, БМВ Z4, БМВ Серия 1, БМВ Серия 2 (многофункционален автомобил), БМВ Серия 3, БМВ Серия 3 (E30), БМВ Серия 3 (E36), БМВ Серия 4, Бертхолд I фон Хайлигенберг, Бертхолд I фон Вайсенхорн-Нойфен, Бертхолд I фон Лехсгемюнд-Грайзбах, Бертхолд II фон Грайзбах, Бертхолд II фон Дисен, Бертхолд III фон Боген, Бертхолд фон Питенгау, Бертхолд фон Цолерн, Бертолд II фон Боген, Бертолд фон Нойфен, Бернхард фон Рор, Бернхард фон Саксония-Ваймар, Беро II фон Рехберг, Беренгар (Хесенгау), Бенедикт XVI, Втора Бундеслига 2022/23, Валтер Рьорл, Валхала (паметник), Вилхелм фон Цвайбрюкен, Вилхелм фон Валдбург-Цайл, Вилхелм V Баварски, Вилхелмини, Вили Вебер, Вилибалд фон Рехберг, Винделики, Владислав II (Бохемия), Владивой (Бохемия), Владко Мурдаров, Война за Мантуанското наследство, Война на петата коалиция, Волско око (архитектура), Волф III фон Шьонбург-Глаухау, Волф Дитрих фон Тьоринг-Щайн, Волфрад II фон Неленбург-Феринген, Волфрам I фон Рангау, Волфрам фон Щайн, Волфганг фон Клозен, Волфганг фон Салм, Волфганг от Регенсбург, Волфганг Зигмунд фон Лозенщайн, Волфганг Ернст цу Щолберг, Волрад II (Валдек), Вернхард II фон Леонберг, Велика емиграция (Полша), Велико херцогство Франкфурт, Венцел Антон фон Кауниц, Венценбах, Гуидобалд фон Тун и Хоенщайн, Гунтер (Регенсбург), Графство Дисен, Гросглокнер, Гаубалд, Гай Юлий Цивилис, Гизела Бургундска, Гизела Баварска, Готфрид I фон Бикенбах, Готфрид II фон Раабс, Готфрид II фон Хелфенщайн-Зигмаринген, Готфрид II Раабс, Готфрид фон Шпитценберг, Готика, Готлиб Амадеус фон Виндиш-Грец, Горен Пфалц, Герхард II фон Ротенек, Герхард фон Вертхайм, Герберга фон Глайберг, Гебхард I (Регенсбург), Гебхард I фон Плайн, Гебхард I фон Бургхаузен, Гебхард II фон Грьоглинг, Гебхард III (Регенсбург), Гебхард III фон Зулцбах, Гебхард IV (Регенсбург), Гебхард фон Суплинбург, Гебхард Леберехт фон Блюхер, Гебхардт IV (Лойхтенберг), Георг II фон Папенхайм, Георг II фон Хелфенщайн, Георг IV Лудвиг (Лойхтенберг), Георг фон Папенхайм, Георг фон Фрундсберг, Георг фон Вертерн (министър), Георг фон Вертерн (политик), Георг Кристоф фон Хазланг, Георг Ахац II фон Лозенщайн, Георг Фугер, Георг Филип фон Ортенбург, Георг Лудвиг фон Зинцендорф, Дунав, Далибор Брозович, Джордж Патън IV, Джордж Етъридж, Дитрих II фон Ауершперг, Дитрих фон Пльотцкау, Дитрих фон Шьоненберг, Диполд I фон Фобург, Диполд II фон Фобург, Диполд III фон Фобург, Диполд фон Лехсгемюнд, Диполд VII фон Хоенбург, Доротея фон Ханау-Мюнценберг, Детлеф Ревентлов, Деветгодишна война, Етцел I (Ортенбург), Ерханфрид, Еразмус II фон Виндиш-Грец, Ерих I (Брауншвайг-Каленберг-Гьотинген), Ернст (Нордгау), Ернст I фон Хоенбург, Ернст Фридрих фон Виндиш-Грец, Ернст Бено фон Вартенберг, Ернст-Вилхелм Хендлер, Еберхард (Бавария), Еберхард III фон Хелфенщайн, Еберхард III фон Шлюселберг, Еберхард IV фон Хелфенщайн-Шпитценберг, Еберхард фон Бибург, Ева Демски, Егон Максимилиан фон Турн и Таксис, Едмунд Щойбер, Елизабет фон Ортенбург, Елизабет фон Турн и Таксис (1860–1881), Елизабет Бернхардина фон Тюбинген, Елена Каролина Тереза Баварска, Елеонора Мария Хабсбург-Австрийска, Елеонора Мадалена Гонзага-Невер, Ема Баварска, Ембрихо (Регенсбург), Ембрихо III фон Щайн, Емерам фон Регенсбург, Енгелшалк I, Енгелшалк II, Енгелберт (Каринтия), Енгелберт I (Спанхайм), Енгелберт III (Спанхайм), Енгелберт фон Васербург, Енгелберга, Людмила Бохемска, Люнет (архитектура), Лудвиг I фон Шпитценберг, Лудвиг I фон Йотинген, Лудвиг II фон Йотинген, Лудвиг II Строги, Лудвиг III фон Льовенщайн, Лудвиг фон Зигмаринген, Лудвиг Гебхард фон Хойм (1678–1738), Лудвиг Детето, Луи XIV, Луитполд (маркграф на Бавария), Луитполд фон Плайн-Хардег, Луиза фон Турн и Таксис, Ладислаус Освалд фон Тоеринг, Ламорал фон Таксис, Лантперт (Бавария), Ландсбергски договор, Лел (маджарин), Леополд III (Австрия), Леополд фон Кленце, Леополд Викторин фон Виндиш-Грец, Леополд Вилхелм фон Баден-Баден, Леополд Йозеф фон Ламберг, Йохан I фон Хайдек, Йохан II (Лойхтенберг), Йохан II фон Абенсберг, Йохан II фон Валдбург, Йохан III фон Пфалц, Йохан III фон Хайдек, Йохан фон Алдринген, Йохан фон Моозбург, Йохан Кристоф Вайгел, Йохан Кеплер, Йохан Август фон Золмс-Рьоделхайм-Асенхайм, Йохан Адам Зигфрид фон Ауершперг, Йохан Антон I фон Егенберг, Йохан Себастиан Бах, Йохан Теодор от Бавария, Йохан Филип фон Ламберг (епископ), Йохан Фердинанд Ернст фон Вартенберг, Йохан Хайнрих Нотхафт фон Вернберг, Йохан Якоб фон Атемс, Йохан Якоб фон Ламберг, Йохан Якоб Александер Сигизмунд Рудолф Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн, Йохан Якоб Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн, Йохан Мартин фон Щолберг, Йохан Максимилиан фон Ламберг, Йохан Бернхард фон Рехберг, Йохан Георг II фон Золмс-Барут, Йохан Георг фон Херберщайн, Йохана Баварска (1413 – 1444), Йоханес Авентинус, Йоханес Щарк, Йоахим Албек фон Тьоринг, Йоахим Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн, Йоахим Фридрих фон Блументал, Йозеф фон Колоредо, Йозеф фон Айхендорф, Йозеф Клеменс Баварски, Йозеф Август Австрийски, Йозеф Франц фон Райнах, Йозеф Иноценц фон Тун-Хоенщайн-Кастелфондо, Йозеф Вилхелм Ернст фон Фюрстенберг, 179, 50th Anniversary World Tour.