През Средновековието за простонародни езици се смятат всички езици освен латински и гръцки (английски, френски, италиански, испански, немски, руски...). До епохата на Романтизма простонародните езици са отхвърлени от всички освен от необразованите прослойки на обществото (така нареченото трето съсловие).