Logo
Юнионпедия
Съобщение
Предлага се в Google Play
New! Свали Юнионпедия на вашия Android ™!
Инсталирай
По-бързо от браузъра!
 

Причинност

Index Причинност

''Илюстрираната Сутра на причините и следствията'', 8 век, Япония Причинност или причинно-следствена връзка (още – каузалитет, каузалност, обусловеност) се нарича връзката между едно събитие (причина) и друго събитие, наричано резултат или ефект, където второто събитие е разбирано като следствие на първото.

10 отношения: Cum hoc ergo propter hoc, Каузално, Каузалност, Причинно-следствена връзка, Авицена, Анализ Защо–защото, Самкхя, Списък с логически грешки, Взаимодействие, Експеримент.

Cum hoc ergo propter hoc

Cum hoc ergo propter hoc (на латински „с това, следователно поради това“) е фраза, с която се обозначава логическата грешка, че ако между две променливи съществува корелация, то задължително е налице причинно-следствена връзка между тях.

New!!: Причинност и Cum hoc ergo propter hoc · Виж повече »

Каузално

#виж Причинност.

New!!: Причинност и Каузално · Виж повече »

Каузалност

#виж Причинност.

New!!: Причинност и Каузалност · Виж повече »

Причинно-следствена връзка

#виж Причинност.

New!!: Причинност и Причинно-следствена връзка · Виж повече »

Авицена

Абу Али ал-Хусайн ибн Абдалахибн ал-Хасан ибн Али ибн Сина (ابو علی الحسين بن عبد الله بن سينا), известен и с латинизираната форма на името си – Авицена, е согдийски лекар, философ, естествоизпитател, поет и музикант, сред най-значимите фигури на Ислямския златен век.

New!!: Причинност и Авицена · Виж повече »

Анализ Защо–защото

Анализът Защо–защото (Why–because analysis) е метод за анализ на инциденти.

New!!: Причинност и Анализ Защо–защото · Виж повече »

Самкхя

Самкхя или Санкя (/ˈ s ɑː ŋ k j ə /; санскрит सांख्य), IAST) е дуалистична школа в индийската философия. Тя разглежда реалността и човешкия опит като съставени от два независими принципа, пуруша („ съзнание “ или дух); и пракрити (природата, включително човешкия ум и емоции). Пуруша е съзнанието-свидетел. То е абсолютно, независимо, свободно, отвъд възприятията, отвъд всяко преживяване чрез ума или сетивата и не може да се опише с думи. Непроявената пракрити е материята или природата. Тя е неактивна, несъзнателна и е съотношението на трите гуни (качества или вродени наклонности), а именно сатва, раджас и тамас. Когато пракрити влезе в контакт с Пуруша, този баланс се нарушава и Пракрити се проявява, развивайки двадесет и три татви, а именно интелект (буддхи, махат), его (ахамкара), ум (манас); петте сетивни способности; петте способности за действие; и петте „фини елемента“ или „модули на сетивно съдържание“ (танматри), от които се появяват петте „видими елемента“ или „форми на обекти на възприемане“ (земя, вода, огън, въздухи пространство), от своя страна пораждайки проявата на сетивните възприятия и познавателната способност. Джива („живо същество“) е състоянието, в което пуруша е обвързано с пракрити. Човешкото преживяване е взаимодействие на двете, като Пуруша осъзнава разнообразните комбинации от познавателни дейности. Encyclopædia Britannica (2014) Краят на свързаността на пуруша с пракрити се нарича освобождение или кайваля (изолация). Епистемологията на Самкхя приема три от шест прамани („доказателства“) като единствените надеждни средства за придобиване на знания, както и йога. Това са пратякша („ възприятие “), анумана („ подразбиране “) и сабда (аптавакана, което означава „слово/свидетелство от надеждни източници“). Eliott Deutsche (2000), in Philosophy of Religion: Indian Philosophy Vol 4 (Editor: Roy Perrett), Routledge,, pages 245 – 248; John A. Grimes, A Concise Dictionary of Indian Philosophy: Sanskrit Terms Defined in English, State University of New York Press,, page 238 Понякога описвана като една от рационалистичните школи на индийската философия, тя разчита изключително на логика. Докато спекулации, подобни на самкхя, могат да бъдат намерени в Риг Веда и някои от по-старите Упанишади, някои западни учени предполагат, че Самкхя може да има неведически произход и да се е развила в аскетични среди. Идеите определяни като протосамкхя се развиват от 8-ми/7-ми век. пр. н. е. нататък, както е видно в средните Упанишади, Будачарита, Бхагавад Гита и Мокшадхарма – раздел на Махабхарата. Свързана е с ранните аскетични традиции и медитация, духовни практики и религиозна космология и методи на разсъждение, които водят до освобождаващо знание (видя, гнана, вивека), което завършва цикъла на дуккха (страдание) и прераждане. позволявайки „голямо разнообразие от философски формулировки“. Пред- карика систематична Самкхя е съществувала около началото на първото хилядолетие от н.е. Определящият метод на Samkhya е установен със Samkhyakarika (4-ти в.

New!!: Причинност и Самкхя · Виж повече »

Списък с логически грешки

Логическа грешка (още логическа заблуда, „софизъм“ или „логическа уловка“), в логиката и реториката е грешка в разсъждението, която води до неправилно аргументиране, а от там – до погрешно схващане или предположение.

New!!: Причинност и Списък с логически грешки · Виж повече »

Взаимодействие

Двама души говорят. Взаимодействието е вид действие, което настъпва, когато два или повече обекта си влияят един на друг.

New!!: Причинност и Взаимодействие · Виж повече »

Експеримент

Експеримент (experimentum) е изследване на дадени явления чрез възпроизвеждането им при точно определени условия или чрез целенасочено въздействие върху тяхното протичане.

New!!: Причинност и Експеримент · Виж повече »

ИзходящIncoming
Хей! Ние сме на Facebook сега! »