Съдържание
6 отношения: Наречие, Род (българска граматика), Японски език, Морфология (езикознание), Граматика, Дума.
Наречие
Наречието е самостойна, неизменяема част на речта, която най-често посочва признаците на глаголите, уточнява обстоятелствата, при които протича действието.
Виж Прилагателни имена и Наречие
Род (българска граматика)
Родът е една от основните морфологични категории на имената в индоевропейското езиково семейство.
Виж Прилагателни имена и Род (българска граматика)
Японски език
Япо̀нският езѝк (日本語 nihongo) е език, говорен от 127 милиона души главно в Япония, където той е националният език.
Виж Прилагателни имена и Японски език
Морфология (езикознание)
Морфологията (от гръцки морфе – форма, логос – наука) като дял от лингвистиката е наука, която изучава формите на думите – техния строеж и значение.
Виж Прилагателни имена и Морфология (езикознание)
Граматика
Алегорично представяне на граматиката и нейните дисциплини като армии от Antoine Furetière, в ''Nouvelle Allegorique, ou Histoire Des Derniers Troubles Arrivez Au Royaume D’Eloquence'' (1659) Граматиката е основен дял от езикознанието, изучаващ строежа на езика.
Виж Прилагателни имена и Граматика
Дума
Думата е основна структурна езикова единица, която символизира и предава смисъл.