По-бързо от браузъра!
35 отношения: Кукушко-воденски говор, Краешки говор, Каменишки говор, Кмет, Корчански говор, Първа българска държава, Прилепско-мариовски говор, Преспански говор, Охридски говор, Облак, Ё, Стружки говор, Светец, Славянски езици, Славяни, Словио, Слез, Храм, Човек, Южни славяни, Малешевски говор, Метеж, Меч, Битолски говор, Босилеград, Бог, Вевчанско-радожденски говор, Велгощи, Велешки говор, Дойрански говор, Дебърски говор, Девин (крепост), Език (лингвистика), Езиково семейство, Лерински говор.
Кукушко-воденски говор
Кукушко-воденския говор е български диалект от крайната югозападна група югозападни говори.
New!!: Праславянски език и Кукушко-воденски говор · Виж повече »
Краешки говор
Краешкият говор е български диалект, представител на преходната група югозападни говори.
New!!: Праславянски език и Краешки говор · Виж повече »
Каменишки говор
Каменишкият говор е български диалект, представител на преходната група югозападни говори.
New!!: Праславянски език и Каменишки говор · Виж повече »
Кмет
Кметът е местен едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност.
New!!: Праславянски език и Кмет · Виж повече »
Корчански говор
Корчанският говор, наричан още Бобощенски говор е български диалект от крайната югозападна група югозападни говори.
New!!: Праславянски език и Корчански говор · Виж повече »
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
New!!: Праславянски език и Първа българска държава · Виж повече »
Прилепско-мариовски говор
Прилепско-мариовски говор е български диалект от централната група югозападни говори.
New!!: Праславянски език и Прилепско-мариовски говор · Виж повече »
Преспански говор
Преспанският говор е български диалект от крайната югозападна група югозападни говори.
New!!: Праславянски език и Преспански говор · Виж повече »
Охридски говор
Охридският говор (наричан още градски охридски говор) е македонски диалект от крайната югозападна група югозападни говори.
New!!: Праславянски език и Охридски говор · Виж повече »
Облак
Купеста облачност над Суифт Крийк, Австралия Облаците са аерозолни образувания, съставени от видима маса миниатюрни течни капчици, ледени кристали или други частици, висящи в атмосферата на дадена планета.
New!!: Праславянски език и Облак · Виж повече »
Ё
Ё е седмата буква от руската и беларуската азбука и обозначава йотирания звук jɵ.
New!!: Праславянски език и Ё · Виж повече »
Стружки говор
Стружкият говор е български диалект от крайната югозападна група югозападни говори.
New!!: Праславянски език и Стружки говор · Виж повече »
Светец
Светецът (от старобългарски) svętъ, svętъjь;П.
New!!: Праславянски език и Светец · Виж повече »
Славянски езици
Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство, които са обединени от съвременната лингвистика в една група.
New!!: Праславянски език и Славянски езици · Виж повече »
Славяни
Славянските поселения към 300 г. пр.н.е. (в синьо) и прародината им (в тъмносиньо) Славяните представляват етнолингвистична група, обитавала Централна и Източна Европа от средата или края на бронзовата епоха (ок. 2000 – 1000 г. пр.н.е.) до края на ранното средновековие (VII–X век) и говорела общ праславянски език.
New!!: Праславянски език и Славяни · Виж повече »
Словио
Словио е писмен и говорим конструиран славянски език, създаден от словака Марк Хучко, публикуван през 2001 година в интернет.
New!!: Праславянски език и Словио · Виж повече »
Слез
Горски слез Слезът (Malva) е род от около 25 – 30 вида тревисти едногодишни, двугодишни и многогодишни растения от семейство слезови (Malvaceae), за които се явява родовият тип.
New!!: Праславянски език и Слез · Виж повече »
Храм
Древногръцкият храм на Хефест, Атина, 449 г. пр.н.е. Базиликата „Св. Петър“, Ватикан, 1506 – 1626 г. Мюсюлманска джамия, Йерусалим, 687 – 691 г. Храм е термин от религията с различен обхват.
New!!: Праславянски език и Храм · Виж повече »
Човек
Човекът, наричан също разумен човек (Homo sapiens), е вид едър бозайник, единственият съвременен представител на трибус Hominini.
New!!: Праславянски език и Човек · Виж повече »
Южни славяни
Държави, в които национален език са други славянски езици Южни славяни (истор. славини) е общо название за съвременните славянски народи, населяващи най-вече Балканския полуостров - българи, сърбохървати (сърби, хървати, бошняци, черногорци) и словенци.
New!!: Праславянски език и Южни славяни · Виж повече »
Малешевски говор
Малешевският говор е български диалект от централната група югозападни говори.
New!!: Праславянски език и Малешевски говор · Виж повече »
Метеж
Бехистунския надпис за триумфа на Дарий I над мага Гаумата и метежните царе в края на 6 век пр.н.е. Персийският шахе върху поваления Гаумата, след него просят пощада 9-имата победени метежни царе. Зад шаха са телохранител и воин от отряда на „безсмъртните“. Метежът (на праславянски: мѧтєжь – смут, безредие) е групово (често въоръжено) надигане, бунт на хора от организация срещу властта, на която са били верни, които се стремят да я променят и дори да свалят ръководството.
New!!: Праславянски език и Метеж · Виж повече »
Меч
Реплика на италиански меч от XV век I – ЕфесII – OстриеIII – Ножница1 – ''Глава''2 – ''Ръкохватка''3 – ''Предпазител''4 – ''Рикасо''5 – ''Улей''6 – ''Лезвие''7 – ''Заздравител''8 – ''Връх''9 – ''Втулка''10 – ''Наконечник'' Мечът е вид хладно оръжие за ръкопашен бой със сравнително дълго острие, предназначено за ръчно нанасяне на прободни, посечни или порезни рани, и ефес, за което да се държи с една или две ръце.
New!!: Праславянски език и Меч · Виж повече »
Битолски говор
Битолският говор е български диалект от централната група югозападни говори.
New!!: Праславянски език и Битолски говор · Виж повече »
Босилеград
Босѝлеград е град в Западните покрайнини, Сърбия, в близост до границата с България.
New!!: Праславянски език и Босилеград · Виж повече »
Бог
Бог е най-висшето същество, божеството сътворител и главният обект на вярата в монотеизма.
New!!: Праславянски език и Бог · Виж повече »
Вевчанско-радожденски говор
Вевчанско-радожденският говор е български диалект диалект от крайната югозападна група югозападни говори.
New!!: Праславянски език и Вевчанско-радожденски говор · Виж повече »
Велгощи
Велгощи (в местния говор Велгошчи, Велгошти) е село в община Охрид, Северна Македония с 2243 жители (2002).
New!!: Праславянски език и Велгощи · Виж повече »
Велешки говор
Велешкият говор е български диалект от централната група югозападни говори.
New!!: Праславянски език и Велешки говор · Виж повече »
Дойрански говор
Дойранският говор е български диалект от крайната югозападна група югозападни говори.
New!!: Праславянски език и Дойрански говор · Виж повече »
Дебърски говор
Дебърският говор е български диалект от крайната югозападна група югозападни говори.
New!!: Праславянски език и Дебърски говор · Виж повече »
Девин (крепост)
Крепостта Девин Девин (hrad Devín, Devínsky hrad) е крепост в Девин, квартал на Братислава, столицата на Словакия.
New!!: Праславянски език и Девин (крепост) · Виж повече »
Език (лингвистика)
Езѝкът е система от звукове и/или знаци за кодиране и декодиране на информация.
New!!: Праславянски език и Език (лингвистика) · Виж повече »
Езиково семейство
Разпространение на езиковите семейства Езиково семейство се нарича съвкупност от езици, свързани с общия си произход от един праезик, което обуславя наличието на известни сходства в речниковия запас и граматиката на тези езици.
New!!: Праславянски език и Езиково семейство · Виж повече »
Лерински говор
Леринският говор е български диалект от крайната югозападна група югозападни говори.
New!!: Праславянски език и Лерински говор · Виж повече »
