Съдържание
13 отношения: Ą, Козица (област Търговище), Правописна реформа (1945), Правописна реформа на българския език от 1945, Панграма, Отечественофронтовски правопис, Списък на произведенията на италиански автори на български, Т като Ташкент, Млада македонска книжовна дружина, Иван Хаджов, Вазовски правопис, Владимир Георгиев (езиковед), Димитър Осинин.
Ą
Ą (малко: ą, полски: а z ogonkiem, „а с опашка“; литовски: a nosinė, „назално а“) е буква в полската, кашубската, литовската, реката, навахо, западната апача, чирикахуа, осаж, хочанка, мескалеро, гуичин, тутхоне и елфдалийската азбука.
Виж Правописна реформа на българския език от 1945 година и Ą
Козица (област Търговище)
Козица е село в Североизточна България.
Виж Правописна реформа на българския език от 1945 година и Козица (област Търговище)
Правописна реформа (1945)
#пренасочване Правописна реформа на българския език от 1945 година.
Виж Правописна реформа на българския език от 1945 година и Правописна реформа (1945)
Правописна реформа на българския език от 1945
#пренасочване Правописна реформа на българския език от 1945 година.
Виж Правописна реформа на българския език от 1945 година и Правописна реформа на българския език от 1945
Панграма
Българската Азбука на Кирилица в Панграма, шрифт Times New Roman и RomanCyrillic Std, стил нормален (normal), курсив (italic), получер (bold), получер курсив (bold italic), наклонен (oblique), получер наклонен (bold oblique).
Виж Правописна реформа на българския език от 1945 година и Панграма
Отечественофронтовски правопис
Отечественофронтовският правопис, наричан още съвременен правопис, е името, с което се назовава официалната българска правописна система, която се използва днес.
Виж Правописна реформа на българския език от 1945 година и Отечественофронтовски правопис
Списък на произведенията на италиански автори на български
Това е списък на произведенията към декември 2023 г.
Т като Ташкент
„Т като Ташкент“ е роман на българския писател Христо Карастоянов, издаден от издателство „Жанет 45“ през 2021 г.
Виж Правописна реформа на българския език от 1945 година и Т като Ташкент
Млада македонска книжовна дружина
Младата македонска книжовна дружина е българско просветно и благотворително дружество на емигранти от Македония, съществувало в София от края на 1891 или началото на 1892 до 1894 година.
Виж Правописна реформа на българския език от 1945 година и Млада македонска книжовна дружина
Иван Хаджов
Константин Станишев, Густав Перчец, Никола Якимов; долен ред: Станимир Топуков, Иван Хаджов Иван Панайотов (Панталеев) Хаджов с псевдоним Редник е български литературен историк и езиковед.
Виж Правописна реформа на българския език от 1945 година и Иван Хаджов
Вазовски правопис
През 1898 г.
Виж Правописна реформа на българския език от 1945 година и Вазовски правопис
Владимир Георгиев (езиковед)
Владимир Иванов Георгиев е български учен, езиковед, съставител на речници и енциклопедии, ректор на Софийския университет в периода 1951 – 1956 г.
Виж Правописна реформа на българския език от 1945 година и Владимир Георгиев (езиковед)
Димитър Осинин
Паметна плоча за Димитър Осинин на дома му в София Домът му (1956 – 1981) в София на бул. „Дондуков“ 5, вх. В Гробът му в Централните софийски гробища Димитър Николов Попов, известен с литературните си псевдоними Димитър Осинин и Димитър Белоречки, е български писател (поет, пътеписец, очеркист), фолклорист и учител, оглавил комисията, изготвила правописната реформа от 1945 г.
Виж Правописна реформа на българския език от 1945 година и Димитър Осинин