Съдържание
21 отношения: Първа българска държава, Прабългарски руни, Прабългарски ротацизъм, Прабългарски ламбдаизъм, Прабългари, Орхонска писменост, Огурски езици, Ротацизъм, Стара Велика България, Старобългарска литература, Савири, Тангра, Хунска държава, Хамбарлийски надпис, Чувашки език, Шабла, Златно съкровище от Над Сент Миклош, Белег (планина), Волжка България, Волжки българи, Ламбдаизъм.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в.
Виж Прабългарски език и Първа българска държава
Прабългарски руни
Прабългарските руни са древна писменост на прабългарите, използвана до 10 век паралелно с кирилицата.
Виж Прабългарски език и Прабългарски руни
Прабългарски ротацизъм
Ротацизъм е събирателно наименование на езикови явления, сързани с употребата на съгласния звук r. Във фонетиката означава превръщването на друг съгласен звук в r или превръщането на r в друг съгласен звук, например в z.
Виж Прабългарски език и Прабългарски ротацизъм
Прабългарски ламбдаизъм
Ламбдаизъм е фонетично явление, при което определени съгласни звукове преминават в звук „л“.
Виж Прабългарски език и Прабългарски ламбдаизъм
Прабългари
Златното съкровище от Над Сент Миклош с предполагаем прабългарски произход. '''Прабългари посичат ромеи''', миниатюра от Минология на Василий II, XI век.
Виж Прабългарски език и Прабългари
Орхонска писменост
Орхонската писменост е азбука, използвана от гьоктюрките през 8 век, след което е изместена от уйгурската азбука.
Виж Прабългарски език и Орхонска писменост
Огурски езици
Огурски (тур. Oğur grubu; други понятия на бълг.: хуно-алтайски, българо-тюркски, булгарски, хуно-български, хуно-тюркски и др.) са група изчезнали езици (без чувашкия), говорени главно в степната зона на Източна Европа.
Виж Прабългарски език и Огурски езици
Ротацизъм
Ротацизъм е събирателно наименование на езикови явления, свързани с употребата на съгласния звук „р“.
Виж Прабългарски език и Ротацизъм
Стара Велика България
alt.
Виж Прабългарски език и Стара Велика България
Старобългарска литература
Страница от ръкописа на Томичов псалтир от 14 век, времето на разцвета на българската книжнина, още известно като Втори златен век. Старобългарска литература се нарича този дял и период на българската литература, който е начален за нея и който обхваща периода IX-XVIII в., като някои изследователи разглеждат и по-ранни явления и текстове, писани на други езици или с други азбуки и знаци.
Виж Прабългарски език и Старобългарска литература
Савири
Савирите (σαβιροι) са номадско племе, според някои изследователи е от угърски произход, но впоследствие е тюркизирано, а според други е от огурската група на тюрко-алтайските племена.
Виж Прабългарски език и Савири
Тангра
Тангра (срещано също като Тенгри или Тенгер) е името на върховния бог в древната тюркска, хунска, монголска, прабългарска и алтайска религия, наречена тенгризъм.
Виж Прабългарски език и Тангра
Хунска държава
Хунска държава (също Хунска империя, Хунски хаганат или Хунски каганат) е номадска империя, създадена от хуните първоначално в Централна Азия, а след 375 г.
Виж Прабългарски език и Хунска държава
Хамбарлийски надпис
Хамбарлийският надпис е прабългарски надпис, изписан на гръцки език от 813 г.
Виж Прабългарски език и Хамбарлийски надпис
Чувашки език
Чувашкият език (самоназвание: „чӑваш чěлхи“) е тюркски език.
Виж Прабългарски език и Чувашки език
Шабла
Ша̀бла е град в Североизточна България.
Златно съкровище от Над Сент Миклош
От ляво надясно: кани № 7, № 2 и № 1Надсентмѝклошкото златно съкровище е открито през 1799 г.
Виж Прабългарски език и Златно съкровище от Над Сент Миклош
Белег (планина)
Белег (Maja Beleg от Beleg; на черногорски и сръбски: Белег, Beleg) е планина с едноименен най-висок връхот 2102 м надморска височина, намираща се между Косово и Черна гора.
Виж Прабългарски език и Белег (планина)
Волжка България
Волжка България (Волжская Булгария), също Волжко-Камска България (Волжско-Камская Булгария) или Итилска България (Идел Болгары; Атӑлçи́ Пӑлха́р), са названия, ползвани в историографията, за означаване на средновековна прабългарска държава от VII до ХІІІ век, основана от прабългарите на Котраг, обхващала територията около сливането на реките Волга (Итил) и Кама.
Виж Прабългарски език и Волжка България
Волжки българи
Волжките българи са етническа група в Средното Поволжие, съществувала през VII-XIII век.
Виж Прабългарски език и Волжки българи
Ламбдаизъм
Ламбдаизъм е фонетично явление, при което определени съгласни звукове преминават в звук „л“.
Виж Прабългарски език и Ламбдаизъм