Съдържание
396 отношения: Indiana Jones and the Fate of Atlantis, Si vis pacem, para bellum, Similia similibus curentur, Ксантипа, Кубичен корен, Кратил, Критий, Критон (диалог), Катерина Корнаро, Калий II, Калокагатия, Класическа Гърция, Корнелиус Касториадис, Козимо де Медичи, Койне, Кокит, Психиатрия, Психика, Пръстен на Гиг, Праксител, Протагор, Прокъл (философ), Прометей, Пренаселеност, Паул Файерабенд, Патристика, Патрокъл, Парменид, Павзаний (пояснение), Павзаний от Атина, Пайдея, Палиастоми, Паоло Веронезе, Питагор, Питагорейство, Пития, Пир (диалог), Пир (пояснение), Пирифлегетон, Пиетро Ландо, Платонизъм, Платонов реализъм, Платонова академия, Платонова епистемология, Платонови форми на управление, Платоново тяло, Плитон, Плотин, Посидоний, Порфирий (философ), ... Разширете индекс (346 Повече ▼) »
Indiana Jones and the Fate of Atlantis
Indiana Jones and the Fate of Atlantis (на български: „Индиана Джоунс и съдбата на Атлантида“) e компютърна приключенска игра, създадена от компанията LucasArts и излязла през 1992 г.
Виж Платон и Indiana Jones and the Fate of Atlantis
Si vis pacem, para bellum
Надпис на ''Centre Cultural dels Exèrcits de Madrid'' (Испания). Si vis pacem, para bellum (Ако искаш мир, готви се за война) е латинска фраза, чието авторство се приписва на Платон (Закони VIII) и на римския историк Корнелий Непот (Epaminondas 5, 4.; жизнеописание на тиванския пълководец от 4 век пр.н.е.
Виж Платон и Si vis pacem, para bellum
Similia similibus curentur
Similia similibus curentur е латински израз, който означава „Подобното с подобно се лекува“.
Виж Платон и Similia similibus curentur
Ксантипа
Сократ и Ксантипа Ксантипа (което означава светъл, бял кон) е жена на Сократ и майка на тримата им сина.
Кубичен корен
3. Графиката е симетрична по отношение на началото си, все едно е нечетна функция. При ''x''.
Кратил
Кратил (Κρατύλος, Кратилос) е древногръцки философ, живял през 5 век пр.
Виж Платон и Кратил
Критий
Критий (Κριτίας, Kritías; * ок. 460 в Атина, † 403 г. пр. Хр. при Мунихия) е гръцки поет, атински политик, философ и един от Тридесетте тирани, по всяка вероятност най-жестокият от тях.
Виж Платон и Критий
Критон (диалог)
„Критон“ е диалог на древногръцкия философ Платон.
Катерина Корнаро
Катерина Корнаро (Αικατερίνη Κορνάρο; Caterina Cornaro) е венецианска аристократка, последната кралица на Кралство Кипър, омъжена за Жак II дьо Лузинян (Жак Копелето), крал на Кипър, Йерусалим и Армения.
Калий II
Калий II (Καλλίας, * 500 пр.н.е., † 432 пр.н.е. при Потидея) е атински държавник и дипломат от богатия свещенически род Керикес.
Калокагатия
Калокагати́я (καλοκαγαθία, от καλὸς καὶ αγαθός, калос каи агатос).
Класическа Гърция
Класическият период от историята на Древна Гърция е между V—IV в.
Виж Платон и Класическа Гърция
Корнелиус Касториадис
Корнелиус Касториадис (Κορνήλιος Καστοριάδης) е гръцко-френски философ, икономист и психоаналитик.
Виж Платон и Корнелиус Касториадис
Козимо де Медичи
Кòзимо ди Джовàни де Мèдичи, наречен Козимо Стари (на италиански: Cosimo il Vecchio) или Баща на родината (на латински: Pater Patriæ; * 27 септември 1389, Флоренция, Флорентинска република; † 1 август 1464, Кареджи, пак там), е италиански политик и банкер, първият господар де факто на Флоренция и първият значим държавник от Дом Медичи.
Койне
Койне (Ελληνιστική Κοινή) е популярната форма на гръцкия, която възниква в посткласическата античност (ок. 300 пр.н.е. – 300 г.). Други имена са също александрийски, хеменически и т.н.
Виж Платон и Койне
Кокит
Реката Кокит в древногръцката митология е една от петте реки (Ахерон, Стикс, Пирифлегетон, Лета) в подземното царство.
Виж Платон и Кокит
Психиатрия
Психиатрията (от гръцки: ψυχή – душа, дух, но означава също така и пеперуда и ιατρός – лекар, „лечение на душата“) е дял от клиничната медицина, който изучава психичните разстройства и техните причини, патогенеза, клинична картина, протичане, патологична анатомия, патофизиология, разпространение, лечение и профилактика.
Психика
Психиката е свойството на високоорганизираната материя (нервната система на висшите животни и човека) да отразява обективната действителност по особен субективен начин, пречупвайки я през миналия опит на индивида и свързана с управление на поведението му.
Виж Платон и Психика
Пръстен на Гиг
Пръстенът на Гиг е митичен магически артефакт, споменат от древногръцкият философ Платон в книга втора от Държавата (359-360 г.). Той позволява на своя собственик силата да става невидим, когато пожелае.
Праксител
Праксител (Πραξιτέλης) е древногръцки скулптор, един от най-известните ваятели от 4 век пр.н.е. Счита се, че Праксител е син на атинския ваятел Кефисодот Стари, и е роден в Атина около 390 г.
Протагор
Протагор (Πρωταγόρας) е древногръцки предсократически философ, първият и най-известен от софистите (като такъв е посочен от Платон).
Прокъл (философ)
Прокъл (Πρόκλος; Proclus, известен и като Прокъл Диадох) (8 февруари 412 г., Константинопол – 17 април 485 г., Атина) е древногръцки философ от школата на неоплатонизма, ръководител на Платоновата академия.
Прометей
Прометей (Προμηθεύς, Προμηθέως; Prometheus) е един от титаните в древногръцката митология, син на титана Япет и океанидата Климена (или на Азия, или Темида).
Пренаселеност
Графика на човешкото население от 10 000 г. пр.н.е. до 2000 г. Налице е експоненциално нарастване на световното население от 18 век насам. Карта на гъстотата на населението по страна, на квадратен километър.
Паул Файерабенд
Паул Карл Файерабенд (Paul Karl Feyerabend) е философ на науката, роден в Австрия, който е живял в Англия, САЩ, Нова Зеландия, Италия и накрая Швейцария.
Патристика
Патристиката (от гр. Πατήρ, лат. Pater – баща) е философията и теологията на Отците на църквата, т.е.
Патрокъл
Патрокъл (Πάτροκλος) е древногръцки митичен герой, син на аргонавта Менетей и Сфенела (или Периопида; или, според Филократ, Полимеда; или ФиломелаХигин Митове 97), роднина на Ахил.
Парменид
Парменид Елейски (на старогръцки Παρμενίδης) е древногръцки философ, най-яркият представител на школата на „елеатите“, като според някои е и неин основател.
Павзаний (пояснение)
Павзаний (Παυσανίας; Pausanias) е гръцко мъжко име и може да се отнася за.
Виж Платон и Павзаний (пояснение)
Павзаний от Атина
Павзаний (Παυσανίας, Pausanias) е грък от Древна Атина около 420 г. пр. Хр.
Виж Платон и Павзаний от Атина
Пайдея
На старогръцки, думата пайдея или паидея (παιδεία) означава „образование“ или „отглеждане на дете“.
Виж Платон и Пайдея
Палиастоми
Палиастоми (Палеостоми) (პალიასტომი – Палиастоми) е реликтово езеро-лагуна в Колхидската низина, в долината на река Риони, Западна Грузия.
Паоло Веронезе
Паоло Веронезе (Paolo Veronese) е венециански ренесансов художник.
Питагор
Питагор (на гръцки Πυθαγόρας) е древногръцки математик и философ, създател на религиозно-философската школа на питагорейството.
Виж Платон и Питагор
Питагорейство
''Питагорейци посрещат изгрева'', картина от Фьодор Бронников Питагорейството е система от езотерични и метафизически вярвания, проповядвани от древногръцкия философ Питагор и неговите последователи.
Пития
Пития (Πυθία) е името на всяка жрица-пророчица на бог Аполон в неговото светилище в Делфи, разположено в подножието на планината Парнас.
Виж Платон и Пития
Пир (диалог)
Пир – фреска от Пестум, 495 г. пр.Хр. Пирът или Пир (на старогръцки: Συμπόσιον) е диалог на Платон от т.нар.
Пир (пояснение)
Пир (Πύρρος, Pyrrhos.
Пирифлегетон
Пирифлегетон (Πυριφλεγὲθων, от πὺρ – огън и φλεγὲω – горя) е една от петте реки, които според древните гърци са протичали в царството на Хадес.
Пиетро Ландо
Пиетро Ландо (Pietro Lando) е 78–ми венециански дож от 1538 до смъртта си през 1545 г.
Платонизъм
Платонизмът е философията на Платон и други философски доктрини, считани за нейни производни.
Платонов реализъм
Платонов или Платонически реализъм е термин, който се използва за обозначаване на възгледите на гръцкия философ Платон (около 427-347 г. пр.н.е.) относно съществуването на универсални или абстрактни обекти.
Виж Платон и Платонов реализъм
Платонова академия
Атинската школа“ Рафаело изобразява редица древни учени. Тук са показани Платон и Аристотел Платоновата академия или Академията на Платон, а също така и само Академията (Ἀκαδημία), е древногръцка философска школа, основана през 387 пр.н.е.
Виж Платон и Платонова академия
Платонова епистемология
Платоновата епистемология твърди, че познаването на платонизма е вродено, така че обучението е развитието на идеите, заровени дълбоко в душата, като ръководството на запитване.
Виж Платон и Платонова епистемология
Платонови форми на управление
В Древна Гърция са създадени първите систематични политически теории за държавата и видовете форма на управление.
Виж Платон и Платонови форми на управление
Платоново тяло
мини Платоновите тела (наричани още правилни многостени) са тези изпъкнали многостени, които имат еднакви многостенни ъгли и чиито стени са еднакви правилни многоъгълници.
Плитон
Георгий Гемист Плитон (също Плетон, на гръцки: Γεώργιος Γεμιστός Πλήθων) (ок. 1360–1452, Мистра, Византия) е византийски философ, неоплатоник.
Виж Платон и Плитон
Плотин
Плотин (Πλωτίνος, Плотинос; Plotinus, Плотинус) (204 – 270 г. сл. Хр.) е античен философ и е смятан за основател на неоплатонизма.
Виж Платон и Плотин
Посидоний
Посидоний (Ποσειδώνιος; Posidonius) е древногръцки философ, историк, географ и астроном, живял през годините около началото на 1 век пр.н.е. (ок. 135 до 51).
Порфирий (философ)
Порфирий (Πορφύριος; Porphyrios) e неоплатонически философ, ученик на Плотин и учител на Ямблих.
Виж Платон и Порфирий (философ)
Порок
Порокът е деяние, поведение или навик, който се счита за неправилен, неморален, покварен и унизителен.
Виж Платон и Порок
Полития
Полития (πολιτεία) е древногръцко понятие използвано в древногръцката политическа мисъл, особено тази на Платон и Аристотел.
Виж Платон и Полития
Политика
Политическа реч Политиката (от старогръцки: πολιτικός, гръцки: πόλις – град, държава, свързано с жителите на града или държавата) е умението да се управлява полисът и действието по управлението, осъществява се организиран контрол над населението.
Политология
Политологията е социална наука, която изучава теорията и практиката на политиката, анализира политическите системи и политическото поведение.
Полов цикъл
Полов цикъл (нарича се и естрален цикъл) е нервно-хуморален верижен рефлекторен комплекс от морфологични и физиологични изменения в половите органи и целия организъм при женските бозайници.
Петър Детев
Петър Детев е български учен, археолог-праисторик, професор.
Пердика III
Пердика III (Περδίκκας; Perdikkas) е цар на Древна Македония през 365–359 г. пр. Хр.
Пентил (син на Пориклимен)
Пентил (Πένθιλος; Penthilos) в гръцката митология е цар на Месения и потомък на Нелей.
Виж Платон и Пентил (син на Пориклимен)
Оскар Уайлд
Оскар Фингъл О'Флаърти Уилс Уайлд (Oscar Fingal O'Flahertie Wills Wilde), накратко Оскар Уайлд е ирландски драматург, писател и поет.
Основи на математиката
През дългата си история математиката често се е сблъсквала с проблеми свързани със собствената ѝ същност.
Виж Платон и Основи на математиката
Орфей
Орфей (Ὀρφεύς; Orpheus) е герой от древногръцката митология, легендарен певец, музикант, поет и пророк, основател на религиозно-философското учение орфизъм и смятан от мнозина за най-великия певец и поет на древността.
Виж Платон и Орфей
Общо благо
Общото добро или общото благо е термин, който може да засегне няколко различни концепции.
Образование
Ученици, които седят в сянката на овощна градина в Бамозай, близо Гардез, Пактия провинция, Афганистан Отбор студенти, които са част от състезанието FIRST Robotics Competition във Вашингтон, окръг Колумбия Образованието е единен целенасочен процес на възпитание, обучение и придобиване на съвкупни знания, умения, ценности, социални убеждения и навици.
Облаците
„Облаците“ (Νεφέλαι Nephelai) е старогръцка комедия, написана от знаменития комедиограф Аристофан.
Олимпиодор Млади
Олимпиодор Млади (Ὀλυμπιόδωρος ὁ Νεώτερος.; Olympiodorus) (495 – 570 г.) e неоплатонически философ, последният философ от платоническата и неоплатоническата традиция в Александрия, след Юстиниановия декрет от 529 г., който затваря Платоновата академия.
Омир
Омир и неговият водач (Уилям Адолф Бугеро, 1874) Омир (Όμηρος, „заложник“ или „този, който е длъжен да следва“) е легендарен (според някои, митичен) гръцки епически поет и аед от VIII в.
Виж Платон и Омир
Онтология
Атинската школа Онтология (от гръцки: ὄντος, ontos, „битие, съществуващо“, и λόγος, logos, „наука, знание“) е философска дисциплина, която се занимава с изследване и разбиране на съществуващото, реалността и битието като цяло.
Описана сфера
Описана сфера около правилен икосаедър Описаната сфера е геометрична сфера, която минава през всичките върхове на даден изпъкнал многостен, както и прав кръгов цилиндър или конус.
Асос
Асос, известен също като Бехрамкале или накратко Бехрам, е малък град с богато историческо наследство в околия Айваджък във вилает Чанаккале, Турция.
Виж Платон и Асос
Атинската школа
Атинската школа (Scuola di Atene) е стенопис от италианския ренесансов художник Рафаело, нарисувана между 1509 г.
Атиняни
Това е списък на известни личности, свързани с Атина.
Виж Платон и Атиняни
Атлантида
Атлантида (Ἀτλαντὶς) е легендарен остров, който се споменава за първи път в диалозите „Тимей“ и „Критий“ на древногръцкия философ Платон.
Атомизъм
Атомизъм (образувано от старогръцката дума ατομος – неделим) е философско учение, според което материята не е непрекъсната, а се състои от малки частици (атоми).
Афродизия
Афродизия (на древногръцки: 'Αφροδίσια) е ежегоден фестивал, който се е провеждал в Древна Гърция в чест на богинята Афродита Пандемос, (древногръцки: Ἀφροδίτη Πάνδημος).
Ахерон
Ахерон (Αχέρων) и река в Епир, съвременна Гърция, имала и имаща символично историко-географско значение.
Виж Платон и Ахерон
Артур Шопенхауер
Артур Шопенхауер (Arthur Schopenhauer) е германски философ.
Архит
Архит е древногръцки философ, математик, астроном и военачалник.
Виж Платон и Архит
Архелай I Македонски
Архелай I (Ἀρχέλαος Α΄) от династията Аргеади e цар на Древна Македония от 413 г. пр.н.е.
Виж Платон и Архелай I Македонски
Аристотел
Аристотел (Ἀριστοτέλης) е древногръцки философ и учен, един от най-големите гении на Античността и е наричан „Баща на науката“.
Аристокрация
Хора от аристокрацията танцуват менует Полски аристократи 1697 – 1795 Аристокрация (от гръцки: ἀριστεύς, благороден произход, елит, и κράτος, власт, могъщество) или благородничество, или благородство, или дворянство представлява най-висшето привилегировано съсловие в държава с монархическо устройство.
Аристон
Аристон (Ἀριστόνους) може да се отнася за.
Виж Платон и Аристон
Аркесилай
Аркесилай от Питана е гръцки философ, основател на втората или средната академия или фазата на академичния скептицизъм.
Арменска митология
Арменска митология или Дицабануцюн (Հայ դիցաբանություն) се нарича комплексът от митологични представи и вярвания на арменците.
Виж Платон и Арменска митология
Арета Кесарийски
Арета Кесарийски е византийски духовник, теолог, писател и поет от началото на X век – ученик на патриархФотий и митрополит на Кесария Кападокийска.
Авероес
''Colliget'' Авероес е името, с което е известен в Европа Абдул Уалид Мохамед ибн Ахмед ибн Мохамед ибн Ахмед ибн Ахмед (на арабски: أبو الوليد محمد بن احمد بن محمد بن احمد بن احمد بن رشد), наричан още ибн Рушд, арабски философ, лекар, юрист и математик.
Виж Платон и Авероес
Агатон от Атина
Платоновия ''Symposium'' Агатон (Ἀγάθων, Ἀγάθωνος, Agathon, * ок. 448 пр. Хр., † ок. 400 пр. Хр.) е древногръцки поет на трагедии в Древна Атина, герой в Платоновия Symposium.
Аглаофон
Аглаофон (Ἀγλαοφῶν) е древногръцки художник от късния VI – ранния V век пр.
Ад (Божествена комедия)
„Ад“ e първата от трите части на поемата „Божествена комедия“ от Данте Алигиери.
Виж Платон и Ад (Божествена комедия)
Адрастея (митология)
Адрастея (Ἀδράστεια – неизбежна), Адрастия или Адрестея в древногръцката митология е божество с фригийски произход, богиня на съдбата и възмездието.
Виж Платон и Адрастея (митология)
Аз знам, че нищо не знам
Аз знам, че нищо не знам (ἓν οἶδα ὅτι οὐδὲν οἶδα; scio me nihil scire или scio me nescire) е крилата фраза, приписвана на древногръцкия философ Сократ (според Платон - виж и линията на Платон).
Виж Платон и Аз знам, че нищо не знам
Аз, Върховният
„Аз, Върховният“ (Yo el Supremo) е исторически роман на парагвайския писател Аугусто Роа Бастос, смятан заедно със „Син человечески“ за една от основните му творби.
Академията на Платон (мозайка)
„Академията на Платон“ (Accademia di Platone) е мозаечно пано с размери 86 х85 см, намерено в Помпей и изложено в Националния археологически музей в Неапол, Италия.
Виж Платон и Академията на Платон (мозайка)
Алфред Норт Уайтхед
Алфред Норт Уайтхед (Alfred North Whitehead) е английски математик и философ.
Виж Платон и Алфред Норт Уайтхед
Албанска литература
Албанската литература е литература написана на албански език.
Виж Платон и Албанска литература
Алкет II Македонски
Алкет II (Ἀλκέτας) от династията Аргеади е цар на Древна Македония през 454 - 448 г. пр. Хр.
Виж Платон и Алкет II Македонски
Александър Койре
Александър Койрѐ (Alexandre Koyré; Александр Вольфович Койра) е френски философ, работил в областта на историята и философията на науката.
Алексей Лосев
Алексей Фьодорович Лосев (Алексе́й Фёдорович Ло́сев) е руски философ и филолог-класик, автор на над 400 оригинални труда (от тях – над 30 монографии) по философия, класическа филология, общо езикознание, културология.
Ален Бадиу
Ален Бадиу (Alain Badiou) е френски философ, писател и драматург.
Амбросий Теодосий Макробий
Амбросий Теодосий Макробий е латински писател и неоплатонически философ през IV век.
Виж Платон и Амбросий Теодосий Макробий
Анселм Кентърбърийски
Анселм Кентърбърийски (Anselmus Cantuariensis) роден Анселм Аоста (Anselmo d'Aosta), е средновековен философ, теолог, бенедиктински монахи архиепископ на Кентърбъри от 1093 до 1109 г.
Виж Платон и Анселм Кентърбърийски
Антистен
Антистен (Ἀντισθένης Antisthénēs; Antisthenes, * ок. 445 пр.н.е., † ок. 365 пр.н.е.) е древногръцки философ, считан за основоположник на кинизма.
Антифан от Берге
Антифан (Ἀντιφάνης ὁ Βεργαῖος, Антифанес о Бергайос) е древногръцки писател от IV век пр.н.е., чието име в античността става нарицателно за разказвач на измислици.
Антидемократизъм
Антидемократизмът представлява такава мисъл, която опонира на демокрацията.
Анациклоза
Политическата доктрина за анациклозата (от гръцки: ἀνακύκλωσις) е циклична теория на политическа еволюция.
Аналогия на разделената линия
Аналогия на разделената линията или Линията на Платон е пояснение, което Платон прави при представянето на своите възгледи за структурата на познанието.
Виж Платон и Аналогия на разделената линия
Анамнезис
Анамнезисът (на древногръцки: ἀνάμνησις) или Учението за припомнянето (теорията за припомнянето) е философско учение на Платон по епистемология (теория на познанието).
Анамнезис (пояснение)
Ана́мнезис (от αναμνησισ – възпоменание; ретроспекция) или още и Анамнеза (от гр. αναμνησις – спомняне, припомняне) може да се отнася за.
Виж Платон и Анамнезис (пояснение)
Андропомп
Андропомп (Ἀνδρόπομπος; Andropompos) в древногръцката митология е цар на Месения, син на Бор, внук на Пентил и Анхироя, правнук на Пориклимен (синът на Нелей, син на Посейдон).
Аникерид
Аникерид е древногръцки философ, киренаик, ученик на Антипатер и основател на собствено течение в рамките на киренската школа, наречено аникерическо.
Апулей
Луций Апулей (Lucius Apuleius) е древноримски писател, философ и оратор с берберски произход.
Виж Платон и Апулей
Апология (диалог)
„Апология“ или „Апология на Сократ“ е произведение на древногръцкия философ Платон.
Виж Платон и Апология (диалог)
Натурално производство
Натуралното производство е примитивен тип стопанство, при което производството е насочено към удовлетворяване само на собствените потребности (без продажба).
Виж Платон и Натурално производство
Народна култура
„Народна култура“ е българско издателство, съществувало в периода 1945-2003 г., специализирано в издаването на художествена литература.
Никифор Хумн
Никифо̀р Ху̀мн (Νικηφόρος Χοῦμνος) е виден византийски учен, философ, повлиян от аристотелианството, и държавен деец от края на XIII - началото на XIV век, една от ключовите фигури на така наречения Палеологов ренесанс.
Никифор Григора
Никифор Григора (Νικηφόρος Γρηγορᾶς, Nikephoros Gregoras, Nicephorus Gregoras) е византийски историк, теолог, писател, математик и астроном през 14 век.
Николай Кузански
Николай Кузански (Nicolaus Cusanus, на български известен и като Николай от Куза) е германски мислител от 15 век, философ, теолог, учен, математик, църковно-политически деятел.
Николай Милков (философ)
Николай Милков (Nikolay Milkov) е български философ, специалист по аналитична философия и нейната история.
Виж Платон и Николай Милков (философ)
Никомах Гераски
НикомахГеразски (Νικόμαχος Nikómachos, fl. 150 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик през 1 и 2 век.
Новите философи
Андре Глюксман през 2008 г. Бернар-Анри Леви през 2011 г. Новите философи (les nouveaux philosophes) е название, под което няколко френски философи добиват известност за кратко през 70-те години на ХХ в.
Нейт
Нейт в древноегипетската митология е богиня на лова, войната и тъкането.
Виж Платон и Нейт
Неоплатонизъм
Неоплатонизмът е философско течение, възникнало през III век сл.
Рафаело Санцио
Рафаело Санцио да Урбино (Raffaello Sanzio da Urbino; наричан също Рафаело Санти или само Рафаело) е италиански художник и архитект от Флорентинската школа.
Рационализъм
Рационализъм е философско течение, доктрина, която учи, че истината може да бъде открита най-вече и преди всичко чрез разума и анализа на фактите, а не чрез вяра и религиозни учения.
Разум
Разум (ratio) означава висша степен на познавателна дейност, способност за логическо и абстрактно мислене.
Виж Платон и Разум
Райно Попович
Райно Попович (Райно Събев Стоянов) е български учител и книжовник от Българското възраждане, сред реформаторите на образованието в България.
Робер Мисраи
Робер Мисраи (Robert Misrahi) е френски философ, един от водещите специалисти по Спиноза.
Реторическа критика
Реторическа критика е анализ, който е подобен например на литературната критика.
Виж Платон и Реторическа критика
Реторика
Реторика или риторика (формите са дублети, тоест еднакво правилни), наричана още красноречие, също витийство, ораторско изкуство или ораторство, означава умението да се говори добре.
Реализъм (философия)
Реализъм е философско учение от средновековната схоластика, което приема, че общите понятия за нещата (универсалиите) съществуват реално, а не са само названия, т.е.
Виж Платон и Реализъм (философия)
Ректорат на Софийския университет
Сградата на Ректората на Софийския университет е тържествено осветена на 16 декември 1934 година, а основният ѝ камък е положен тържествено на 30 юни 1924 г.
Виж Платон и Ректорат на Софийския университет
Религия в Древна Гърция
Джон Колиър показва Пития, седнала на триножник, заобиколена от издигащи се пари Религията в Древна Гърция обхваща вярванията, ритуалите и митовете на Древна Гърция, възприети както като популярна народна религия, така и като практикуване на различни култове, които макар и да имат общи черти, имат и различия.
Виж Платон и Религия в Древна Гърция
Рене Декарт
Рене Декарт (René Descartes; Renatus Cartesius), известен още като Картезий, е френски философ, математик и физик.
Република
Република (res publica – „дело на народа, държавно дело, обществени дела“) представлява форма на държавно управление (както и всяка страна, управлявана по този начин), при която върховната власт се осъществява посредством избрани от населението органи и начело не стои монарх.
Съзерцание
Статуя ''Духът на съзерцанието'' от Албърт Тофт Съзерцание означава „да се възхищаваш на нещо и да мислиш за него“.
Сьорен Киркегор
Сьорен Киркегор (Søren Aabye Kierkegaard; Severinus Kierkegaard) е датски философ и теолог от 19 век, често посочван като първия философ-екзистенциалист.
Субстанция
Субстанция (substantia – основа, същност) е философски термин, с който се обозначава първоосновата на битието, която поражда всичко останало.
Стършел (роман)
„Стършел“ е роман от Етел Лилиан Войнич, публикуван през юни 1897 г.
Старогръцка комедия
Старогръцката комедия възниква през 6 век пр.н.е., но първите литературни опити в този жанр не са познати.
Виж Платон и Старогръцка комедия
Старогръцка литература
Гръцки ръкопис на началото на ''Дела и дни'' от Хезиод Старогръцка литература обхваща произведенията на гръцката литература, написани на старогръцки от най-ранните текстове до около IV век (установяването на Византия).
Виж Платон и Старогръцка литература
Старогръцки епос
Старогръцкият епос е първият от трите литературни рода, възникнали в Древна Гърция.
Стаи на Рафаело
Залата на Хелиодор, общ поглед Стаите на Рафаело (Stanze di Raffaello) са 4 стаи (зали), намиращи се във Ватиканските музеи, част от апартамента на папа Юлий II.
Стереометрия
Стереометрията е дял от евклидовата геометрия, който изучава главно геометрични тела в тримерното пространство, т.е.
Средновековна философия
Средновековна философия е философията на Европа и Близкия изток в ерата сега известна като Средновековние или Средните векове, периодът, който се простира най-грубо казано от падането на Римската империя през 5 век до епохата на Ренесанса през 16 век.
Виж Платон и Средновековна философия
Средновековна литература
Първа страница от ръкописа на „Беовулф“ Средновековната литература обхваща писмени творби, създадени в периода на Средновековието, започнал като датировка от падането на Западната римска империя (V век) до началото на Ранния ренесанс във Флоренция (късния XV век).
Виж Платон и Средновековна литература
СОНМ (издателство)
Издателство „СОНМ“ е създадено през 1993 г.
Виж Платон и СОНМ (издателство)
Сафо
Сафо̀ (на еолийски диалект Ψάπφω, Псапфо), наричана още „божествената Сафо“, е древногръцка поетеса, ползваща се с голям авторитет през Античността и включвана в списъка на Деветимата лирици на Древна Гърция.Тя е първата жена поетеса в историята на европейските лиратури и една от най-влиятелните фигури от Античността.
Виж Платон и Сафо
Саис
Саис (Σαίς) е древен град в западната делта на Нил, център на 5-и ном в Долен Египет.
Виж Платон и Саис
Свобода на словото
Свободата на словото, срещано и като свобода на изразяване, е сред най-важните граждански свободи.
Виж Платон и Свобода на словото
Светът като воля и представа
Светът като воля и представа (нем. Die Welt als Wille und Vorstellung) е основният философски труд на германския философ Артур Шопенхауер (1788-1860).
Виж Платон и Светът като воля и представа
Свети Николай Филантропинов
„Свети Николай Филантропинов“ (Ιερά Μονή ΑγίουΝικολάουτων Φιλανθρωπηνών) е най-старият действащ и първенстващ манастир на безименния остров в Янинското езеро.
Виж Платон и Свети Николай Филантропинов
Светослав Рьорих
Светослав Николаевич Рьорих(Святосла̀в Никола̀евич Рѐрих) е руски художник, философ, учен и общественик, най-малкият син на Елена и Николай Рьорих.
Свещен отряд на Тива
Свещеният отряд на Тива е войсково подразделение от подбрани войници, наброяващ 150 хомосексуални двойки, които формират елитната сила на тиванската армия през 4 век пр.н.е..
Виж Платон и Свещен отряд на Тива
Сибила
Сибила (Σίβυλλαι, по името на една от прорицателките, в българския се среща и под името сивила) в древногръцката и староримската традиция е жена – оракул, която в екстатично състояние е способна да получи вдъхновение от божеството, на което служи, и да предаде неговата воля.
Виж Платон и Сибила
Силанион
Силанион е древногръцки скулптор.
Скай Тилеораси
Скай Тилеораси (ΣΚΑΪ Τηλεόραση) е гръцки частен развлекателно-информационен телевизионен канал.
Смъртта на Сократ
Смъртта на Сократ (La Mort de Socrate) е картина на историческа тема на Жак-Луи Давид от 1787 г., намираща се в Музей на изкуството „Метрополитън“, Ню Йорк.
Виж Платон и Смъртта на Сократ
Смях
Смеещ се мъж Смехът е звучно изразяване на веселие, радост, забава или вътрешно чувство на щастие и удоволствие, придружено от характерни изражения на лицето и дори гримаси.
Виж Платон и Смях
Софистика
Софистика е понятие, обозначаващо в най-популярното си значение едно от философските течения в древногръцката античност.
Софизъм
Софизъм е oценъчна дума, предаваща отношението към аргумент, с който изказващият се не е съгласен.
Виж Платон и Софизъм
Софокрация
Софокрация (управление на мъдрите) е политически идеал на древногръцкия философ Платон, развит в неговия диалог ''Държавата''.
Социална философия
Социалната философия е дял на философията, който се занимава с намирането на отговори на въпросите за това, какво е общество и какво е място на човека в него.
Виж Платон и Социална философия
Социология
Социология (socium – общество, socius – „обществен“ и λόγος – „наука“, „мисъл“) е науката, която изучава обществото, неговите социални групи, тяхното възникване, движение и развитие, изучава закономерностите на създаването и развитието на общностите и социалните системи, също и личността в рамките на общността и обществото, както и спецификата на развитието на обществото (и различните общества).
Сократ
Сократ (Σωκράτης, Сократес) е древногръцки философ, един от най-важните символи на западната философска традиция.
Виж Платон и Сократ
Сократически диалог
Сократически диалог (или Σωκρατικὸς διάλογος) е вид литературни произведения в проза, разработени в Гърция в началото на четвърти век пр.н.е, запазени днес в диалозите на Платон и сократическите творби на Ксенофонт – драматични или описателни, в които героите които обсъждат морални или философски проблеми, илюстрирайки метода на Сократ.
Виж Платон и Сократически диалог
Сократов проблем
Сократов проблем – формирането на точна представа за историческата личност Сократ и за неговите философски гледни точки е съвсем проблематично.
Справедливост
en Luban, ''Law's Blindfold'', 23 Справедливостта е понятие за моралната правота.
Спасение
В теологията, спасение би могло да означава две неща.
Списък на философи
А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ъ – Ю – Я ----.
Виж Платон и Списък на философи
Списък на форми на управление
Тази статия изброява формите на държавно управление и политическите системи според няколко различни подхода при категоризирането им.
Виж Платон и Списък на форми на управление
Списък на астероиди, свързани с България
Това е списък на астероиди, открити в България или наименувани на страната или на българи.
Виж Платон и Списък на астероиди, свързани с България
Списък на древногръцки философи
А — Б — В — Г — Д — Е — Ж – З — И — Й — К — Л — М — Н – О — П — Р — С — Т — У — Ф – Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ъ — Ю – Я ----.
Виж Платон и Списък на древногръцки философи
Списък на окултисти
Списък на прочути окултисти и мистици.
Виж Платон и Списък на окултисти
Спиритуализъм (философия)
Спиритуализъм е философско учение, признаващо превъзходството на духа над материята и разглеждащо материалния свят както творение на духа (Бога) и противоположно по съдържание на материализма.
Виж Платон и Спиритуализъм (философия)
Спор за универсалиите
Спор за универсалиите е названието на средновековен философски проблем, който разглежда съществуването на универсалиите, общите понятия на нещата.
Виж Платон и Спор за универсалиите
Седем мъдреци на Гърция
Нюрнбергската хроника Седем гръцки мъдреци (οἱ ἑπτὰ σοφοί, ок. 620 – 550 пр. Хр.) според класическата гръцка традиция са държавници, законодатели и философи от Архаичната епоха в Древна Гърция.
Виж Платон и Седем мъдреци на Гърция
Седемте добродетели
Седемте добродетели, още седемте християнски добродетели или небесни добродетели, са морална категория в християнската етика, използвана от Римокатолическата църква, като противовес на седемте смъртни гряха.
Виж Платон и Седемте добродетели
Семиотика
Семиотиката (понякога семиология) е научна дисциплина, която изучава знаците както поотделно, така и групирани в знакови системи.
Траки
Траките (Θρᾷκες; Thraci) са етно-културна общност (етнос) от индоевропейски племена, населявали в периода от средата на II хил.
Виж Платон и Траки
Троянска война
Според легендите Троянската война е водена между град Троя в Мала Азия и ахейската войска.
Трети пол
Анна П., която много години живее в Германия като мъж. Снимана за книгата на Магнус Хършфийлд ''Сексуални посредници'' през 1922 г. Третият пол, трета полова идентичност или третата полова раса е понятие, което се отнася до хора, които се определят от себе си или от обществото като нито мъже, нито жени.
Тасос
Лимен О-в Тасос с днешните имена на селищата Горски масиви, обработваеми земи и горски пожари Женска носия от Тасос в 1930 г. Миниатюра на Николас Сперлинг Та̀сос (Θάσος; Taşöz) е остров в северната част на Бяло море, близо до брега на географската област Македония, при устието на река Места.
Виж Платон и Тасос
Тайната история
„Тайната история“ (Ἀνέκδοτα, Historia Arcana) е произведение на Прокопий Кесарийски, написано през 550-те години.
Тимокрация
Тимокрацията (τῑμοκρᾰτία, от τῑμή, „цена, чест“ и κράτος, «власт, сила») е форма на управление при която държавната власт е в привилегировано малцинство, като правило богато.
Тимей
Тимей (Timaeus) може да се отнася за.
Виж Платон и Тимей
Тимей (историк)
Тимей (старогр. Timaios) – старогръцки философ питагореец, съвременник на Платон, живял V-IV век пр.н.е.
Тодор Врачански
Поп Тодор Врачански е български духовник и книжовник от XVIII век.
Тодорка Минева
Тодорка Йорданова Минева е българска преводачка от френски език и главен редактор на издателство „СОНМ“.
Тома Аквински
Свети Тома Аквински (или Тома от Аквино Thomas Aquinas; Tomasso di Aquino) е италиански богослов и схоластически философ.
Томаш Масарик
Томаш Гариг Масарик (cs и Tomáš Garrigue Masaryk) е чехословашки учен – историк и философ, политик – първият президент на Чехословашката република.
Томазо Кампанела
Томазо Кампанела (Tommaso Campanella; християнско име: Giovanni Domenico Campanella) е италиански философ, теолог, астролог и поет.
Технокрация
Технокрацията е форма на управление, при която вземащите решения се избират въз основа на техния опит и технологична експертност в дадена област на мениджърска отговорност, особено по отношение на научните или техническите познания McKenna, Bernard J.; Graham, Philip (2000).
Теософия
Емблема на Теософското общество, съдържаща Уроборос, пресечени триъгълници, древноегипетски кръст, свастика, знака Аум и девиза „Няма религия, която да е по-високо от истината“ Теосо́фия (θεοσοφία – „божествена мъдрост“) е синкретично религиозно-мистично учение.
Теофраст
Теофраст (Θεόφραστος, 370 – ок. 285 г. пр.н.е.), роден и живял в Ересос на о-в Лесбос, е ученик на Аристотел в Перипатетическата школа.
Теория за формите
Теория за формите e теория на Платон, развита в книгата му „Държавата“.
Виж Платон и Теория за формите
Утопия
''Златната епоха'' от Лукас Кранах- баща Утопия (οὐ – „не“ и τόπος – „място“, т.е. „не място“ или „място, което не съществува“) изобразява един желан, съвършен свят, който е различен от реално съществуващия.
Виж Платон и Утопия
Утешението на философията
Утешението на философията (Consolatio Philosophiae) е философска творба, написана около 524 г.
Виж Платон и Утешението на философията
Уинстън Чърчил
Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил (Sir Winston Leonard Spencer-Churchill, 30 ноември 1874 г. – 24 януари 1965 г.) е британски политик и държавник, известен с дългата си политическа кариера и особено с ключовата си роля във Втората световна война.
Ум
Умът обхваща познавателните и аналитични способности на човека.
Виж Платон и Ум
Университет
университета в Болоня, основан през 1088 г. Университет (universitas – цяло) е място, средище за висше образование за обучение на студенти и научни изследвания, което предоставя обучение в различни научни области и при завършването му образователни и научни степени, като първоначалната е бакалавърска степен и магистърска степен, както и следдипломно обучение.
Фьодор Достоевски
Фьодор Миха̀йлович Достоѐвски (Фёдор Миха́йлович Достое́вский) е руски писател и публицист, най-известен със своите романи „Престъпление и наказание“, „Братя Карамазови“, „Идиот“ и „Бесове“.
Виж Платон и Фьодор Достоевски
Франц Кафка
Франц Кафка (Franz Kafka) е сред най-значимите немскоезични писатели на XX век.
Фридрих Ницше
ФридрихНицше (Friedrich Nietzsche, произнесено) е класически филолог, философ и писател.
Фридрих Хьолдерлин
Йохан Кристиан ФридрихХьолдерлин (Johann Christian Friedrich Hölderlin) е немски поет и писател, един от първите предшественици на романтизма.
Виж Платон и Фридрих Хьолдерлин
Филип (син на Александър I)
Филип или Менелай (Φίλιππος) е принц и престолонаследник на Древна Македония от династията Аргеади.
Виж Платон и Филип (син на Александър I)
Философия
Платон (''ляво'') и Аристотел (''дясно''): детайл от ''Атинската школа'' на Рафаело, 1509 Философията (от гръцки: φιλοσοφια, от φιλεῖν – обичам и σοφία – мъдрост) е изследване на общите и фундаментални въпроси, засягащи човека и света.
Флиунт
Местоположение на Флиунт Флиунт (Φλειοῦς, Phleioûs, Φλιοῦς, Phlioûs; Phlius, Phleius) е древен първо йонийски след това дорийски град в североизточен Пелопонес и прочут със своето вино.
Виж Платон и Флиунт
Флорентинска школа
Флорентинската школа се отнася до художници в, от или повлияни от реалистичния стил, разработен във Флоренция през XIV век, до голяма степен чрез усилията на Джото ди Бондоне, а през XV век прераснал във водеща школа на западната живопис.
Виж Платон и Флорентинска школа
Флорентинска република
Флорентинската република (Respublica Florentina; Repubblica fiorentina) е независима република в Средновековна Италия, съществувала в периода 1115 – 1185 и 1197 – 1532 г.
Виж Платон и Флорентинска република
Форма на доброто
„Идеята за благо“ (τοῦ ἀγαθοῦ ἰδέαν) е концепция на Платон, упомената в неговия диалог „Държавата“ (508e2–3).
Фокион
Фокион (Φωκίων; Phocion, Phokion, * ок. 402/401 пр.н.е., † 318 пр.н.е. в Атина) е атински политик и генерал.
Виж Платон и Фокион
Федър
Начална страница на „Федър“ „Федър“ (Φαίδρος) е един от диалозите на Платон.
Виж Платон и Федър
Хърбърт Уелс
Хърбърт Джордж Уелс, 1907 г. Хърбърт Джордж Уелс (Herbert George Wells, по-известен като H. G. Wells) е английски писател, известен най-вече с научнофантастичните си романи.
Хуманизъм
Хуманизмът е система на образование и метод за изследване, зародил се в северна Италия през XIII и XIV век и разпространил се из континентална Европа и Англия.
Христо Г. Данов (награда)
Националната награда „Христо Г.
Виж Платон и Христо Г. Данов (награда)
Хризип
Хризип от Соли в Киликия, 280 – 207 г. пр.н.е. е стоически философ от епохата на Старата стоа.
Виж Платон и Хризип
Хронология на промените в околната среда
Хронология на влиянието на промените в околната среда върху човешката история, както и на влиянието на човека върху околната среда.
Виж Платон и Хронология на промените в околната среда
Хармид
„Хармид“ е диалог на Платон, в който се обсъждат четирите главни добродетели на древните гърци.
Виж Платон и Хармид
Хабрий
Хабрий (Χαβρίας, Chabrias, † 357 пр.н.е.) е знаменит гръцки пълководец от Атина през 4 век пр.н.е.
Виж Платон и Хабрий
Халкедон
Халкедон или Халкидон, днес Кадъкьой (Χαλκηδών, произнасяно Халкедон, Χαλκηδόνα, Халкидона) е древен град във Витиния, Мала Азия, разположен срещу Византион, южно от Скутари (днешния Юскудар), днешна Турция.
Ханс-Георг Гадамер
Ханс-Георг Гадамер (Hans-Georg Gadamer) е германски философ, ученик на Хайдегер, основател на философската херменевтика, известен на първо място със своя magnum opus от 1960 г.
Виж Платон и Ханс-Георг Гадамер
Хана Аренд
Хана Аренд (Hannah Arendt) е германо-американски политически теоретик и философ.
Химия
Химията е наука, която изучава състава, структурата и свойствата на веществата (химичните елементи и техните съединения), както и превръщането на едни вещества в други в хода на различни химични реакции.
Виж Платон и Химия
Химичен елемент
Периодична система на елементите Химичен елемент се нарича всяка група от атоми, които имат еднакъв брой протони в ядрата си.
Хипатия
Хипа́тия (Ипа́тия) Александри́йска (Ὑπᾰτία ἡ Ἀλεξάνδρεῖα) е късноантичен гръцки учен, математик и философ от Александрия.
Виж Платон и Хипатия
Хипократ
Хипократ (Ιπποκράτης) е най-великият лекар на Античността, още наричан баща на медицината и смятан за една от най-значими фигури в областта на медицината.
Хомосексуалност
Хомосексуална двойка Хомосексуалността означава романтично привличане, сексуално привличане или сексуални действия между представители на един и същ пол.
Хераклит
Хераклит (Ηρακλειτος) е древногръцки философ, произхождащ от знатен род.
Хераклея Понтика
Карта с Хераклея Понтика (подчертана с червено) от 264 пр.н.е. Хераклея Понтика (Heraclea Pontica, по-късно Bender Ereğli, днес Карадениз Ерегли) е древен град във Витиния на устието на Kilijsu (река Gülüc) в Черно море (Pontos Euxeinos) в днешна Турция.
Херма
Херма от о-в Сифнос, Цикладски острови, 520 г. пр.н.е. Хермата (ἑρμῆς, Ερμές) е вид скулптура в Древна Гърция.
Виж Платон и Херма
Хермий (тиран)
Хермий (Ερμίας ο Αταρνεύς, Hermeias, Hermias, † 342 пр.н.е.) е тиран на Атарней в Еолия, Мала Азия, от ок.
Хермес Трисмегист
Хермес Трисмегист (Ερμής ο Τρισμέγιστος., Хермес Триждивеликия; Mercurius ter Maximus) е синкретизъм на гръцкия бог Хермес и египетския Тот.
Виж Платон и Хермес Трисмегист
Хейрокрация
Хейрокрацията е власт на насилието или на лошите.
Хеликон (пояснение)
Хеликон (Helikon) може да се отнася за.
Виж Платон и Хеликон (пояснение)
Хелиоцентрична система
Художествено представяне на хелиоцентричния модел Хелиоцентризмът е теория за строежа на Вселената, според която Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят около него.
Виж Платон и Хелиоцентрична система
Цочо Бояджиев
Цочо Христов Бояджиев (25 септември 1951, Троян) е български философ, историк, преводач и поет.
Черен дроб
вена, 12-Черен дроб, 13-Дебело черво, 14-Таз Черен дроб (ήπαρ, hepar) е най-голямата по устройство паренхиматозна жлеза в тялото на гръбначните, включително при човека.
Шандор Радо (психоаналитик)
Шандор Радо (Radó Sándor) е унгарски психоаналитик и преподавател в областта на психиатрията, ученик на Шандор Ференци в Будапеща.
Виж Платон и Шандор Радо (психоаналитик)
Музикална критика
Музикална критика e критика, анализ и оценка на музикални произведения и изпълнения.
Виж Платон и Музикална критика
Музей „Клюни“
Музеят „Клюни“, с официално име Национален музей на Средновековието (Musée National du Moyen Âge), е музей, който се намира в Париж, 5-и арондисман.
Математическо доказателство
Математическо доказателство е убедителното демонстриране, че дадено математическо твърдение е вярно при зададените логически и математически операции и ползвани теореми.
Виж Платон и Математическо доказателство
Марсилио Фичино
Марсилио Фичино (Marsilio Ficino; Marsilius Ficinus) е италиански философ, теолог, астролог, един от най-влиятелните мислители на Италианския ренесанс.
Мартин Хайдегер
Ма̀ртин Ха̀йдегер (Martin Heidegger) е германски философ, най-известен с приносите си към феноменологията, херменевтиката и екзистенциализма, един от най-значимите и влиятелни философи на XX век.
Маргарита Наварска
Маргарита Наварска (Маргьорит дьо Навар) (Marguerite de Navarre; * 11 април 1492, Ангулем; † 21 декември 1549, Одос ан Бигор) е кралица-консорт на Навара, френска принцеса, херцогиня на Алансон и Бери, по-голяма сестра на Франсоа I Ангулем – крал на Франция.
Виж Платон и Маргарита Наварска
Майстер Екхарт
Майстер Екхарт (Meister Eckhart; Eckhartus de Hochheim) е името, под което е известен Йоханес Екхарт (Johannes Eckhart, също и Екхарт от Хохайм, Eckhart von Hochheim), немски философ и теолог, един от най-големите християнски мистици, монахот Доминиканския орден.
Манфред Фурман
Манфред Фурман (Manfred Fuhrmann) е германски професор по класическа филология.
Манихейство
Манихейството е универсална дуалистична религия, съществувала до Средновековието.
Манетон
Манетон (Μανέθων; Manetho), по-точно Манетон от Себенит, е древноегипетски историк от град Себенит в Нилската делта и жрец в Хелиополис, участвал във въвеждането на култа към Серапис по времето на елинистическата династия на Птолемеите, в края на IV – първата половина на III век пр.н.е.
Виж Платон и Манетон
Мисон
Мисон (Μύσων ὁ Χηνεύς; Myson също Chenai) е приет от Платон вместо Периандър в списъка на седемте мъдреци.
Виж Платон и Мисон
Мит за пещерата
Мит за пещерата Митът за пещерата, познат още като Алегория за пещерата, Платоновата пещера и Притчата за пещерата, е алегория, използвана от гръцкия философ Платон в неговото съчинение „Държавата“.
Мит за Ер
Митът за Ер е легенда, която включва Държавата на Платон (10.614 – 10.621).
Митология
Митология (μῦθος – предание, разказ и λόγος – учение) се нарича сборът от митовете (легенди, предания) на дадена общност, както и науката, изучаваща митовете.
Мир
Статуя на мира, Музей Прадо, Испания, 1830 – 1836 година, Валериано Салватиера Мир е отсъствие на каквито и да е военни действия, страхот насилие или ожесточени конфликти.
Виж Платон и Мир
Мимезис
Мимезисът означава подражание и е термин от Античността.
Виж Платон и Мимезис
Мовсес Хоренаци
Мовсес Хоренаци (Մովսէս Խորենացի) е арменски историк, наречен с основание „Баща на арменската историография“.
Молос
Молос (Μολοσσός, Molossus) в древногръцката митология е епоним, родоначалник на древния народ молоси в Молосия в Епир.
Виж Платон и Молос
Монотеизъм
Монотеизъм (μόνος – „един“ и θεός – „бог“) или единобожие, e вярата в съществуването на едно божество, за разлика от политеизма (вярата в повече от едно божество) и от атеизма (вярата, че не съществуват божества).
Метафизика (Аристотел)
„Метафизика“ е основно съчинение на древногръцкия философ Аристотел от IV век пр.
Виж Платон и Метафизика (Аристотел)
Метафора за Слънцето
Метафората за Слънцето, също известна като Сравнение за Слънцето, е представена от гръцкия философ Платон в труда му Държавата (Книга 6).
Виж Платон и Метафора за Слънцето
Менон
„Менон“ е диалог на древногръцкия философ Платон.
Виж Платон и Менон
Менон (пояснение)
Менон (Μένων, Menon) може да се отнася за.
Виж Платон и Менон (пояснение)
История на астрономията
Астрономията като наука за движението и свойствата на небесните тела е една от най-древните естествени науки.
Виж Платон и История на астрономията
История на психологията
Днес психологията се определя като „научно изследване на поведението и психичните процеси“.
Виж Платон и История на психологията
История на политическите и правни учения
Историята на политическите партии и учения е учебна дисциплина, преподавана и изучавана в специалностите Политология и Право на висшите училища.
Виж Платон и История на политическите и правни учения
Ирина Комнина (севастократорица Ирина)
Ирина Комнина (ок 1110 – след. 1151/52), известна като севастократорица Ирина, е византийска аристократка от средата на XII век, съпруга на севастократор Андроник Комнин и снаха на император Мануил I Комнин.
Виж Платон и Ирина Комнина (севастократорица Ирина)
Ирония
Корица на дисертацията на Сьорен Киркегор „Върху понятието за ирония с постоянно позоваване на Сократ“ (1841). Ирония (εἰρωνεία) е понятие, с което се описват ситуации, в които едно уверено очакване не се оправдава.
Виж Платон и Ирония
Ибн Туфайл
Абу Бакр Мухаммад ибн Абд ал-Малик ибн Мухаммад ибн Туфайл ал-Каиси ал-Андалуси (أبو بكر محمد بن عبد الملك بن محمد بن طفيل القيسي الأندلسي), известен в Европа и с латинизираното име Абубакер, е андалуски философ, лекар и политик.
Иван Симеонов (просветен деец)
Иван Симеонов Балабанов, подписвал се в трудовете си като Йоанис Симеонидис, е български възрожденски просветен деец и книжовник-елинист.
Виж Платон и Иван Симеонов (просветен деец)
Играчка
Играчката е предмет, използван за игра и най-често предназначен за тази цел.
Виж Платон и Играчка
Игнейшъс Донъли
Игнейшъс Лоуйола Донъли (Ignatius Loyola Donnelly) (1831 – 1901 г.) е учен и политик от ирландско-американски произход.
Идея
Идея (от гръцки ἰδέα – вид, форма) е философски термин свързан с мисловен образ на някаква част от битието, атрибут на мисленето и логиката.
Виж Платон и Идея
Идеология
комунизма нацизма анархизма Идеологията (ιδεολογία; ιδεα – образ, идея; и λογος – разум, учение) е организирана система от възгледи и идеи, характерна за определена социална група, класа или политическа партия и изразяваща нейните интереси.
Изкуство
Раждането на Венера от Сандро Ботичели; и глава на окинавски лъв. Изкуството (искоусъ – опит, изпитание) е разнообразна гама от човешки дейности и произведения, създадени с естетична цел, но също така и комуникативна чрез визуални, слухови или изпълнителни материали, изразяващи въображаемите и техническите умения на автора, предназначени да бъдат оценени заради тяхната красота и емоционален заряд.
Изкуствознание
Джорджо Вазари Изкуствознанието е хуманитарна наука, изучаваща изкуството (предимно визуалните изкуства) и художествената култура на обществото като цяло, отделните видове изкуство и отношението им към действителността, изследването, анализа и теорията на художествените явления и въпросите, свързани с формата и съдържанието им.
Изота Ногарола
Изòта Ногарòла (Isotta Nogarola) е ренесансова писателка и поетеса, хуманистка.
Илия Белковски
Илия поп Киряков Белковски е български възрожденски и просветен деец, участник в националноосвободителното движение.
Жак Рансиер
Жак Рансиер (Jacques Rancière, р. 10 юни 1940 г.) е френски философ, професор по философия в Европейския университет за интердисциплинарни изследвания и заслужил професор в Университета Париж-VIII, където преподава от основаването му през 1969 до 2000 г.
Жак Дерида
Жак Ели Дерида (Jackie Élie Derrida) е френски философ.
Животът на философите
Кодекс 90 на манастира Дионисият, ръкопис от 13 век, съдържащ творби на Херодот, Плутархи (на картинката) Диоген Лаерций „Животът на философите“ (Βίοι καὶ γνῶμαι τῶν ἐν φιλοσοφίᾳ εὐδοκιμησάντων, Животът и ученията на видните философи) е доксография на гръцки философи от Диоген Лаерций, писана на старогръцки, може би в първата половина на 3 век.
Виж Платон и Животът на философите
Животът е сън
„Животът е сън“ е театрална пиеса на Педро Калдерон де ла Барка, издадена през 1635 г.
Живопис
Живописта е вид изящно изобразително изкуство за нанасяне на боя, пигмент и други оцветители върху повърхности.
Виж Платон и Живопис
Жозеф дьо Местр
Жозеф-Мари дьо Местр (Joseph-Marie de Maistre) е френскоезичен (савойски) философ, юрист и дипломат, поданик на Сардинското кралство.
Залмоксис
Залмоксис (Ζάλμοξις/Σάλμοξις/Ζάμολξις/Σάμολξις) е предполагаемо божество на тракийския народ гети, известно от „История“ на древногръцкия автор от V век пр.
Залезът на кумирите
„Залезът на кумирите“ е кратък авторски сборник с текстове, публикуван в оригинал през 1889 г.
Виж Платон и Залезът на кумирите
Здравко Попов (философ)
Здравко Василев Попов е български философ, дипломат и университетски преподавател.
Виж Платон и Здравко Попов (философ)
Зигмунд Фройд
Зигмунд Фройд (Sigmund Freud, 1856 – 1939) е австрийски невролог и психолог, основател на психоанализата, която е сред основните течения в психотерапията.
Златен век (митология)
''Златната епоха'' Картина от Лукас КранахСтари, 1530,Старата пинакотека, Мюнхен Златната епоха или Златен век (χρύσεον γένος chrýseon génos „Златен род“, aurea aetas, aurea saecula „Златна епоха“) е понятие от древната митология.
Виж Платон и Златен век (митология)
Зоил
Зоил (Ζωίλος, Зоилос, Zoilus) е древногръцки граматик, оратор-киник, философ-софист.
Виж Платон и Зоил
Земя (пояснение)
Земя може да се отнася до.
Зенон от Елея
Зенон от Елея, Зенон Елейски (старогръцки – Ζήνων ὁ Ἐλεάτης) е античен философ от досократовия период, един от най-важните представители на философската школа на „елеатите”.
Бурята
Миранда, картина на Джон Уилям Уотърхаус, 1916 г. „Бурята“ (The Tempest) обикновено се смята за последната пиеса на Уилям Шекспир.
Виж Платон и Бурята
Битка при Потидея
Битката при Потидея (Ποτίδαια) се състои през 432 г. пр. Хр. малко преди началото на Пелопонеската война между войската от Атина и нейните съюзници и войската на Коринт и неговите съюзници.
Виж Платон и Битка при Потидея
Библиотека „Философско наследство“
Библиотека „Философско наследство“ е книжна поредица, издавана от издателство Наука и изкуство от 60-те до 90-те години на XX век.
Виж Платон и Библиотека „Философско наследство“
Библиотека на Варшавския университет
Библиотеката на Варшавския университет е основана през 1816 г.
Виж Платон и Библиотека на Варшавския университет
Благоразумие
Алегория на благоразумието. Тициан. Пояснителният надпис горе означава: „Изхождайки от миналото човек действа разумно в настоящето, за да не навреди на бъдещето“Соколов М.
Благородна лъжа
Благородната лъжа в политическата философия е неистина или мит, често с религиозен характер, съзнателно, разпространявана от елита, за да се запази социалната хармония.
Бор (син на Пентил)
Бор (Βῶρος; Boros) в гръцката митология е цар на Месения и потомък на Нелей.
Виж Платон и Бор (син на Пентил)
Борис Гройс
Борис Ефимович Гройс (р. 19 март 1947) е руски изкуствовед, философ, писател, публицист.
Богдан Богданов
Богдан Иванов Богданов е учредител на Нов български университет, председател на Настоятелството на НБУ, класически филолог, преводач, университетски мениджър.
Богословие
Богословие или теология е съвкупност от религиозни доктрини за същността и Божието слово и учение, което се основава на текстове, приети за Свещено откровение.
Божествена комедия
Катедралата на Флоренция. „Божествена комедия“ или само „Комедия“ (Commedia, по-късно Divina Commedia) е италианска алегорично-поучителна поема от Данте Алигиери,Данте се появява в тройната роля на герой, разказвач и автор.
Виж Платон и Божествена комедия
Боеций
Аниций Манлий Северин Боеций (Anicius Manlius Severinus Boethius) е римски философ, преводач и държавник.
Виж Платон и Боеций
Безсмъртие
date.
Бенито Мусолини
Бенито Амилкаре Андреа Мусолини (Benito Amilcare Andrea Mussolini) е италиански политик и журналист, лидер на Националната фашистка партия (Partito Nazionale Fascista, PNF).
Всекиму своето
гербът на Прусия. „Всекиму своето“, в превод от латинското suum cuique, е положение от римското право и политическата философия.
Всемирен потоп
Микеланджело, „Потопът“, детайл Всемирният потоп е легендарно събитие, разказът за което съпътства развитието на човешките общества в продължение на хилядолетия.
Висарион Никейски
Гробът на Василий Бесарион в ''Santi XII Apostoli'' в Рим Висарион Никейски или Василий Бесарион (Basilius Bessarion, * 2 януари 1403 в Трапезунд; † 18 ноември 1472 в Равена) е византийски теолог, хуманист, кардинал и титулярен латински патриархна Константинопол.
Виж Платон и Висарион Никейски
Виктор Кузен
Виктор Кузен (Victor Cousin) е френски философ и политик.
Властелинът на пръстените
„Властелинът на пръстените“ (The Lord of the Rings) е епичен фентъзи роман от английския писател Дж. Р. Р. Толкин, писан в периода от 1937 до 1949 година.
Виж Платон и Властелинът на пръстените
Владимир Соловьов
Владимир Сергеевич Соловьов (Владимир Сергеевич Соловьев; 28 януари 1853 – 13 август 1900) е руски философ, поет, публицист и литературен критик.
Виж Платон и Владимир Соловьов
Веганство
Веганство е начин на живот, отхвърлящ използването на животински продукти.
Вегетарианство
Вегетарианската диета се състои от растения, със или без яйца и млечни продукти. Вегетарианството е течение в диетологията, чиито последователи изграждат хранителния си режим от растителни храни (плодове, зеленчуци и др.), със или без млечни продукти и яйца, и без месо (червено месо, птиче месо и морски продукти).
Гръцки език
Гръцкият език (самоназвание: ελληνικά, произнесено елиника̀, старогръцко произношение хеленика̀) е индоевропейски език, говорен от около 13 000 000 души в Гърция, Кипър и гръцката диаспора в целия свят.
Граматика
Алегорично представяне на граматиката и нейните дисциплини като армии от Antoine Furetière, в ''Nouvelle Allegorique, ou Histoire Des Derniers Troubles Arrivez Au Royaume D’Eloquence'' (1659) Граматиката е основен дял от езикознанието, изучаващ строежа на езика.
Грамотност
Грамотността е способността за четене, писане и боравене с аритметика.
Гибралтар
Гибралтар (Gibraltar ) е задморска територия и град (city) на Великобритания в най-южната част на Пиренейския полуостров.
Гибралтарска скала
Гибралтарската скала (Rock of Gibraltar) е монолитна варовикова скала с височина 426 m, разположена в южната част на Пиренейския полуостров, в Гибралтарския пролив.
Виж Платон и Гибралтарска скала
Гигес (Лидия)
Кандавъл, крал на Лидия, показва своята гола жена на изплашения Гигес, от Уилям Ети Гигес също Гиг (Gyges) е цар на малоазиатската държава Лидия от 680 пр.н.е. до 644 пр.н.е. Той основава династията на Мермнадите, чиито представители управляват царството в продължение на пет поколения, след което по времето на цар Крез (Croesus; Κροῖσος) Лидия е покорена от персийците.
Готфрид Лайбниц
Готфрид Вилхелм Лайбниц (Gottfried Wilhelm Leibniz) е германски философ, математик, дипломат, библиотекар и юрист, заемащ важно място в историята на математиката и философията.
Готическа скулптура
Олтар на молитвената броеница, вероятно от ученик на Вайт Щос (ок. 1510). в църквата „Лийбфрауенмюнстер“ във Волфрамс-Ешенбах, Германия Готическата скулптура се ражда в тясна връзка с архитектурата, като резултат от украсата на големите катедрали и други религиозни сгради, но в крайна сметка придобива независимост и започва да се отделя като самостоятелно изкуство.
Виж Платон и Готическа скулптура
Готика
Катедрала „Света Богородица“ (Страсбург). катедралата в Шартър (ок. 1145). Тези статуи са най-ранните готически скулптури; революционизират стила и стават модел за следващите поколения скулптори.
Виж Платон и Готика
Гощавка на софисти
„Гощавка на софисти“ (Δειπνοσοφισταί) е основното произведение на дервногръцкия учен и писател Атеней.
Виж Платон и Гощавка на софисти
Геронтокрация
Геронтокра́цията (γέρων, „старец“, и κράτος „власт“) е форма на олигархично управление, при която управляват ръководители, значително по-стари от възрастното население.
Георг Вилхелм Фридрих Хегел
Георг Вилхелм ФридрихХегел (Georg Wilhelm Friedrich Hegel, произношение) е един от големите мислители на немската идеалистическа философия.
Виж Платон и Георг Вилхелм Фридрих Хегел
Георги Гочев (филолог)
Георги Иванов Гочев е български класически филолог, преводач, културолог, университетски преподавател, публицист.
Виж Платон и Георги Гочев (филолог)
Геометрия
Илюстрация на теоремата на Дезарг Геометрията (γεωμετρία; от γῆ-, „земя“, и μέτρον, „измерване“) е клон на математиката, един от най-ранните, наред с аритметиката.
Държава
Левиатан'' от Томас Хобс Държава (или разговорно, но ограничено по обхват, страна) е политически организирана общност, заемаща дадена територия, имаща правителство (система за управление) и притежаваща вътрешен и външен суверенитет.
Виж Платон и Държава
Държава (пояснение)
Държава може да се отнася за.
Виж Платон и Държава (пояснение)
Държавата (Платон)
Издание на „Държавата“ от 1713 „Държавата“ (380 г. пр.н.е, Πολιτεία, Политея), от Платон, е сократически диалог за природата на реда и справедливостта, и характера на праведния град-държава и на праведния човек.
Виж Платон и Държавата (Платон)
Държавата (Зенон)
Съвременен бюст на Зенон в Атина „Държавата“ (Πολιτεία) е творба, написана от древногръцкия философ Зенон от Китион, основател на стоицизма в началото на 3 век пр.н.е.
Виж Платон и Държавата (Зенон)
Държавникът (Платон)
„Държавникът“ (Πολιτικός), също познат с латинското си наименование Politicus, е сократически диалог, написан от Платон.
Виж Платон и Държавникът (Платон)
Държавен кораб
Държавният кораб е известна и често използвана метафора от Платон в VI книга от „Държавата“.
Душа
Душата според редица религиозни, философски и фолклорни традиции е нематериална част (есенция) на човешкия индивид.
Виж Платон и Душа
Душа на света
Душата на света (world soul; на гръцки: ψυχὴ κόσμου; anima mundi) е, според няколко мисловни школи, връзка, присъща за всички живи същества на планетата, която се отнася към нашия свят по много подобен начин, по който душата е свързана с човешкото тяло.
Дуализъм (философия)
Дуализъм е всяко философско учение, което, за разлика от монизма, предполага съществуването на две различни, равноправни, равнопоставени начала: материалната и духовната субстанция, обективният свят и субективната реалност на Аза, както и самото това противоречие във философските концепции, субстанцията, свойствата или атрибутите на разглежданите обекти.
Виж Платон и Дуализъм (философия)
Дуализъм (религия)
Като дуалистични (duo, dualis: две, двойствен) биват определяни философските и/или религиозни системи, защитаващи наличието на две основни начала (принципа, естества, същности), разглеждани като напълно независими едно от друго и антагонистични (намиращи се в постоянна борба помежду си): доброто и злото, силите на светлината (познанието, красотата и духовността) и тъмнината (мракобесието, злобата, греха и порочността), Бог и Сатаната.
Виж Платон и Дуализъм (религия)
Древна Гърция
Древна Гърция или древногръцка цивилизация е период в историята на Гърция, но и на източното Средиземноморие, който започва след края на бронзовата епоха и преминава в елинистическа епоха след смъртта на Александър III Македонски (323 г.
Древногръцка философия
древногръцката архитектура Древногръцката философия се заражда през 6 век пр.н.е.
Виж Платон и Древногръцка философия
Древногръцка митология
Гръцката троица богове на трите земни царства: Зевс (небето), Посейдон (морета и океани) и Хадес (Подземен свят). Теос (второстепенни богове) са децата на тази троица. Древногръцката митология е съществена част от древногръцката религия и е най-добре засвидетелстваната и популярна митологическа система в Европа.
Виж Платон и Древногръцка митология
Древногръцки морски богове
Древногръцките морски богове в древногръцката митологията са няколко.
Виж Платон и Древногръцки морски богове
Древен Египет
Пирамидите в Гиза, най-популярният символ на цивилизацията на Древен Египет Карта на Древен Египет с главните градове и обекти от Династическия период (ок. 3150 година пр.н.е.
Датис
Датис (Datis, Datus, на персийски:Dâtish) е мидийски адмирал от 5 век пр.н.е. Служи при персийския цар Дарий I в Гръко-персийските войни.
Виж Платон и Датис
Давид
Давид („мил, възлюбен“) е библейски цар на Израил и Юдея, приемник на Саул, баща и предшественик на цар Соломон.
Виж Платон и Давид
Две концепции за свободата
„Две концепции за свободата“ (Two Concepts of Liberty) е встъпителна лекция, изнесена от либералния философ Исая Бърлин в Оксфордския университет на 31 октомври 1958 г.
Виж Платон и Две концепции за свободата
Джамбатиста Вико
Джамбатиста Вико (Giovanni Battista (Giambattista) Vico или Vigo) е италиански мислител, историк и философ.
Джовани Пико дела Мирандола
Джовани Пико дела Мирандола (Giovanni Pico della Mirandola; Ioannes Picus Mirandula) е италиански философ, изтъкнат представител на ренесансовия хуманизъм.
Виж Платон и Джовани Пико дела Мирандола
Джон Дюи
Джон Дюи (John Dewey) е американски философ, реформатор в образованието, считан за един от основателите на движението на прагматизма и за баща на функционалната психология, един от водещите американски философи с приноси в педагогиката и политическите науки.
Джон Лангшоу Остин
Джон Лангшоу Остин (John Langshaw Austin) е английски философ на езика, популярен с концепцията за речевите актове и идеята, че речта сама по себе си е вид действие.
Виж Платон и Джон Лангшоу Остин
Джон Лок
Джон Лок (John Locke) е английски философ и лекар, смятан за един от най-влиятелните мислители на Просвещението и наричан Баща на класическия либерализъм.
Дисномия
Дисно̀мия (Δυσνομία, беззаконие, Dysnomia) в древногръцката митология е богиня на беззаконието.
Диалог
Диалог (от гръцките корени διά, „посредством“, и λόγος, „език“, „реч“) е разговорът между двама или повече събеседници на конкретна тема.
Виж Платон и Диалог
Диалектика
Диалектиката (διαλεκτική, „(изкуство на) разговора“) е понятие във философията, което неколкократно изменя значението си в хода на историята.
Дидактика
Дидактиката (или още дидактическият метод) се употребява за думите: уча, обучавам, преподавам, учителствам; знанията/науката за преподаването, обучаването, учителстването) е учебен метод, който следва последователен научен подход или образователен стил за въвличане (завладяване), привличане на вниманието (спечелвам) и възбуждане (събуждане на интереса на) съзнанието на ученика (или студента) с цел подобряване на учебния процес и осмисляне на същността на изучавания учебен материал.
Диоген Синопски
Диоген Синопски, наречен Циника, е роден в град Синоп (в днешна Турция) през 412 г.
Дионисий Младши
Дионисий Младши или Дионисий II (Διονύσιος; 397 – 337 пр.н.е.) е древногръцки тиран управлявал Сиракуза от 367 до 357 пр.н.е.
Дервентски папирус
Дервентският папирус (Πάπυρος τουΔερβενίου) е древногръцки папирус, открит в 1962 година.
Виж Платон и Дервентски папирус
Демагогия
Демагогията (старогръцки: Δημαγωγό, от старогръцките δῆμος (демос, „хора“) + ἀγωγός (агогос, „водя“)) е стратегия за спечелване на влияние чрез въвеждане на публиката в заблуда с цел демагогстващият да я убеди в „своята правота“.
Демиург
Уилям Блейк – картина на ''„Древните дни“'' (1794) Демиургът (δήμος, „народ“ и ἔργον, „дело“ – буквално „народно дело“, с епитети „майстор, изобретател, творец“) според древногръцката митология е създател, архитект, майстор на Вселената.
Виж Платон и Демиург
Демостен
Демостен (Δημοσθένης, Dēmosthénēs) е известен древногръцки държавник и оратор.
Демокрация
Демокрацията (δημοκρατία, „народовластие“) е форма на управление, при която държавната власт произтича от народа чрез консенсус (консенсусна демокрация), чрез провеждане на референдуми (пряка демокрация) или избрани представители (представителна демокрация).
Демокрит
Демокрит е древногръцки философ, последовател на Левкип и систематизатор на атомизма.
Еристика
Еристика е метод за водене на спор, характерен за практиката на софистите в Древна Гърция.
Евсевий Кесарийски
Евсевий Кесарийски (лат. Eusebius Pamphili, гр. Εὐσέβιος τῆς Καισαρείας) е раннохристиянски епископ и историк, наричан баща на църковната история.
Виж Платон и Евсевий Кесарийски
Евтидем
„Евтидем“ е диалог на древногръцкия философ Платон.
Виж Платон и Евтидем
Евгеника
Евгениката е набор от концепции и практики в приложната генетика, целящи подобрение на генетичните качества на група хора.
Евгениос Вулгарис
Евгениос Вулгарис (Εὐγένιος Βούλγαρης, Βούλγαρις и както сам се подписва Евгенiй Булгар) е гръцки ренесансов философ, хуманист и православен деец на Европейското просвещение от български произход, основоположник на модерната гръцка национална просвета.
Виж Платон и Евгениос Вулгарис
Евдокс от Книд
Евдокс от Книд (Евдокс означава „с чест“ или „с добра репутация“, εὔδοξος εὔδοξος, от εὔ – „добър“ и δοξος – „мнение, вяра, слава“; аналогично е на латинското име Бенедикт) е древногръцки астроном, математик и физик и съвременник на Платон.
Евклид Мегарски
Евклид (Εὐκλείδης) е древногръцки философ, основател на Мегарската школа, учител на Евбулид Милетски.
Египетска кобра
Египетската кобра (Naja Haje) е змия от сем.
Едмънд Спенсър
Едмънд Спенсър (1552 – 13 януари 1599) е виден английски поет, поет лауреат, най-известен със своята епична поема Кралицата на феите, възхваляваща посредством фантастична алегория династията Тюдор и кралица Елизабет I (Глориана).
Едмунд Хусерл
Едмунд Густав Албрехт Хусерл (Edmund Gustav Albrecht Husserl; р. 8 април 1859 г. – п. 28 април 1938 г.) е германски философ, считан за основател на феноменологията.
Еквилибриум
„Еквилибриум“ (Equilibrium) е американски научно-фантастичен филм-антиутопия от 2002 г.
Елиан (платоник)
Елиан (Aelianus) e древен философ-платоник от 2 век.
Елинистическа философия
Елинистическа философия е название за философските концепции и идеи, създадени през Елинистическата епоха.
Виж Платон и Елинистическа философия
Елинистическа епоха
Пергамският олтар на Зевс, днес в Пергамон музей в Берлин Елинистическа или Елинистична епоха или само елинизъм е историческа и културна епоха в земите на Средиземноморието, обхващаща времето от смъртта на Александър Македонски (разпадането на Александровата държава) до създаването на Римската империя от Октавиан Август (323 г.
Виж Платон и Елинистическа епоха
Елеати
Древногръцки градове в съвременния „регион Кампания“ (Campania), сред които Елеа Елеати или Елеатска школа са последователи на философска школа от досократическия период на древногръцката философия, възникнала през 6 век пр.
Виж Платон и Елеати
Емануел Сведенборг
Емануел Сведенборг (Emanuel Swedenborg, по рождение Емануел Сведберг, правопис по правилата за транскрипции от 1995 г. Еманюел Сведенбори, Еманюел Сведбери) е шведски учен, философ, християнски мистик и теолог.
Виж Платон и Емануел Сведенборг
Ендимион (митология)
Ендимион, среща се и като Ендюмион (Ἐνδυμίων, Endymion), в гръцката митология е красивият любим на лунната богиня Селена, която по-късно е отъждествявана с Артемида (римската Диана).
Виж Платон и Ендимион (митология)
Епистемология
Познанието и неговата теоретична рефлексия; от James Ayscough, ''A Short Account of the Eye and Nature of Vision'' (Лондон, 1752), S. 30 Епистемологията (ἐπιστήμη, „знание“ и λόγος – „слово, учение“) е разклонение на философията, занимаващо се с произхода, обхвата и особеностите на познанието.
Епидеиктична реч
Епидеиктичната реч (от гръцки epideixis – „монолог“Kenneth Seeskin,, SUNY Press, 1987, стр. 23, в случая „красноречие“, Hellenica) или още тържествена (похвална) реч (като термини в реториката), също позната като похвално слово (особено в старобългарската литература) и тържествено слово в официалния стил е реч, чиято цел е да възхвалява, а в други случаи – да укорява, вини, порицава, осъжда.
Епикур
Епикур (Ἐπίκουρος) е древногръцки философ, основоположник на епикурейството.
Виж Платон и Епикур
Люс Иригаре
Люс Иригаре (Luce Irigaray) е френска феминистка, психоаналитичка и теоретичка на културата.
Лукиан от Самосата
Лукиан от Самосата (Λουκιανὸς ὁ Σαμοσατεύς), античен гръцки писател и реторик.
Виж Платон и Лукиан от Самосата
Лизий
Лизий (на гръцки Λυσίας, на латински Lysias) е прочут древногръцки оратор (458-375 пр.н.е.), чиито речи се смятат за образец на атическото красноречие.
Виж Платон и Лизий
Ликофрон Ферейски
Ликофрон I (Λυκόφρων, Lykophron) е владетел, първият тиран на Фере в Тесалия от края на Пелопонеската война (431 – 404 пр.н.е.) до 390 пр.н.е. Той произлиза от знатната фамилия Pagasai.
Виж Платон и Ликофрон Ферейски
Лоялност
Военен плакат, насърчаващ лоялността към армията и Червения кръст Лоялността, най-общо, е преданост и вярност към нация, кауза, философия, държава, група или човек.
Лоренцо де Медичи (Великолепни)
Лорèнцо ди Пиèро де Мèдичи (* 1 януари 1449, Флоренция, Флорентинска република, † 8 април 1492, Вила на Медичите в Кареджи, пак там), наречен още Лоренцо Великолепни (Lorenzo il Magnifico), от рода Медичи, е италиански държавник, банкер, де факто владетел на Флорентинската република от 1469 г.
Виж Платон и Лоренцо де Медичи (Великолепни)
Лесбийка
Лесбийка е жена, която изпитва емоционално, интелектуално влечение, сексуално желание към жени, има сексуални активности с и/или има за партньор, брачен или на семейни начала, друга жена.
Лета
Лета (λήθη, забрава) в древногръцката митология е една от петте реки в Хадес.
Виж Платон и Лета
Леодамант Тасоски
Леодамант Тасоски (Λεωδάμας ὁ Θάσιος) е древногръцки математик от втората половина на V – първата половинана IV век.
Виж Платон и Леодамант Тасоски
Йохан Фауст
Йохан Георг Фауст (Johann Georg Faust) е алхимик и астролог, с легендарна биография, според която е живял през първата половина на XVI век в Германия.
Йоан Филопон
Йоан Филопон (наричан понякога и Йоан Граматик или Йоан Александрийски) е византийски философ, живял в Александрия, Египет.
Йон Хиоски
Йон Хиоски (Ἴων ὁ Χῖος; Ion; * 490 пр.н.е., остров Хиос; † 423/422 пр.н.е. или 422/421 пр.н.е.) е гръцки поет, драматург и историк.
1 хилядолетие пр.н.е.
Първото хилядолетие обхваща периода от началото на 1000 г. пр.н.е. до края на 1 г. пр.н.е.
Виж Платон и 1 хилядолетие пр.н.е.
347 г. пр.н.е.
347 (триста четиридесет и седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
348 г. пр.н.е.
348 (триста четиридесет и осма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
360 г. пр.н.е.
360 (триста и шестдесет) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
, Порок, Полития, Политика, Политология, Полов цикъл, Петър Детев, Пердика III, Пентил (син на Пориклимен), Оскар Уайлд, Основи на математиката, Орфей, Общо благо, Образование, Облаците, Олимпиодор Млади, Омир, Онтология, Описана сфера, Асос, Атинската школа, Атиняни, Атлантида, Атомизъм, Афродизия, Ахерон, Артур Шопенхауер, Архит, Архелай I Македонски, Аристотел, Аристокрация, Аристон, Аркесилай, Арменска митология, Арета Кесарийски, Авероес, Агатон от Атина, Аглаофон, Ад (Божествена комедия), Адрастея (митология), Аз знам, че нищо не знам, Аз, Върховният, Академията на Платон (мозайка), Алфред Норт Уайтхед, Албанска литература, Алкет II Македонски, Александър Койре, Алексей Лосев, Ален Бадиу, Амбросий Теодосий Макробий, Анселм Кентърбърийски, Антистен, Антифан от Берге, Антидемократизъм, Анациклоза, Аналогия на разделената линия, Анамнезис, Анамнезис (пояснение), Андропомп, Аникерид, Апулей, Апология (диалог), Натурално производство, Народна култура, Никифор Хумн, Никифор Григора, Николай Кузански, Николай Милков (философ), Никомах Гераски, Новите философи, Нейт, Неоплатонизъм, Рафаело Санцио, Рационализъм, Разум, Райно Попович, Робер Мисраи, Реторическа критика, Реторика, Реализъм (философия), Ректорат на Софийския университет, Религия в Древна Гърция, Рене Декарт, Република, Съзерцание, Сьорен Киркегор, Субстанция, Стършел (роман), Старогръцка комедия, Старогръцка литература, Старогръцки епос, Стаи на Рафаело, Стереометрия, Средновековна философия, Средновековна литература, СОНМ (издателство), Сафо, Саис, Свобода на словото, Светът като воля и представа, Свети Николай Филантропинов, Светослав Рьорих, Свещен отряд на Тива, Сибила, Силанион, Скай Тилеораси, Смъртта на Сократ, Смях, Софистика, Софизъм, Софокрация, Социална философия, Социология, Сократ, Сократически диалог, Сократов проблем, Справедливост, Спасение, Списък на философи, Списък на форми на управление, Списък на астероиди, свързани с България, Списък на древногръцки философи, Списък на окултисти, Спиритуализъм (философия), Спор за универсалиите, Седем мъдреци на Гърция, Седемте добродетели, Семиотика, Траки, Троянска война, Трети пол, Тасос, Тайната история, Тимокрация, Тимей, Тимей (историк), Тодор Врачански, Тодорка Минева, Тома Аквински, Томаш Масарик, Томазо Кампанела, Технокрация, Теософия, Теофраст, Теория за формите, Утопия, Утешението на философията, Уинстън Чърчил, Ум, Университет, Фьодор Достоевски, Франц Кафка, Фридрих Ницше, Фридрих Хьолдерлин, Филип (син на Александър I), Философия, Флиунт, Флорентинска школа, Флорентинска република, Форма на доброто, Фокион, Федър, Хърбърт Уелс, Хуманизъм, Христо Г. Данов (награда), Хризип, Хронология на промените в околната среда, Хармид, Хабрий, Халкедон, Ханс-Георг Гадамер, Хана Аренд, Химия, Химичен елемент, Хипатия, Хипократ, Хомосексуалност, Хераклит, Хераклея Понтика, Херма, Хермий (тиран), Хермес Трисмегист, Хейрокрация, Хеликон (пояснение), Хелиоцентрична система, Цочо Бояджиев, Черен дроб, Шандор Радо (психоаналитик), Музикална критика, Музей „Клюни“, Математическо доказателство, Марсилио Фичино, Мартин Хайдегер, Маргарита Наварска, Майстер Екхарт, Манфред Фурман, Манихейство, Манетон, Мисон, Мит за пещерата, Мит за Ер, Митология, Мир, Мимезис, Мовсес Хоренаци, Молос, Монотеизъм, Метафизика (Аристотел), Метафора за Слънцето, Менон, Менон (пояснение), История на астрономията, История на психологията, История на политическите и правни учения, Ирина Комнина (севастократорица Ирина), Ирония, Ибн Туфайл, Иван Симеонов (просветен деец), Играчка, Игнейшъс Донъли, Идея, Идеология, Изкуство, Изкуствознание, Изота Ногарола, Илия Белковски, Жак Рансиер, Жак Дерида, Животът на философите, Животът е сън, Живопис, Жозеф дьо Местр, Залмоксис, Залезът на кумирите, Здравко Попов (философ), Зигмунд Фройд, Златен век (митология), Зоил, Земя (пояснение), Зенон от Елея, Бурята, Битка при Потидея, Библиотека „Философско наследство“, Библиотека на Варшавския университет, Благоразумие, Благородна лъжа, Бор (син на Пентил), Борис Гройс, Богдан Богданов, Богословие, Божествена комедия, Боеций, Безсмъртие, Бенито Мусолини, Всекиму своето, Всемирен потоп, Висарион Никейски, Виктор Кузен, Властелинът на пръстените, Владимир Соловьов, Веганство, Вегетарианство, Гръцки език, Граматика, Грамотност, Гибралтар, Гибралтарска скала, Гигес (Лидия), Готфрид Лайбниц, Готическа скулптура, Готика, Гощавка на софисти, Геронтокрация, Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Георги Гочев (филолог), Геометрия, Държава, Държава (пояснение), Държавата (Платон), Държавата (Зенон), Държавникът (Платон), Държавен кораб, Душа, Душа на света, Дуализъм (философия), Дуализъм (религия), Древна Гърция, Древногръцка философия, Древногръцка митология, Древногръцки морски богове, Древен Египет, Датис, Давид, Две концепции за свободата, Джамбатиста Вико, Джовани Пико дела Мирандола, Джон Дюи, Джон Лангшоу Остин, Джон Лок, Дисномия, Диалог, Диалектика, Дидактика, Диоген Синопски, Дионисий Младши, Дервентски папирус, Демагогия, Демиург, Демостен, Демокрация, Демокрит, Еристика, Евсевий Кесарийски, Евтидем, Евгеника, Евгениос Вулгарис, Евдокс от Книд, Евклид Мегарски, Египетска кобра, Едмънд Спенсър, Едмунд Хусерл, Еквилибриум, Елиан (платоник), Елинистическа философия, Елинистическа епоха, Елеати, Емануел Сведенборг, Ендимион (митология), Епистемология, Епидеиктична реч, Епикур, Люс Иригаре, Лукиан от Самосата, Лизий, Ликофрон Ферейски, Лоялност, Лоренцо де Медичи (Великолепни), Лесбийка, Лета, Леодамант Тасоски, Йохан Фауст, Йоан Филопон, Йон Хиоски, 1 хилядолетие пр.н.е., 347 г. пр.н.е., 348 г. пр.н.е., 360 г. пр.н.е..