Съдържание
61 отношения: Commisum Nobis, In eligendis, Кристоф II фон Ауершперг, Кристоф Андреас фон Шпаур, Кастильони (род), Катерина де Медичи, Карло Висконти (кардинал), Карло Джезуалдо, Коледа в Италия, Конклав, Павел IV, Паоло Джордано I Орсини, Пий, Пий V, Порта Пиа, Алберико I Чибо-Маласпина, Рудолф фон Франкенщайн, Сан Джовани ин Латерано, Санти Куатро Коронати, Софонизба Ангуисола, Списък на римските папи, Списък на папи (графичен), Трентски събор, Улрих I фон Емз, Франческо Гонзага, Фридрих IV (Вид), Флоренция (римски град), Феранте II Гонзага, Фердинанд I (Свещена Римска империя), Федерико Гонзага, Ханс Вернер II фон Райтенау, Хербард VIII фон Ауершперг, Херман (Шаумбург), Чезаре I Гонзага, Якоб Ханибал I фон Хоенемс, Якоб Ханибал III Фридрих фон Хоенемс, Маркс Зитих фон Емз, Маркус Зитикус фон Хоенемс (кардинал), Мирен договор от Като Камбрези (1559), Миланска катедрала, Милано, Медичи, Изабела де Медичи, Индекс на забранените книги, Бернардо Салвиати, Ватикан, Вила Ла Ротонда, Волф Дитрих фон Райтенау, Волф Дитрих фон Хоенемс, Гуидобалдо II дела Ровере, ... Разширете индекс (11 Повече ▼) »
Commisum Nobis
Commisum Nobis е апостолическа конституция, издадена от папа Пий X на 20 януари 1904 г.
In eligendis
In eligendis (в превод от латински език: „При избирането“) е папска була на римския папа Пий IV от 1 октомври 1562 г., с която се въвеждат някои нови правила във връзка с избирането на папа.
Кристоф II фон Ауершперг
Кристоф II фон Ауершперг (Christoph II Freiherr von Auersperg) е австрийски благородник, фрайхер от фамилията Ауершперг.
Виж Пий IV и Кристоф II фон Ауершперг
Кристоф Андреас фон Шпаур
Гербът на епископите на Гурк Гербът на княжеския епископ на Бриксен/Бресаноне Кристоф Андреас фон Шпаур (Christoph Andreas von Spaur Bischof von Brixen; * 30 ноември 1543; † 10 януари 1613 в Бриксен) е фрайхер на Шпаур (de Sporo), епископ на Гурк в Каринтия (1574 – 1603) и княжески римокатолически епископ на Бриксен (1601 – 1613).
Виж Пий IV и Кристоф Андреас фон Шпаур
Кастильони (род)
Кастильони, Кастильоне или да Кастильоне е древен благороднически род от Ломбардия, Северна Италия.
Катерина де Медичи
Катерѝна Мàрия Рòмола ди Лорèнцо де Мèдичи (Caterina Maria Romola di Lorenzo de' Medici; * 13 април 1519, Флоренция, Флорентинска република; † 5 януари 1589, Блоа, Кралство Франция) е кралица на Франция от 1547 до 1559 г.
Виж Пий IV и Катерина де Медичи
Карло Висконти (кардинал)
Карло Висконти (Carlo Visconti, * 1523 в Милано, † 12 ноември 1565 в Рим) от фамилията Висконти е италиански кардинал и епископ през 16 век.
Виж Пий IV и Карло Висконти (кардинал)
Карло Джезуалдо
Карло Джезуалдо (Don Carlo Gesualdo da Venosa) известен също като Карло Джезуалдо ди Веноза, принц на Веноза и граф на Конца, роден на 8 март, 1566 е италиански композитор, изпълнител на лютня и аристократ от късния ренесанс.
Коледа в Италия
250px Коледата в Италия започва на 8 декември с празника на Непорочното зачатие – денят, в който традиционно се украсява коледната елха, и завършва на 6 януари следващата година с Богоявление.
Конклав
Емблемата на Светия престол през периода Sede vacante. Папски конклав (conclave – „затворена стая“, от cum clave – „под ключ“) е събрание на кардиналите-избиратели след смъртта на папата за избиране на нов папа и епископ на Рим.
Виж Пий IV и Конклав
Павел IV
Павел IV е римски папа от 23 май 1555 до 18 август 1559 г.
Паоло Джордано I Орсини
Изабела Медичи на 16 години Витория Акорамбони Паоло Джордано I Орсини (Paolo Giordano I Orsini, * 1541, † 13 ноември 1585) от фамилията Орсини е от 1560 г.
Виж Пий IV и Паоло Джордано I Орсини
Пий
Пий може да се отнася за.
Виж Пий IV и Пий
Пий V
Папа Пий V (Pius PP.), или Антонио Микеле Гизлиери (Antonio Michele Ghislieri.) служи като римски папа от 7 януари 1566 г.
Виж Пий IV и Пий V
Порта Пиа
Фасада на ''Porta Pia'' Порта Пиа (Porta Pia) е врата в Стената на Аврелиан в Рим, наречена на поръчителя Папа Пий IV.
Алберико I Чибо-Маласпина
Алберѝко I Чѝбо-Маласпѝна (Alberico Cybo-Malaspina, * 28 февруари 1534 в Генуа, Генуезка република; † 18 януари 1623 в Маса, Княжество Маса и Маркграфство Карара) от фамилията Маласпина е първо маркиз на Маса и господар на Карара (1553 – 1568), а след това – княз на Маса и маркиз на Карара (1568 – 1623).
Виж Пий IV и Алберико I Чибо-Маласпина
Рудолф фон Франкенщайн
Рудолф фон Франкенщайн (Rudolf von Frankenstein; Rudolf von und zu Frankenstein; * 1523, замък Франкенщайн, Оденвалд; † 21 юни 1560, Лаутербург, Елзас) от рода на господарите на Франкенщайн в Оденвалд, е княз-епископ на Шпайер (1552 – 1560).
Виж Пий IV и Рудолф фон Франкенщайн
Сан Джовани ин Латерано
Архибазиликата „Сан Джовани ин Латерано“ (Basilica di San Giovanni in Laterano) е католическа църква – катедрала в Рим, Италия.
Виж Пий IV и Сан Джовани ин Латерано
Санти Куатро Коронати
„Санти Куатро Коронати“ (Basilica dei Santi Quattro Coronati е титулярна християнска базилика, разположена на хълма Целий в Рим, Италия. Тя е част от едноименния манастирски комплекс, включващ освен титулярната базилика, посветена на четиримата короновани светци, още два женски манастира - на сестрите-августинки и на малките сестри на Исус (Congregatio Parvarum Sororum Iesu), кардиналски дворец, и капелите „Санта Барбара“ и „Сан Силвестро“.
Виж Пий IV и Санти Куатро Коронати
Софонизба Ангуисола
Софонѝзба Ангуѝсола, също Софонизба Ангусола или Ангуишола (* 2 февруари 1531 в Кремона, Миланско херцогство, † 16 ноември 1625 в Палермо, Сицилианско кралство) е италианска художничка от епохата на Късния ренесанс, най-успешната художничка на своето време.
Виж Пий IV и Софонизба Ангуисола
Списък на римските папи
Гербът на Папския престол Това е списък на папите на Римокатолическата църква.
Виж Пий IV и Списък на римските папи
Списък на папи (графичен)
базиликата „Свети Петър“ Докато терминът папа (papa, „баща“) се използва в няколко църкви, за да обозначи техните висши духовни водачи, употребата на български на тази титла обикновено се отнася до върховния глава на Римокатолическата църква.
Виж Пий IV и Списък на папи (графичен)
Трентски събор
Заседание на събора Трентският събор е вселенски събор на Римокатолическата църква, продължил с прекъсвания от 13 декември 1545 до 4 декември 1563 и организиран като реакция на Реформацията.
Улрих I фон Емз
УлрихI фон Емз ’Стари’ (Ulrich I von Ems; † сл. 23 юни 1356) е австрийски благородник от род Емз в Западна Австрия.
Франческо Гонзага
Франческо Гонзага (Francesco II Gonzaga, * 6 декември 1538 в Палермо, † 6 януари 1566 в Рим) от род Гонзага е от 1561 г.
Виж Пий IV и Франческо Гонзага
Фридрих IV (Вид)
ФридрихIV фон Вид (Friedrich von Wied; * ок. 1518; † 23 декември 1568), граф на Вид, е от 1562 до 1567 г.
Флоренция (римски град)
Флоренция (Florentia) е римски град в долината на река Арно, откъдето произлиза днешният италиански град Флоренция.
Виж Пий IV и Флоренция (римски град)
Феранте II Гонзага
Феранте II Гонзага (Ferrante II Gonzaga, * 1563, † 1630) от род Гонзага е от 1575 г.
Виж Пий IV и Феранте II Гонзага
Фердинанд I (Свещена Римска империя)
Фердинанд I (Ferdinand I; * 10 март 1503, † 25 юли 1564) е монархот династията на Хабсбургите.
Виж Пий IV и Фердинанд I (Свещена Римска империя)
Федерико Гонзага
Федерико Гонзага (Federico Gonzaga, cardinal de Monferrato, * 1540 в Мантуа, † 21 февруари 1565 в Рим) от род Гонзага от Херцогство Мантуа е от 1563 г.
Ханс Вернер II фон Райтенау
Дворец Хофен Ханс Вернер II фон Райтенау (Hans Werner II von Raitenau zu Hofen Vogt zu Neuburg; † 17 февруари 1549) е германски благородник от род Райтенау от района на Боденското езеро, господар на Хофен при Лохау, фогт на Нойбург на Рейн.
Виж Пий IV и Ханс Вернер II фон Райтенау
Хербард VIII фон Ауершперг
Хербард VIII (Хервард VIII) фон Ауершперг (Herbard VIII von Auersperg; Herward VIII Freiherr von Auersperg; Herbard XI Freiherr von und zu Auersperg; Herbard VIII Turjaški) е австрийски благородник, фрайхер от фамилията Ауершперг.
Виж Пий IV и Хербард VIII фон Ауершперг
Херман (Шаумбург)
Херман фон Холщайн-Шаумбург (Hermann von Holstein-Schaumburg; * 1 ноември 1545; † 5 март 1592 в Хаузберге, Минден) е граф на Холщайн-Шаумбург-Холщайн-Пинеберг и княжески епископ на Минден (1566 – 1581).
Виж Пий IV и Херман (Шаумбург)
Чезаре I Гонзага
Чезаре I Гонзага (Cesare I Gonzaga, * 6 септември 1536 вероятно в Сицилия, † 17 февруари 1575) от рода Гонзага е вторият граф на Гуастала (1557–1575) и херцог на Амалфи.
Якоб Ханибал I фон Хоенемс
Якоб Ханибал I фон Хоенемс ди Галарате (Graf Jacob Hannibal I von Hohenems Conte di Gallarate; * 13 май 1530 в Блуденц; † 27 декември 1587 в Хоенемс) е имперски граф на Хоенемс в Западна Австрия, испански граф на Галарате в Италия.
Виж Пий IV и Якоб Ханибал I фон Хоенемс
Якоб Ханибал III Фридрих фон Хоенемс
Якоб Ханибал III Фридрихфон Хоенемс (Jakob Hannibal III Friedrich von Hohenems in Schellenberg; * 7 март 1653; † 12 август или 14 август 1730, Виена) е граф от стария род Хоенемс-Вадуц в Шеленберг в Западна Австрия.
Виж Пий IV и Якоб Ханибал III Фридрих фон Хоенемс
Маркс Зитих фон Емз
Маркс/Мерк Зитихфон Емз (Marx Sittich von Ems; Merk Sittich I von Hohenems; * 1466; † 25 юли 1533 в замък Хоенбрегенц при Брегенц) е австрийски благородник от род Хоенемс в Западна Австрия и рицар, господар на Лустенау и Шварцах, прочут военачалник, водач на „ландскнехтите“.
Виж Пий IV и Маркс Зитих фон Емз
Маркус Зитикус фон Хоенемс (кардинал)
Маркус Зитикус фон Хоенемс (Markus Sittikus von Hohenems; Marco Sittico Altemps; * 30 август 1533 в Хоенемс; † 15 февруари 1595 в Рим) е граф на Хоенемс в Западна Австрия, кардинал, епископ на Констанц (1561 – 1589), папски легат и кардинал.
Виж Пий IV и Маркус Зитикус фон Хоенемс (кардинал)
Мирен договор от Като Камбрези (1559)
Мирният договор от Като Камбрези (Traités du Cateau-Cambrésis, Pace di Cateau-Cambrésis) от 2 – 3 април 1559 г.
Виж Пий IV и Мирен договор от Като Камбрези (1559)
Миланска катедрала
Миланската катедрала или Дуòмо„Дуомо“ е общ термин на италиански, означаващ „катедрала“, което технически се отнася до църква, която е официалното седалище на архиепископ.
Виж Пий IV и Миланска катедрала
Милано
Мила̀но (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.
Виж Пий IV и Милано
Медичи
Мèдичи (Medici) са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век.
Виж Пий IV и Медичи
Изабела де Медичи
Алесандро Алори, ''Портрет на Изабела де Медичи,'' 1575 - 1599, Уфици (Флоренция) Изабèла Рòмола де Мèдичи (Isabella Romola de’ Medici, * 31 август 1542 във Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 16 юли 1576 в Черето Гуиди, пак там) от фамилията Медичи е чрез женитба първата херцогиня на Брачано.
Виж Пий IV и Изабела де Медичи
Индекс на забранените книги
Издание на ''„Индекса“'' от средата на 16 век „Индекс на забранените книги“ (Index Librorum Prohibitorum) е списък с публикации, които Римокатолическата църква смята за опасни за себе си и за вярата на своите членове.
Виж Пий IV и Индекс на забранените книги
Бернардо Салвиати
Бернардо Салвиати (Bernardo Salviati; * 1508 във Флоренция; † 6 май 1568 в Рим) е италиански кардинал на католическата църква и кондотиер.
Виж Пий IV и Бернардо Салвиати
Ватикан
Държавата град Ватикан (официално Stato della Città del Vaticano) е най-малката суверенна държава в света – както по площ, така и по население.
Виж Пий IV и Ватикан
Вила Ла Ротонда
Ла Ротонда е вила близо до Виченца в Северна Италия.
Волф Дитрих фон Райтенау
Волф Дитрихфон Райтенау (Wolf Dietrich von Raitenau; * 26 март 1559 в дворец Хофен в Лохау на Боденското езеро; † 16 януари 1617 в крепост Хоензалцбург над Залцбург) е княжески архиепископ на Залцбург (1587 – 1612).
Виж Пий IV и Волф Дитрих фон Райтенау
Волф Дитрих фон Хоенемс
Волф Дитрихфон Хоенемс (Wolf Dietrich von Hohenems; * 1507/1508 в Хоенемс; † 10 март 1538 в Хоенемс) е австрийски благородник от род Хоенемс в Западна Австрия, военачалник при император Карл V.
Виж Пий IV и Волф Дитрих фон Хоенемс
Гуидобалдо II дела Ровере
Гуидобалдо II дела Ровере (Guidobaldo II della Rovere, * 2 април 1514 в Урбино, † 28 септември 1574 в Пезаро) от фамилията Дела Ровере е 5.
Виж Пий IV и Гуидобалдо II дела Ровере
Григорий XIII
Григорий XIII е римски папа през периода 13 май 1572 г. – 10 април 1585 г.
Гарция де Медичи
Гарцѝя де Мèдичи (* 5 юли 1547, Флоренция, Флорентинско херцогство; † 6 декември 1562, Пиза, пак там) е принц от Флорентинското херцогство.
Галеото I Малатеста
Галеото I Малатеста (Galeotto I Malatesta, * 1299 в Римини, † 21 януари 1385 в Чезена) е италиански кондотиер, господар на Римини (1372 – 1385), Пезаро (1372), Фано, Чезена (1376), Асколи Пичено и Фосомброне от рода Малатеста.
Виж Пий IV и Галеото I Малатеста
Гонзага (род)
Гонзàга / Гондзàга (Gonzaga) са едно от най-известните княжески семейства в Европа, главни герои на италианската и европейската история от XIV до XVIII век.
Джамболоня
Джамболоня, Джовани да Болоня (Giambologna, Giovanni da Bologna) е е флорентински скулптор-маниерист, представител на ранния барок.
Джовани де Медичи (кардинал)
Джовàни ди Кòзимо I де Мèдичи (Giovanni di Cosimo I de' Medici; * 28/29 септември 1543, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 20 ноември 1562, Ливорно, пак там) е кардинал дякон на Санта Мария ин Домника (26 април 1560 – 20 ноември 1562) и архиепископ на Пиза (19 юни 1560 – 20 ноември 1562).
Виж Пий IV и Джовани де Медичи (кардинал)
Лудвиг I фон Зайн-Витгенщайн
Дворецът Витгенщайн Дворецът Берлебург Лудвиг I фон Зайн-Витгенщайн Стари, Благочестиви (Ludwig I zu Sayn-Wittgenstein, der Ältere, der Fromme; * 17 декември 1532 в дворец Витгенщайн до Бад Ласфе; † 2 юли 1605 на път при Алтенкирхен) от рода Зайн-Витгенщайн е от 1558 г.
Виж Пий IV и Лудвиг I фон Зайн-Витгенщайн
Луиджи д’Есте
Герб на кардинал Луиджи д’Есте Луиджи д’Есте (Luigi d’Este, * 21 декември 1538 във Ферара, † 30 декември 1586 в Рим) от Дом Есте е от 1561 г.
Йохан Томас фон Шпаур
Йохан Томас фон Шпаур (Johann Thomas von Spaur Bischof von Brixen; * 1528 или ок. 1540, Бург Спаур във Вал ди Нон, Трентино-Южен Тирол; † 25 февруари 1591, Бриксен) е княжески римокатолически епископ на Бриксен (1578 – 1591).
Виж Пий IV и Йохан Томас фон Шпаур
31 март
31 март е 90-ият ден в годината според григорианския календар (91-ви през високосна).
Виж Пий IV и 31 март
9 декември
9 декември е 343-тият ден в годината според григорианския календар (344-ти през високосна).