Съдържание
22 отношения: Първа българска държава, Петър Петров, Перперикон, Аспарухови прабългари, Антропологични и генетични проучвания на прабългарите, Страцимир Завидович, Самуил, Траянови валове, Църковен събор в Лампсак, Чепински летописен запис, Македонски научен институт, Михаил Саронит, Моняк, Борис I, Върбешница, Висарион Смоленски (светец), Военноукрепително дело в българските земи, Велинград, Георги Цинцара, Дежевска долина, Елена (съпруга на Иван Асен I), 31 юли.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в.
Виж Петър Петров (историк) и Първа българска държава
Петър Петров
Петър Петров може да се отнася за.
Виж Петър Петров (историк) и Петър Петров
Перперикон
Балкански полуостров – местоположение на Перперикон (червен четириъгълник) в Източните Родопи и на Делфи (зелено) ВръхПерперек – поглед от долината (2004) Местоположение на Перперикон ляво Перперѐк, наричан и Перперико̀н, е ранноисторически, античен и средновековен каменен комплекс в Източните Родопи, в територията на България, състоящ се от голямо мегалитно светилище от VI – V хилядолетие пр.
Виж Петър Петров (историк) и Перперикон
Аспарухови прабългари
Карта на битката при Онгъла в делтата на река Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите.
Виж Петър Петров (историк) и Аспарухови прабългари
Антропологични и генетични проучвания на прабългарите
Наги сент Миклош, Трансилвания от 9 век с изразени туранидни черти. Опитите да бъде приписана документална стойност на образите на прабългари от по-късни византийски миниатюри са некоректни, защото те са създадени след изчезването на прабългарския антропологичен тип.Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон, проф.
Виж Петър Петров (историк) и Антропологични и генетични проучвания на прабългарите
Страцимир Завидович
Страцимир Завидович (Страцимир Завидовић) е сръбски жупан, управлявал през 1163 – 1166 година долината на Западна Морава като васал на по-големия си брат Тихомир Завидович.
Виж Петър Петров (историк) и Страцимир Завидович
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Виж Петър Петров (историк) и Самуил
Траянови валове
„Траяновите валове“ на картата по история на Бесарабия на Александър Фомич Велтман, 1827 г. (дадени са в червен цвят) 360x360пкс Валове, пътища и укрепления на територията на Румъния и Молдова, които според румънските схващания са римски, византийски и готски.
Виж Петър Петров (историк) и Траянови валове
Църковен събор в Лампсак
Църковният събор в Лампсак е поместен и православен от 1235 г.
Виж Петър Петров (историк) и Църковен събор в Лампсак
Чепински летописен запис
Част 1 Част 2 Потурчването на Чепино или Чепинският летописен запис е летописна записка, написана от поп Методий Драгинов от село Корова през 17 век В нея е описано насилственото потурчване на българското християнско население в Родопите.
Виж Петър Петров (историк) и Чепински летописен запис
Македонски научен институт
Македонският научен институт е българска научна организация, създадена през 1923 г., която има за цел изучаването на географската област Македония и предимно на българското население в нея.
Виж Петър Петров (историк) и Македонски научен институт
Михаил Саронит
Михаѝл Саронѝт (Μιχαήλ Σαρωνίτης) е византийски военачалник от XI век.
Виж Петър Петров (историк) и Михаил Саронит
Моняк
Моняк (Moniac – ст.фр. и съвр.фр. – части 435 (с.263) и 440 (с.263)Henri d' Outreman.) или Мъняк, е средновековна българска крепост (или замък, според първостепенните средновековни хроники) и е сред най-големите и прочути крепости/замъци в Родопите.
Виж Петър Петров (историк) и Моняк
Борис I
България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.
Виж Петър Петров (историк) и Борис I
Върбешница
Върбѐшница е село в Северозападна България, община Мездра, област Враца.
Виж Петър Петров (историк) и Върбешница
Висарион Смоленски (светец)
Висарион Смоленски е фиктивен епископ на Кръстогорието, за който се твърди, че е живял през XVII век по времето на султан Мехмед IV, и че е жестоко убит от турците.
Виж Петър Петров (историк) и Висарион Смоленски (светец)
Военноукрепително дело в българските земи
Военноукрепителното дело в български земи се заражда още в античността.
Виж Петър Петров (историк) и Военноукрепително дело в българските земи
Велинград
Вѐлинград е град в Южна България, област Пазарджик и е втори по големина в областта след областния град Пазарджик с население 34 518 души по настоящ адрес (15 март 2016).
Виж Петър Петров (историк) и Велинград
Георги Цинцара
Георги Цинцара наследява Кордопуловата къща след смъртта на последния представител на фамилията Кордопулос – Манолис Кордопулос, който е убит от напускащите града турци през 1912 г.
Виж Петър Петров (историк) и Георги Цинцара
Дежевска долина
Поглед от манастира Джурджеви ступови към Дежевската долина с Голия на заден план. Дежевската долина e котловина в Сърбия, Рашки окръг, град Нови пазар, продължаваща по течението на Дежевска река досами югоизточните ридове на планината Голия.
Виж Петър Петров (историк) и Дежевска долина
Елена (съпруга на Иван Асен I)
Елена е българска царица, втора съпруга на цар Иван Асен I.
Виж Петър Петров (историк) и Елена (съпруга на Иван Асен I)
31 юли
31 юли е 212-ият ден в годината според григорианския календар (213-и през високосна).
Виж Петър Петров (историк) и 31 юли