Съдържание
69 отношения: Константийска епархия, Константин Асен, Първомай, Произход на прабългарите, Предрумънски топоними в Северна Добруджа, Преображение Господне (Скравена), Преподаватели в Софийския университет, Паметник на Хан Крум, Пирдоп, Помаци, Петър (име), Печенеги, Перперикон, Огнян (севаст), Аспарухови прабългари, Асен (име), Асеневци, Азиз Таш, Алексий I Комнин, Алексий III Ангел, Народопсихология, Николай Василев (икономист), Роман II (Византийска империя), Стрез, Стою Шишков, Свети Георги (Трудовец), Свети Георги (Лютиброд), Софийска епархия, Селджуци, Селджукско заселване в Добруджа, Траянови врата, Телериг, Урвич (Боженишки), Философски факултет (Софийски университет), Философски преглед, Форум за балкански транспорт и инфраструктура, Христо Трендафилов, Хронология на българската историография, Македонски преглед, Мануил I Комнин, Медиевистика, История на руската държава, Исак II Ангел, Иван Венедиков, Иван Дуйчев, Институт за исторически изследвания, Златьовица, Българска марксистка историография, Български милет, Българи, ... Разширете индекс (19 Повече ▼) »
Константийска епархия
Константийската епархия (Ιερά Επισκοπή Κωνσταντίας) е титулярна епархия на Вселенската и на Българската патриаршия.
Виж Петър Мутафчиев и Константийска епархия
Константин Асен
Константѝн Тих – Асѐн е български цар, управлявал Втората българска държава от 1257 до 1277 г.
Виж Петър Мутафчиев и Константин Асен
Първомай
Цариградско шосе (Е80) при входа на Първомай в квартал Дебър Цариградско шосе (Е80) при центъра на кв. Дебър Първома̀й е град в Южна България, област Пловдив.
Виж Петър Мутафчиев и Първомай
Произход на прабългарите
Понятието „прабългари“ е въведено през 19 век от историческата наука за обозначаване на група номадски племена с неясен етнически произход, мигрирали по време на Великото преселение на народите от Централна Азия през Великата степ.
Виж Петър Мутафчиев и Произход на прабългарите
Предрумънски топоними в Северна Добруджа
Това е списък на топонимите (ороними, хидроними, регионими и ойконими) в Северна Добруджа, използвани от българското население в тази област и на техните съвременни официални румънски съответствия заедно с имената и на българските институти и личности в този край.
Виж Петър Мутафчиев и Предрумънски топоними в Северна Добруджа
Преображение Господне (Скравена)
„Свето Преображение Господне“ е манастир в землището на село Скравена, Софийска област.
Виж Петър Мутафчиев и Преображение Господне (Скравена)
Преподаватели в Софийския университет
Това е списък на известни личности, преподавали в Софийски университет.
Виж Петър Мутафчиев и Преподаватели в Софийския университет
Паметник на Хан Крум
Паметникът на Хан Крум се намира в жилищен район „Тракия“, микрорайон „Хан Крум“ – А4, на улица „Съединение“ в съседство с 5-о районно управление, на мястото, където преди време са били разположени казарми на Девети Пехотен пловдивски полк.
Виж Петър Мутафчиев и Паметник на Хан Крум
Пирдоп
Пирдо̀п е град в западна България, административен център на община Пирдоп в Софийска област.
Помаци
Помаци от село Ваклиново на байрям в началото на XX век ПомациЦанева, Еля." Българска етнография".
Петър (име)
Пѐтър е мъжко име, от гръцки произход, от гръцката дума за камък, скала – Πετρος, и е еквивалент на българското име Камен.
Виж Петър Мутафчиев и Петър (име)
Печенеги
Територия, контролирана от печенегите около 1030 година Печенегите или печенезите (pacanāk; πατζιναικος; besenyő; pacinacae, bisseni) са съюз на тюркоезични номадски или полуномадски племена от Централна Азия, които се установяват в Северното Причерноморие в края на IX век, а през XI-XII век част от тяхсе преселват на Балканите.
Виж Петър Мутафчиев и Печенеги
Перперикон
Балкански полуостров – местоположение на Перперикон (червен четириъгълник) в Източните Родопи и на Делфи (зелено) ВръхПерперек – поглед от долината (2004) Местоположение на Перперикон ляво Перперѐк, наричан и Перперико̀н, е ранноисторически, античен и средновековен каменен комплекс в Източните Родопи, в територията на България, състоящ се от голямо мегалитно светилище от VI – V хилядолетие пр.
Виж Петър Мутафчиев и Перперикон
Огнян (севаст)
Огнян е български болярин, севаст при управлението на цар Иван Шишман.
Виж Петър Мутафчиев и Огнян (севаст)
Аспарухови прабългари
Карта на битката при Онгъла в делтата на река Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите.
Виж Петър Мутафчиев и Аспарухови прабългари
Асен (име)
Асѐн (старобългарски: АСѢNЬ, АСѢН, Асѣнь и асѣнь; 18 в.: асѣнь и асèнъ; 19 в.: Асèнъ) е българско мъжко лично име.
Виж Петър Мутафчиев и Асен (име)
Асеневци
313x313пкс Династията на Асеневци (Asseniden, Asseniter, във Византия са наричани Ασάνης, Asanes) управлява Второто българско царство между 1187 и 1280 г.
Виж Петър Мутафчиев и Асеневци
Азиз Таш
Азиз Назми Шакир – Таш е български поет и преводач.
Виж Петър Мутафчиев и Азиз Таш
Алексий I Комнин
Алексий I Комнин (Ἀλέξιος Α' Κομνηνός) е византийски император от 1081 до смъртта си през 1118 г.
Виж Петър Мутафчиев и Алексий I Комнин
Алексий III Ангел
Алексий III Ангел (Αλέξιος Γ' Άγγελος) е император (василевс) на Източната Римска (Византийска) империя от Династия на Ангелите.
Виж Петър Мутафчиев и Алексий III Ангел
Народопсихология
Народопсихологията е наука за психическите явления и процеси, характерни за обособените исторически, политически, културно, териториално, езиково и религиозно, самоосъзнати и самоопределящи се народи или нации.
Виж Петър Мутафчиев и Народопсихология
Николай Василев (икономист)
Николай Василев Василев е български министър и политик от Националното движение „Симеон Втори“ (НДСВ).
Виж Петър Мутафчиев и Николай Василев (икономист)
Роман II (Византийска империя)
Роман II (Ρωμανός Β΄; * 938; † 963) е византийски император (василевс), управлявал Византия от 9 ноември 959 до смъртта си на 15 март 963.
Виж Петър Мутафчиев и Роман II (Византийска империя)
Стрез
Стрез (Стрѣзь) е български благородник, севастократор в периода 1211 – 1214 г.
Стою Шишков
Къщата на Стою Шишков в Чепеларе, 1900 г. Заедно с чиновници, учители, пощенски служители, митнически началник и други от Чепеларе, 1897 г. На събора на Рожен, 1901 г. Заедно с близки и роднини, ок.
Виж Петър Мутафчиев и Стою Шишков
Свети Георги (Трудовец)
„Свети Великомъченик Георги“ е българска средновековна православна манастирска църква от XIV век.
Виж Петър Мутафчиев и Свети Георги (Трудовец)
Свети Георги (Лютиброд)
„Свети Георги“ е средновековна църква при Коритен град, намира се между природния феномен Ритлите и село Лютиброд.
Виж Петър Мутафчиев и Свети Георги (Лютиброд)
Софийска епархия
Софийската епархия на Българската православна църква е със седалище в град София и архиерейски наместничества в Самоков, Ихтиман, Дупница, Радомир, Кюстендил, Трън и Годеч.
Виж Петър Мутафчиев и Софийска епархия
Селджуци
Селджуците (производно от основната форма селджук в м.р. ед. ч.), понякога селджукски турци, са военно-племенен конгломерат от огузки тюркски народи.
Виж Петър Мутафчиев и Селджуци
Селджукско заселване в Добруджа
Селджукското заселване в Добруджа е хипотетична миграция на значителен брой селджукски турци от Мала Азия в днешна Добруджа в средата на XIII век.
Виж Петър Мутафчиев и Селджукско заселване в Добруджа
Траянови врата
Траянова врата, също Траянови врата или Траянова порта, е име на планински проход, древноримска крепост и шосеен тунел в Ихтиманска Средна гора.
Виж Петър Мутафчиев и Траянови врата
Телериг
Телерѝг е владетел на България от 768 до 777 година.
Урвич (Боженишки)
Боженишки Урвич е средновековно каменно укрепление, днес археологически паметник със статут на обект от национално значение.
Виж Петър Мутафчиев и Урвич (Боженишки)
Философски факултет (Софийски университет)
Философският факултет е сред най-големите звена в структурата на Софийски университет „Св.
Виж Петър Мутафчиев и Философски факултет (Софийски университет)
Философски преглед
„Философски преглед“ е българско списание, основано през 1929 г.
Виж Петър Мутафчиев и Философски преглед
Форум за балкански транспорт и инфраструктура
Форум за балкански транспорт и инфраструктура (ФБТИ) осъществява дейност в обществена полза, която включва анализи и формиране на политики за развитие на балканския транспорт и инфраструктура и интегриране на националните транспортни системи на Балканите.
Виж Петър Мутафчиев и Форум за балкански транспорт и инфраструктура
Христо Трендафилов
Христо Трендафилов е български литературовед и културолог старобългарист и палеославист, професор в Шуменския университет.
Виж Петър Мутафчиев и Христо Трендафилов
Хронология на българската историография
До 1944 г.
Виж Петър Мутафчиев и Хронология на българската историография
Македонски преглед
„Македонски преглед“ е българско тримесечно научно списание, издавано от Македонския научен институт от 1924 година.
Виж Петър Мутафчиев и Македонски преглед
Мануил I Комнин
Мануил Комнин (Μανουήλ Α' Κομνηνός) е византийски император от 1143 до 1180 г.
Виж Петър Мутафчиев и Мануил I Комнин
Медиевистика
Медиевистиката е клон на историческата наука, занимаващ се с изследване на Средновековието.
Виж Петър Мутафчиев и Медиевистика
История на руската държава
„История на руската държава“ (История государства российского) е първият обобщен и систематизиран научен труд по история на Русия.
Виж Петър Мутафчиев и История на руската държава
Исак II Ангел
Исак II Ангел (Ισαάκιος Β’ Άγγελος, Isaakios II Angelos; * септември 1156 – † януари 1204) е византийски император от 1185 до 1195 г., когато е детрониран и управлява отново от 1203 до 1204 г.
Виж Петър Мутафчиев и Исак II Ангел
Иван Венедиков
Иван Йорданов Венедиков е виден български археолог, историк, траколог и филолог.
Виж Петър Мутафчиев и Иван Венедиков
Иван Дуйчев
Иван Симеонов Дуйчев е виден български историк, академик и палеограф с основополагащи приноси към българската и византийската средновековна история.
Виж Петър Мутафчиев и Иван Дуйчев
Институт за исторически изследвания
Институтът за исторически изследвания е научен институт в Българската академия на науките.
Виж Петър Мутафчиев и Институт за исторически изследвания
Златьовица
Златьовица е сравнително обширна, пресечена местност с големи пасища в Същинска Средна гора, граница за землищата на община Пирдоп, на село Душанци и на град Копривщица.
Виж Петър Мутафчиев и Златьовица
Българска марксистка историография
Българската марксическа историография е официално направление в развитието на българската историография след 9 септември 1944 г.
Виж Петър Мутафчиев и Българска марксистка историография
Български милет
Етнографска карта на Балканите от френския изследовател Гийом Лежан (1861). Българите са отбелязани със светлозелен цвят. Граници на Българската екзархия в периода 1870 – 1912 г.
Виж Петър Мутафчиев и Български милет
Българи
Българите са южнославянски, балкански народ, чийто майчин език е българският.
Битка при Траянови врата
Битката при Траянови врата (Μάχη στις Πύλες τουΤραϊανού (Ма́хи стис Пи́лес ту Траяну́)) от 17 август 986 г.
Виж Петър Мутафчиев и Битка при Траянови врата
Битка при Битоля (1015)
В битката при Битоля (наричана още битка в Пелагонийското поле) през есента на 1015 г.
Виж Петър Мутафчиев и Битка при Битоля (1015)
Боян Мутафчиев
Боян Петров Мутафчиев (6 юли 1932 г. – 7 януари 2020 г.) е български физико-химик, работи във Франция, професор.
Виж Петър Мутафчиев и Боян Мутафчиев
Борис I
България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.
Боженците
Божѐнците (Боженци) е село в Северна България, община Габрово, област Габрово.
Виж Петър Мутафчиев и Боженците
Боемунд I Антиохийски
Боемунд I (1058 – 1111 г.), (или Боемон, Bohemond I, изписван и като Bohemund, Boamund) е нормански благородник, принц на Таранто и княз на Антиохийското княжество.
Виж Петър Мутафчиев и Боемунд I Антиохийски
Беловска хроника
Беловска хроника е летопис от Голямо Белово, който свидетелства за налагането на исляма в Родопите.
Виж Петър Мутафчиев и Беловска хроника
Беловска базилика
Беловската базилика „Възнесение Господне“ или „Свети Спас“ е ранносредновековна базилика, разположена близо до град Белово, Пазарджишка област, България. Запазила се е до XVII век, когато е разрушена от османците при потурчването на българите от чепинските села.
Виж Петър Мутафчиев и Беловска базилика
Възпитаници на Софийския университет
__СЪДЪРЖАНИЕ__ Това е списък на известни (и не толкова известни) личности, завършили Софийския университет.
Виж Петър Мутафчиев и Възпитаници на Софийския университет
Вера Мутафчиева
Вера Петрова Мутафчиева (р. 28 март 1929 – п. 9 юни 2009) е български писател и историк.
Виж Петър Мутафчиев и Вера Мутафчиева
Ганчо Ценов
Ганчо Ценов е български историк и учен, работил главно в областта на българската история през късната античност и ранното средновековие, основоположник на автохтонната теория за произхода на българския народ, изложена за първи път в цялостен вид през 1910 г.
Виж Петър Мутафчиев и Ганчо Ценов
Гложенски манастир
Гложенският манастир „Свети Георги Победоносец“ е български манастир, паметник на културата, част от Ловчанската епархия на Българската православна църква.
Виж Петър Мутафчиев и Гложенски манастир
Дамян Яков (издателство)
Издателство „Дамян Яков“ е частно издателство в България, основано през 1992 година от Дамян Яков и Маруся Якова.
Виж Петър Мутафчиев и Дамян Яков (издателство)
Добруджански научен институт
Добруджанският научен институт е създаден през октомври 1932 г.
Виж Петър Мутафчиев и Добруджански научен институт
Добромир Хриз
Владенията на Хриз и Балканите в края на XII и началото на XIII век Добромѝр Хриз е български благородник, независим владетел в Македония от края на XII и началото на XIII век.
Виж Петър Мутафчиев и Добромир Хриз
Еленска базилика
Българският манастир и книжовно средище „Свети Илия“ с раннохристиянска базилика от 4 век, унищожен от турците през 1700 г. Еленската базилика Ѐленският манастир „Свети Илия“ представлява руини на унищожен от турците укрепен манастирски комплекс с внушителна раннохристиянска базилика и крепост.
Виж Петър Мутафчиев и Еленска базилика
1883
Бруклинският мост Куага (''Equus quagga'') Саграда Фамилия.
2 май
2 май е 122-рият ден в годината според григорианския календар (123-ти през високосна).
4 юли
4 юли е 185-ият ден в годината според григорианския календар (186-и през високосна).