Съдържание
326 отношения: Pater Patriae, Кула на Стефан Батори, Кристина Луиза фон Йотинген-Йотинген, Катя Филипова, Кафе, Карл XII, Карл Фридрих фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп, Карловицки договор, Казашко хетманство, Казан, Казанска губерния (1708 – 1781), Камянка (Шосткински район), Камишин, Канцлер на Руската империя, Кирилски цифри, Кирилица, Кикини палати, Киевска духовна академия, Кочерги, Корабна камбана, Корона на императрица Анна Ивановна, Колегия (Руска империя), Константинополски мирен договор (1700), Копейка, Кехлибарена стая, Кенсингтън (дворец), Пушкин (град), Прутска война, Прапоршчик, Процент, Преображенско (район на Москва), Патриарх на Москва и цяла Русия, Потсдам, Подиум, Подил, Покров Богородичен (Татарица), Полтавска битка, Полтава, Полиция на Русия, Помешчик, Понуровка, Петър, Петър I, Петър I Велики, Петър II (Русия), Петър III (Русия), Петър Алексеевич, Петър Велики, Петър Велики (атомен крайцер, 1989), Петър Велики (пояснение), ... Разширете индекс (276 Повече ▼) »
Pater Patriae
Pater Patriae („Баща на отечеството“) е древноримска почетна титла, давана от Сената за изключителни заслуги пред Републиката или Империята.
Виж Петър I (Русия) и Pater Patriae
Кула на Стефан Батори
Кулата на Стефан Батори Кулата на Стефан Батори е паметник на градоустройството и архитектурата на Украйна с национално значение, най-голямата от всички кули в град Каменец Подолски.
Виж Петър I (Русия) и Кула на Стефан Батори
Кристина Луиза фон Йотинген-Йотинген
Кристина Луиза фон Йотинген-Йотинген (Christine Luise von Oettingen-Oettingen; * 30 март 1671, Йотинген; † 12 ноември 1747, Бланкенбург) е принцеса от Йотинген-Йотинген в Швабия и чрез женитба херцогиня на Брауншвайг и Люнебург и княгиня на Брауншвайг-Волфенбютел (1731 – 1735).
Виж Петър I (Русия) и Кристина Луиза фон Йотинген-Йотинген
Катя Филипова
Катя Филипова е българска поп певица.
Виж Петър I (Русия) и Катя Филипова
Кафе
Кафѐ се нарича варена напитка, приготвяна от изпечените и смлени семена на някои видове кафеено дърво, отглеждани в повече от 70 страни по света.
Карл XII
Карл XII (Karl XII) е крал на Швеция от 1697 г.
Виж Петър I (Русия) и Карл XII
Карл Фридрих фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп
Карл Фридрихфон Шлезвиг-Холщайн-Готорп (Karl Friedrich, Carl Friedrich fon Schleswig-Holstein-Gottorf; * 19 април / 29 април 1700, Стокхолм; † 18 юни 1739, имение Ролфсхаген при Олдеслое) е от 1702 до 1739 г.
Виж Петър I (Русия) и Карл Фридрих фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп
Карловицки договор
Карловицкият конгрес (1698 – 1699) е международен конгрес, свикан в селището Сремски Карловци (днес Сърбия) за сключване на мирен договор между държавите, влизащи в състава на „Свещената лига“ (Свещената Римска империя, Венеция, Жечпосполита, Русия) и претърпялата поражение във войните от 1683 – 1699 Османска империя.
Виж Петър I (Русия) и Карловицки договор
Казашко хетманство
Казашко хетманствоТерминът „хетманство“, „хетманщина“ или „хетманат“, особено в руските източници, се отнася до казашките полкове в Левобрежна Украйна, които от 1667 г.
Виж Петър I (Русия) и Казашко хетманство
Казан
Казан (Казань; Qazan) е един от големите градове в Русия и столица на Татарстан, Приволжки федерален окръг.
Казанска губерния (1708 – 1781)
Казанска губерния (Казанская губерния) е губерния на Руското царство и Руската империя, съществувала от 1708 до 1781 година.
Виж Петър I (Русия) и Казанска губерния (1708 – 1781)
Камянка (Шосткински район)
Камянка е село в община Середина Буда в Шосткински район на Сумска област в Украйна.
Виж Петър I (Русия) и Камянка (Шосткински район)
Камишин
Историческият музей (бивша сграда на Земската управа, 1901 г. Железопътната гара в края на ХІХ век Камѝшин (Камы́шин) е град в Русия, Волгоградска област, административен център на Камишински район.
Канцлер на Руската империя
Канцлер на Руската империя е граждански (държавен) чин 1-ви клас в Таблицата на ранговете в Руската империя.
Виж Петър I (Русия) и Канцлер на Руската империя
Кирилски цифри
Часовникова кула с кирилски числа в Суздал Циферблатът на кулата в Суздал Кирилските цифри са бройна система, основана на кирилицата, използвана в Първата българска държава и от южните и източните славяни.
Виж Петър I (Русия) и Кирилски цифри
Кирилица
Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия.
Виж Петър I (Русия) и Кирилица
Кикини палати
Кикини палати (Ки́кины пала́ты) е сграда на Ставрополска улица в Санкт Петербург, Русия.
Виж Петър I (Русия) и Кикини палати
Киевска духовна академия
Киевската духовна академия е най-старото висше духовно училище в Украинската православна църква (Московска патриаршия).
Виж Петър I (Русия) и Киевска духовна академия
Кочерги
Кочерги е село в Конотопски район на Сумска област в Украйна.
Корабна камбана
Тихоокеанския флот, фотография на Александър Поляков. полски военен кораб. Корабна камбана е камбана на кораб (плавателен съд), която се използва за обозначаване на времето и за подаване на сигнали при лоша видимост.
Виж Петър I (Русия) и Корабна камбана
Корона на императрица Анна Ивановна
Короната на императрица Анна Ивановна Короната на императрица Анна Ивановна е част от новите императорски регалии на Руската империя.
Виж Петър I (Русия) и Корона на императрица Анна Ивановна
Колегия (Руска империя)
Петър Велики Колегия в Руската империя се нарича централният орган за управлението на даден държавен сектор в периода от началото на XVIII до началото на XIX век.
Виж Петър I (Русия) и Колегия (Руска империя)
Константинополски мирен договор (1700)
Константинополският мирен договор е сключен между Руското царство и Османската империя на 3 юли 1700 година (14 юли нов стил).
Виж Петър I (Русия) и Константинополски мирен договор (1700)
Копейка
Монета от 50 копейки, 2007 г. Копейката е дребна разменна монета в Русия (копейка – 1/100 от рублата), Приднестровието, Украйна (копійка – копийка, 1/100 от гривната), а също и в Азербайджан (qəpik – гяпик, 1/100 от маната).
Кехлибарена стая
Кехлибарената стая (Bernsteinzimmer; Янтарная комната) се намира в Екатерининския дворец в бившата резиденция на руските царе в Царское село (днес град Пушкин), близо до Санкт Петербург.
Виж Петър I (Русия) и Кехлибарена стая
Кенсингтън (дворец)
Дворецът Кенсигтън (Kensington Palace) е една от лондонските резиденции на английското кралско семейство.
Виж Петър I (Русия) и Кенсингтън (дворец)
Пушкин (град)
Пушкин (Пушкин, през 1710 – 1918 Царское село, през 1918 – 1937 Детское село) е град в Русия, в състава на Пушкински район на град от федерално значение на Руската федерация Санкт Петербург.
Виж Петър I (Русия) и Пушкин (град)
Прутска война
Прутската война, или Прутски поход, е част от Руско-турските войни, водена през 1711 г.
Виж Петър I (Русия) и Прутска война
Прапоршчик
Прапоршчик (пра́порщик) – първоначално е военно звание на младшите офицери в Руската империя, по-късно използвано за различна длъжност в СССР и съвременна Русия.
Виж Петър I (Русия) и Прапоршчик
Процент
Процент (от лат. pro centum – на сто) е \frac (една стотна) част от едно число.
Преображенско (район на Москва)
Преображенско 250п Площ5.6 км2 Население80 827 души (2002) Преображенско е административен район на Източен окръг в Москва.
Виж Петър I (Русия) и Преображенско (район на Москва)
Патриарх на Москва и цяла Русия
''Петър Хелър.'' ПатриархЙов отказва да признае Лъже-Дмитрий I за син на Иван Грозни Святе́йший патриархмосковски и на цяла Русия е съвременният титул на предстоятеля на Руската православна църква.
Виж Петър I (Русия) и Патриарх на Москва и цяла Русия
Потсдам
Потсдам е град във Федерална република Германия и столица на федералната провинция Бранденбург.
Подиум
Подиум (— нога, стъпало, ходило) е платформа, която служи за повдигането на човек, сграда или предмет на определено разстояние над околността.
Подил
Изглед към съвременния квартал Подил, в чиито център се намира речно пристанище пред хотел ''Fairmont Grand'' Знак „Добре дошли“ в Подилски район с фонтана на Самсон като централен елемент Подил или Подол (Поділ; Подол; Padół) или Долният град,Ivankin, H., Vortman, D..
Покров Богородичен (Татарица)
„Покров Богородичен“ (Церковь Покрова Пресвятой Богородицы) е руска старообредна православна църква, в Татарица, махала на село Айдемир, на 6 km западно от град Силистра, община Силистра, област Силистра.
Виж Петър I (Русия) и Покров Богородичен (Татарица)
Полтавска битка
Битката при Полтава е решително сражение, част от Великата северна война, което се води край град Полтава, днешна Украйна на 27 юни (8 юли нов стил) 1709 г.
Виж Петър I (Русия) и Полтавска битка
Полтава
Парк „Корпусни“ Полтава (Полтава) е град в Североизточна Украйна, административен център на Полтавска област.
Полиция на Русия
мини Полиция на Русия е част от структурата на Министерството на вътрешните работи на Руската федерация.
Виж Петър I (Русия) и Полиция на Русия
Помешчик
крепостическия бит. От близкото минало“'' от Николай Неврев (1866 г.; Москва, Третяковска галерия) показва как един помешчик продава на друг своите крепостни селяни.
Виж Петър I (Русия) и Помешчик
Понуровка
Понуровка (понякога и Пануровка) е село в Стародубски общински окръг на Брянска област в Русия.
Виж Петър I (Русия) и Понуровка
Петър
Петър може да се отнася за.
Петър I
Петър I може да се отнася за.
Петър I Велики
#виж Петър I (Русия).
Виж Петър I (Русия) и Петър I Велики
Петър II (Русия)
Петър II Алексеевич (Пётр II Алексеевич) е император на Русия от 1727 до 1730.
Виж Петър I (Русия) и Петър II (Русия)
Петър III (Русия)
Петър III Фьодорович (Пётр III Фёдорович), роден Карл Петер Улрихфон Холщайн-Готорп, е император на Русия в продължение на няколко месеца през 1762 г.
Виж Петър I (Русия) и Петър III (Русия)
Петър Алексеевич
#виж Петър I (Русия).
Виж Петър I (Русия) и Петър Алексеевич
Петър Велики
#виж Петър I (Русия).
Виж Петър I (Русия) и Петър Велики
Петър Велики (атомен крайцер, 1989)
На ордена Нахимов тежък атомен ракетен крайцер Петър Велики (Пётр Великий) е четвъртият по ред и единственият намиращ се в строй тежък атомен ракетен крайцер (ТАРК) трето поколение от проекта 1144 „Орлан“.
Виж Петър I (Русия) и Петър Велики (атомен крайцер, 1989)
Петър Велики (пояснение)
Петър Велики може да се отнася за.
Виж Петър I (Русия) и Петър Велики (пояснение)
Петър І (остров)
Карта на остров Петър І Петър І (Петра І остров; Peter I Øy; Peter I Island) е остров в северозападната част на море Белингсхаузен, разположено в акваторията на Тихоокеанския сектор на Южния океан.
Виж Петър I (Русия) и Петър І (остров)
Петробарок
Църквата Св. св. Петър и Павел в Нова Басманна, в Москва, 1705 – 1728 Петробарок е условното название на архитектурния стил в Русия през първата половина на 18 век.
Виж Петър I (Русия) и Петробарок
Петрозаводск
Петрозаводск (карелски, фински Petroskoi; в периода на финландска окупация 1941 - 1944 г. Äänislinna; Onegaborg) е столицата и най-големият град на Република Карелия, Русия.
Виж Петър I (Русия) и Петрозаводск
Петропавловска крепост
Петропавловската крепост (Петропавловская крепость) е крепост в Санкт Петербург, Русия.
Виж Петър I (Русия) и Петропавловска крепост
Петерхоф
Петерхоф (Петергоф; Peterhof, в превод: „дворът на Петър“), предишно име Петродворец (1944 – 1997), е град, административен център на Петродворцов район на град от федерално значение на Руската федерация Санкт Петербург.
Виж Петър I (Русия) и Петерхоф
Петерхоф (дворцово-парков ансамбъл)
„Петерхоф“ (Петергоф; Peterhof, в превод: „дворът на Петър“), предишно име „Петродворец“ (1944 – 1997), е дворцово-парков ансамбъл, разположен на южния бряг на Финския залив.
Виж Петър I (Русия) и Петерхоф (дворцово-парков ансамбъл)
Персийски килим
Персийският килим (قالی ايرانى, فرش ايرانى – фарш-е ирани или гали-йе ирани) е вид ръчно изработено текстилно изделие, символ на персийската култура, със запазени до днес древна технология на тъкане и изкусен дизайн.
Виж Петър I (Русия) и Персийски килим
Перм
Перм е град в Русия, административен център на Пермски край.
Переславъл Залески
Переславъл Залески е град в Русия, в Ярославска област на Централния федерален окръг.
Виж Петър I (Русия) и Переславъл Залески
От сътворението на света
Летоброенето „от сътворението на света“ е летоброене, характерно за византийските и славянските ръкописи, икони и др.
Виж Петър I (Русия) и От сътворението на света
Отношения между Русия и Франция
Знаме на Франция Знаме на Русия Отношенията между Франция и Русия в сферата на безопасността и отбраната са цял комплекс от разнообразни аспекти и проблеми на отношенията между Френската република и Руската федерация, засягащи въпросите на отбраната и сигурността, вписващи се в двустранните отношения между 2-те страни като цяло.
Виж Петър I (Русия) и Отношения между Русия и Франция
Облекло
Мъжко облекло Дамско облекло Облекло се отнася до всяко покритие на човешкото тяло, което е предназначено за носене.
Оландски острови
Оландските острови Оландските острови (Оланд, Åland; Ahvenanmaa, също Ahvenanmaan maakunta) е архипелаг в северната част на Балтийско море на южния вход на Ботническия залив между Швеция и Финландия.
Виж Петър I (Русия) и Оландски острови
Олга Бергхолц
Олга Фьодоровна Бергхолц (16 май 1910 – 13 ноември 1975) е руска съветска поетеса и журналистка.
Виж Петър I (Русия) и Олга Бергхолц
А
А, а e първата буква от българската и всички кирилски азбуки.
Архангелск
Архангелск е град в Русия, административен център на Архангелска област.
Виж Петър I (Русия) и Архангелск
Австро-турска война (1716 – 1718)
Австро-турската война от 1716/18 г. се води между Свещената Римска империя и Османската империя.
Виж Петър I (Русия) и Австро-турска война (1716 – 1718)
Август II
Август II Силни (ФридрихАвгуст I) (August II der Starke, August II Mocny, Augustas II, Аўгуст Моцны; * 12 май 1670, Дрезден, Курфюрство Саксония; † 1 февруари 1733, Варшава, Жечпосполита) е крал на Полша и велик княз на Литва от 1697 до 1706 и от 1709 до 1733 г., както и курфюрст на Саксония в периода 1694 – 1733 г.
Виж Петър I (Русия) и Август II
Августа Доротея фон Брауншвайг-Волфенбютел
Августа Доротея фон Брауншвайг-Волфенбютел (Auguste Dorothea von Braunschweig-Wolfenbüttel; * 16 декември 1666, Волфенбютел; † 11 юли 1751, дворец Августенбург при Арнщат) от род Велфи (Нов Дом Брауншвайг), е принцеса от Брауншвайг-Волфенбютел и чрез женитба графиня на Шварцбург-Зондерсхаузен и от 1697 г.
Виж Петър I (Русия) и Августа Доротея фон Брауншвайг-Волфенбютел
Александър I (Русия)
Александър I Павлович Благословения, Россия под скипетром Романовых(1613 – 1913).
Виж Петър I (Русия) и Александър I (Русия)
Александър фон Коцебу
Александър фон Коцебу (Alexander von Kotzebue; Александр Евстафиевич Коцебу, Александър Евстатиевич Коцебу) е германско-руски художник баталист и професор.
Виж Петър I (Русия) и Александър фон Коцебу
Александър Пушкин
Алекса̀ндър Сергѐевич Пу̀шкин (Алекса́ндр Серге́евич Пу́шкин) е руски поет, драматург, литературен критик, историк, публицист и белетрист от периода на Романтизма, смятан от мнозина за най-значимия руски поет и основоположник на съвременната руска литература.
Виж Петър I (Русия) и Александър Пушкин
Александър Андреевич Безбородко
Граф, после светейши княз Александър Андреевич Безбородко (роден на 14 мартЮл (25 март)Грег. 1747 г.1747 г. – съгласно Голямата съветска енциклопедия, 1746 г. – съгласно Енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон.
Виж Петър I (Русия) и Александър Андреевич Безбородко
Александър Невски
Александър I Ярославич Невски (Александр Ярославич Невский) е велик княз на Владимирско-Суздалското княжество от 1252 до 1263.
Виж Петър I (Русия) и Александър Невски
Александър Суворов
Алекса̀ндър Васѝлиевич Суво̀ров (Алекса̀ндр Васѝльевич Суво̀ров) е виден руски пълководец, висш офицер и благородник.
Виж Петър I (Русия) и Александър Суворов
Александър Бекович-Черкаски
Александър Бекович-Черкаски (до приемане на християнството – Девлет Гирей мурза; Александр Бекович-Черкасский) е кабардински княз, руски мореплавател и пътешественик-изследовател.
Виж Петър I (Русия) и Александър Бекович-Черкаски
Алексей (Русия)
Алексей Михайлович Романов (Алексей Михайлович Романов) е цар на Русия (1645 – 1676) от династията Романови.
Виж Петър I (Русия) и Алексей (Русия)
Алексей Петрович
Алексей Петро́вич Романов (Алексей Петрович Романов) е руски царевич.
Виж Петър I (Русия) и Алексей Петрович
Алексей Афанасиев
Празничен отдихАлексей Феодорович Афанасиев (Алексе́й Фёдорович Афана́сьев.) е руски жанров живописец, график, илюстратор, карикатурист, член на обществото на Передвижниците.
Виж Петър I (Русия) и Алексей Афанасиев
Алексей Саврасов
Алексей Кондратиевич Савр̀асов е руски художник реалист с голяма дарба и трагична съдба.
Виж Петър I (Русия) и Алексей Саврасов
Алексей Чириков
Алексей Илич Чириков (Алексей Ильич Чириков) е руски военноморски офицер (капитан-командор), мореплавател и изследовател на Северна Америка.
Виж Петър I (Русия) и Алексей Чириков
Алексей Боголюбов
Алексей Петрович Боголюбов е руски художник-маринист, майстор на морските батални сцени, член на организацията на передвижниците.
Виж Петър I (Русия) и Алексей Боголюбов
Амударя
Схематична карта на водосборния басейн на река Амударя Амударя, космическа снимка на делтата, ноември 1994 г. Амударя (آمو سيند; Амударё; Amyderýa; Amudaryo; آمودریا – дар на фарси означава река, море или океан.
Антон Улрих (Брауншвайг-Волфенбютел)
Антон Улрих(Anton Ulrich; * 4 октомври 1633, Хитцакер; † 27 март 1714, Залцдалум при Волфенбютел) от род Велфи (Нов Дом Брауншвайг), е херцог на Брауншвайг-Люнебург и княз на Брауншвайг-Волфенбютел от 1685 до 1714 г., лирик и писател на романи.
Виж Петър I (Русия) и Антон Улрих (Брауншвайг-Волфенбютел)
Анфилада
Кан, Франция Останки от анфилада в Ком Омбо, Египет Анфиладата представлява подреждане на вратите, поставени в поредица съседни, последователно подредени архитектурни елементи така, че да създадат усещане за перспектива между различните сектори – при отворени врати да се вижда от първото до последното помещение.
Виж Петър I (Русия) и Анфилада
Анасонлийка
Анасонлийка е ракия двоен препек, която е ароматизирана с анасон.
Виж Петър I (Русия) и Анасонлийка
Андрей Рябушкин
Андрей Петрович Ря̀бушкин е руски художник, автор на произведения от различни жанрове – илюстрации, графики, икони, религиозни картини, декоративни пана и живописни работи.
Виж Петър I (Русия) и Андрей Рябушкин
Андрей Баташов
Андрей Баташов е български актьор, политик и преподавател в НАТФИЗ.
Виж Петър I (Русия) и Андрей Баташов
Андреевски кръст
Андревски кръст Андреевският кръст (Crux decussata) e християнски символ, представляващ разпятието на свети Андрей Първозвани ОТКЛИК НА ХРИСТОВИЯ ПОВИК (слово за деня на св.
Виж Петър I (Русия) и Андреевски кръст
Анна София фон Брауншвайг-Волфенбютел
Анна София фон Брауншвайг-Волфенбютел (Anne Sophie von Braunschweig-Wolfenbüttel; * 29 октомври 1659, Волфенбютел; † 28 юни 1742, Волфенбютел) от род Велфи (Нов Дом Брауншвайг), е принцеса от Брауншвайг-Волфенбютел и чрез женитба маркграфиня на Баден-Дурлах.
Виж Петър I (Русия) и Анна София фон Брауншвайг-Волфенбютел
Анна Ивановна
Анна Ивановна (Анна Ивановна) е херцогиня на Курландия (1711 – 1730) и императрица на Русия (1730 – 1740).
Виж Петър I (Русия) и Анна Ивановна
Национално знаме на Русия
Развято знаме на Русия Държавното знаме на Руската федерация e държавен символ на Руската федерация и представлява трицветен правоъгълник.
Виж Петър I (Русия) и Национално знаме на Русия
Национален художествен музей на Азербайджан
Националният художествен музей на Азербайджан е най-големият музей на изкуствата в страната.
Виж Петър I (Русия) и Национален художествен музей на Азербайджан
Наришкински барок
Троице-Сергиева лавра в Москва Наришкинският барок или Наришкински стил е стилистично направление в руската архитектура от края на XVII век – началото на XVIII век, което се различава от типичните постройки на този стил с редица свои характерни особености.
Виж Петър I (Русия) и Наришкински барок
Нищадски договор
Нищадският договор е споразумение, подписано на 30 август 1721 г.
Виж Петър I (Русия) и Нищадски договор
Нижнее (Брянска област)
Нижнее е село в Стародубски общински окръг на Брянска област в Русия.
Виж Петър I (Русия) и Нижнее (Брянска област)
Николай I (Русия)
Николай I Павлович (Николай I Павлович) е император на Русия и велик княз на Финландия от 1825 до 1855 и цар на Полша от 1825 до 1831.
Виж Петър I (Русия) и Николай I (Русия)
Николай Рьорих
Николай Константинович Рьо̀рих(Николай Константинович Рёрих; 9 октомври 1874 г. – 13 декември 1947 г.) е руски художник, писател и поет, археолог, обществен деец, мистик, философ и просветител, който се е интересувал от темите за окултното и хипнозата.
Виж Петър I (Русия) и Николай Рьорих
Николай Ге
Йерусалимския храм (1858) Николай Николаевич Ге е руски художник реалист, един от учредителите на Обществото на передвижниците.
Виж Петър I (Русия) и Николай Ге
Николае Милеску
Николае Милеску Спътару (Nicolae Milescu Spătaru; Николай Гаврилович Милеску-Спафарий) е руски дипломат и учен с румънски произход, полиглот, владеещ девет езика: румънски, латински, гръцки, турски, руски, италиански, китайски, френски и шведски.
Виж Петър I (Русия) и Николае Милеску
Нил Попов
Нил Александрович Попов е изтъкнат руски учен, историк, славяновед и архивист.
Виж Петър I (Русия) и Нил Попов
Новодевически манастир
Новодевическият манастир „Света Богородица Смоленска“ (Новоде́вичий Богородице-Смоленский монасты́рь) е руски православен женски манастир, разположен в югозападната част на Москва, на завой на река Москва, в самия край на историческата улица „Перечистенка“ (днес „Большая Пироговская“).
Виж Петър I (Русия) и Новодевически манастир
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Руска академия на науките
Първоначалното седалище на Имперската академия на науките – Кунсткамерата в Санкт Петербург Руска академия на науките, съкратено РАН, е националната академия на науките на Русия.
Виж Петър I (Русия) и Руска академия на науките
Руска държава
Царският трон Руска държава (Русское государство), (Руското царство (Русское царство) от 1547 г.), срещано и като Московско царство или Московска държава, е наименованието на руската държава от 1547 г.
Виж Петър I (Русия) и Руска държава
Руска империя
Руска империя (Российская империя) e официално название на Русия от 1721 до 1917 г.
Виж Петър I (Русия) и Руска империя
Руска къща
Вътрешно обзавеждане на къща на старообредци Руската къща (изба́) е вид дървена къща от цели греди, изграждана в гористите селски местности на Русия.
Виж Петър I (Русия) и Руска къща
Руски език
Ру̀ски езѝк – географски най-разпространеният език в Евразия, също така е и най-използваният славянски език в света.
Виж Петър I (Русия) и Руски език
Руско-турска война (1686 – 1700)
Руско-турската война 1686 – 1700 е част от мащабен европейски военен конфликт, при който е сключена антиосманската „Свещена лига“, състояща се от Свещената Римска империя, Република Венеция, Жечпосполита и Русия срещу Османската империя.
Виж Петър I (Русия) и Руско-турска война (1686 – 1700)
Руснаци
Руснаците (русские), наричани в исторически контекст и руси или московци, са източнославянски народ – най-многолюдния славянски народ, и основно население на Руската федерация.
Ртишчево
Ртѝшчево е град в Югозападна Русия в северозападната част на Саратовска област, административен център на едноименния Ртишчевски район.
Виж Петър I (Русия) и Ртишчево
Радишчево
Радѝшчево (Радищево) е село в южната част на Европейска Русия, част от Кузнецки район на Пензенска област.
Виж Петър I (Русия) и Радишчево
Разпъване на колело
„Божия съд“ над женоубиеца Ханс Спийс в Етисвил. Миниатюра от Люцернската хроника от Диболд Шилинг Младши (1513) Разпъване на колело (Catherine wheel, кръстено на света Екатерина) – форма на смъртното наказание, обичайна за Античността и Средновековието като разпъване на колело е било използвано и в древен Рим.
Виж Петър I (Русия) и Разпъване на колело
Рига
Рига (Rīga) е столицата на Латвия и главен търговски, културен, индустриален и финансов център на страната.
Романови
Романови е управляваща династия, руски болярски род и фамилия на руските царе в Царство Русия от 1613 г.
Виж Петър I (Русия) и Романови
Реставрация Мейджи
Преместването на император Мейджи от Киото в Токио в края на 1868 година Реставрацията на Мейджи (明治維新, Мейджи Ишин) е процес на политически и обществени промени в Япония, довели до падането на шогуната Токугава и установяването на конституционна монархия през втората половина на XIX век.
Виж Петър I (Русия) и Реставрация Мейджи
Реформи на Ататюрк
Реформи на Ататюрк (Atatürk Devrimleri) са поредица от кардинални политически, законодателни, културни, социални и икономически реформи в Турция от началото на 20 век, които имат за цел да превърнат новосъздадената Република Турция в светска, съвременна национална държава.
Виж Петър I (Русия) и Реформи на Ататюрк
С
С, с е буква от кирилицата, осемнадесетата буква от българската азбука.
Сююмбике
Кулата Сююмбике е архитектурен паметник в Казан (Русия), който представлява наблюдателна караулна кула на Казанския кремъл.
Виж Петър I (Русия) и Сююмбике
Стрелци (Русия)
Стрелци Стрелците (стрельцы́) са елитно пехотно войсково формировние в Русия в периода XVI – XVIII век.
Виж Петър I (Русия) и Стрелци (Русия)
Станислав Ернест Денхоф
Станислав Ернест Денхоф (Stanisław Ernest Denhoff; Stanislaus Ernst, Graf von Dönhoff; * 7 септември 1679, Берент/Кошчежина; † 2 август 1728, Данциг) е балтийски германец, граф от род Дьонхоф във Варминско-Мазурско войводство в Полша, войвода в Литва (1722 – 1728), полски конгресов носач на сабя, „фелдхетман“, военен на Литва (полски: Hetman polny litewski) (1709 – 1728), войвода на Полоцк (1722 – 1728) и маршал на „Сандомирската конфедерация“ в Сандомеж (1710, 1712 и 1713).
Виж Петър I (Русия) и Станислав Ернест Денхоф
Столник (длъжност)
Столник е длъжностно лице при монарси и патриарси, съществувало в много държави предимно през Средновековието, което се е занимавало с обслужването на указаните лица.
Виж Петър I (Русия) и Столник (длъжност)
Санкт Петербург
Санкт Петербург (Санкт-Петербург|r.
Виж Петър I (Русия) и Санкт Петербург
Санктпетербургски военноморски институт
Санктпетербургският военноморски институт „Петър Велики“ (Санкт-Петербургский военно-морской институт) е висше военноморско училище в Санкт Петербург, Русия.
Виж Петър I (Русия) и Санктпетербургски военноморски институт
Санктпетербургски държавен университет
Санктпетербургският държавен университет (Санкт-Петербургский государственный университет, СПбГУ) е сред най-големите и най-старите университети в Русия.
Виж Петър I (Русия) и Санктпетербургски държавен университет
Санктпетербургци
Това е списък на известни личности, свързани с град Санкт Петербург.
Виж Петър I (Русия) и Санктпетербургци
Св. св. Петър и Павел (Санкт Петербург)
Петропавловският събор в центъра на Петропавловската крепост Гробницата на владетелите на Русия в Петропавловския събор „Св.
Виж Петър I (Русия) и Св. св. Петър и Павел (Санкт Петербург)
Свир
Карта на водосборните басейни на река Свир и Онежкото езеро Свир (Свирь) е река в Ленинградска област на Русия, вливаща се в Ладожкото езеро, от басейна на Нева.
Света Дева Мария Ангелска
Йоан Павел II Капуцинският манастир „Света Дева Мария Ангелска“ (Костел Святої Діви Марії Ангельської) е построен във Виница, Украйна през 1746 г., със средства на виницкия староста Людвик Калиновски.
Виж Петър I (Русия) и Света Дева Мария Ангелска
Свети Франциск Ксаверий (Гродно)
Катедралният събор „Свети Франциск Ксаверий“ (Фарний кастьол) е действащ бароков католически храм в град Гродно, сред 3-те най-ценни католически архитектурно-исторически паметници в Беларус.
Виж Петър I (Русия) и Свети Франциск Ксаверий (Гродно)
Свети Исаакий Далматски (Санкт Петербург)
„Свети Исаакий Далматски“ (Исаакиевский собор) е православна църква, най-голямата в Санкт Петербург, Русия.
Виж Петър I (Русия) и Свети Исаакий Далматски (Санкт Петербург)
Славяно-гръко-латинска академия
Гръко-латинската и славянска академия в Московското княжество, a по-късно и в Руското царство е първото официално учебно заведение в историята на Русия. Институцията сменя наименованието си няколко пъти след 1687, докато през 1775 е реорганизирана от Платон II Московски и отваря врати за ученици по църковна история, църковно право и иврит.
Виж Петър I (Русия) и Славяно-гръко-латинска академия
Славяносръбски език
Списанието „Славеносербски магазин“ от 1768 г., т.е. точно век преди окончателната победа на Вуковата реформа Славяносръбският език (славяносербскій, словенскій) (и Славеносрпски језик) е стара книжовна разновидност на сръбския език, използвана в края на 18-и и началото на 19-и в.
Виж Петър I (Русия) и Славяносръбски език
София Алексеевна
София Алексеевна (Софья Алексеевна) е царевна на Русия и дъщеря на цар Алексей Михайлович.
Виж Петър I (Русия) и София Алексеевна
Сорокска крепост
Соро́кската кре́пост е средновековна молдавска крепост от XV век, намираща се в град Сороки.
Виж Петър I (Русия) и Сорокска крепост
Соколина Гора (район на Москва)
Соколина Гора 250п Площ7.9 км2 Население85 056 души (2002) Соколина Гора е административен район на Източен окръг в Москва.
Виж Петър I (Русия) и Соколина Гора (район на Москва)
Солова (Брянска област)
Солова (Солова) е село в Стародубски общински окръг на Брянска област в Русия.
Виж Петър I (Русия) и Солова (Брянска област)
Спускане на вода (церемония)
носа на ледоразбивача USCGC Mackinaw (WLBB-30), 2005 г. Спускане на вода на кораба в много християнски култури наподобява на религиозната церемония за кръщаване на детето, в хода на която то получава своето име.
Виж Петър I (Русия) и Спускане на вода (церемония)
Списък на руските владетели
Тържествен герб на Руската империя Малка форма на герба на Руската империя През различни периоди от историята Русия е управлявана от князе, велики князе, царе, императори.
Виж Петър I (Русия) и Списък на руските владетели
Списък на великите княгини на Руската империя
Това е списък на тези членове от Руското императорско семейство, които носят титлата Велика руска княгиня.
Виж Петър I (Русия) и Списък на великите княгини на Руската империя
Списък на представителите на Просвещението
Това е списък на изявени личности на Просвещението, като държавите се имат предвид в нашето съвремие, а не в исторически план.
Виж Петър I (Русия) и Списък на представителите на Просвещението
Сестрорецк
Сестрорѐцк (Сестрорецк) е град в северозападна Русия, част от Курортен район на Санкт Петербург.
Виж Петър I (Русия) и Сестрорецк
Сергиев Посад
Троице-Сергиевата лавра Старинни сгради Музей на играчките Сергиев Посад (Се́ргиев Поса́д) е град в Русия, Московска област, административен център на Сергиево-Посадски район.
Виж Петър I (Русия) и Сергиев Посад
Северен съюз
Северен съюз се нарича антишведската коалиция по време на Великата северна война, създадена през 1699 г.
Виж Петър I (Русия) и Северен съюз
Селско стопанство на Русия
Селското стопанство е отрасъл на икономиката на Русия.
Виж Петър I (Русия) и Селско стопанство на Русия
Семей
Семе́й е град от областно значение в Източноказахстанска област, Казахстан.
Тула
Тула е град в Русия, административен център на Тулска област.
Трон
Тронът е официалният стол, на който седи монархът при специални празненства или заседания.
Таблица на ранговете
Таблица на ранговете e таблица, съдържаща списък на съответствията между военни, граждански и придворни чинове, ранжирани в 14 класа.
Виж Петър I (Русия) и Таблица на ранговете
Таганрог
Таганрог е град в Югозападна Русия, Ростовска област.
Виж Петър I (Русия) и Таганрог
Толбухин (фар)
мини Карта на Финския залив: Санкт Петербург (вдясно), о. Котлин (вляво), островчето с фара (западно от него) Фар Толбухин (Толбухин маяк) е морски фар на Русия във Финския залив, Балтийско море, на северозапад от остров Котлин (с гр.
Виж Петър I (Русия) и Толбухин (фар)
Теплице
Теплице (Teplitz) е град в Северна Чехия в Устецки край.
Утрото на екзекуцията на стрелците
„Утрото на екзекуцията на стрелците“ е картина на руския художник Василий Суриков (1848 – 1916), завършена през 1881 г.
Виж Петър I (Русия) и Утрото на екзекуцията на стрелците
Украинска гръкокатолическа църква
Украинската гръкокатолическа църква (Ecclesia Graeco-Catholica Ucrainae; Українська греко-католицька церква, съкратено УГКЦ) или Униатска църква (Унійна церква) е местната католическа църква от византийски обред (източнокатолическа), имаща статут на върховна архиепископия, действаща в Украйна (без територията на Закарпатието, където действа отделната Мукачевска епархия, принадлежаща към Русинската гръкокатолическа традиция) и в повечето държави с голяма украинска диаспора.
Виж Петър I (Русия) и Украинска гръкокатолическа църква
Управляващ сенат
Управляващият сенат (до правописната реформа от 1917-1918 г.: Правительствующiй Сенатъ) е висшият държавен орган едновременно на законосъвещателната, изпълнителната и съдебната власт в Руската империя, подчинен на императора и назначаван от него.
Виж Петър I (Русия) и Управляващ сенат
Фьодор III
Фьодор III Алексеевич (Фёдор III Алексеевич) е цар на Русия (1676 – 1682) от династията Романови.
Виж Петър I (Русия) и Фьодор III
Фьодор Соймонов
Фьодор Иванович Соймонов (Фёдор Иванович Соймонов) е руски навигатор и хидролог, 10-и губернатор на Сибир (1854 – 1857), сенатор.
Виж Петър I (Русия) и Фьодор Соймонов
Франсоаз д'Обине, маркиза дьо Ментнон
Франсоаз д'Обинье, маркиза дьо Ментнон (Françoise d'Aubigné, Marquise de Maintenon; * 27 ноември 1635, † 15 април 1719), известна и като Мадам Дьо Ментнон (на български се предава и като Ментьонон), е втора съпруга на френския крал Луи ХІV.
Виж Петър I (Русия) и Франсоаз д'Обине, маркиза дьо Ментнон
Фридрих фон Хесен-Дармщат (1677–1708)
Фридрихфон Хесен-Дармщат (Friedrich von Hessen-Darmstadt; * 18 септември 1677 в Дармщат; † 13 октомври 1708 в Чауси, Беларус) е принц от Хесен-Дармщат, руски генерал-лейтенант при цар Петър I и участник в Северната война.
Виж Петър I (Русия) и Фридрих фон Хесен-Дармщат (1677–1708)
Фридрих Вилхелм Кетлер
Фридрих(III) Вилхелм Кетлер (Friederich (III) Wilhelm Kettler; * 19 юли 1692 в Митау, Курландия; † 21 януари 1711 в Кипингхоф, Руска империя) от фамилията Кетлер е от 1698 до 1711 г.
Виж Петър I (Русия) и Фридрих Вилхелм Кетлер
Фанариоти
Фенер, около 1900 г. Фанариоти (Fanarioţi; Fenerliler) на български е дума с две значения: (1) знатни гръкоезични християни в османската столица Цариград (вж. също рум миллет) и (2) служители на гръцката Цариградска патриаршия, особено по време на църковно-народната борба.
Виж Петър I (Русия) и Фанариоти
Филип Фердинанд фон Лимбург-Щирум
Филип Фердинанд фон Лимбург-Щирум (Philipp Ferdinand Graf von Limburg-Styrum) е граф на Лимбург-Щирум, господар на Оберщайн и Щирум (1760 – 1794).
Виж Петър I (Русия) и Филип Фердинанд фон Лимбург-Щирум
Филотей Смоленски
Филотей е православен духовник, охридски архиепископ през 1714-1718 година.
Виж Петър I (Русия) и Филотей Смоленски
Хиванско ханство
Хиванското ханство (خانات خیوه; Xiva xonligi, Хива хонлиги, خیوه خانلیگ) е историческа узбекска държава, съществувала в историческата област Хорезмия от 1511 до 1920 година, с изключение на период на персийска окупация от Надир Шах между 1740 – 1746.
Виж Петър I (Русия) и Хиванско ханство
Хетман на Запорожката войска
Хетман на Запорожката войска, официално – Хетман на Малорусия, Хетман на Украйна или Хетман на Русите, по-често просто хетман – първоначално е титлата на командващия Регистърното казачество (т.
Виж Петър I (Русия) и Хетман на Запорожката войска
Хедвиг София Шведска
Хедвиг София Шведска (Hedvig Sofia Augusta av Sverige; Hedwig Sophia von Schweden; * 26 юни 1681, Стокхолм; † 22 декември 1708, Стокхолм) е принцеса от Швеция от рода Вителсбахи, чрез женитба херцогиня на Шлезвиг-Холщайн-Готорп (1695 – 1702), после регентка на сина си.
Виж Петър I (Русия) и Хедвиг София Шведска
Цар
Цар е монархическа титла, използвана предимно от българските, сръбските и руските монарси в периода ІХ-ХХ век.
Червонец
Черво́нец е парична единица в Руската империя и СССР до паричната реформа от 1947 г.
Виж Петър I (Русия) и Червонец
Шлиселбург
Шлиселбу̀рг (Шлиссельбу́рг) е град в Северозападна Русия, Ленинградска област.
Виж Петър I (Русия) и Шлиселбург
Шнява (ветроход)
мини Шня́ва (Snauw; Schnau) или шнава – неголям търговски или военен ветроходен кораб, разпространен от втората половина на 17 век до края на 19 век в северните страни на Европа и в Русия.
Виж Петър I (Русия) и Шнява (ветроход)
Юрий Тинянов
Юрий Насонович Тинянов (Ю́рий Никола́евич (Насо́нович) Тыня́нов; 18 октомври 1894, гр. Режица (днес Резекне в Латвия), Витебска губерния, Руска империя – 20 декември 1943, Москва, СССР) – руски и съветски писател, драматург, литературовед и критик, един от представителите на ОПОЯЗ.
Виж Петър I (Русия) и Юрий Тинянов
Юнга
Картина от 1799 г. с юнга Юнга (от Junge е „момче“ или jonge//Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907. – „млад“) е момче на плавателен съд (кораб), подготвящо се за моряк.
Ят
Ѣ, ѣ или Ят, двойно Е или Е-двойно (на старобългарски: ѣть, на руски и ять; jat) е името на тридесет и втората буква от старата кирилица ѣ или на тридесет и третата буква от глаголицата, както и на звука, който те предават.
Ян Лакоста
Ян Лакоста (Ян Лакоста) или Ян д'Акоста, също Пьотър Дорофеевич, е руски придворен шут.
Виж Петър I (Русия) и Ян Лакоста
Махачкала
Махачкала (Махачкала́, аварски: МахIачхъала) е град в Русия, столица на Дагестан.
Виж Петър I (Русия) и Махачкала
Марийци
Марийците (мари, марийцы (остар. черемиси), çармăс, чирмеш) са угро-фински народ, който живее в руската република Марий Ел между река Вятка и река Волга.
Марк Антоколски
Марк Матвеевич Антоколски (2 ноември 1843, Вилнюс, Руската империя – 9 юли 1902, Франкфурт, Германската империя) е руски скулптор, академик (1871), професор (1880).
Виж Петър I (Русия) и Марк Антоколски
Мавро Орбини
Заглавна страница на „Царството на славяните“ Мавро Орбини (средата на 16 век – 1614) е писател, преводач, идеолог и историк.
Виж Петър I (Русия) и Мавро Орбини
Малоруска колегия
Зданието на Малоруската колегия в Глухов Малоруската колегия е правителствен орган на военната и цивилната администрация на Руската империя в Казашкото хетманство през XVIII век (1722–27 г., 1764–86 г.).
Виж Петър I (Русия) и Малоруска колегия
Михаил Петрович Клодт
Михаил Петрович Клодт е руски живописец, акварелист, график и сценограф, майстор на жанровата живопис, един от учредителите на организацията на Передвижниците.
Виж Петър I (Русия) и Михаил Петрович Клодт
Минералогичен музей „Ферсман“
Минералогичният музей „Александър Ферсман“ на Руската академия на науките се намира в Москва, Русия.
Виж Петър I (Русия) и Минералогичен музей „Ферсман“
Москва
Москва (Москва) е столицата и най-населеният град на Русия.
Московска губерния
Московска губерния (Московская губерния) е губерния на Руската империя и Съветска Русия, съществувала от 1708 до 1929 година.
Виж Петър I (Русия) и Московска губерния
Московска област
Карта на Московска област Московска област (на руски: Моско́вская о́бласть), неофициално наричана Подмосковие е субект на Руската федерация, в Централния федерален окръг.
Виж Петър I (Русия) и Московска област
Московчани
Герб на Москва Московчани (Москвичи, ед. ч. м. р. москвич, ед. ч. ж. р. москвичка) са жителите на град Москва, столицата на Русия.
Виж Петър I (Русия) и Московчани
Морски флаг
Андреевски флаг Търговския флаг на Руската империя, утвърден с Морския устав от 13 януари 1720 г. Морски флаг е отличителен знак във вид на платно с правилна геометрична форма със специална разцветка, който може да обозначава държавна принадлежност, ранг и предназначение на кораб (съд), ранга на неговия командир (капитан), длъжността на определено лица, намиращо се на кораба, изпълняваното от кораба задание или специални сигнални функции.
Виж Петър I (Русия) и Морски флаг
Мордовци
Ерзянки в народни костюми. Мордовците са народност, говореща езици от фино-пермския клон на уралското езиково семейство.
Виж Петър I (Русия) и Мордовци
Мономахова шапка
Мономахова шапка. Рисунка от началото 1830-те години, Ф. Г. Солнцев Мономаховата шапка е главната корона в руските царски регалии до времето на Петър I, който я заменя с руската императорска корона.
Виж Петър I (Русия) и Мономахова шапка
Мономахова шапка от втория наряд
Мономаховата шапка от втори наряд Втората Мономахова шапка, или Таврическа корона, е поръчана от цар Петър I. Изработена е от руски майстори през 1682 г.
Виж Петър I (Русия) и Мономахова шапка от втория наряд
Меншиковски дворец
Меншиковският дворец (Меншиковский дворец) е дворец в Санкт Петербург, Русия, разположен на брега на ръкава Голяма Нева на остров Василевски.
Виж Петър I (Русия) и Меншиковски дворец
История на християнството
ΙΧΘΥϹ ΖΩΝΤΩΝ („риба на живите“), предшественик на символа Ихтис Историята на християнството се отнася до християнската религия, християнските страни и църквата с нейните различни деноминации, от I век до наши дни.
Виж Петър I (Русия) и История на християнството
История на Казахстан
Историята на Казахстан включва събития, случили се в Арало-Каспийския регион и на територията на съвременен Казахстан от момента на заселването им.
Виж Петър I (Русия) и История на Казахстан
История на Украйна
Територията на днешна Украйна е важен център на източнославянската култура през Средновековието, преди да бъде поделена между различни държави.
Виж Петър I (Русия) и История на Украйна
История на Швеция
Герб на Швеция.
Виж Петър I (Русия) и История на Швеция
История на Естония
Карта на Европа от 814 г., където „Естония“ е отбелязана с античното си значение Сегашната естонска област е населена най-късно преди 11 хиляди години, тоест след като разтапянето на ледовете прави това възможно.
Виж Петър I (Русия) и История на Естония
Исакий Далматски
Исакий Далматски е римски монах.
Виж Петър I (Русия) и Исакий Далматски
Иван V
Иван V Алексеевич (Иван V Алексеевич) е цар на Русия (1682 – 1696) едновременно с по-малкия си брат Петър I. Той не взема реално участие в управлението, което се осъществява първоначално от сестра му София Алексеевна, а след това от Петър I.
Иван VI
Иван VI Антонович (Иван VI Антонович) е император на Русия от 1740 до 1741 година.
Иван Степанович Унковски
Иван Степанович Унковски (Иван Степанович Унковский) (1681 – 1755) е руски изследовател, пътешественик, географ, генерал-майор.
Виж Петър I (Русия) и Иван Степанович Унковски
Иван Скоропадски
Иван Скоропадски (1646 г. – 3 юли 1722 г.) е казашки хетман на Запорожката войска (мандат: 1708 – 1722 г.) и наследник на известния хетман Иван Мазепа.
Виж Петър I (Русия) и Иван Скоропадски
Иван Мазепа
Ива́н Степа́нович Мазе́па (Мазепа-Колединский; Іван Степанович Мазепа) е украински хетман на васалната на Московското царство Левобрежна Украйна и глава на Казашкото хетманство от 1687 до 1708 година.
Виж Петър I (Русия) и Иван Мазепа
Източен административен окръг
Източен административен окръг е един от 12-те окръга на град Москва.
Виж Петър I (Русия) и Източен административен окръг
Иконопис
„Богородица Одигитрия“ (Пътеводителка), итало-византийско изкуство, 13 век, Национална галерия, Вашингтон Иконопис, от „икона“ и „изписвам“ (рисувам) е вид изобразително изкуство тясно свързан с християнството и разпространен най-вече в източноправославния свят.
Виж Петър I (Русия) и Иконопис
Иля Мечников
Иля Илич Мечников (Илья́ Ильи́ч Ме́чников) е украински, руски и френски биолог, физиолог и патолог.
Виж Петър I (Русия) и Иля Мечников
Жорж Дантес
Жорж Дантес (Georges Charles de Heeckeren d'Anthès) е известен френски монархист, политик и сенатор.
Виж Петър I (Русия) и Жорж Дантес
Захарие Орфелин
Захарие Орфелин (Захарије Орфелин) е сръбски писател, гравьор и просветен деец.
Виж Петър I (Русия) и Захарие Орфелин
Заряден картуз
Заряден картуз е специална обвивка за артилерийски боеприпаси.
Виж Петър I (Русия) и Заряден картуз
Зазирки (Сумска област)
Зазерки e село в Кролевецка селищна община в Конотопски район на Сумска област, Украйна.
Виж Петър I (Русия) и Зазирки (Сумска област)
Залп
В. В. Верешчагин, Французите разстрелват подпалвачи в Москва, 1812 г.пехотинци в готовност да произведат залп по самолет на противника. Залп е едновременен изстрел на няколко пушки или артилерийски оръдия//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона (Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон): в 86 т.
Зимен дворец
Зимният дворец (Зимний дворец) в Санкт Петербург е архитектурен паметник от руския барок.
Виж Петър I (Русия) и Зимен дворец
Знаменска църква (Дубровици)
Знаменската църква в Дубровици (Церковь Знамения Пресвятой Богородицы в Дубровицах) е православна църква в селището Дубровици, на 4 км от Подолск, Московска област, Русия.
Виж Петър I (Русия) и Знаменска църква (Дубровици)
Българска азбука
Българската азбука (кирилица) във всеки стил на шрифта Times New Roman2 Българската азбука (кирилица) в Панграма, шрифт Times New Roman и RomanCyrillic Std, стил нормален (normal), курсив (italic), получер (bold), получер курсив (bold italic), наклонен (oblique), получер наклонен (bold oblique).
Виж Петър I (Русия) и Българска азбука
Бурятия
Република Бурятия (Буряад Улас, Республика Бурятия) е един от субектите в състава на Руската федерация.
Брянск
Брянск е град в Русия, административен център на Брянска област.
Бригантина
Ветрилно въоръжение на бригантината Бригантината ''Asgard II'' Бриганти́на (brigantino – шхуна-бриг, brigantina – бизан) – двумачтов ветроходен кораб със смесено ветрилно стъкмяване – прави ветрила на предната мачта (фокмачта) и коси ветрила на задната (гротмачта)// Военная энциклопедия: / под ред.
Виж Петър I (Русия) и Бригантина
Батурин
Батурин през 18 век (пощенска картичка) Батуринската крепост Дворецът на Алексей Разумовски Църквата „Възкресение Христово“ Покровската църква Батурин е град в Черниговска област на Украйна, разположен на левия бряг на река Сейм, на 220 км от Киев.
Бахмут
Бахмут (Бахмут, ударение Ба̀хмут или Бахму̀т, между 1924 и 2016 – Артьо̀мовск, Арте́мівськ, Артёмовск) е град и административен център на Бахмутския район в Донецка област, Украйна.
Бартоломео Франческо Растрели
Бартоломѐо Франчѐско Растрѐли (Бартоломео Растрели, Франческо Растрелли) (на италиански – Bartolomeo Francesco Rastrelli, на руски – Варфоломей Варфоломеевич Растрелии) е руски архитект, италиански граф, академик по архитектура в Императорската художествена академия.
Виж Петър I (Русия) и Бартоломео Франческо Растрели
Бал
Бал (bal; ballo; Ball – танцуване) е събиране на едно място за танци на много хора (в миналото обикновено от висшето общество).
Балтийски флот (Русия)
Балтийският флот е оперативно-тактическа група на ВМФ на Русия на Балтийско море.
Виж Петър I (Русия) и Балтийски флот (Русия)
Банди
Хокей с топка Национален отбор на Русия Хокей с топка, други имена банди / бенди и руски хокей, е зимна спортна отборна игра на лед.
Битка при Нарва (1700)
Битката при Нарва е сражение между руските и шведските войски на 30 ноември 1700 г.
Виж Петър I (Русия) и Битка при Нарва (1700)
Битка при Хангут
Битката при Хангут (Hangö, Hangut; Гангут) е първото голямо морско сражение между флотовете на Русия и Швеция по време на Великата Северна война.
Виж Петър I (Русия) и Битка при Хангут
Битка при Лесная
Битката при Лесная (Битва при Лесной; Slaget vid Lesna) е важна битка в хода на Великата северна война.
Виж Петър I (Русия) и Битка при Лесная
Библия на Елисавета
Библията на Елисавета (Елизаветинская Библия), или още Елисаветински превод се нарича преводът на Библията на църковнославянски език, издаден в 1751 година по време на управлението руската императрица Елисавета.
Виж Петър I (Русия) и Библия на Елисавета
Борд
трап по десния борд. Лоцманският катер се е приближил към десния борд на съда (по десния борд – щойерборда). Лоцманът се качва по десния борд. Ясно се вижда тъмният релинг на бордовата стена.
Борис Абрамов
Борис Николаевич Абрамов (ru: Борис Николаевич Абрамов) (2 август 1897 г., Нижни Новгород, Руска империя – 5 септември 1972 г., Веньов, Тулска област, СССР) е руски философ, поет, писател, духовен учител с много последователи.
Виж Петър I (Русия) и Борис Абрамов
Борис Шереметев
Борис Петрович Шереметев е руски фелдмаршал (1702), взел участие във Великата северна война.
Виж Петър I (Русия) и Борис Шереметев
Болярска дума
Цар Михаил Фьодорович и болярите от думата. Болярската дума е висш държавен съвет, състоящ се от представители на феодалната аристокрация в Русия.
Виж Петър I (Русия) и Болярска дума
Бернхард Варениус
Бернхард Варениус (Bernhard Varen) е нидерландски географ.
Виж Петър I (Русия) и Бернхард Варениус
В началото на славните дела
„В началото на славните дела“ е втората част от историческия епос на Сергей Герасимов, сниман по романа на Алексей Толстой „Петър Първи“.
Виж Петър I (Русия) и В началото на славните дела
Василий Прончишчев
Василий Василиевич Прончишчев (Василий Васильевич Прончищев) е руски военноморски офицер, полярен изследовател.
Виж Петър I (Русия) и Василий Прончишчев
Василий Суриков
Василий Иванович Суриков е руски художник, представител на передвижниците, действителен член на Петербургската художествена академия, майстор на историческата живопис, обединил традициите на историческия романтизъм с новаторството в живописта.
Виж Петър I (Русия) и Василий Суриков
Василий Суворов
Васи́лий Ива́нович Суво́ров (1705 - 1775) e руски офицер, генерал-аншеф.
Виж Петър I (Русия) и Василий Суворов
Витус Беринг
Витус Йонассен Беринг (Vitus Jonassen Bering) е датски навигатор на руска служба, капитан-командир, известен сред руските моряци като Иван Иванович.
Виж Петър I (Русия) и Витус Беринг
Виктор Емануил III Савойски
Виктор Емануил III Савойски (Vittorio Emanuele III di Savoia), роден Виктор Емануил Фердинанд Мария Януарий Савойски (на италиански: Vittorio Emanuele Ferdinando Maria Gennaro di Savoia; * 11 ноември 1869, Неапол, Кралство Италия; † 28 декември 1947, Александрия, Египет), е крал на Италия (1900 – 1946), император на Етиопия (1936 – 1943), пръв маршал на Империята заедно с Мусолини (от 4 април 1938) и крал на Албания (1939 – 1943).
Виж Петър I (Русия) и Виктор Емануил III Савойски
Владимир Атласов
Владимир Василиевич Атласов (в някои източници Отласов, Владимир Васильевич Атласов) е руски пътешественик, сибирски казак, изследовател на Камчатка.
Виж Петър I (Русия) и Владимир Атласов
Владимир Беклемишев
Владимир Александрович Беклемишев е един от най-известните и търсени руски скулптори в края на 19 и началото на 20 век.
Виж Петър I (Русия) и Владимир Беклемишев
Воргол (Конотопски район)
Ворго́л е село в Кролевецка селищна община на Конотопски район в Сумска област на Украйна.
Виж Петър I (Русия) и Воргол (Конотопски район)
Водка
Страните, които доминират в производството и потреблението на водка Водката е алкохолна напитка, състояща се основно от вода и етилов спирт.
Волута
Волути на йонийски капител Коринтски капител с волути от 2 век в Афганистанския национален музей в Кабул Волутата (от латински Volutare през италиански voluta – руло, извивка) е спираловиден декоративен архитектурен елемент с малък кръг в средата, един от най-универсално срещащите се мотиви в историята на архитектурата и дизайна.
Волост
Сградата на волостната управа в с. Вятское (Ярославска губерния), 1900-те години Волост (во́лость, от женски род) е бивша административно-териториална единица в Русия и Съветския съюз.
Вологда
Во̀логда е град в Русия, административен център на Вологодска област.
Волокитине
Волокитине (в миналото също Волокитин) е село в Путивълска селищна община в Конотопски район на Сумска област в Украйна.
Виж Петър I (Русия) и Волокитине
Военно-космическа академия А. Ф. Можайски
Военно-космическата академия „А.
Виж Петър I (Русия) и Военно-космическа академия А. Ф. Можайски
Вестернизация
Вестернизацията (West – „запад“, тоест озападняване) е процесът на възприемане на западни модели от изостаналите източни общества.
Виж Петър I (Русия) и Вестернизация
Ветроходен флот
Руския флот под Азов. Ветроходен флот (военен) – военноморски флот, основата на който е съставена от ветроходни кораби.
Виж Петър I (Русия) и Ветроходен флот
Версайски дворец
Версайският дворец, наричан накратко Версай (Château de Versailles), е дворец, бивша резиденция на френските крале, откакто Луи ХІV премества там седалището на правителството (1682) до началото на Френската революция (1789).
Виж Петър I (Русия) и Версайски дворец
Велик княз
Велик княз е титла на независим владетел в древноруските княжества, в чиито владения са включени други, васални на него княжества.
Виж Петър I (Русия) и Велик княз
Велика северна война
Великата северна война се води между Швеция (предимно през управлението на Карл XII) и коалиция от Дания, Русия и Жечпосполита, подкрепена по-късно и от Прусия.
Виж Петър I (Русия) и Велика северна война
Велика северна експедиция
Санкт-Петербургската академия на науките през 1754 г. издава първата географска карта на този евразийски регион със заглавие: ''Nouvelle Carte des Decouvertes faites par des Vaisseaux Russiens'' (Картата на Милер).
Виж Петър I (Русия) и Велика северна експедиция
Велики географски открития
договора от Тордесиляс Велики географски открития е понятие, с което се назовава дълъг процес по откриване и изследване на непознатите дотогава части от планетата от гледна точка на средновековните европейци.
Виж Петър I (Русия) и Велики географски открития
Венера Таврическа
200п Венера Таврическа е мраморна статуя на къпещата се Венера в естествена височина (167 см), изваяна през 2 или 3 век пр.н.е.
Виж Петър I (Русия) и Венера Таврическа
Губерния
Карта на губерниите в Руската империя Губерния е териториално-административна единица в Руската империя.
Виж Петър I (Русия) и Губерния
Грюнес Гевьолбе
Грюнес Гевьолбе (Grünes Gewölbe – Зелен свод) е художествен музей в Дрезден, притежаващ най-голямата колекция от скъпоценности в Европа.
Виж Петър I (Русия) и Грюнес Гевьолбе
Граф
Граф (от нем. graf), или конт – прието по времето на Карл Велики от византийското комит (от лат. comes през фр. comte), е висша благородническа титла на поземлен феодал през Средновековието, която в различните периоди е имала различна стойност.
Граждански шрифт
Граждански шрифт. 1707 „Геометриа славенски землемерие“ – първата книга, набрана с граждански шрифт Гражданският шрифт (Гражда́нский шрифт), или както е по-популярен като Руска азбука или Руска кирилица, е модификация на кирилицата, въведена от руския цар Петър I в периода 1708 – 1710 г.
Виж Петър I (Русия) и Граждански шрифт
Григорий Мясоедов
Григорий Григориевич Мясоедов е руски художник, представител на Реализма от втората половина на 19 век.
Виж Петър I (Русия) и Григорий Мясоедов
Грош
Грош (grosz; kuruş, Groschen, grossus /dēnārius/ „дебел денарий“) е монета, използвана в различни европейски страни по различно време, включително и в съвременността.
Гардемарин
Гардемарин (garde-marine, букв. „морска охрана“) е офицерско звание в редица държави.
Виж Петър I (Русия) и Гардемарин
Галина Банникова
Галина Андреевна Банникова (30 март 1901 – 27 юни 1972) е руска графичка и художничка на шрифт.
Виж Петър I (Русия) и Галина Банникова
Гжел
Декоративен самовар от гжел, автор Людмила Азарова (1969) Гжелът е вид руско национално порцеланово изделие с характерно художествено подглазурно оцветяване в кобалтово синьо на бял фон.
Гилан
Гилан (گیلان) е един от 31 остана на Иран.
Готфрид Лайбниц
Готфрид Вилхелм Лайбниц (Gottfried Wilhelm Leibniz) е германски философ, математик, дипломат, библиотекар и юрист, заемащ важно място в историята на математиката и философията.
Виж Петър I (Русия) и Готфрид Лайбниц
Годфри Нелър
Сър Годфри Нелър (на английски Godfrey Kneller, с рождено име на немски Gottfried Kniller) (8 август 1646 – 19 октомври 1723) е известен английски портретист, смятан за придворен художник на кралете от Чарлз II до Джордж I.
Виж Петър I (Русия) и Годфри Нелър
Голяма турска война
Голямата турска война или Война на Свещената лига е военен конфликт между Османската империя и някои европейски страни, обединени в Свещена лига.
Виж Петър I (Русия) и Голяма турска война
Герб на съединените Киевско, Владимирско и Новгородско велики княжества
Съединените гербове на великите Киевско, Владимирско и Новгородско княжество от тържествения герб на Руската империя са поместени на щит, разделен вилообразно на 3 части.
Виж Петър I (Русия) и Герб на съединените Киевско, Владимирско и Новгородско велики княжества
Герб на Херсонско-Таврическото царство
Герб Гербът на Херсонско-Таврическото царство е част от тържествения герб на Руската империя.
Виж Петър I (Русия) и Герб на Херсонско-Таврическото царство
Генералисимус
Генералисимус (generalissimus – „най-главният“) е най-висшето военно звание в много страни – Франция, Свещената Римска империя, Австрийската империя, дореволюционна Русия, СССР, Швеция, Испания, Мексико, Китай, Япония, КНДР и други държави.
Виж Петър I (Русия) и Генералисимус
Държавен исторически музей (Москва)
Изглед отпред, от Червения пл. Г. Жуков Държавният исторически музей на Русия в Москва е най-големият национално-исторически обект в Русия.
Виж Петър I (Русия) и Държавен исторически музей (Москва)
Дължина
Дължина Дължина е физична величина, характеризираща линейното измерение на даден обект, обикновено по направления на най-големия размер.
Далечен изток на Русия
Далечният изток на Русия е северноазиатска географска област, заета от източната част на Руската федерация, към която се отнасят водосборните басейни на реките, вливащи се в Тихия океан, а също така и Курилските, Командорските, Шантарските острови, Сахалин и остров Врангел.
Виж Петър I (Русия) и Далечен изток на Русия
Данък брада
Медальон от 1705 г., удостоверяващ платен данък брада в Руската империя при управлението на Петър I. Данък брада (Налог на бороду; Beard tax) е данък, който облага мъжете имащи брада.
Виж Петър I (Русия) и Данък брада
Даниел Готлиб Месершмит
Даниел Готлиб Месершмит (Daniel Gottlieb Messerschmidt; Даниэль (Даниил) Готлиб Мессершмидт) е германски лекар и ботаник на руска служба.
Виж Петър I (Русия) и Даниел Готлиб Месершмит
Джон Бенбоу
Джон Бенбоу (John Benbow) е адмирал от британския флот.
Виж Петър I (Русия) и Джон Бенбоу
Династията Романови (документален сериал)
„Династията Романови“ е руски документален сериал, посветен на 400-годишнината от възкачването на династия Романови на руския престол.
Виж Петър I (Русия) и Династията Романови (документален сериал)
Дионисий II Охридски
Дионисий е православен духовник, охридски архиепископ около 1706-1707 година и отново през 1709-1714 година.
Виж Петър I (Русия) и Дионисий II Охридски
Дионисий IV Муселимис
Дионисий IV Константинополски (Διονύσιος Δ´) е вселенски патриархизбиран 5 пъти (1671-73, 1676-79, 1682-84, 1686-87 и 1693-94).
Виж Петър I (Русия) и Дионисий IV Муселимис
Дмитрий Мережковски
Дмитрий Мережковски (на руски: Дмитрий Сергеевич Мережковский), роден в Санкт Петербург на 2 август 1865 г.
Виж Петър I (Русия) и Дмитрий Мережковски
Доменико Трезини
Домèнико Андрèа Трезѝни (Domenico Trezzini; Андрèй Якѝмович Трезѝн) е швейцарски архитект и строителен инженер – първи проектант и архитект на Санкт Петербург, оформил европейския му облик и издигнал някои от най-емблематичните негови сгради.
Виж Петър I (Русия) и Доменико Трезини
Деснобрежна Украйна
Деснобрежна УКрайна (XVII – XVIII век) Деснобрежна Украйна (Правобере́жна Украї́на) е историческо и географско название на административно-политическо образувание, намиращо се на десния бряг на река Днепър.
Виж Петър I (Русия) и Деснобрежна Украйна
Ден на шегата
Денят на шегата се празнува в различни страни по света на 1 април всяка година.
Виж Петър I (Русия) и Ден на шегата
Етиен Морис Фалконе
Етиен Морис Фалконе (Étienne Maurice Falconet) (1 декември 1716 - 4 януари 1791) е френски скулптор, академик от 1754 г.
Виж Петър I (Русия) и Етиен Морис Фалконе
Ефрем Суздалски
Ефрем (Ефрем) е православен духовник, петоцърквенски епископ (1694 – 1701) на Печката патриаршия и митрополит на Суздалската и Юриевска епархия на Московската патриаршия (1708 – 1712).
Виж Петър I (Русия) и Ефрем Суздалски
Екатерина (сериал)
„Екатерина“ е руски исторически сериал, проследяващ живота на принцеса София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст, позната в цял свят като императрица всерусийска Екатерина II Велика.
Виж Петър I (Русия) и Екатерина (сериал)
Екатерина I
Екатерина I Алексеевна (Екатерина I Алексеевна), родена под името Марта Елена Скавронска, е втората съпруга на Петър I Велики и императрица на Русия от 1725 до 1727 г.
Виж Петър I (Русия) и Екатерина I
Екатерина II
Екатерина II (Екатерина II), родена София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст (Sophie Auguste Friederike von Anhalt-Zerbst-Dornburg), с православно име Екатерина Алексеевна (Екатерина Алексе́евна), още приживе известна като Екатерина II Велика е императрица и самодържица на Русия от 1762 г.
Виж Петър I (Русия) и Екатерина II
Екатеринбург
Екатеринбу̀рг (Екатеринбург; от 1924 до 1991 г. – Свердловск) е град в Русия, административен център на Свердловска област и на Уралския федерален окръг.
Виж Петър I (Русия) и Екатеринбург
Елисавета (Русия)
Елисавета Петровна (Елизаве́та Петро́вна) е императрица и самодържица всерусийска в периода 1741 – 1762 г.
Виж Петър I (Русия) и Елисавета (Русия)
Елизабет Кристина фон Брауншвайг-Волфенбютел
Елизабет Кристина фон Брауншвайг-Волфенбютел (Elisabeth Christine von Braunschweig-Wolfenbüttel; * 28 август 1691, Брауншвайг; † 21 декември 1750, Виена) от род Велфи (Нов Дом Брауншвайг), е принцеса от Брауншвайг-Волфенбютел и чрез женитба ерцхерцогиня на Австрия, германска кралица и (титулар) императрица на Свещената Римска империя (от 1711 до 20 октомври 1740).
Виж Петър I (Русия) и Елизабет Кристина фон Брауншвайг-Волфенбютел
Епилепсия
Епилепсия (επιληψία – „нападам, атака“), известна още като morbus sacer (свещена болест, от старогръцкия глагол „епиламбано“ (ἐπιλαμβάνειν), е група дълготрайни неврологични нарушения, характеризиращи се с епилептични пристъпи.
Виж Петър I (Русия) и Епилепсия
Ѕ
S, ѕ (произнася се дзе) e буква от кирилицата.
Лясковски манастир
Лясковският манастир „Св.
Виж Петър I (Русия) и Лясковски манастир
Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел)
Лудвиг Рудолф (Ludwig Rudolf von Braunschweig-Wolfenbüttel; * 22 юли 1671, Волфенбютел; † 1 март 1735, Брауншвайг) от род Велфи (Нов Дом Брауншвайг), е херцог на Брауншвайг и Люнебург, от 1690 до 1707 г.
Виж Петър I (Русия) и Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел)
Ладожко езеро
Ладожкото езеро (Ладога, Ладожское озеро) е езеро в Европейската част на Русия, Ленинградска област и Република Карелия с площ от 18 300 km2 и принадлежи към водосборния басейн на Балтийско море от Атлантическия океан.
Виж Петър I (Русия) и Ладожко езеро
Лигатура (типография)
Лигатури в писмения латински Лигатурата е похват при изписването на букви, при който две или повече графеми се сливат в един символ.
Виж Петър I (Русия) и Лигатура (типография)
Линеен кораб (ветроход)
Нелсън, на стоянка в Портсмът Лине́ен кораб (ship-of-the-line; navire de ligne) е клас ветроходни бойни кораби.
Виж Петър I (Русия) и Линеен кораб (ветроход)
Липецк
Липецк (Липецк) е град в Западна Русия, административен център на Липецка област.
Лев Толстой
Граф Лев Николаевич Толстой (Лев Никола̀евич Толсто̀й) е виден руски писател и мислител.
Виж Петър I (Русия) и Лев Толстой
Левобрежна Украйна
Левобрежна УКрайна (XVII – XVIII век) Левобрежна Украйна (Лівобере́жна Україна) е административно-политическо образувание на левия бряг на р.
Виж Петър I (Русия) и Левобрежна Украйна
Левенка (Стародубски окръг)
Левенка е село в Стародубски общински окръг на Брянска област в Русия.
Виж Петър I (Русия) и Левенка (Стародубски окръг)
Леонард Ойлер
Леонард Ойлер (Leonhard Euler) е швейцарски математик, физик и астроном, работил през голяма част от живота си в Русия и Прусия.
Виж Петър I (Русия) и Леонард Ойлер
Йосиф Слипий
Йосиф Слипий (Йосиф Сліпий; Йосиф Слипый или Слепо́й) е източнокатолически духовник от Украйна, титулярен серски архиепископ и коадютор на Лвовската архиепархия с право на наследяване от 25 ноември 1939 до 1 ноември 1944 година, архиепископ на Лвов и глава на Украинската гръкокатолическа църква от 1 ноември 1944 до 23 декември 1963 година, върховен архиепископ лвовски от 1963 до смъртта си в изгнание в 1984 година, кардинал-свещеник от 22 февруари 1965 година с титлата на църквата „Свети Атанасий“ от 25 февруари 1965 година.
Виж Петър I (Русия) и Йосиф Слипий
Йохан Карл фон Хесен-Хомбург
Йохан Карл Вилхелм Ернст Лудвиг фон Хесен-Хомбург (Johann Karl Wilhelm Ernst Ludwig von Hessen-Homburg, * 24 август 1706, Хомбург, † 10 май 1728, Фелин, Естония) е принц от Хесен-Хомбург.
Виж Петър I (Русия) и Йохан Карл фон Хесен-Хомбург
Йеремия III Константинополски
Йеремия III (Ιερεμίας Γ΄) е православен епископ, кесарийски митрополит и вселенски патриархв Константинопол на два пъти (1716-1726) и (1732-1733).
Виж Петър I (Русия) и Йеремия III Константинополски
16 януари
16 януари е 16-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Петър I (Русия) и 16 януари
18 август
18 август е 230-ият ден в годината според григорианския календар (231-ви през високосна година).
Виж Петър I (Русия) и 18 август
19 май
19 май е 139-ият ден в годината според григорианския календар (140-и през високосна година).
2 февруари
2 февруари е 33-тият ден в годината според григорианския календар.
Виж Петър I (Русия) и 2 февруари
20 декември
20 декември е 354-тият ден в годината според григорианския календар (355-и през високосна).
Виж Петър I (Русия) и 20 декември
21 януари
21 януари е 21-вият ден в годината според григорианския календар.
Виж Петър I (Русия) и 21 януари
22 януари
22 януари е 22-рият ден в годината според григорианския календар.
Виж Петър I (Русия) и 22 януари
22 октомври
22 октомври е 295-ият ден в годината според григорианския календар (296-и през високосна).
Виж Петър I (Русия) и 22 октомври
24 февруари
24 февруари е 55-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Петър I (Русия) и 24 февруари
25 ноември
25 ноември е 329-ият ден в годината според григорианския календар (330-и през високосна година).
Виж Петър I (Русия) и 25 ноември
27 май
27 май е 147-ият ден в годината според григорианския календар (148-и през високосна).
27 ноември
27 ноември е 331-вият ден в годината според григорианския календар (332-ри през високосна).
Виж Петър I (Русия) и 27 ноември
29 август
29 август е 241-вият ден в годината според григорианския календар (242-ри през високосна).
Виж Петър I (Русия) и 29 август
29 декември
29 декември е 363-тият ден в годината според григорианския календар (364-ти през високосна).
Виж Петър I (Русия) и 29 декември
3 февруари
3 февруари е 34-тият ден в годината според григорианския календар.
Виж Петър I (Русия) и 3 февруари
30 декември
30 декември е 364-тият ден в годината според григорианския календар (365-и през високосна година).
Виж Петър I (Русия) и 30 декември
5 септември
5 септември е 248-ият ден в годината според григорианския календар (249-и през високосна година).
Виж Петър I (Русия) и 5 септември
8 юли
8 юли е 189-ият ден в годината според григорианския календар (190-и през високосна).
8 февруари
8 февруари е 39-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Петър I (Русия) и 8 февруари
8 март
8 март е 67-ият ден в годината според григорианския календар (68-и през високосна година).
9 юни
9 юни е 160-ият ден в годината според григорианския календар (161-ви през високосна).
, Петър І (остров), Петробарок, Петрозаводск, Петропавловска крепост, Петерхоф, Петерхоф (дворцово-парков ансамбъл), Персийски килим, Перм, Переславъл Залески, От сътворението на света, Отношения между Русия и Франция, Облекло, Оландски острови, Олга Бергхолц, А, Архангелск, Австро-турска война (1716 – 1718), Август II, Августа Доротея фон Брауншвайг-Волфенбютел, Александър I (Русия), Александър фон Коцебу, Александър Пушкин, Александър Андреевич Безбородко, Александър Невски, Александър Суворов, Александър Бекович-Черкаски, Алексей (Русия), Алексей Петрович, Алексей Афанасиев, Алексей Саврасов, Алексей Чириков, Алексей Боголюбов, Амударя, Антон Улрих (Брауншвайг-Волфенбютел), Анфилада, Анасонлийка, Андрей Рябушкин, Андрей Баташов, Андреевски кръст, Анна София фон Брауншвайг-Волфенбютел, Анна Ивановна, Национално знаме на Русия, Национален художествен музей на Азербайджан, Наришкински барок, Нищадски договор, Нижнее (Брянска област), Николай I (Русия), Николай Рьорих, Николай Ге, Николае Милеску, Нил Попов, Новодевически манастир, Русия, Руска академия на науките, Руска държава, Руска империя, Руска къща, Руски език, Руско-турска война (1686 – 1700), Руснаци, Ртишчево, Радишчево, Разпъване на колело, Рига, Романови, Реставрация Мейджи, Реформи на Ататюрк, С, Сююмбике, Стрелци (Русия), Станислав Ернест Денхоф, Столник (длъжност), Санкт Петербург, Санктпетербургски военноморски институт, Санктпетербургски държавен университет, Санктпетербургци, Св. св. Петър и Павел (Санкт Петербург), Свир, Света Дева Мария Ангелска, Свети Франциск Ксаверий (Гродно), Свети Исаакий Далматски (Санкт Петербург), Славяно-гръко-латинска академия, Славяносръбски език, София Алексеевна, Сорокска крепост, Соколина Гора (район на Москва), Солова (Брянска област), Спускане на вода (церемония), Списък на руските владетели, Списък на великите княгини на Руската империя, Списък на представителите на Просвещението, Сестрорецк, Сергиев Посад, Северен съюз, Селско стопанство на Русия, Семей, Тула, Трон, Таблица на ранговете, Таганрог, Толбухин (фар), Теплице, Утрото на екзекуцията на стрелците, Украинска гръкокатолическа църква, Управляващ сенат, Фьодор III, Фьодор Соймонов, Франсоаз д'Обине, маркиза дьо Ментнон, Фридрих фон Хесен-Дармщат (1677–1708), Фридрих Вилхелм Кетлер, Фанариоти, Филип Фердинанд фон Лимбург-Щирум, Филотей Смоленски, Хиванско ханство, Хетман на Запорожката войска, Хедвиг София Шведска, Цар, Червонец, Шлиселбург, Шнява (ветроход), Юрий Тинянов, Юнга, Ят, Ян Лакоста, Махачкала, Марийци, Марк Антоколски, Мавро Орбини, Малоруска колегия, Михаил Петрович Клодт, Минералогичен музей „Ферсман“, Москва, Московска губерния, Московска област, Московчани, Морски флаг, Мордовци, Мономахова шапка, Мономахова шапка от втория наряд, Меншиковски дворец, История на християнството, История на Казахстан, История на Украйна, История на Швеция, История на Естония, Исакий Далматски, Иван V, Иван VI, Иван Степанович Унковски, Иван Скоропадски, Иван Мазепа, Източен административен окръг, Иконопис, Иля Мечников, Жорж Дантес, Захарие Орфелин, Заряден картуз, Зазирки (Сумска област), Залп, Зимен дворец, Знаменска църква (Дубровици), Българска азбука, Бурятия, Брянск, Бригантина, Батурин, Бахмут, Бартоломео Франческо Растрели, Бал, Балтийски флот (Русия), Банди, Битка при Нарва (1700), Битка при Хангут, Битка при Лесная, Библия на Елисавета, Борд, Борис Абрамов, Борис Шереметев, Болярска дума, Бернхард Варениус, В началото на славните дела, Василий Прончишчев, Василий Суриков, Василий Суворов, Витус Беринг, Виктор Емануил III Савойски, Владимир Атласов, Владимир Беклемишев, Воргол (Конотопски район), Водка, Волута, Волост, Вологда, Волокитине, Военно-космическа академия А. Ф. Можайски, Вестернизация, Ветроходен флот, Версайски дворец, Велик княз, Велика северна война, Велика северна експедиция, Велики географски открития, Венера Таврическа, Губерния, Грюнес Гевьолбе, Граф, Граждански шрифт, Григорий Мясоедов, Грош, Гардемарин, Галина Банникова, Гжел, Гилан, Готфрид Лайбниц, Годфри Нелър, Голяма турска война, Герб на съединените Киевско, Владимирско и Новгородско велики княжества, Герб на Херсонско-Таврическото царство, Генералисимус, Държавен исторически музей (Москва), Дължина, Далечен изток на Русия, Данък брада, Даниел Готлиб Месершмит, Джон Бенбоу, Династията Романови (документален сериал), Дионисий II Охридски, Дионисий IV Муселимис, Дмитрий Мережковски, Доменико Трезини, Деснобрежна Украйна, Ден на шегата, Етиен Морис Фалконе, Ефрем Суздалски, Екатерина (сериал), Екатерина I, Екатерина II, Екатеринбург, Елисавета (Русия), Елизабет Кристина фон Брауншвайг-Волфенбютел, Епилепсия, Ѕ, Лясковски манастир, Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел), Ладожко езеро, Лигатура (типография), Линеен кораб (ветроход), Липецк, Лев Толстой, Левобрежна Украйна, Левенка (Стародубски окръг), Леонард Ойлер, Йосиф Слипий, Йохан Карл фон Хесен-Хомбург, Йеремия III Константинополски, 16 януари, 18 август, 19 май, 2 февруари, 20 декември, 21 януари, 22 януари, 22 октомври, 24 февруари, 25 ноември, 27 май, 27 ноември, 29 август, 29 декември, 3 февруари, 30 декември, 5 септември, 8 юли, 8 февруари, 8 март, 9 юни.